Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд.,

понеделник, 3 септември 2018 г.

La responsabilité européenne, една реч на великия философ Мераб Мамардашвили



Европейская ответственность

Печатается по изд.: Europe sans rivages. Symposium international sur l’identité culturelle européenne. Paris, janvier 1988. Albin Michel. Paris, 1988. P. 201–205. Пер. с фр. под ред. О.Никифорова и Ю.Подороги опубликован в сборнике «Сознание и цивилизация».
Прежде всего прошу извинить меня за неизбежные погрешности в речи, ибо французский не является моим родным языком и, кроме того, они связаны с тем, что я психически не способен читать заранее написанный текст: для меня необходимо, чтобы работа производилась во время самой речи.
После выступления Алена Турена я испытал соблазн сделать свое сообщение на русском. Но для меня, грузина, русский – это тот же испанский; и потому я выбираю этот «другой испанский», которым для меня является французский язык. Итак, я буду говорить по-французски.
Я хотел бы сказать несколько слов по поводу тех идей, которые появились у меня на основе юношеского опыта – личного опыта человека, который родился не в Европе, жил в провинции и там познавал историю своей страны и ее культуры. И тот урок, который я вынес из этого моего опыта, – это что благодаря ему у меня была выгодная точка наблюдения, позволяющая увидеть те вещи, которые могут пройти мимо внимания европейца.
Для вас, европейцев, слишком многое кажется естественным, чуть ли не само собой разумеющимся. Так, никто не задумывается даже о самих основах своего существования, равно как нет и обостренного сознания, что человек – это прежде всего усилие во времени, постоянное усилие стать человеком. Ведь человек – это не естественное, не от природы данное состояние, а состояние, которое творится непрерывно. В основе моего опыта, перевернувшего некогда мои представления и сформировавшего меня, я надеюсь, окончательно, лежит философия непрерывного творения, то есть картезианская философия. Должен признаться, что именно французская философия и культура сформировали мой склад ума. Чтобы пояснить свою мысль, я воспользуюсь определением любви, которое дал Паскаль. Некогда он сказал, что у любви нет возраста, ибо она всегда в состоянии рождения. Так вот, то же самое я сказал бы о европейской «идентичности»: у Европы нет возраста, она всегда в состоянии рождения. Именно так и следует рассматривать ответственность Европы, ее ответственность в отношении себя самой. В этом смысле мне, который испытывал нужду в неких казавшихся мне фундаментальными вещах, как раз этот их недостаток и позволял быть более сознательным, чем это дано европейцу, принимающему свое состояние за естественное.
Именно через это отсутствие – в связи с чем я и назвал свою наблюдательную позицию более выгодной – мы, быть может, лучше поймем европейское общество и культуру. Для меня культура как таковая – это можествование, или способность, практиковать сложность и разнообразие жизни. Я подчеркиваю слово «практиковать», ибо культура – это не знания. Человек культурен, если он способен практиковать сложность и разнообразие жизни, причем не обязательно знать все, как и не обязательно уметь применять ту или иную абстрактную идею или понятие к реальности. Начиная с Возрождения мы стали необратимо современными. Но, я думаю, надо отдавать себе отчет в том, что означало «возрождение» в ту эпоху. Возрождение чего? Что касается меня, то я считаю, что Возрождение, составляющее саму основу и содержание нашей современности, включало два элемента, которые «возрождались» как раз в эпоху Возрождения и становились необратимыми.
Первый элемент – это греко-римский мир. То есть социальная, или гражданская, идея или, если угодно, вера в то, что конкретная социальная форма, конкретное сообщество способно осуществить здесь, в земной жизни, некий бесконечный идеал, что конечная форма может быть носительницей бесконечного. То же самое выражается и римской культурой правового государства. И в этом смысле моя страна – здесь уже употреблялся термин «постколониальная», – итак, страна, где я родился, являет собой явный парадокс: будучи частью бывшей империи, она в то же время остается постколониальной, поскольку она так и не восприняла эту римскую культуру правового государства.
Второй элемент – Евангелие. А именно та идея, что в человеке есть нечто, что называется внутренним голосом или речью, и достаточно человеку услышать этот голос, эту речь, и последовать за ним, чтобы Бог помог ему в пути. Надо идти, не пользуясь внешней поддержкой, а следуя внутреннему голосу, не требуя гарантии, и тогда появится сила, побуждающая к действию, преодолению, та сила, которая, собственно, и творит историю. Для меня Европа – это форма, показывающая, что именно история есть орган жизни, орган, присущий человеку. Возрождение для меня – это история как орган жизни.
Именно это «возрождалось», и на этом основывалось становление гражданского общества. И мы, у которых нет этого развитого тела, то есть нет этой сложности, такой структурированности гражданского общества, хорошо понимаем, что именно это нам и нужно обрести. Но получить это можно только историческим путем – лишь прилагая и поддерживая усилие, то есть сделав так, чтобы искомые изменения происходили в пространстве, определенном самим этим усилием.
Этому сопутствуют усталость и даже забвение своих истоков: можно не выдержать этого усилия. Здесь таится опасность для Европы: усталость от исторического труда, неспособность поддержания усилия, его основывающего, неспособность содействовать его возрождению в каждый исторический момент, сохранять его непредрешенность – как негарантированного и неиерархизированного. Поэтому, говоря о евангельском элементе, я бы еще напомнил, что существует четкое – характеризующее европейскую культуру – различие между внутренним принципом, что называют властью языка, и законом – внешним законом. В этом смысле европейская культура имеет для меня антиморализаторский и антилегалистский характер, так как власть языка, имеющая началом этот внутренний принцип, вещь наиболее важная – именно она направляет усилия и борьбу людей. Для меня европейская культура дает, наверное, единственно приемлемый ответ на вопрос: возможно ли изменение в мире? Возможно ли, что человек, обусловленный причинно-следственными связями, их детерминизмом, окажется способен возвыситься, реализовать в конкретных формах некое бесконечное совершенство?
Человек – это существо, которое всегда находится в состоянии становления, и вся история может быть определена как история его усилия стать человеком. Человек не существует – он становится… И вы, люди Запада, и мы, с Востока, находимся в одной исторической точке, поскольку история не совпадает с хронологической последовательностью событий. То, что происходит сегодня, я думаю, сходно по своей природе с тем, что предъявили нам Первая и Вторая мировые войны; мы в той же точке, где были порождены эти катастрофы, в основании, в недрах европейской культуры; перед нами все та же опасность и та же ответственность.
Как иначе можно было бы определить эту ответственность? Уже неоднократно говорилось: опасностью является современное варварство. Варвар же – это человек без языка. Таково греческое определение варвара. Ясно, конечно, что и персы, и другие народы, окружавшие греков, имели язык. Однако греки понимали под языком некое артикулированное пространство присутствия всего того, что открыто опыту, желанию и мысли. Публичное «обкатывание» выкриков на агоре и составляло язык*. И мы должны осознавать тот факт, что человек наг перед миром, что он человек лишь потому, что имеется это заполненное пространство языковых артикуляций бурлящей агоры, которая опосредует почти бессильные – перед сложностью человека – усилия индивида и которая позволяет ему формулировать свои собственные мысли, то есть позволяет ему мыслить то, что он мыслит.
Основная страсть человека – это осуществиться, дать родиться тому, что только-только зарождается. Вам хорошо известно, насколько это трудно. Чаще всего история – это кладбище неудавшихся рождений, позывов к свободе, мысли, любви, чести, достоинству, так и оставшихся в чистилище для душ нерожденных. Опыт подобного «нерождения» того, что есть я сам, был глубоко пережит мною – это мой личный опыт. И как раз благодаря ему, повторяю, я и понял, что заглавная страсть человека – это осуществиться. Но осуществиться можно лишь в пространстве языка, в артикулированном пространстве, и именно оно есть наша цель. У себя в стране мы достаточно поздно подходим к выполнению этой задачи, хотя здесь я согласен с Полем Валери, который говорил, что «в человеке еще не весь человек». Моя мысль сводится именно к этому: бо́льшая часть человека – вне его. Она в том пространстве, о котором я говорил, определив его как «пространство языка», и теперь лишь добавлю, что человек – это весьма и весьма длительное усилие. Надо иметь смелость и терпение на это усилие; следует подвергнуть европейские задачи испытанию его неопределенностью и силой и ждать – ждать нашего осуществления в этом же усилии. Я повторяю: человек – это длительное усилие.

* Исправлена ошибка предыдущих изданий («Шум от криков, стоящий на агоре, и составлял язык»). Ср.: «Такие редуктивные ситуации привилегированны, потому что из них видно то, что не видно в обычных случаях, например в тех случаях, когда нормально действуют усложняющие механизмы жизни, мускулы, когда мнение и идея вырабатываются не только в человеческой голове, а через приставленную к ней мускулатуру мысли и пространство общественного мнения, гласного обкатывания (катания маленького, жалкого, беспомощного шарика мысли на агоре, и такого катания, при котором этот маленький шар, который как снежинка растворился бы, разрастается в снежный ком, обрастает и становится иногда даже красивой снежной бабой» («Вильнюсские лекции по социальной философии»); «Только в движении, путем естественного обкатывания представлений и опыта в связном пространстве «агоры» человек узнаёт, что он на самом деле думает или почувствовал» («Если осмелиться быть» в сборнике «Сознание и цивилизация»). – Примеч. ред.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 24 юни 2018 г.

Протестно писмо във връзка с опита на български бюрократи да съсипят издаването на международното издание на философското списание ИДЕИ


До г-н Балтажи Микола Федорович, Посланик на Украйна в Република България
До г-н Огнян Златев, Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България
До г-н Деян Дънешки, Главен изпълнителен директор на "Български пощи"
До г-н Георги Костов, директор на Агенция "Митници"
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ПРОТЕСТНО ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, главен редактор на философското списание ИДЕИ

Уважаеми г-н Посланик на Украйна,
Уважаеми г-н Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България,
Уважаеми г-н Главен изпълнителен директор на "Българския пощи"
Уважаеми г-н Директор на Агенция "Митници",

Вече пет години създаденото и ръководено от мен списание в сътрудничество с украински философи от Философския институт към Националната академия на науките на Украйна издаваме международно многоезично научно-теоретично издание на списанието (годишно издаваме по два брой от това издание), в него сътрудничат и учени от други страни. От три години международното издание на философското списание ИДЕИ се отпечатва в Украйна. Никога до този момент не сме изпитвали проблеми с доставката на част от тиража на списанието в България – където то е регистрирано и по тази причина по закон сме задължени да доставяме определено количество екземпляри от списанието в Народната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий" в София.
Да, но ето че при доставката на последния досега излязъл брой (кн. 1 за 2018 г.) списанието беше задържано за... обмитяване от служба "Митници" към Български пощи в гр. Пловдив. За което аз дълго време не бях уведомен, оказа се, че узнах за това едва когато получих предупреждение, че пратката ще бъде върната обратно в Украйна ако не направя нужното да платя дължимото мито (!). Отидох в Пощата, намираща се ул. Иван Рилски № 7 в гр. Пловдив и там след дълъг спор със служителката на Митницата г-жа Алина Георгиева Пеева се разбра, че ако изпращачът от Украйна не ми изпрати по имейла документи, доказващи, че стойността на намиращите с пратката научни списания е под 40 евро, то тогава ще ми се наложи да платя мито за тях. Наложи ми се също така да попълня и някои други документи (примерно т.н. Декларация за съгласие и пр.) Уведомих колегите си от Украйна за възникналия проблем и те ми изпратиха съответните документи, ето текста на писмото на секретаря на международното издание г-н Сергей Шевченко:

...

Прилагам към настоящата жалба копия на тези документи. Прилагам също и копие на попълнената от мен Декларация за съгласие. Г-жа Пеева прие документите и ми заяви, че ще ме уведоми кога да ида да си ги получа в пощенския клан на квартала, в който живея (Ж.К. Тракия). Мина повече от седмица, накрая получих дългочаканото известие, отидох в пощата и там ме уведомиха, че трябва да платя мито от 41.84 лв., т.е. излиза, че всяка изпратена книжка от списанието беше обмитена с близо 2 лева, приблизително колкото е и себестойността й (производствените, издателските разходи по нея!). На служителката Пеева, която ме излъга, че мито няма да бъде плащано, написах писмо със следното съдържание:


Оказа се, че в крайна сметка все пак наложихте мито на пратката от Украйна (със значителна, непосилна за мен сума пари - предвид това, че съм безработен учител по философия!). За първи път от години обмитявате дори пратка, съдържаща малък брой научни списания. И то въпреки обещанието си да не правите това. Може би ме наказвате заради това, че си позволих да споря с Вас? Много ми е интересно защо не удържахте на обещанието си. С интерес чакам Вашия отговор.

На което тя ми отвърна ето по какъв начин:

Здравейте, г-н Грънчаров аз лично няма как да обещая нещо подобно. Пратката е обмитена съгласно митническите закони на Република България и закона за ДДС. (Регламент 1186 на ЕO 2009 г.) Тези държавни вземания се определят въз основа на представените от Вас документи, които съответно ние сме представили в Митница Пловдив.

Позволявам си да приложа тук и моето писмо, с което като гражданин и като учен протестирах против такова едно отношение, в писмото ми се съдържа моето възприятие и тълкуване на случилото се:

Казахте ми, че пратки, чиято стойност е под 40 евро, не се обмитяват. Украинската страна ви представи точно такива документи. В този смисъл Вие си противоречите, друго говорехте преди да наложите това мито.
Разглеждам наложеното мито като репресия и като опит за налагане на цензура тъкмо върху издаването на научно списание, т.е. върху съвсем некомерсиален продукт, чийто смисъл е свободният обмен на идеи. Срамота е, че самозабравилата се държавна бюрокрация у нас стигна и до такива посегателства!
Ще ми се наложи да се оплача на висшестоящите органи. Никога досега (а ние с украинците си сътрудничим от години) на изпращаните от Украйна (и от България към Украйна) научни списания не са били налагани никакви мита до този момент!
В този смисъл направеното от Вас е безпрецедентен акт на произвол, целящ да пречи на развитието на научните отношения между учените от Украйна и България – като страна от Европейския съюз. По този начин българската митница и Българските пощи подпомагат и то на дело водената от вражески сили хибридна война срещу европейска България.
Ще изпратя копие от протестното си писмо и до Посланика на Украйна в България. Ще направя всичко, което ми е по силите за да бъде ревизирано това безпрецедентно дискриминационно отношение към науката, което си позволихте!

Това написах на г-жа Пеева. Така мисля и в този момент. Изпращам Ви настоящата жалба под формата на протестно отворено писмо за да ви информирам за извършения административен произвол, който вреди на научните и културни отношения между България и Украйна – и е в пълно противоречие с принципите и ценностите на Европейския съюз за свободен обмен на идеи. Надявам се, че ще направите нужното в предела на компетентностите си този произвол да бъде спрян. Защото ако тази порочна бюрократична практика продължи, това ще застраши съществуването на нашето научно издание. (Списание ИДЕИ излиза вече 10 години без никаква помощ отникъде, а с личните средства предимно на главния редактор и на още неколцина приятели на списанието. Длъжен съм тук да уточня, че плащането на въпросното мито за мен е съвсем непосилно – въпреки че сумата може да Ви изглежда прекалено малка или нищожна! – особено ако се вземе предвид това, че моя милост, издателят и главният редактор на списанието, от година и половина съм безработен, репресивно бях уволнен самозабравили се властващи бюрократи в системата на държавното образование от длъжността на титулярен преподавател по философия в пловдивската ПГЕЕ; за възстановяването ми на работа водя тежък съдебен процес, в момента съдебното дело за отмяна на заповедта за уволнението ми, което спечелих, е обжалвано от другата страна във Върховния Касационен съд, което означава, че поне още 5-6 месеца ще бъда без каквито и да било средства за съществуване; като капак на всичко и съпругата ми, също учителка – с две магистратури, по начална училищна педагогика и английски език – също е безработна, тя също беше уволнена от директорската мафия в Пловдив заради моята борба за свобода в образованието и за реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности; тъй че тия 41.84 лв. за мен наистина са огромна и непосилна сума, която аз трябваше да отделя от толкова оскъдния си залък!)

Вярвам, че няма да допуснете да бъде унищожено едно научно списание по един такъв грозен и подъл начин!

С уважение: (подпис)
(Ангел Грънчаров, създател и главен редактор на философското списание ИДЕИ)

24 юни 2018 г., Пловдив


ПРИЛОЖЕНИЯ: Съгласно текста на писмото следват копия на споменатите там документи, които са органична и неделима част от това Протестно Отворено писмо:

...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

понеделник, 11 юни 2018 г.

Аз изглежда наистина съм чудовище че вместо да си мълча занимавам хората с моите глезотии, с моите изкуствени "чисто личностни проблеми"!


Току-що изпратих своето поредно Отворено писмо до гражданите и институциите, което написах вчера (виж: Моето самоубийство дали пък не е онова съвсем екстремно средство, което да може да ви извади от вашето железобетонно безразличие?!). Много хора откликнаха на писмото ми в блога, по скайпа, по имейла, във Фейсбук, можете да видите примерно коментарите под въпросната публикация от вчера. Там особено много се откроява писмото на моя украински приятел професор Константин Райда, човекът, с когото преди години създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ. Позволявам си да дам гласност на неговото писмо и на моя отговор до него, а след това ще публикувам мой разговор с една моя приятелка; мисля, че това ще даде възможност да сравните как реагира българската и една "небългарска", ако мога така да се изразя, душа, която при това е философска душа, има известна разлика, която по този начин ви давам възможност да доловите и осъзнаете сами; ето какво си казахме с проф. Райда и с г-жа В.:

Здравствуйте, глубокоуважаемый и дорогой наш господин главный редактор и наш друг Ангел!

Я из-за болезни глаз теперь редко просматриваю новости, но в этот момент, понимая, что Вы можете сделать непоправимый экзистенциальный шаг, хочу сказать Вам нижеследующее:

1. К моему глубокому удивлению и искреннему сожалению и в Украине, и как теперь представляется, в Болгарии гражданское общество после времени коммунистического убожества оказалось не только не готовым защищать себя, свои ценности и интересы, свое будущее и будущее своих детей, оно и дальше продолжает пребывать в состоянии опьянения бездуховностью и поклонения единственному инстинкту животного самосохранения. Это очень печально. Печален, по всей видимости предвидится и исход…

2. Мерзавцы, окружающийе Вас, своей аморальностью и бездуховностью, включая и ваше чинопроизводство, не только не достойно такого Человека как Вы, но и попросту не стоят Вашего мизинца.

3. Ваша жизнь после всего написанного и сказанного Вами, по моему глубокому убеждению, принадлежит не только болгарам и тем ублюдкам, которые издеваются над Вами, но всему думающему и по-настоящему чувствующему человечеству. Она является примером борьбы за все человечество, а не только за одну его забитую, нищую духом, безвольную и неграмотную часть. Вы – очень уникальная личность, уникальный «народный» мыслитель, идеи которого требуют повсеместного распространения не только в Болгарии.

Откажитесь, пожалуйста, от мысли предоставить огромную радость дебилизированному и убогому окружению своим поражением в духе Сократа, и примите иное решение… Их судьба пуская остается в их немытых руках и замаранных душах…

С глубоким почитанием и уважением к Вам,

профессор Константин Райда

Здравствуйте, дорогой мой друг Константин!

Спасибо Вам за добрые слова и за поддержку! В этот момент они для меня значат слишком многое! Прошу извинить меня за беспокойство и за те волнения, которые я Вам причинил своим открытым письмом к гражданам и институциям Болгарии.

Слава Господу я верующий в Бога человек и эта духовная сила во мне оберегает меня от такова страшного греха как самоубийство, хотя мысль о нем, оказалось, я не смог предотвратить в своем сознании. Потому что слишком плохо и тяжело положение прежде всего в духовном состоянии народа; моя мысль, как учителя философии, всегда была делать добро человеку и народу, вот, думая в таком плане, показалось мне, что можно для этого и пожертвовать даже самого себя. Потом однако я осознал, что я неспособен востать таким образом против самого Бога - это будет слишком несправедливо, ведь не сам Бог сделал людей и народ такими - они сами себя сделали! Так что осознал теперь, что я не могу отправить свой гнев против Бога, акт самоубийства уже востание против Бога, а это слишком глупо! Надо искать другие средства чтобы помочь востановлению духовных сил людей и народа. И пока имею сил, я буду продолжать работать на этом духовном поприще. Несмотря ни на все, несмотря на все испытания.

Дорогой друг Константин, Вы озабочились, Вы тронулись и написали мне письмо, а близкие мои друзья, колеги и знакомые молчат уже 24 часов. Это все таки что-то показывает. Вероятно причина во мне. Подумаю об этом. Но все таки и правда, к сожалению, то, что болезнь в души народа слишком тяжелая.

Спасибо еще раз что мне написали. Я много думал о Вас во время Вашей болезни и рад, что теперь мне написали. Желаю Вам здоровья, сил и доброй жизни, Вы прекрасный и добрый человек и философ и Бог объезательно Вам поможет!

С глубоким уважением: Ваш друг Ангел

А ето сега и въпросният диалог (между другото не зная дали сте осъзнали, че единствено верният подход за решаването на каквито и да било проблеми и конфликти и то от каквото и да било естество, лично, личностно, житейско, екзистенциално, научно, философско, политическо, човешко, свръхчовешко и пр. е тъкмо този: разговарянето, дебатирането,  дискутирането, обсъждането, понякога и дори винаги водено с емоции, със страст, дори и да се караме е значително по-добре от това да се гледаме наежени и да мълчим!):

Госпожа М.В. каза: Ангеле, разтревожена съм от последния ти текст. Не разбираш ли, че условията още не са назрели за това, което искаш?

Ангел Грънчаров каза: Напротив, презрели са даже условията... Текстът не ми се отнася за теб, ти си към петте изключения :-)

Госпожа М.В. каза: Няма да стане с никакви призиви от твоя страна, това само обижда хората, които нямат моралната сила да се противят.

Ангел Грънчаров каза: Нека да се обиждат, нека и те преживеят нещичко, нека и те да платят една малка цена...

Госпожа М.В. каза: Те имат нужда от помощ, не от обвинения.

Ангел Грънчаров каза: Те не са малки деца за да чакат да им помагаме...

Госпожа М.В. каза: Всичко е обосновано от жестокия тоталитарен режим. Как да се хвърлят в тази предрешена битка? Знаеш ли колко много от тях едва живеят, едва дишат... Виж броят на убийства и самоубийства, това какво говори?

Как човек, свикнал да се примирява през целия си съзнателен живот, да стане решителен? Нали си психолог, това не става бързо! Да, искаш да се почувстват нормално и да действат, не става!

Ангел Грънчаров каза: Ако живееха толкова лошо, ако бяха така притиснати от живота, нямаше да са така спокойни. Самоубиват се такива като мен, а не дембелите, които крепят с безразличието си отчайващото статукво! Те ще живеят вечно!

Госпожа М.В. каза: Не знам ти какво виждаш, аз виждам само страдащи. Защото, знаеш, парите, къщите, материалното не правят щастието.

Ангел Грънчаров каза: Никаква пощада не заслужават, никакви оправдания не могат да оневинят дембелите, които крепят гибелното статукво!!!

Аз пък виждам самодоволни свине, които се излежават с удоволствие в мръсотията и доволно си погрухват...

Госпожа М.В. каза: Те усещат и преценяват правилно, но не знаят как да променят нещо. При всички случаи с език на обвинение и омраза няма да стане.

Сега, когато си на път да спечелиш делото, говориш за самоубийство! Това безкрайно ме натъжава!

Ангел Грънчаров каза: Незнанието не е оправдание, ето, аз ги уча какво трябва да правят, те се инатят като говеда.

Понякога се налага и на съвсем невинните дечица да се поскараме, нали така? Ако само ги щадим, ще допуснем да се разгащят...

Госпожа М.В. каза: Всички, които ти се възхищават също ще бъдат натъжени и съвсем без надежда, Ангел.

Ангел Грънчаров каза: Аз тях не мразя изобщо, аз почнах себе си да мразя - заради това, че съм толкова щедър към тях... хвърлях бисери години наред на... свинете!

Е, сега като употребих думата "самоубийство", поне ще може съвсем законно да пратят психиатрите в дома ми и да ме натикат където ми е мястото... :-)

Но аз се надявам добрият Бог да свърши цялата неприятна работа вместо мен...

Госпожа М.В. каза: Това да се убиеш не е добър урок, учителю! Сега ще ги разбереш ли, те, хората са толкова унизени и страдащи колкото си ти сега?

Но с принуда не стават нещата, пишеш, учиш ги и имаш търпение, това е.

А за това, че даваш храна на враговете си, вече съм ти говорила, ето сега напоследък и всички жени бяха обидени, едва ли не всеки коментиращ е обиден, тук търпиш критика...

Ангел Грънчаров каза: Да, с принуда нищо не става. Аз като умра няма да ги принудя пак. Нашенецът има дебели, волски нерви и нищо не може да го смути.

Госпожа М.В. каза: Точно.

Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм лош и обиждам като си позволявам да казвам някои истини (както аз ги мисля), а добрите или мълчат, или пък казват само мили лъжливи и лицемерни приказки...

Но нищо де, моята се видя вече... то и Сократ е умрял, та аз да не съм нещо повече от него да го надживея?!

Пък и така или иначе всички ще мрем, нека тогава и със смъртта си да допринесем някаква минимална (макар и съмнителна) евентуална ползица?!

Госпожа М.В. каза: Хайде признай, толерираш ли ти чуждите мнения, глупави или не? Не, нападаш, как искаш и другите да толерират тогава, и те да не нападат?!

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че толерирам чуждите мнения, разговарям не само с теб сега, но и с какви ли не човешки уроди в Мрежата, което значи, че щом дискутирам с тях, значи ги признавам. Аз съм философ, ако не признавам чуждите мнения, значи не съм никакъв философ. Ето обаче че доживях и хора като теб и Томи дума по дума да повтаряте обвиненията към мен на директорката! :-)

Ангел Грънчаров каза: Оказва се, че тя преживя тържеството да подкрепите и вие нейните тези. Та съдът ли тогава няма да ги подкрепи?!

Госпожа М.В. каза: Не говори и не помисляй за смърт, моля те! Това е глупаво, животът може да бъде хубав при всякакви условия. Разбирам те, че в тежки моменти на всички идва тази мисъл. Нормално е.

Ангел Грънчаров каза: Идва момент, когато човек осъзнава, че смъртта е къде по-приятна от живота... и тогава е дошло времето да се мре.

Госпожа М.В. каза: Станал си много уязвим и това е нормално за тези прекалено дълги изпитания, не се обиждай.

Ангел Грънчаров каза: Уязвим или язвителен съм станал? То всъщност няма вече значение де. Знаем прекрасно, че у нас личността (моята, твоята, неговата...) няма абсолютно никаква значение.

Госпожа М.В. каза: Обвиненията на директорката и нашите нямат нищо общо. Искаме да ти помогнем с Томи, не се сърди, че избираме друг вариант.

Ангел Грънчаров каза: Томи фактически ми каза, че аз съм разпалвал конфликтите! :-) От което излиза, че жертвата не съм аз, а е... директорката! Аз съм бил агресор...

Госпожа М.В. каза: Е това какъв е живота научаваме още в пубертета... Уязвим, прекалено чувствителен си.

Неее, нищо такова не е казал!

Ангел Грънчаров каза: Е, де да бях и аз по-безчувствен, какъв чуден живот щях да си живея - щях да съм като другите хора! :-)

Говоря за смисъла, не за конкретните думи... този е смисъла както аз го възприех.

Госпожа М.В. каза: Мисля, че имаше предвид, че пишеш неща, които другите няма да разберат правилно- примерно ти искаше да изясниш как да възпитаваме младите и си много прав с всичко в поредицата есета, само че разпали конфликт с това, че хората разбраха друго, тоест, не те разбраха, възмутиха се, че си подкрепял педофилството.

Ангел Грънчаров каза: Е, сега аз ли съм виновен, че някои трудномислещи не били разбирали?! Аз колкото и както съм могъл, съм обяснил нещата. който разбрал - разбрал. Неразбралите да се върнат и да четат пак... на всички човек не може да угоди.

Госпожа М.В. каза: Томи много те цени, писа ми по време на подписката с възторг за теб, не знам как го реши това, че те мисли за агресор...

Мен нямаше защо да ме лъже Томи. Просто приемаш много лично нещо, което е казал, това е недоразумение.

Ангел Грънчаров каза: Нападал съм бил хората за нищо един вид... както и да е, ние с Томи се знаем отдавна, не е трагедия това, че не мислим по този въпрос еднакво, сама каза, че трябва да уважаваме мненията на другите, аз го правя, друг е въпросът, че моето мнение не се зачита, но аз съм свикнал с това...

Госпожа М.В. каза: Поговори пак с него, може би ще се разберете за тухличките и стената, която събаряме, той гледа доста прагматично.

Ангел Грънчаров каза: Проблемът обаче е съвсем друг, не е моята личност, ако с Томи и директорката ми докажете, че аз съм главният проблем на българското образование, тогава аз с удоволствие ще се оттегля от него и ще отида да мия нужниците в последните години на живота си...

Аз колкото тухлички съм извадил от стената Томи толкова косми по главата няма, но това е отделна тема...

Но самият факт, че не го разбира, е показателен. На моите стари години седнал да ми обяснява, че цял живот съм бил правил глупави неща щото вместо да вадя тухлички от стената съм си бил удрял главата в нея...

Госпожа М.В. каза: Ето че пак се обиди, нагласяш си нещата, да знаеш. Как пък ни заподозря в мислене, че си виновен ти за нещо в образованието, та и че мислим като директорката...

Думите стават предатели понякога, човек мисли едно, а другия разбира друго, ама че работа!

Глупави сме, тъпи сме, вярно е до някъде, досега ни изтърпя, ами не вдяваме, налага ти се още да ни търпиш и вразумяваш.

Ангел Грънчаров каза: Анасотасосова това най-обича да го повтаря: "Грънчаров, как поне веднъж не допусна, че сам можеш да сгрешиш за нещо, как пък само ти винаги си все прав!?". :-) Не се майтапя, но нейният дух облада дори и вас двамата с Томи, което е признак за пълната ми капитулация! Аз повече не мога да живея с тази мисъл! :-)

Не е вярно, че вие сте тъпи, нито Анастасосастосва е тъпа, нито вие с Томи, доказано е, че аз съм най-тъпият, щото не разбирам даже и това, което първото срещнато дете на улицата знае превъзходно, а именно, че властта трябва да се уважава и че е тъпа работа да мислиш...

Да, най-тъпа работа е да си мислещ човек и да дръзнеш да кажеш нещо ново и различно! Щото щом го направиш и всички почват да те учат, че това не е така.

Госпожа М.В. каза: Какво да ти кажа, не знам, бих искала да ти дам допълнително сили да издържиш. Ами да, все си прав, как да признаеш, че грешиш, като не грешиш, нейния дух не може да ни обладава, тц, тая не може да стане.

Вземи се в ръце, ако си тъп, какво търсят всички в блога ти?!

Ангел Грънчаров каза: Мен специално ако осъзная, че ме е обладал духът на Анастосасосова, тогава вече положително ще са самоубия! :-) Дотогава бъди спокойна, ще оставя въпроса с моята смърт да бъде решаван само от добрия Бог... Няма да му се меся в тази работа, обещавам!

Госпожа М.В. каза: Очаквам да ми кажеш също, че нямаш никакво намерение за отказване от мисията ти, камо ли самоубийство!

Ангел Грънчаров каза: Казах ли най-сетне поне една правилна мисъл?! :-) Напоследък с напредването на психичното ми заболяване все по-рядко уцелвам правилното! :-)

Госпожа М.В. каза: Айде и психическо заболяване намеси, ти си най-издръжливи психически човек, когото съм срещала!

Ангел Грънчаров каза: Между другото не знам дали си се досетила сама, но с тази публикация фактически си правя поредния научен експеримент: искам да изследвам реакциите на хората, ето, тебе вече те изследвах, Томи също знам какво ще каже. Томи вече не говори с мен, щото било губене на време да се говори с луд човек като мен! :-)

Госпожа М.В. каза: Питай Владо, той ще ти каже нужното за твоята психика, ако на мен не вярваш.

Ангел Грънчаров каза: Владо така се уплаши, че съм педераст-педофил, че вече бяга от мен сякаш съм разгонен бик! :-)

Госпожа М.В. каза: Това, че Томи вече не говори с теб, щото си луд го няма в оригиналния текст, ти ли имаш такова подозрение?

Владо както винаги си те харесва и подкрепя, виж му лайковете!

Ангел Грънчаров каза: Майтапя се... смея се, с майтапите и със смеха си лекувам психиката! :-) Щото иначе много щях да загазя...

Госпожа М.В. каза: Оф, с мен не се майтапи, че много се тревожа, аз изглежда съм със силно тревожно разстройство.

Ангел Грънчаров каза: :-) Сакън, недей се тревожи прекалено, извинявай, че те обременявам си моите грижи, аз наистина съм чудовище че вместо да си мълча занимавам хората с моите глезотии, с моите изкуствени "чисто личностни проблеми"...

Госпожа М.В. каза: Не се майтапя... Моля те, кажи ми, Мария, няма да се самоубия - в прав текст!

Ангел Грънчаров каза: Не, бъди спокойна, няма да се самоубия! Боже, прости ми греха, че си позволих да си поиграя с тази статия, използвайки думата самоубийство!

Госпожа М.В. каза: Обвиниха ме психиатри, че нямам заболяване, което не е диагностицирано, че си въобразявам. А то всъщност техните хапчета ми объркаха мозъка и чувствам болки навсякъде. Тая история с лекарите убийци е много жестока...

Ангел Грънчаров каза: Аз напоследък съм като разнищен в ставите, не знам дали и моят мозък не се е възпалил... Така се чувствах когато бях с хематом в черепа, преди операцията. Отвратително се чувствам... и спя по много малко... Но дано да е от старостта.

Госпожа М.В. каза: Как може да те лекува човек, на който плащаш, ами естествено, той не иска да оздравееш!

Ангел Грънчаров каза: Така ами: да не е луд да те излекува че да загуби постоянния си доход?!

Госпожа М.В. каза: Чета една рускиня - доказателства медицина, твърди, че всички болести са от дефицит на минерали, витамин, микроелемент и все повтаря: колеги, накормите пациентите и да ги подложат на тест какво точно им липсва. Доказательная медицина написах.

Казва се София Доринская.

Ангел Грънчаров каза: А пък един руски психиатър (пак майтапче!) има теория, че лудостта се лекувала с... бой! Терапевтичният му метод се свежда до едно средство: бой. :-)

Лек ден, че се налага да излизам!

Госпожа М.В. каза: Лек ден! Наистина съм зле, за да ти донеса храната от фризера, но ако дойдете, ще идвате постоянно, така е с всички, които идват в къщи.

Ангел Грънчаров каза: Извинявай, че ти създадох безпокойства! Заради пустата наука е, не заради мен...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ