Искам да разкажа пределно кратко и ясно каква е ролята на философите в обществото. Незаменима е тяхната роля. Разбира се, поставям си една свръхзадача, не е толкова лесно да се разкаже всичко това при положение, че (не само) у нас масово не се разбира що е това философия. Но ще опитам. Ще започна отдалеко.
Тази история се приписва на Зенон. Ето как е предадена в Уикипедия:
Античните автори отделят особено място на смъртта на Зенон. Поради политически различия Зенон е бил измъчван от Елейския тиран Неарх и в края на тези мъчения е починал. Тук версиите са различни. Диодор (Х, 18, 2) разказва версията, според която, когато Зенон трябвало да предаде политическите си съмишленици, той поискал тиранът да се доближи за да му ги прошепне на ухото. Когато Неарх направил това, Зенон захапал ухото му и бил пребит до смърт. Плутарх мимоходом разказва различна версия —- когато Зенон трябвало да издаде съзаклятниците си, той отхапал езика си и го изплюл в лицето на тирана (Против Колот, 32, 1126 D).
Обърнете внимание, щото смисълът на цялата история тук е нещо, до което трябва да стигнете сами. Зенон значи живее в държава (град), в който властва тиранин. Народът, както обикновено става в условията на тирания, се страхува и мълчи (и мнозина пък, като се подмазват на властта, черпят облаги от нея заради низостта си). Зенон е прочут философ. Тиранинът знае, че като такъв има влияние (в Античността към философите се отнасяли не като сега: уважавали ги, почитали ги). В този смисъл философът е нещо като конкурент на тирана: той има духовна власт, която в някакъв смисъл е по-важна дори и от политическата. Щото това е власт над умовете, философите завеждат ведомството на истината, те са нейни служители, така да се каже, което определя високият им статус. А истината е нещо най-мощно и непобедимо. Тя е тяхното божество.
Та значи народът мълчи, изпаднал е в малодушие. И понася тиранията. И какво направил философът? Има, виждате, две версии за смъртта му. На публично място, представете си нещо като събрание, на което присъствали всички мъже в полиса (жените тогава били държани встрани от политиката), се наложило тиранинът да попита нещо Зенон (дали го е питал за имената на политическите си приятели или за нещо друго е отделен въпрос); Зенон поискал да му пошепне на ухото това, за което тиранинът го попитал; и като устата му наближили ухото на тирана, той го захапал със зъби; тиранинът почнал да пищи от болка; Зенон обаче не пускал, имало опасност да прегризе ухото на тирана; стражата нямала друг изход да освободи пищящия тиранин освен като съсече с мечовете си философа; та умирайки, зъбите му да отпуснат ухото на клетия тиранин. Така загинал Зенон.
Другата версия е още по-интересна, е още по-впечатляваща. Пак на такова общо събиране на народното събрание (в народното събрание тогава участвали всички пълновръстни мъже) Зенон взема думата и произнася бунтовно слово. Упрекнал е, предполагам, народа, за малодушието му: какви мъже сте вие като треперите пред един толкова жалък тиранин?! Засрамете се поне малко, вие не сте никакви мъже! Речта му, убеден съм, била пламенна - и смела. В края на речта си ораторът до такава степен се увлякъл, че със собствените си зъби си прегризал езика (!!!) - и го изплюл в лицето на тирана (или в лицето на народа, на знам къде точно паднало кървавото парченце месо). Предполагам стражите пак скочили да съсекат гневния философ.
Това е втората версия за смъртта на Зенон. А може този философ да не се е наричал Зенон, може името му да е друго, може друг философ да е направил тия неща. В Древността често неща, направени от някой, били приписвани на друг. Нещо като мит, като красива приказка е тази история. Но това не променя нищо. Няма значение кое точно е името, кой точно е философът, дето направил тия неща. Какво липсва от историята ли? Ами сетете се сами. Какво последвало след като Зенон направил това, което направил ли?
Това е втората версия за смъртта на Зенон. А може този философ да не се е наричал Зенон, може името му да е друго, може друг философ да е направил тия неща. В Древността често неща, направени от някой, били приписвани на друг. Нещо като мит, като красива приказка е тази история. Но това не променя нищо. Няма значение кое точно е името, кой точно е философът, дето направил тия неща. Какво липсва от историята ли? Ами сетете се сами. Какво последвало след като Зенон направил това, което направил ли?
Вие какво мислите е последвало? Зенон дава пример на мъжете-страхливци как подобава да умре един мъж. Как ли им е повлияло това? Ясно как, в Древността мъжете били други, не като днешните. Реакцията на народа била ясна: изведнъж, като видели каква сцена се разиграла пред очите им, се събудило мъжеството у подвластните, у покорните до преди малко на тиранията, мъжете постъпили като мъже: скочили, с голи ръце разоръжили стражата, хванали тирана и го пребили от бой - или с камъни (на Агората дали предвидливо не са били събрани всички камъни, а павета тогава, предполагам, е нямало: паветата са доста удобни за тази цел, именно да бъдат замеряни с тях от недоволния народ самозабравилите се негови управници!). Един вид, ето, това показва, тази е смисълът на историята, която ви тълкувам толкова подробно: философът предизвикал по най-отчаян начин нещо като революция. И тиранията била съборена. Какво идва след това ли? Идва свободата, идва демокрацията. Дали пък точно такава не е мисията (ролята) на философите?
В днешно време народът си мисли, че философите са някакви си там дърдорещи професори (плямпала, аз така ги наричам!) от типа на бай ви Вучкова, когото май всички възприемат като "философ", моля ви се (туй същество обаче е филолог, има голяма разлика между философ и филолог). Между другото казано, между философите и филолозите от древни времена има голям и неразрешим конфликт. Защото философите са влюбени в мъдростта, а филолозите - в думите. Филолозите обичат твърде много думите, падат си по думите. Философите обаче обичат нещо много повече от сладкото приказване, от употребата на думи само. Сократ цял живот е водил тежка битка с филолозите (писателите, поетите, съчинителите на драми), те също самоотвержено го мразели. И са допринесли за смъртта му - като злословили по негов адрес. Филолозите също така не се свенели да вземат пари за обучението на учениците си, те били първите платени учители, докато Сократ смятал това за недопустимо: да се търгува със знанието (нещо безценно), да се обменят знания за пари е пошло. Днешните професори (включително и по философия) за пари са способни на какви ли не подвизи, примерно пътуват от град в град, от университет в университет, кръстосват страната, само и само да вземат повече (от една) заплати; между другото лакомията за пари е сигурно доказателство, че въпросният "философ" няма никакво отношение към философията, към същинската, към истинската философия. Както подобава, големите философи са били предимно бедни, а са били бедни щото са били кажи-речи съвсем безразлични към парите. Учените в областта на точните, на естествените науки сякаш по могат да са привързани към парите - или и отдадеността на науката предполага откъснатост от тази тъй разпространена в наше време страст (лакомия) към парите?!
Та с какво се занимават днес, в наше време, философите ли? Освен да бичат пари (даскалите по философия предимно това правят, за едната заплата са способни душата си на дявола да продадат!) те, предполагам, правят и това: да се подмазват на силните на деня, на властващите, пак с оглед да се облагодетелстват, пак да се докопат до тъй заветните парици. Пишат дитирамби на управниците, тъй ли? Или това го правят днешните поети? (Нали поет написа безсмъртното: "Никой не може да ми забрани да те обичам, скъпи другарю Живков!"?!) Е, и сред днешните философи е пълно с подлизурковци спрямо властта. Макар че властта у нас едва ли има особено голяма нужда от умни, от мъдри хора. (Властта у нас има нужда предимно от добри специалисти по най-изтънченото смучене и крадене на пари от клетата държава!) Но да оставим менте-философите ("ентелектуалците"), дето копнеят да бъдат поканени да поиграят тенис с днешният тиранин на България Боко Борисов. (Тия дни се разбра, че доцент Александър Йорданов, филолог, понеже имал късметя да поиграе тенис с г-н Премиеро, успя да се спазари и да се уреди даже с избираемо място в листата за евродепутати! Но филолозите, казахме, са тъй лъжливи, са такива мошеници, че няма мерзост, на която да не са способни!)
Между другото, за да си завърша мисълта, ще кажа и това, важно е: философите са предани единствено на истината, докато филолозите не изпитват такъв пиетет към истината, те са способни на какви ли не лъжи, те съвсем не се гнусят от лъжата, напротив, знаят добре, че чрез лъжи се върви към невиждан прогрес в този наш тукашен (материален и грешен) свят! По тази именно причина Платон, най-великият ученик на Сократ, предложил поетите направо да бъдат изгонени от неговата идеална, т.е. основана на истината и на разума, държава. Философите се покланят само на истината, а филолозите - на думите, включително и лъжливите такива (които явно преобладават в нашия тъй измамен и лъжлив, отдаден на лъженето и на тарикатлъците, свят!).
Между другото, за да си завърша мисълта, ще кажа и това, важно е: философите са предани единствено на истината, докато филолозите не изпитват такъв пиетет към истината, те са способни на какви ли не лъжи, те съвсем не се гнусят от лъжата, напротив, знаят добре, че чрез лъжи се върви към невиждан прогрес в този наш тукашен (материален и грешен) свят! По тази именно причина Платон, най-великият ученик на Сократ, предложил поетите направо да бъдат изгонени от неговата идеална, т.е. основана на истината и на разума, държава. Философите се покланят само на истината, а филолозите - на думите, включително и лъжливите такива (които явно преобладават в нашия тъй измамен и лъжлив, отдаден на лъженето и на тарикатлъците, свят!).
Значи същинските философи какво правят? Четат предимно чисто академични лекции на студентите по най-отвлечените и най-възвишени предмети, именно за истината, за доброто, за красотата, за светостта, това ли предимно правят истински академичните философи?! И са потънали в четенето на текстове от великите философи на миналото, откъдето черпят безценната за човечеството мъдрост, която после я предлагат в по-смилаем, по-годен за консумация вид на четящото, на жадното за истината человечество? Това ли предимно правят нашите истински, пределно академични философи?! Смирено си четат дебели, прашни, непипнати от човешка ръка книги - и изнасят прочувствени лекции на студентите си, пробуждайки в душите им страст към истината, правдата, доброто, справедливостта, разума?! Това ли правят, тази ли им е изобщо работата?!
За даскалите по философия в гимназиите да не говорим, те, горките, са заети само с това да изпълняват стандартите и инструкциите на МОН, свеждащи се до това учениците завинаги да бъдат отвратени от философията, от мисленето, от истината, от свободата - и по тази причина са станали буквоеди, дето до смърт повтарят научените наизуст премъдрости на изнемогващите от смъртна досада техни нещастни ученици! Пардон, даскалите по философия от нашите гимназии имат една-единствена грижа: до доживеят някак до заветната пенсия, да оцелеят в месомелачката, наречена училище-мъчилище! Иначе казано, те са предимно... садисто-мазохисти по душевните си наклонности: мъчат, тормозят учениците си и същевременно се самоизмъчват, и от двете получавайки някакви перверзни удоволствия!
И какво излиза: ние сме общество, в което философите изобщо не си изпълняват мисията, нали така?! Иначе казано, ние сме общество съвсем без философи: тогава има ли смисъл да се чудим защо простотията у нас е така напреднала, че даже успя да завладее върховете на държавната власт?!
За даскалите по философия в гимназиите да не говорим, те, горките, са заети само с това да изпълняват стандартите и инструкциите на МОН, свеждащи се до това учениците завинаги да бъдат отвратени от философията, от мисленето, от истината, от свободата - и по тази причина са станали буквоеди, дето до смърт повтарят научените наизуст премъдрости на изнемогващите от смъртна досада техни нещастни ученици! Пардон, даскалите по философия от нашите гимназии имат една-единствена грижа: до доживеят някак до заветната пенсия, да оцелеят в месомелачката, наречена училище-мъчилище! Иначе казано, те са предимно... садисто-мазохисти по душевните си наклонности: мъчат, тормозят учениците си и същевременно се самоизмъчват, и от двете получавайки някакви перверзни удоволствия!
И какво излиза: ние сме общество, в което философите изобщо не си изпълняват мисията, нали така?! Иначе казано, ние сме общество съвсем без философи: тогава има ли смисъл да се чудим защо простотията у нас е така напреднала, че даже успя да завладее върховете на държавната власт?!
Първата ми горчива констатация е тази: философите у нас съвсем не си изпълняват задачата и мисията. Далеч са от душевното благородство, което поражда тази велика духовна сила, че да се отдадат на смирено служене на незаменимата с нищо друго роля на философите. Философите ни са мижитурки, така ли? Що е философ-мижитурка можете ли изобщо да си представите?! Амче аз вече казах нужното за да успеете сами да си изрисувате в съзнанието неговия образ. Много явно сме загазили щом като ония, които по някакъв начин са що-годе причастни към философията (щото да си истински философ е нещо рядко и съвсем друго!), изобщо не си изпълняват ролята, която философията им е отредила. Друг е въпросът, повтарям, че у нас масово изобщо не се разбира що е това философия. Дали да не осветля този въпрос най-напред?!
Темата е грамадна, много може да се каже и напише, аз вече съм го сторил в своите книги (които, естествено, никой не чете, а най-вече не ги четат тия, дето се смятат за философи - сакън, да покажат публично, че са обърнали внимание на някакъв си там... неакадемичен самозванец - като автора на тези редове!). Преди време, прочее, като ми излезе книгата, съдържаща лекционния ми курс по философия, за да го издам в един дебеличък том, ми се наложи да направя какви ли не подвизи, аз реших да подаря на всички велики философи, на светилата от философския факултет на Софийския университет по екземпляр от книгата си; да, даже поименно им ги надписах, отидох с огромна количка, оставих ги в канцеларията, успях да убедя секретарката да им каже да си вземат своя екземпляр; защо го направих ли? Ами направих си един малък тест, малък експеримент, нещо като лакмус си позволих.
Знаете ли що стана?! Досещате се май, нали така?! Никой, да, абсолютно никой от тях не откликна - поне да ми беше звъннал по телефона да ми благодари! Пълно мълчание! По досущ същия начин нашата философска общност стоически си замълча и още продължава да мълчи по повод на философското списание ИДЕИ, което издавам вече 11 години, което, както и да го погледне човек, е напълно феноменално, нали така (техният тъй "академичен", няма що, обет за мълчание е феноменалното, не моята грижа за философското образование на младите хора!)?! У нас, в Мутроландия, сичко е феноменално, що да не е феноменална и отдадеността на философията на философите ни?! Но да се върна на темата си: що е философия, може ли да се каже най-важното тук, вкратце, напълно понятно и пр.?!
Знаете ли що стана?! Досещате се май, нали така?! Никой, да, абсолютно никой от тях не откликна - поне да ми беше звъннал по телефона да ми благодари! Пълно мълчание! По досущ същия начин нашата философска общност стоически си замълча и още продължава да мълчи по повод на философското списание ИДЕИ, което издавам вече 11 години, което, както и да го погледне човек, е напълно феноменално, нали така (техният тъй "академичен", няма що, обет за мълчание е феноменалното, не моята грижа за философското образование на младите хора!)?! У нас, в Мутроландия, сичко е феноменално, що да не е феноменална и отдадеността на философията на философите ни?! Но да се върна на темата си: що е философия, може ли да се каже най-важното тук, вкратце, напълно понятно и пр.?!
Всичко не ща да казвам, то е и невъзможно. Но ще кажа онова, което тук ми е потребно. Философията е непрекъсната битка с човешката склонност да се правят глупости (простотии), включително и може би най-вече със собствената такава склонност. Може ли тогава да има претенция че е философ онзи, който прави простотии и глупости, излага се, а сам не съзнава що е направил?! Каква е тази душевна низост да се излагаш, правейки пълни простотии, и в същото време да имаш и претенцията, че си, моля ви се, "философ"?! Значи философът, бидейки нещо като страж на истината, органически ненавижда глупостите и простотиите - и води безпощадна битка с простаците, с глупаците, тъй ли?! Или това не е точно така? Щото, ако е глупостта, както твърди Кант, е нелечима, то тогава какъв е смисълът да воюваш с глупаците - и простаците?! Дали това да воюваш с глупаците и с простаците само по себе си не е глупост - и простотия?! Може ли дори и философите да си позволяват глупости - и да правят простотии?! Не може, ала у нас може, така ли - щот ний сме "по-специални"?!
Що е глупост и що не е - всичко е относително бе, философе, я недей да се правиш на интересен?! Нема истина, има много истини, има много варианти, секи си е прав за себе си, в нашето либерално време ний така мислим, всеки има право на мнение, претендиращо, че е истина. Има не истини, а в нашето тъй напреднало време има пост-истини, има полу-истини най-вече. Нема знания в областта на философията, нема и истина, задължителна за сички! И който държи да ни налага мнението си, при това излизайки с претенцията, че е философ, такъв е... болшевик, нали така?! Нека сички да си мислят както си искат, нека никой да не мисли, щот какъв е смисъло да мислим след като никога нема да се разберем относно химерата, наречена "истина"?! Нема истина, а има много мнения, което от кое по-тъпи! Да живей тъпотията! Защо тогава ни е истинско образование бе, Грънчаров, айде стига с твоите глупости, нема такова, ще си затъпяваме колкото си искаме, болшевико неден, дето си завършил в СССР, пък сега ще ни се правиш на философ?! Я го виж ти, ще ни убеждава, че нашето образование било сгрешено, че било менте, ще ни мъмри, че сме биле забравиле що е това образование, ще ни обвинява, че сме биле тъпи и необразовани, айсиктир?! Не, има свобода, ерго, значи нема некакво същинско образование, нема и истина, нещо нема, а всичко е позволено; абе, Грънчаров, ти за кой се мислиш бе, ще ни дърдориш тук, че философите биле имале некаква задължителна роля, без изпълнението на която не заслужават да се наричат философи! Айсиктир, я го вижте, ще ни обижда той: искаш ли да те дадем под съд за обида?!
Между другото, за малко да пропусна нещо важно, леле, как щях да забравя комай най-важното. Истинският философ, Грънчаров, не пише като теб, простонародно, той пише некакви там много сложни, нáучни изречения, които никой не разбира, колкото по-неразбираемо ("академично") пише философът, толкова повече он е учен, толкова повече он е велик и истински като философ. Такива перекендета като теб, дека хем се правят на уж философи, хем се стараят да пишат просто и разбираемо, по тази причина изобщо не са никакви философи, те са... просто нема дума, с която да изразим отвращението си от тях! Истинският философ е толкова учен, че като каже нещо тъй умно, он сам не може да разбере що е казал, ето това вече е върхът: требе цел институт да се учреди с много щатове, които после да тълкуват що е бил казал тоя тъй велик истински философ!!! Значи философите, подобно на оракулите, произнасят некакви съвсем неразбираеми думи, книгите им също така са съвсем непонятни и неразбираеми, на това основание не може секи да се произнася що е това философия, философията е само за избраници, на които БАН ще им плаща заплатите за да си се тълкуват един-друг, иначе казано, философията е нещо съвсем безобидно и безполезно! Те това е философията, пишат некаква нáучни, непонятни на никой нормален човек учени статии, издават ги в непотребни никому научни журнали или в книги, които никой нормален човек не би пипнал с ръка, ето това е философията, после книгите и журналите им с векове ще отлежават в библиотеките под дебел слой прах, непипнати от човешка ръка! Е, пардон, философите пишат учените си трудове само колкото да получат съответната академична титла, да станат доктори и професори, а всичко друго, що си мислят че требе да го правят аутсайдерите и маргиналите като теб, Грънчаров, са нещо, на което ний, нормалните хора, не обръщаме капчица внимание, анадъмо теперь?!
Боже, кога ще обясня що е това философия като се отклонявам толкова?! Май нема надежда да обяснявам това нещо, а пък се вижда, че и нема никакъв смисъл да обяснявам тия неща, щот кой ли верва на такива като мен?! Е, значи е разумно да се въздържа, дето се казва, от обяснения и разсъждения, нека и аз да постъпя поне веднъж що-годе разумно. То всичко си се знае бе, Грънчаров, то сичко си е ясно и без тебе бе, никой не ще да ти чете твоите уж умни приказки бе, само ни губиш времето бе, никаквецо неден?!
Добре, обещах да не се разпростирам, а май доста се олях. Ще бъда кратък, с оглед да завърша тази очертаваща се никога да не свърши статия, пардон, това есе. Щот на такива кат мен не е позволено да пишат статии, те са за учените и академични философи, такива кат мен маргинали пишем предимно есета, които пак никой нема сили да дочете до края. Хайде сега да опитам да бъда пределно аналитичен и кратък. Философът, значи, има следната роля (ако изходим от идеята, от понятието за това що е философия, забравени напълно в наше време):
- Философът се вълнува единствено от истината - и я казва (пише) без да увърта, без да се подмазва никому, т.е. прави точно обратното на онова, което правят "нормалните хора";
- Философът е страж на истината, воюва неуморно за нея, пази я, съхранява я, той боготвори истината, той е пръв служител в нейния храм;
- Философът, от тази гледна точка, е напълно... ненормален особено в един съвременен свят, в който царства лъжата - и властват лъжците; философът, от тази гледна точка погледнато, е напълно неадекватен на света, в който живеем, той сякаш не е от този свят, той е пратеник (на един чист и възвишен духовен свят!) в този наш грешен и лъжовен свят, по тази причина, философът неизбежно се възприема, по оптиката на този тукашен свят, за безумец, за луд, за откачалка;
- Казвайки истината в един свят, който се покланя доземи на лъжата и на лъжците, философът мигновено стана напълно ненавистен на всички, дето служат на този тукашен наш грешен и лъжлив свят; по тази именно причина човечеството с пълно основание възприема философите или за безобидни луди, или пък за най-заклети врагове (на спокойствието, на стабилността), които по тази причина непременно трябва да бъдат убити;
- Философът, ако държи да си остане такъв, не само говори истината в тесния кръг на своите познати и приятели, той дръзва да говори истината (и то съвсем гола, неприкрита, което е съвсем безсрамно!) напълно публично, на висок глас, пред всички, по тази причина, понеже неизбежно почва да бичува лъжците и служещите на този свят, философът става съвсем реална обществена заплаха, което пак води до извода, че в името на общественото спокойствие и на държавната сигурност философите трябва да бъдат убивани безжалостно (не е достатъчно да им бъдат изскубнати езиците, щото те ще почнат само да пишат, а пък друг ще чете прочувствените им речи!); да, най-сигурното е философите просто да бъдат убивани;
- Философите спорят всеки ден, но не по глупавите теми на всекидневието, не за дреболии, а именно по най-важните за нас, човеците, въпроси, проблеми, теми, т.е. дръзват да говорят по ония теми, по които всички предпочитат не само да не мислят, но и да не говорят; те говорят по съдбовно важните теми и проблеми, което ги прави още по-опасни, а това засилва нуждата да бъдат обезвредени, и то най-ефективно, чрез убиване;
- Философите развращават младежта, т.е. посяват вируса на свободната мисъл в умовете, в душите на младите, т.е. разклащат цялата така старателно градена възпитателна система на послушанието, на произвеждането на роби, сиреч, философите неуморно работят за това младите да станат пълноценно живеещи, това значи не само свободно мислещи личности, но и личности, които практикуват свободата всеки ден, т.е. които живеят със свободата си; ето защо философите стават още по-опасни за общественото спокойствие и мир, те създават предпоставките за раждането на една мислеща и разумно живееща човешка общност, което е смъртна опасност за обществото на единонемислието, каквото е обществото на лъжата и на лъжците (и тарикатите); по тази причина философите стават първи врагове на обществения мир, които трябва безжалостно да бъдат обезвредени чрез убиване;
- Философите (истинските, разбира се, не ментетата) не трябва да бъдат допускани до училищата, до университетите, до медиите, до събранията, по тази причина най-насъщна задача е да бъдат гонени, уволнявани, лишавани от възможността да вредят на общественото благо, а най-кардиналното средство за обезвреждането на философската обществена напаст е убиването им; всичко мислещо е заплаха, то трябва бъде убито; а как да не бъдат убивани тия, които са зърното, корена, вируса на обществената зараза, именно учителите по мислене, философите, които дръзват да мислят дори самото мислене, които търсят истината за самата истина и прочие, сиреч, философите;
- Изпусне ли се духа от бутилката, стой па се дръж, всичко ще отиде по дяволите, сиреч, има опасност да станем общество, в което ще задават тон не лъжльовците, не мошениците, не крадците, а правдолюбивите, свободолюбивите, иначе казано, философите, които си позволяват да проповядват тъй опасното учение, че истината, моля ви се, ще ни направи свободни, че истината, видите ли, освобождава, прави ни истински човеци, т.е. свободни човешки същества; виждате, че убиването на философите става насъщна обществена нужда, нали така?
- Философите играят ролята на истински духовни водачи, те будят съвестите, те провокират събуждането на човешкото у човека, те спомагат човеците да си изпълняват своята същинска роля, а ролята на човеците е досущ същата, каквато е и ролята на философите, иначе казано, истинският философ всъщност не е друго, а същинският, пълноценно живеещият човек, философско и човешко по този начин съвпадат, тази истина съм я развил в своите съвсем непотребни книги, които вие с пълно право не докосвате с ръка, щото ако ги докоснете и, опази Боже, се зачетете в тях, възниква реалната опасност да станете истински пълноценни човеци, възниква опасността да се пробуди вашият дух, сега разбирате ли защо такива философи като моя скромна милост трябва немедлено да бъдат убити, а книгите им - крити дотогава, докато не изгният, докато мишките не ги изядат?!
- Ако философите не си изпълняват ролята, обществото неминуемо се обезчовечава, в него вместо човеци почват да "живеят" някакви бездуховни зомбита, уж са живи, но не съвсем, всъщност в обществото преобладаващият човешки тип стават живите мъртъвци, по сполучливия израз на моя приятел Любен Воденичаров, който е един много проницателен човек, иначе казано, е роден истински философ;
- За да е обществото ни човешко, сиреч, в него водеща роля да имат истинските човешки същества, това значи свободно живеещите човеци (и граждани: щото човекът, по изказването на Аристотел, е политическо живо същество, е същество, занимаващо се с политика), ролята на философите за това е водеща; няма как обществото ни да е човешко, да е добре уредено, правово, справедливо, в него да царува законността и здравия ред, основан на свободата, ако философите не си изпълняват своята роля; философите трябва да са и политически водачи на нацията си, т.е. прав е Платон, написал:
Докато сегашните царе не започнат задоволително да философстват или докато философи на не възцарят, човечеството да не чака края на злото!
- Ако искате нашето общество най-лесно да се очовечи, демократизира и прочие, трябва да направите точно това, примерно, до всеки управник да му сложите един добър философ, който да го насочва, да му дава съвети, да му казва какво трябва да прави, ако такъв управник не слуша своя философски съветник, трябва по негово настояване мигновено да си губи длъжността; а дали самите философи могат да станат добри управници, това вече е тема на друг разговор, на друго есе, на друг дебат;
- Още много неща бих могъл да кажа, но да спра дотук, мисля, че казаното е добра основа да се позамислите поне малко; затова спирам дотук. Да отбележа нещо "пределно лично" накрая: сега разбирате ли защо моя скромна милост, която се опита на дело да приложи своите разбирания, беше така жестоко опраскана, уволнена и защо в момента властващите правят нужното да ме убият безпощадно - за да ми отмъстят за стореното?! Мисля, че би следвало да си изясните отговора самостоятелно и по този въпрос: приятно мислене ви пожелавам!
Толкова. Писна ми да пиша, признавам си. Желая ви хубав ден, бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
