ИДЕИ: философско списание

Вълнуващ разговор с млад човек за философията, философстването, философите и за сп. ИДЕИ

2012-01-20T21:18:00.000-08:00

Тази вечер се случи едно вълнуващо събитие в иначе общо взето рутинния ми живот, за което искам да разкажа по своеобразен начин; става дума за Скайп-среща с една студентка по философия, чиито преподавател по философия е... и мой преподавател по философия! Нищо че са минали цели 3 десетилетия откакто моя милост беше студент; а общият ни преподавател по философия е Здравко Попов от Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", с който пък не съм се срещал, кажи-речи, поне 20 години! Той, прочее, беше доскоро български посланик в Чехия, не знам дали не е още, ама сигурно не е, щом пак преподава в СУ.

Но ето че тази вечер, благодарение на тази негова студентка, която ме потърси в Скайпа, получих информация за него и за някои други неща, преди всичко около списание ИДЕИ, които силно ме развълнуваха. И понеже аз в блога си споделям всичко, което ме е впечатлило и развълнувало, ето, решавам да публикувам и този мой разговор в Скайпа, като, понеже не съм искал съгласието на толкова любезната си събеседничка, засега ще запазя в тайна името и; но понеже в разговора, струва ми се, засегнахме теми, които, убеден съм, могат да заинтересуват и други хора, та затова дръзвам да го публикувам на свой риск и отговорност; прочее, радостно е, че има млади хора като това момиче; ето за какво си разговаряхме, ето какво си казахме:

S.M. каза: Здравейте! Ще приемете ли в списъка с абонатите си една бъдеща философка? :) Казвам се S.M. и съм студентка по философия, втори курс. Здравко Попов ми преподава, с него сме добри приятели. :) Но аз исках да Ви намеря лично, за да Ви попитам някои неща, които живо ме интересуват. Пишете, когато сте на линия и ще се радвам да се свържем! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Тялото, домът на моята душа

2011-12-22T05:35:00.000-08:00

В моя блог за консултации, психотренинг, психоанализа, курсове и пр., именно в блога на Центъра за развитие на личността •HUMANUS• - на който, за жалост, през последно време отделям все по-малко внимание, заради заетостта си, но на който имам намерение да се посветя изцяло и то съвсем скоро, във връзка с писането на новата ми книга с работно заглавие Жизнени стратегии: пътят към успеха - та значи в тоя мой блог под текст със заглавие Какво иска тялото ми? читателка с името katerina е написала следния текст, който според мен заслужава да бъде публикуван отделно, понеже предразполага към размисъл и разговор по повдигнатите проблеми, имащи, както се казва, "вечна значимост"; ето какво пише тя:

Тялото, в което живея - и в което живее всеки от нас - е единица живот, то е дом на моята душа. Тялото е средството, което поддържа моя дух; когато тялото ми се изменя, променя се и моята психика.

Тялото ми е билет за първото впечатление на останалите за мен. Всеки има уникални тяло и душа, получавайки своето първо впечатление за някого, т.е. виждайки го, аз не мога с поглед да разбера неговите мисли или да усетя характера му, що за човек е. Необходимо е време да достигна до нечия душа и то само при положение, че въпросният човек ме допусне до себе си, ако ме остави да нахлуя в личното му пространство.

Защото, каквото и да си говорим, след време, общувайки с някого, реално погледнато, важно е какъв е той отвътре. Но за да се чувствам добре душевно ми е необходимо да съм доволна от външния си вид, от опаковката си.

И - не крия – това ми е приятно: да усетя симпатии върху себе си; защото аз общувам с все нови и нови хора, а за да е приятно това общуване между самите нас трябва да има привличане, чисто физическо, а скоро след това и душевно.

Със сигурност не само за мен душата не е обвързана с физическите човешки данни. Душата ни прави хора. Всеки може да се сети за хора с прекрасни „опаковки”, а само минути след отваряне на устите им от тях ти се иска да избягаш. Красив или не, всеки си отива от този свят, но дали животът започва с раждането и свършва със смъртта?!

А може би духът и съзнанието продължават да съществуват там в безкрая?! Нали е безкрай – има място за всеки...

Тъжно е обаче, че толкова красиви неща са преходни. Ние сме нещо повече от видима обвивка, ние сме образ на духа на живота. А може би ние просто променяме формата си и продължаваме да живеем.

Умирайки хората не престават да съществуват. Те просто вече не могат да бъдат видени. Смъртта е ново начало за нас, вече невидимите...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Излезе от печат кн. 4 (8) от 2011 г. на философското списание ИДЕИ

2011-12-22T05:04:00.000-08:00

ЗАБЕЛЕЖКА: Който желае да си купи този брой, нека да пише на имейла (намира се в КОНТАКТИ на блога). Книжката е отпечатана в ограничен тираж, побързайте с поръчките. Цена 5.00 лева. Страници 132. Корицата е от специална хартия (пергамент). Тази книжка всъщност е брой втори на БИБЛИОТЕКАТА към сп. ИДЕИ и съдържа монографията УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, автор Ангел Грънчаров; това, прочее, е текста на неговата дисертация, писана в периода 1985-1988 година.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Да умреш тъкмо навреме

2011-12-17T13:23:00.001-08:00

Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Все още звучи странно учението: "Умри тъкмо навреме".

(есе)

Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Все още звучи странно учението: "Умри тъкмо навреме".

Фридрих Ницше

Смъртта не е ли най-непредвидимото нещо на света? Знаем, че по необходимост тя ще настъпи някога, но не можем да кажем точно кога. Не звучи ли твърде претенциозно твърдението: „Умри тъкмо навреме”? Можем ли да разбираме смъртта не само като физично явление, а и като процес на човешко преобразувание?

Човешкият живот е нещо безспорно ценно, но когато той е лишен от цел и смисъл надали е нужно да се живее. За да разберем казаното от Ницше задължително трябва да го изтълкуваме в контекста на неговото учение за свръхчовека (ubermench). За Ницше съществуват два типа хора, единият тип са тези притежаващи робски морал. Те са тълпата, лишните и слабите, техният живот не притежава някаква стойност. Следващи конвенционалните норми никога не са усетили страстта към живота. Те не са живели истински, защото не са усетили творчески дух, не са творили съдбата си.

Поради тази липса на живот(не говорим за биологически аспект) и безценност са поставени в положение на безперспективност. Живеят и в същото време не живеят. Отлагайки всичко те се намират в едно постоянно „ще” а не „съм”. Ако животът е настоящето, защото миналото е завършено, а бъдещето възможна перспектива, то у тях няма частица живот. Незнаейки кога и как да живеят не могат да се оттеглят от живота навреме. В единият случай поради прекалената си слабост губят състезанието с живота и той им се струва бреме. Неиздържайки на динамизма му, на неговата необуздана стихия пропадат в бездната на небитието.

Според Ницше неговата епоха е изпълнена с този тип хора, а олицетворението на техният упадъчен морал е Християнството. Това е така защото в него открива падението на човешкия дух и изчезването му поради липса на воля за живот. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Представяне на нова философска книга, приложение на сп. ИДЕИ

2011-12-14T07:52:00.000-08:00

Научно-изследователската група "Религиозно-философски парадигми и интеркултурен диалог" и катедрата по Религия, вярвания, всекидневен живот към ИИОЗ-БАН в петък, 16 декември 2011 г. провежда семинар-промоция на книгата ДИНАМИКА НА СВЕТОВНИТЕ РЕЛИГИИ и ЗНАЧЕНИЕ НА ОРТОДОКСАЛНОСТТА. Книгата е съвместно издание на научно-изследователската група към катедрата и философското списание ИДЕИ. Книгата е в обем 170 страници.

Според ръководителя на катедрата доц.Стефан Пенов:

Ортодоксални могат да бъдат не само религиозните деноминации, но също така и самата наука, нашето мислене и поведение. Когато това обхване цялата психика, основателно казваме, че човек е станал догматик с ригидно мислене. Динамиката на живия живот обаче предполага развитие на света, човека, поведението, мисленето и доктрините.

А ето и съдържанието на въпросния сборник:

Ортодоксалност и промени в световните религии, Доц. д-р Стефан Пенов

Религии и цивилизации. Исторически предизвикателства и съвременност, Проф. дфн. Петко Ганчев – Геополитически център Евразия, София

Вяра, ценности, девиантно поведение, Доц. д-р Анна Мантарова

Тоталитаризъм и ортодоксалност, Доц. д-р Алекси Апостолов

Религиозната позиция на неоевразийството, Проф. дфн. Нина Димитрова

Апофатичната традиция на православието и екзистенциалната философия на М. Хайдегер, Гл.ас. д-р Людмил Петров

Християнството в светлината на ортодоксалния юдаизъм, Докт. Недялко Ташев

Европейските културни разклонения и християнството, Доц.д-р Емилия Илиева Петрова

Трансформация на исляма в България, доц. д-р Веселин Босаков

Специфики на будистката метемпсихоза: идеята за метемпсихозата, Алесиан Пацев

Молитва или медитация, Доц. д-р Борислав НИНОВ

Отговорът на Юнг на християнската догма за троицата, Докторант Севделина Николова

Моралът като есенция на християнската вяра и мироглед, Доц. д-р Николай Михайлов

Динамика на световните религии: роля и значение на ортодоксалността, Гл.ас.д-р Клара Стаматова

Трансценденталната медитация като предизвикателство пред будизма, Докторант Яна Петрова Стоилова

Предстои излизането на извънредна книжка-приложение на сп. ИДЕИ, поставяща началото на една ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА

2011-12-11T20:36:00.000-08:00

Искам да информирам читателите на сп. ИДЕИ, че предстои излизането на извънредна, 4-та за тази година, 8-ма от създаването книжка на списанието. С нейното издаване под егидата на сп. ИДЕИ ще се постави началото на една поредица, наречена ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА, в която ще бъдат публикувани в цялостен вид и обем оригинални изследвания на български философи, а именно книги, студии, поредици от статии, материали от академични конференции и прочие.

Идеята за едно такова специално приложение възникна съвсем, така да се каже, случайно, макар че често зад такива "случайности" се крие някаква необходимост и съдбовност. Ръководителят на Научно-изследователска група РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ ПАРАДИГМИ И ИНТЕРКУЛТУРЕН ДИАЛОГ, съществуваща към катедрата по религия на бившия Институт за философски изследвания доц.Стефан Пенов, който, прочее, е мой състудент от Университета в Санкт-Петербург и член на редколегията на списанието, се обърна към мен с предложение под егидата на сп. ИДЕИ да издадем докладите на участниците в проведена от тях академична конференция. Покрай това предложение именно и възникна идеята към списанието да учредим една поредица, наречена именно ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА, първата книжка от която вече, с общи усилия, успяхме да издадем (аз с това издание ще ви запозная допълнително).

А по-нататък се яви идеята тия приложения да излизат като извънредни книжки на самото списание, като се запази формата и подредбата (модела, матрицата) за оформление на самите книжки. Също така се решаваме да променим и концепцията на издаване на тия книжки: вместо досега излизащите 500 екз. от всяка книжка от приложенията или от библиотеката ще издаваме толкова книжки, колкото са необходими, според заявките на библиотеки и читатели. Сами забелязвате от приложеното изображение на корицата, че нейният фон вече ще бъде бял, а не черен, както беше досега. Успяхме да уредим издаването на списанието в печатница, която има технологичните възможности да отпечатва на сравнително достъпни цени книги и списания в малки тиражи, според потребностите. Тъй че вина за тази наша идея има... министър Дянков, който така е орязал бюджета на институтите към БАН, че един от тях се видя принуден да се обърне към списание ИДЕИ, та да си публикува докладите от проведена вече академична конференция. Разбира се, изданието излиза със средствата на самите участници, тъй като самото списание ИДЕИ не разполага с финансиране от никъде и се оправяме както можем.

А сега малко за съдържанието на самата книжка 4 (8). В нея реших да публикувам в пълен обем своята дисертация, която е на тема Философското учение за човека и формите на духа. Този текст е писан в периода 1987-88, с него се явих на предзащита в ПУ "П.Хилендарски" преди 1989-та гадина, бях, разбира се, провален заради "немарксистко-идеалистически уклон", после текстът беше представен и с него се зачислих като свободен докторант към катедрата по философия на Философския факултет на СУ "Св.Кл.Охридски", но към 1991-92 година моя милост вече охладня към казионното кариерно развитие, отказах се от защита, и се посветих изцяло на писането на своите книги.

Аз, от друга страна, смятам, че на мнозина читатели на списанието ще е интересно да прочетат текста на дисертацията ми, защото, ако ви е известно, много често нашите докторанти, преди, пък и сега, се срамуват да съобщят дори заглавието на дисертацията си, а камо ли пък да я публикуват изцяло; аз обаче няма за какво да се срамувам. Текстът е показателен и за това, че на подобна тема - за човека и духа - в българската философия още няма цялостно изследване, т.е. обнародването пред философската общност на направеното от мен преди толкова години, чини ми се, може да даде известен тласък на тия така необходими изследвания.

Най-вече, воден и от това основание, дръзнах да публикувам сега текста на дисертацията си; е, с нея не станах "доктор", но пък за мен този текст е ценен с това, че в него съм вложил целия младежки ентусиазъм, на който съм бил способен тогава. Което е нещо, което философстващият, по дълбокото ми убеждение, не трябва да губи през целия си живот, имам предвид свежестта на младежкия дух. Все пак тази дисертация съм я писал когато съм бил на 26-27 години.

Тъй че очаквайте този извънреден брой на списанието, с който ще положим основата на една ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА. Надявам се, че и други философи ще се възползват от такава една възможност. Защото е крайно време философията да започне да разговаря на един човешки и разбираем език с всеки търсещ и копнеещ за истината човек, което формата на философско списание позволява. Воден от такива подбуди, да направя философията по-жива и близка до човека съм писал навремето дисертацията си; може би най-вече и за това не я защитих; не че толкова съм упорствал за едно такова нещо. В този смисъл тестът на дисертацията ми има допълнително основание да види бял свят повече от 20 години след написването си.

Кратко обръщение към медиите във връзка с излизането от печат на бр. 3 (7) от 2011 г. на списание ИДЕИ

2011-11-30T20:32:00.001-08:00

Ако се интересувате, можете да го потърси - като попитате някой книжар има ли списанието в книжарницата си, а ако го пък няма, което е и най-вероятно, да го изискате да го достави, та да си го купите. Тиражът на списанието може да се открие в офиса на издателство ИЗТОК-ЗАПАД, намиращ се книжна борса БОЛИД (бул. Искърско шосе"). Другият вариант да си доставите списанието, без посредничеството на така единодушно възненавидялите го книжари, е да ми пишете на моя имейл, намиращ се в КОНТАКТИ - и ще го получите по пощата. Разбира се, за същата тая цел можете да използвате и интернет-книжарниците, например store.bg.

Ако някой пък иска да получава редовно списанието, може да се абонира за него чрез ДОБИ-ПРЕС. 2012 година ще бъде четвъртата поред година, в която списание ИДЕИ съществува, има го на нашия бял свят. Ние, издателите му, сме преизпълнени с ентусиазъм да продължим толкова значимото културно дело. Списание ИДЕИ за нас се превърна в кауза. То вече стана духовен приятел на много хора. Ако и вие искате да имате такъв верен приятел, нищо не пречи да му подадете ръка.

Толкова. На предната корица на списанието е лика на на великия християнски мислител, на философа Свети Августин Блажени. На задната корица, по традиция, има някои него вдъхновяващи мисли. Ако някой се интересува по-подробно какво съдържа книжка 3 (7) от ноември 2011 г. на списанието, нека на прочете ето тази публикация: Какво ще можете да прочетете в новата, 7 книжка на сп. ИДЕИ, която предстои да излезе до края на ноември. Ноемврийската книжка на списанието излезе в последния ден на ноември по ред причини, сред които не на последно място е финансовата. Както и да е, важното е, че и този брой вече е факт. През март 2012 година, живот и здраве да е, ще очакваме първата книжка за идещата нова година.

В заключение един съвет към представителите на всички медии, които четат моя блог и ще разберат за излизането на новата книжка на списанието. Съветът ми, всъщност една кратко обръщение към тях, а чрез тях и към самите медии, в които работят, е, не може да е друг:

Уважаеми дами и господа репортери, журналисти и прочие! Продължавайте все така упорито и успешно да се преструвате, че не забелязвате списанието! Три години откак то излиза, но вие удържате фронта на пълното мълчание и на тоталното информационно затъмнение около него: браво на вас! Продължавайте все така, работете все в тоя дух! По този начин вие имате шанса в един славен ден да се наредите с пълно право сред убийците на това списание! С което на дело ще покажете, че българските медии наистина нямат отношение както към духовното, така и към съществените потребности на българската младеж! Тоест, че работят за толкова светлата кауза за пълното опростачване на нацията! Вий, господа и дами, сте герои! Дерзайте все така!

Стига толкова. Нека всеки да бъде какъвто иска. И да работи за каквото иска. Нека всеки да има право и на недостойнство. Хубав ден желая на всички!

Кога едно общество преуспява и се радва на добри плодове?

2011-11-27T20:42:00.000-08:00

Тази сутрин не ми се пише за нищо - и ето, ще пиша за това, че не ми се пише. :-) Всъщност не е истина, че не ми се пише за нищо, а по-право - пише ми се, ала за много неща; и не мога да реша с кое да започна. А това вече е проблем. Всекидневен проблем. Какво да избера, с какво да започна? Да избера от множеството проблеми, които гъмжат в съзнанието ми. Всяка сутрин нещо надделява, а други теми жертвам ли жертвам - ето, сега те си отмъщават, поради което на нищо не мога да се спра. И в това раздвоение - "разтроение", "разчетворение" и пр. - предпочитам да не правя нищо. Е, виждате, че нещо ще направя, ще пиша за това, че не ми се пише. :-)

Моята истинска любов са най-сериозните проблеми на философията, а всъщност това са проблеми на човека, човешки проблеми. Ала всяка сутрин общо взето изневерявам на голямата си любов и по принуда се занимавам общо взето с политически коментари, заради което съм така много критикуван от неколцината ми приятели-философи, които може би с основание считат, че това моето е чиста загуба на време. На моменти и аз мисля като тях, но в други моменти считам, че един философ като мен, ако избере за своя съдба не витаенето на духа в пространствата на чистата мисъл и философия, каквото всъщност е истинското му призвание, а ако се отдаде на една гражданска ангажираност със случващото се, това не е загуба на време, напротив, е нещо, което е рядкост сред това съсловие на философите особено у нас.

Прочее, гражданските проблеми също са човешки, ерго, са философски, и философският поглед спрямо тях не само че е възможен, той е и необходим. Понеже в тия сложни феномени на политическия живот се крие огромен смисъл, ако те бъдат оставени на плоските интерпретации на журналистическата напаст, просто няма как да се доберем или доближим до смисъла, скрит в тях. Ето затова, един вид, се жертвам всяка сутрин и пиша за политически, за български, за съвременни горещи проблеми: бягството от тия проблеми, така разпространено сред своенравното съсловие на философите, не ми е по вкуса. Е, разбира се, губят моите сериозни занимания със същинските философски проблеми, не напредват започнатите, но недовършени мои сериозни философски книги. И затова си имам една мечта, ето коя е тя:

Да дойде ден, в който всеки в Отечеството ни почне да се занимава с това, което му е работа - и да започне да я върши както трябва. Политиците да подемат нелеката си политическа работа и да започнат да я вършат истински, както се и полага. Журналистите пък да се хванат здраво о мисията си, и да не отстъпват пред никакви изкушения, особено паричните. А само истината да е онова, което ги вдъхновява. Да имаме истински журналисти, които си вършат работата както трябва - знаете ли колко важно е това за едно общество като нашето, в което лъжата и манипулацията са водещото?! Съдиите, прокурорите, следователите да почнат да си вършат делата истински, без да се съблазняват от подкупи - водени също от съзнанието за величавата роля на правосъдието в една нормална държава, в една нормална и действаща демокрация.

Иска ми се да дойде ден всички в тая държава да започнат да си вършат работата истински, и тогава именно моя милост, един философ, да се отдаде изцяло на философията, на писането по най-сериозните теми на философията. А не в отечеството ни да е пълен хаос: пожарникари, бандити и мутри да се занимават с политика и с управление, журналистите да практикуват най-усърдно курвинския занаят, пропадналите в морално отношение да ни учат на морал и на добри нрави, разни там шоу-чалга звезди да изказват съждения, да речем, относно това как учителите трябва да си гледат работата и прочие, та хаосът, както виждате, е пълен, а в резултат нищо не върви.

Прекрасно щеше да е, ако Боко, да речем, си се занимаваше само с пожарникарство, с карате, с ритане на мачлета или поне с най-обикновен бандитизъм. А Костов, доказан и проверен политик и държавник, да си се занимаваше с това, което умее най-добре, именно, да управлява, да внася ред и разум в държавните дела. И тогава на моя милост изобщо нямаше да се налага всеки ден да пише политически коментари, в които да се диви и да роптае срещу новите и най-нови изцепки на нашия народен пожарникаро-каратистки кумир. И тогава аз щях да си се занимавам спокойно и преспокойно с философия, което, всъщност, ми е и работата.

Когато всеки в едно общество прави това, което умее най-добре, и бъде оставен спокойно да си върши работата, едно такова общество преуспява и се радва на добри плодове. Когато в едно общество като нашето всеки почне да се занимава с това, което не му е работата, такова едно общество бива обхващано от несвършваща криза и всеобща, и материална, и духовна бедност и мизерия. Ние, българите, сме красноречив пример за това. Можем ли изобщо един ден да се поправим или вечно ще си бъдем такива "специалисти по всичко", които всичко объркват и живеят в пълен хаос?!

Ето тази ми е мечтата. Много ли искам? Толкова ли искам? Преди може би 3 години или ако не и повече заявих на лекция пред една среща на блогъри, че имам такава мечта, ми беше заявено, че много искам, че било израз на гражданско пораженчество философ, пък макар и блогър, да мечтае да се занимава с това, което му е работата. Не знам как сега изглеждат горните мои мисли, но ето, наложи се да ги споделя пак, пък както щете ги възприемайте!

Хайде чао, трябва да се стягам за работа: хубав ден и плодотворна седмица ви желая!

Щом простотиите у нас биват посрещани с ръкопляскания, разбира се че истинските неща ще ги посрещат с най-злокобно мълчание!

2011-11-24T22:30:00.000-08:00

Текстът, който следва, е продължение на един друг текст - виж Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално - а пък двата текста заедно, които, според, мен, поставят важни въпроси, общо съставляват едно мое писмо до човек, когото много уважавам; разделих двата момента по причини, в което всеки ще се убеди, ако има търпението да ги изчете; ето за какво става дума по-нататък:

... Прочее, новата книжка на списание ИДЕИ ще излезе до края на този месец, имам обещанието на издателя; тогава и ще ти пратя толкова екземпляри, колкото пожелаеш. Защото се оказа, че вече само трима човека, аз, ти и един мой приятел стоим зад списанието, а всички други, които, не мога да отрека, го подкрепиха финансово в тежки моменти, сега се оттеглиха, поради което списанието днес се намира в твърде тежка криза.

Но това изобщо не бива да ни плаши, понеже имаме най-главното: имаме ИДЕИ, е, че нямаме пари, това ще го преживеем и ще го надмогнем някак. По-лошото, фатално лошо е положението обаче на други издания и списания: имат пари, а нямат идеи. Тяхното положение е съвсем непоправимо. Идея с пари не може да се купи. Това, че духът, да, самият дух, окриля пишещите в списание ИДЕИ - а все повече хора и пишат в него, т.е. предлагат стойностни текстове, и също така други хора го търсят и четат, т.е. списанието успя да се превърне в тяхна най-изискана "духовна храна"! - е радващо. И то именно и показва, че списанието ни, с Божията помощ, ще преодолее всички трудности и не само ще оцелее, но и ще остави някаква диря в буренясалата нива на българската духовност и култура.

Аз наскоро, в съвсем шеговита форма, заявих на едно място, че моята амбиция е списание ИДЕИ да оцелее поне 15 години, толкова, колкото е оцеляло списанието на нашите вдъхновители, именно списанието МИСЪЛ на д-р Кръстев (списанието на Яворов, на Т.Влайков, на П.П.Славейков). Три години вече оцеляхме: списание ИДЕИ излиза от 2009-та година. Е, не цели три години, а, ако сме честни, ще признаем, че само пълни две години съществува нашето списание. Значи остава да издържим още само 13 години, живот и здраве да е; живи и здрави ли сме, от никакви трудности не бива да се плашим!

Списанието ни обаче вече не е в пелени; нали знаеш какво прави детенцето на две годинки? Невероятно живи и възхитителни са децата на две години; същото може да се каже за списанието ни. Е, вярно, опитват се за го задушат, имам предвид нашите екзекутори, именно разпространителите - и подкрепящите ги сякаш инстинктивно медии, които надушиха, че това списание е различно и затова го държат в пълно затъмнение. (Ето един любопитен факт в това отношение: където и са ме канили в разни национални телевизии, навсякъде, като съм им казвал да ме представят като "главен редактор на списание ИДЕИ", са ми отвръщали, че не може, щото било "скрита реклама", а пък рекламата се плащала с пари!) Всеки каквото може прави, та да се поддържа тишината около списанието ни, и то тъкмо с надеждата то да бъде задушено и да умре преждевременно.

За мен това обаче е знак, че списанието ни е стойностно и заслужава да живее: защото щом у нас простотиите, боклуците и извратеностите ги посрещат с такива мили ръкопляскания, разбира се, че истинските неща ще ги посрещат с най-злокобно мълчание! Няма как да е иначе. И точно това най-много ме радва. И за това съм готов на всякакви жертви, та списанието ни да укрепне, и, както расте и заяква с годините детето, същото да се случи и със списанието ни. Да го доведем нашето списание до юношеската му възраст, да стане 15-тина години, и тогава ще видим как ще се развият събитията. Тъкмо и тогава да можем разберем нещо безкрайно важно: ако ИДЕИ просъществува повече от списание МИСЪЛ на д-р Кръстев, излизало преди повече от век, значи ние, българите, сме дръпнали поне малко напред в своето духовно и културно развитие.

Нещо, в което аз лично дълбоко се съмнявам. Упадъкът е всеобщ и повсеместен. Комунизмът успя най-много да допринесе за пълната поквара на народа ни - и за нравственото и личностно разложение и израждане на българите. Но пък, от друга страна погледнато, живеем все пак в съвършено друго време; и дано глобалната културна ситуация в Европа и по света - свеждаща се до триумфално и неудържимо шествие на свободата! - в която, дърпаме ли се или не се дърпаме, въпреки всичко сме поставени, дадат своите благотворни ефекти и за промяната ни към по-добро, на която всички се надяваме.

Списание ИДЕИ скромно работи в тази посока: да помогне с нещичко това у нас да се случи колкото се може по-скоро. Щото ако дегенерирането ни не бъде спряно, под въпрос изобщо е бъдещето на нацията ни. Да не говорим пък за бъдещето на човечността в нашите родни български предели...

Това е. Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Свободата е за това да ражда добри плодове, а не само да е високопарна дума

2011-11-22T11:42:00.001-08:00

Здравей, Томи,

Получих парите, 100-те лева. Много ти благодаря за помощта! Списание ИДЕИ все още съществува и заради теб. Поклон пред добрината, пред благородството ти! Малцина у нас са способни на такова нещо. Дано не звучат фалшиво тия думи, но ги пиша, защото ги мисля.

Аз преди време писах, че ако един човек дръзне да се откаже от по едно кафе на ден, то със спестените за 4 месеца пари - стотина лева - би могъл да участва в издръжката на списанието. Аз, например, отказах преди 4 години цигарите и благодарение на това със спестените пари успях да участвам в издаването не само на ИДЕИ, но и да издам няколко книжки. За жалост, освен ти и още един човек, за момента няма друг, който да подкрепя списанието по този начин. Въпреки апелите и призивите ми. Все още не зная как ще се издължа на издателя за новата книжка, но вече съм дал поръчката. Новият брой ще трябва да излезе към края на тоя месец, т.е. съвсем скоро.

А ето колко е просто - ако се намерят 7-10 човека, които веднъж на 4 месеца да отделят за списанието по 100 лева, то списанието би могло спокойно да съществува, при положение, че издателят и печатницата (изд. ИЗТОК-ЗАПАД) му правят доста голяма отстъпка. И дори при положение, че списанието почти не се продава - не стига до книжарниците - а предимно само бива подарявано на библиотеки и читалища, то тогава би могло да оцелее. Както и да е де, но не мога да не отбележа: как е възможно в цяла една страна, пък макар и малка, като нашата, да не могат да се намерят неколцина човека, които да участват в едно такова културно предприятие, а именно издръжката на едно непазарно, непечелившо издание като ИДЕИ. За фирми и богати спонсори не говоря: НИКОЙ, абсолютно никой до този момент, въпреки писмата и призивите ми, не благоволи да подпомогне по някакъв начин списанието! Вероятно така ще бъде и за в бъдеще. Което все пак показва нещо.

Та искам още веднъж да ти благодаря за подкрепата на списанието! Не зная какво ти е положението, не се познаваме лично, но ето, с примера си показваш, че и в наши условия може да има хора, които са способни да направят нещо истинско и благородно! И това, въпреки че сме така малко, е все пак обнадеждаващо: докато нас ни има, все още има надежда. Е, нищо чудно покрай нас да се запалят и други. Да осъзнаят колко значиме факт е в една страна като нашата да има едно напълно свободно списание за човека, за духовните неща. Едно списание, което се стреми да подпомогне младите по-уверено да тръгнат по пътищата на свободата. Списание, което се вдъхновява от наистина велики идеи и истини: за свободата, за отговорната личност, за доброто, човечността.

Нищо че списанието ни е бедно и се чувства подобно на сираче, на което никой не обръща внимание. Самият факт, че го има вече трета година, е знаменателен. Аз лично съм много любопитен да узная, познавайки нашите славни български истории и традиции, колко време ще е нужно този път българската реалност да задуши и да смачка едно такова крехко цвете, израсло на общобългарското нравствено бунище, каквото е списание ИДЕИ. Списание МИСЪЛ, издавано от д-р Кръстев, навремето е излизало само 15 години (от 1892 до 1907 г.); въпреки това е оставило дълбока диря. Не крия, че тъкмо това списание на проевропейски настроени българи от онова време, така напомнящо нашето, е примерът, който вдъхновява и нас, създателите и издателите на ИДЕИ.

Е, списание МИСЪЛ е списанието на д-р Кръстев, на П. П. Славейков, на П. Ю. Тодоров и на П. К. Яворов, докато при нас няма личности от такъв мащаб. Но какво пречи покрай ИДЕИ те да се родят и отгледат? Аз съм най-радостен от това, че списание ИДЕИ има вече неколцина най-горещи привърженици от средите на младите, които се отличават с пиетет към духовното и към философията; иска ми се в един момент списанието да стане тяхно - и тогава ще е изпълнило мисията си.

Ще работим докато имаме сили това да се случи. Не е леко, но пък истинските неща по начало стават трудно. Колкото по-трудно стават, толкова са по-истински. Самият факт, че показваме, че неколцина българи, общо по-малко на брой от пръстите на едната ръка, могат да си сътрудничат и вече трета година издават у нас, в днешните ни нелеки условия, едно философско списание, е сам по себе си знаменателен - и по начало говори много. Показваме с пример, че от свободата си не само можем, но и трябва да се ползваме; щото свободата е затова да ражда добри плодове, а не само да е високопарна дума - само да говорим за нея, пък нищо да не правим.

За жалост, у нас мнозинството от хората са разочаровани от свободата и на това основание тя дори им е станала ненавистна, което именно говори и показва, че съвсем не я разбират. А тя по начало си е най-сладкото нещо на този свят. Но се иска да си малко Дон Кихот, сиреч, в известна степен да си и луд, та да я оцениш в пълната й мяра.

Спирам дотук, всичко добро ти желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Карл Густав Юнг за душата

2011-11-17T14:03:00.000-08:00

От Фейсбук-страницата на Георги Хаджийски

Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Един от малкото велики психоаналитици, който не е от еврейски произход. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“.

К. Г. Юнг за Душата

Из „Архитипове и колективното несъзнавано”, изд. „е/а” Плевен

„Същество, което има душа е живо същество. Душата е живото нещо в човека, това което живее от само себе си и причинява живот. Следователно Бог вдъхва в Адам жив дъх, за да може той да живее.” стр. 33

„Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в своята най-голяма страст, мързела. Разумността е неговата защита, а моралността – негова благословия.” пак там

„Западният човек падна духовно до такова ниско равнище, че трябва да отрича даже апотеоза на неукротената и неукротима психична сила – самото божество, така че, след като преглътне злото, да може да предостави себе си на доброто.” стр. 112

Из „Динамика на несъзнаваното”, изд. „е/а” Плевен

„Ако приемем, че изобщо съществуват неща, които се намират извън нашето възпиятие, можем да говорим и за душевно, до чието съществуване ние имаме само опосредстван достъп.” Стр. 172

Из „Психологически типове”

„Истината не е вечна, тя е програма. Колкото по-„вечна” е една истина, толкова по-безжалостна и малоценна е тя, защото не ни казва нищо ново, а е самопонятна.” стр. 92

„... Прометей се оставя напълно в ръцете на своята душа, тоест на функцията на връзката с вътрешния мир. Затова и душата има загадъчен, метафизичен характер – тя е свързана с несъзнаваното. <…> Отдавайки се на душата, Прометей губи всякаква връзка с външния свят и по този начин се лишава от абсолютно необходимата корекция, извършвана от външната реалност.” стр. 206

„Загубата на душата е равносилна на откъсване на частица от собствената ти същност, на изчезване и еманципиране на един комплекс, който става титаничен узурпатор на съзнанието, потиска човешката цялост, изкарва индивида от релсите и го тласка към действия, чиято сляпа едностранчивост неизбежно води до самоунищожаване.” стр. 269

„Аз наричам външната нагласа, външния характер персона, а вътрешната нагласа – анима, душа.” стр. 477

Покана за добродетелност

2011-11-16T02:12:00.000-08:00

Това е покана за финансова подкрепа на сп. ИДЕИ

Известно е, че от три години се занимавам с реализацията на една наистина щура за български условия инициатива: да издавам философско-психологическо списание за младите хора, което да ги подпомага в тяхното личностно и духовно развитие. С огромни усилия и „финансирано” преди всичко с мои средства, отделени от заплатата ми (и със скромната, но безценна помощ на неколцина ентусиасти като мен), списанието излиза от ноември 2009 г., т.е. тия дни ще навърши две години от създаването си.

За което време успяхме да издадем 6 книжки, а сега под печат е седмата. Подготвяме също две-три специални приложения на списанието, т.е. извънредни книжки, в които читателите му ще могат да намерят полезни и интересни за тях текстове.

Работата обаче е там, че списанието, замислено като самофинансиращо се, по каприз на разпространителите на периодичния печат и на книжарите (оценили го като „некомерсиално” или непазарно!) почти не се разпространява, а си стои непипнато от ръка на читател на книжната борса и по складовете. Този е най-лесният начин списанието да бъде задушено и убито още, така да се каже, в пелените си.

Тия дни моя милост полага неимоверни усилия да осигури финансово излизането на 7-ма книжка. Няма да допусна, докато съм жив, списанието да престане да излиза – и ще направя дори и невъзможното то да се запази. Понеже за тия две години – както казва най-запаленият му читател, който, прочее, е на 17 години и е от Плевен! – списание ИДЕИ се превърна в нещо като духовна кауза и мисия.

Тъй че който по някакви си свои подбуди реши да даде своята лепта за спасяването на списанието, моля да ми се обади на имейла. Дарителите, ако такива се намерят, могат да бъдат напълно спокойни, никой няма да злоупотреби със средствата им. Прочее, тия, които до този момент са проявили известна съпричастност към списанието и са го подкрепили финансово, се броят на пръстите на едната ръка, което, както и да го погледнем, само по себе си е скандално. Разбира се, нито една от „големите” медии не се заинтересува от сп. ИДЕИ и не направи нещо то по-лесно да намери своите читатели. Сякаш и те са заинтересовани от това списанието неминуемо да умре. Другояче не може да се тълкува тяхната крещяща индиферентност.

Както и да е, да се надяваме, че с времето това ще се промени и списанието все по-уверено ще продължава да изпълнява мисията си. Казват, че времето лекувало всичко…

Това е. Всичко добро ви желая! Опитвайте да бъдете различни. Това е напълно възможно – стига в един момент да го пожелаете…

Какво ще можете да прочетете в новата, 7 книжка на сп. ИДЕИ, която предстои да излезе до края на ноември

2011-11-06T13:10:00.001-08:00

In Memoriam

ЧИТАТЕЛСКИ ВЪЛНЕНИЯ

Списание ИДЕИ – моят верен духовен приятел
Будители и приспиватели...
Как да си набавям списанието?
Писмо до Фондация "Конрад Аденауер"
Отговор от America for Bulgaria Foundation относно предложение за подкрепа на списание ИДЕИ
Как се екзекутира автор, как се убива списание?

ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ФИЛОСОФИЯТА

Онто-тео-логическият строеж метафизиката

Мартин ХАЙДЕГЕР

ЗНАМЕНИТИ ФИЛОСОФИ

Фридрих НИЦШЕ: крилати мисли

ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Бацилус Булгарикус, или „поради что се срамя да се нарека българин”

Сергей Методиев

Против чревоугодничеството

Петър Каменов

ФИЛОСОФСКИ ОПИТИ НА МЛАДИТЕ

Т.н. разум винаги ще се гърчи в злобно безсилие пред величието на непонятното

Мая Тонева

Професия „звезда”

Иван Петров

ИЗТОЧНАТА ФИЛОСОФИЯ

За традицията

Мирена Атанасова

Из За изреченията и думите

Бхартрихари

Будистката теория на познанието

Алесиян Пацев

Абхидхармакоша

Васубандху

ТЕОРЕТИЧНИ ТЪРСЕНИЯ

Естествена нагласа и философска научност: феноменологически прочит

Петя Пенева

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Нашата човешка участ на тази земя е да се лутаме, да търсим

МОЯТ ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Що е "жизнена стратегия"?

Ангел Грънчаров

ДИСПУТ ЗА ИСТИНАТА

Без свобода няма истина и всичко се обезсмисля (част V)

ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ

Защо мразим личностите?

Йордан Ангелов

КАКВИ СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ?

Никой не може да убие идея

Кирил Петров

КУЛТУРА НА СПОРА

Най-много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша!

ИЗКУСТВО И ФИЛОСОФИЯ

Страшните сънища на Кафка

Густав Яноух

ЗАГАДКИТЕ НА МИСЪЛТА

Универсалният афоризъм

Николай Велчев, ПУ „П.Хилендарски”

ДИСКУСИЯ ЗА ВЯРАТА И РЕЛИГИЯТА

Как да спася Божията искра в душата си, как да оживя своя дух?

ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Що е "личностно-центрирана методика"?

Димитър Желязков

Да строшим оковите на българското образование!

Венелин Гоцев

Ескалация на провала

Тодор Николов

Кога чалгата и простотията в свидното ни Отечество ще възтържествуват окончателно и безвъзвратно?

2011-10-18T23:27:00.000-07:00

Тази сутрин не можах да напиша нищичко в блога си, какъвто е обичаят ми от години; за мен най-пълноценно, що се отнася до писането, е времето след ставане, рано сутрин; а ставам всяка сутрин в 5 часа. Да, обаче тази сутрин възстаричкият ми компютър ми скъса, дето се казва, нервите; за около час и половина не можах да публикувам в блога си един текст от Св.Иван Рилски; страницата се отваряше едва-едва, много бавно, а аз това нещо не мога да го търпя. Сега пиша настоящето от служебния си компютър, и понеже имам няколко минутки свободно време, искам да споделя с вас, читателите на този блог - доколкото такива все още останахте - един важен за мен проблем.

Последният път когато компютърът ми беше грохнал, момчето, което ми го прави обикновено, ми каза: "Ангеле, това е за последно, успях да му вдъхна живот, но компютърът ти е развалина, грохне ли още веднъж, край, трябва да ходи на боклука!". Много се уплаших, ето, минаха няколко месеца, и компютърът ми пак грохна. Понеже собственикът на тоя мой древен компютър е ненормалник, който издава списание и книги кажи-речи почти изцяло на свои средства, той, разбира се, не може да си позволи да си купи нов компютър; става дума за моя милост. При това аз живея с една скромна заплата на гимназиален преподавател по философия, от която отделям пари не само за да си плащам заемите, в които съм потънал заради книгите си, но и за да издавам списанието, става дума за ИДЕИ. Тъй че съм, честно казано, поподнал в безизходица, и то по още една, най-сериозна причина; ето за какво става дума.

Мен специално разпространителите на книги и на периодични издания направо ме убиват бавно, направо ме колят бавно, сякаш с нескривано перверзно удоволствие; как ли, ще речете; ами много просто, като моите книги и списанието, което правя, просто не щат да ги разпространяват, като просто ги държат арестувани на борсата! Да държиш книгите на един автор някъде в мазето на книжната борса и да откажеш на книгата му възможността да стигне до потенциалния си читател, е една твърде жестока екзекуция на този автор; жестока е, защото е бавна, а пък тия, дето са му я устроили, сякаш се радват на мъчителната му смърт.

Какво ли не правих да отхвърля тая смъртоносна примка около шията си, нищо не можах да постигна; и молих тия жестоки разпространители и книжари, и носих, и продължавам да нося книгите и списанието директно в книжарници, и писах за проблема до кой ли не, до медийни кумири и прочие, отникъде не срещнах някакво съчувствие и помощ, ако изключим горката Светла Петрова; която, прочее, месец-два след като ме допусна да кажа пет думи за списанието в предаването си, беше изгонена от телевизията, в която работеше.

Както и да е, положението ми става все по-тежко: от последните книжки на списание ИДЕИ са се продали нищожно количество екземпляри, което вещае неминуемата му смърт. Книгите ми пък от години стоят непипнати от ръка на читател на книжната борса; книжарите пък явно смятат, че от философски и психологически книги, написани от български автор, няма да забогатеят, поради което без да им мигне окото, ето, ми теглиха ножа, заклаха ме. И продължавам да се гърча в предсмъртни конвулсии...

Вчера казах на Милен Цветков във Фейсбук: "Г-н Цветков, веднъж говорихме за едно списание ИДЕИ, вероятно сте забравил?", а той отвърна "Не съм..." и мигом изчезна. Както и да е. Не упреквам никой, аз съм си виновен: вместо да си гледам презряния си животец, съм се напънал да правя нещо. А такива като мен не само че не са нужни, но и, оказва се, са вредни - и трябва да бъдат изтребени. Та чалгата и простотията в свидното ни Отечество да възтържествуват окончателно и безвъзвратно.

Ще кажете: защо пък пише тия неща тоя нахалник, за какво намеква, да не би да проси пари?! Не, успокойте се, не прося нищо, само си изливам мъката. И също имам крехката надеждица, че някой, от една чиста човечност, може да се трогне, и с нещичко да ми помогне; примерно, ето как:

Ако не ще да се охарчи и да си поръча моя книга, може, примерно, да отиде в някоя книжарница и да попита за заглавието на някоя моя книга. Когато попитат книжар за някое заглавие, той вече има едно наум; ако пък друг читател потърси някоя книга, нищо чудно този книжар да вземе и да достави тая книга в книжарницата си, знам ли? Ето, по този съвсем лесен начин който иска да помогне, ще помогне. Същото се отнася и за списание ИДЕИ; гледам, че във Фейсбук то има близо 600 приятели, ако половината от тях се сетят да попитат в някоя будка за вестници за списанието, нищо чудно работите да потръгнат. Аз не ща да забогатявам, разберете ме добре: всичко, което взема от книгите си, отива за списанието.

Ако пък някой дръзне да си купи това списание, било като си го изпроси в книжарница, било като го поръча лично от мен, също ще даде своята лепта за спасяването му. Има и други начини, примерно, някой може да се сети и да натисне рекламка от блога ми, и ето, няколко стотинки ще отидат за списанието. Има начини да се помага и да се прави добро някому, но най-лесно е да оставиш човека до теб да се гърчи и да отминеш, вирнал нос: как ще ме занимава с глупости пък тоя, майната му, да мре, като е такъв идиот!

Това исках да напиша; нямам време даже да прегледам текста; спирам дотук; извинете, ако има нещо. Хубав ден!

Така нареченият разум винаги ще се гърчи в злобно безсилие пред величието на непонятното

2011-10-08T21:58:00.000-07:00

Във фейсбук-страницата Фридрих Ницше - идеологът на модерния път на Човека към Бога, която често посещавам - и която ви съветвам да започнете да посещавате и вие, защото там се отбиват на рядкост стойностни хора - тази сутрин откривам интересен коментар, заслужаващ да бъде прочетен от повече хора; ето го, а коментиращият е Мая Тонева:

Искам опция dislike. Както е написан тоя материал, излиза, че е виновен Ницше¹, а това е абсолютна манипулация. И дори да приемем, че младежът криво е изтълкувал свръхчовека, какво да кажем за милионите религиозни и политико-идеологически жертви - минали, настоящи и бъдещи?

В края на краищата всичко минава през филтъра на съответния човек и ако му е сбъркана генетиката и възпитанието, той може да избие хиляди дори без да е нужно да чете Ницше или когото и да било. Пък и дори да не избие, все ще намери начин да задоволи болното си его и дори да се впише в обществото.

Впрочем, както казва Ницше, в обществото и в природата здравото, красивото, интелигентното не са норма, а изключение... обществото е тирания на низшето и глупавото... на болното и генетично увреденото. Мислите ли, че ако беше обратното всеки ден щяхме да сме свидетели на безброй безумия, конфликти, лицемерие, стадно чувство, страх, мълчание пред несправедливостта?! Чудно ли е, че едно такова генетично обременено и вероятно лишавано от любов същество е решило да очисти себеподобните си? Няма ли обществото никакво участие в това? Колко хора са на прага да се самоубият или да избият други хора?

Самоубийството е на 10 място като причина за смъртност в света... убийствата - масови или индивидуални - вероятно са много повече. В България броят на самоубийците е по-голям от тия на ПТП. За убийставата нямам информация. Но трябва някой да хване автомата за да се замислим... ако изобщо се замислим.

И като се замислим и... какво? И най-малоумната група във FB, в която се коментира футбол или циците на някоя манекенка са хиляди пъти по-многобройни отколкото може да събере някоя наистина стойностна тема. Въпросът е в ценностите. Някой ще се прекръсти, 3 дена ще бъде сензация, после пак ще се ядат кебапчета, ще се коментира футбол, чалга, манекенки... животът продължава.

Хората са "позитивни" по дяволите! Та мисълта ми е, че всички ние сме виновни за изверги като тоя младеж... лошото дърво не може да даде добър плод, нито генетично, нито в някакъв друг аспект. Другото е просто самозаблуда...

Наскоро един психолог ми каза да не цитирам "този нихилист - Ницше". Това иде да покаже, че хора, уж призвани да лекуват други хора, са толкова невежи и предубедени срещу великия Ницше.

Аз си спомням когато прочетох Ницше за първи път, помня, че беше "За генеалогията на морала"... тогава почти нищо не разбрах от съдържанието, но се влюбих във формата. Никой не може да пише като Ницше.

Другият ми любим философ е Киркегор и изобщо си падам по екзистенциалната, а не умозрителната философия. Лошото е, че точно умозрителната философия е завладяла стадото, което дори не подозира за това, но сляпо следва стадните си закони и морал като мачка всичко различно...

Тирания на тълпата...

Атеист и вярващ са някакви дефиниции, които нямат нищо общо с философската мисъл. Ницше казва, че Христос е всичко онова, което днешното християнство не е. Но последното определение, което можем да дадем на Ницше, е "интересен". Ницше стига до дълбочини, недостъпни за обикновените хора. Шестов го нарича "праотец на екзистенциализма". Прозренията на Ницше за човешката душа са достойни за страхопочитание, но понеже някой дебил открил в "Бог е мъртъв, да живее свръхчовекът!" някакъв атеизъм и хайде - Ницше е атеист. Но ако питате лично мен, не, Ницше не е атеист в смисъла, който обикновено се влага.

"Поразителното е, че Ницше не само усетил у Сократ декадента, тоест падналия човек, но сякаш наистина си е поставил задача с примера на Сократ да илюстрира библейското повествование. Съумял е да разбере, че на падналия човек не му е дадено със собствени сили да се спаси от очакващата го гибел. Всичко, казва Ницше, което декадентът прави за своето спасение, само ускорява гибелта му. Колкото и да се бори и превъзмогва себе си - неговите начини на борба, неговите опити да се спаси - ще бъдат само израз на падението му; всичко, което прави, той прави като паднал човек, тоест като човек, който е загубил свободата на избор и предварително е обречен от враждебна власт да вижда спасение в онова, което му носи гибел." (Лев Шестов)

Не знам дали страданието ражда гения или геният открива страданието... може би любовта им е взаимна? Достоевски щеше ли да бъде това, което е, ако не беше епилептик и не беше загубил две деца. Със сигурност нямаше как да опише епилептичните припадъци в "Идиот" с такава убедителност. Гениалност... много скъпо струва.

И аз не разбирам от композиране на музика, но когато слушам нещо прекрасно изобщо не ми е нужно да го "разбирам", нито се стремя да го "разбирам". То е част от мен. Не мисля, че когато човек целува любим мисли, че целувката е физически акт, в който са включени еди колко си мускула и се предават еди колко си вида бактерии...

Слава Богу, че най-важните неща никога няма да се поддават на разбиране и дисекция и че така нареченият разум винаги ще се гърчи в злобно безсилие пред величието на непонятното. :)

Това пише г-жа Мая Тонева на указаното място. Като прочетох с възхита написаното от нея не се сдържах да й напиша следното съобщение:

Г-жо Тонева, с удоволствие прочетох коментарите Ви по-горе. Харесаха ми толкова много, че си позволих, с оглед думите Ви да стигнат до повече хора, да публикувам текста в своя блог. Вие пишете чудесно и имате какво да кажете, а и добре познавате ницшевата мисъл. В тази връзка искам да Ви предложа да предоставите свои текстове за публикуване във философското списание ИДЕИ, на което имам честта да бъда главен редактор. В миналия му брой 6-ти от т.г. публикувахме много афоризми на Ницше, ние в редакцията сме ценители на мисълта на великия немец. Много ще се радвам ако си сътрудничим в бъдеще по списването на списанието. Моля ако желаете да сътрудничите на сп. ИДЕИ да ми съобщите това на лично съобщение. Предварителво Ви благодаря!

-----------------
¹Става дума за масовия убиец от Норвегия Андерш Брайвик, преставен така: "Андерш Брайвик е искал да е Свръхчовек. Übermensch. Онзи, описан от Ницше в „Тъй рече Заратустра". Възхищавал се е от бели, руси, синеоки християни - какъвто е и самият той; от рицари кръстоносци, от супергерои. Бел моя, А.Г.

Идея за разпространяване на сп. ИДЕИ сред българите, живеещи в Америка, Европа и по света

2011-10-06T22:50:00.000-07:00

Тази сутрин ми хрумна тази идея в разговор с една моя позната, пловдивчанка, която в момента е директор на българското училище "Нов живот" в Чикаго, САЩ. Позволявам си да публикувам нашия разговор, понеже ми се струва, че от идеята може да се заинтересуват и други наши сънародници, живеещи по света; ето какво си казахме и как се роди самата идея:

Ангел Грънчаров: Идеята ти за работа с надарените българчета е много хубава; аз в нашата гимназия вече 5 години организирам ДИСКУСИОНЕН КЛУБ като място, в което най-добрите и талантливи ученици от всички класове да се срещат и да обменят идеи. Щото ми се струва, че най-надарените деца у нас, в България, са най-пренебрегвани. Не знам как е в Америка, но тук, за жалост, е така.
Hrisi Perfanova: Не, тук има специални училища за надарени деца, където се влиза след дълги и сложни конкурси. А вие в Дискусионния клуб по какви теми разговаряте?
Ангел Грънчаров: На всякакви теми, каквито самите ученици предлагат, от всички области на знанието, гражданското образование, философията, религията, изкуството; всичко, което интересува самите ученици; те си определят темите на дискусии. Ето, примерно, оня ден обсъждахме темата КАК ДА ПОБЕДИМ ОТЧУЖДЕНОСТТА, НЕДОВЕРИЕТО И НЕРАЗБИРАНЕТО МЕЖДУ ЦИГАНИ И БЪЛГАРИ? Една актуална тема напоследък тук, у нас.
Hrisi Perfanova: Аха...
Ангел Грънчаров: Готово, публикувах в блога вашите текстове: единия и другия.
Hrisi Perfanova: Много ти благодаря! Успехи!!!
Ангел Грънчаров: Благодаря и аз, успехи и на теб! Прочее, хрумна ми, че можем да си сътрудничим. Примерно, какво пречи да измислим нещо нашето списание ИДЕИ - от него излязоха вече 6 книжки, излиза от три години - да започне да се разпространява сред българските училища в Америка?! Това ми хрумва в момента.

Не само можете да четете това списание, ами и да публикувате в него. Щото ние, българите тук, в пределите на България, за жалост сме станали много по-малко българи от вас, дето сте по света. Да не говорим пък за това че даже сме станали по-малко от вас и... човеци. Знае ли се, вие там, в Америка, може да оцените списание ИДЕИ, което, прочее, се прави най-вече за млади хора; в такъв случай какво пречи да го четат и американските българчета?!

Сп. ИДЕИ, не зная дали знаеш, е списание за духовните неща, е списание за философия, психология, история, религия. За всякакви идеи е нашето списание, както подсказва името му...
Hrisi Perfanova: Идеята е добра, само дето нашите ученици са малки - от детската градина до 8-ми клас.
Ангел Грънчаров: По-големи ученици в българските училища в Америка няма, правилно ли разбирам?
Hrisi Perfanova: Да, засега.
Ангел Грънчаров: Ясно. Но сред бивши ваши възпитаници списанието евентуално би могло да намери свои читатели? Но това вече е друга тема.

Благодаря за вниманието, хубав ден ти желая!

Hrisi Perfanova: И на теб също!

Отговор от America for Bulgaria Foundation относно предложение за подкрепа на списание ИДЕИ

2011-09-23T03:41:00.001-07:00

Днес получих ето това писмо от America for Bulgaria Foundation; публикувам го заедно с моя отговор до тях:

Уважаеми г-н Грънчаров,

Преди всичко, приемете моите извинения за забавения отговор. Това не е практика за фондацията и се надявам на Вашето разбиране.

Запознахме се внимателно с целите и идеите на философското списание ИДЕИ, както и с конкретното предложение за партньорство между нашите две организации. Въпреки че намираме издаването на списанието за важно и нужно на българското общество, този вид дейност не се вписва в приоритетната рамка на фондация „Америка за България”, не преставлява интерес за нас и няма да бъде подкрепена.

Оценяваме времето и усилията, които сте вложили за разработването на настоящата концепция. Разбираме и разочарованието Ви от нашия отговор, но Ви уверяваме, че идеята беше внимателно разгледана и обсъдена от екипа и ръководството на фондацията.

Благодарим за хубавите думи, казани за нас и нашите цели. Желаем успех на философско списание ИДЕИ!

С уважение,

Ivanka Tzankova, Director, Programs for Education and Libraries, America for Bulgaria Foundation

Ето и моя отговор:

Здравейте!

Благодаря Ви много за отговора и за пожеланията! Всичко добро и на Вас лично - както и нови успехи на Фондация "Америка за България"!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Двама известни и влиятелни блогъри подкрепиха списание ИДЕИ

2011-09-16T03:06:00.000-07:00

Известният и влиятелен блогър Майк Рам е откликнал на молбата ми да подкрепи списание ИДЕИ - едно издание, което се опитва да подпомогне предимно младите хора в техните нелеки личностни и духовни проблеми - току-що научавам за този негов добронамерен жест. Заглавието на публикацията му е Философско списание ИДЕИ – прочетете и споделете, като тя всъщност приканва читателите или феновете на неговия блог да разлистят списанието и да споделят също своите впечатления.

Това според мен е един много добър начин повече хора да разберат, че такова едно списание изобщо съществува, и не само това, ами и да се докоснат до него. Г-н Рам е голям специалист в интернет-маркетинга и за сетен път ни убеждава в качествата си, предлагайки една толкова ефикасна стратегия за популяризирането на списанието. В блога на г-н Рам в тази вързка моя милост си позволи да напише следния коментар:

Благодаря на уважаемия г-н Рам за доброжелателния жест към списание ИДЕИ. Колкото повече хора научат за него, толкова е по-голям шанса то да открие своите читатели, да стигне до тях.

Ние, редакторите и издателите на списанието, с внимание ще обсъдим съветите му, особено маркетинговите, които са особено ценни за нас, понеже ние специално сме съвсем невежи и неопитни в тази област. Ще съм благодарен за всеки отзив и за всяка препоръка относно списанието, понеже то сега прави първите си неуверени крачки. Пък и се е захванало да работи в една съвсем буренлива и неразорана нива, тази на българската духовност и култура.

За мен лично е много важна преценката и впечатлението на г-н Рам за елитарност на списанието и за неразбираемост на текстовете. Защото вече имам отзиви от други хора, по-близки до философията, които пък ни критикуват за това, че сме били принизили тази така възвишена област, доближавайки я до прозаичността на всекидневието. Вижда се, че неизбежна е разноречивостта в преценките за подобен род издания, но нашата цел е именно в посоката на препоръката на г-н Рам, т.е. списанието да е все по-близко до специфичните житейски, в това число и съвсем всекидневни грижи, а също и до духовно-културните потребности на съвременния човек, особено пък на по-младите.

Още веднъж благодаря за отзива, който е своеобразна подкрепа на списанието, изключително ценна за нас в този така труден момент от неговото съществуване!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, длъжен съм да уведомя всички вас, че и един друг блогър, именно г-н Радан Кънев, вече отликна на моето писмо и постави банер на списание ИДЕИ в блога си, което също е много ценна и при това съвсем безкористна подкрепа на списанието; за което най-искрено му благодаря!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Писмо до известни блогъри, засягащо твърде деликатна тема

2011-09-13T21:22:00.001-07:00

Преди време написах провокиращ текст със заглавие Как мислите, дали някой блогър, и то безкористно, ще се съгласи да сложи в блога си рекламен банер на сп. ИДЕИ?, което добре разкрива същината на поставения в него проблем. Минаха почти две седмици оттогава, с изключение на един млад човек, който ме попита да му дам банерче та да си го сложи в блога, никой друг от потенциалните адресати не реагира по никой начин. Тоест, реагираха всички, но реакцията им беше една и съвсем единодушна: мълчание. Българският манталитет бляскаво е потвърден.

Днес обаче е ден преди 15 септември, началото на учебната година. А списание ИДЕИ е насочено предимно към младите, има една духовна и образователна цел. Та в тази връзка ето сега ми хрумва, че не е зле да се възползвам от повода и да напиша кратко писъмце на някои от най-известните блогъри. Сиреч, да опитам да се възползвам от моментното им размекване и умиление по повод на началото на учебната година - бурни спомени връхлитат съзнанието на всеки от нас в този ден! - та да опитам да предразположа поне някой да рекламира списанието в блога си, т.е. да сложи банерче; знайно е, нахаен съм като муха или комар, когато става дума за списанието; речено-сторено, ето какво писъмце написах и изпратих на блогърите, чиито списък давам по-долу:

Уважаеми (Уважаема) Господин (Госпожо)...,

Вече трета година група ентусиасти издаваме списание ИДЕИ, което има за задача да работи за духовното, личностното и гражданското израстване на българската младеж. Успяхме при неимоверни трудности да издадем 6 броя, в скромния тираж от по 500 екземпляра всеки брой. Издадохме ги без ничия помощ, със свои средства, като и неколцина читатели се включиха със своята лепта та списанието все пак да излиза. Имаме големи трудности с разпространението на изданието тъй като фирмите за разпространение на периодика и книжарите оценяват списанието за "непазарно" и на това основание отказват да го разпространяват.

Нямаме пари за реклама. Единствената ни надежда е интернет. Опитваме да го популяризираме чрез неговите възможности. Почти не получаваме подкрепа и насърчение отникъде. Напротив, по хубав нашенски обичай отвсякъде ни обръщат гръб.

Та във връзка с тази неблагоприятна за бъдещето на списанието ситуация, която е съвсем очаквана и закономерна ако вземем предвид условията, в които живеем, ни хрумна да Ви предложим, ако сметнете за целесъобразно, да рекламирате списанието в своя блог - като израз на подкрепа и на добра воля, изцяло безкористно. Няма да Ви струва нищо да сложите едно банерче на списанието за известно време, с което ще помогнете за популяризирането му. Стига Вие да сте убеден, че това е благороден жест на човечност и съпричастност.

Не смеем да се обърнем към конвенционалните медии, защото там лакомията за пари е на невиждана висота, т.е. е безсмислено да очакваме прояви на някакъв алтруизъм от тях, затова се обръщаме към Вас.

Ето текст, който подкрепя казаното по-горе:

Как мислите, дали някой блогър, и то безкористно, ще се съгласи да сложи в блога си рекламен банер на сп. ИДЕИ?

Това е в основни линии замисълът и идеята на предложението ни. Ще очакваме с интерес реакцията Ви. Простете за причиненото безпокойство.

С уважение: Ангел Грънчаров, основател и главен редактор на списание ИДЕИ

14 септември 2011 година
Пловдив

А ето и имената на блогърите, на които изпратих (до този момент) горното писмо:

Богомил Шопов
Борислав Цеков
Велян Стойков
Веселин Николов
Даниела Горчева
Еленко Еленков
Жюстин Томс
Иван Бедров
Йовко Ламбрев
Комитата
Константин Косев
Майк Рам
Мартин Безгунов
Мартин Димитров
Минчо Спасов
Пейо Попов
Петър Добрев
Петър Стойков
Радан Кънев
Светла Костадинова
Светла Петрова
Симион Патеев
Тихомир Димитров
Тодор Христов
Христо Стоянов (Изпращането продължава, ще ви информирам и на кои други блогъри съм изпратил писъмцето.)

Приятен ден на всички!

Как мога да си набавям списание ИДЕИ?

2011-09-05T23:26:00.001-07:00

Получих във Фейсбук запитване (от съвсем млада дама с инициали Р.Н.), засягащо проблем, който е възможно да интересува и други хора; затова го публикувам и тук заедно с моя отговор:

Здравейте, г-н Грънчаров! Как мога да се абонирам за списание ИДЕИ? Всъщност живея в София и не ми е проблем да си го купя - стига да знам в коя книжарница да го търся. Подскажете, моля!

Поздрави и много творчески успехи! България днес има нужда от интелектуалци както никога досега!

Здравейте госпожице Н., благодаря Ви за интереса към списанието и за добрите думи, които за мен са много ценна подкрепа и насърчение! Отговарям на въпроса Ви:

С разпространението на списанието наистина имаме проблем, просто книжарите го преценяват като "непазарно" и по тази причина не искат да го доставят в книжарниците си. Но някои книжари са ни заявили, че при заявен интерес от читатели в тяхната книжарница и при направена поръчка, ще могат да им го доставят за ден-два.

Значи оня, които иска да си го купи, отива, примерно, в книжарница ХЕЛИКОН или друга и казва, че иска да си купи еди коя си книжка на ИДЕИ; в такъв случая щели да я доставят, т.е. в случай на осигурен купувач. Оправдават се, че нямали били излишно място в книжарниците.

За абонамент сме уредили нещата. Първият начин за абониране е чрез фирма "Доби прес", те издават каталог и при тях можете да се абонирате; другата възможност е да се абонирате директно като пишете на имейла на редакцията angeligdb от abv.bg и ще го получавате на домашния си адрес. Цената на 3-те книжки, излизащи годишно, е 3 Х 5 лв. = 15 лева. Щях за забравя: списанието може да се закупи и чрез интернет-книжарницата store.bg, но там има известно оскъпяване за куриер.

А пък щом сте в София ако желаете можете да си набавите списанието дори с отстъпка като посетите книжна борса "Болид", адрес: гр. София, жк. Дружба 1, бул. Искърско шосе, 19, офиса на изд. ДИЛОК или на изд. ИЗТОК-ЗАПАД. Там можете да си закупите дори целия комплект от 6-те досега излезли книжки, като до кн. 4-та цената беше 3 лева, тъй че за 22 лева можете да си ги набавите всичките - ако списанието наистина Ви интересува по-сериозно. Там, прочее, ще Ви дадат и отстъпка от тая цена...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Как мислите, дали някой блогър, и то безкористно, ще се съгласи да сложи в блога си рекламен банер на сп. ИДЕИ?

2011-09-03T01:51:00.001-07:00

Поиграх си доста тази сутрин - предупреждавам, пълен невежа съм в тази област! - и в крайна сметка успях все пак да направя ето тези банери:

Рекламни банери на списание ИДЕИ

Интересно ми е кой от всичките най-много ви харесва на вас лично, ето, поставям ви този въпрос. Ако желаете, отговорете, на мен пък ще ми е интересно да узная преценката ви. Ще съм ви много благодарен ако отговорите на въпроса ми.

Също така искам да споделя с вас една идея, която ми хрумна преди малко. Доста е странна, ама ще я споделя, въпреки рисковете. Също ми е интересно как ви изглежда лично на вас тази моя екстравагантност.

Хрумна ми да изпратя на някои блогъри кратко писъмце, с което най-любезно да ги помоля, ако искат, да сложат в блога си било някой от банерите, които моя милост направи, или пък някой друг, който съответният блогър сам би направил. Но молбата ще ми бъде банерът да е на списание ИДЕИ. Един вид, ще предложа на тия известни наши блогъри да направят малък жест в полза на списанието, чиито 6-ти брой излезе наскоро. Както и да го погледне човек този факт е все пак някакво постижение, и ето, иска ми се да проверя дали би се намерил някой от толкова многоликата блогърска общност, който да направи един благороден жест и да рекламира в блога си за известно време списанието.

Е, разбира се, че за това не е нужно специално да бъдат канени, който иска да сложи банерче на сп. ИДЕИ в блога си, сам ще предложи - или отдавна да е предложил, все пак списанието излиза трета година. До този момент никой, с едно-две изключения, не е предложил да помогне на списанието, и то по начин, който нищичко не би му струвал. Тъй че как смятате, добра идея ли е да поканя някои от най-известните ни блогъри да турят, ако искат, рекламно банерче на списание ИДЕИ в блоговете си? И то не как да е, а именно като благороден, безкористен жест, щото от само себе си се разбира, че за това нещо не мога да им платя. Бих искал, ала не мога. По добре известни причини.

Какво ще кажете, да попитам ли, да предложа ли? Каквото ми кажете, това ще сторя. Ако си замълчите, ще тълкувам мълчанието ви като знак, че предложението ми е твърде нахално, и за да не ме обидите, известявайки ме за мнението си, сте предпочели да си замълчите. Става ли така?

Хайде чао, приятен ден и хубав уикенд ви желая! И извинявайте ако има нещо... :-)

(ЗАБЕЛЕЖКА: Да предложа на някоя конвенционална, пък дори и неконвенционална (сиреч, електронна) българска медия да сложи безвъзмездно банер или друга реклама на едно списание, поставило си за цел да подпомогне духовното и личностното израстване на българската младеж, е безумна и безнадеждна в екстравагантността си идея. Затуй изобщо не дръзвам да поставям този въпрос. У нас медиите така са се овълчили да лапат пари от реклами и от каквото изобщо може, и то колкото се може повече пари, че за нищо друго просто не са в състояние вече дори да мислят. Затуй свеждам предложението си само до блогърите. Ще видим обаче какво ще стане и при тях. Имам предчувствието, че съвсем точно знам какво ще стане... но да видим, да проверим, да опитаме...)

Необходимо уточнение около идеята за сътрудничество на философите в ПУ и редакцията на списание ИДЕИ

2011-08-31T19:52:00.001-07:00

Публикацията от 29 август 2011, понеделник, със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов - с благодарност за толкова милата любезност, или по-скоро изпратеният имейл до г-н Ректора вчера породи следния резултат: по телефона ми се обади самия Ректор, за да ми обясни точната ситуация. И тъй като вече съм дал публичност на проблема, се налага и сега да дам информация за основното от нашия разговор. Да приемем, че този разговор е нещо като "интервю", като сякаш не е известно само това: кой кого интервюира :-)

Г-н Ректорът ми обясни, че само извънредната му ангажираност е причина за това, че не ми е отговорил на предишния имейл. Списанията ги е получил, разгледал, някои статии прочел, впечатлението му е, че списанието е добре оформено, но че наистина кръгът от пишещите в него трябва да бъде разширен. Мнението му е, че за пораждане на сътрудничество на ПУ и списание ИДЕИ моя милост трябва да се срещне със специализираната катедра, именно тази по философия; книжките от списанието вече били препратени на нейния ръководител доц. Райчо Пожарлиев. Сега ще се очаква реакцията на катедрата, ако тя прояви интерес да си сътрудничим, параметрите и формите на сътрудничеството ни ще бъдат обсъдени в разговор между двете страни.

Това е в общи линии. Мисля, че бях длъжен да известя читателите на блога за факта на този телефонен разговор, предвид двете публикации по същата тема. Причината е ясна: искам да бъда точен, а читателят да не бъде подведен. Разбира се, и читателите на ИДЕИ ще бъдат известени за всичко случило се около списанието, в това число и за този опит да установим отношения с философите в Пловдивския университет.

Прочее, г-н Ректорът си спомни, че моя милост навремето, твърде отдавна, е работила в ПУ, където наистина в "праисторически времена", именно в периода 1985-1992 година, бях асистент по философия. По тази причина все пак чувствам ПУ по особен начин и ще се радвам основаното от мен списание да си сътрудничи именно се неговата катедра по философия. Ще видим, да се надяваме, че университетските философи ще откликнат на предложението ми.

Разбира се, живот и здраве да е, ще ви известя за резултата от цялата история. Прочее, днес ще бъда в София, най-сетне намирам време да ида да видя новата книжка на списанието и да я доставя до Пловдив - и на абонатите му. Наистина съм твърде зает напоследък, едва сега смогвам да ида. За мен всяка нова книжка е нещо като среща с най-близък човек, или, да го кажа направо, все едно човек да види новороденото си дете. А раждането на една книжка на списанието е когато то види бял свят, т.е. излезе свежо-свежо от печатницата.

Простете за сантименталността, но аз съм вече възрастен човек и известна сантименталност ми е простена...

Моята публична оферта до г-н Алексей Петров, касаеща купуването на гласа ми през идващите президентски избори

2011-08-24T23:45:00.000-07:00

В блога на г-н Теодор Дечев може да се намери изчерпателна информация около кандидатстването на Алексей Петров за президент. Днес забелязвам информация и нещо като покана за Среща с кандидата за вицепрезидент Николай Георгиев и членове на екипа на Алексей Петров и Николай Георгиев със симпатизанти от Блогосферата и социалните мрежи. Като прочетох за тази среща, признавам си, първата ми реакция беше желанието да откликна като напиша текст, в който да обясня защо няма да подкрепя Алексей Петров. Малко след това обаче в съзнанието ми се яви и оформи идеята да устроя нещо като "интелектуална провокация" по повода. Аз съм човек спонтанен - спонтанността винаги е израз на свобода - и веднага се захванах да реализирам идеята си.

Ето как в крайна сметка написах следното писъмце до самия Алексей Петров (първоначално беше до "инициативния комитет" за издигането на А.Петров и лично до Т. Дечев, но после реших да го адресирам до "башвойводата"):

Драги г-н Петров, разбрах за Вашето кандидатиране за президент от медиите и най-вече от блога на г-н Т. Дечев. Моя милост - като гражданин, интелектуалец и блогър - съвсем не е безразлична към Вашите опити да навлезете в българската политика, следвайки "светлия пример" на негова светлост премиера Бойко Борисов. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците новата книжка на списание ИДЕИ

2011-08-24T12:23:00.000-07:00

ЗАБЕЛЕЖКА: Поради наближаването на края на отпускарския и ваканционен сезон и новата книжка на списание ИДЕИ вече е налична и може да бъде търсена от читателите на списанието по книжарниците. Всеки, който се е поинтересувал от новата книжка на списанието в някоя книжарница, с това ще помогне за разпространението й, тъй като книжарите у нас се водят от пазарния принцип: разпространяваме най-вече онова, за което има търсене. Или което е рекламирано из медиите. Издателите на сп. ИДЕИ нямат средства за реклама, затова разчитаме на подкрепата единствено от страна на читателите му.

Тъй че всеки, които би желал да помогне за оцеляването на това списание би могъл да попита в някоя и друга книжарница, като зададе, примерно, въпроса: "Извинете, получихте ли новата 2-ра от 2011-та г. (или 6-та от създаването му) книжка на списание ИДЕИ?". Книжарят, естествено, ще отвърне: "Не, нямаме я!" - и гордо ще ви погледне, щото по тоя начин ще покаже, че негова милост не се занимава с разпространението на някакви си там авангардни и интелектуални издания за духовните неща. Но вий вече сте помогнали на списанието, щото в съзнанието на тоя почитател на печатарската чалга - вий нима не знаете, че и в нашите книжарници се разпространяват предимно книги и списания на едно чалга ниво; всичко у нас е предимно чалга, абсолютно всичко! - та нищо чудно в съзнанието на тоя почитател на печатната чалга да заседне коварната мисъл: "А дали пък това списание, щом го търси народът, не е и то от моята любима чалга?! Пък и да не е, щом някакви смотаняци го търсят, явно може да се изкарат некакви парици и от него, я чакай да го поръчам?!".

Та именно ето това пораждане на съответната мисъл в книжарския ум имаме предвид със своя призив. Ако искате да помогнете поне малко на списанието, сторете това, което ви помолих, вярвам, не е толкова трудно да попитате за него в някоя и друга книжарница.

Искрено ви благодаря още отсега! Вий дръзнахте да извършите същински нравствен и благороден подвиг за българската народна душа: да подадеш ръка на друг човек, да сториш добро на сънародник, който при това не ти е поне... баджанак! Това е велико, това е нещо като чудо, не мислите ли?!

Фридрих Ницше за красотата, творчеството и изкуството

2011-08-15T07:33:00.000-07:00

"За какво копнеем при вида на красотата? Копнеем да бъдем красиви. Струва ни се, че с красотата е свързано и щастието. Но се заблуждаваме."

"Най-силните въздействия в изкуствата, умението да се разтърсват душите, да се затрогват и раздвижват камъните и да се превръщат зверовете в хора се е удало може би най-добре тъкмо на това изкуство."

"Добрият писател има не само собствен дух, но и духа на приятелите си."

"Най-добрият автор ще е този, който се срамува да стане писател."

‎"Родените духовни аристократи не проявяват прекалено усърдие."

"Повечето мислители пишат лошо - защото споделят с нас не само мислите си, но и мисловния процес на мислите."

"Художественият гений иска да доставя радост, но ако се е изкачил на много високо стъпало, лесно може да липсват кандидатите за тази радост. Той предлага храна, но те не я искат."

‎"Художниците имат интерес да вярват във внезапните внушения свише, в т. нар. вдъхновение, сякаш идеята на художествената творба, основната мисъл на една философска система ги озарява с благородно сияние от небето."

"С дълбока мъка осъзнаваме, че художниците от всички епохи по време на своя най-голям подем са извисявали до божествено просветление тъкмо тези представи, които ние днес намираме за погрешни."

Афоризмите подбра Георги Хаджийски

Ако не искаш да станеш “кон с капаци”, учи философия...

2011-08-12T23:13:00.000-07:00

Препечатано от публикацията Ангел Грънчаров, съдържащи моите отговори на предварително задени ми въпроси от собственичката на оня блог

1. Как реши да учиш философия?

Ето как. Аз като малък много четях. И досега чета, ама тогава особено много четях. Срещал съм думата “философия” тук-там из книгите и тя взе да придобива за мен някакъв тайнствен и, без преувеличение, дори величав смисъл.

После в гимназията учителят ни по “Основи на комунизма” – Боже, какви глупости ни караха да учим тогава тия мръсници комунистите?! – който носеше едно странно име “Звезделин” (Янев) и при това беше завършил… богословие (т.е. е трябвало е да стане поп, но преподаваше в училище т.н. “философски предмети”, музика и история), абе изобщо беше една оригинална личност, та, значи, този учител имаше обичай да разказва в часовете си разни любопитни мисли от велики философи, мисли на Кант, Хегел, Платон, което пък доведе дотам, че аз вече бях очарован от това, което тогава си представях, че е философията.

Отвреме-навреме той споменаваше и заглавията на велики книги, примерно “Феноменология на духа”, “Критика на чистия разум”, “Енциклопедия на философските науки”, Платоновите “Диалози” и пр., от него чух името на Сократ, и аз тогава, най-вероятно, съм го зяпал със зинала уста, очарован до немай-къде.

Навярно още тогава, под тия влияния, вече е узряло решението ми да уча философия. Пропуснах да спомена и някаква моя необяснима склонност към питането, към критичното отношение към проблемите, някаква моя първична философска нагласа; не мирясвах, докато не си изясня сам нещата. Още тогава околните ме възприемаха като странен човек. А такъв странен човек в наши условия е мислещият, сиреч, философстващият човек.

Така и почнах да чета някакви философски книжки, които ми попаднаха в библиотеката на читалището в Долна баня. И бях вече окончателно пленен. Няма да забравя мощното влияние на “Диалозите” на Платон, които прочетох сякаш на един дъх още като ученик в 11 клас. Тогава вече знаех, че ще ставам философ. Кандидатствах по специалността “философия” в СУ “Св.Климент Охридски”, държах конкурс в далечната 1977 г. Оказа се, че съм приет сред “донаборниците”, и то на първо място. Ала постъпих в СУ след две години, като отбих военната си служба. На другата година заминах да продължа образованието си все по същата специалност в Санкт Петербург, Русия. Това е. Простете за обстоятелствеността, но това, тъй да се рече, са свидни за мен възпоминания.

2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

И двата варианта според мен си имат своите плюсове и минуси. “Здравата научна база” на едно първоначално университетско нефилософско образование обаче може да доведе до дефект на мисълта, неотстраним приживе, а и изобщо. Прочее, от тази гледна точка според мен е все пак по-добре да се учи философия от самото начало, ала при едни по-богати възможности за избор на предмети, свързани с общуването с духовното, като изкуство, религия, дори разни, предимно хуманитарни науки (според интереса). Но водещото трябва да е духовно-човешката цялостност, добивана единствено на почвата на чистата философия.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Ами докато са ученици, заниманията на младите с философия ще им осигурят една широта на хоризонта, която нищо друго не може да им даде. Способността за самостоятелно осмисляне и вникване в проблемите и търсенето на един по-дълбок смисъл също е качество, което се добива при занимания с философия. Казано просто: ако не искаш да станеш “кон с капаци”, учи философия още на млади години.

Ако пък искаш да станеш “кон с капаци”, не учи философия, а учи каквото ти падне. Което е много по-лошо от това да не учиш нищо…

Временната раздяла е взаимно изгодно и полезно нещо

2011-07-30T00:22:00.000-07:00

От два дни съм в Долна баня – да си почина малко, пък и да свърша някоя и друга работа, щото нали знаете, някои извратени най-много работят когато са в почивка. Тук няма интернет, но за сметка на това пък има великолепна природа и човек се чувства сякаш е в рая. Не мога да опиша как се чувствам, нямам думи, чудесно е! Прочее, бях така изтощен от хронично безсъние, от жегите в Пловдив и от многото интернет, че – няма да повярвате, но е самата истина – от чистия и свеж въздух спах почти непрекъснато цели два дена, подобно на младенец! Толкова много не съм спал, ала сякаш се преродих.

Днес понеже ми се налага да ходя на пазар, та се възползвам от случая да вляза в интернет, да си прегледам пощата и да постна в блога един текст, който вчера, по едно време, рекох да напиша, колкото да поддържам тренинга си. Тук, в Долна баня, имам намерение, като съм без интернет, да взема и да попиша по сериозни теми, изискващи вглъбяване и спокойствие. Имам предвид философски теми и проблеми. Намерението ми е да попиша по такива теми, но да видим, нищо чудно да не успея да се пренастроя и нищо да не напиша, но за сметка на това пък ще си почина, което не е малко. Да видим колко дни ще издържа тука де, щото нещо ме и тегли назад, към Пловдив. Инертността ме тегли, какво друго да ме тегли там. А е време за почивка, щото много работа ме чака като мине и август.

Тъй че засега блогът ми няма да поддържа онова темпо, което поддържаше вече толкова време. Народът отдавна ми казваше да не прекалявам, да пиша най-много по едно нещо на ден, дори и на два дена по едно нещо, но аз съм си такъв, увличам се. Сега ще си починете от мен, пък нали знаете, раздялата обикновено засилва добрите чувства, а потиска и помага за забравянето на лошите. Тъй че, както и да го погледнем, временната раздяла е взаимно изгодно и полезно нещо. Желая и на вас хубава почивка, лято е, да почиваме, че ни чака ужасна зима!

ЗАБЕЛЕЖКА: На ония, които с нетърпение очакват появата на новата, шеста от създаването и втора за тази година книжка на сп. ИДЕИ искам да кажа, че излизането й ще се забави с още две седмици, понеже печатницата е в лятна ваканция. След 15 август, живот и здраве да е, книжката трябва да бъде в ръцете на всички ония, които я очакват с нетърпение.)

Нека не се задоволяваме с лесните обяснения на толкова сложните явления в съвременния свят, подхвърляни ни в медиите

2011-07-26T22:24:00.000-07:00

По повод статията на г-н Милен Радев Двойна трагедия, обширни откъси от която препубликувах в блога си (виж: Как левите медии в Германия "употребиха" деянието на норвежкия масов убиец) за читателите и на в-к ГРАЖДАНИНЪ, ми хрумна една идея; каква е тя, можете да разберете от коментара, който написах в блога на г-н М.Радев, обръщайки се директно към него с едно предложение:

Г-н Радев, позволявам си да Ви поздравя най-искрено: статията Ви е изключително интересна, нещо повече, тя носи дълбок, вникващ в основанията, смисъл! И затова си позволих да дам линк към нея в блога си, призовавайки колкото се може повече хора да я прочетат. Сторих го защото смятам, че всеки склонен към мислене и вникване човек, който не се задоволява с лесните обяснения на толкова сложните явления в съвременния свят, подхвърляни ни в медиите, следва да прочете внимателно Вашия текст.

Много бих искал, тъй като смисълът в статията Ви е, така да се каже, дълготраен, т.е. тя скоро няма да загуби актуалността си, да получа разрешение от Вас за публикуването на текста във философското списание ИДЕИ, което редактирам и издавам вече трета година. Наистина статията Ви е достойна да бъде публикувана в едно философско списание като ИДЕИ, което съвсем не обръща гръб на ония най-остри проблеми на съвременността и на съвременния човек, до които се докосвате в своята статия.

Ползвам се от случая да Ви уведомя, че списание ИДЕИ е обърнато най-вече към младите хора в България, предимно студенти и ученици; то се стреми да подпомага духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. Списанието излиза три пъти годишно и въпреки че има скромен тираж в книжното си издание, най-осъзнато и упорито работи на обраслата с бурени нива на нашата посткомунистическа култура и духовност.

Поне това исках да Ви кажа. Бъдете жив и здрав - и успехи!

А днешното общество е много жадно за добри и нови идеи...

2011-07-24T10:26:00.000-07:00

В блога Plato + простички разговори за философията тече публикацията на една поредица от своеобразни интервюта с философи, като въпросите са около приобщаването и личния път на интервюирания във философията. Днес прочетох най-новата публикация от този вид, в която на въпросите отговаря Мила Цалова; който иска по-подробно да се запознае какво точно е отговорила, да заповяда и да прочете сам, като отиде на посочения линк.

Моя милост си позволи там да напише един кратък и своеобразен коментар; ето го:

Позволете ми да се "хвана" за толкова справедливите думи на г-жа Мила Цалова

"А днешното общество е твърде жадно за добри нови идеи."

и, изразявайки пълното си съгласие с нейната констатация, да се възползвам от повода и да призова всички философи - преподаватели по философия в гимназиите и университетите, "просто завършилите философия", както и всички, които имат все пак някакво по-особено отношение към философията и пр. - да заповядат и да се включат, всеки по свой, свободно избран начин, в издаването на философското списание ИДЕИ. То съществува вече трета година, а пък каква е неговата задача и изобщо всякаква интересуваща ви информация за списанието можете да получите в неговия блог.

Нашето списание се е заело с благородната мисия да работи за задоволяването на тази наистина огромна потребност на обществото ни - т.е. именно на личностите в него, особено пък младите! - от такива добри и нови идеи.

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, главен редактор на списание ИДЕИ

Писмо с предложение до ръководителя на Фондация "Конрад Аденауер"

2011-07-20T02:42:00.000-07:00

До г-н Marco Arndt
Ръководител на бюрото на
Фондация "Конрад Аденауер" в София,

Уважаеми г-н Arndt,

От много време хора, запознати с моите усилия по издаването на списание ИДЕИ ме съветват да се обърна към Фондация "Конрад Аденауер" с писмено предложение да подкрепите нашата инициатива. След като тия дни проучих по-подробно идеите и инициативите на ръководената от Вас фондация, наистина се осмелявам да Ви предложа да подкрепите едно полезно начинание, което, убеден съм в това, е изцяло в синхрон с целите на Фондация "Конрад Аденауер". Ето за какво става дума.

С оглед подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж нашата група философи, психолози и социолози започна да издава философското списание ИДЕИ. Първата му книжка се появи през ноември 2009 година. От тогава досега излязоха общо 5 книжки, в момента под печат е шестата. Издаваме го със свои лични средства, всички ние сме предимно университетски и гимназиални преподаватели. Тиражът на списанието е скромен, 500 броя, списанието е в обем 120-130 страници. Годишно излизат 3 книжки. Ако проявите интерес, бих могъл да Ви изпратя всички досега излезли негови книжки за да го разгледате по-подробно.

Концепцията на списанието се базира на стремежа да намерим общ език с най-добрите представители на младежта у нас, ученици и студенти, които се намират в толкова трудния и отговорен етап от живота си: да станат пълноценни личности и граждани. Нашето списание се стреми да задоволява нуждата на тия младежи от "духовна храна" като идеята ни е да издаваме едно разбираемо, популярно, добре списвано списание с въздействащи, докосващи най-фините струни в душата на младия човек текстове.

Нашето списание наистина се списва на разбираем език, то се опитва да влезе в разговор с всеки склонен към мислене млад човек. Искаме да създадем едно популярно в хубавия смисъл на тази дума, т.е. неелитарно списание, което да задоволява духовните потребности на най-добрата част от българската младеж, на ония сред младите, които са предопределени да бъдат водачи. Иска ни се да подпомогнем личностностното израстване на тия млади хора, да спомогнем също тяхното ценностно и идейно самоосъзнаване - защото без тия два процеса младият човек просто няма как да стане пълноценна личност. Излишно е да казвам, че основна тема на нашето списание е темата за свободата. И тази за истината. Защото, както е казал Спасителят, истината е тази, която ще ни направи свободни.

Смятаме, че в условията на една деперсонализираща младежта и толкова агресивна масова "култура" нашата младеж заслужава да има едно островче на личностност, толерантност, на висока идейност, на ценностен оптимизъм, т.е. островче, огряно от духовна светлина и от топлина, сгряваща душите. Нашето списание не обръща гръб на нито една от най-горещите теми на личностното и духовното раждане и укрепване на младия човек.

Уважаеми г-н Arndt, когато прочетох текста, представящ философията на Фондация "Кондрад Аденауер" в сайта на българското й бюро, не крия, бях изключително удивен - понеже констатирах дълбоко родство между нейните и нашите цели. Ето този фрагмент особено ме впечатли:

Чрез нашата международна дейност ние се застъпваме за свободата и достойнството на хората... Целта ни е да накараме хората сами да изградят бъдещето си в този дух... За да се гарантират мира и свободата подкрепяме непрекъснатия външнополитически диалог, както и обмена между различните култури и вероизповедания.

В центъра на нашето внимание се намира човекът със своето неотменимо достойнство, права и задължения. За нас той е основата на социалната справедливост, либералната демокрация и стабилната икономика. Като събираме хора, поели своето обществено задължение, създаваме мрежи в областта на политиката, икономиката и обществото. Нашето управленско познание увеличава шансовете, с които да изградим глобализацията социално справедливо, екологично издържано и икономически ефективно.

Такова едно съвпадение, което ме окуражи да Ви напиша настоящото писмо, струва ми се, съвсем не е случайно. Понеже и Вие от Фондация "Конрад Аденауер", и ние, сътрудниците на Центъра за развитие на личността HUMANUS, издаващ списанието, споделяме все едни и същи универсални, общочовешки и също така европейски ценности като свобода, личностно самоопределяне, демокрация, духовност, толерантност; имаме също така и родствени представи за пътищата на достойнството и просперитета. Което е добър знак за това, че едно сътрудничество между нас е не само възможно, то е и дълбоко потребно.

Воден от съзнанието, че имаме родствени разбирания за нуждите на съвременното общество - без личностно, нравствено, гражданско и духовно израстване и укрепване на младите българското общество е обречено на нищета във всяко едно измерение! - Ви предлагам да обединим силите си и заедно да продължим да работим за нашата толкова благородна кауза.

Та в тази връзка в съзнанието ми се роди следната идея: какво пречи списание ИДЕИ, което се издава засега само от Центъра за развитие на личността HUMANUS, да стане съвместно издание на нашия Център и Фондация "Конрад Аденауер"? Или пък, според своята практика, Фондацията, след като проучи нашата инициатива, да счете за нужно да ни подкрепи? Тъй като наистина в съвременните български условия инициатива като нашата, именно да бъде издавано едно автентично философско списание за младите и за мислещите, търсещите истината хора, сякаш неминуемо е осъдена, без подкрепа на структура като Вашата, на неминуем провал.

Ще се радвам, уважаеми г-н Arndt, моето предложение за сътрудничество да срещне разбиране и подкрепа от ръководената от Вас фондация. Имам увереността, че от едно такова взаимодействие ще се родят добри плодове.

Желая Ви много радост и щастие в личния живот, а също и задоволство от бъдещите постижения на Фондация Конрад Аденауер", които са вдъхновени от нейната толкова благородна цел!

С уважение: Ангел Грънчаров, ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS и главен редактор на списание ИДЕИ

П.П. Господин Arndt, тъй като съм блогър и имам много посещаван и всекидневно поддържан блог, който води живи диалози по най-съдбовните български проблеми със своите читатели, та си позволих да публикувам в блога си своето обръщение към Вас. Направих това тъй като читателите на блога винаги добре са информирани за абсолютно всички проблеми около издаването на списание ИДЕИ. Надявам се, че такава една публичност няма да се приеме от Вас негативно, като средство за някакъв натиск, тъй като такова нещо изобщо не ми е влизало в целите - и не ми е минавало през главата. Сторих го единствено заради уважението си към своите читатели и желанието ми да са добре информирани. Моля, простете ми такъв един грях...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вярваш ли в съществуването на... Мама?

2011-07-18T23:17:00.001-07:00

Двете бебета и Мама

Съвременна притча

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Превод: Пламен Сивов

Стефан Стамболов: "Трябва да си съвършено луд за да искаш да съградиш нещо в тази страна България..."

2011-07-15T21:23:00.001-07:00

Здравейте, уважаема госпожо Капон,

Тия дни видях Ваша снимка на един билборд в Пловдив, ако не се лъжа, това е реклама на новото списание Business Lady. Не зная по какви пътища на асоциативното мислене се случи това, но в тази връзка в съзнанието ми се роди ето тази идея:

Доколкото ми е известно, Вие сте политик - и представителка на успешния бизнес. Мисля, че човек като Вас би могъл да прояви благороден жест и да подкрепи финансово издаването на философското списание ИДЕИ, което работи за личностното и духовното израстване, а също и за гражданското самоосъзнаване на младите хора у нас. Поставихме си тази задача, понеже на България много са й нужни мислещи, търсещи истината, дръзновени, личностно богати и свободолюбиви млади хора.

Няколко думи за списанието. То беше създадено от малка група философи, социолози, психолози и историци и първата му книжка се появи през ноември 2009 година. Оттогава досега излязоха общо 5 книжки, под печат в момента е шестата. Издаваме го със свои лични средства, всички ние сме предимно университетски и гимназиални преподаватели. иражът на списанието е скромен, 500 броя, списанието е в обем 120-130 страници. Годишно излизат 3 книжки. Ако проявите интерес, бих могъл да Ви изпратя всички досега излезли негови книжки, за да го разгледате по-подробно.

За да е достъпно най-вече за младите хора, предимно ученици от гимназиалните класове и студенти, ние се опитахме да го продаваме на почти символична цена, без никаква печалба, а именно 3 лв. (търговците вземат около половината от тия пари, а производствените му разходи са останалата част). Понеже списанието е ново, а ние нямаме никакви средства за реклама, не получихме подкрепа отникъде, нещо повече, разпространителите решиха, че нямат интерес да продават такова некомерсиално и непазарно издание, поради което ние се принудихме да подарим огромната част от издадените досега книжки на библиотеки, читалища, училища. Както и да е, решени сме да продължим, преодолявайки всички трудности, защото идеята на ИДЕИ, убедени сме в това, заслужава всякакви жертви.

Нашето списание е написано на разбираем език, то се опитва да влезе в разговор с всеки склонен към мислене млад човек. Искаме да създадем едно популярно в хубавия смисъл на тази дума, т.е. неелитарно списание, което да задоволява духовните потребности на най-добрата част от българската младеж, на ония сред младите, които са предопределени да бъдат водачи. Иска ни се да подпомогнем личностностното израстване на тия млади хора, да спомогнем също тяхното ценностно и идейно самоосъзнаване - защото без тия два процеса няма как младият човек да стане пълноценна личност. Излишно е да казвам, че основна тема на нашето списание е темата за свободата. И тази за истината. Защото, както е казал Спасителят, истината е тази, която ще ни направи свободни.

Моя милост е инициатор за създаването, аз също съм нещо като "мотор" за издаването на всяка една книжка, аз също съм и негов главен редактор. Смятам, че сме вдъхновени от една наистина значима идея и дори кауза за духовното обогатяване на младите хора на България.

Уважаема г-жо Капон,

Срамно е, че нито една медия (с нищожни изключения) не подкрепи списанието, просто поне като извести потребителите си, че има такова списание. Помощ и подкрепа не получихме отникъде, напротив, навсякъде ни гледаха така, сякаш сме извънземни. Изглежда у нас се смята, че да се прави и продава едно списание за духовните, за човешките и за българските работи е същото да се опитваш на екватора да продаваш кожуси. Нравствената ситуация, в която сме се озовали, е направо отчайваща, стигнахме до резила чалгата да е тази, която единствена да работи за личностното и нравствено "обогатяване" на младите хора.

Всичко това показва, че сме на правия път, че има огромна, дори жизнена потребност от такова списание. И сме решени да устоим на всички трудности. Ето, например, понеже разпространителските фирми навсякъде захлопнаха вратите под носа ни, нещо повече, дори големите вериги книжарници вече открито заявиха, че не щат да продават такова "непазарно" издание, ние сме решени да тръгнем да го разпространяваме сред народа сами, както навремето това е правил с торбичката си отец Паисий. Нашето време, сравнено с неговото, в духовния смисъл е подобно, ако не е дори и по-страшно: защото тогава робството е било национално, а днес сякаш е и национално, и личностно. Защото и комунизмът нанесе ужасни рани върху душата на нацията ни.

И така, информирах Ви за ситуацията, в която се намираме ние, създателите на списанието. Вие сама решете дали ще ни подкрепите и как именно бихте могла да ни подкрепите. Аз не прося, аз просто, като изследовател на човешката душа, се интересувам, няма да скрия, и от Вашата реакция. Решен съм да напиша, ако трябва, писмо не само на Вас, но и на други влиятелни личности, ако трябва, писмо ще напиша и на арменския поп, белким той най-накрая реагира. Защото нито един досега изобщо не реагира. Никой не ще да се свързва с такива "опасни" хора като нас. Или пък, опази Боже, да ги подкрепи.

И това не е изненадващо. Все пак живеем в България, не някъде другаде. България, за която Стефан Стамболов бил изрекъл ето тия горчиви думи, с които и завършвам, защото те казват всичко:

"Трябва да си съвършено луд за да искаш да съградиш нещо в тази страна България..."

С уважение: Ангел Грънчаров

Списание ИДЕИ иска да ви бъде най-верен духовен приятел - има ли нещо по-хубаво и по-потребно от това?!

2011-07-12T21:09:00.000-07:00

Получих във Фейсбук съобщение от един млад човек; ще дам само инициалите му, щото не съм го питал разрешава ли да публикувам написаното от него в блога; инициалите му са B.R. Но без да го питам публикувам съобщението му, защото ми се струва, че си заслужава да знаем и да съзнаваме: има и младежи като него - и това е най-обнадеждаващото! Направо радващо е, че има такива млади хора като него! Та ето какво ми е написал B.R. през тази нощ:

Нямам точна представа какво е, но е нещо, подобно на странен кратък рекламен текст за ИДЕИ:

От далечните години хората са преценили потребностите на човека. Според едни това са духовните ценности, а други пък поставят материалното на преден план, изтъквайки го с физическата нужда за съществуване. Това зависи от идеята, която е развита в идеология или просто движение.

Ние, в България, обикновено сме хора, които застават на двата полюса - има и такива, и такива. Не бих могъл да кажа, че всички са такива, но мнозинството чули-недочули вземат предвид определни факти от - да речем - хедоностичната идеология, тази на Сенека или просто елементи от мислите на Херодот. Грешното тълкуване води до погрешни последствия за самото човешко съществуване, по-точно - за неговите качествени измерения.

И така... захващам се за това, че тези аспекти определят и човешката същност, целите и потоците на развитие. Всеки преценява за себе си a priori, а когато опитът е недостатъчен - на база на своята интуиция, която почти винаги е в разрез с истината.

Можете ли да си представите какво бихте направили с 3 лева? Да си вземете нещо за пиене, да си купите фунийка сладолед или просто да си ги съберете. Но... срещу тези 3 лева можете да си вземете нещо фундаментално, сериозно. Представете си всичко това, описано в началото на този кратък текст, да е достъпно за всеки, и то почти безплатно. Ръководство за натрупване на опит - как звучи?

Точно това е изданието ИДЕИ, което се публикува от редакционен екип, ръководен от пловдивския философ Ангел Грънчаров.

Както вече казах - интуицията не е всичко, а за да се базирате на опита си при вземането на решения - трябва да имате самия опит. Това става за много време, имайки предвид генезиса на думичката "опит".

Така че - получете това ръководство за опит, за да формулирате целите, които имате намерение да постигнете - и не само...

Това пише B.R. Като прочетох думите му, не се сдържах да му отвърна и ето какво написах аз пък до него:

Чудесен текст! Въпреки че на места може малко да се поспори, но иначе по принцип си напълно прав: има нужда от такова списание, независимо как това изглежда на оня, който още не се е докоснал до него, не го е разлистил и не го е държал в ръката си. И затова ако някой му каже, че има такова списание, ще се прозине най-велеречиво, ще се почеше по главата - или по някое друго, още по-важно място на тялото си от нея! - и ще рече: "Е, що сега ме занимаваш с глупости, моля ти се, нима толкова ме мразиш, та ме мъчиш така?!". А може и само да измучи: "А, кво?! Кво искаш бе?! Махай се от главата ми бе!" и толкоз...

Тъй че нещата, както се казва, са отчайващи, корабът потъва, а ний, дето сме нещо като оркестърът, свирещ на палубата, май наистина сме крайно абсурдни хора. Но какво да се прави, трябва да има и такива - защото как иначе ще потъва без музика корабът, нали трагичността на случващото се няма как да бъде усетена даже с кожата, ако няма един оркестър, който свири, нищо че вълните вече се разбиват в краката на музикантите - и който е решил да свири докрай, независимо от неотвратимостта на бедствието!

Както и да е, текстът ти го одобрявам, и ми се иска да излезе в блога, а и, защо не, в списанието - това си е нашето списание, ще правим в него каквото си искаме.

Само се питам: а кога ли повече хора ще разберат и осъзнаят, че има едно списание, което може да бъде тяхно, и ще бъде тяхно, стига да пожелаят това?! Стига да протегнат ръка към него. Списание ИДЕИ иска да бъде и, въпреки всичко, ще бъде техен най-верен духовен приятел - има ли нещо по-хубаво и по-потребно от това?!

Запомни от мен: най-трудно се намират именно такива, именно духовни приятели - и те са онова истинско и най-потребно, без което нещата съвсем се обезсмислят. Но кой да ти разбере това, и то тъкмо навреме, а не когато вече е късно?!

Как се става оръдие на Божията благодат

2011-07-10T22:19:00.000-07:00

Господи, направи ме оръдие

на Твоята благодат.

При омразата нека посея любов;

при обидата – прошка; при съмнението – вяра;

при отчаянието – надежда;

при тъмнината – светлина;

при тъгата – радост.

О, Божествени Господарю, благослови ме

не да търся утешение,

а да утешавам;

не да бъда разбиран, а да разбирам;

не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки, получаваме,

защото като прощаваме,

биваме опростени;

и защото умирайки,

се раждаме за вечен живот.

Св. Франциск Асизки

(По Рада Трохнина, Светослав Иванов, текстът намерих във Фейсбук)

Най-много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша!

2011-07-08T23:43:00.000-07:00

В моя канал в Youtube получих интересен коментар, показващ едно съвсем нормално и човешко отношение към другата личност, с чиито разбирания не си съгласен. И тъй като такива случаи у нас са твърде редки, се виждам принуден да дам гласност на разбирането на този човек заедно с моя отговор до него:

Здравейте,

Гледах няколко от видеата Ви (виж: Безпощадни беседи за българската национална идентичност). Харесва ми много как говорите, естествено и непринудено. Получава Ви се много добре.

Мненията ни за народопсихологията на българина са на два различни полюса.

Моето мнение е: народът ни има огромен потенциал. Българинът просто има вродени качества и възможности, които тепърва ще се разгръщат. Епитети като "бездушен", "инертен" и "страхлив" по никакъв начин не му прилягат.

Причината за неблагоденствията ни в последните 20 години e просто тежка история. Държавата ни е била на лошо място на картата в лош момент. Нищо повече.

Прав сте, че нещата са навързани и вплетени като в кълбо. Но за мен първоизточникът на проблемите е не народопсихологията, а тежката ни история.

Разбира се, народопсихологията трябва също да еволюира. Да стане още по-добра. Но огромни рани и проблеми в нея, каквито Вие виждате, за мен няма.

На българина му трябва в момента ВЯРА! Вяра в себе си! Вяра, че може! А той си го може и още как! :)

Думите ми не са продиктувани от сляп патриотизам. Искренно вярвам, че това е просто истината.

Надявам се да съм вдъхнал малко позивитивизъм в убежденията Ви.

Изпратено до: angigog

Здравейте, господине,

Благодаря Ви много за Вашия отзив, който ми дава основание да мисля, че и сред нас, българите, има хора, които са способни на едно съвременно отношение към разбиранията на другия човек, който не мисли като теб. А това за мен е много радващо и е добър симптом.

Да, наистина, тоя, който не мисли като мен, защо да е "вреден" или "опасен" - аз ето това не мога да разбера!!! Та той, като не мисли като мен, ми помага да видя нещата иначе, в друга светлина, погледнати от друг ъгъл - та аз трябва да съм му благодарен за това! Но у нас едно такова отношение, да признаем, е същинска радкост. И затова който не мисли като мен, бива обругаван и оплюван. За жалост, това е преобладоващото отношение към другояче мислещите.

А иначе по съществото на повдигнатите от Вас въпроси. Ще Ви отговоря пределно лаконично: много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша! За мен ще е голяма радост да се окаже, че съм се подвел и че съм сгрешил, т.е. че съвсем не съм прав, а пък Вие и мислещите като Вас да сте правите! Дай Боже да е точно така! Дай Боже да съм се подвел и да греша, съвсем да не съм прав! По-щастлив от мен човек тогава няма да има на света!

Но, уви, ме страх, че нищо чудно аз да съм правия, а Вие да сте прекален оптимист. Дано не е така, но имам опасения, че е точно така. Аз се опитвам да съм реалист, дано Вие да сте реалиста, а аз да излезе, че просто съм някакъв навъсен черногледец. Дано да излезе точно така!

Но аз имам убеждението, в което няма как до момента да се разколебая: към историческите ни недъзи се прибавиха и страшните поражения, които комунизмът нанесе на народната душа, т.е. на психиката на толкова много хора. И този фактор, свързан със злотворното влияние на комунизма, не бива да бъде изпускан из предвид. Страшна работа е вредата, която комунизмът нанесе на душите ни!

Докато поправим тия поражения, ще минат, явно, цели десетилетия. Но ако не се борим всекидневно с разсейките на раковия тумор из тялото на нацията, тази нация не само че няма да се справи с болестта си, ами ще затъва още повече и повече в нея.

Тъй мисля аз, не знам дали съм прав, но какво ми пречи да заявя как мисля?! И ето, щом казвам какво мисля, и щом моите мисли не се харесват на някой, той ме обявява за "враг" :-)

Но Вие не постъпихте по този, по обичайния начин, за което съм Ви признателен. Това за мен е знак, че промяна в разпространения манталитет е възможна, което и ме обнадеждава. Благодаря Ви и за това!

С уважение: Ангел Грънчаров

За ония, които имат влечение и към идеите, и към духовното, и към истината, и към свободата

2011-07-06T23:21:00.000-07:00

Идеи и ябълки

Владимир Кабрански, Самоков

Преди много години, при първият си досег с мрежата, прочетох едно мото. Беше в профила на един потребител в kaldata и ми хареса много. Не знаех, на кого принадлежат думите. По-късно леко видоизменено използвах мотото във профила си във Facebook, а вчера реших да го сложа и в профила тук:

Ако двамата имаме по една ябълка и ги разменим, пак ще имаме по една ябълка. Ако двамата имаме по една идея и ги разменим, всеки ще има по две!

Думите са на Джордж Бърнард Шоу.

Харесва ми защото, доста образно описва основното, което ни прави хора и движи развитието. Ако не споделяме своите идеи, ако не се интересуваме от чуждите идеи, ако от този обмен не се синтезират нови идеи, човекът не би се различавал от червеите.

Колкото и да държи на своята независимост, човек е социално създание. Дори да не си признава, докосването до идеите на другите хора, го променя. Променя всеки, но при едно условие.

Промяната настъпва само ако наистина се вслушваме в думите на другите. Ако дори, когато не ги одобряваме, ги изслушваме с внимание и търсим зрънцето, което можем да разменим.

Често то е много малко. Дори по-малко от ябълка, но ако го открием и го добавим към своите идеи, само ще спечелим.

Печелим и когато споделяме идеите си. Това, че някой друг ще добави част от нашето зрънце, към своите е добро.

В последните години все си мисля, че не се променям. Че всички мои идеи, ценности и принципи са вече неизменни. Миналата седмица се разрових в този блог и установих, че това не е съвсем така. Открих неща, които днес бих написал по друг начин. Открих неща, за които позицията ми се е колебаела във времето. Това съм аз, същия човек и основите са същите, но във времето все пак промени има.

Причината е събиране на зрънце по зрънце на чужди идеи. Някои са ми харесали, други не, но всяка е добавила нещо към мен. Така човек неусетно се променя. Надявам се, че и аз съм успял да посея тук там някое зрънце. (ОЩЕ >>>)

Мой коментар в блога на Владимир:

Поздравления за хубавия текст и за верните и справедливи мисли! На днешния българин особено, в тази безпътица, в която пребивава т.н. "масов човек" от мнозинството, са му жизнено потребни именно идеи. Идеята е онова, от което зависи смисъла, тя е този смисъл. Без идеи или с непълноценни идеи, не заслужаващи това възвишено име, няма как да постигнем и истината за нас самите, която най-вече ни е жизнено потребна. Защото именно истината е тази, която ни прави свободни - по думите на Спасителя.

Всичко истински ценно за човека - истина, свобода, красота, добро, живот, дух, святост и пр. - са все идеи, до които се е добрало човечеството в своето продължително и мъчително придвижване към истината за самото себе си. А това "предвижване" открай време се нарича "духовен живот". Без идеи няма духовен живот, а има само... дори не само ябълки (де да бяха само ябълки!), а има само най-прозаични стремежи към... кебапчета, алкохол, чалга, към всякакви простотии, мерзости, към всяка друга отврат. Без жизнени идеи се се стига дотам, докъдето сме стигнали ние: до духовен вакуум, до пустота, до безизходица, до страшна бездуховност и безличност.

Именно изхождайки от едно такова разбиране ние, група философи, социолози, историци и психолози, създадохме списание ИДЕИ. То съществува вече трета година, годишно излизат 3 книжки (в хартиения вариант). Ползвам се от случая да информирам за него ония, които имат влечение и към идеите, и към духовното, и към истината, и към свободата.

Желая ви, търсачи на истината, успехи по така благородния път към истината за самите себе си. И към тази за това какви трябва да бъдем - ако искаме всеки от нас да заслужава името "човек"!

Защо никой не може да убие идея

2011-07-06T06:30:00.000-07:00

Публикация в блога под заглавие Проблемът с политическото лидерство в България и по света, която завършва с твърдението

Иначе по целия свят има упадък на политическия елит. Старите политици бяха от съвсем друг калибър. Сравнете например Дейвид Камерон с Уинстън Чърчил или Барак Обама с FDR (Рузвелт) или Никола Саркози с Шарл дьо Гол. Да не говорим за клоуни и шутове като Берлускони. Днешните (западни) политици са полуобразовани продукти на обществото на пазарния хедонизъм и масовата комерческа култура и имат много смътна представа за света, в който живеят, както и за целите, намеренията и методите на (пост)комунистите. (Невярна теза! Б.моя, А.Г.)

е предизвикала следния отклик от някой си Крум Владев:

На първо място с голяма преднина слагам ИВАН КОСТОВ - убиец на Синята идея.

Във връзка с тази реплика ми се наложи да реагирам, и то не за да защитя Костов, майната му на Костов, а по най-принципни, бих казал дори субстанциални подбуди; затуй написах там следното:

Идеите, таваришч, не могат да бъдат убити или убивани! Никой не може да убие идея, дори този някой да е злодеят Костов. Всичко друго може да бъде убито, но само идеята – никога.

Идеите не мрат, те са вечни и безсмъртни. Човекът, споделящ някаква идея, можеш да го убиеш, той ще умре, но идеята му – няма да умре. Тя ще остане и ще живее след него. Хубавото на идеите е, че не подлежат на „убиване“, унищожение, развала и пр. Истински добрите идеи живеят вечно.

Тъй че, драги, доста си се изсилил с това твое крайно пресилено твърдение, а именно, че Костов бил убил някаква идея, пък било и тази идея да е синята. Никой, нито Костов, нито който и да е друг, дори самият Боко от Банкя не може да убие някаква идея. Запомни го това от мен…

Това написах на този индивидуум, който, поради това, че смята, че идея може да бъде убита, се издава, че съвсем не разбира що е идея. Не само той не разбира това, много хора явно съвсем не разбират що е идея. Аз тия дни напоследък на две места забелязах, че съвсем неправилно се разбира думата идея.

Например известният блогър Йовко Ламбрев в публикация под заглавие Отражения, пишейки за градския транспорт, между другото изпуска следната фраза:

В метрото е една идея по-уютно, а усещането е малко по-малко ретро.

Значи в метрото, аз така го разбирам, е малко по-уютно. Защо обаче използва чепатия и сякаш твърде модерен израз "една идея по-едикакво си"? Какво ли толкова тази словесна еквилибристика му дава?

В едно пък доста тъпо телевизионно предаване, в което "звезди" готвят и после посрещат други "звезди", за да ядат и докато ядат да се правят на интересни - у нас, прочее, "звездите" с лопата да ги ринеш, и Сульо, и Пульо от Долно Каламарци веке е "звезда"! - някаква такава "звезда" изтърси, за мое потресение, следния израз:

Манджата ми се струва на една идея по-солена!

И тъй като за кратък париод срещнах два пъти такава една убийствена употреба на думата "идея", от това си правя извода, че в момента е много модерно и нашумяло да се използва тоя израз за щяло и нещяло. Което пък и показва, че у нас масово съвсем не се разбира що е идея.

Аз съм писал и съм разяснил достатъчно подробно в някои от книгите си що е идея, ама кой ли ти се интересува от смисъла на тази велика дума и понятие?! За да помогнем поне малко особено на по-младите, започнахме да издаваме списание ИДЕИ, в което, няма как, също всеки, който иска да разбере що е идея в истинския смисъл на думата, може да го стори, там има обилен "матрьял" по тия въпроси.

И сега си давам сметка защо списание ИДЕИ съвсем не се харесва на природопопулацията: ами защото самата дума "идеи" им звучи съвсем профански: "на една идея манджата ми е пресолена", "метрото е на една идея по-уютно от трамвая", "пишката на мъжа ми е на една идея по-малка отколкото трябва да е" и прочие; как точно такива да се интересуват от истинския смисъл на думата и на понятието "идея"?

Та те вече си го знаят! Знаят дръжки, ама я се опитай да ги убедиш, че нищичко не знаят? Ще те оплюят набързо така, както ще те измокри проливен дъжд през май.

Та се питам: как ли на такива им звучи списание, носещо името ИДЕИ? Май им звучи както им звучи думата трамвай, не дори думата манджа. Щото ако им звучеше като манджа, щяха да се изпотрепят като чуят, че има такова списание. А какво ли щеше да се случи ако името ИДЕИ на такива им звучеше като... ЦИЦИ?

Леле-мале, не ми се мисли какъв фурор щеше да настъпи тогава!!! Олигофрени у нас бол, не е като да няма...

Имате възможността първи да разберете какво съдържа новата книжка на списание ИДЕИ

2011-07-03T06:37:00.000-07:00

Ето какво ще съдържа новата 2 за 2011 година книжка на философското списание ИДЕИ (6-та от основаването му), която ще трябва да излезе до края на м. юли т.г.:

РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ

Да, добре работиш, славен кърт!
Срам ме е, че живея в страна, в която мислещите хора са в страшна немилост!
Изходът е: да търсим съмишленици на списанието

ЕДНА МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ

Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре
Ще се пренесе ли списание ИДЕИ в света на идеите?

ЗНАМЕНИТИ ФИЛОСОФИ

Крилатите мисли на Фридрих Ницше

КЛАСИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФИЯ

Кой е Димитър Михалчев?
Никола Георгиев

За тезата на Хераклит "Всичко тече, всичко се мени"
Димитър Михалчев

ИЗТОЧНАТА ФИЛОСОФИЯ

За семантиката в индийската традиция
Мирена Атанасова

Из „За изреченията и думите” (Вакяпадиа)
Бхартрихари

Абхидхармакоша: прочит, проблеми, коментари
Митко Момов

Абхидхармакоша, Лока–Нирдеша (карика 1-3)

ТЕОРЕТИЧНИ ТЪРСЕНИЯ

“Обърнатото време”
Алесиян Пацев

ИДЕЯТА ЗА ФИЛОСОФИЯ

Философски ненаучен манифест
Ангел Грънчаров

ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Универсалните човешки ценности
Павел Кирилов

Бацилус булгарикус, или „поради что се срамя да се нарека българин”?
Сергей Методиев

Против празнословието
Стоян Атанасов

ИСТИНИТЕ НА ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ

Да освободим духа си, най-ценното, което имаме
Ангел Владимиров

ДИСПУТ ЗА ИСТИНАТА

За да имаш истината, то трябва първо да имаш Бог (част IV)
Божидар Владимиров

ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ

Държавата
Фредерик Бастиа

Какво да правим?
Йордан Ангелов

ФИЛОСОФСКИ ОПИТИ НА МЛАДИТЕ

Робърт Нозик: Анархия, Държава и Утопия
Георги Кралев

За призванието да си човек
Борис Рангелов

Как да избегнем нравствената погибел?
Иван Георгиев

НАЦИОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

За близостта и различията между българи и турци
(кратък народно-психологически очерк)
Кирил Спасов

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дали идеята за прераждането е чужда на Западната духовност и вяра?

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЯРАТА

По-добре е човек нищо да не каже, отколкото да каже... нищо!

(ЗАБЕЛЕЖКА: Възможни са най-незначителни промени в близките дни, за които почитателите на списанието ще бъдат своевременно уведомени.)

Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта

2011-06-30T21:31:00.000-07:00

Новата, шеста поред от създаването му и втора за тази година книжка на списание ИДЕИ е готова за печат. Започва епохалната битка за изнамиране на средства, с които да се плати на печатницата, за да може списанието да стане факт. Аз лично вече съм съвсем разорен, изплащам заеми и затова мога да отделя от заплатата си само 100 лева за тази книжка. Имам обещанията на още двама човека да подпомогнат с по 100 лева излизането на тази книжка. Един вече изпрати 100 лева.

Тъй че от необходимите 700 лева (дано не бъде повишена цената за издаването на тия 500 книжки, които можем да си позволим да издадем!), които трябва да се платят на печатницата, потенциално вече са намерени 400 лв., остава да се намерят още 300 лева. Пиша това, понеже искам да се знае истината, нищо че тия подробности на някой може да се сторят дребни. 300 лева за някои хора може да са нищо, но за български интелектуалец в днешно време, оказва се, са много.

И по тази причина, въпреки цялото неудобство, което изпитвам, си позволявам да апелирам: ако някой все пак желае да се включи и да подпомогне финансово излизането на списанието, да заповяда, ще бъде добре дошъл в групичката негови съиздатели. Разбира се, всеки, който подпомогне списанието с някакви пари, ще получи в замяна толкова книжки, които пожелае, и след това, ако успее да ги продаде, ще може да си върне част или дори всичките вложени пари. За моралния компонент, виждате, тук изобщо не говоря.

Друг е въпросът, че с разпространението на списанието проблемът е бих казал направо трагичен. Книжарите не го щат, то не може да стигне до потенциалните си читатели, което и означава, че възвръщането на вложените средства е под въпрос. Мен лично ме е страх да ида на борсата в София и да питам колко продадени книжки има. Последният път като попитах, оказа се, че за 6 месеца има продадени... 3 книжки! Това е положението. За сметка на това предишните тиражи общо взето почти изцяло ги подарихме на читалища, библиотеки, на млади хора и пр.

А иначе като съдържание тази книжка отново ще бъде на ниво. Подбрал съм чудесни текстове на различни, но много талантливи автори. Този път като класик на философията ще бъде представен проф. Димитър Михалчев. Да, оня същия, който е издавал навремето другото хубаво българско списание, носещо името ФИЛОСОФСКИ ПРЕГЛЕД. На корицата пък, предполагам, ще бъде утвърдено моето предложение да се намира портрета на Питагор. И други интересни новости ще има в този брой на списанието, но нека да останат изненада за редовните му читатели.

Искам да отбележа, че напоследък апелирах към различни медии, журналисти, фондации, издателства и прочие да подпомогнат по някакъв начин било представянето на списанието, било неговото издаване. Длъжен съм да ви уведомя, че нямам до този момент нито един отговор. На списанието е обърнат гръб отвсякъде. Тотално. Единодушно. Без никакво изключение.

Това игнориране за мен означава само едно: списанието е истински необходимо и ценно. И затова битката за запазването му трябва да продължи. У нас тъкмо истинските неща никой не подкрепя. Щом никой не го подкрепя, значи списание ИДЕИ е истинско. И необходимо. Няма по-голям атестат за това от факта, че цялата т.н. "публичност" като един му е обърнала гръб. И това, въпреки всичко, е най-радостен факт за мен и за групичката, която стои зад издаването на списание ИДЕИ.

Защото това са си наши обичайни български работи. Когато някой някъде умира или се проваля, всички живват и радостно почват да потриват ръце. Когато обаче някой някъде е запретнал ръкави да прави нещо истинско и напредва, всички, първо, му пожелават да се провали, а пък после единодушно му обръщат гръб. За да подпомогнат с каквото могат провала му.

Ако някой обаче прави нещо фалшиво, извратено и лъжливо, всички му ръкопляскат. У нас ментетата от всякакъв род са на почит. Вижте Бойко какви апотеози преживява. Той е само един най-малък пример.

А истинските неща у нас обаче са в страшна немилост. Винаги е било така. И понеже е така и спрямо списание ИДЕИ, това вдъхва оптимизъм в душите ни. Казах - това е атестат, че правим нещо истинско, нещо безкрайно ценно, нещо потребно, нещо, отговарящо на действителните, бих казал субстанциалните нужди на човека и на цялата нация.

Има ли нещо по-хубаво от една такава участ, която се очертава за нашето списание? Щом го игнорират всички, явно се надяват то да умре. Е, докато аз лично съм жив, това щастие няма да ги споходи. Явно с нещо списание ИДЕИ силно дразни "елитните представители" на природопопулацията. Даже до момента всички до един от т.н. "блогъри-аристократи" се правят, че не забелязват списанието, въпреки че на някои от тях им го изпратих като подарък. Това за какво ви говори. За българската широка народна психология говори, разбира се.

Неслучайно е казано: "Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта". У нас се завижда даже неосъзнато, завистта е станала нещо като рефлекс. Страшно е. Ето, тъкмо за да подпомага рухването на този идиотски български манталитет съществува списание ИДЕИ. Нещата, както забелязвате, не са безобидни. Става дума за безпощадна борба. Тъй че аз лично изобщо не се учудвам че точно така се развиват работите около списанието.

И понеже съм стар боец, сърцето ми радостно бие, чувствайки призива на битката. Няма да мирясам докато не забележа очертанията на победата. Заложени са прекалено важни неща, та да си позволя лукса да капитулирам без битка; ще се бия до последния си дъх.

(Тия последните неща ги написах само още по-силно да подразня противника си - и да го доведа до състояние да се задави от собствения си гняв. Това е много добра тактика...)

Приятен ден на всички! Извинявайте, ако някъде съм прозвучал песимистично или малодушно. При мен тия състояния са твърде преходни...

За жалост ние, българите, трудно си обединяваме силите за каквато и да било кауза

2011-06-23T20:45:00.000-07:00

Здравейте,

Казвам се К. и днес, докато бях в библиотеката, попаднах на списание "ИДЕИ" (между другото, списанието ми хареса) и на вашата публикация за образованието. В нея споменавате, че участвате в проект "Новото образование". Може ли да ми разкажете за него и по-точно какво представлява, каква е целта му, има ли нов модел за образованието или е подобрена версия на сегашното и т.н.

Поздрави от Варна

Здравейте, К.,

Радвам се, че списанието Ви е харесало. А по въпроса за "Новото образование", който ми задавате, искам да Ви кажа, че аз лично не принадлежа към тази група, въпреки че имам много родствени и близки идеи с техните. Не принадлежа, но обменям с тях информация, идеи и си сътрудничим в някои нещица.

За жалост, у нас, когато става дума за повече хора, а не за един или друг кръжец, много трудно стигаме до пълноценно и ефективно сътрудничество в каквато и да било отношение, трудно се кооперираме и си обединяваме силите, поради което и крайния ефект от усилията ни общо взето и кажи-речи е нищожен.

Ето Ви сайта на Новото образование, където ще можете да задоволите интереса си към този проект. Също Ви пращам линк и към онлайн-изданието на моята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, откъс от която, под формата на статия, всъщност сте прочели в списание ИДЕИ.

Ако имате някакви други въпроси относно моите разбирания относно българското образование, смело питайте, с радост ще Ви отговоря.

Желая Ви всичко добро и успехи!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Открито писмо до собственика на издателство с верига книжарници ХЕРМЕС

2011-06-22T21:18:00.000-07:00

До г-н Стойо Вартоломеев,
Собственик и управител на издателство с верига от книжарници ХЕРМЕС

Здравейте, уважаеми г-н Вартоломеев,

Искам да Ви информирам за един сериозен проблем около разпространението на списание ИДЕИ и също така да апелирам за съдействие от Ваша страна за решаването му.

С оглед подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж от ноември 2009 г. група философи, психолози и социолози започнахме да издаваме философското списание ИДЕИ. Концепцията на списанието се базира на стремежа да намерим общ език с най-добрите представители на младежта у нас, ученици и студенти, които се намират в толкова трудния и отговорен етап от живота си: да станат пълноценни личности и граждани.

Нашето списание се стреми да задоволява нуждата на тия младежи от "духовна храна", като идеята ни е да издаваме едно разбираемо, популярно, добре списвано списание с въздействащи, докосващи най-фините струни в душата на младия човек текстове. Смятаме, че в условията на една деперсонализираща младежта и толкова агресивна масова "култура" нашата младеж заслужава да има едно островче на личностност, толерантност, на висока идейност, на ценностен оптимизъм, т.е. островче, огряно от духовна светлина и топлина, сгряваща душите. Нашето списание не обръща гръб на нито една от най-горещите теми на личностното и духовното раждане и укрепване на младия човек.

И тъй, в изпълнение на нашата идея през ноември 2009 г. излезе първия брой на списание ИДЕИ, а оттогава досега излязоха още 4, или общо 5 броя. В момента подготвяме 6-ти брой на списанието, който предстои да излезе през м. юли. Годишно възприехме да излизат 3 броя, което е съвсем реалистично: миналата година успяхме да издадем, въпреки трудностите, тъкмо три книжки. Издаваме списанието в невероятни трудности от всякакво естество, с наши лични средства, разбира се, и, както е обичайно у нас, не срещнахме подкрепа или приятелски протегната ръка почти от никой.

Най-големият проблем на списание ИДЕИ е разпространението. Книжарите и разпространителите на периодични издания явно оцениха списанието като "непазарно", като издание с ниска норма на печалба (цената на една книжка до 4-ти брой беше 3.00 лева, а книжките от последния брой имат цена 5.00 лева) и по тази причина не желаят да го разпространяват. Разбира се, за да умре едно току-що родено издание, най-ефективното средство е да му бъде отказан достъп до потенциалните му читатели. Точно това средство бива упражнявано спрямо нашето списание. Новоотпечатаните книжки стоят на книжна борса "Болид" (в магазина на изд. ИЗТОК-ЗАПАД, чиято печатница отпечатва списанието), недокоснати от ръка на читател. Ние, авторите и издателите на списанието, сме в отчаяние, понеже отвсякъде срещаме и се блъскаме в дебелите каменни стени на неразбирането - и на безхаберието спрямо духовното.

В тази ситуация се обръщам към Вас с молба за съдействие: да въздействате на мениджърите на Вашата верига от книжарници ХЕРМЕС така щото да започнат да разпространяват философското списание ИДЕИ. Надявам се, че във Ваше лице ще срещна разбиране по изложения проблем, а също и съдействие за решаването му. Ще се радвам в бъдеще да си сътрудничим и в други възможни отношения.

Желая Ви нови успехи на благородното поприще, на което работите с такъв ентусиазъм!

С уважение: Ангел Грънчаров, издател и главен редактор на списание ИДЕИ

Предложение за сътрудничество между Фондация "Миню Балкански" и Центъра за развитие на личността HUMANUS

2011-06-12T23:03:00.000-07:00

До проф. Минко Балкански,
Председател на Фондация "МИНЮ БАЛКАНСКИ"

Уважаеми г-н професор,

Имах честта да се запозная с Вас по време на научната конференция "Морал, етика и гражданско образование", организирана от Националния институт по образование към Вашата фондация. След като проучих идеите и инициативите на ръководената от Вас фондация, се осмелявам да Ви предложа да подкрепите едно начинание на групата философи, психолози и социолози около мен, което, убеден съм в това, е изцяло в синхрон с целите на Фондация "Миню Балкански". Ето за какво става дума.

С оглед подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж нашата група философи, психолози и социолози започна да издава философското списание ИДЕИ. Концепцията на списанието се базира на стремежа да намерим общ език с най-добрите представители на младежта у нас, ученици и студенти, които се намират в толкова трудния и отговорен етап от живота си: да станат пълноценни личности и граждани. Нашето списание се стреми да задоволява нуждата на тия младежи от "духовна храна", като идеята ни е да издаваме едно разбираемо, популярно, добре списвано списание с въздействащи, докосващи най-фините струни в душата на младия човек текстове. Смятаме, че в условията на една деперсонализираща младежта и толкова агресивна масова "култура" нашата младеж заслужава да има едно островче на личностност, толерантност, на висока идейност, на ценностен оптимизъм, т.е. островче, огряно от духовна светлина и топлина, сгряваща душите. Нашето списание не обръща гръб на нито една от най-горещите теми на личностното и духовното раждане и укрепване на младия човек.

И тъй, в изпълнение на нашата идея през ноември 2009 г. излезе първата книжка на списание ИДЕИ, а оттогава досега излязоха още 4 книжки. В момента подготвяме 6-та книжка на списанието, която предстои да излезе през м. юли. Годишно възприехме да излизат 3 книжки, което е съвсем реалистично: миналата година успяхме да издадем, въпреки трудности, тъкмо три книжки. Издаваме списанието с наши лични средства, разбира се, както е обичайно у нас, не срещнахме подкрепа или приятелски протегната ръка от никой. Моя милост Ви изпрати петте излезли досега книжки на адреса Ви в Париж, надявам се, че вече сте имали възможността и времето да се запознаете с тях.

Вашата фондация, г-н Балкански, издава една чудесна серия от книжки в областта на морала, етиката и гражданското образование, която по замисъла си изцяло съвпада с идеята на списание ИДЕИ. Такова едно съвпадение съвсем не е случайно. Воден от съзнанието, че имаме родствени разбирания за нуждите на съвременното българско общество - без личностно, нравствено, гражданско и духовно израстване и укрепване на младите нашето общество е обречено на нищета във всяко едно измерение! - Ви предлагам да си обединим силите и заедно да продължим благородната си кауза.

В съзнанието ми се роди следната идея: какво пречи списание ИДЕИ, което се издава от нашето творческо обединение, наречено Център за развитие на личността HUMANUS (създаден от група ентусиасти през 1994 г.), да стане съвместно издание на Центъра с Националния институт по образование към Фондация Миню Балкански? Аз лично смятам, че едно такова сътрудничество има големи перспективи, тъй като във Вашия институт също е концентриран голям творчески и интелектуален потенциал. Имах честта да се запозная с много от членовете на сдружение "МЕГО" (Морал, етика и гражданско образование), в което, надявам се, ще бъда приет, и на това основание правя горната констатация.

Ще се радвам, уважаеми г-н професор Балкански, моето предложение за сътрудничество да срещне разбиране и подкрепа от ръководената от Вас фондация. Имам увереността, че от едно такова взаимодействие ще се родят добри плодове.

Желая Ви много радост и задоволство от постиженията на фондацията, носеща името на Вашия баща, които са вдъхновени от толкова благородна цел!

С уважение: Ангел Грънчаров,

(Ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS и главен редактор на списание ИДЕИ)

Опровержение на собствените ми твърдения и извинение, адресирано до Милен Цветков

2011-06-02T06:21:00.001-07:00

На 18 май т.г. сутринта написах и публикувах в блога текст под заглавие Отворено писмо до Милен Цветков по една екстравагантна тема. На другия, на следващия ден в 12.37 г-н М.Цветков, оказва се, ми е звъннал по телефона, но аз не съм вдигнал понеже по това време съм имал учебни занятия. Просто не съм знаел кой ми е звъннал и не съм обърнал внимание на позвъняването.

Не давайки си сметка за това обстоятелство, днес, две седмици по-късно, написах текст под заглавие За сърцето на Милен Цветков и за кучето на Мира Янова, в който разсъждавам за разни неща, изхождайки от презумпцията, че М.Цветков изобщо не е откликнал на писмото ми (което, оказва се, не е било така). Преди малко г-н Милен Цветков ми звънна, извести ме за по-ранното си позвъняване (оказа се, че е истина че ми е звънял, телефонът доказва този факт), поговорихме около случая и ето, сега пиша настоящето, за да опровергая твърденията си от днешната публикация, а именно, че М.Цветков изобщо не бил реагирал на писмото ми. Напротив, оказва се, веднага е реагирал, ала аз не съм разбрал това по причина, че не съм вдигнал телефона си.

В тази връзка искам да се извиня на г-н Цветков за съвсем неоснователните подозрения от моя страна за пълно безразличие (от негова страна) към темата, по която се опитах да привлека вниманието му. Оказа се, че не съм бил прав, много съжалявам за възникналото недоразумение.

Случката е пример за реално съществуващо недоверие и също за битуващата подозрителност от страна на гражданите към медиите. За да се появи взаимно разбиране и доверие би следвало по-напред да се елиминира усещането, че медиите у нас общо взето са твърде безразлични към всекидневните проблеми на дадени категории хора, а пък в същото време са прекалено чувствителни към проблемите на друга, сякаш по-привилегирована група от хора. Ето на това основание моя милост реагира така, понеже се почувства несправедливо обидена: случаят с кучето на Мира Янова, в моето възприятие, се оказа преекспониран, докато в същото време останах с усещането за пълно демонстративно пренебрежение на проблема около списание ИДЕИ.

В масовата психика на хората, оказва се, е налице усещане, че у нас има не само два вида правосъдие, за обикновените и за "по-специалните" хора, но и че медиите по два коренно различни начина се отнасят към проблемите на "обикновените" и на "необикновените", хора, сиреч, на т.н. "публични личности". Обикновено ни занимават с най-пикантни подробности от живота на т.н. "хайлайф", при това без да са ни питали дали това изобщо ни интересува, а пък на фона на това личи и бие на очи едно фрапантно безразличие към проблемите на останалите категории хора. Та най-вероятно на това основание реагирах по начина, по който реагирах. Оставям настрана недоразумението, а търся психологическата основа на собствената си реакция.

Бях длъжен да напиша горното опровержение и извинение, тъй като в случая г-н Цветков наистина е реагирал съвсем бързо. Вземам си думите назад по адрес на неговата персона, но тъй като вече съм ги хвърлил в пространството, не мога да реша казуса като просто махна публикацията си, и ето, мисля че по-горните разяснения в достатъчна степен реабилитират телевизионния водещ, който аз заподозрях в пълно безразличие към проблемите, възникнали около сп. ИДЕИ. Оказа се, че не е било така.

Затова си позволявам да твърдя: пътят към възстановяване на пропуканото - или по-вярно, за съвсем рухналото! - доверие между граждани и медии (журналисти) у нас започва или тръгва, поне според мен, от пределната честност и откритост...

Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Пари за хляб и сирене нямаме, та списания ли ще си купуваме?

2011-05-24T12:35:00.000-07:00

По публикацията в блога на тема Писмо до г-жа Л.Кулезич относно очертаващата се съдба на философското списание ИДЕИ се получиха различни отзиви, предимно във Фейсбук; ето какво пишат тия хора, които все пак откликнаха не с мълчание, както се прави обикновено у нас когато става дума за "по-изчанчени" проблеми като тия, които касая духовните неща:

Мария Мирчева: Поздравления за интелектуалното списание, г-н Хаджийски! Но както разбирам, не срещате интелектуален отзвук - за най-голямо съжаление. Мнозина се удрят в гърдите и заявяват че са интелектуалци, но и аз както вас питам: где са те за да ви подкрепят? Днес моралната и ценностната система в човека се замени с груб материализъм и чалга. Но дерзайте, ще успеете! Ето че се налага и в 21 в. да имаме възрожденци!

Георги Хаджийски: Едно уточнение: Писмото е написано от главния редактор на това безспорно интересно списание Ангел Грънчаров. Лично аз не съм публикувал в него, но пък знам колко е лошо да се спира издаването на страхотни и смислено разработвани издания като например чудесното псхологическо списание "Инсайт" или съществувалото близо 70 год. водещото списание в сферата на социалната педагогика и приложна психология "Обществено възпитние", при това не само у нас. Затова си позволих да споделя обръщението на автора.

Мария Мирчева: Тъй като материала е качен от Вас, естествено и че към Вас ще отправя поздрава за списанието. Поздравявайки ви, включвам целия колектив, ведно с редактора. Впечатли ме, че всички вие участвувате със свои средства за издаването му, а това означава, че се лишавате в името на една кауза, която утре може да се оцени, но не и днес. В това безвремие, в което живеем, всеки се бори за хляба. Мнозина биха казали: пари за хляб нямаме, та и списания ли ще купуваме? А тези, които могат да купуват, нямат духовни интереси. И все пак, макар и беден, народът ще търси истинската култура, а не тази, налагана му от модата и медиите. Извинете ме че ви включих към издателите. Ясно казвате, че не сте публикували в списанието. Но факта, че сте силно заинтересуван, Ви прави част от него.

Георги Хаджийски: Благодаря Мария! :)

Ангел Грънчаров: Благодаря на г-н Хаджийски и на г-жа Мирчева за отклика, подкрепата и съпричастността! Изненадан съм, че все още има безкористни и идеалистично настроени хора сред нас...

Георги Хаджийски: В такива случаи обикновено пиша: "Добрите винаги са повече от другите, защото в противен случай онези биха се самоизяли - и следователно нямаше да има нито други, нито дори добри." Успех на начинанието!

Ludmila Mihailova: ‎"С удивление откриваме, че сме изправени пред някаква непонятна "пазарна цензура", която е още по-грозна и налудна от идеологическата, т.е. от онази, която имахме по времето на комунизма."

Daniela Miteva: Имате ли отговор от Милен Цветков? Аз се надявах, че той ще прояви интерес.

Ангел Грънчаров: Нямам до момента отговор от М.Цветков

Инж.Илия Зюмбилев: Колкото М.Цветков ще отговори толкова и "другарката" Люба.

Nikola Tenev: Страхувам се, че Зюмбилев е прав, за съжаление... За кой ли път ще се убедим, че тая държава няма нужда от "идеи"...

Бойка Благоева: Простете, но заглавието на списанието не привлича читатели. Звучи тенденциозно и насочва мисленето към някакво професионално списание за ограничен кръг от хора. Не сте ли мислили за друго заглавие? Не познавам съдържанието му и затова повече никакъв коментар не мога да направя. Ще Ви дам един пример със себе си. Например аз почти винаги имам идеи какво трябва да се направи, така да се каже раждам лесно идеи и мога да давам съвети - отдава ми се и действително имат ефект. Но, какво от това? С такова занимание не бих могла да си намеря работа и да се изхранвам. А всъщност какво е посланието на заглавието на вестника? Смятате ли, че човек като го прочете ще си каже: а, тук има идеи, които биха ми били полезни и на мен? Насочвам Ви не толкова към комерсиалността, колкото към идеята, че възгледите за едно или друго трябва да намерят формата да влязат в нашето съзнание, както един "троянски кон". Дано правилно се разбере метафората. Изказвам се, защото търсите публичност и темата ми се видя интересна. Не ми се сърдете, ако вместо очакваното съчувствие, се сблъсквате с един коментар, който всъщност е само един "друг поглед".

Simeon Novakov: Интересно ми е как ще реагира г-жа Кулезич.

Ангел Грънчаров: Г-жо Благоева, благодаря Ви за интересния коментар! Това, което сте написали, за мен е много важно. Вашите думи ме подтикват да се замисля много сериозно...

Simeon Novakov: Съгласен съм с г-жа Блаоева за заглавието на списанието. Хубаво е, че г-н Грънчаров обръща внимание на становищата на хората.

Nikola Tenev: Позволявам си да се намеся - много е сложно и рисковано да се променя заглавие, това е равностойно да си промениш името! Представяте си: от утре вие вече не сте Ангел, а Петко; разбира се, ще предупредите за това близки и приятели и читатели... Но вие имате биография, която автоматично изтривате... Според мен ИДЕИ също има своя биография, вие съзнателно изтривате тази с много усилия създадена и съществуваща даденост! Не ви ли притеснява, че някои читатели това няма да им хареса и ще ги загубите?! Как ще прецените колко ще спечелите и колко ще загубите?! Преди да променяте името, опитахте ли с реклама, тя струва средства, но сега по-малко ли губите от нереализирана продукция? Помислете и за вариант в комбинация с друго издание, което е комирсиално и ще делите наполовина разходите по разпространението... Възможно е рекламни листовки по пощенските кутии и едно безплатно издание... Вие не трябва да търсите непременно разпространението на жълтата преса, едно издание с философски характер трябва да обхване само големите градове - в Джебел няма кой да го купи... Вашата цел трябва да бъде преди всичко София, Пловдив, Варна, Бургас и тиражирате съобразно тези градове... Ако и това не помогне, тогава не променяйте името, а просто го спрете и след 6 месеца пуснете новото издание с ново име. В противен случай ще извършите една неразумна и според мен предварително обречена, а може би и фатална интервенция... Според мен доста непрактично се отнасяте към едно сериозно и трудно начинание...

Dobri Bozhilov: Грънчаров, можеше да попитате някое "изпатило", преди да започвате издателски бизнес. Никак не ме учудва провалът ви, той не е Ваш личен, а е на самата философия на печатните издания, т.е. това е Ваш провал и на още поне 1000 като Вас. Не спасявайте миналото, погледнете в бъдещето...

Ангел Грънчаров: Г-н Божилов, нещо неправилно сте възприел ситуацията: няма никакъв мой провал! Независимо от всичко, от трудностите, от проблемите, излизането на 5 книжки на списание ИДЕИ е един голям успех. И този успех ще бъде развит и затвърден. За никакъв мой или пък на списанието "провал" и дума не може да става. Явно сте голям песимист, та сте си направил такъв един извод... :-) Що се отнася до името на списанието ще си остане ИДЕИ. Просто защото това е много точно наименование. Как звучи това име, че звучало "непазарно", няма значение, важното е че отговаря на същината на замисъла му. Затуй ще си остане ИДЕИ - просто защото по-добро име не може да има...

Г-н Тенев, благодаря Ви за отклика! Всичко, което пишете, е точно така, солидаризирам се изцяло, и аз мисля като Вас. Вашите думи, които потвърждават моето разбиране, ми показват, че сп. ИДЕИ има бъдеще, стига да се отчетат по-точно реалностите, сред които съществуваме. Прочее, д-р Кръстев навремето е издавал списание с още "по-неадекватно" спрямо нашенските реалности заглавие, именно списание МИСЪЛ. Нашето, именно ИДЕИ, чини ми се, е по-добро, в смисъл, че идеята е не просто мисъл, а нещо повече от това.

Прочее, що е идея и какъв смисъл има тя за живота на човека е тема, която е добре разгледана в списанието, тъй че който иска да вникне по-добре, нека да си набави броевете. Няма да се охарчи чак толкова - една книжка струваше 3 лв. (за 120-130 стр. текст), а сега последната книжка вече струва 5 лева. Колкото кило сирене.

Безценна подкрепа и насърчение в навечерието на празника

2011-05-22T22:22:00.000-07:00

Обърнах се със следния въпрос към неколцина мои интернетни познайници:

Как мислите, добра идея ли е да се напише едно такова писмо, търсейки някаква подкрепа за списание ИДЕИ - или извърших грешка?

Ето какво ми отвърна г-н Симеон Денев от Русе:

Не съм чел списание ИДЕИ, но от писмото разбирам, че то е необходимо за хората на духа, които стават все по-малко. Пресата (медиите) у нас са притежание на бившата номенклатура от преди 1989 година. Тази лицемерна номеклатура иска да ни опростачи и чалгаса и има голям успех - виж природонаселението какви хора избира да ни решават настоящето и бъдещето.

Затуй пиши до всички, за които смяташ, че могат да помогнат - не се предавай! Не грешиш! Аз не знам дали не можеш да подготвиш проект и да получиш субсидия от държавата или от ЕС?

Ангеле, донкихотовци са нужни на България, а не псевдодемократи и мутри. Те обезсмислиха живота ни!

На тия думи отвърнах ето как:

Благодаря ти за преценката и съвета! Много ми помагаш! Щото на моменти се отчайвам направо!

С.Денев: Не бива. Ти си млад човек. Философ при това. Що бе, Ангеле, та ти с моженето си превъзхождаш мнозина?! Те и за това искат да те смачкат. Те ("другарите") пак са тук. Те не са се мръднали от тук. Трудна е твоята мисия, дано да не се предадеш. А що се отнася до това имаш ли вина: о, вина имаш ти голяма, щото светиш - значи пречиш!