Защо се налага умните да разговарят с простите?
Един човек в коментар в ютуб-канала "Паралел 42", където се събира нашия Философски клуб (под публикация със заглавие Демократична ли е демократичната ни общност?), ми каза:
@bull4o80: За 36 години "преход" отделни същества в България и Европа се подиграваха, упражняваха и спекулираха с понятията "демокрация" и "демократично". На обикновения човек му се втръсна до безобразие и даже взе да изпитва омраза към тези думи. За каква демокрация бълнувате става вече 37 години? Това си е жива форма на феодализъм (олигархат) с умерена форма на ограничаване на свободите?! Това е днешна Европа и днешна България. Пак трябва да сме с правилните хора и да говорим правилните неща, като при социализма, само че 2-ро качество хора с 2-ра ръка дрехи, с 2-ро качество храна, живеещо на кредит.
Отвърнах му следното:
За това, че демокрацията ни е мижава, крехка, дори лъжлива, не ни е виновна Европа или Америка, за това са виновни ченгетата от ДС и комунистите, намиращи се под прякото разпореждане и заповедите на КГБ, Москва, Кремъл. Те именно държаха и държат под свой контрол нашия злополучен преход от комунизъм към демокрация.
Но не по-малко виновни сме и самите ние, гражданите, ние, българите: понеже не си изпълняваме ролята ние да сме движещата сила на всичко, а не ченгетата. Ние пък не си изпълняваме ролята защото твърде голям е хаосът в главите на повечето българи, които под влияние на комунисто-руско-мутренската пропаганда в медиите и в социалните мрежи не само че не разбират своите коренни интереси, но и, на това основание, нямат волята да се борят за правата, за интересите си.
Ние, гражданите, сме разделени на 300 партии и се джафкаме помежду си като кучета, докато проруската и комунистическа мафия и олигархия се радва, ръкопляска ни и ни краде колкото може и дори повече от това. Принципът "Разделяй и владей!" пък действа така ефективно у нас защото същата тази мафия-олигархия непрекъснато издига нови и нови подставени лица, способни на всяка мерзост за пари, за слава, за облаги: то не бяха жоржганчевци, то не бяха яниянета, то не бяха марешкивчета, то не бяха барековци, то не бяха славитрифоновци, то не бяха бокоборисовци, то не бяха воленсидеровци-копейкиновци, то не бяха руменрадевци, шарлатани и мошеници на политическата и медийната арена (таваришчпрафесаривахръйставци, карбовчовци, дацентвацевци, явордачковци, киробрейковци, манолглишевци и т.н.) бяха бол, с лопата да ги ринеш и колкото и да ринеш, немаш шанс да ги изринеш!
Това е моето обяснение на философ: от състоянието на главите, на душите, на умовете, на съзнанията зависи всичко в този наш социален и по-специално български свят. Щом главите на повечето българи са подобни на боклукчийски кошчета, щом като в тях цари пълен хаос, няма как да настъпи управия, няма как да започнем да се движим към доброто, няма излизане от злото и от тресавището.
Затова най-важното е всеки ден да разговаряме, да спорим, да водим горещи дискусии, белким лека-полека започне да се изчистват главите на сънародниците ни от глупости, от лъжи, от простотии, от мании, най-вредна от които е манията, че всичко си зная и всичко си разбирам и затова никого не слушам, щото аз съм най-умен и велик многознайко-всичкознайко. Това е задачата, този е начинът: дискусии, спорове, караници до изнемогване!
Демокрацията е точно това, без дискусии няма демокрация, няма ред в главите, има само хаос и главите на повечето са отровени.
И ето сега онова, което най-много пречи за възхода ни: повечето от представителите на т.н. демократична общност категорично не желаят да разговарят с копейкаджии, с мутро-комунисто-гербоваци, с радевисти, не, те предпочитат да бягат от тях без бой, блокират ги, казват си "Ние сме си умни, добри и чисти, не щем да се цапаме с тази мръсотия, ще си стоим чистички и ще си се любуваме на нашата снежно-бела чистота!"!!!
Ето това казват нашите чистници от демократичната общност, които всеки ден ми казват, че съм си бил губел времето като съм разговарял с "ония там, простаците" от народа! Това ми казват, но аз не се отказвам и продължавам да разговарям с всякакви хора.
Тази е надеждата: да се научим да разговоряме без простотии, без тъпи оплювания на личността на опонента, щото като мислим различно, това е нормално, точно по тази причина трябва да се опитваме с общи усилия да търсим истината. Така мисля аз. Така ме е научила да мисля философията. От това няма да отстъпя, нека да ме плюят и да ми се подиграват всички.
А пък белоснежната демократична общност, която ме е остракирала напълно (те се гнусят да разговарят и с мен, глупака, който си губи времето да разговаря с простите!), нека да опита да помисли докъде ще я доведе тази мания за стерилна белоснежна душевна чистота.
Спирам дотук. Казах каквото трябваше. Приятни размисли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар