Каква е същността на комунизма?
Често в блога ми или в ютуб-каналите ми има интересни коментари, които поставят важни въпроси, нуждаещи се от обсъждане. Ето един, който поставя въпроса за същината на комунизма (по-долу има и кратък мой отговор, понеже по тия въпроси съм писал много в книгите си, пратих адепта на комунизма да чете в тях!):
@Benevento3588: Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове.
Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта.
Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате.
Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права.
Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор.
Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така?
Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате.
Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове.
Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е зашото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате?
Моят отговор:
Шикалкавите. Адвокатствате за да защитите тъй скъпия ви комунизъм, но сте напъвате да изопачите неговата същина. Той е именно дива ненавист към личността и свободата. Една е на думи, важна е същината и делата. Какво показаха комунистите в реалната история, такава е същината им. Писал съм много по тия въпроси в моите книги, идете четете ги. Имам полемична статия срещу проф. Добрин Спасов от ранния период на прехода, публикувана във в-к ВЕК 21, която се казва ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА. Там именно го опровергавам, той шикалкави толчно като вас. Намерете я, прочетете я. Аз мисля съм публикувал копие в блога си. Не мога да се повтарям сега. Просто сте неинформиран. Иначе Ви благодаря за критиката! Умело адвокатствате, ще станете добър адвокат. Но философстването е нещо друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар