Дали да не емигрирам в Русия: щото за мен работа като учител по философия в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ, оказа се, няма - и няма да има?!

В Русия имали голяма нужда от учители, мен пък, учител по философия, мутро-комунистическият режим ме изгони от българското "образование": дали пък да не опитам чрез посолството на Русия да си потърся работа като учител в Русия? (Все пак дипломата ми руска, завършил съм Санкт-Петербургския държавен университет, имам всичките права да бъда учителпо философия в Русия!) Като ми мина през ума тази мисъл, мигновено се запитах: добре де, но как ще реагират руските властващи бюрократи ако свободолюбив учител по философия като мен почне да общува с младите в руско училище?! У нас, в "европейска", с извинение, България, комунистическите плоски властващи мозъци в образованието побесняха заради свободолюбието ми (без любов към свободата няма как да има любов и към мъдростта, т.е. не може да има никаква философия!) и ме опраскаха безпощадно, без капка милост, а как ли ще реагират руските плоски комунистически властващи мозъци ако аз специално по някакво чудо се окажа учител в руско училище? Дали няма направо да ме разстрелят в класната стая, в аудиторията - щото в кагебистка Русия свободата е още по-ненавистно нещо отколкото в мутренска България?! Та дали все пак да не опитам да емигрирам в Русия, с оглед да си намеря там работа като учител, щото за мен работа като учител в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ, оказа се, няма - и няма да има?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Ще подкрепите ли издаването на хартиеното издание на философското списание ИДЕИ?

Корицата на последния брой на списание ИДЕИ (издаването на втората книжка за тази година е под въпрос поради причина на това, че издателят, т.е. моя милост, се намира в катастрофално финансово състояние поради репресиите от страна на мутро-комунисто-гербовашкия режим) ще изглежда така. Хартиеното издание на този брой предстои, надявам се това да стане благодарение на вашите поръчки. Времето за даване на поръчки се удържава до 19 януари т.г.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Добави в Svejo

Мъдри мисли от Сенека

По-добре е да имаш не пари, а власт над тези, които имат пари.

Златото се проверява с огъня, жената - със златото, а мъжът - с жената.

Обичат родината не за това, че е велика, а за това, че е своя.

Този, който е направил добро дело, нека да мълчи; нека да говори този, за когото то е било направено.

Лъжецът лъже и тогава когато няма повод за това - по силата единствено на навика.

Не е беден този, който малко има, а този, който иска много.

Жената може да запази само тази тайна, която тя самата не знае.

Много по-важно е ти какво мислиш за самия себе си, отколкото това, което другите мислят за теб.

Глупаво е да правим планове за целия си живот, не бидейки господари даже и на утрешния си ден!

Щастието няма дълги ръце. То прегръща онзи, който се доближи до него.

Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш.

Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.

Езикът на истината е прост.

Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър.

Величието на някои неща се състои не толкова в мащаба им, колкото в тяхната навременност.

И след лоша реколта трябва да се сее.

Какъвто е човекът, такава е и речта му.

Тълпата е най-лошият съдия.

Не е свободен този, който е роб на тялото си.

Излишеството на храна пречи на бистротата на ума.

Прекарвай времето си само с тези, които те правят по-добър. Допускай до себе си тези, които ти самият можеш да направиш по-добри.

Едно престъпление открива път на друго.

Има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. А ние по-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността.

Ако искаш някой да мълчи за нещо, първо ти мълчи.

Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.

Живей с хората така, сякаш Бог те наблюдава. Говори с Бог така, сякаш те слушат хората.

Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

Ако на земята имаше само едно място, от което се виждат звездите, всички хора щяха да се стекат натам.

Колкото по-несправедлива е омразата ни, толкова е по-устойчива.

Най-силни са тези, които владеят себе си.

Верността на приятеля е нужна и в щастието, но в бедата е абсолютно необходима.

Величието на душата трябва да бъде качество на всички хора.

Равенството на правата не е в това, че всички ще се възползват от тях, а в това, че са предоставени на всички.

Замисленото, макар и неосъществено престъпление, е едно и също престъпление.

Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.

Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.

Животът е дълъг, ако е пълен... Нека го измерваме с постъпки, а не с време.

Изпълнението на нашите най-силни желания често стават източник на нашите най-големи скърби.

Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.

Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.

Луций Аней Сенека, Lucius Annaeus Seneca

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Речта на Сократ пред съда

Из: ПЛАТОН, AПОЛОГИЯ НА СОКРАТ

Превод: Гаврил Кацаров, 1925 (1943), Електронна обработка: Асен Тодоров, 2009

I. Как въздействаха върху вас, мъже атинци[1]<, моите обвинители, аз не зная, но от техните речи, дори и аз сам щях насмалко да забравя себе си: така убедително говореха, макар че, така да се каже, нищо истинско не казаха. Но една от многото лъжи, които казаха, най-вече ме учуди, оная именно, с която изтъкваха, че вие трябва да се пазите, да не би да бъдете измамени от мене, като от изкусен оратор. Да не се засрамят, че веднага ще бъдат изобличени от мене на дело, когато се покаже, че никак не съм силен в красноречието, това ми се стори най-безочливо от тяхна страна, освен ако те наричат красноречив тогова, който говори истината. Ако ли разбират това, аз сам бих се съгласил, че съм оратор, макар и не такъв като тях. Защото, уверявам ви, те почти нищо истинско не казаха, а от мене вие ще чуете цялата истина. Само че, мъже атинци, кълня се в Зевса, вие не ще чуете речи, изкусно накичени с думи и фрази и нагиздени, каквито са речите на обвинителите ми, но ще слушате проста реч с обикновени думи. Защото, уверен съм, че това, което ще кажа, е право, и никой от вас да не очаква друго. Пък и не би приличало на мене в тая ми възраст, мъже атинци, да изляза пред вас да кова речи като младо момче.

И тъй, мъже атинци, аз ви моля и умолявам, щото, когато чувате, че се защищавам със същите речи, с каквито съм навикнал да говоря и на стъгдата при будките на сарафите, дето са ме слушали мнозина от вас, и на други места, да не се чудите на това, нито да вдигате шум. Ето как стои работата. Аз сега за пръв път се явявам пред съдилище, и то на седемдесетгодишна възраст, и следователно тукашният начин на говорене напълно ми е чужд. Както впрочем, ако бях действително чужденец, във всеки случай бихте ми простили, ако говореха на оня език и по оня начин, на който съм привикнал от детинство, така и сега, прося от вас нещо, което, както ми се чини, справедливо: да не обръщате внимание на начина на говоренето, все едно дали е добър или лош, ами да гледате и следите с ум само това дали говоря правилно или не. Защото това е дълг на съдия, а на оратора – да говори истината. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Добави в Svejo

Как Сократ доказва безсмъртието на душата?

Искате ли да разберете как Сократ доказва безсмъртието на душата? Ако искате, ето, запознайте се, прочетете как става това:

Сократ: Душата е безсмъртна и за нея трябва да се грижим не само в настоящето време, наричано "живот", но и във вссички времена. И този, който не мисли за душата, за неяната вечност, го заплашват сериозни опасности. Да се освободи душата от оковите на тялото може само чрез смъртта.

Опонентът на Сократ: Разделяйки се с тялото, душата повече не съществува. А загива. И се унищожава когато човекът умира. Едва разделила се с тялото, тя се разсейва сякаш е дим, разлита се. Нея изобщо я няма. За какво да се грижим за душата..., смъртта е краят на всичко.

С.: Ако смъртта е край на всичко, тя щеше да е щастлива находка за глупавите хора. Умирайки, те наведнъж биха се избавили не само от тялото, но заедно с душата и със своите глупави наклонности. Душата не само е безсмъртна, но е и неунищожима.

- Това трябва да се докаже.

С.: Какво трябва да се появи в тялото та то да започне да живее?

- Душа.

С.: И така е винаги?

- А как иначе да е?

С.: Значи само трябва душата да овладее тялото и тя привнася в него живот?

- Е, да допуснем.

С.: А кое нещо е противоположно на живота?

- Смъртта.

С.: А как ние наричаме това, което се противи на смъртта?

- Безсмъртието.

С.: А душата противи ли се на смъртта?

- Е, да...

С.: Значи?

- Душата е безсмъртна.

С.: Значи го доказахме? Или ти така не смяташ?

- Жив да си, Сократе!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo