20 януари 2012, петък

Вълнуващ разговор с млад човек за философията, философстването, философите и за сп. ИДЕИ

Тази вечер се случи едно вълнуващо събитие в иначе общо взето рутинния ми живот, за което искам да разкажа по своеобразен начин; става дума за Скайп-среща с една студентка по философия, чиито преподавател по философия е... и мой преподавател по философия! Нищо че са минали цели 3 десетилетия откакто моя милост беше студент; а общият ни преподавател по философия е Здравко Попов от Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", с който пък не съм се срещал, кажи-речи, поне 20 години! Той, прочее, беше доскоро български посланик в Чехия, не знам дали не е още, ама сигурно не е, щом пак преподава в СУ.

Но ето че тази вечер, благодарение на тази негова студентка, която ме потърси в Скайпа, получих информация за него и за някои други неща, преди всичко около списание ИДЕИ, които силно ме развълнуваха. И понеже аз в блога си споделям всичко, което ме е впечатлило и развълнувало, ето, решавам да публикувам и този мой разговор в Скайпа, като, понеже не съм искал съгласието на толкова любезната си събеседничка, засега ще запазя в тайна името и; но понеже в разговора, струва ми се, засегнахме теми, които, убеден съм, могат да заинтересуват и други хора, та затова дръзвам да го публикувам на свой риск и отговорност; прочее, радостно е, че има млади хора като това момиче; ето за какво си разговаряхме, ето какво си казахме:

S.M. каза: Здравейте! Ще приемете ли в списъка с абонатите си една бъдеща философка? :) Казвам се S.M. и съм студентка по философия, втори курс. Здравко Попов ми преподава, с него сме добри приятели. :) Но аз исках да Ви намеря лично, за да Ви попитам някои неща, които живо ме интересуват. Пишете, когато сте на линия и ще се радвам да се свържем! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

22 декември 2011, четвъртък

Тялото, домът на моята душа

В моя блог за консултации, психотренинг, психоанализа, курсове и пр., именно в блога на Центъра за развитие на личността •HUMANUS• - на който, за жалост, през последно време отделям все по-малко внимание, заради заетостта си, но на който имам намерение да се посветя изцяло и то съвсем скоро, във връзка с писането на новата ми книга с работно заглавие Жизнени стратегии: пътят към успеха - та значи в тоя мой блог под текст със заглавие Какво иска тялото ми? читателка с името katerina е написала следния текст, който според мен заслужава да бъде публикуван отделно, понеже предразполага към размисъл и разговор по повдигнатите проблеми, имащи, както се казва, "вечна значимост"; ето какво пише тя:

Тялото, в което живея - и в което живее всеки от нас - е единица живот, то е дом на моята душа. Тялото е средството, което поддържа моя дух; когато тялото ми се изменя, променя се и моята психика.

Тялото ми е билет за първото впечатление на останалите за мен. Всеки има уникални тяло и душа, получавайки своето първо впечатление за някого, т.е. виждайки го, аз не мога с поглед да разбера неговите мисли или да усетя характера му, що за човек е. Необходимо е време да достигна до нечия душа и то само при положение, че въпросният човек ме допусне до себе си, ако ме остави да нахлуя в личното му пространство.

Защото, каквото и да си говорим, след време, общувайки с някого, реално погледнато, важно е какъв е той отвътре. Но за да се чувствам добре душевно ми е необходимо да съм доволна от външния си вид, от опаковката си.

И - не крия – това ми е приятно: да усетя симпатии върху себе си; защото аз общувам с все нови и нови хора, а за да е приятно това общуване между самите нас трябва да има привличане, чисто физическо, а скоро след това и душевно.

Със сигурност не само за мен душата не е обвързана с физическите човешки данни. Душата ни прави хора. Всеки може да се сети за хора с прекрасни „опаковки”, а само минути след отваряне на устите им от тях ти се иска да избягаш. Красив или не, всеки си отива от този свят, но дали животът започва с раждането и свършва със смъртта?!

А може би духът и съзнанието продължават да съществуват там в безкрая?! Нали е безкрай – има място за всеки...

Тъжно е обаче, че толкова красиви неща са преходни. Ние сме нещо повече от видима обвивка, ние сме образ на духа на живота. А може би ние просто променяме формата си и продължаваме да живеем.

Умирайки хората не престават да съществуват. Те просто вече не могат да бъдат видени. Смъртта е ново начало за нас, вече невидимите...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Излезе от печат кн. 4 (8) от 2011 г. на философското списание ИДЕИ



ЗАБЕЛЕЖКА: Който желае да си купи този брой, нека да пише на имейла (намира се в КОНТАКТИ на блога). Книжката е отпечатана в ограничен тираж, побързайте с поръчките. Цена 5.00 лева. Страници 132. Корицата е от специална хартия (пергамент). Тази книжка всъщност е брой втори на БИБЛИОТЕКАТА към сп. ИДЕИ и съдържа монографията УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, автор Ангел Грънчаров; това, прочее, е текста на неговата дисертация, писана в периода 1985-1988 година.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

17 декември 2011, събота

Да умреш тъкмо навреме

Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Все още звучи странно учението: "Умри тъкмо навреме".

(есе)

Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Все още звучи странно учението: "Умри тъкмо навреме".

Фридрих Ницше

Смъртта не е ли най-непредвидимото нещо на света? Знаем, че по необходимост тя ще настъпи някога, но не можем да кажем точно кога. Не звучи ли твърде претенциозно твърдението: „Умри тъкмо навреме”? Можем ли да разбираме смъртта не само като физично явление, а и като процес на човешко преобразувание?

Човешкият живот е нещо безспорно ценно, но когато той е лишен от цел и смисъл надали е нужно да се живее. За да разберем казаното от Ницше задължително трябва да го изтълкуваме в контекста на неговото учение за свръхчовека (ubermench). За Ницше съществуват два типа хора, единият тип са тези притежаващи робски морал. Те са тълпата, лишните и слабите, техният живот не притежава някаква стойност. Следващи конвенционалните норми никога не са усетили страстта към живота. Те не са живели истински, защото не са усетили творчески дух, не са творили съдбата си.

Поради тази липса на живот(не говорим за биологически аспект) и безценност са поставени в положение на безперспективност. Живеят и в същото време не живеят. Отлагайки всичко те се намират в едно постоянно „ще” а не „съм”. Ако животът е настоящето, защото миналото е завършено, а бъдещето възможна перспектива, то у тях няма частица живот. Незнаейки кога и как да живеят не могат да се оттеглят от живота навреме. В единият случай поради прекалената си слабост губят състезанието с живота и той им се струва бреме. Неиздържайки на динамизма му, на неговата необуздана стихия пропадат в бездната на небитието.

Според Ницше неговата епоха е изпълнена с този тип хора, а олицетворението на техният упадъчен морал е Християнството. Това е така защото в него открива падението на човешкия дух и изчезването му поради липса на воля за живот. (Прочети ДО КРАЯ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

14 декември 2011, сряда

Представяне на нова философска книга, приложение на сп. ИДЕИ

Научно-изследователската група "Религиозно-философски парадигми и интеркултурен диалог" и катедрата по Религия, вярвания, всекидневен живот към ИИОЗ-БАН в петък, 16 декември 2011 г. провежда семинар-промоция на книгата ДИНАМИКА НА СВЕТОВНИТЕ РЕЛИГИИ и ЗНАЧЕНИЕ НА ОРТОДОКСАЛНОСТТА. Книгата е съвместно издание на научно-изследователската група към катедрата и философското списание ИДЕИ. Книгата е в обем 170 страници.

Според ръководителя на катедрата доц.Стефан Пенов:

Ортодоксални могат да бъдат не само религиозните деноминации, но също така и самата наука, нашето мислене и поведение. Когато това обхване цялата психика, основателно казваме, че човек е станал догматик с ригидно мислене. Динамиката на живия живот обаче предполага развитие на света, човека, поведението, мисленето и доктрините.

А ето и съдържанието на въпросния сборник:

Ортодоксалност и промени в световните религии, Доц. д-р Стефан Пенов

Религии и цивилизации. Исторически предизвикателства и съвременност, Проф. дфн. Петко Ганчев – Геополитически център Евразия, София

Вяра, ценности, девиантно поведение, Доц. д-р Анна Мантарова

Тоталитаризъм и ортодоксалност, Доц. д-р Алекси Апостолов

Религиозната позиция на неоевразийството, Проф. дфн. Нина Димитрова

Апофатичната традиция на православието и екзистенциалната философия на М. Хайдегер, Гл.ас. д-р Людмил Петров

Християнството в светлината на ортодоксалния юдаизъм, Докт. Недялко Ташев

Европейските културни разклонения и християнството, Доц.д-р Емилия Илиева Петрова

Трансформация на исляма в България, доц. д-р Веселин Босаков

Специфики на будистката метемпсихоза: идеята за метемпсихозата, Алесиан Пацев

Молитва или медитация, Доц. д-р Борислав НИНОВ

Отговорът на Юнг на християнската догма за троицата, Докторант Севделина Николова

Моралът като есенция на християнската вяра и мироглед, Доц. д-р Николай Михайлов

Динамика на световните религии: роля и значение на ортодоксалността, Гл.ас.д-р Клара Стаматова

Трансценденталната медитация като предизвикателство пред будизма, Докторант Яна Петрова Стоилова


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.