С проф. Б.Тошев проведохме дискусия или по-скоро обмяна на мисли по проблеми на научния живот у нас и за това как българската наука може да достигне световните научни стандарти, в това число и най-вече по въпроса какви международни изисквания и стандарти трябва да покрият българските научни списания; проф. Тошев написа и специална статия по тия проблеми, която ще излезе в новата книжка на сп. ИДЕИ, това трябва да стане до края на този месец: Автентичната, чистата научна форма на търсене на истината. В тази връзка ето какво ми пише големият български учен като отговор на писмото, с което съпроводих въпросната публикация в онлайн-изданието на списанието; по-долу пък можете да прочетете и моето писмо до него, в отговор на което той именно ми пише (между другото се обръща към мен, както виждате, с "д-р Грънчаров", произвежда ме, така да се рече, в "доктор", аз обаче нямам тази научна титла, но това са маловажни подробности):
Драги д-р Грънчаров,
Нямам бележки по представянето на статията, която навярно нямаше да напиша, ако Вие не бяхте ме включили в тази дискусия. Дано има полза от нашата публична размяна на мисли. Аз обаче не съм голям оптимист в това отношение. Конформизмът на старите поколения учени и меркантилизмът на тези, които идват след тях, не са благоприятните фактори за толкова необходимата промяна.
Желая Ви здраве, Борислав Тошев
Здравейте, уважаеми проф. Тошев,
Публикувах Вашата статия в блога на списанието и подготвям също така публикацията й и в хартиеното издание на сп. ИДЕИ, заедно с нашата досега проведена дискусия; новият брой на списанието ще трябва да излезе от печат до края на декември; сложих едно друго заглавие на самата публикация в блога, запазвайки също така и оригиналното заглавие.
Та в тази връзка моля ако имате някакви забележки по публикацията да ми ги съобщите, та всичко да бъде направено както трябва. Ако не възразявате, ще се опитам и ще се постарая съвсем скоро да напиша един отзив по Вашата статия, в който ще поставя и няколко въпроса; да се надяваме, и други хора ще се изкажат, интересно е как написаното от Вас ще се възприеме, в моя блог идват немалко българи, занимаващи се с наука, та затова имам такава една надежда.
Напълно споделям това, че у нас, в България, за жалост, тепърва предстои този поврат в научната дейност, който ще я изведе до автентичния й смисъл, както и ще я синхронизира със световните разбирания и стандарти - щото ние, трябва да признаем, десетилетия имахме нещо, което само наподобяваше науката, ала не беше наука в истинския, същностния смисъл. Та затова и в тази област сега още повече от всякога ни е необходим един такъв благотворен за бъдещето на българската наука поврат. С оглед на това, убеден съм, трябва много да се дискутират всички ония въпроси, които Вие поставяте в своята толкова полезна и богата на смисъл статия.
Изключително много Ви благодаря, че откликнахте на предизвикателството ми и взехте участие в дискусията ни по един толкова впечатляващ начин! Ще се радвам и в бъдеще да обменяме мисли по все така интересни и важни проблеми!
С поздрав от сърце и с уважение: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар