Току-що изпратих своето поредно Отворено писмо до гражданите и институциите, което написах вчера (виж: Моето самоубийство дали пък не е онова съвсем екстремно средство, което да може да ви извади от вашето железобетонно безразличие?!). Много хора откликнаха на писмото ми в блога, по скайпа, по имейла, във Фейсбук, можете да видите примерно коментарите под въпросната публикация от вчера. Там особено много се откроява писмото на моя украински приятел професор Константин Райда, човекът, с когото преди години създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ. Позволявам си да дам гласност на неговото писмо и на моя отговор до него, а след това ще публикувам мой разговор с една моя приятелка; мисля, че това ще даде възможност да сравните как реагира българската и една "небългарска", ако мога така да се изразя, душа, която при това е философска душа, има известна разлика, която по този начин ви давам възможност да доловите и осъзнаете сами; ето какво си казахме с проф. Райда и с г-жа В.:
Здравствуйте, глубокоуважаемый и дорогой наш господин главный редактор и наш друг Ангел!
Я из-за болезни глаз теперь редко просматриваю новости, но в этот момент, понимая, что Вы можете сделать непоправимый экзистенциальный шаг, хочу сказать Вам нижеследующее:
1. К моему глубокому удивлению и искреннему сожалению и в Украине, и как теперь представляется, в Болгарии гражданское общество после времени коммунистического убожества оказалось не только не готовым защищать себя, свои ценности и интересы, свое будущее и будущее своих детей, оно и дальше продолжает пребывать в состоянии опьянения бездуховностью и поклонения единственному инстинкту животного самосохранения. Это очень печально. Печален, по всей видимости предвидится и исход…
2. Мерзавцы, окружающийе Вас, своей аморальностью и бездуховностью, включая и ваше чинопроизводство, не только не достойно такого Человека как Вы, но и попросту не стоят Вашего мизинца.
3. Ваша жизнь после всего написанного и сказанного Вами, по моему глубокому убеждению, принадлежит не только болгарам и тем ублюдкам, которые издеваются над Вами, но всему думающему и по-настоящему чувствующему человечеству. Она является примером борьбы за все человечество, а не только за одну его забитую, нищую духом, безвольную и неграмотную часть. Вы – очень уникальная личность, уникальный «народный» мыслитель, идеи которого требуют повсеместного распространения не только в Болгарии.
Откажитесь, пожалуйста, от мысли предоставить огромную радость дебилизированному и убогому окружению своим поражением в духе Сократа, и примите иное решение… Их судьба пуская остается в их немытых руках и замаранных душах…
С глубоким почитанием и уважением к Вам,
профессор Константин Райда
Здравствуйте, дорогой мой друг Константин!
Спасибо Вам за добрые слова и за поддержку! В этот момент они для меня значат слишком многое! Прошу извинить меня за беспокойство и за те волнения, которые я Вам причинил своим открытым письмом к гражданам и институциям Болгарии.
Слава Господу я верующий в Бога человек и эта духовная сила во мне оберегает меня от такова страшного греха как самоубийство, хотя мысль о нем, оказалось, я не смог предотвратить в своем сознании. Потому что слишком плохо и тяжело положение прежде всего в духовном состоянии народа; моя мысль, как учителя философии, всегда была делать добро человеку и народу, вот, думая в таком плане, показалось мне, что можно для этого и пожертвовать даже самого себя. Потом однако я осознал, что я неспособен востать таким образом против самого Бога - это будет слишком несправедливо, ведь не сам Бог сделал людей и народ такими - они сами себя сделали! Так что осознал теперь, что я не могу отправить свой гнев против Бога, акт самоубийства уже востание против Бога, а это слишком глупо! Надо искать другие средства чтобы помочь востановлению духовных сил людей и народа. И пока имею сил, я буду продолжать работать на этом духовном поприще. Несмотря ни на все, несмотря на все испытания.
Дорогой друг Константин, Вы озабочились, Вы тронулись и написали мне письмо, а близкие мои друзья, колеги и знакомые молчат уже 24 часов. Это все таки что-то показывает. Вероятно причина во мне. Подумаю об этом. Но все таки и правда, к сожалению, то, что болезнь в души народа слишком тяжелая.
Спасибо еще раз что мне написали. Я много думал о Вас во время Вашей болезни и рад, что теперь мне написали. Желаю Вам здоровья, сил и доброй жизни, Вы прекрасный и добрый человек и философ и Бог объезательно Вам поможет!
С глубоким уважением: Ваш друг Ангел
А ето сега и въпросният диалог (между другото не зная дали сте осъзнали, че единствено верният подход за решаването на каквито и да било проблеми и конфликти и то от каквото и да било естество, лично, личностно, житейско, екзистенциално, научно, философско, политическо, човешко, свръхчовешко и пр. е тъкмо този: разговарянето, дебатирането, дискутирането, обсъждането, понякога и дори винаги водено с емоции, със страст, дори и да се караме е значително по-добре от това да се гледаме наежени и да мълчим!):
Госпожа М.В. каза: Ангеле, разтревожена съм от последния ти текст. Не разбираш ли, че условията още не са назрели за това, което искаш?
Ангел Грънчаров каза: Напротив, презрели са даже условията... Текстът не ми се отнася за теб, ти си към петте изключения :-)
Госпожа М.В. каза: Няма да стане с никакви призиви от твоя страна, това само обижда хората, които нямат моралната сила да се противят.
Ангел Грънчаров каза: Нека да се обиждат, нека и те преживеят нещичко, нека и те да платят една малка цена...
Госпожа М.В. каза: Те имат нужда от помощ, не от обвинения.
Ангел Грънчаров каза: Те не са малки деца за да чакат да им помагаме...
Госпожа М.В. каза: Всичко е обосновано от жестокия тоталитарен режим. Как да се хвърлят в тази предрешена битка? Знаеш ли колко много от тях едва живеят, едва дишат... Виж броят на убийства и самоубийства, това какво говори?
Как човек, свикнал да се примирява през целия си съзнателен живот, да стане решителен? Нали си психолог, това не става бързо! Да, искаш да се почувстват нормално и да действат, не става!
Ангел Грънчаров каза: Ако живееха толкова лошо, ако бяха така притиснати от живота, нямаше да са така спокойни. Самоубиват се такива като мен, а не дембелите, които крепят с безразличието си отчайващото статукво! Те ще живеят вечно!
Госпожа М.В. каза: Не знам ти какво виждаш, аз виждам само страдащи. Защото, знаеш, парите, къщите, материалното не правят щастието.
Ангел Грънчаров каза: Никаква пощада не заслужават, никакви оправдания не могат да оневинят дембелите, които крепят гибелното статукво!!!
Аз пък виждам самодоволни свине, които се излежават с удоволствие в мръсотията и доволно си погрухват...
Госпожа М.В. каза: Те усещат и преценяват правилно, но не знаят как да променят нещо. При всички случаи с език на обвинение и омраза няма да стане.
Сега, когато си на път да спечелиш делото, говориш за самоубийство! Това безкрайно ме натъжава!
Ангел Грънчаров каза: Незнанието не е оправдание, ето, аз ги уча какво трябва да правят, те се инатят като говеда.
Понякога се налага и на съвсем невинните дечица да се поскараме, нали така? Ако само ги щадим, ще допуснем да се разгащят...
Госпожа М.В. каза: Всички, които ти се възхищават също ще бъдат натъжени и съвсем без надежда, Ангел.
Ангел Грънчаров каза: Аз тях не мразя изобщо, аз почнах себе си да мразя - заради това, че съм толкова щедър към тях... хвърлях бисери години наред на... свинете!
Е, сега като употребих думата "самоубийство", поне ще може съвсем законно да пратят психиатрите в дома ми и да ме натикат където ми е мястото... :-)
Но аз се надявам добрият Бог да свърши цялата неприятна работа вместо мен...
Госпожа М.В. каза: Това да се убиеш не е добър урок, учителю! Сега ще ги разбереш ли, те, хората са толкова унизени и страдащи колкото си ти сега?
Но с принуда не стават нещата, пишеш, учиш ги и имаш търпение, това е.
А за това, че даваш храна на враговете си, вече съм ти говорила, ето сега напоследък и всички жени бяха обидени, едва ли не всеки коментиращ е обиден, тук търпиш критика...
Ангел Грънчаров каза: Да, с принуда нищо не става. Аз като умра няма да ги принудя пак. Нашенецът има дебели, волски нерви и нищо не може да го смути.
Госпожа М.В. каза: Точно.
Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм лош и обиждам като си позволявам да казвам някои истини (както аз ги мисля), а добрите или мълчат, или пък казват само мили лъжливи и лицемерни приказки...
Но нищо де, моята се видя вече... то и Сократ е умрял, та аз да не съм нещо повече от него да го надживея?!
Пък и така или иначе всички ще мрем, нека тогава и със смъртта си да допринесем някаква минимална (макар и съмнителна) евентуална ползица?!
Госпожа М.В. каза: Хайде признай, толерираш ли ти чуждите мнения, глупави или не? Не, нападаш, как искаш и другите да толерират тогава, и те да не нападат?!
Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че толерирам чуждите мнения, разговарям не само с теб сега, но и с какви ли не човешки уроди в Мрежата, което значи, че щом дискутирам с тях, значи ги признавам. Аз съм философ, ако не признавам чуждите мнения, значи не съм никакъв философ. Ето обаче че доживях и хора като теб и Томи дума по дума да повтаряте обвиненията към мен на директорката! :-)
Ангел Грънчаров каза: Оказва се, че тя преживя тържеството да подкрепите и вие нейните тези. Та съдът ли тогава няма да ги подкрепи?!
Госпожа М.В. каза: Не говори и не помисляй за смърт, моля те! Това е глупаво, животът може да бъде хубав при всякакви условия. Разбирам те, че в тежки моменти на всички идва тази мисъл. Нормално е.
Ангел Грънчаров каза: Идва момент, когато човек осъзнава, че смъртта е къде по-приятна от живота... и тогава е дошло времето да се мре.
Госпожа М.В. каза: Станал си много уязвим и това е нормално за тези прекалено дълги изпитания, не се обиждай.
Ангел Грънчаров каза: Уязвим или язвителен съм станал? То всъщност няма вече значение де. Знаем прекрасно, че у нас личността (моята, твоята, неговата...) няма абсолютно никаква значение.
Госпожа М.В. каза: Обвиненията на директорката и нашите нямат нищо общо. Искаме да ти помогнем с Томи, не се сърди, че избираме друг вариант.
Ангел Грънчаров каза: Томи фактически ми каза, че аз съм разпалвал конфликтите! :-) От което излиза, че жертвата не съм аз, а е... директорката! Аз съм бил агресор...
Госпожа М.В. каза: Е това какъв е живота научаваме още в пубертета... Уязвим, прекалено чувствителен си.
Неее, нищо такова не е казал!
Ангел Грънчаров каза: Е, де да бях и аз по-безчувствен, какъв чуден живот щях да си живея - щях да съм като другите хора! :-)
Говоря за смисъла, не за конкретните думи... този е смисъла както аз го възприех.
Госпожа М.В. каза: Мисля, че имаше предвид, че пишеш неща, които другите няма да разберат правилно- примерно ти искаше да изясниш как да възпитаваме младите и си много прав с всичко в поредицата есета, само че разпали конфликт с това, че хората разбраха друго, тоест, не те разбраха, възмутиха се, че си подкрепял педофилството.
Ангел Грънчаров каза: Е, сега аз ли съм виновен, че някои трудномислещи не били разбирали?! Аз колкото и както съм могъл, съм обяснил нещата. който разбрал - разбрал. Неразбралите да се върнат и да четат пак... на всички човек не може да угоди.
Госпожа М.В. каза: Томи много те цени, писа ми по време на подписката с възторг за теб, не знам как го реши това, че те мисли за агресор...
Мен нямаше защо да ме лъже Томи. Просто приемаш много лично нещо, което е казал, това е недоразумение.
Ангел Грънчаров каза: Нападал съм бил хората за нищо един вид... както и да е, ние с Томи се знаем отдавна, не е трагедия това, че не мислим по този въпрос еднакво, сама каза, че трябва да уважаваме мненията на другите, аз го правя, друг е въпросът, че моето мнение не се зачита, но аз съм свикнал с това...
Госпожа М.В. каза: Поговори пак с него, може би ще се разберете за тухличките и стената, която събаряме, той гледа доста прагматично.
Ангел Грънчаров каза: Проблемът обаче е съвсем друг, не е моята личност, ако с Томи и директорката ми докажете, че аз съм главният проблем на българското образование, тогава аз с удоволствие ще се оттегля от него и ще отида да мия нужниците в последните години на живота си...
Аз колкото тухлички съм извадил от стената Томи толкова косми по главата няма, но това е отделна тема...
Но самият факт, че не го разбира, е показателен. На моите стари години седнал да ми обяснява, че цял живот съм бил правил глупави неща щото вместо да вадя тухлички от стената съм си бил удрял главата в нея...
Госпожа М.В. каза: Ето че пак се обиди, нагласяш си нещата, да знаеш. Как пък ни заподозря в мислене, че си виновен ти за нещо в образованието, та и че мислим като директорката...
Думите стават предатели понякога, човек мисли едно, а другия разбира друго, ама че работа!
Глупави сме, тъпи сме, вярно е до някъде, досега ни изтърпя, ами не вдяваме, налага ти се още да ни търпиш и вразумяваш.
Ангел Грънчаров каза: Анасотасосова това най-обича да го повтаря: "Грънчаров, как поне веднъж не допусна, че сам можеш да сгрешиш за нещо, как пък само ти винаги си все прав!?". :-) Не се майтапя, но нейният дух облада дори и вас двамата с Томи, което е признак за пълната ми капитулация! Аз повече не мога да живея с тази мисъл! :-)
Не е вярно, че вие сте тъпи, нито Анастасосастосва е тъпа, нито вие с Томи, доказано е, че аз съм най-тъпият, щото не разбирам даже и това, което първото срещнато дете на улицата знае превъзходно, а именно, че властта трябва да се уважава и че е тъпа работа да мислиш...
Да, най-тъпа работа е да си мислещ човек и да дръзнеш да кажеш нещо ново и различно! Щото щом го направиш и всички почват да те учат, че това не е така.
Госпожа М.В. каза: Какво да ти кажа, не знам, бих искала да ти дам допълнително сили да издържиш. Ами да, все си прав, как да признаеш, че грешиш, като не грешиш, нейния дух не може да ни обладава, тц, тая не може да стане.
Вземи се в ръце, ако си тъп, какво търсят всички в блога ти?!
Ангел Грънчаров каза: Мен специално ако осъзная, че ме е обладал духът на Анастосасосова, тогава вече положително ще са самоубия! :-) Дотогава бъди спокойна, ще оставя въпроса с моята смърт да бъде решаван само от добрия Бог... Няма да му се меся в тази работа, обещавам!
Госпожа М.В. каза: Очаквам да ми кажеш също, че нямаш никакво намерение за отказване от мисията ти, камо ли самоубийство!
Ангел Грънчаров каза: Казах ли най-сетне поне една правилна мисъл?! :-) Напоследък с напредването на психичното ми заболяване все по-рядко уцелвам правилното! :-)
Госпожа М.В. каза: Айде и психическо заболяване намеси, ти си най-издръжливи психически човек, когото съм срещала!
Ангел Грънчаров каза: Между другото не знам дали си се досетила сама, но с тази публикация фактически си правя поредния научен експеримент: искам да изследвам реакциите на хората, ето, тебе вече те изследвах, Томи също знам какво ще каже. Томи вече не говори с мен, щото било губене на време да се говори с луд човек като мен! :-)
Госпожа М.В. каза: Питай Владо, той ще ти каже нужното за твоята психика, ако на мен не вярваш.
Ангел Грънчаров каза: Владо така се уплаши, че съм педераст-педофил, че вече бяга от мен сякаш съм разгонен бик! :-)
Госпожа М.В. каза: Това, че Томи вече не говори с теб, щото си луд го няма в оригиналния текст, ти ли имаш такова подозрение?
Владо както винаги си те харесва и подкрепя, виж му лайковете!
Ангел Грънчаров каза: Майтапя се... смея се, с майтапите и със смеха си лекувам психиката! :-) Щото иначе много щях да загазя...
Госпожа М.В. каза: Оф, с мен не се майтапи, че много се тревожа, аз изглежда съм със силно тревожно разстройство.
Ангел Грънчаров каза: :-) Сакън, недей се тревожи прекалено, извинявай, че те обременявам си моите грижи, аз наистина съм чудовище че вместо да си мълча занимавам хората с моите глезотии, с моите изкуствени "чисто личностни проблеми"...
Госпожа М.В. каза: Не се майтапя... Моля те, кажи ми, Мария, няма да се самоубия - в прав текст!
Ангел Грънчаров каза: Не, бъди спокойна, няма да се самоубия! Боже, прости ми греха, че си позволих да си поиграя с тази статия, използвайки думата самоубийство!
Госпожа М.В. каза: Обвиниха ме психиатри, че нямам заболяване, което не е диагностицирано, че си въобразявам. А то всъщност техните хапчета ми объркаха мозъка и чувствам болки навсякъде. Тая история с лекарите убийци е много жестока...
Ангел Грънчаров каза: Аз напоследък съм като разнищен в ставите, не знам дали и моят мозък не се е възпалил... Така се чувствах когато бях с хематом в черепа, преди операцията. Отвратително се чувствам... и спя по много малко... Но дано да е от старостта.
Госпожа М.В. каза: Как може да те лекува човек, на който плащаш, ами естествено, той не иска да оздравееш!
Ангел Грънчаров каза: Така ами: да не е луд да те излекува че да загуби постоянния си доход?!
Госпожа М.В. каза: Чета една рускиня - доказателства медицина, твърди, че всички болести са от дефицит на минерали, витамин, микроелемент и все повтаря: колеги, накормите пациентите и да ги подложат на тест какво точно им липсва. Доказательная медицина написах.
Казва се София Доринская.
Ангел Грънчаров каза: А пък един руски психиатър (пак майтапче!) има теория, че лудостта се лекувала с... бой! Терапевтичният му метод се свежда до едно средство: бой. :-)
Лек ден, че се налага да излизам!
Госпожа М.В. каза: Лек ден! Наистина съм зле, за да ти донеса храната от фризера, но ако дойдете, ще идвате постоянно, така е с всички, които идват в къщи.
Ангел Грънчаров каза: Извинявай, че ти създадох безпокойства! Заради пустата наука е, не заради мен...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
