Слава Богу, успях да подготвя за печат и да изпратя за отпечатване в печатницата и втората от двете книжки, които излизат през месец декември (след известно забавяне)! Усилена работа падна около празниците, преди и след тях, имам предвид работа на целия редакционен екип, който правим списанието, заедно с колегите-философи от Украйна, на които тук искам специално да благодаря: най-вече на проф. Константин Райда и на доктор Сергей Шевченко, двамата учени, без които международното многоезично издание на списание ИДЕИ изобщо нямаше да съществува. Чудесно е нашето сътрудничество, което, както виждаме, почна да дава своите плодове: това е втората книжка, която издаваме за една година! Изпълнени сме с ентусиазъм да продължим своето общо и така полезно дело.В личен план сега мога да си почина ден-два, пък след това да се захвана със своите изоставени заради подготовката на списанието проекти, върху които работя. Имам предвид най-вече работата по книгата с условно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, на която искам да дам всичко най-добро, на което съм способен. Невероятно много ме вълнува работата по тази книга, за жалост обаче в последните две години имах много малко спокойствие, така потребно на човека, които иска да извърши нещо добро - и нещо полезно. И други неща съм захванал да пиша, но едно по едно. А писането на една книга винаги е нещо добро - и нещо най-полезно. Независимо от всичко в този наш живот, което ни се случва, това все пак е най-доброто, което човек може да направи: да работи върху онова, за което чувства, че е роден, което е негово призвание. Моята съдба, изглежда, е тази: да пиша, да изразявам духа си чрез мисли.
Е, това не значи, че изцяло пренебрегвам преподаването на философията, не, напротив: преподаването винаги печели изключително много от това ако преподавателят наред с преподаването много работи в тази сфера, именно изследването, търсенето на истината, писането, творчеството (ако трябва да употребим тази дума). Тия две неща - изследването и преподаването - взаимно се подпомагат, те не могат едно без друго. Когато ги има и двете, това именно е предпоставката за обогатяването и на едното, и на другото. И за неговата ефективност. Тъй че аз, според силите си, се отдавам и на двете, на моменти се ентусиазирам като малко дете. Всяка работа, ако не се работи с увлечение и вдъхновение, не е работа, не си струва усилията. Това е именно и истинското.
Разбира се, важно е човек да има и подходящите условия за да може да си гледа работата пълноценно, истински, както трябва. В тази връзка искам да се похваля (и, респективно, "да дръпна дявола за опашката", това е опит за шегичка, за малка шегичка!), че оня клас, който преди празниците се бунтуваше и не ме искаше за свой преподавател по философия, вчера се държеше изцяло променено, именно подобаващо, и часът, по моето възприятие, мина чудесно! За което много се радвам. Бях поканен от учениците и на родителска среща, на която непременно ще отида. Много е важно доколко и дали ще издържи този тест училищното ръководство, защото от неговата позиция зависи всичко в подобни случаи. Да се надяваме, че ще изпълни задълженията си. Които следва да са изцяло в интерес на качеството на образованието на учениците. Това е главният приоритет. Всичко друго отива на заден план.
Ще ми се да вярвам, че ръководството съзнава това. Ала доста се съмнявам: в светлината на най-новата му изцепка. Както и да е: хора сме, всички грешим. Дори и началството понякога греши - време е дадени фактори да осъзнаят това. И когато осъзнаеш, че си сгрешил, има си начини да поправиш грешката. Да, има такива начини. Иска се обаче разкаяние. Съзнанието за непогрешимост обаче не помага, то е изключително зловредно...
Това исках да кажа тази сутрин. Бързам за работа, имам днес първи час. Затова няма да ви обременявам с дълъг сутрешен текст. Бъдете здрави - и успешен ден на всички, които прочетоха това!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар