Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г., ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (30), Авг. 2019 г., ИДЕИ, бр. 1 (13) - 2 (14), 2019 г., межд. изд.,

неделя, 7 юни 2020 г.

Дали да не обявя курс или семинар по свобода?




Ангел Грънчаров: Каква свобода? Къде пък я виждате тази "свобода" след като наоколо е пълно с роби?! Аз лично не съм срещал скоро човек, имам предвид нашенец, който да разбира що е свобода... У НАС Е ПЪЛНО С ХОРА, АБСОЛЮТНО БЕЗРАЗЛИЧНИ КЪМ СВОБОДАТА, КОЕТО ЗНАЧИ, ЧЕ ТЕ ХАЛ-ХАБЕР СИ НЯМАТ ЩО Е СВОБОДА!

Елена Игнатова: Точно в това се съдържа чуденката ми, дали я има свободата на нашата родина... която естествено зависи и от личната свобода, за която пък много може да се разисква от гледна точка на семантиката...

Но дали така са си я представяли тези, които са се борили за нея.

Ангел Грънчаров: Елена Игнатова Дали да не обявя един КУРС ПО СВОБОДА? Нещо като семинар? Смяташ ли, че някой, дето е осъзнал колко съдбовно ни е нужно да имаме развито съзнание за свобода, ще се запише в него?

Елена Игнатова: Не знам защо точно мен питаш, но ще ти изкажа своята позиция. Няма да се запише нито един човек, защото който не е свободен, не разбира че не е свободен, а който е свободен няма нужда от курсове...

Ако все пак се появят желаещи, то ще са или приятели твои или евентуално хора, които биха те подпомогнали финансово.

Ще е интересен такъв експеримент... Ако вече не си го реализирал 😉


Иво Стоянов: Всеки разбира по свой начин свободата, та точно за това аз никога не бих присъствал на курс, където някой ще ми обяснява каква точно трябва да бъде моята свобода.

Ангел Грънчаров: Иво Стоянов А как мислите, след като има толкова много мнения за свободата колкото са човеците, тогава съществува ли нещо като ИСТИНА на свободата, която трябва да постигнем, към която трябва да се стремим? Можете ли да кажете що е свобода според Вас за да се опитаме да определим доколко Вашето мнение съответства на естеството (същността) на свободата, т.е. дали отговаря на нейната ИДЕЯ? Нежеланието Ви да мислите и да разговаряте за свободата дали не е израз на това, че тя Ви е нещо съвсем чуждо - щото за разбиращите свободата тя е най-вълнуващия и най-важния въпрос, за който винаги има смисъл да разговаряме?

Ангел Грънчаров: Елена Игнатова Благодаря за отговора! Напълно си права в това, което казваш. Всъщност аз откакто се помня друго не правя освен да водя един продължителен, съвпадащ с живота ми, курс по свобода - и като личност, и като философ, и като учител, и като гражданин. Тъй че сега да обявявам специален някакъв курс едва ли е необходимо, но нищо не пречи да го направя. А попитах теб защото бях убеден, че ще разбереш въпроса ми...

сряда, 3 юни 2020 г.

Кога човек "няма време" - и защо?





Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

неделя, 31 май 2020 г.

Кой е отговорен за престъплението на ония, които попречиха да се родят, т.е. убиха и моите ненаписани книги?


Искам да кажа тази сутрин нещо, което ми се струва, че е важно - колкото повече хора го прочетат и разберат, толкова по-добре. Аз съм учител и моята главна грижа е да помагам на хората да разбират ситуациите, в които ги поставя животът. Това става най-добре с примери, взети тъкмо от самия живот.

Аз съм философ не само по образование, но и по призвание (казвам това, нищо че звучи и претенциозно, и дразнещо, но то звучи и задължаващо!). Цял живот главната работа, която съм вършил, е умствена, интелектуална - учителствал съм, обучавал съм младите хора да мислят, да търсят истината, помагал съм им да станат пълноценни личности, писал съм, и то много, и книги, и статии, и какво ли не, чел съм много книги, написани от други хора; това са моите главни и при това любими занимания. Е, разбира се, работил съм и физически труд, труд с участието и на мускулите на тялото, примерно като студент си изкарвах лятно време някакви пари като косач, косях ръчно ливади на село; тогава нямаше толкова много модерни моторни косачки, а се косеше на ръка. Обичам и физическия труд, но главният труд, за който съм роден, е умственият, интелектуалният.

Да, но стана така, че преди 6 години уязвени от свободолюбието и правдолюбието ми (да си философ без силна, без гореща, без страстна любов към истината и към свободата е невъзможно!) властващи бюрократки от мутро-комунисто-ченгесаро-гербовашкия режим решиха да се разправят с мен - и след злостна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране аз за първи път (след 32 години стаж!) бях опраскан, бях уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". При това бях уволнен със смехотворния мотив (за да скрият чисто политическата мотивация на уволнението ми бяха принудени да измислят нещо друго!) "пълна липса на качества да бъде учител""изобщо не става за учител", т.е. въпросните войнствени другарки ме обявиха за "абсолютен некадърник". Този фалшив мотив фактически ме лиши от преподавателски права, да, в Мутроландия е възможно една директорка на училище да обезсили права, дадени ми при това от чуждестранен университет (завършил съм философия в университета в Санкт-Петербург, Русия). Водих две години тежък съдебен процес, съдът отмени куриозната и смехотворна заповед за уволнението ми, възстановен бях на работа, но уязвената властница отново организира абсолютно същата кампания и след година отново ме опраска, отново ме уволни - пак със същата напълно смешна и лъжлива мотивация! Протестирах, започнах граждански протести с оглед да й помогна да осъзнае какви глупости прави, това, разбира се, не помогна, пак я дадох под съд, пак спечелих делото, но тя обжалва и най-сетне задоволи жаждата си за мъст: успя да предизвика преразглеждане във ВКС, който присъди делото в нейна полза. (В Мутроландия няма невъзможни неща за намиращите се на власт, щот властта е тяхна, на мутрите, действащи винаги по чисто мутренски начин; те и "правосъдието" мутризираха така, че то вече няма нищо общо с правото, с правдата и със законността!) Интересно е, че чиновниците от МОН си затвориха очите и допуснаха тези ексцесии, този невиждан административен произвол. Както и да е, сега съдя България в Европейския съд по правата на човека. Междувременно, както можеше и да се очаква, бях изцяло остракиран от образователната система, вече е невъзможно да си намеря работа като учител - и четири години преди пенсия се принудих да търся каквато и да е работа за да не умра от глад (като капак на всичко властващите уволниха и моята съпруга, също учителка - за да отмъстят на мен!).

И така аз в последните години работя каквото попадне, най-често физическа работа, косене, резитба на овошки и лозя, от месеци наред работя (като надомна ръчна работа) едни детайли за промишлеността, от тази работа изключително много ме болят ръцете; но няма как, почти всеки ден се налага да работя и това. Работя и като пазач, на минимална заплата. Та ето сега важния по моя преценка момент, по който искам да се изкажа, понеже смятам, че той съвсем не се разбира. (Онова, което не си го преживял лично, е много трудно да го разбереш!).

Вече почти нямам време да се занимавам с любимите ми занимания - четене, писане, водене на занятия по философия. (Когато съм на смяна като пазач, само тогава се опитвам да чета и дори да пиша по малко, но нямам нужното спокойствие за това!) Сутрин отделям по час-два за писане, пиша главно в блога си, но за главното, което ме вълнува и което ми е любимо занимание, а именно да седна да напиша замислените важни книги, аз съвсем нямам време: през деня трябва да намотавам жица, изработвайки въпросните детайли, така за около 3 часа работа изкарвам 6 лева (толкова струва изработването на един детайл). Решително нямам време да си пиша книгите, да се отдам на любимите си занимания, главното сред които е именно писането на сериозни философски книги. Признавам си, чувствам се отвратително: даже и като работя тежък ръчен труд главата ми работи, аз мисля за книгата си, идват ми идеи, но нямам време да седна и да ги запиша, а това страшно ме травмира, терзае и тормози! Понякога захвърлям ръчния труд и сядам да пиша, но скоро вдъхновението ми изчезва, почвам да се чувствам гузно (а как ще изкарам проклетите левчета за хляб и сирене, за оцеляването на семейството ми?!), всичко отива по дяволите: решително човек на интелектуалния труд не може крайно много да не страда когато няма възможност да се отдаде без остатък на любимата си работа! Да, невероятно силно е това страдание, това е една мъка, която не престава, която гложди сърцето ми всеки ден! Знам, че няма да ви впечатля като правя това признание, като споделям мъката си пред вас, но ето, за да си облекча поне малко душата, съм длъжен да го кажа, да го напиша. Ако искате ми вярвайте, ако искате, ми се подигравайте, но това за мен е най-тежкото ми страдание: че нямам време и възможност да се отдам изцяло на любимото си занимание, именно писането.

Докато учителствах, пак се разкъсвах между тези две неща, т.е. учителстването (което е доста тежък и често съвсем неблагодарен умствен труд!) и писането, но някак си бях привикнал, пък и двете неща не влизат в такова остро противоречие, учителстването също е твърде сложен умствен труд. Но и заради учителстването много истински сериозни философски книги, които съм могъл да напиша, си останаха ненаписани (никога не съм имал възможност да пиша без да мисля за оцеляването, за изкарването на средства за живот!), сега обаче, в последните 6 години, се чувствам направо кошмарно: принудителният ръчен труд силно ме травмира и се чувствам отвратително! Ще каже някой идиот: Грънчаров, е, ти си много мързелив бе, затова не ти се работи истински труд, затова искаш да лентяйстваш като се представяш за "писател"! Знам, че така ще каже анонимният идиот, който всеки ден ме плюе, стриктно дежурейки в блога ми. Не очаквам разбиране от идиоти като него, но добре знам, че у нас масово хората не разбират, не могат да оценят колко по-тежък и по-значим е умственият труд, у нас масово се смята, че истинският труд е физическият, а умственият, видите ли, бил "пунта мара", бил "шменти капели" и прочие. У нас духовните занимания и неща народът съвсем не ги цени. Затова и не очаквам разбиране или, опази Боже, съчувствие. Но за всеки случай пиша тия неща, поне да си облекча съвестта че не съм мълчал и за това.

Най-големият грях на тия властващи, които ме подложиха на толкова унизителни репресии, не е това, че попречиха на стотици млади хора да имат възможността да общуват с учител, с личност и с философ като мен (това съвсем не е престъпление, което може лесно да бъде простено, щото по този начин те нанесоха на стотици млади хора невероятно големи, невъзвратими при това духовни и морални щети!), най-голямото престъпление на тези същите самозабравили се властници е това, че ми попречиха да напиша това, което бих написал ако имах известно спокойствие и поне минималните условия за мислене, четене, писане, т.е. за моите любими духовни или интелектуални занимания! Сега разбирате ли защо е толкова вредно да поставяте на възлови властващи постове в образованието и културата посредствени, безлични и некадърни хора, които не са в състояние да оценят смисъла на истинската духовност - и по тази причина правят нужното да изгонят от образованието и от културата ни истински духовните личности (т.е. да изгонят същите тия личности, които в други общества ги смятат за най-голямото си богатство!). Между другото тези, които с репресиите си над мен попречиха да се родят ненаписаните в последните 7-8 години мои книги, успяха също така да убият и моите любими чада: философското списание ИДЕИ и също така списание HUMANUS - списанието за съвременно образование, за насърчаването на духовното и личностното изрястване и укрепване на младия човек

Наскоро писах и говорих за житейската история на Йосиф Бродский, който на млади години също е бил оценяван като "тунеядец" или "лентяй" и му е било пречено да води живота на един поет. В Америка обаче са го оценили - след като комунистите го изгонват от СССР. Мисълта ми е, че той също като мен е бил принуден, но в условията на тотално господство на комунизмо-материализма, да работи по принуда какво ли не, ръчен, физически труд, понеже властта тогава не е разглеждала несанкционираното от нея интелектуално и творческо занимание (в случая поезията) като "полезен" или "смислен" труд. Давам този пример само за да подчертая дебело, че манталитетът, характерен за пълния руски (и български) комунизъм от средата на XX-ия век, продължава да си господства, да вилнее и то в най-чистия си вид до ден днешен, нищо че сега сме вече началото на третото десетилетие на един съвсем друг век - XXI-ия! А сега искам да ви кажа своето обяснение за това как такава една непостижима от нормалния разсъдък аномалия е изобщо възможна.

Вие досещате ли се защо комунисто-материалистическият манталитет, тотално неуважаващ, не разбиращ, не признаващ и затова игнориращ огромното превъзходство на творческия, на духовния, на интелектуалния, на умствения труд, е възможен да господства и в съвременни условия? Ами господства си това безцеремонно комунистическо отношение към духовните неща просто защото то е разпръснато във... вашите собствени души! Да, то е живо във вашите души, то вилнее там, не бива да обвиняваме само разпищолилите се изцяло властващи че те са виновни за всичко, не, напротив, най-вече вие сте виновните - щото не сте направили нужното да изкорените този комунизъм-материализъм от душите си, защото му позволявате да властва над душите ви дори и в съвременни условия! Признайте си, че и вие мислите по абсолютно същия начин: голяма работа, че някакъв си там... "пишурко", непризнат дори и от... Съюза на българските писатели, всъщност непризнат от никой, бил обичал да пише някакви си там книги, които, разбира се, "никой не чете", щот, видите ли, "очевидно" книгите му са съвсем некадърни, признайте си де, че и вие точно това си помислихте?! Не сте си го помислили, така ли, но то само за миг ви се появи в душите, пък после изчезна, така ли? Добре де, но ако не си го мислите, ако мислите различно, ако уважавате самото право на творчески, на интелектуален вид труд и на такива като мен... "самозванци", на които Парт..., пардон, властта не е разрешила на пишат, да учителстват и прочие, то защо тогава вашето различно разбиране не се прояви в някакво друго, по-различно отношение към историята, която ви разказвам?! Какво друго отношение можете да имате ли? Ами аз за това друго възможно, коренно различно отношение няма нищичко да ви казвам, ще ви оставя сами да решите какво би следвало да е то ако вие истински, тоест нелъжливо имате такова друго и различно отношение; ще ви оставя също така да решите как това евентуално друго и различно отношение би следвало, ако изобщо съществуваше, да се прояви, и то да се прояви не само на думи, а и на дело. Да, сами решавайте тези неща, щото на мен лично ми е неудобно да ви ги сервирам тук и да ви ги съобщавам - сякаш ви смятам, че сте толкова малоумни и неинтелигентни, че не можете сами да ги откриете и осъзнаете. Но извода си ще го направя, няма да ви пощадя, ето го:

Ако властващите правят най-грозно престъпление, правейки невъзможно моите мисли (моите ненаписани книги!) да бъдат изразени и да видят бял свят, то вие лично сте съучастници в това нетърпимо в други общества престъпление, в това убиване на моите мисли и идеи - да, с вашето безразличие вие не само ги подпомагате, не само съучаствате в извършването на въпросното престъпление, но и, като капак на всичко, ги насърчавате да правят такива, без извинение, свинщини! Защото да направиш невъзможно идеите и мислите на един философ и писател да се родят и да заживеят своя живот е нещо като свинщина, друга, още по-изразителна дума за обозначаване на ставащото в момента, кой знае защо, не ми хрумва. В тази гнусна свинщина съучаствате и вие, независимо за какви се мислите иначе и по принцип. На дело обаче сте точно такива, да ме прощават горките свине, щото те никога не биха могли да направят нещо толкова лошо, мръсно, долно, гадно, отвратително и прочие, каквото правите вие - и то без изобщо да ви хрумне в главите какво всъщност и фактически правите!

Това е, което исках да ви кажа. Можете да ми се обиждате колкото си искате. Прочее, добре знам, че няма как дори и да ми се обидите, щото да имате търпението да прочетете този текст: та вие сте тъй възвишени, че е под достойнството ви да четете подобни текстове на непризнати от никого самозванци като мен! Тъй че вие ще продължавате щастливо да сте си все същите, щото никога няма и да разберете какво правите, колко струвате, какво чините, колко ви е акъла и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала.

За ваше сведение ще си позволя да ви кажа, че в други, значително по-нормални и благоденстващи страни, за разлика от нашата, не просто ценят личностите, които се занимават с интелектуален, с умствен, с духовен и прочие труд, но и ги ценят най-много от всичко друго. Вероятно това има някакво непонятно и заобиколно отношение към заслужения им просперитет; а вашето отношение към по-духовно издигнатите хора има отношение към нашата съвсем заслужена, прочее, бедност и мизерия, духовна и интелектуална най-вече. Духовната бедност и мизерия предпоставя и обуславя всяка друга бедност и мизерия, и това бях длъжен да ви кажа.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

сряда, 27 май 2020 г.

Безсърдечна ли е красотата?


Георги Хаджийски: «Проклета да бъде красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.»

Отрывок из книги "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис. Этот материал может быть защищен авторским правом.

Георги Хаджийски: «Изглежда, че човешкото сърце е една затворена, пълна с кръв яма и когато тя се открие, всички жадни и безутешни сенки, които непрекъснато се струпват около нас и затъмняват въздуха, се втурват да пият, за да оживеят. Втурват се да пият от кръвта на сърцето ни, защото знаят, че друго възкресение не съществува.»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

«Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно;»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

«Откак се научих да свиря на сандур, станах друг човек. Когато ме хване съклет или ме налегне сиромашията, свиря на сандур и ми олеква. Когато свиря, не чувам какво ми приказват; а и да чуя, не мога да отговоря. Искам, искам, ама не мога.»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

«Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста.»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

«Този човек — рекох си аз — не е ходил на училище и умът му не се е покварил. Много е видял и много е патил, отворил се е умът му, разширило се е сърцето му, но без да загуби първичната си смелост. Всички сложни, неразрешими за нас проблеми той ги разрешава с един удар, разсича ги като сънародника си Александър Велики. Трудно би се излъгал той, защото се опира целият, от главата до петите, на земята. Африканските диваци обожествяват змията, защото с цялото си тяло се допира до земята и по този начин знае всичките й тайни. Узнава ги с корема, с опашката, със слабините, с главата си. Допира се, слива се, става едно с Майката. Такъв е и Зорбас.»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

«Знам добре какъв е дългът и каква е наградата на истинския учител: да се стреми да научи всичко каквото може от ученика си, да подуши накъде е поела младостта и да насочи и той душата си нататък.»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

«Защото, трябва да знаеш, началство, бог е голям благородник и именно това ще рече благородство — да прощаваш!»
Отрывок из книги
Алексис Зорбас
Никос Казандзакис
Этот материал может быть защищен авторским правом.

George Balashov: Усещането за красотата е божествено чувство. Който го притежава е по-близо до Бога от останалите.

Георги Хаджийски: Да, George сигурно е така. Тук съм споделил откъси от книгата “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис.

George Balashov: Видях, но не мога да не споделя моето виждане по въпроса. :)

Ангел Грънчаров: След като красотата е Божествено чувство, е нещо Божествено и притежаващият го е по-близо до Бога, т.е. ни приближава до Бога, а пък Бог гледа право в сърцата, т.е. за нас, човеците, един вид обитава сърцата, то тогава как да разбираме първото изказване на Казандзакис, а именно, че следва да прокълнем красотата защото била "безсърдечна"? Как така да е безсърдечна красотата, след като чувството за нея е тъкмо там, в сърцето? Или може би той има предвид че са безсърдечни красивите неща, красивите хора, красивите тела, а не самата красота? Дали пък няма предвид нещо такова? Красивият човек е безсърдечен, така ли, неговата красота има този ефект върху душата му, а именно - прави го безсърдечен? По тази логика излиза, че по-сърдечни сме ние, повечето хора, дето сме некрасиви? Как така красотата, бидейки нещо духовно по естеството си, да поражда такъв ефект, да прави красивите хора безсърдечни? Няма ли тук някакво противоречие? Защо да трябва да проклинаме красотата, заради нейната безсърдечност ли? Некрасотата (грозотата!) е по-благодатна, щото ни прави сърдечни, така ли? Ами ако само външната красота, красотата на лицата и на телата има такъм обезсърдяващ ефект, то дали пък същото можем да кажем и за "вътрешната", невидимата за окото красота, примерно красотата на нравите, на красивите постъпки, на красивите думи, на красивите души? Може ли нещо невидимо за окото да е красиво по същия начин, по който е красиво видимото, т.е. телесно красивото? Възникват доста въпроси. Поставих някои от тях с плахата надежда, че някой ще откликне...

Ангел Грънчаров: Може ли тия мисли да ги взема и да ги публикувам в сп. ИДЕИ, може пък да се позамислят някои хора върху тях?!

Георги Хаджийски: Ангел Грънчаров може, разбира се. Чета в момента електронния вариант на книгата “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис и както обикновено споделям тук мисли, които са ми харесали.

Ангел Грънчаров: Георги Хаджийски Благодаря! Много хубаво правите като превеждате тия мисли на български! Заинтересовахте ме и мен, щото ме досърбяха пръстите да пиша коментар на прочетените мисли и по тази причина се сетих, че и други хора могат да поискат същото, та да направим един хубав дебат по истински важните ЧОВЕШКИ въпроси. Да го направим тук, пък след това да пренесем всичко на хартия в списанието, където да остане за вечността... щото интернет е като вятъра, за един миг всичко може да изчезне и да не остане и следа. Така ми се струва на мен, а хартията остава, както учи опитът на историята...

Пропуснах да кажа, че преведените, подбраните от Вас мисли са страхотни, да не кажа разтърсващи, носят в себе си пребогат смисъл!

Георги Хаджийски: Ангел Грънчаров благодаря. Ползвам за четене основните европейски езици, а преводът на български е реципрочен на нивото, на което го владея като роден език. Разбирам Вашата идея да желаете да споделяте афоризмите, които Ви харесват и в хартиения вариант на списание “Идеи”, (дано успявате да намирате средства за неговото издаване). Това - представянето на хартия, безспорно е класиката на изкуството да се пресътворява истината чрез Словото, но не мислите, че в новата виртуална епоха всички ние, четящите (и най-вече - пишещите разумно, съзнателно и по възможност - интелигентно, 😉 ), трябва да се опитаме и да преосмислим и мястото на писаното Слово в цялостния процес на връзката на слабото и крехко в своята смъртност Човешко същество с необятността на вечността?

Ангел Грънчаров: Георги Хаджийски Напълно вярно, трябва да преосмислим мястото на писаното Слово, а и на печатното Слово (върху хартия). Сп. ИДЕИ възникна заради идеята около него да възникне една мислеща, интелектуална, духовна общност (както се е случило навремето със сп. МИСЪЛ на д-р Кръстев), оказа се, че това не се случи. Времената сега са други. Сп. ИДЕИ загива, електронният му вариант вероятно ще се запази, но не се знае докога. Главният проблем е, че липсват автори. Което говори за това, че мислещите и пишещите (духовно посветлените хора) у нас са кът.

Георги Хаджийски: За съжаление, г-н Грънчаров, нашето общество е прекалено изтерзано и навярно затова - силно политизирано. От своя страна, политиката е превърната в средство за лично облагодетелстване и осигурявайки в тази си битийност огромна възвръщаемост на вложената лична енергия, време, средства, привлича в обятията си твърде много нарцистични личности, които при други условия биха могли да разгърнат не малък творчески талант в редица други области. Нещо повече. Понеже в момента нашата политика е направлявана от мъдрия афоризъм “аз съм прост и вие сте прости и затова ме избирате”, което разбира се, както твърди и колегата Умберто Еко, е и Италианско, а и общоевропейско политическо явление, прегърналите нейното практикоприложно правене личности не блестят с особени интелектуални качества и навярно затова неразбирани, недооценени, отритнати, хората на духа у нас - интелектуалците, творците, мислещите, са натикани в най-мрачния обществен ъгъл, а онова което могат да правят и което винаги и навсякъде се нуждае от огромна социална подкрепа за да го има, е оставено на самотек. Жалко за хартиеното издание на списание “ИДЕИ” - беше хубаво, имаше текстове, които ми харесваха. Днес обаче живеем във виртуална епоха. Днес много интелигентни и мислещи хора и у нас, които има какво да споделят с другите, го правят - в социалните мрежи, в блогове и сайтове, пълноценно възползвайки се от огромните диалогични възможности на този вид публицистика. Виртуалността налага и цялостна промяна на епистоларността - и като вид, и като форма, и като изказ - с малко думи трябва да се казва много, при това - по увлекателен и интересен начин, за да може онова, което искаме да споделим, да бъде конкурентоспособно в информационната лавина, която всички ние създаваме. А иначе мислищите, духовнопросветените хора, са били кът винаги и навсякъде - не само у нас, и затова трябва да ги ценим - те творят най-голямото социално богатство.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

събота, 23 май 2020 г.

Защо е тъй варварски езикът на "Битие и време" на Хайдегер?





  • Георги Пашевъ Много странни термини: неистинска билост; забравящо се отдаване на хвърлеността. Не знам дали е кофти превод от немски...
    1
    • Ангел Грънчаров Не, не е до превода. Езикът на Хайдегер е така изчанчен, че той по принцип е непреводим...
    • Георги Пашевъ И будистките махатми казват, че вече като си в Нирвана, не си ти, не си; защото си "разтворен" в универсума. Ето, казах същото, но с по-нормални изречения.
    • Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Между другото избрах Ви що-годе разбираем откъс от книгата. Той е един от малкото, в които Хайдегер пише що-годе човешки и разбираемо. В останалата част от книгата почти нищо не се разбира. Даже и от философи като мен, които са врели и кипели из дебрите на претенциозното професорско "научно" и "философско" нищонеказване...
      1
    • Георги Пашевъ Мяза на изкуствен интелект, който генерира думи и изречения, чиято идея е да мязат на научен текст...
      1
    • Георги Пашевъ Май имаше такава разработка: генератор на научни публикации, които обаче нямат особен смисъл
      1
    • Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Зе мен е голяма загадка защо е написал най-сериозната си книга на такъв невъзможен за четене (от човешко същество) език. Изглежда е писал така, че никой нищо да не разбира, което за немците, предполагам, е признак на най-внушителна "научност". Иначе казано, престарал се е с оглед да шашне професорите-тъпанари, мъчейки да ги излъже, че е много напреднал в "науката философия"; този номер му е бил нужен за да стане доктор и професор. Щом става доктор и професор, почва вече да пише значително по-добре, по-човечно, по-смислено, по-разбираемо. Това е моето обяснение за варварския му език в "Битие и време". Тази книга ме е потила както никоя друга, даже "Феноменологията на духа" на Хегел е приятно четиво в сравнение с нея! Да не говорим пък за Кантовата "Критика на чистия разум"...
      1
    • Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Не думайте, нима има вече такъв генератор на тъпи "научни" мисли?! Ако има, то чрез него у нас е възможно да се наплодят толкова професори (профанесори) по философия, че требва да направим още поне 100 "университета", че да им осигурим работа...
      1
    • Георги Пашевъ Има на запад за английски език. Не знам на какъв принцип работи, дали е невронна мрежа или нещо друго, но е обучено от научните текстове, които вече са качени, в нета. Даже искам да си направя аз такъв полу-автоматичен. Да напиша заглавието, да избирам ключови думи и да ми връща от обзора и от по-важните параграфи най-важните публикации, да избира текстове от абстрактите им по-важните изречения (имам алгоритъм, който да разбира кои изречения са по-важни) и поне ти генерира обзора и проучванията в литературата.
      1
    • Георги Пашевъ Но за да не ме хване автоматичната проверка за плагиатство, трябва да има и модул за перефразуране на изречения: например да заменя думи със синоними в същата форма или да намира от други текстове най-семантично близкото изречение до текущото и да слага него. Така ще се рандомизират източниците на изречения толкова много, че проверката за плагиатство може да се обърка.
      1
    • Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Боже мили, докъде стигнала техниката?! При това положение направо може да се окрие фабрика за производство на дисертации и научни книги! Отиваш и си купуваш поредица от "научни трудове" и ставаш направо академик! :-) Комунистическият рай на земята вече е наближил!
    Напишете отговор...

  • Георги Пашевъ Но в тоя параграф Хайдегер описва едно състояние, към което анджек се стеми малко или много всеки махатма - будист: да се научи да е тотално без-емоционален и да си "живурка".
    1
    • Ангел Грънчаров Будистите са "духовни материалисти", чиято най-голяма грижа е как да избягат от безпокойствата и коварствата на свободата...
    • Георги Пашевъ Те по-скоро вярват (и това е източната философия), че истинската свобода е пълната липса на емоция и ако ще да си заврян в "кучи гъз", ако си напълно безразличен към ставащото и го наблюдаваш като страничен наблюдател, няма да преживяваш несправедливостите и ще си постигнал тотална духовна мъдрост. Но това не е достатъчно условие за Нирвана. Може би се изисква и Любов и състрадание, но това парадоксално отново връща в полето на емоциите. Самият Буда се преражда непрекъснато на земята, докато има останало поне едно живо същество, за да го обича.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ