Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

сряда, 8 януари 2014 г.

Всичко следва да е изцяло в интерес на качеството на образованието на младите хора: това е главният приоритет

Слава Богу, успях да подготвя за печат и да изпратя за отпечатване в печатницата и втората от двете книжки, които излизат през месец декември (след известно забавяне)! Усилена работа падна около празниците, преди и след тях, имам предвид работа на целия редакционен екип, който правим списанието, заедно с колегите-философи от Украйна, на които тук искам специално да благодаря: най-вече на проф. Константин Райда и на доктор Сергей Шевченко, двамата учени, без които международното многоезично издание на списание ИДЕИ изобщо нямаше да съществува. Чудесно е нашето сътрудничество, което, както виждаме, почна да дава своите плодове: това е втората книжка, която издаваме за една година! Изпълнени сме с ентусиазъм да продължим своето общо и така полезно дело.

В личен план сега мога да си почина ден-два, пък след това да се захвана със своите изоставени заради подготовката на списанието проекти, върху които работя. Имам предвид най-вече работата по книгата с условно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, на която искам да дам всичко най-добро, на което съм способен. Невероятно много ме вълнува работата по тази книга, за жалост обаче в последните две години имах много малко спокойствие, така потребно на човека, които иска да извърши нещо добро - и нещо полезно. И други неща съм захванал да пиша, но едно по едно. А писането на една книга винаги е нещо добро - и нещо най-полезно. Независимо от всичко в този наш живот, което ни се случва, това все пак е най-доброто, което човек може да направи: да работи върху онова, за което чувства, че е роден, което е негово призвание. Моята съдба, изглежда, е тази: да пиша, да изразявам духа си чрез мисли.

Е, това не значи, че изцяло пренебрегвам преподаването на философията, не, напротив: преподаването винаги печели изключително много от това ако преподавателят наред с преподаването много работи в тази сфера, именно изследването, търсенето на истината, писането, творчеството (ако трябва да употребим тази дума). Тия две неща - изследването и преподаването - взаимно се подпомагат, те не могат едно без друго. Когато ги има и двете, това именно е предпоставката за обогатяването и на едното, и на другото. И за неговата ефективност. Тъй че аз, според силите си, се отдавам и на двете, на моменти се ентусиазирам като малко дете. Всяка работа, ако не се работи с увлечение и вдъхновение, не е работа, не си струва усилията. Това е именно и истинското.

Разбира се, важно е човек да има и подходящите условия за да може да си гледа работата пълноценно, истински, както трябва. В тази връзка искам да се похваля (и, респективно, "да дръпна дявола за опашката", това е опит за шегичка, за малка шегичка!), че оня клас, който преди празниците се бунтуваше и не ме искаше за свой преподавател по философия, вчера се държеше изцяло променено, именно подобаващо, и часът, по моето възприятие, мина чудесно! За което много се радвам. Бях поканен от учениците и на родителска среща, на която непременно ще отида. Много е важно доколко и дали ще издържи този тест училищното ръководство, защото от неговата позиция зависи всичко в подобни случаи. Да се надяваме, че ще изпълни задълженията си. Които следва да са изцяло в интерес на качеството на образованието на учениците. Това е главният приоритет. Всичко друго отива на заден план.

Ще ми се да вярвам, че ръководството съзнава това. Ала доста се съмнявам: в светлината на най-новата му изцепка. Както и да е: хора сме, всички грешим. Дори и началството понякога греши - време е дадени фактори да осъзнаят това. И когато осъзнаеш, че си сгрешил, има си начини да поправиш грешката. Да, има такива начини. Иска се обаче разкаяние. Съзнанието за непогрешимост обаче не помага, то е изключително зловредно...

Това исках да кажа тази сутрин. Бързам за работа, имам днес първи час. Затова няма да ви обременявам с дълъг сутрешен текст. Бъдете здрави - и успешен ден на всички, които прочетоха това!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ