БЕЛЕЖКИ ЗА РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ОТ ПЕДАГОЗИ-„АТЕИСТИ“
Иванка и Жак Асса
Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.
Алберт Айнщайн
Било е време когато бяхме млади и много по-лесно „се захващахме“ да пишем. Споменаваме „по-лесно“ защото пишехме за точни науки и за тяхното преподаване в специализираните учебни заведения. Сега се захващаме да пишем само когато имаме съществен повод.
Поводът за тези бележки е изказването на патриарх Данаил относно религиозното образование в училището. Ето цитат:
„ ... От времето на покръстването на българския народ при свети цар Борис през 865 г. и особено след идването в страната на учениците на Кирил и Методий през 886 г., общообразователната и духовната просвета в българското училище са неразривно свързани през цялото историческо развитие на народа ни до средата на миналия век...“
Преди да продължим искаме да демонстрираме нашия „атеизъм“. Често са питали Айнщайн дали е атеист. Той се вбесявал и отговарял, че вярва в Бог, но в „Бога на Спиноза“.
Ако трябва да опишем накратко възгледите на Спиноза, трябва да си представим какво би написал (ако имаше негово Евангелие):
„... Ако ти не ме виждаш на зазоряване в природата, или в очите на приятелите си, или в очите на децата си... ти няма да ме намериш в нито една свещена книга! Престани да ме питаш: кога ще ме научиш какво да правя? ... Престани да се боиш от мене! Аз не те съдя, не те ругая, не се ядосвам на тебе... аз само те обичам!
Престани да ме молиш да ти простя! Аз няма какво да ти прощавам. Щом те създадох с всичките ти страсти, пороци, чувства, удоволствия, потребности... и ти дадох свободна воля какво друго искаш от мене...“
Такива „атеисти“ сме и ние. Обръщаме се към бога само когато изпитваме мъка от загубата на скъпи за нас хора!
Защо трябва да се въведе в училищата новият предмет „Религия и добродетели“?
Целият ни „трудов живот“ (който е около 50 години) е преминал в обучение на млади специалисти. Както през нашето обучение (между другото имаме по три висши образования), така и през преподавателската ни практика съществуваше непрекъснат стремеж към повишаване на квалификацията. Обикновено това се обяснява със съществуването на някакъв „политически страх“! Ние не сме дисиденти, въпреки че винаги сме отклонявали предложенията за „влизане в каквато и да е партия“ – така че не говорим за политически страх. Страх обаче имаше – за едно място в специализираните учебни заведения имаше по 5-6 кандидати - отпаднеш ли, веднага ще се намери друг да те замести. И тогава младите ни хора се нареждаха сред първите по интелигентност.
Сега, по времето на „късната демокрация“, както и в другите обществени области (икономика, селско стопанство, здравеопазване), така и образованието ТРЯБВА ДА БЪДАТ СПАСЯВАНИ.
Един от начините да се спаси образованието е да се подобри дисциплината в образованието. Точно с тази цел МОН и Българската църква предлагат да се въведе новият предмет.
Тъй като следим полемиката по този проблем искаме да аргументираме нашето положително мнение. Говори се за предмет с две изборни модификации: КОНФЕСИОНАЛЕН И РЕЛИГИОЗНИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Очевидно не става въпрос за някаква РЕЛИГИОЗНА ИНДОКТРИНАЦИЯ – родителите могат да избират едната от двете форми съобразно възгледите си. НЯМА ОБАЧЕ РОДИТЕЛИ, КОИТО ДА НЕ ИСКАТ ДОБРЕ ВЪЗПИТАНИ И ОБРАЗОВАНИ ДЕЦА.
Когато кажем, че един човек е възпитан, си представяме една спокойна, уравновесена личност, неизменно вежлива, запазваща хладнокръвие и добронамереност във всички ситуации на ежедневието. Личност, която няма да ви засегне нито със слово, нито с жест и ще съхрани достойнството ви независимо от обстоятелствата. Въобще човек, с когото е приятно да се общува — без напрежение, без премерване на всяка дума, с увереност, че той винаги ще ви разбере.
Как се получава такъв възпитан човек? Като успеем да го научим, че „да гледа небето е по-добре отколкото постоянно да мисли как да печели пари“! Стигаме до проблема как да се поднасят добродетелите, които искаме младите хора да възприемат.
На първо място е семейството!
• Личният пример и съзнателните действия могат да насърчат развитието на добродетели като състрадание, уважение и емпатия;
• Когато се прояви доброта, трябва да се изрази искрена радост и гордост. Обяснете защо постъпката е ценна, защото е успяла да направи някой друг щастлив;
• Обсъждайте чувствата редовно. Говорете за това как се чувства младия човек или как се чувстват другите в определени моменти. Говорете за емоциите, като помагате на младия човек да разбира и изразява своите чувства;
• Четенето на книги е чудесен начин да стимулираме емпатията и добротата у младия човек. Като се обсъждат чувствата, мотивите и действията на героите, младият човек разбира света през техните очи;
• Включвайте младия човек в различни дейности, които изискват сътрудничество и работа в екип. Създаването на театрални постановки или дори просто приготвянето на вечеря заедно са чудесни начини да развиете у него умения за комуникация, споделяне, компромис и решаване на проблеми;
• Благодарността е качество, което ни свързва с другите хора. Трябва да насърчаваме младият човек да си записва неща, за които е благодарен, чрез което го учим да цени отношенията си с близките и да разбира, че щастието е свързано не само с личните постижения, но и с добрите дела, които правим за другите.
Следващият етап е училището!
• Новият предмет трябва да се преподава от високоморални преподаватели. Младите хора са много чувствителни към фалшивостта – следователно новият предмет може да има отрицателно въздействие;
• В предмета могат да се използват ролеви игри;
• Могат да се използват притчи. Известно е, че Христос често е проповядвал чрез притчи;
• Могат да се ползват литературни произведения на наши автори (Йордан Йовков, Елин Пелин, Владимир Зарев и др.) и чужди автори (Никос Казандакис);
• Могат да се коментират религиозните добродетели, залегнали в официалната християнска религия и в другиите религии (ислям и юдаизъм).
Ето основните християнски добродетели:
1.Вяра; 2. Надежда; 3. Любов; 4. Мъдрост; 5. Смирение; 6.Търпение; 7. Скромност; 8. Благоговение; 9. Уважение към ближния; 10. Смелост; 11. Не съди ближния; 12. Жертвоготовност.
Десетте божи заповеди са:
1.Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2.Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3.Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4.Помни съботния ден (*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5.Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8.Не кради.
9.Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10.Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти.
Добродетелите според мюсюлманската етика са:
1.Правдивост; 2.Честност; 3.Търпение; 4.Смиреност; 5.Великодушие; 6.Милосърдие; 7.Справедливост.
Надяваме се, че достатъчно мотивирахме необходимостта от въвеждането на новия предмет в средното училище. Накрая искаме да завършим с анекдота за възгледите на петте най-авторитетни личности на човечеството, чрез което „удостоверяваме“ че никога не сме били „абсолютно сигурни“ в твърденията си (което е характерно за науката):
1.Моисей „Законът е всичко“;
2. Христос „Любовта е всичко;
3. Маркс
„Парите
са всичко“;
4. Фройд
„Сексът
е всичко“;
5. Айнщайн
„Всичко
е относително“.
