Вчера се явих на две интервюта за учител по философия и гражданско образование. Искам в тази връзка да разкажа нещо, което смятам че е важно.
На първото "събеседване" комисията ме запита какво бих направил ако "двама ученика проявяват агресия един към друг", иначе казано, ако са се сбили. И аз започнах да им развивам своята теория, че най-напред трябва да се направи нужното коренът на агресията (от която е пропита сегашната анахронична система, агресията е неин център, около който всичко се върти!) да бъде пресечен; младите хора в училище са подложени на непрекъсната агресия от нас, учителите (да слушат под заповед, да изпълняват, да мълчат, да пишат и пр., всичко е по принуда, под натиск, насила и пр.), а така не бива, нещата по този път не стигат доникъде; като трупат агресия под този груб натиск, учениците трябва някъде да излеят натрупаната агресия, ето, тя избликва по всякакви поводи; но като избликне, като се стигне до проява на агресия, аз съм привърженик на друг подход, не да ги озаптявам чрез караница или заплахи от наказания, щото това нищо не решава, а да поговоря с учениците, да им помогна да решат спора или конфликта си с разговор, с преговори, този е човешкият начин за решаване на конфликти, т.е. чрез убеждаване, чрез създаване на предпоставките за вътрешна, душевна промяна и пр.
Философствам си значи аз по тази начин и забелязвам, че членовете на комисията (учители, заместник-директор) ме гледат с облещени очи, сякаш съм някакъв извънземен. Бяха, така да се каже, удивени на глупостите, които според тях им приказвах. По едно време един от комисията (май беше учителят по физкултура!) не издържа и ме прекъсна ето как: (Прочети ЦЯЛАТА ПАБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар