Здравейте, уважаема госпожо Кулезич,
Понеже със задоволство забелязвам, че Вашето предаване Насреща Люба Кулезич поставя съществени проблеми от обществена и културна значимост, искам да Ви занимая с един такъв проблем.
От м. ноември 2009 година излиза едно необичайно за българските условия списание, носещо името ИДЕИ. Това е философско и психологическо списание, което ни се иска да стане трибуна на свободолюбивите и мислещи хора у нас. Насочено е преди всичко към младите хора у нас, студенти и ученици, и се стреми да подпомага тяхното личностно и духовно развитие. Вече излязоха 5 книжки, сега подготвяме шестата.
Издаваме списанието в невероятно трудни условия: малочислена група философи, психолози и съпричастни хора заплащаме на печатницата за всеки брой със свои лични средства. С една дума казано: изнемогваме. Ала нямаме намерение да се отчайваме или пък да се отказваме. Смятаме, че сме се захванали с едно значимо дело, което си струва и жертвите, и лишенията. Моя милост е инициатор за създаване на списанието и е негов главен редактор.
По наша преценка хората в България, особено пък младите, имат нужда от такова списание. За 19-те месеца, откакто излиза списанието, то си намери немалко приятели, верни читатели и хора, които чувстват списанието като свое. Това именно ни обнадеждава и ни кара да вярваме, че едно интелектуално списание за духовните неща и за най-горещите български проблеми би могло да оцелее в нелеката екзистенциално-културна ситуация, в която пребивава страната. Ситуация, белязана от тенденции към цялостно чалгизиране и опростачване на националния живот, в това число и на културния.
Ще кажете защо Ви пиша това писмо? Ето защо.
Ами защото откакто съществува списанието медиите не му обърнаха капчица внимание. Ако беше започнало да излиза списание, да речем, под името ЦИЦИ, медиите и журналистите щяха да се изпотрепят да го представят на високоинтелектуалната си публика, ала на списание, носещо името ИДЕИ, никой (с нищожни изключения) не му обърна никакво внимание! С една дума медиите показаха, че за огромната част от тях такива най-значими за живота на човека неща като духовните, именно философия, ценности, личностност, идеи, убеждения, самостоятелно осмисляне на ставащото и пр. не само че са безинтересни, но те, явно, са и нежелани. Правете си сама изводите какво показва това - и какво то означава.
Като капак на всичко разпространителските фирми на периодичните издания и книжарите отказват да разпространяват нашето списание, обосновавайки се с това, че то било "непазарно" и "нерентабилно", т.е. било насочено към прекалено тънък читателски слой. С удивление откриваме, че сме изправени пред някаква непонятна "пазарна цензура", която е още по-грозна и налудна от идеологическата, т.е. от онази, която имахме по времето на комунизма.
В резултат списание ИДЕИ е удостоено с честта да стои арестувано по книжните борси - именно нему е отказана самата възможност да попадне в ръцете на евентуалните си читатели. Месеци наред имаме чувството, че се опитваме да разбиваме с глави някакви каменни стени. А иначе уж сме европейска, свободна и плуралистична в ценностно и идейно отношение страна. Това обаче е една фикция. Съдбата на списание ИДЕИ е очебиен пример в подкрепа на тази констатация.
Та Ви пиша това писмо, признавам си, с едно-единствено намерение: да разбера Вашата реакция. Дали пък поне Вие няма да ни разберете и да покажете съпричастност към проблемите ни? Надявам се, че за Вас лично не е безинтересен този факт, че у нас в крайно тежки условия се мъчи да си проправи път към съзнанията на хората едно необичайно списание за духовните, т.е. за истински значимите неща, на което никой - забележете: никой! - не ще да подаде ръка и да го подкрепи.
Поне като даде възможност, примерно, повече хора да научат за него, за неговото съществуване и за тежките условия, в които то е поставено. Защото ако нещо не се промени, списанието ще бъде удушено съвсем скоро и неминуемо ще загине.
Бъдете жива и здрава - и успехи!
С поздрав: Ангел Грънчаров, философ
П.П.Позволявам си да публикувам и в своя блог това писмо, т.е. да го направя "отворено" или "открито" по причини, които се разбират от само себе си. Т.е. неговата специфика изисква това.
Понеже със задоволство забелязвам, че Вашето предаване Насреща Люба Кулезич поставя съществени проблеми от обществена и културна значимост, искам да Ви занимая с един такъв проблем.
От м. ноември 2009 година излиза едно необичайно за българските условия списание, носещо името ИДЕИ. Това е философско и психологическо списание, което ни се иска да стане трибуна на свободолюбивите и мислещи хора у нас. Насочено е преди всичко към младите хора у нас, студенти и ученици, и се стреми да подпомага тяхното личностно и духовно развитие. Вече излязоха 5 книжки, сега подготвяме шестата.
Издаваме списанието в невероятно трудни условия: малочислена група философи, психолози и съпричастни хора заплащаме на печатницата за всеки брой със свои лични средства. С една дума казано: изнемогваме. Ала нямаме намерение да се отчайваме или пък да се отказваме. Смятаме, че сме се захванали с едно значимо дело, което си струва и жертвите, и лишенията. Моя милост е инициатор за създаване на списанието и е негов главен редактор.
По наша преценка хората в България, особено пък младите, имат нужда от такова списание. За 19-те месеца, откакто излиза списанието, то си намери немалко приятели, верни читатели и хора, които чувстват списанието като свое. Това именно ни обнадеждава и ни кара да вярваме, че едно интелектуално списание за духовните неща и за най-горещите български проблеми би могло да оцелее в нелеката екзистенциално-културна ситуация, в която пребивава страната. Ситуация, белязана от тенденции към цялостно чалгизиране и опростачване на националния живот, в това число и на културния.
Ще кажете защо Ви пиша това писмо? Ето защо.
Ами защото откакто съществува списанието медиите не му обърнаха капчица внимание. Ако беше започнало да излиза списание, да речем, под името ЦИЦИ, медиите и журналистите щяха да се изпотрепят да го представят на високоинтелектуалната си публика, ала на списание, носещо името ИДЕИ, никой (с нищожни изключения) не му обърна никакво внимание! С една дума медиите показаха, че за огромната част от тях такива най-значими за живота на човека неща като духовните, именно философия, ценности, личностност, идеи, убеждения, самостоятелно осмисляне на ставащото и пр. не само че са безинтересни, но те, явно, са и нежелани. Правете си сама изводите какво показва това - и какво то означава.
Като капак на всичко разпространителските фирми на периодичните издания и книжарите отказват да разпространяват нашето списание, обосновавайки се с това, че то било "непазарно" и "нерентабилно", т.е. било насочено към прекалено тънък читателски слой. С удивление откриваме, че сме изправени пред някаква непонятна "пазарна цензура", която е още по-грозна и налудна от идеологическата, т.е. от онази, която имахме по времето на комунизма.
В резултат списание ИДЕИ е удостоено с честта да стои арестувано по книжните борси - именно нему е отказана самата възможност да попадне в ръцете на евентуалните си читатели. Месеци наред имаме чувството, че се опитваме да разбиваме с глави някакви каменни стени. А иначе уж сме европейска, свободна и плуралистична в ценностно и идейно отношение страна. Това обаче е една фикция. Съдбата на списание ИДЕИ е очебиен пример в подкрепа на тази констатация.
Та Ви пиша това писмо, признавам си, с едно-единствено намерение: да разбера Вашата реакция. Дали пък поне Вие няма да ни разберете и да покажете съпричастност към проблемите ни? Надявам се, че за Вас лично не е безинтересен този факт, че у нас в крайно тежки условия се мъчи да си проправи път към съзнанията на хората едно необичайно списание за духовните, т.е. за истински значимите неща, на което никой - забележете: никой! - не ще да подаде ръка и да го подкрепи.
Поне като даде възможност, примерно, повече хора да научат за него, за неговото съществуване и за тежките условия, в които то е поставено. Защото ако нещо не се промени, списанието ще бъде удушено съвсем скоро и неминуемо ще загине.
Бъдете жива и здрава - и успехи!
С поздрав: Ангел Грънчаров, философ
П.П.Позволявам си да публикувам и в своя блог това писмо, т.е. да го направя "отворено" или "открито" по причини, които се разбират от само себе си. Т.е. неговата специфика изисква това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар