Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г., ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (30), Авг. 2019 г.,

четвъртък, 10 октомври 2019 г.

Международното издание на сп. ИДЕИ получи по-висок с почти 20 пункта индекс в наукометричната база Index Copernicus за 2018 година!


Добрый вечер, господин Ангел Гранчаров!

Спешу поинформировать Вас о приятной новости.
Спецвыпуск журнала "Идеи" получил индекс в наукометрической базе Index Copernicus за 2018 год., котрый выше за 2017 год. почти на 20 пунктов:

ICI Journals Master List 2018 - publication of ICV assessment 
Входящие
x

journals@indexcopernicus.com
15:51 (6 часов назад)


кому: я

Polska wersja tej wiadomości znajduje się poniżej.




Dear Sir/Madam,
We would like to kindly inform you that the journal „ИДЕИ. ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ (ISSN: 2367-6108, 1313-9703)” has passed the evaluation process positively and is indexed in the ICI Journals Master List database for 2018. From now on, the Editorial Staff and Publisher may use this information in their external communication.
Based on the information submitted in the evaluation and the analysis of the issues of the journal from 2018, Index Copernicus Experts calculated your Index Copernicus Value (ICV) for 2018.
ICV 2018 = 97.16
The ICV for 2018 is visible on the full list of indexed journals at ICI Journals Master List 2018 https://journals.indexcopernicus.com/search/formjml and in Journal`s Passport https://journals.indexcopernicus.com/search/details?id=49455&lang=pl

At the same time, we kindly encourage you to take advantage of the additional indexation possibilities:
Detailed Report
Which present the details of the assessment in the form of individual criteria and their groups along with the obtained point values, which allows the analysis of the awarded score, as well as identification of individual elements that the Editors can correct by introducing minor modifications in the publishing activity.
Certificate
Certificate confirming the indexation of the journal. It is prepared for a specific journal, contains its ISSN number, title and year of indexation. The certificate is made in a glass frame and is marked with the visual identification of the ICI Journals Master List.
Index Copernicus Logotype
Annual license for the use of the Index Copernicus Logo, which editors can use in print and electronic editions. Placing the Logotype indicates that the journal is currently indexed on the international list of scientific journals ICI Journals Master List, which helps to build the journal's brand, increases its prestige, and supports its promotion.

We encourage you to place your order by phone or online using the ICI World of Journals service. To find out more and get more details, please contact us by phone +48 22 487 53 93 or e-mail: evaluation@indexcopernicus.com.
Best regards,
Scientific Journals Evaluation Team
Index Copernicus International
www.indexcopernicus.com





Szanowni Państwo,
Uprzejmie informujemy, że czasopismo „ИДЕИ. ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ (ISSN: 2367-6108, 1313-9703)” pozytywnie przeszło proces oceny i jest indeksowane w bazie ICI Journals Master List za rok 2018.
Na podstawie weryfikacji informacji z ankiety ewaluacyjnej oraz analizie wydań czasopisma z 2018 roku, wyznaczona została wartość wskaźnika Index Copernicus Value (ICV) za rok 2018.
ICV 2018 = 97.16
Wyznaczona ocena jest widoczna na liście czasopism ICI Journals Master List 2018 https://journals.indexcopernicus.com/search/formjml oraz w Paszporcie Państwa czasopisma https://journals.indexcopernicus.com/search/details?id=49455&lang=pl

Jednocześnie zapraszamy Państwa do skorzystania z dodatkowych możliwości wynikających z indeksacji czasopisma na liście ICI Journals Master List 2018:
Raport Szczegółowy
Prezentujący szczegóły przeprowadzonej oceny w formie pojedynczych kryteriów oraz ich grup wraz z uzyskanymi wartościami punktowymi, co pozwala na analizę przyznanej punktacji, a także identyfikację pojedynczych elementów, które Redakcja może poprawić wprowadzając niewielkie modyfikacje w działalności wydawniczej.
Ozdobny certyfikat
Certyfikat potwierdzający indeksację czasopisma. Przygotowany jest dla konkretnego czasopisma, zawiera jego numer ISSN, tytuł oraz rok indeksacji. Znajduje się w szklanej ramie i opatrzony jest identyfikacją wizualną ICI Journals Master List.
Logotyp Index Copernicus
Roczna licencja na korzystanie z Logotypu Index Copernicus, którym Redakcja może posługiwać się wydaniach drukowanych i elektronicznych. Zamieszczenie Logotypu w czasopiśmie wskazuje, że jest ono aktualnie indeksowane na międzynarodowej liście czasopism naukowych ICI Journals Master List, co pomaga budować markę czasopisma, zwiększa jego prestiż, a także wspiera jego promocję.

Zachęcamy do złożenia zamówienia telefonicznie lub on-line w systemie ICI World Of Journals. Aby dowiedzieć się więcej i poznać szczegóły oferty, prosimy o kontakt pod numerem telefonu +48 22 487 53 93 lub adresem e-mail:evaluation@indexcopernicus.com.
Z poważaniem,
Zespół Ewaluacji Czasopism Naukowych
Index Copernicus International
www.indexcopernicus.com


И это очередная наша победа! С чем и Вас поздравляю! Вскоре отправлю Вам на проверку и утверждение к печати спецвыпуск Идей за 2019 год .

С уважением,
Сергей Шевченко

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 6 октомври 2019 г.

Съдържанието на книжка 1 (30), август, година XI, 2019





СЪДЪРЖАНИЕ


ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ

Радостна новина – списание ИДЕИ е регистрирано в Index Copernicus!................................................................................................................................5

Протестно писмо във връзка с опита на български бюрократи да съсипят издаването на международното издание на списание ИДЕИ....................................................................................................6

Чудовище ли съм щом вместо да мълча занимавам хората с моите "чисто личностни проблеми"?!.......................................................................13

Кога философите са принудени да правят провокиращи експерименти?........................................................................................................................15
(Диалог)

Имате шанс да станете екзекутори на две списания – ще се възползвате ли?............................................................................................................................................19


СЪЩНОСТТА НА ФИЛОСОФИЯТА

Каква е ролята на философите в обществото?..............................................................22


ФИЛОСОФИТЕ НА ХХ ВЕК

La responsabilité européenne, една реч на великия философ Мераб Мамардашвили......................................................................................................................30


ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ

Науката или религията дава по-смислените отговори на въпросите, свързани с човека?...................................................................................................................................34


НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Атеист, богомил, християнин ли е Елин Пелин?.............................................................37
Иванка Динкова – Караянева

Образът на един стар диван през зимата.........................................................................41
арх. Полина Кьосева


ТРЯБВА ЛИ ФИЛОСОФИЯТА ДА Е НАУЧНА?

Защо излагането на мисли в есеистична форма е нежелано и забранено в средите на нашата "на́учна академичност"?....................................................................................................................45




ТРЯБВА ЛИ ЕМОЦИИТЕ ДА БЪДАТ ГОНЕНИ ОТ НАУКАТА?

Учените също са хора и емоционалното не им е чуждо..............................................48
О. Г. Хохловская
Превод Иванка Топалова и Жак Асса


ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ

Философията подготвя делото, което Христос завърши..........................................54
Пророците и философите
Хю Нибли (Hugh Nibley)


ФИЛОСОФИЯТА НА ДУХА, ЖИВОТА И ИСТОРИЯТА

Изток или Запад.................................................................................................................61
(Безумие и свобода)
Янко Янев


НРАВСТВЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Конформизмът – задължителна способност за оцеляване при лошо управление........................................................................................................................65
Иванка Топалова и Жак Асса


ПОЛИТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ

Прилики и разлики между класическия и демократичния социализъм (социалдемокрацията)....................................................................................................70
Иванка Топалова и Жак Асса

вторник, 6 август 2019 г.

Защо излагането на мисли в есеистична форма е така нежелано и дори забранено в средите на нашата "на́учна академичност"?


Под публикацията със заглавие Атеист, богомил, християнин ли е Елин Пелин? се започна обсъждане на проблема защо в "научните среди" у Нашенско есеистичният стил е така нежелан и недопустим; изказаха се мнения, в които се недоумивя защо е така, след като по света не е така. Аз дадох там своето разбиране по проблема, който за мен специално не е от вчера, и в личен план съм го преживял навремето, пък и досега. Ето тия всичките коментари, които са добра отправна точка според мен за по-съдържателна дискусия:

Анонимен каза: Есеистичният стил е чудесен - ние не сме богове, а реални хора и винаги, винаги субективни, дори когато правим искрено усилие да бъдем обективни. Да си го признаем и честно, с кураж да заемем позиция в скромен, сиреч есеистичен стил. Научният стил "sucks" с обективната си претенциозност, но вярно - научната инквизиция не прощава.

Проблемът идва от друго. Няма да коментирам дали съм вярващ, но християнството е сложна религия и трябва много да се внимава, да вземем фразата "Обичай враговете си" (diligite inimicos vestros). Всъщност тя е масово неразбрана, а работата е в това, че на латински за "враг" има две думи - "inimicus" или личен враг и "hostis" - обществен враг. Христос говори за личните врагове, а срещу обществените старият завет е пълен с войни, насилие и убийства.

Второ, есеистичният стил не е шуро-баджаншки, нито пък пиша-каквото-ми-щукне. Той също изисква да структурирате и изразите ясно мислите си.

ако имате нужда от помощ или просто критично и позитивно мнение, пишете на bighty@gmail.com

По-здрави.

Анонимен каза: Че есеистичният стил е проблем много ме учуди. Вадя напосоки 5 книги от библиотеката си, още втората е отбелязана като... есе - "Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене" от Хана Аренд - един от най-забележителните философи на 20 век и да, тя е жена, ученик на Ясперс и Хайдегер. Това произведение е световна референция, цитирано безброй пъти и също толкова важно, колкото и работите й върху тоталитаризма. Някакво си есе от 350 страници!

Аз имам френски превод, оригиналът е на английски, не ми е известно дали я има на български.

А ето как Реймон Арон е получил доктората си... с есе! "En 1938, il obtient son doctorat ès-lettres avec une thèse intitulée Introduction à la philosophie de l'histoire ainsi qu'un essai sur la théorie de l'histoire dans l'Allemagne contemporaine." (wiki Raymond Aron)

Какво пък не му харесват на есето маститите професоря в БГ?! Изумително просто.

Ангел Грънчаров: Ще обясня в какво е проблемът според мен.

Просто става дума за криворазбраната "научност" у нас. Която беше възведена до пиедестал, до положението на ненарушима догма особено във времето на "единствено правилната НАУЧНА идеология", именно комунистическата. Науката се възприемаше тогава като образец, модел, свята догма: истинно е онова, което е научно; ненаучното пък е различното, нарушаващото догмата или канона. Моята дисертация е върху тази тема: за "научността" и философичността в интерпретирането на проблема за духа на човека. Философията трябвало да бъде научна - аз пък настоях, че следва да е философична. С оглед да постигне естеството на духа, за което научността е неподходяща форма за изразяване. Който се интересува може да потърси текста на дисертацията ми (там, където са електронните издания на моите книги).

Освен това има и едно друго обстоятелство, което според мен е решаващо. Есе се пише доста по-трудно от "интерпретативният наукообразен текст", нали така? За да напишеш свястно есе се иска и дарба, всеки не може да пише свястни есета. "УчЕните" у Нашенско обикновено са некадърници в писането и затова се се хванали като слепец за тояга за т.н. "научност" в литературознанието, например, или в областта на философията или където искате другаде. Ако почнат на защити на дипломни работи и докторати да пускат по-свободни по формата си есесистични текстове, ще дойде един момент, в който ще си проличи, че научната пасмина не може да пише, щото тъй наречените "научно-интерпретативни" текстове са обикновено крайно некадърно написани, неприятни за четене текстове. По тази причина научно-бюрократичната "академична", моля ви се, пасмина брани като светая светих своята некадърност, т.е. това да не би да се разбере, да не стане публична тайна, че тя е некадърна в областта на писането, иначе казано - на мисленето. И затова се води такава голяма война срещу есеистичното писане, за което, както казах, се иска талант.

Почнат ли да минават - да пускат! - талантливо написани есеистични текстове, ще дойде краят на властовата хегемония на некадърността и на посредствеността в науката, знайно е, че в бюрократично устроената наука на най-високите постове са обикновено най-големите некадърници. И те употребават властта си за да си бранят тъкмо некадърността си, от която черпят съответните облаги. Да крият тайната си (че са некадърни) от изобличаване.

Аз навремето си имах точно по тази причина големи проблеми със защитата на моята дисертация. Рецензентите настръхнаха тъкмо защото тя беше написане не наукоообразно, а философски, иначе казано - есеистично. Формата й беше твърде СВОБОДНА, тази форма ми беше необходима да изразя едни по-богати на смисъл ИДЕИ. И ето затова срещнах дружен отпор от страна на некадърниците, подвизаващи се в тъй идеологизираната тогава сфера на философията. Тоест на "единствено правилната НАУЧНА философия" - марксистко-комунистическата. Некадърниците с титли обявиха текста ми за ненаучен. Отстъпващ от догмите на единствено-правилната НАУЧНА философия.

Темата ми беше за духа, т.е. обвинен бях че съм отстъпил от "единствено-правилния научен материализъм". И прочие. Преди 1989 г. бях обвинен, че съм отстъпил от марксизма, след 1989 г. същите тия титуловани нищожества ме обвиниха (за абсолютно един и същ текст, аз не промених нито дума в текста си!), че съм бил си останал "марксист", интепретацията ми била, моля ви се, "прекалено марксистка".

Съзерцавайки, любувайки се на тази неподправена идиотщина се отказах да се защищавам още на предварителната защита (състояла се в катедрата по "марксизъм-ленинизъм" в ПУ преди 1989 г. и в катедрата по философия в СУ - след 1989 г.). Просто нямах излишни нерви да се боря с тъй сплотената властваща при това каста на некадърниците. Пък и за мен растежът в бюрократизираната научна йерархия у Нашенско никога не е бил примамлива цел. (Ако беше, разбира се, и аз щях да скалъпя криво-ляво един "чисто НАУЧЕН текст" - с оглед да стана "босент" и патом - "профанесор". Каквито у нас с лопата да ги ринеш, толкова многобройна е тази наша "академична" измет.)

Такива работи. Така из виждам нещата около тъй нежеланата - в рамките на нашата бляскаво развита "научност" - есеистичност. Борбата срещу есесистичното писане затова е така безпощадно жестока. Есеистичното писане е свободно, а пък некадърниците освен личностите (талантливите) най-силно мразят тъкмо СВОБОДАТА.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

неделя, 4 август 2019 г.

Атеист, богомил, християнин ли е Елин Пелин?


Веднага харесах темата на магистърската си работа „Под манастирската лоза“ – светци и житиен корпус» по две причини: Елин Пелин е един от любимите ми автори и защото такъв поглед върху творчеството му считам за оригинален. Поради ангажименти на научния ми ръководител бях принудена сама да разработя темата (посочената литература показва че съм ползвала над 50 източника). Предлагаха ми да си сменя темата, но се намери един благороден човек, който предложи вече подготвената от мен тема за защита.

Според психологията човешката душа се състои от разум и емоции. Че има разум в моята работа, никой не отрече. Основната забележка на рецензента беше, че стилът на текста е по-скоро есеистичен. Наскоро прочетох в блога на философа Ангел Грънчаров преводната статия „Учените също са хора и емоционалното не им е чуждо“ и за сетен път се убедих, че за мене не е в сила остроумното описание на Козма Прутков за „лице с изпъкнала буза от едната страна и хлътнала – от другата“. Това ме импулсира да предложа в същия блог на Ангел Грънчаров „mot a mot“ част от магистърската си работа - за да покажа на читателите какво  беше посочено като нейна основна слабост – липсата на чист научен стил (евфемизъм на влязлото от английския език понятие „пуританизъм“).

Иванка Динкова – Караянева

… МОЕТО НАЧАЛО

Бях на панихида. Слушах словото на отеца и се замислих за дипломната си работа и по-точно как да започна. Припомних си какво прочетох за „началото“ на самия Елин Пелин, което ще цитирам дословно [2]:

„Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. Ама истински поп, свети поп. Отдавна умря този човек. Аз бях още дете. Той ме обичаше и ме водеше в черквата на вечерня - никой няма в черквата - и ме учеше на гласовете, да пея. И викаме, колкото можем: и той, и аз. Той си е попийвал, но аз после схванах тая работа. Между другото ходехме на разходка. Той ме водеше все из нивите и ми разправяше интересни работи за светци. Той ги разправяше по един особен начин, не с голямо уважение към тия хора - и оттам някои работи така съм схванал. Винаги са ме интересували тия неща и съм чел такива книги – Житията на светците. Той ми ги даваше и аз съм ги чел. И оттам ми е хрумнало да напиша „Под манастирската лоза“ с едни мои разбирания за светците.“

Така че и аз ще започна с моите възгледи за каноните на християнството, такива които си създавах от посещения в църквата и от разговори с близки хора, запознати с основните положения в религията.

1. Считам, че най-важният принос на християнството е неговия етичен кодекс. Основното правило на този кодекс е „да се отговаря с добро, дори и на злото“ (ако ти ударят шамар, подай си и другата буза);

2. Човекът е „двойствен“ – състои се от ДУША и ТЯЛО. В реалният свят човекът трябва да се грижи повече за душата си, което ще му осигури място в рая. Тялото е „грешно“ („първородният грях“, „Светата Дева“, за висшия клир и за монашеството, за което е недопустима женитба и това се приема като „път към святост“ и  т.н.);

3. Освен ТРИЕДИННИЯТ БОГ (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух), като представа за доброто, съществува и представа за злото – САТАНА;

4. Вярата в Бог (или в Христос, което е едно и също) е задължителна – само тя може да ти опрости греховете (защото няма „безгрешен“ човек, най-малкото защото е плод на „първородния грях“);

5. Не можеш САМ да молиш Бога за опрощение – задължително е посредничеството на „църквата“ (приема се, че църковните отци са по-близки до Бога и той ги слуша повече – неслучайно някои от тях са канонизирани за „СВЕТЦИ“ и винаги са около Бога). Благодарение на Бог-Син Христос, в християнството се въведе догмата, че „човек е сътворен по божие подобие“ и така чрез антропологичните образи се появи иконографията – всички свети образи и сцени са били рисувани по определена от църквата система;

6. Християнството приема възможността за проява на „ЧУДЕСА“. На Христос се приписват много чудеса, но в Житията на светците (които не са точни техни биографии) също са описани много чудеса (дори до днес определени религиозни действия, като например докосване до свята икона или нощувка в манастир на «свят ден» също „могат да предизвикат чудеса“ според вярващите);

7. Християнството приема, че Христос е МЕСИЯ, но понеже идването на месията не премахна ЗЛОТО в света - въпреки „всемогъщия Бог“ съществува и САТАНА и следователно на човека е предоставена „свободната воля да избира“ – предвижда се ,,ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ“, в което „всеки ще си получи заслуженото“ и „праведниците“ (т.е.тези, които са в рая) ще се върнат на земята;

8. В християнството се приема, че дори престъпниците срещу човечеството могат да бъдат опростени, стига само страстно да се помолят Богу (само Бог има право да съди).

В общи линии така разбирам християнството. Сега ще се опитам да представя как Елин Пелин разбира християнството според критиците на произведението му „Под манастирската лоза“. Следващата стъпка ще бъде доколко описанието на светците в „Под манастирската лоза“ съвпада с описаното за тях в ЖИТИЯТА им.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЛИН ПЕЛИН ЗА РЕЛИГИЯТА СПОРЕД ЛИТЕРАТУРНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Както споменах, първият поглед върху православието Димитър Стоянов (истинското име на Елин Пелин) е имал още от детските си години [2]. От психологията си спомням, че много от детството остава в съзнанието (или в подсъзнанието) на личността и затова през 1936 г., когато се публикува „Под манастирската лоза“,  излиза и учебното помагало по „Вероучение за деца“ [13].

Цикълът разкази „Под манастирската лоза“ според Елин Пелин е „творбата на неговия живот“. Това е най-своебразното и най-дълго създаваното му произведение. Писано е от 1908 г. до 1934 г. и се различава от останалите негови произведения в целия посочен период от време, по това, че разглежда общо философски и „вечни“ въпроси, свързани с човешкия живот като доброто и злото, истината и лъжата, вярата, насилието, добродетелта и греха [5]. В „Под манастирската лоза” Елин Пелин използва стилистичния модел на най-разпространените жанрове в православната християнска литература (библейската притча, житието и похвалното слово). Посланието в цикъла по сложен начин съчетава три начала: първо – хедонистичният поглед към света (възгледът, че земния живот е непресъхващ извор на наслади), второ – идеалът на християнската религия за духовно съвършенство, и трето – идеите на Ренесанса за човека като венец на природата.

Вече споменах, че за Елин Пелин е валиден оксиморона ,,най-религиозният атеист”. Ето защо художественият текст на „Под манастирската лоза“ неявно съдържа основните християнски нравствени и догматични постулати за човека, за служенето на Бога и за светостта на божественото, възпроизведени не според църковния канон, а са синтезирани като универсални категории, изведени от рамката на православната християнска култура [1].

Благодарение на по-недогматичното отношение към християнската религия наричат Елин Пелин  ,,последният богомил”. Според богомилската философия  човекът е прекрасен не когато сляпо следва религиозните канони, а когато остава верен на природата си и обединява в себе си такива полюси на природата, като божествено и дяволско, добро и зло, грях и праведност, красиво и грозно. Доброто и злото равновесно изграждат човешката същност, хармонизират я и ủ позволяват да изпита красотата на житейските наслади, да се радва на живота - и с плътта, и с духа си, за да се докосне до божественото начало [5]. Богомилите са отричали църковния канон защото се отдалечил от истинските послания на „Божието слово“, както са наричали Христос. Те са били дори против символа на църквата КРЪСТ, аргументирайки се че не бива символът на мъчението да се величае [44] (а причината била големите златни кръстове, които са красяли гърдите на висшето духовенство). Елин Пелин също не е против религията, а против проявите на фанатичното и фалшивото като синоними на противоестественото.

Ще се опитам да посоча какви прилики виждам в разказите на ,,Под манастирската лоза с християнските канони:

1. Елин Пелин създава „Под манастирската лоза“ като цикъл от християнски поучения – в стил на притчи (притчите са били основния начин на „проповядване“ на Христос, според Новия завет). Героите - светци, отци, монаси, са показани като дуалистични хора („очовечени“ с ДУША и ТЯЛО). Поради това, а и в общия дух на притчата, те са схематични (лишени от пълноценна собствена индивидуалност), а са само проекция на поучаващата идея или догма[6]. Това води до нови функции на елементите на разказа, защото този път светът не трябва да бъде описван, а трябва да бъде обяснен - повествователят изразява своята идея преди всичко чрез персонажа като символичен, а не като художествен образ (неслучайно повечето от заглавията на разказите извеждат на преден план именно персонажа) [49].

2. Заглавието на цикъла ОПРЕДЕЛЯ пространството на разказването ДА БЪДЕ НАТОВАРЕНО с множество символични напластявания и архетипни асоциации [8].

• Лозата е един от най-древните образни варианти на Космическото дърво, изразяващо универсалната концепция за света. Неговото ритуално значение го издига до мистичен мост между отсамното и отвъдното, сетивното и надсетивното, т.е. между различните нива на съществуването. Но лозата е и популярна митопоетическа конкретизация на Дървото на живота и Дървото на познанието, което я превръща в архетип с огромен смисъл. Редом с това, лозата е и традиционен дохристиянски символ на плодородието, а нейната синекдохичен продукт (синекдоха е похват в литературата, когато  наименованието на един предмет или явление се замества с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзката между тях)  – виното, се свързва с преживяване  на радост от живота с дионисиев привкус (Дионис  е древногръцки бог на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието). В християнството лозата също е сакрално растение, чийто плод символизира мъдростта, духовната зрялост, постигнатото висше познание. Виното, заедно с хляба, са свещено свързани с Христовата жертва, заемащи важно място в църковния ритуал. Те означават кръвта и плътта на Иисус и са сакрален обект в ритуалното  възпроизвеждане на Великден (ритуалът възпроизвежда поведението на Христос на петъчната Тайна вечеря);

• От друга страна, не бива да се омаловажава определението ,,манастирска” в заглавието на цикъла разкази. То превръща пространството на разказването в християнско богоосветено място, включва го в един особен свят – на смиреномъдрие и истинска освободеност от суетата на земното съществуване. Това е образ на миниатюрна райска вселена, затворен и хармоничен свят.

3. ,,Под манастирската лоза има за мото петия стих от псалом 142-ри: “Помянух дни древния, поучихся во всех делех Твоих, в творениих руку Твоею поучахся” (“Спомням си за стародавните дни, размишлявaм за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Tвоите ръце”), което въвежда в смисъла на така дълго обмисляната книга [9]. Надписът към целия псалом е ,,Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома)”.

Това е времето на най-трудни дни и на най-големи изпитания за Св. Цар Давид (в Евангелията се споменава, че Христос е потомък на цар Давид). В псалма той си спомня необикновената милост, която Бог е имал към еврейския народ, и размишлява за всичко, което Бог е сътворил. Св. Цар Давид е видял любовта на Бога към всичко, сътворено от Него, затова и следващият (шести) стих е молитва за помощ на страдащия: “Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.”

Елин Пелин разчита на някои християнски представи – по-скоро представи на онова, което е наречено ,,народно християнство”. През 1904 г. излиза първата книга на Елин Пелин – ,,Разкази. Какво е станало с неговото мислене след 1904 г.? През 1909 г., в отговор на анкета във ,,Вечерна поща”, той е твърде обезкуражен от писателите, интелигенцията, публиката и обичайните груби нрави у нас. Същата година той започва да пише първите текстове от ,,Под манастирската лоза” – ,,Отец Сисой”, ,,Светите застъпници”.

За целия цикъл разкази Емилиян Станев пише, че:  ,,… тук, в тая малка книжка, Елин Пелин е надникнал най-дълбоко в българския светоглед, диалектичен по своята същност, и проникновено, с голяма поетичност е изразил отношението на българина към големите проблеми на живота, към доброто и злото, към греха и светостта, към любовта и смъртта…” [26]….

(Следва продължение)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ