Какво изобразява тази картина, какво с нея иска да ни каже художникът, какво чувствате, какви мисли минават в главата ви като я гледате? Можете ли честно да опитате да отговорите на тези въпроси? Трудни ли са те?!
▼ Човекът е безполезна страст.
▼ Човекът съществува, ала не само какъвто е, но и какъвто иска да бъде; човек не е нищо друго освен това, което сам си направи. ▼ Човекът е свободен, човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен - защото, веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.
▼ Човекът е бъдещето на човека. Декарт казва, че човек трябва да надмогне по-скоро себе си, отколкото света... Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува само доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.
▼ За да достигна до някоя истина за себе си, аз трябва да премина през другия. Другият е неотделим от моето съществуване и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на собствената им съвкупност е разкриване и на другия като поставена пред лицето ми свобода, която желае и мисли в съгласие с мен или противоположно на мен.
▼ Единствено при човека съществуването предхожда и предопределя същността на човека. Тя е негово творение, човекът сам създава себе си.
▼ Има универсалност на човека, тя обаче не е даденост, а непрестанно бива конструирана. Човекът сам себе си прави, той не е изначално осъществен, готов, той сам се прави, избирайки морала си, а натискът на обстоятелствата е такъв, че той не може да не избира. Ншата свобода зависи от другите, а тяхната от нашата.
Мозъкът - това не са вежди, ако го нямаш, няма да го нарисуваш.
Парите, разбира се, са нещо мръсно. Но са лековити като лечебната кал.
Защо любовта в наше време така рядко се среща? Защото тя живее в сърцето, а я търся само в гащите.
Пия за това орлите да не падат, а козлите - да не летят.
Жалостта я раздават безплатно, а ето че завистта трябва да я заслужиш.
Целият ни живот тече в четири фази: безгрижно детство, загрижена младост, озадачена зрялост и оглупяла старост.
Здрав си когато всеки ден те боли на друго място.
Паднал си по лице в калта? Стани и убеди всички, че това е лековита кал.
Не прави онова, което съвестта ти осъжда, и не говори това, което не се съгласува с истината. Постъпвай така и ти ще изпълниш цялата задача на твоя живот.
В решаването на важните въпроси ние винаги сме сами и нашата истинска история почти никога не може да бъде разбрана от другите.
Има толкова много неща, за които трябва да помислиш. Но защо да си пълниш главата с това, което вече няма да го върнеш, трябва да мислиш за това, което все още можеш да го промениш.
Човекът с бляскаво мислене е същество, което смята за достижение актовете на потребление.
Не си въобразявайте, че вашите приятели ще ви звънят по телефона всяка вечер (както би трябвало да правят) за да разберат не се ли готвите да се самоубиете или поне не нуждаете ли се от компания, не ви ли се иска да отидете някъде. Не, бъдете уверени, ако те изобщо ви позвънят, то ще е именно тази вечер, в която не сте сам и когато животът ви се усмихва.
Бъди много придирчив, внимавай с какво си пълниш главата - защото след това ти вече никога няма да можеш нищичко да изхвърлиш от нея.
Умният човек ще се стреми да избягва всяка мъка, да има спокойствие и свободно време; той ще търси тих, скромен живот, при който никой не го докосва, и затова при известно запознанство с тъй наречените хора той ще избере затворения живот, а при голям ум - пълната самота.
Артур Шопенхауер, «Афоризми за житейската мъдрост»
Да рискуваш означава да се обречеш на тревога, но да се откажеш от риска означава да загубиш себе си.
Човек става зрял в момента, в който започва повече да обича, отколкото да иска да го обичат.
Няма по-силен враг за мен от мен самия, по-точно от този "аз", който със своята страхливост, мързел, глупост, неувереност в себе си се свлича до дъното. Само този "аз" е достоен за ненавист и презрение. Слабостта е създадена да бъде презирана, тя убива.
На много ми предстои да се науча за да бъда готов за войната със самия себе си. Да бъда готов за преградите, стоящи като огромни каменни стени, като пропасти от съмнения и разубеждения, блата от комфорт и уязвимост, серии от грешки и провали.
Времето оказва смекчаващо влияние върху нашите убеждения благодарение на нашите постоянни сблъсъци с онова, което им противоречи.
Най-важна цел на психотерапията се явява не превеждането на пациента в някакво невъзможно щастливо състояние, напротив, трябва да укрепим духа му и да го научим с философско търпение да понася страданията.
Целостността и пълнотата на живота изискват равновение на радост и печал. Последното е неприятно и хората, естествено, се стремят да не мислят за бедите и грижите, на които е обречен човекът. Затова се произнасят успокояващи речи за прогреса и за движението към максимум щастие. В тях няма и проблясък от мисълта за това, че и щастието е отровено ако не е изпълнена мярата на страданието. Зад неврозата по този начин много често се скрива естественото и необходимо страдание, което хората не желаят да претърпят.
Имай винаги в библиотеката си нова книга, в мазето си нова бутилка, в градината си свежо цвете.
Доверието, както и душата, никога не се връщат в това място, което те веднъж са напуснали.
В света има 8 022 394 937 човека. Игнорирайте тяхното мнение така, както проигнорирахте това число.
Вярно ли е това изказване според вас? Защо?
Всеки е толкова нещастен, за колкото нещастен се смята.
Душата иска своите истини: тя не търси обяснения, оправдания или инструкции. Тя изисква внимателно вслушване в своите образи, в своите движения. Тя не се поправя с рационалност и не се утешава с обещания за успех. Нея я раняват опитите за заклещиш живота в схеми и правила. Душата жадува откровение във всяко събитие - даже в болката, загубата и разрушението. Ние се изцеляваме не когато отстраняваме страданието, а когато позволяваме на страданието да придобие глас и смисъл. Само тогава животът става плътен, истински, пълен. Защото тогава душата чувства: нея са я чули.
Джеймс Хилман (на английски: James Hillman), американски психолог
Празни са думите на този философ, с които не се лекува нито едно страдание на човека. Както от медицината няма никаква полза ако тя не гони болестта от тялото, така няма и никаква полза от философията ако тя не гони болестта от душата.
Вие не можете да избавите хората от тяхната съдба също така, както в медицината не можете да излекувате пациента ако природата е отредила той да умре. Даже е изобщо въпрос позволено ли ви е да спасявате човека от това, което му е отсъдено да понесе в името на своето по-нататъшно развитие. Вие не можете да предпазите някои хора от извършването на ужасни глупости, тъй като те са в кръвта им. Ако аз ги спра, в това няма да има никаква тяхна заслуга. В името на собственото достойнство, заради психологическото развитие следва да приемаме себе си такива, каквито ние сме, и със сериозност да преживяваме отредения ни живот. На нас са ни необходими и нашите грехове, и нашите грешки, и нашите заблуди, иначе ние ще бъдем лишени от най-силните причини, подбуждащи ни към развитие.
Карл Густав Юнг, «Тавистокските лекции»
Има три най-лоши довода: това ни е предадено от предците; това е обичайно; това е общоприето.
Съветите на дървото:1. Стой гордо и право.
2. Помни своите корени.
3. Пий повече течности.
4. Лови слънчевите лъчи със всяка своя клетка.
5. Умей да противостоиш на ветровете и на вихрушките.
6. Бъди доволен от своята естествена красота.
7. Наслаждавай се на околния вид.
Най-убедителната, при това най-кратка реч на знаменития адвокат Анатолий Кони:
Съдили юноша-гимназист, набол с нож своя съученик. Причина за неговата отчаяна постъпка бил всекидневният тормоз: младежът бил гърбав, "Гърбушко!", всеки ден в продължение на няколко години пострадалият го привествал.
Адвокатът му произнесъл най-кратката и, възможно, най-ефектна реч в своята бляскава кариера. Той започнал така:
- Здравейте, уважаеми съдебни заседатели!
- Здравейте, Анатолий Фьодорович! - отвърнали съдебните заседатели.
- Здравейте, уважаеми съдебни заседатели!
- Здравейте, Анатолий Фьодорович! - отново, но вече с недоумение отвърнали съдебните заседатели.
- Здравейте, уважаеми съдебни заседатели!
- Здравейте де, стига толкова, Анатолий Фьодорович! - отвърнали съдебните заседатели със силно раздразнение.
- Здравейте, уважаеми съдебни заседатели!
Кони отново и отново повтарял своето приветствие, докато и съдебните заседатели, и съдиите, и всички присъстващи (процесите с тези времена били открити) не се взривили от ярост, почнали да крещят:
- Изведете този луд от съдебната зала!
- А аз го казах само тридесет и седем пъти! - завършил своята "реч" адвокатът.
