Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

понеделник, 19 август 2013 г.

Красноречив симптом, показващ битуващите нрави в тази нашенска т.н. "научна" или, опази Боже, "философска" общност

Съвсем случайно тази сутрин попаднах на един крайно специфичен отзив за списание ИДЕИ, публикуван под нещо като рецензия на списанието, публикувана в блога на блогъра Майк Рам; до този момент наистина не бях попадал на твърде показателния коментар, който лице, представящо се като "Николай Узунов", е сътворило; ето, вижте какво е благоволил да напише този "колега" за списание ИДЕИ и най-вече за неговия главен редактор, именно за моя милост; мисля, че коментара му не се нуждае от реакция, щото сам по себе си е крайно показателен особено що се касае до битуващите нрави в тази нашенска тъй наречена "научна" или, опази Боже, "философска" общност; позволих си все пак да поправя правописните и пунктуационните грешки на автора:

Списанието било "елитарно", това пък от къде го измислихте?! Ха-ха-ха, г-н Грънчаров пише върху злободневни теми, няма да казвам, че аз, който съм студент-магистър, откривам множество теоретични празнини в образованието на г-н Грънчаров! Бях седнал един ден в Народна библиотека с всички броеве за да ви изведа вашата псевдоинтелектуалщина, но след това се отказах, реших: “болен мозък, нека поне живее със самозаблудата, че прави нещо!” – след като се отказах.

Г-н Грънчаров, надявам се ниският език да е продиктуван от единственото намерение да популяризирате проекта си, а не защото не знаете много неща от история на философията! Ако притежавате twitter, винаги бих ви показал грешките и незнанията ви (herr_uzzunov е регистрацията ми в twitter).

И още един съвет, може би е крайно време да смените политиката на хленчене, която сте започнал от бр.1 и да престанете да създавате излишен вакуум, с идеята, че сп. ИДЕИ е алтернативата пред затъпяващата младеж! Мислите ли, че зле разказаната философия, продадена на пазара за 5 лева, носи стойностен резултат?!

СВЕДЕНИЯ за автора на горния коментар, открити в Уикипедия, свободната енциклопедия:

Николай Здравков Узунов е български философ. Дипломира се с труд върху Хегеловата философска система: "Отрицанието във философската система на Хегел", след което следва магистратура по съвременна философия в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава магистърска теза на тема "Конституиране на обектите в трансценденталната феноменология на Едмунд Хусерл. Впоследствие следва втора магистратура Преводач-редактор, с изучаване на немски език. През 2013 година е приет редовна докторантура в СУ "Св. Климент Охридски" по шифър Съвременна философия. В момента Николай Узунов работи върху своя дисертационен труд, посветен на "ранния" Едмунд Хусерл.

Роден е в град Благоевград на 22 април 1984 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ