Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г.,

вторник, 5 декември 2017 г.

Предстои отпечатването на декемврийската книжка на философското списание ИДЕИ



Ето какви текстове излизат в новата книжка на списание ИДЕИ. Виждате, че в нея са включени направо безценни текстове, писани от велики философи. Ползвам се от случая да ви поканя да си поръчате екземпляр от хартиеното издание. Поради банкрута на нашето скромно издателство свободни бройки за продажба в книжарниците няма да има, т.е. списанието можете да си го набавите само чрез поръчка. Излишно е да казвам, че това издание още с отпечатването на книжката става библиографска рядкост и ценност.



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

неделя, 1 октомври 2017 г.

Страстната ми полемика с разгневен автор с философско-финансови наклонности, който обещава да ме съди заради това, че съм публикувал статията му в списание ИДЕИ



Преди известно време благодарните и щастливи читатели на този блог, както и тези на списание ИДЕИ имаха възможността да прочетат завръзката на една интересна и дори вълнуваща сага, представяща по най-убедителен начин моралната ситуация в свидното ни отечество (Виж: Великолепен нравствен казус, възникнал около полемиката ми с един отдаден на… финансите философстващ автор на списание ИДЕИ); минаха няколко месеца и сега тази същата сага има шансове да стане епична - защото е много възможно да стигне дори и до съдебната зала; ето продължението на нашия диалог с въпросния автор, както можете да се убедите сами, там аз му казах в крайна сметка следното, а той млъкна:

... Ще трябва да извадя сега статията Ви от списанието. Създавате ми неудобства. Снощи изпратих новата книжка за печат, сега ми създавате проблем и се налага да я изискам от печатницата, да й правя нов предпечат, без Вашата гениална статия. Или да я оставя?! Ако все пак, допуснем, излезе Вашата статия в този брой, ще искате ли все пак авторския си хонорар!

Между другото ще ми се наложи нашата кореспонденция да излезе не само в блога ми, но и в списанието. За да видят хората с какъв "философски матерьял" разполагаме ний тук, в България. Непременно ще го направя. Истината трябва да се знае. При това този текст, тази наша полемика или дискусия ще излезе с Вашите истински имена. Да Ви преподам един урок. За Ваше добро го правя!

Това му написах тогава. Статията му излезе по причина на това, че моя милост точно по това време се наложи да се занимава със собственото си твърде тежко здравно положение, имах сериозни здравословни проблеми, поради които нямах възможността да преработя цялата дадена за печат книжка на списанието; е, статията на въпросния автор по тази причина все пак излезе не само в електронния вариант на списанието, но и в хартиения; ето сега какво ми пише авторът, който, вместо да се зарадва, силно се е ядосал за нещо, аз лично така и не можах да разбера за какво; четете сами, мислете сами, казусът се очертава да е превъзходен, иначе казано, да е чисто български по темперамент и по нравствената си извисеност, тъй да се рече:

Разгневеният автор с ясно изразени финансово-философски наклонности: Г-не,

С голямо учудване установих, че сте си позволил да публикувате мои материали във Ваше електронно издание - от април т.г. Не мога да си обясня на какво се дължи това.

Най-учтиво Ви съветвам по най-бързия начин да ги свалите оттам, където сте ги качил, защото нито си спомням да съм Ви давал разрешение да публикувате нещо от мен, нито пък си спомням да сте ми платили хонорар.

Нямам абсолютно никакво намерение да позволявам да използвате името ми за реклама на Вашите он-лайн дейности. Можете да бъдете сигурен, че това ще се изтълкува автоматично от всеки български съд като безспорна кражба на интелектуална собственост от Ваша страна спрямо мен.

В противен случай, ще се запознаете бързо и отблизо не с философските ми възгледи, а с адвоката ми.

К. Б.

Главният редактор на философското списание ИДЕИ, сиреч моята скромна и бедна милост: Здравейте, г-н Б.,

Доколкото си спомням Вие сам ми изпратихте за публикуване този текст - или греша? Аз не мога да си спомня той да е попаднал у мен независимо от Вас самия - помогнете ми да разрешим загадката?! Съвсем не мога да си представя как аз съм могъл да "открадна" такъв текст от Вас - без Вие да сте ми го предоставил сам?! Силно съм заинтригуван от твърдението Ви. Наистина не мога да си представя ако Вие сте прав как тогава текстът Ви е попаднал у мен?! Помогнете ми да разрешим заедно загадката.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Разгневеният автор с ясно изразени финансово-философски наклонности: Има компетентни органи, които ще Ви помогнат да си обясните загадката. Това, на базата на разменена кореспонденция и закона за авторско право. С удоволствие ще Ви осъдя за обезщетение. И загадката ще изчезне.

Главният редактор на философското списание ИДЕИ, сиреч моята скромна и бедна милост: Много ще Ви бъда благодарен да ме осъдите. Така хем ще спечелите публикацията в моето списание, за която толкова дълго време се борихте (безплатна) , хем ще Ви платя аз за това, че съм Ви публикувал статията, един вид за благодарност, че сте благоволил да си дадете статията в моето списание, хем ще покажете какъв гений сте във чисто финансовата сфера, а за философската сфера, без съмнение, също сте гений, щото това Ваше поведение, спор няма, е често "философско"...

Бъдете здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Разгневеният автор с ясно изразени финансово-философски наклонности: Не смятам да си играя игрички и да ми губите повече време да се надприказвам с Вас по мейл.

Цялата документация като текстове по часове и дати, вкл. кореспонденцията между нас, е налице, всичко имам като електронни копия, потвърдени от външна страна, вещите лица нямат да имат никакви проблеми със сървърите и с експертизите си.

Имате възможност, както Ви предупредих, да свалите въпросните материали в разумен срок. В края на другата седмица ще проверя отново как стоят нещата.

Ако материалите не са свалени, можете да не се съмнявате, че ще си платите след известно време по съдебно решение и обезщетение за мен, и адвокатските ми разноски, и разноските на Вашия адвокат.


В случай, че не се съобразите, контактите ще са официални.

Не желая повече да контактувам с Вас, казал съм Ви каквото имам да кажа.

Главният редактор на философското списание ИДЕИ, сиреч моята скромна и бедна милост: Здравейте, уважаеми г-н философ-финансист,

Както разбирам (защото е наистина трудно да се разбере Вашата тъй богата на смисъл философско-финансова мисъл) Вие ще ме съдите само защото съм изпълнил Вашето тъй съкровено желание текстът Ви да се появи в списание ИДЕИ и то съвършено безплатно, та с оглед на това да ме осъдите един вид сам да Ви платя за това, че съм Ви изпълнил собственото тъй съкровено желание, един вид аз да Ви заплатя един добит от Вас по съдебен ред твърде тлъстичък хонорар; очевидно продължавате да настоявате, че в това наистина крайно бедно философско списание, издавано предимно с личните средства на своя главен редактор (който в момента е безработен) специално Вие (за разлика от всички други автори) единствен трябва да получавате хонорар; значи излиза, че ме съдите само и единствено за това, че не съм Ви платил хонорар?! В такъв случай моля, кажете, какъв хонорар искате, ще Ви го платя и без съд - защо тогава искате да занимавате и без това претоварения български съд със своя тъй силен финансов каприз?!

Мисля, че можем да уредим сметките си (най-вече тия, които най-много Ви вълнуват, именно финансовите) без посредничеството на съда, още повече че Вие, както разбирам, въпреки всичко претендирате да сте човек, имащ някакво отношение към философията (освен към финансите, където, както се убеждаваме, Вашето отношение е пределно зримо!).

Ако Вие, от висотата на финансовия си пиедестал, на който сте качен, не желаете да снизходите, за да поговорите с моята тъй бедна философска персона, тогава можете да пратите да преговаря с мен някой Ваш доверен човек, който, за разлика от Вас, все пак е по-диалогичен, защото, какво забелязвам, Вие, за разлика от всички истински философи, съвсем не обичате диалозите и дебатите, а предпочитате да общувате с хората с ултиматуми (със заповеди). Само държа да Ви уведомя, че поведението Ви е изключително нефилософско, но можем да приемем, че това е просто странност, дължаща се на прекомерното влияние на финансите върху Вашата иначе синкретична предимно философско-финансова душа.

Очаквам с нескриван интерес реакцията Ви. Какво ще кажете да публикуваме нашата кореспонденция в моя блог, защото, по моя преценка, нашият вече все пак, така или иначе, възникнал диалог може да е твърде интересен за нашата общественост, в това число и философската, да не говорим за финансовата ни общественост? Аз нямам какво да крия, не смятам, че съм извършил някакво престъпление като Ви задоволих желанието да видите свой текст в моето списание, вярно, не уточнихме хонорара Ви, но ето, сега имаме пълната възможност да сторим това - и то пред очите на тъй обичащата такъв род свади не само философско-финансова общественост в нашето тъй свидно отечество.

Апропо, държа да Ви уведомя, че че интересът на тази общественост е твърде голям, защото тя вече има възможността да прочете какво се случи по време на предишния стадий от нашите тъй трудни преговори относно предимно финансовата страна на Вашата публикация в моето списание, аз, вярвам сте видял това, имах доблестта да дам пълна гласност на всичко, което ис казахме до този момент не само в блога си, но и в самото списание, във въпросната книжка има не само Вашата статия, но и въпросният тъй многозначителен наш диалог. (Прочее, списанието вече излезе и в хартиен вариант, можете да видите статията си и там, колко бройки да Ви изпратя от него?! Изпращаме на авторите само една книжка, тя именно замества хонорара, ако желаете повече книжки, ще трябва, за жалост, да се бръкнете в джоба и да си ги платите.)

Хубава вечер Ви желая!

Това писах на разгневеният автор. Да видим дали ще ми отговори. Възможно е разговорът ни да продължи в съдебната зала, на което, разбира се, съм готов: като философ винаги обичам всякакъв род дебати, включително и тези в съдебната зала. Не обичам само мълчанието...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ:



събота, 30 септември 2017 г.

Предстои излизането от печат на новата книжка на философското списание ИДЕИ, приемаме поръчки за хартиеното му издание


Портрет на Блез Паскал ще бъде на корицата на новата книжка на философското списание ИДЕИ, което тия дни предстои да излезе от печат - заедно с подборка от негови мъдри мисли (тях по традиция поставяме на задната корица). В този брой (това е 2-ра книжка за тази година и 26-та от създаването на списанието преди 9 години) има текстове от Мераб Мамардашвили, Хайнрих Рикерт, Албер Камю, Емануел Муние и други, в това число и съвсем съвременни философи.


Приемаме поръчки за хартиеното издание. Цена 7 лв. за 132 страници качествен текст (голям формат - за списание).


Между другото, кой от трите портрета повече ви харесва? :-) Затруднен съм да избера, та затова сондирам вашето мнение-възприятие-преценка...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ