Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г., ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (30), Авг. 2019 г.,

вторник, 6 август 2019 г.

Защо излагането на мисли в есеистична форма е така нежелано и дори забранено в средите на нашата "на́учна академичност"?


Под публикацията със заглавие Атеист, богомил, християнин ли е Елин Пелин? се започна обсъждане на проблема защо в "научните среди" у Нашенско есеистичният стил е така нежелан и недопустим; изказаха се мнения, в които се недоумивя защо е така, след като по света не е така. Аз дадох там своето разбиране по проблема, който за мен специално не е от вчера, и в личен план съм го преживял навремето, пък и досега. Ето тия всичките коментари, които са добра отправна точка според мен за по-съдържателна дискусия:

Анонимен каза: Есеистичният стил е чудесен - ние не сме богове, а реални хора и винаги, винаги субективни, дори когато правим искрено усилие да бъдем обективни. Да си го признаем и честно, с кураж да заемем позиция в скромен, сиреч есеистичен стил. Научният стил "sucks" с обективната си претенциозност, но вярно - научната инквизиция не прощава.

Проблемът идва от друго. Няма да коментирам дали съм вярващ, но християнството е сложна религия и трябва много да се внимава, да вземем фразата "Обичай враговете си" (diligite inimicos vestros). Всъщност тя е масово неразбрана, а работата е в това, че на латински за "враг" има две думи - "inimicus" или личен враг и "hostis" - обществен враг. Христос говори за личните врагове, а срещу обществените старият завет е пълен с войни, насилие и убийства.

Второ, есеистичният стил не е шуро-баджаншки, нито пък пиша-каквото-ми-щукне. Той също изисква да структурирате и изразите ясно мислите си.

ако имате нужда от помощ или просто критично и позитивно мнение, пишете на bighty@gmail.com

По-здрави.

Анонимен каза: Че есеистичният стил е проблем много ме учуди. Вадя напосоки 5 книги от библиотеката си, още втората е отбелязана като... есе - "Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене" от Хана Аренд - един от най-забележителните философи на 20 век и да, тя е жена, ученик на Ясперс и Хайдегер. Това произведение е световна референция, цитирано безброй пъти и също толкова важно, колкото и работите й върху тоталитаризма. Някакво си есе от 350 страници!

Аз имам френски превод, оригиналът е на английски, не ми е известно дали я има на български.

А ето как Реймон Арон е получил доктората си... с есе! "En 1938, il obtient son doctorat ès-lettres avec une thèse intitulée Introduction à la philosophie de l'histoire ainsi qu'un essai sur la théorie de l'histoire dans l'Allemagne contemporaine." (wiki Raymond Aron)

Какво пък не му харесват на есето маститите професоря в БГ?! Изумително просто.

Ангел Грънчаров: Ще обясня в какво е проблемът според мен.

Просто става дума за криворазбраната "научност" у нас. Която беше възведена до пиедестал, до положението на ненарушима догма особено във времето на "единствено правилната НАУЧНА идеология", именно комунистическата. Науката се възприемаше тогава като образец, модел, свята догма: истинно е онова, което е научно; ненаучното пък е различното, нарушаващото догмата или канона. Моята дисертация е върху тази тема: за "научността" и философичността в интерпретирането на проблема за духа на човека. Философията трябвало да бъде научна - аз пък настоях, че следва да е философична. С оглед да постигне естеството на духа, за което научността е неподходяща форма за изразяване. Който се интересува може да потърси текста на дисертацията ми (там, където са електронните издания на моите книги).

Освен това има и едно друго обстоятелство, което според мен е решаващо. Есе се пише доста по-трудно от "интерпретативният наукообразен текст", нали така? За да напишеш свястно есе се иска и дарба, всеки не може да пише свястни есета. "УчЕните" у Нашенско обикновено са некадърници в писането и затова се се хванали като слепец за тояга за т.н. "научност" в литературознанието, например, или в областта на философията или където искате другаде. Ако почнат на защити на дипломни работи и докторати да пускат по-свободни по формата си есесистични текстове, ще дойде един момент, в който ще си проличи, че научната пасмина не може да пише, щото тъй наречените "научно-интерпретативни" текстове са обикновено крайно некадърно написани, неприятни за четене текстове. По тази причина научно-бюрократичната "академична", моля ви се, пасмина брани като светая светих своята некадърност, т.е. това да не би да се разбере, да не стане публична тайна, че тя е некадърна в областта на писането, иначе казано - на мисленето. И затова се води такава голяма война срещу есеистичното писане, за което, както казах, се иска талант.

Почнат ли да минават - да пускат! - талантливо написани есеистични текстове, ще дойде краят на властовата хегемония на некадърността и на посредствеността в науката, знайно е, че в бюрократично устроената наука на най-високите постове са обикновено най-големите некадърници. И те употребават властта си за да си бранят тъкмо некадърността си, от която черпят съответните облаги. Да крият тайната си (че са некадърни) от изобличаване.

Аз навремето си имах точно по тази причина големи проблеми със защитата на моята дисертация. Рецензентите настръхнаха тъкмо защото тя беше написане не наукоообразно, а философски, иначе казано - есеистично. Формата й беше твърде СВОБОДНА, тази форма ми беше необходима да изразя едни по-богати на смисъл ИДЕИ. И ето затова срещнах дружен отпор от страна на некадърниците, подвизаващи се в тъй идеологизираната тогава сфера на философията. Тоест на "единствено правилната НАУЧНА философия" - марксистко-комунистическата. Некадърниците с титли обявиха текста ми за ненаучен. Отстъпващ от догмите на единствено-правилната НАУЧНА философия.

Темата ми беше за духа, т.е. обвинен бях че съм отстъпил от "единствено-правилния научен материализъм". И прочие. Преди 1989 г. бях обвинен, че съм отстъпил от марксизма, след 1989 г. същите тия титуловани нищожества ме обвиниха (за абсолютно един и същ текст, аз не промених нито дума в текста си!), че съм бил си останал "марксист", интепретацията ми била, моля ви се, "прекалено марксистка".

Съзерцавайки, любувайки се на тази неподправена идиотщина се отказах да се защищавам още на предварителната защита (състояла се в катедрата по "марксизъм-ленинизъм" в ПУ преди 1989 г. и в катедрата по философия в СУ - след 1989 г.). Просто нямах излишни нерви да се боря с тъй сплотената властваща при това каста на некадърниците. Пък и за мен растежът в бюрократизираната научна йерархия у Нашенско никога не е бил примамлива цел. (Ако беше, разбира се, и аз щях да скалъпя криво-ляво един "чисто НАУЧЕН текст" - с оглед да стана "босент" и патом - "профанесор". Каквито у нас с лопата да ги ринеш, толкова многобройна е тази наша "академична" измет.)

Такива работи. Така из виждам нещата около тъй нежеланата - в рамките на нашата бляскаво развита "научност" - есеистичност. Борбата срещу есесистичното писане затова е така безпощадно жестока. Есеистичното писане е свободно, а пък некадърниците освен личностите (талантливите) най-силно мразят тъкмо СВОБОДАТА.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ