Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

събота, 19 август 2017 г.

Предстои излизането на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, приемаме поръчки за хартиеното им издание



Интелигентните млади хора четат списание HUMANUS...



Списание ИДЕИ все ще се чете!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Корицата на новата книжка на списание ИДЕИ



Корицата на новата книжка на списание ИДЕИ ще изглежда така, с портрет на Леонардо е.

Приемаме поръчки за хартиеното издание.

вторник, 13 юни 2017 г.

Статия на Иванка и Жак Асса за списание ИДЕИ, отговаряща на въпроса "Кога младите ще обикнат ученето?"



Как да се повиши мотивацията за учене?

 

Иванка Топалова и Жак Асса

 

Ето няколко данни от медиите:

27.04.2017: 16 хил. деца напуснали училище за 1 г., 7 хил. вече са извън България

12/04/2016: 12.9% от българчетата завършили само прогимназия

Защо прочутите преди с любознателността си български ученици сега са достигнали до толкова ниско равнище? Просто загубили са мотивацията си за учене!

Има няколко причини според нас за загубената мотивация:

 

1.Социални причини. Както се знае, страната ни е на последно място в ЕС по доходи на глава от населението. Това е съществена, но не най-важната причина за загубената мотивация! В началото на века материалното положение на българите не е било по-високо (припомнете си стихотворението на Иван Вазов „Елате ни вижте“), но любознателността на българите е била възхитителна!

 

2.Социална градация. От историята е известно, че при „първоначалното натрупване на капитали“ (както стана в България през последните 25-26 години) социалната градация на обществото не е на базата на образоваността, нещо повече, очевидно не най-образованите са  „преуспелите икономически хора“;

 

3.Емиграция. България „прежали“ около 2 милиона свои граждани-емигранти. Почти 70% от тях са от прослойката интелигенция (лекари, инженери, културни дейци), голяма част от които социално „над средното равнище“ на държавите, в които са имигрирали. Това означава, че те вече са се „натурализирали“ в другите страни и България за тях е само носталгичен спомен. Дори тук, в България, голяма част от „мотивираните“ ученици мечтаят за реализация в чужбина;

 

4.Недостатъци на традиционната образователна система. Още в далечната 1987 г. авторите публикуваха методичното ръководство за учителите „Активни методи в обучението на общотехническите дисциплини“ в което се илюстрират учебни единици по технически предмети, проведени по нетрадиционни методи. Резултатите от преподаването по такива методи и сравнението с „еталонни класове“ с традиционна методика на преподаване се наблюдаваше от групата на ст.н.с. Татяна Леонидова от действащия тогава Научно-изследователски институт по професионално образование (НИИПО). По тяхно настояване посоченото методическо ръководство беше отпечатано в базата на Mинистерството на образованието и науката.

На 18.05.2017 прочетохме статията на Пепа Витанова „Философията спасява от затъпяването“ и по-специално мнението на Георги Радев 

„Винаги съм казвал на учениците си, че философията е спасение от затъпяващото зубрене. Тя е единствената област на човешкото знание, в която няма правилни и неправилни теории, а има възможности за размисъл. Всеки учебен предмет развива определени качества, въпросът е как се преподава, дали успява да провокира интереса на младите хора.”

Тъй като негов съмишленик е нашият приятел Ангел Грънчаров, решихме да проучим иновационните методи за преподаване на предмета „Философия“.

 

I.МЕТОД НА РОЛЕВИТЕ ИГРИ

 

Методът на ролевите игри има три модификиции:

 

I.1.„От първо лице“. На няколко ученика се възлага да играят ролята на философи, свързани с темата. Например: Хегел, Шелинг и Шопенхауер. Необходимо е всеки да научи основните възгледи на философа, чиято роля играе и пред класа възпроизвеждат възможните спорове между тях, като се предоставя учениците да определят кой е по-прав. Ролята на учителя е:

 

а) Да помогне на „главните роли“ да си изяснят основните възгледи и разликите между тях, като работи с всеки ученик поотделно (без другите двама да присъстват);

                                                                                                   

б) По време на „спора“ той е от страната на класа – задава въпроси и „се присъединява“ към мнението на различните философи, без да застава в ролята на „главен арбитър“.

 

I.2. „Съд на историята. Инсценира се съдебно заседание с прокурор, адвокат, обвиняем и трима съдии. Класът играе „зрители в съдебната зала“. Например обвиняемият може да бъде „привърженик на точните науки, който да бъде „абсолютен материалист“ – привърженик че съществува само сетивно възприеманото. Прокурорът, тогава трябва да бъде „абсолютен идеалист“-привърженик на философията на Хегел. Съдиите също могат да нямат “единно мнение“. Учителят трябва предварително пак да режисира всеки един от участниците поотделно и после да бъде само „зрител“ в съдебната зала, която може да си казва мнението, без да „пречи“ на съдебното заседание. Съдията трябва да бъде „лидер“ и да въдворява ред.

 

I.3. „Шапка на Мономах“. На най-разсъдливи ученик внезапно му се предоставя ролята на учител. Той може сам да си избере темата на дискусията, която трябва да води. Естествено тази тема ще бъде „близка“ до живота на младежите на неговата възраст (обикновено етични теми или теми, свързани с емоционалния живот) .  Позволява му се „да препитва“ и да нанася оценки, които ще бъдат взети пред вид от преподавателя, но само ако отговарящите се опитват да се аргументират. Това „назначеният“ учител предварително разяснява.                                                                                                            

За описанието на такива „нестандартни“ методи  преподавателят обикновено използва  първите часове по предмета, чрез което показва, че не е привърженик на часове, в които учениците усвояват учебния материал „по задължение“.

 

I I.Майевтика или метод на Сократ. Сократ с помощта на насочващи въпроси, е успявал да „извлече“ скритите в човека знания, които самия човек „не осъзнавал“, че знае. Същността на метода се състои в естественото поощрение на желанието на всеки човек да разсъждава (или както иронично се казва „да умува“). За целта, например, се демонстрира диалогът взет от „Диалозите“ на Платон и се изисква от учениците да го продължат или да си съставят подобни диалози:

 

Сократ: Приятел, какво е по справедливо: да се лъже или да се казва истината?

Приятелят: Разбира с, да се казва истината.

Сократ: А какво е по-справедливо: да се заблуждава или не?

Приятелят: Разбира се, да не се заблуждава.

Сократ: По-нататък, по справедливо е да се вреди или да се принася полза?

Приятелят: Да се принася полза.

Сократ: Следователно, да се казва истината, да не се заблуждава и да се принася полза е справедливо, а да се лъже, да се заблуждава и да се вреди – не е справедливо?

Приятелят: Без съмнение, кълна се в Зевс!

Сократ: Така е и по отношение на враговете, нали?

Опитвайки се да продължат разговора със Сократ, учениците осмислят едни етични истини, разбират какво е майевтика и ще се опитат да я приложат. Добре е по този начин да се задълбочат във възгледите на Сократ.

Ето още един препоръчан в литературата диалог на тема: „Животът е страдание!“ – утвърждение или отрицание.

– Животът е страдание!

– Значи всички страдат?

– Да!

– Страдащият човек е нещастен, нали?

– Нещастен е.

– Раждащата  жена страда, нали?

– Страда.

– Но като стане майка е щастлива?

– Щастлива е.

– Значи може да страдаш и да бъдеш щастлив!

Чрез майевтиката могат да се разглеждат теми като : „Методи и форми на познанието“, „Диалектиката на Хегел“, „Категорията справедливост е нравствена, политическа или правова?“, „Що е прекрасно?“ и много други.

 

III. Метод „Мозайка“. Класът с подразделя на групи от по 5-6 ученика. Предстоящата тема за преподаване се подразделя почти на равни части, колкото е броят на групите. На всяка група се предоставя да разучи само една част от темата, като се предоставя кратък писмен материал. След около 5-10 минути всяка група „докладва“ своята част от темата. След края на часа преподавателят може да напише оценки за най-добре представилата се група (стилово и логически осмислено). В последните минути от часа учителят формулира плана на темата (може да се остави учениците сами да формулират плана, ако „разказите“ на отделните групи са с правилна последователност).

 

IV. Метод на въпросите. Темата се разделя на въпроси, които се дават на учениците (най-добре в писмен вид) в предшестващия час. По време на часа всеки дава „собствения си отговор“ на съответния въпрос. При любознателни ученици отговорите на всеки въпрос ще са различни и взаимно допълващи се.

Например темата „Философия на човека“ може да се „раздроби“ на въпроси:

 

1. Какво според философията е човешкото?

2. Какво е „личност“ от философска гледна точка?

3. Може ли човек да се самоопознава (т.е. що е саморефлексия)?

4. Връзката „тяло – душа: що е душа?

5. Възможно ли е човек да е „немислещ“ след като по определение е Homo sapiens (разумен човек)? Може ли да се „научи“ творческият подход на мисленето?

6. Към какво е ориентиран съвременният човек? Какви са неговите житейски цели — лично щастие, удоволствие, полза, дълг, патриотизъм и т.н. Какъв процент от младите хора „проектират“ бъдещето си в България?

7. Каква е структурата на психиката според Фройд?

8. Каква е представата за човека на екзистенциалистите (Албер Камю, Жан-Пол Сартр)?

 

V. Метод на групиране (синергетика). Методът отново изисква разделяне на класа на групи от по 5-6 човека. Темата се разделя на няколко части, които се поднасят разбъркано на всяка група. Изискването е всяка група по отделно да прецени какви са връзките между отделните части и да състави правилната последователност на темата и всяка група да представи самостоятелен лист с подредбата. Учителят може да оцени групата с най-правилното подреждане.

Ето например учителят казва, че заслуги за естетиката имат философите от различни епохи Кант, Аристотел и Хегел. Представям Ви три възгледа върху изкуството. Преценете на кой от философите отговаря съответния възглед:

 

1.Изкуството е цялата човешка дейност – земеделие, занаяти, художествено творчество. При техническата дейност идеите се пораждат в главата на човека и се създава вещ, която я няма в природата, докато в художествената дейност се подражава на природата. Изкуството е по същество подражание на природата, но има още нещо – има идеи, които са в повече от природата.

 

2.Естетическото е нещо средно между знанието и морала. Категорията „естетично“ е по-близка до знанието, докато категорията „възвишено“ е по-близко до морала.

„Прекрасното“ по същество се разкрива чрез четири признака – качество, количество, отношение и модалност. Качеството на прекрасното е, че се харесва, дори когато не е полезно. Количеството за прекрасното е, че то се харесва на всички, без да могат да си го обяснят с апарата на понятията. Отношението за прекрасното е, че се харесва без да се прави сметка доколко красивото е и полезно. Модалността на прекрасното се състои в това, че към него всички са благоразположени, без взаимно да си го обясняват чрез понятия, т.е. всеки притежава вътрешно чувство за вкус.

 

5.Изкуството е над природата, то е по-висш стадий от природата. Прекрасното в природата е само в главата на човека. Човек нарича животното красиво само като му придава човешки качества (ловкост, сила, храброст, грижа за малките и т.н). Човекът внася в предметите „дух“ – за да им се наслаждава.

 

(Отговорите са съответно: 1- Аристотел, 2 – Кант, 3 – Хегел).

 

Могат да се посочат още много методи за иновационно поднасяне на материала по философия (стига да възникне такава необходимост). Тези иновации в методиката на преподаване  са възникнали във връзка с новата цел на учебната дейност. Днес източниците на информация са многообразни. Тогава още навремето си бяхме задали въпроса: Каква е ролята на учителя в учебния процес? Никак не ни харесваше мисълта, че учителят вече е станал само организатор на учебния процес. Категорично не сме съгласни! Ученикът трябва да се „изкачи“ на собствения си връх, за да има „поглед отгоре“ за собствения си живот. Учителят трябва да го научи как да получи този „поглед отгоре“. Ето как възникна понятието учебна дейност, свързана с развиващото обучение (за разлика от ученето в традиционното обучение). Особености на учебната дейност са:

 1.Насочена е към овладяване на учебния материал предимно чрез решаване на учебни задачи;

2.Трябва да осигурява усвояването на начини на мисловни действия и на научни понятия;

3.Изучаването на общите начини на мисловни действия трябва да предхождат поставянето на учебните задачи (решението чрез „проба-грешка“ ако има предварителна програма за решение не е учебна дейност);

4.Учебната дейност трябва да довежда до изменение на психическите свойства и поведение на всеки обучаем „в зависимост от собствените му действия“.

Защо проблемът за „активизиране“ на дейността на обучаемите не е само локален проблем! Светът е в „третата си“ производствена революция – информационната. Държавата с „най-креативните“ хора е най-конкурентно способна в днешното „глобално село“. Потенциалните креативни способности на българите не са малки (успехите на нашите ученици в „олимпиадите“ по точните науки го доказват), образователната ни система е „блокирала“ точно когато е най-необходима. Повишаването на възнаграждението е „необходимо, но не достатъчно“! Въпросът е кой става учител! Равнището на учителите трябва да бъде не само изравнено, но дори по-високо от равнището на  IT-специалистите. Така е във Финландия, така трябва да стане и у нас. Задача на ръководствата от всякакво ниво в държавата (от Президента и Премиера до директорите на училищата) е да повишат социалните равнища на дейците на образованието и културата, които сега са по-ниски от равнищата на чалга-певиците и на „борчетата“ от охранителните фирми. Само така България може да разчита да задържи и дори „да върне“ интелигенцията си!

Кой може да каже, че не сме „мечтатели“ по природа?


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен… 


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

понеделник, 5 юни 2017 г.

Великолепен нравствен казус, възникнал около полемиката ми с един отдаден на… финансите философстващ автор на списание ИДЕИ


Въпреки всички рискове се виждам принуден да публикувам тази кореспонденция, да, тя наистина се е състояла, и то тия дни, нека да я съхраним като един знак на времето, в което живеем (а също така показва някои особености на българската народна душа, които могат да ни помогнат да осъзнаем истината за самите себе си!). Между другото моят събеседник е философ и същевременно... финансист, аз пък съм философ, който, както подобава, презира парите; това внася особен колорит на полемиката ни, която наистина е многозначителна, ето, убедете се сами:

Здравейте отново, г-н Грънчаров,

1. Както Ви писах последния път, работя върху това, да Ви изпратя до края на седмицата мой текст - на мейл Idei.filosofa@gmail.com (указан в страницата на списанието).
2. Ще се постарая да го оформя съгласно изискванията.
3. Доколкото разбирам, не е фатално, ако има няколко авторови бележки под линия.
4. Безпокои ме обаче друго - в момента текстът ми (той е готов, не го пиша в момента) е 13 страници, 8000 думи и 45 000 знака с интервалите (characters), докато в указанията на страницата на "Идеи" пише, че максимумът е 22 000 знака с интервалите - текстът ми беше 18 страници над 60 000 знака с интервалите, но колкото и да го съкращавам, едва ли ще мога да падна под това което е сега - фатален ли е този обем?
а) Пиша Ви, защото текстът ми е написан конструктивно, т.е. отделните параграфи и пр. следват един от друг доста строго, с точност и произволното рязане първо ще обърка изложението, и второ - ще го направи неразбираемо.
б) Това е едно теоретично есе - касае категории, третирани по определен систематичен начин, написано до голяма степен в подражание на "догматичния" и "формален" стил на автори като Декарт и Спиноза.
в) Има само няколко референции към стандартни оригинални текстове, не изобилства по учебникарски маниер с цитати и препратки.

Какво да правя - да продължавам ли да подготвям моя материал и да Ви го изпращам, или ще е прекалено голям (обемен)?

Поздрави и благодаря предварително, Коста

Здравейте, г-н Бенчев,

Получило се е недоразумение. Вие сте попаднал на правилата за оформление на статиите, които важат само за международното многоезично научно-теоретично приложение на сп. ИДЕИ (което създадохме на базата на ИДЕИ с група украински философия, работещи във Философския институт към тяхната Академия на науките), но за чисто българското издание изобщо не важат тези правила, в него има пълна свобода. Също така няма ограничения и за обема, ако обемът е по-голям, е възможно да излезе в два или дори в три поредни броя, с продължение. Разбира се, ако публикацията Ви е нужна най-вече за това да имате бройка публикация, която ще използвате за отчитане на активност в някаква научна организация (институт, университет и пр.), тогава можете по Ваше желание да спазите формалните правила за чисто "академични" (научни) публикации, но това вече зависи само от Вас, от Вашия прагматичен интерес и пр. Аз обаче като създател и гл. редактор на българското издание не съм привърженик на подобна бюрократизирана представа за "наука" (при това тук става дума за философия, която не е наука!), тъй че сам решавайте, можете да ми изпратите първоначалния, неподлаган на съкращения вариант на Вашата статия, можете, ако искате, да изпратите и преработения вариант. Само ако държите текста Ви да излезе в специализираното международно издание (то е за отчитане на бройка публикации, нужни за кариерен растеж), тогава трябва да спазите всички изисквания, включително и за обема (бройка знаци и страници). Там аз не се меся на колегите, те всичко решават, нищо че формално имам последната дума, все пак те си имат там професори-рецензенти, имат си всички други салтанати, които мен изобщо не ме вълнуват. Това е положението. Ако има още нещо неясно, питайте. Да Ви кажа нещо важно: международното издание напоследък, поради финансови проблеми, излиза така: двете книжки за годината излизат обединени в едно книжно тяло, наведнъж, и за тази 2017 година този път по изключение вече я издадохме много рано, просто се бяха събрали нужните бройки статии, тъй че поне една година сме напред, следващия брой ще излезе някъде през следващата 2018 г., живот и здраве да е само. Докато българското издание (то излиза в три книжки годишно) до този момент не сме издали дори и първата книжка, сега я подготвям, тъй че има възможности Вашата статия да излезе и сега, и по-нататък, казвам това в случай че държите да я оформяте по научните правила. Но ако искате да излезе в международното издание (то се печата в Киев), ще трябва да чакате поне година до излизането й. Това е. Сам решете какво искате.

Всичко добро засега!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров


Здравейте, г-н Грънчаров:

Ето го и материала, който съм подготвил за Вас (прегледан от мен, редактиран и пр.). Малко е необичаен като теми, стил и пр. - (не влиза в разпространените у нас жанрове да е или "постмодерен", или "средновековен", или "кантиански", или "коментаторски") - но, бих се радвал, ако възбуди Вашето внимание.

Намерих, между другото, в архивите ми - 2 есета от Дейвид Хюм, които съм превел - те са икономически, за парите и за лихвата - ако Ви интересуват, правите брой за него, или нещо, свързано с икономиката - мога да Ви ги пратя.

Също така, за поддържане на езика, мисля да преведа тази пролет някое не много голямо култур-философско есе от Пол Валери - като стане готово, ще се обадя.

Аз съм на разположение за всякакви въпроси и коментари.

С уважение и най-добри поздрави!

КБ

Здравейте, г-н Бенчев,

Благодаря Ви за статията! Ще видим тия дни дали ще излезе цялата наведнъж или в два поредни броя, зависи от това какъв ще бъде общия обем на подготвяната за печат книжка.

Г-н Бенчев, ще Ви кажа нещичко по един доста деликатен въпрос, моля да ме разберете правилно. Списание ИДЕИ не получава никаква финансова подкрепа отникъде, нито от държавни образователни институции, нито от фондации, отникъде не получава подкрепа. Може би причина за това сме ние, създателите му - ето, вече 9-та година тече от създаването му, ние не си мръднахме пръста да уредим някакво финансиране, продължаваме да го издаваме със свои лични средства, заделени от нашите скромни преподавателски заплати. Всъщност зад списанието фактически и реално стоим двама човека. Ако някой от авторите и от читателите му понякога благоволи да го подкрепи с известно дарение - това е добре дошло. Иначе едва-едва кретаме. Издаваме го в крайно малък тираж. Абонаментът е обидно малък, за него не си струва да се говори. Това е самата истина. Подхождаме към това дело (издаването на едно чисто философско, т.е. напълно свободно списание) чисто идеалистично, непрагматично, може би постъпваме глупаво, но сме такива. Аз лично безброй пъти съм поставял въпроса да опитаме да направим някакъв проект, с който да кандидатстваме за финансиране по някаква програма, даже съм съм се мъчил да водя преговори с разни фондации (Конрад Аденауер, Америка за България и пр.), нищо не постигнах, казват ми, че за култура не предвиждали средства и прочие. Ако Вие в тази област можете да помогнете със съвет или с каквото друго сметнете за нужно, ще Ви бъда благодарен.

Хубав ден Ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Здравейте, г-н Грънчаров,

Исках да Ви попитам как вървят нещата, мислите ли, че текстът, който Ви предложих има нужда от някакви редакторски намеси и пр.

Поздрави и успех: Коста

Здравейте,

Всичко е наред. Подготвяме новата книжка. Няма проблеми с Вашия текст. Ще излезе обаче с известно закъснение. До месец трябва да излезе. Поради големи проблеми на главния му редактор, свързани с уволнението му от работа и започналия по този повод мой граждански протест за свобода в образованието. Вие нямате възможност да подкрепите финансово излизането на този брой, така ли?

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Благодаря!

За мое съжаление - в момента съм в малко трудна ситуация и аз.

Поздрави от сърце: Коста

Здравейте, г-н Бенчев,

ОК, добре, ще изчакаме тогава да си оправите финансовото състояние и когато това стане тогава статията Ви ще излезе на бял свят. Безплатни обеди на този свят, господине, няма...

Аз не мога да си представя каква е тази българска наглост всеки да се опитва да тарикатства та ако може да прецака другия - с оглед да спечели някаква облага по възможност ей-така, на вересия, без да плати нищичко, т.е. да се налапа за чужда сметка!

Извинявайте, написах Ви това, защото ми е доста обидно да ме възприемате за чак такъв глупак, който съвсем не се усеща как опитвате да го извозите...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Привет,

Вие явно сте или един напълно ненормален, или един изключително нагъл тип!

Вместо да ми плащате за авторско право (което аз Ви подарявам, след като аз най-учтиво не повдигам и дума да поискам хонорар) искате от мен аз да Ви плащам?

Статията ми ще излезе там, където поискам по простата причина, че е гениална (ако можете да го забележите, в което малко се съмнявам).

А Вас ще помоля да не ме безпокоите повече с идиотщините си.

Здравейте, г-н Бенчев!

Благодаря много за признанието!

Какъв съм аз това Вас специално не Ви касае изобщо. Ще си бъда какъвто искам. С всички рискове и последици. Глупаво е да Ви обяснявам това, нали уж сте философ, следва да го разбирате сам?! Факт е обаче, че глупак не съм, вие очевидно ме мислехте за такъв до последно, но след като се оказа, че не можахте да ме прецакате, изригнахте и показахте истинското си лице! За което съм Ви много благодарен. Не че не се досещах какво искате, до какво се домогвате. Нищо философско няма в поведението Ви на тарикат. Нищо човешко няма в това Ваше поведение. Изложихте се много! Не знам дали можете да си дадете сметка за това.

Вие търсите оправдание за наглостта си: аз Ви писах, че това списание не се подкрепя от никого, то излиза със скромните средства на главния си редактор и още на един друг човек, автор в него. И с цялата си наглост сега намеквате за... хонорар, моля Ви се?! Вие на коя планета изобщо живеете?! Капка срам имате ли поне?

Бъдете си какъвто искате, не обаче за моя сметка. Аз в момента съм безработен, Вие искате аз да финансирам с мои средства Вашия "гениален текст"?! Как поне нямате малко чувство да усетите колко много сте нагъл?!

Ще трябва да извадя сега статията Ви от списанието. Създавате ми неудобства. Снощи изпратих новата книжка за печат, сега ми създавате проблем и се налага да я изискам от печатницата, да й правя нов предпечат, без Вашата гениална статия. Или да я оставя?! Ако все пак, допуснем, излезе Вашата статия в този брой, ще искате ли все пак авторския си хонорар!

Между другото ще ми се наложи нашата кореспонденция да излезе не само в блога ми, но и в списанието. За да видят хората с какъв "философски матерьял" разполагаме ний тук, в България. Непременно ще го направя. Истината трябва да се знае. При това този текст, тази наша полемика или дискусия ще излезе с Вашите истински имена. Да Ви преподам един урок. За Ваше добро го правя!

Бъдете здрав! и Всичко хубаво Ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ