Ето какво казах на един отказал се решително от мисленето роболюбив нашенец, който вярва, че предците му били роби, че представата за "турското робство" е светиня, до която не бива да се докосваме за да не я оцапаме, че това, че сме потомци на "петвековни роби" било основание за патреотична, моля ви се, гордост; вярвайки в тия идиотщини, този нашенец съвсем не се усеща, че самият той е станал техен роб; та значи му казах следното:
- Човек може да е роб на тъпи представи за историята и за живота. Човек може да е роб на собствената си умствена инертност, на мързела и неспособността си да мисли. Хрумвало ли Ви е понякога за такава една възможност? Човек може да е роб на инстинктите си. Или на тялото си. На желанията си, примерно на сексуалния си нагон. На глупостта си човек може да е роб. Възможности за робуване бол. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар