Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

 

Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

Ще тръгна отдалеко.

Таваришч Явар Дачкавъй написал дълъг пасквил, в който обяснява, че Путин бил "най-демократично" избран щото на изборите бил получил 87,28% от гласовете на избирателите. По тази извратена логика още по-"демократичен" лидер е таваришч Ким Чен Ун, който е избран с 99.99% от гласовете.

По-нататък таваришч Дачков (за да си заслужи зарплатата!) плюе ПП и ДБ и казва, че те трябвало да мълчат, щото имали подкрепа по 6% (според "прогнозите" на платените от мафията цоциолози!). По тази извратена "логика" колкото по-голема подкрепа има някой, толкова той е по-прав - и толкова повече има право да говори.

Подкрепата на избори (даже и да е реална, а не лъжлива!) не означава, че с нея се измерва това дали лидерите са прави или са неправи. Политическата сила, т.е. влиянието или бройката на избирателите, които подкрепят лидера или вожда, съвсем не е и не може да бъде критерий за правотата му: за истината не се гласува. Защото много често, да не кажа постоянно, мнозинствата от народа грешат, а прави са тия, които са малко. Съвсем по друг начин се решава кой е прав и кой не е прав. В крайна сметка само животът, времето, развитието на реалностите показват и доказват кой е прав и кой не е.

Малък пример: дисидентите по време на комунизма имаха смелостта да кажат открито, че комунизмът е античовешка система; те бяха малко, народът масово мълчеше, а заблудените, а вярващите в комунизма бяха много. И какво се оказа: че прави са единиците дисиденти! Скоро комунизмът рухна под напора на своите пороци, недъзи и престъпления, загина под напора на вътрешната си абсурдност.

Навремето всички смятали, че Слънцето обикаля около Земята, само малцина "луди глави" твърдели и доказвали, че това не е така. Коперник, Галилей, философа Джордано Бруно доказвали каква е истината. (Последният бил изгорен на кладата за това!) Е, идва момент, истината е била призната от цялото човечество. Днес само изключително прост човек може да каже, че Слънцето още обикаля Земята.

Та Дачков говори пълни глупости като казва, че понеже таваришч Радйев или таваришч Путин имали били "голяма подкрепа", т.е. голяма електорална СИЛА, значи те били прави и само те можели да говорят, а тия, дето имали малка подкрепа, трябвало да мълчат. Истината винаги най-напред се осъзнава и подкрепя отначало от малцина. Мнозинствата се заблуждават постоянно и винаги всички ние плащаме цялата цена за заблудите, за илюзиите, за глупостите им.

В тази връзка е добре да се знае и това: философите (ама истинските, не ментетата!) по начало са тия, които служат само на истината. И тъкмо те трябва да бъдат слушани и от лидерите, и от народите. Техният, на философите, единствен интерес е истината да си проправи път в душите и главите, те й помагат да стане това. Истината се ражда в душите, а това е велико тайнство! Философите имат тази огромна отговорност да помагат на душите да станат плодовити, т.е. в тях да се раждат истини, а не глупости, простотии и идиотщини! (Повечето хора, за жалост, имат души, в които нищо не се ражда, те просто са пълни с чужди мисли, такива хора папагалстват чужди мисли, а това е голяма човешка трагедия, за която вина има калпавата държавна система на образование!)

Смисълът на философията е този: да бъдат просвещавани невежите, младите да бъдат обучавани и учени да търсят страстно истината, да я обичат, да мислят свободно и критично, т.е. истински и пълноценно, да работят за нейното тържество и т.н. Мисията на философията е тъкмо тази. Затова и философите имат огромна роля за просвещаването и освестяването на човеците и народите.

Ще дам един пример, който е личностно преживян и изстрадан.

Благодарение на заниманията ми с философия (с истинска философия, а не с лъжлива, имам предвид заниманията ми с философията на Платон, Аристотел, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер и пр.) аз още от студетнските си години разбрах, че комунизмът е противочовешка доктрина, основана само на лъжи. Осъзнах, че няма нищо истинско в него, а също така и че животът в условията на комунизъм е кошмар тъкмо защото комунизмът е най-лют враг именно на живота, на личността и на свободата. От този момент мен вече никаква пропаганда не можеше да ме повдеде, да ме излъже. И аз се научих да разпознавам лъжците още от първите им думи. Имам развит нюх към тия неща, надушвам лъжците отдалече.

Аз станах свободолюбец и правдолюбец, т.е. станах антикомунист и демократ още като младеж. И според силите си се борех със злото, наречено комунизъм. С проказата на душата, наречена комунизъм. Това не е хвалба, това е истината на моя живот.

В далебната 1981-83 г. в университета в Санкт-Петербург (кадето ме бяха избрали за комсомолски секретар!) аз с неколцина приятели-студенти-българи основах Философски дискусионен клуб. (И го запазих много време въпреки че тогава положението беше тежко: в Полша вече имаше "Солидарност"!) А като се върнах в България през 1986-87 г. основах Философски дискусионен клуб в Пловдивския университет, където бях асистент по философия. (Преподавах в часовете си философия, а не марксизъм-комунизъм, разбира се, говорех за идеите на Платон, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер, а не на Маркс, Ленин и... Тодор Живков: аз с глупости никога не съм се занимавал!)

Разбира се, комунистите видяха в мое лице ВРАГ и започнаха по комунистически подло да ме тормозят и гонят. (Уволниха ме от ПУ в края на 1991 г. по най-грозния начин: само на мен не пожелаха да ми признаят правото да преподавам философия, само на мен оставиха старото наименование на предмета в заповедта за назначение - "диалектически материализъм"! - и на това основание ми биха шута!)

Както и да е, аз станах гимназиален учител по философия и гражданско образование. Учебниците тогава бяха писани по съветски образец и от комуноиди и служеха за да отвратят младите от философията, а не да ги приобщят и причастят към нейното тойнство. Разбира се, аз не можех да преподавам по тях, нямаше как да се принизя до това ниво. Наложи ми се да стана "престъпник" или "шпионин" (по грузинския философ Мамардашвили!) и започнах да преподавам по моя си начин. В резултат за няколко години написах и издадох учебни помагала, алтернативни на учебниците на казионната и безчовечна философия, по които държавата (нео-пост-комунистическа!) задължаваше учителите да преподават, с оглед да отвратят младите от мисленето, от истината, от свободата, от духа, от Бога.

Моите учебници или помагала бяха, разбира се, забранени от Министерството на образУванието (и нАуката!), инспекторите като цербери преследваха не само мен, но и учители от страната, които си позволяваха да преподават философия по верния, по добрия, по правилния начин. (Някои обаче преподаваха тайно, познавам такива учители, но, за жалост, те бяха малко!)

Аз пък, по Божията воля, 10 години имах щастието да работя в гимназия, ръководена от либерален и демократичен, т.е. съвременно мислещ директор (да му спомня името, той заслужава това: инж. Венелин Паунов, Бог да го прости!), което ми позволи да приложа свободно своя метод или подход в обучението по философия. Това бяха най-ползотворни и добротворни години в моя живот, тогава написах и повечето от книгите си.

Но другарите не спяха, като пенсионираха принудително директора, сложиха авторитарна директорка-комунистка и мутреса, която, разбира се, направи нужното на два пъти да ме уволни по смешни мотиви (аз я съдих, съдът ме връщаше на работа, тя пак ме уволни, в крайно сметка победи тя, канечна: щото правосъдието у нас също беше овладяно от мутро-комунистите - по руския образец!).

Такива работи. Но аз през всичките тия години бях ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, не се отказах от свободата си: имах си блог и ютуб-канали, дадох пълна гласност на ставащото; усърдно работех за да стигне истината до колкото се може повече души (и глави - щото някои хора, за жалост, сякаш нямат души, а имат единствено глави, които им служат само за да си турят капите връз тях!). В същото време помагах на обществото да търси истината и да я обича. Бях активен и не мълчах, открито казвах какво мисля по важните за обществото теми и проблеми.

Завършвам с този пример, той говори много.

В 2001 г. комунисти, ченгета и милиционери се обединиха за да свалят правителството на премиера-реформатор Иван Костов. Направиха го по единствения възможен начин (Костов щеше да спечели изборите в 2001 г., щото постигна много!): домъкнаха от Мадрид царя! Най-мръснишки и гаден начин беше този, подобен е на начина, по който сега президентът Радйев спечели по безчестен начин властта: ченгетата немат въображение.

Та значи тогава почти всички изведнъж лапнаха въдицата и почнаха да викат: "Само царят може да ни оправи, да гласуваме за царя, той има вразки по цяла Европа!" и пр. глупости се изприказваха тогава. Спомням си моите спорове с учители, ученици, граждани; писах по вестниците, по форумите (интернет тогава току-що беше започнал да работи и у нас!). Аз, монархистът (не крия, че съм привърженик на монархията!), твърдо се обявих против участието на Симеон в избори като партиен лидер, агитирах, разбира се, за СДС на Костов.

Царят спечели изборите, а чрез него мафията (руско-българска и кагебисто-ченгесарска!) овладя цялата власт - и започнаха нейните епични грабежи, злодеяния, лъжи! (Разбира се, всички плюеха тогава Костов, някои луди пари направиха от този занаят, Костов стана най-черният, превърнаха го в зъл демон, аз обаче защитавах истината и, тъй да се рече, по тази причина бях и "костовист"!)

Същата история се повтори със Сидеров, Боко Борисов, патреоти, янетаяневци, барековци, славитрифоновци и ето, с радйевци накрая. Все същата история. Народът у нас в мнозинството си привикна да настъпва все една и съща мотика. И не поумнява. Щото лъжците имат числено превъзходство. (Как ще се меря аз с влиянието на Карбовски, Киро Брейка, Дачков, Копейкин и останалата руска и комунистическа гмеж!?) Но аз твърдо си стоя на позицията на истината - и се боря, според силите си, с лъжците и мошениците. Затова и подкрепям ПП и ДБ, разбира се.

Спирам дотук. Всеки ден се боря с лъжците и разобличавам лъжците и клеветниците, които направиха луди пари от руска и мутренска пропаганда. Които се возят в огромни скъпи "жипове" и живеят в охолство.

Аз обаче скромно си изпълнявам дълга. За което, разбира се, единствената ми награда и оценка е: плюенето от страна на комуноидите и троловете. С което съм свикнал и не се оплаквам: то е свидетелство, че вървя по правия път, че не греша. (Похвали ли ме комуноид и копейкаджия, значи някъде бъркам - този е моят точен критерий! Докато ме плюят, значи всичко е наред!)

Това исках да ви кажа. Този разказ донакъде е и опровержение на най-често срещаните глупости по мой адрес, именно че съм бил "марксист", че съм бил "доносник", че съм бил "комунист", че съм бил "член на БКП", че съм бил работел за пари и пр. Истината за мен е безценна и няма такива пари на този свят, с които някой да може да купи безсмъртната ми душа.

Прочее, Истината е Бог, а Бог е Истината: как мога да дръзна да тръгна против самия Бог?!

Приятни размисли (за незагубилите човешкия си облик!), приятно плюене (за тия, които вече е много съмнително доколко са човеци!)!

Добави в Svejo

Можем ли да поставим агресивната простотия на полагащото й се място?

 

 

Можем ли да поставим агресивната простотия на полагащото й се място?

Една клета копейкаджийска невинна и неука душа ме прати на психолог. Аз му заявих, че съм философ и стоя над психолозите, което накара невежото същество да се задави от смях и от плюнки. Ето какво му написах по този повод щото съм човечен и правя добро на затъналите в глупостта:

Комунчо, не знаеш щото си неук, защото спа в училище. Философите стоят над учените на основание на това, че философията има ред предимства в сравнение с науката. В моята докторска дисертация съм обяснил тези неща. Иди чети да разбереш. Като си неук ще мълчиш и ще си водиш записки като слушаш или четеш неща, които ти казват образованите и учените хора. Сред които философите са най-важни и авторитетни. Защо е така можеш да разбереш ако почнеш много да четеш и да учиш. И требва също така да мислиш над прочетеното. Успех!

Та така, това му написах. Крайно време е да направим нужното щото простите и неуките да започнат да слушат учените и умните с отворени усти и със свалени капи, а също и да си водят записки. Щото простотията в свидното ни Отечество се е разпищолила и не слуша никой.

В противен случай, ако не вземем надмощие над нея, ще затънем и ще се изпоудавим в морето от гадости, щуротии и глупости, което извира от устите и изпод пръстите на неуморната простотия всекидневно.

Добави в Svejo

Участвате ли в битката с тъй немирната и затова така популярна глупост?

 

Участвате ли в битката с тъй немирната и затова така популярна глупост?

В очите на глупака най-умният е най-глупав, а най-тъпия - най-умен и най-учен. Но от това съвсем не следва, че умният е глупав и глупавият - умен. Умният си остава умен независимо от мненията на всички глупаци по света, а глупавият си остава глупав на съвсем същото основание.

Мненията на глупаците не бива да имат друга стойност освен тази, а именно, че са мнения на глупаци - и нищо повече. (Но много често споровете с глупаци ни импулсират да видим нещата от друг ъгъл и в душата ни да се роди нова и ценна идея, затова има смисъл да разговаряме и с простите, с глупавите хора. Прочее, да си прост и да си глупав не е съвсем едно и също нещо.)

Лошото обаче идва тогава, когато глупаците и мерзавците започнат да задават тон в едно общество (или сред човечеството като цяло!), т.е. когато техните мнения и оценки почнат да преобладават. Такива общества се разболяват от трудно лечима болест.

От което следва, че ако умните мълчат и оставят глупаците да вземат надмощие, те извършват престъпление - понеже мълчанието им е насърчение на шествието на глупостта, а също и дезертиране от великата и постоянна борба с нея.

Във всички епохи глупавите и умните са били във вечен конфликт. Между тях няма как да има помирение. Във войната на глупаци и умници очевидно умниците имат ред предимства, но много често те не се ползват от тях, което води дотам, че глупостта винаги надделява и тържествува. И затова големи маси от хора са оглупели, такива хора не обичат истината, а обичат лъжите - и глупостите.

Истината винаги надделява, но за това плащаме много тежка цена.

Нека всеки сам да решава за себе си умен ли е или това не е съвсем така. Разбира се, отчитайте това, че ако тъпанар се мисли за умен, това съвсем не го прави умен - и тъпотията му си личи от всяка негова дума. Тъпотията и глупостта никак не могат да се скрият, те бликат покрай всички напъни на самонадеяните глупаци, страдащи от манията, че са умни.

Умен човек може да бъде оценен подобаващо само от друг умен човек. Ако един умен се въздържа да признае публично ума на друг умен човек, това само означава, че той проявява непростима глупост.

Никой не е застрахован да не прави глупости и да говори само умнотии. Глупостта е немирна и се е спотаила във всяка човешка душа. И при първа възможност избликва без да може някой да я спре.

Месеци наред пиша книга с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО. И много клипчета направих по тази тема. Но се питам дали да я издам като обичайна или класическа книга (в хартия) или да я оставя като хаотично разпръснати из мрежата есета (и видеа) като това, което току-що прочетохте.

Приемам всякакви мнения по този въпрос. За което предварително ви благодаря!

Приятна вечер!

Добави в Svejo

Спор с един комунист за личността и комунизма

 

Под моя публикация в ютуб-канала "Паралел 42" от повече месец тече поучителен мой спор с един комунист (анонимен, канечна!), който при това се представя като много, цитира Маркс и шикалкави доста добре; реших да сложа този спор и в блога си, за да се разбере как в днешно време се спори с комунист (оказва се, че има още такива, моля ви се!): 

@Benevento3588 рече: Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове. Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта. 

Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате. Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права. 

Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор. Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така? Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате. Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове. 

Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е защото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате? 

@Paralel42 отвърна: Шикалкавите. Адвокатствате за да защитите тъй скъпия ви комунизъм, но сте напъвате да изопачите неговата същина. Той е именно дива ненавист към личността и свободата. Едно е на думи, важна е същината и делата. Какво показаха комунистите в реалната история, такава е същината им. Писал съм много по тия въпроси в моите книги, идете четете ги. Имам полемична статия срещу проф. Добрин Спасов от ранния период на прехода, публикувана във в-к ВЕК 21, която се казва ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА. Там именно го опровергавам, той шикалкави точно като вас. Намерете я, прочетете я. Аз мисля съм публикувал копие в блога си. Не мога да се повтарям сега. Просто сте неинформиран. Иначе Ви благодаря за критиката! Умело адвокатствате, ще станете добър адвокат. Но философстването е нещо друго. 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Позволете ми да отбележа една ирония. Вие се позовавате на свой текст срещу марксистки философ, за да ме обвините, че "адвокатствам" за комунизма. Но в същия този текст Вие влизате в диалог с марксист – което значи, че допускате, че неговите аргументи заслужават опровержение. Аз правя същото. Това не е "адвокатстване" – това е философски дебат. Ако Вашата теза беше толкова безспорна, нямаше да отделяте време да опровергавате проф. Спасов във "Век 21". Така че двамата с него сте правили точно това, което правя и аз сега – борите се с идеи, а не с карикатури. Казвате, че същината на комунизма е "дивата ненавист към личността". Но каква е Вашата дефиниция на "личност"? Ако личността е автономен субект, който не дължи нищо на обществото – тогава да, комунизмът е несъвместим с нея. Но ако личността се формира винаги в социална среда, ако свободата на единия е свързана със свободата на другия – тогава Маркс не е враг на личността, а на нейната изолация. Това е философски спор, който не може да се реши с обвинения в "омраза". И в този спор, както проф. Спасов вероятно Ви е казвал, логиката е важна. Съвестта е етическа категория, а логиката – инструментална. В статията ви от април 1991 г. Вие използвате термина „неокомунизъм“ като плашило и емоционален етикет, а не като научно дефиниран феномен. Вие виждате заговор там, където има просто хаотичен, болезнен и обективен процес на разпад на една тоталитарна система и трансформация на елитите. Политическият провал на десницата да извърши лустрация тогава не е научно обяснение, а политическо безсилие. Не прехвърляйте грешките на политиците върху гърба на академичната общност, ако обичате. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Четете книгите ми, там съм обяснил що е личност и всичко останало. Първо се информирайте, разберете, схванете, после отричайте. Много бързате. Прочее, адвокастването също се опира на аргументи и може да бъде опровергавано. Имате доста повърхностна представа за адвокастването, пък в същото време адвокатствате. 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Не се ангажирам с адвокатстване срещу когото и да било! Аз единствено интерпретирам и подлагам на конструктивна критика изложеното от вас. Проблемът е, че в момента Вие не цитирате собствената си дефиниция за личност, не ми давате пасаж, нито рационално доказателство – само казвате „идете там“. Това е удобна позиция, но не е философска. Философът не се крие зад автобиблиография си, той аргументира тук и сега. Казах ви го вече, задачата на философията не е да раздава справедливост, а да разбере МЕХАНИЗМИТЕ на случващото се. Когато настоявате за морал през 1991 г., вие правехта политика, това е проблема, демек политиканствахте. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Вие искате да Ви обучавам. А имате претенции, че знаете. Първом идете прочетете, информирайте се, разберете, а след това се захващайте да анализирате, да критикувате. Между другото понятието за личност е тъй близко до ума, че ми е неудобно да ви обяснявам. Аз се придържам към него. Истината е водещото при мен. 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Цитирайте ми го тогава, вашето понятие за "личност". Добре де, нека приемем, че адвокатството е изкуството на убедителната защита на дадена кауза чрез подбор на факти и интерпретация, без задължение да сме напълно обективни. Ако това е така – тогава аз наистина правя точно това, но не в полза на комунизма, а в полза на ТЕРМИНОЛОГИЧНА ТОЧНОСТ. Вие, от друга страна, СЪЩО адвокатствате – но за своята теза, че комунизмът е само ненавист. Разликата не е в това дали адвокатстваме, а в това на каква доказателствена тежест се подчиняваме. Аз използвам цитати от Маркс, исторически факти (като Парижката комуна и съветската деформация), логически различния между теорията и практиката. А Вие използвате психологически епитети и се позоваване на собствен авторитет. Е извинете ама много неравностойно подхождате по тия теми! Казахте по-рано, че „важна е същината и делата“, аз приемам този принцип – но тогава ми кажете не какво са правили комунистите (защото сме съгласни, че сталинизмът е зло), а защо едно теоретично учение трябва да бъде съдено единствено по неговите най-лоши приложения? С този метод бихме могли да осъдим всяка идея – християнството по инквизицията, либерализма по колониализма, исляма по тероризма. Отговорете ми на тоя въпрос. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Няма "мое" или "твое" понятие за личност, понятието за личност е на всички. Както няма и моя или твоя истина. Мислете малко. Думата "личност" съдържа смисъла, същината, понятието, идеята за личност. Какво има аз да ви дефинирам що значи тази дума?! Прочее, ако не можете сам да го направите, идете четете в книгите ми. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Елате в клуба, там ще обсъдим тия неща. Прочее, те вече са обсъждани. Търсете съответните клипчета. Просто не сте информиран и искате наново специално за Вас да повтаряме всичко. Не става така. Аргументацията ви е адвокатска, моята е философска. Опитайте да разберете каква е разликата. 

Отговор @Benevento3588: ​ @Paralel42 ​​ Защото думите нямат вродени смисли. Те получават смисъл от употребата, от контекста, от традицията, от философската школа, в която се употребяват. Това не е някаква моя прищявка – това е ОСНОВЕН принцип на логиката и езиковата философия от Аристотел до Витгенщайн. Когато кажете „личност“, Вие влагате нещо свое. Но аз не мога да го зная, докато не ми го кажете с думи. Ако не го кажете – тогава Вие не водите философски разговор, Вие прокламирате вяра. А вярата не се оборва с аргументи – тя се приема или отхвърля. Аз не съм длъжен да приема Вашата вяра. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Всяка дума е понятие, в което е вложена същността (в идеална, мисловна форма) на предмета, т.е. неговият смисъл. Понятието значи носи в себе си истината на този предмет. Оттук следва, че ние нямаме право да изкривяваме по субективен начин този смисъл или тази истина. Мисленето е боравене с понятията, игра с тях, в която имаме свобода, но не дотам да подменяме смисъла, значението на понятията. Затова е добре те ясно да се дефинират в началото на спора. Щото повечето спорове са за това, че всеки си (не)разбира понятията както си иска. А това се дължи на обстоятелството, че повечето хора (особено слабообразованите) смесват и подменят понятията със своите представи за обсъждания предмет. Представата е непълноценно, субективно "понятие", в което не се съдържа същността на целия род или вид предмети, които мислим чрез него, а се съдържа характерното за един конкретен предмет или поне за малка група близки предмети. И по тази причина субективните представи водят до безсмислени, безпредметни и непродуктивни спорове. И водят до глупави караници. Затова в публичните дискусии в социалните мрежи образованите личности не трябва да мълчат когато дърдорят слабо образовани и невежи словоблудци (таксиджии и обущари!), а следва да участват за да вдигат нивото на дискусиите, т.е. да се прояснява същността, истината и да се постига тъй потребния ни смисъл. Мълчанието на умните и образовани хора в мрежите е главна причина за безразделното ширене на простотията в тях, което стигна дотам простаци и лъжци да задават тон в тях, да се провъзгласяват за "умни", за "велики мислители", за, моля ви се, "експерти" и дори за "духовни водачи". Битката с триумфиращата простотия трябва да се води всеки ден и неуморно. Високомерното мълчание на умните е пагубно. Ще загинем, ще се удавим в морето от простотия ако продължава така. Апелирам всички, които не са се запазили от вируса на простотията, да се включат самоотвержено в борбата с нея!!! Истината и доброто ще победят, те винаги побеждават, рано или късно, но ние не трябва да стоим със скръстени ръце! Да живей мислеща, духовно просветлена, свободолюбива, правдолюбива, християнска и европейска България! 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Поне това е реалистична позиция, близка до Аристотел и до средновековната схоластика. В нея наистина има дълбоко логическо ядро. Но тук има един съществен философски проблем, който Вие не отчитате: кой определя „същността“ на понятието? Има ли една-единствена същност на „личност“ или „комунизъм“ – или те са исторически променливи, спорни, контекстуални? Ако аз Ви кажа, че според Маркс същността на личността е именно социалната й природа („човекът е съвкупност от обществени отношения“), а Вие кажете, че същността на личността е автономният индивидуален субект – тогава ние не спорим за това дали комунизмът обича личността, а за това коя дефиниция за личност е валидна. Това не е спор за факти – това е спор за философски основания. И той НЕ може да бъде решен с позоваване на "истинския смисъл на думата", защото няма връхна инстанция, която да ни каже кой смисъл е „истинският“. Но позволете ми да обърна този аргумент срещу Вас самия: Вие самия отказвахте да дефинирате "личност" в продължение на няколко реплики, позовавайки се за пореден път на собствената си библиография за да се легитимирате. Я ми кажете ако сте толкова образован човек, защо първоначално отказахте да вдигнете нивото на дискусията с ясна дефиниция!? Аз Ви предизвиках да го направите – и едва сега, след няколко кръга, Вие давате мета-дефиниция (за понятията), но все още не ми давате съдържателна дефиниция на личността. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Изпадате в непростим релативизъм. Няма никакво значение какво Маркс, вие или аз разбираме под "личност" - щото самото понятие носи в себе си своята същност (истина) и от нас не се иска да я "прибавим" към него, иска се само да я признаем и да я използваме в разсъжденията си. Аз да Ви дам дефиниция за личност ли? Та нима Вие не разбирате тази дума? Същността е в понятието, в думата, тя си стои там, от нас се иска само да я проясняваме. И това аз съм правил в своите книги. Там същността се изявява в своята чистота. Аз нищо не прибавям от себе си, нито пък изопачавам същността със своята самонадеяна "ученост", както прави Маркс. Същността, съдържаща се в понятието, в думата, е предостатъчна за мислещия човек.Той е мислещ доколкото се ползва от нея. Това е. Всичко друго е демонстриране на някаква суетна ученост. 

Отговор @Benevento3588: Винаги съм се чудел защо вие определяте Радев непременно като "комунист"? Какво е комунистическото в него? По-скоро бих го нарекъл държавен капиталист. Той използва държавата (или олигархията свързана с нея) за да дирижира ключови сектори като енергетика, инфраструктура, обществени поръчки, банки, понякога „национални шампиони“ — докато формално има пазар и частен капитал. В пост-комунистическа България това доста често се бърка с т.нар. "клиентелизъм" и зависимостите от олигархичните мрежи („мафиотската държава“ в политическия жаргон) — не с учебник по комунизъм, а със самата завладяна институционална мрежа което е проникнала в цялата държавата. Какво общо има това с класовата борба на "комунизма"? При него по-точно може да пасне олигархично-държавен капитализъм с популистка маска — държавата като разпределител на ресурси и обществена легитимация. 

Отговор @Paralel42: Някои влюбени в комунизма твърдят, че, първо, комунизъм било нямало в действителността, а било имало само социализъм, а, второ, че този социализъм не бил даже социализъм, а бил, видите ли... "държавен капитализъм". (Щото в техните представи "капитализъм" е нещо "лошо", а комунизъм-социализъм е нещо "хубаво"!) Та и Вие така правите. Явно много обичате "пресветлий комунизъм". А комунизъм какво е? Думата иде от комуна, т.е. за комуниста индивидът е нищо ("добрият индивид" всъщност е комунист, т.е. той е пожертвал личността и индивидуалността си!), а комуната (общността от безличия, от безличности, сиреч от комунисти) е всичко. (Държавата и властта за комуниста също така са най-важните инструменти за комунизирането, за обезличаването на обществото!) Значи комунист е оня, който мрази личността и условието да бъдеш личност, а именно свободата. Комунист е оня, който като види личност или личностно отношение и поведение, почва да трепери от злоба - и не се успокоява докато не направи нужното да стъпче, а най-добре - да унищожи тази личност. В днешно време комунистите, понеже не могат да комунизират, т.е. да обезличат цялото общество, правят така: те самите, общността на безлични комунисти, стават мафия, правят си мафиотска комуна, примерно партията "Прогресивна България" (или ГЕРБ), вземат властта и почват да крадат яко другите, некомунистите, сиреч личностите, с което им отмъщават, че са личности. Понеже комунистът е ликвидирал личността и личностното у себе си, той, казахме, смята некомунистите и особено антикомунистите за врагове (нарича ги "фашисти", "либерали", "умнокрасивитет", "капиталисти", "лоши", "еврогейове" и т.н.), от което следва, че трябва да ги унищожи, ако не физически, то поне в "морален" план; затова комунистите друго не правят освен да лъжат, плюят, клеветят, обиждат и т.н. всичко, що има някакви признаци на личност и на личностност. Дива омраза към личността и свободата е най-точната дефиниция на комунизма. (Достоевски добре е описал тези неща, при което трябва да добавим, че комунистът е и материалист, и безбожник, тия неща вървят ръка за ръка!) Комунистите имат няколко "кита" на "душевността" си: омразата, лъжата, кражбата, парите, убиването. Те общо взето в историята си нищо друго не са правили, само това са правили: да лъжат, да крадат, да трупат пари, да убиват. Затова Радев е комунист, иначе казано, е безличник, който дърдори заучени лъжливи и тъпи мисли, пронизани от омраза към личността, свободата, демокрацията, Европа, Америка (и просмукани от любов към безличности като Путин и полковник Гундяев, дегизиран като "патриарх", от любов към Русия, "православието", това е другото име на кагебизма-комунизма, СССР) и т.н. (Боко е съвсем същият!) 

Ние, българите, наред с руснаците, още много ще страдаме от комунизма, мутирал и вампирясал в наши дни. Не си представям как ще се отървем от тази зловредна безчовечна и бездуховна (аморална!) напаст. Писателят Димитър Талев пък твърди, че последният комунист щял да бъде в България; дано не е прав, но се страхувам, че е съвсем прав. Приятни размисли ви желая! И хубав ден! 

@Paralel42: Ще Ви отговоря пункт по пункт:

Вие пишете:

Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове. Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта. 

По първия пункт: Шикалкавите. Комуната е общност, която не признава раз-личността. Ако в една общност има раз-личности, това вече не е комуна в смисъла на комунизма и комунистите. Вие срещал ли сте комунист, който да не мрази оня, който не е комунист? Няма такъв. Ако има, той вече не е комунист. Затова аз дефинирам: комунизмът е дива омраза срещу личността. Няма смисъл повече да се увърта. А че комунистите постоянно лъжат, щото им е неизгодно да признаят истината за самите себе си, е нещо, което личи и при Маркс, и при всички други комунисти. Аз не съм срещнал нелъжещ комунист. Когато комунистът не лъже, той вече е човек, а не комунист. 

Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате. Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права.  

По втория пункт: Не ме интересува какво казва Маркс, Ленин, Сталин или Живков. За мен е важна същността, истината, идеята. В комуната няма място за свобода, има ли свобода, това вече не е комуна, а е свободна общност на индивиди, това е свободно пазарно общество (наричано от Маркс "капитализъм"). Приказките на Маркс против свободата именно издават омразата му към нея. Изразът "абстрактна буржоазна свобода" именно показва дивата омраза на комуниста срещу свободата. Изразът "материална свобода" е глупост, простотия. Изразът "формална свобода" също е глупост. Важното е, че комунистите мразят свободата така, какво дяволът мрази Евангелието - и светената вода. 

Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор. Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така? Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате. Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове. Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е зашото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате?  

По третия пункт: Изразът "психологизация на политическата философия" е глупост, издаваща ненавистта на комунистите към човека (а човекът е неделим от свободата, човекът е свобода!) Човекът има душа, психика, когато говорим за човеците, нямаме право да игнорираме факта, че те имат души. Схващате ли сега колко е тъпо изискването: "Ама вие психологизирате, недейте да психологизирате!"?! Човекът не е вещ, драги комунисто-материалисти, за щастие, той има душа, нещо, което за вас не може да се каже. Естествено, че комунистите постоянно лъжат, крадат и убиват. Дори и да се срещне тук-там комунист, който не е убивал, примерно, това само показва, че той не е напълно комунист. В същността на комуниста е да убива - и да краде, за лъженето да не говорим. Комунизмът е криминална доктрина. Сталин е бил на млади години бандит, обирджия на банки. Това важи за всички истински комунисти: лъжат, крадат и убиват. Ето, любимият ви таваришч Румен Радйев постоянно лъже, краде, а ако се наложи, би убил, злобното му лице издава това. Неслучайно империята на комунистите беше наречена съвсем основателно ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО от великия антикомунист, личност от висока проба Роналд Рейгън. Накрая искате да ме преметнете (да ме излъжете: вие също сте комунист и лъжете както дишате!), че Маркс другояче си бил представял комунизма, като "свободна асоциация на производителите", което е лъжа. Свободно се асоциират производителите само при капитализма. Четете "Комунистическия манифест" като отбягвате лъжите. Думата ДИКТАТУРА там е възлова. Диктатура и свобода са антоними. Но как да различите що е лъжа като за Вас лъжата е "истина", а истината е "лъжа"? Сега разбирате ли защо е така трудно да се спори с комунисти?!

Добави в Svejo

Моят метод за очовечаване на страдащи от злоба копейкаджийски души

 

Моят метод за очовечаване на страдащи от злоба копейкаджийски души

Обичам да си правя разни експерименти. Примерно сложих си снимка с перука! :-) Целта ми е троловете, сиреч копейките, да поплюят колкото се може повече отрова, белким отровата им почне да понамалява.

Моята лечебна стратегия (философското консултиране е една много ефективна терапия на тежко увредени, жестоко болни души!), та моята стратегия е: подобно на змиите и троловете-копейкаджиите, предполагам, имат все пак ограничен, да се надяваме, ресурс или запас от отрова и колкото повече я плюят, толкова повече отровата им намалява.

Забелязал съм, че като плюе яко даден копейкаджийски трол, отровата му почва така силно да намалява, че в един момент той почва да говори почти човешки, без особена или с притъпена злоба.

Имаме такива постижения и в нашия клуб, успяхме донякъде почти да очовечим няколко копейки (няма да споменавам имена!). ;-)

А и понеже съм кандидат-президент, работя по посока да облагородявам и сближавам всички нашенци. Щото все пак сме един народ.

Щото не се ли научим да разговаряме, тогава ще стигнем до побоища, а това вече сме го преживявали, то не трябва да се връща.

Добави в Svejo

Учители, къде сте? Интелектуаци, защо мълчите? Духовни водачи, онемяхте ли? Защо спите, скъпи учени умници?! Какво чакате? Да се изпоудавим в морето от простотия ли?

Учители, къде сте? Интелектуаци, защо мълчите? Духовни водачи, онемяхте ли? Защо спите, скъпи учени умници?! Какво чакате? Да се изпоудавим в морето от простотия ли?

Искам да поставя един важен въпрос, който е добре да бъде обсъден по-широко.

Всеки човек нещо е учил и разбира от дадени неща или от едно нещо - имам предвид по-задълбочено. Няма как даден човек да разбира от всичко, да знае всичко. По тази причина е много глупаво даден човек да се изказва по всички теми "напълно компетентно", с претенция, че неговото мнение е "истина от последна инстанция". Всяка жаба, дето се казва, трябва да си знае гьола. А в наше време в Мрежата е пълно с хора, които са се вманиачили, че знаят всичко, изказват се по всички въпроси, не слушат по-запознатите, по-умните, по-подготвените, експертите.

Настъпи ерата на "тоталната демокрация", на "пълното равноправие", при което таксиметровият шофьор, дремещ в таксито си на стоянката за таксита, се изказва, примерно, в тик-ток по абсолютно всички въпроси, той, моля ви се, разбира от всичко, от политика, от дипломация, от философия, от религия, от мистика, от икономика, от финанси, от образование, от психология; същото важи и за продавачката на цветя, която има самочувствието на експертка по всички теми и проблеми. В тази говорилня, пълна с маниаци-всичкознайковци, разумните гласове не могат да се чуят, а господстват профаните, дърдорковците, простаците, тях никой не може да ги надприказва, от което, разбира се, публичните дискусии се обезсмислят, отиват по дяволите, вместо да напредваме в търсенето на истината (дебатирането, дискусиите са начин на съществуване на демокрацията, т.е. на нормалното човешко общество!), всичко в крайна сметка отива по дяволите, вместо да се обогатяваме, вместо да си помагаме за да се развиваме като пълноценни личност, масово днес хората затъпявят, озлобяват се, опростачват се.

А Мрежата е измислена за друго: за обмен на знания, идеи, информация, за умствено, за духовно обогатяване на хората, не за опростачване; всичко биде изтълкувано наопаки и беше изопачено да крайна степен. Изглежда така не е само у нас, а навсякъде. В резултат се стига да странни феномени: тъпанарят Тръмп стана президент на САЩ, а пропагандистът-чалгаджия таваришч прафесар Ива Хръйстав у нас минава за "голем учен", моля ви се!

Какво да правим в тази ситуация? Можем ли нещо да променим и то към добро? Промяна е нужна, да затъваме в тресавището на маниите, на дърдоренето, на безсмислието, на простотията е глупава работа.

Моето мнение е, че и тук, както и във всяка сфера на живота, се налага да се борим, да правим нужното да надмогваме деформацията. Без борба нищо добро не е било постигнато в живота и в историята. Самият живот е борба. (Борба за истината, за доброто, за правото, за справедливост, за свобода, за идеали, ценности!) Отделният индивид всеки ден би следвало да се бори със собствените си недобри склонности, желания, страсти, мании и пр.

А пък в общността (раз)умните, добрите хора не трябва да мълчат, гнусейки се от ширещата се наоколо простотия, а трябва да започнат да се борят със самонадеяните празнословци, със словоблудците, с дърдорковците. Къде са добрите учители, къде са стойностните професори, къде е истинската т.н. интелигенция, къде са интелектуалците, писателите, духовните водачи или пастири?! Какво правят те, с какво са заети, защо не си изпълняват своята тъй важна, отговорна, възвишена просветителска, възпитателна мисия?! Защо мълчат, защо не се чува техният глас?

Единици са тези интелектуалци, които участват в дебатите, във всекидневните дискусии, а повечето високомерно мълчат, сакън да не се оцапат?! (Те, моля ви се, с простаци не щат да говорят, това било под тяхното достойнство!!!) Добре де, но ако умните се самоизолират и капсулират в своя кръг, ако се гнусят да разговарят с "простия народ", тогава няма ли да стане така, че народът хептен да се опростачи, да затъне в глупави мании, да отдаде душата си на конспиративна, на отровна руско-кагебистка имперска пропаганда примерно, да стигне до жалкото положение да не може да различана истина от лъжа, добро от зло, грозно от красиво, право от криво и т.н.?! (И не само това, но се стига дотам такива хора да загубят разсъдъка си до положението злото да смятат за "добро", а доброто - за "зло", истината да смятат за "лъжа", а лъжата - за "истина" и т.н.!) Давате ли си сметка, драги интелектуалци, че вашето мълчание е съучастие, е подпомагане тъй разюзданата вакханалия на простотията, на маниащините, на празнословието, на бездуховността, на безчовечността?!

Спирам дотук. Мисля, че казах главното. Аз много пъти съм крититувал въпросната интелектуална (а това значи и демократична!) общност за проявяваното късогледо високомерие, за мълчанието й, за грандоманията й, за това, че такива хора с гнусят да разговарят с "прости хора". Неслучайно Иво Инджев написа, че "Мълчанието е злото!" (а не злато!), но кой ли ти слуша? Единици са, на пръсти се броят интелектуалците, които участват в публичните дебати, но и те се изявяват главно по телевизиите, в големите сайтове, но няма да ги видите във форумите, където простотията необезпокоявана триумфира, шества, нагло трови душите особено на младите.

И след това се чудим защо младите не могат да мислят, да разбират, да четат, да разговарят, защо мнозина от тях са умствени и морални инвалиди и дори изроди?! Сега разбрахте ли защо това е така?

Учители, къде сте? Интелектуаци, защо мълчите? Духовни водачи, онемяхте ли? Защо спите, скъпи учени умници?! Какво чакате? Да се изпоудавим в морето от простотия ли чакате?

Приятни размисли ви желая!

Добави в Svejo

Как станах не просто "професор", а "народен професор"?

Как станах не просто "професор", а "народен професор"?

Кой знае защо в сайта на телевизията 7/8 са ме представили ето как:

В предаването се включва проф. Ангел Грънчаров, който анализира състоянието на медийната среда в България, поведението на националните телевизии, свободата на словото и пропагандата, поляризацията на българското общество по темата Русия-Украйна, както и обществените реакции след участието на Мартин Карбовски в БНТ.

Това са написали там техническите лица, предполагам, щото водещият Крум Савов ме представи в предаването коректно, а именно като философ. Не като професор. Но ето как реагираха на този факт оплювачите в блога ми:

Защо се представяш за професор бе, шарлатанин?!

Това пише един анонимник там. Приписват ми, санким, на мен, че се представям, видите ли, с фалшива титла. Аз никога и никаде не съм се представял като "професор" (за мен тази титла не била никога жилана, камо ли пък мечта на живота, както е при толкова много други хора!). Прочее, почти всичките ми състуденти (особено тези от Санкт-Петербург, станаха професори, дори и най-некадърните - да не споменавам имена!), само аз (и един особено стойностен човек, философ, автор на чудесни книги!), не станахме професори (но ние и двамата и не сме го искали, то не е било цел за нас!). Както и да е, ето обаче, че напоследък доста хора ме наричат "професор", дали защото физиономично приличам на такъв, дали защото съм започнал да говоря като "професор" (опази Боже!), не знам точно защо, но е факт, че почти масово ме наричат "професоре".

Аз пък, понеже обичам да ядосвам една особено скудоумна част ат населението, започнах да се наричам "народен професор", т.е. един вид народът, а не някакви си там тъпи "нАучни съвети", са ми присъдили титлата, което за мен е голяма чест все пак, нали така? ("Само просяците са скромни!", твърди поетът Шилер.)

Та така, за майтап и с терапевтично-възпитателна цел (спрямо оплювачите ми, копейкаджиите!), аз тепърва все по-често ще се наричам "НАРОДЕН ПРОФЕСОР", да видим дали това ще има известен благотворен ефект върху най-озлобената част от народната ни природопопулация.

Спирам дотук.

Приятна вечер!

Добави в Svejo

Да лъжеш, да мамиш и да псуваш не е израз на свобода: това е тирания на простотията!

Да лъжеш, да мамиш и да псуваш не е израз на свобода: това е тирания на простотията!

Някакъв човек (а може и да са двама!), пишещ под името "Ivaylo Mariana Georgievi", ми прати следния интересен коментар по повод на мой постинг, разобличаващ измамника таваришч Карбовский:

От къде такава злоба бе, нали има и друга гледна точка и Карбовски е човек който трябва да я изрази?! Свобода на словото, забрави ли? За какво ми е свободата на словото ако не мога да те напсувам?

Това е написал човечецът, или любовната двойка, или съпрузите, не знам какви са (аз турих препинателните знаци, те не признават правилата на пунктуацията!); ето що ми се наложи да им кажа:

"Другата гледна точка" спрямо истината се нарича ЛЪЖА. Свободата на словото предполага много, всякакви гледни точки или позиции, това е нормално и е чудесно, но забележете: всички гледни точки (или мнения) имат стойност или ценност само доколкото са устремени към постигането на истината, подпомагат овладяването на умовете, на съзнанията, на душите ни от нея.

А ония мнения (или "гледни точки"!), които са в раздор с истината, които ни отвеждат встрани от нея, които ни тикат в тресавищата на лъжи, клевети, простотии, глупости, конспирации и т.н., са зловредни, те са отрова за душите; точно такива мнения трябва да бъдат отхвърляни без жал, без никакъв компромис. (С истината компромиси нямаме право да правим, тя е свята - и затова е благодатна! "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", думи на Христос!)

В живота всеки ден тече, ако сте забелязали, безкомпромисна борба или дори война на истината с лъжата, на правдолюбивите човеци с лъжците, с измамниците, с тия, които смятат хората за балъци (турската дума "балък" май значи "шаран" или просто "риба"!?) или мишки и затова им поставят не само въдици с кукички, но и им устройват и всякакви капани - с оглед да ги отклонят от истината, да замъглят истината, да я отдалечат от нас.

Тия измамници и лъжци в историята са били наричани с различни имена, някои съвсем лъжливи: софисти, демагози, "свободолюбци", популисти, пропагандисти, манипулатори, "стожери" на "алтернативното свободно слово" (таман като Карбовски, Волгин, Дачков, Вацев, Мацев и т.н.!), "анализатори", "цоциолози" и т.н. Те се крият зад безчет най-съблазнителни маски, но факта си е факт: те са измамници, те са лъжци, те са пропагандисти, те са манипулатори.

Защо лъжат ли? Как за какво ни лъжат, за ПАРИ ни лъжат, канечна, за какво друго да лъжат?! Те са ПЕЧАЛБАРИ.

Такива са изброените по-горе, за тях истината нищо не значи, за тях важни са единствено парите. "Парица е царица!", този е техният байганювски лозунг, това е вдъхновяващият ги девиз. Този лозунг предава смисъла на презрения им живот (иначе са доста богати, возят се в скъпи джипове, правят се на "велики" и пр., а всъщност чисто и просто са долнопробни мерзавци, мошеници, измамници, лъжци, шарлатани и пр.!)

Това е положението с "АЛТЕРНАТИВНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ" и със "ЗАЩИТАТА НА СВЕЩЕНАТА СВОБОДА НА СЛОВОТО", под тази подрана мантия се прикриват въпросните мошеници, с оглед никой да не види голотата им, мръсния им зад.ник!

Надявам се, ви се поизясни картинката, а? Или още смятате, че Карбовски и сие са "защитниците на свободното слово"?

Нека да сме сериозни де, нали знаете как се нарича оня, който не може да различи истина от лъжа? Наивник се нарича, тъпанар се нарича, дебил се нарича, кретен се нарича, олигофрен се нарича (да ме прощават дебилите, кретените, олигофрените и пр., те са нещастни и болни хора, а тия са чисто и просто зомбита, сами са се лишили от акъла си!).

Приятни размисли ви желая! И хубав ден!

Добави в Svejo

Защо цените на стоките в страните на малоумниците са високи?

 

Защо цените на стоките в страните на малоумниците са високи?

Цената на стоката по принцип е договор между купувача и продавача. Като по-важен е купувачът, потребителят: заради неговите потребности и интереси съществуват и производството, и търговията. Ако цената на търговеца не ти харесва, не купуваш. Ако дадена цена е неизгодна на повечето купувачи, продавачът е обречен на провал, на фалит: стоките му няма да се продадат, ще се развалят, ще трябва да ги изхвърли, ще понесе загуби. Накрая ще фалира.

Има умни и тъпи търговци. Има умни и тъпи потребители. Който не си съзнава и не си защитава интереса, е тъп. За тъпотията се плаща немалка цена. Всичко в този свят си има цена. Акълът е най-важната стока. Но не се продава на кантар. И не не налива в главите, противно на това което са ви говорили даскалиците в училище, мечтаещи, завалийките, да можеше акъла да се налива през ушите в главите с фуния.

Връщаме се на купувачите и търговците. Умният търговец знае, че е тъпа работа да туриш свръхвисока цена на някоя стока, която лесно няма да се продаде и ще залежи. Той затова гледа да сложи приемлива за купувачите цена, те да купят стоката със съзнанието, че сделката е изгодна и за тях. Доволният купувач е най-добра инвестиция на умния търговец. Той печели от хубавия оборот. Търговията му процъфтява. Той забогатява. Справедливо забогатява.

Тъпият търговец прави простотии, държи се глупаво. И също си получава заслуженото. Разорява се. Озлобява се. Нещастен е. Беден е.

Ще ви разкажа една съвсем реална история. Показателна, показва ни колко много тъпанари-търговци има у нас.

Знаете, че търговците сега у нас се надпреварват да печелят от тъпотията на масовия български купувач. Стока, която миналото лято струваше 1 лев, сега струва 2 евро. Примерно кочан варена царевица. Кафе от автомата лани беше 60 ст., сега е 60 цента. И така нататък. Но ето моя пример.

На главната улица на едно градче (на морето намиращо се) има гостилница, ресторантче, пред което винаги има опашка от клиенти. Чужденци и нашенци. В това градче има десетки други ресторанти и гостилници, които общо взето са празни. (Само по един-двама тъпанаря с жените и децата си важно-важно ядат там, това е обичайната гледка!) Ресторантът (прилагам снимка и му правя безплатна реклама!), пред който има опашка винаги, има голямо табло, на което са изписани цените на всички ястия. Веднага установяваш, че това са съвсем нормални, приемливи за потребителите цени. И хората стоят на опашка за да се освободи маса и да могат да седнат. Цял ден е така. Оборотът е смайващ.

Всички други ресторанти имат кожодерски цени, два-три пъти по-високи от приемливото. Все пак проклетите риби на скара не са със златни люспи за да струват 20-30-40-50 евро порцията. Е, в тия ресторанти няма клиенти ако не броим бодрите един-двама тъпанари, сядащи там за да покажат на целия свят, че цената за тях нема значение, щот са много богати. Богати с тъпотия, разбира се. (Вечер, от немай-къде, скъпарските ресторанти се напълват - балъците-тъпанарите никога нема да свършат! На тях се крепи господството на простотията в света!)

Добре де, не се ли сещат въпросните ресторантьори-тъпанари, че и те могат да постъпят умно и заведенията им да са пълни по цял ден? Сещат се, предполагам. Но те са заложили на умната стратегия "Дерем кожата на клиента, милост не знаем!". Предполагам заплашват оня, умния си колега, да спре "да подбива цените в нашия бранш"! Няма да се учудя в един момент да му подпалят нощем ресторанта.

Това исках да ви кажа. Изводът е: клиентът е господарят. В него е "и ножа, и сиренето", в него са парите. Ако клиентите имат акъл, цените в съответната държава са нормални, приемливи. В страни, в които народът страда от крещяща умствена недостатъчност, цените са високи и непосилни. Щото потребителите не се ползват от правата си да регулират ставащото на пазара. Те се поставят в позицията на овце, които се оставят да бъдат доени, стригани, да им дерат кожите, да им ядат канибалски и месата. От търговците да бъдат подлагани на тия процедури. Вълците у нас са търговците. Но овците са си виновни за всичко.

В Гърция в кафенето кафе и минерална вода струват 2.50 евро. У нас сещате ли се каква е цената на същото? Да ви я казвам ли? В Гърция кило кайсии струват 50 цента. У нас нали знаете колко струват?

Добави в Svejo

Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?

Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?

Един човек ми каза, че съм се бил опитвал да обяснявам на... зомбита; наложи ми се да му отвърна ето що:

Такава ми е работата. Върша си работата, изпълнявам си задачата. Ние, философите, разговаряме с всички човеци. И с умни, и с прости, и със здрави, и с болни. Човещината изисква това.

Философията в същината си е нещо най-човечно. Човечност е другото име на философията.

Затова аз не мога да кажа като "звездните интелектуалци", които, навирили носове, говорят:

"Абе остави ги тия бе, те са прости и нема да разберат, а ние не можем да се унизим да говорим с прости хора!"

Ние, учителите, ние, философите, разговаряме с всички човеци. Особено с ония, чиито глави са объркани и болни. Не можеш на умствено и морално сакат човек да кажеш:

"Махай ми се от главата, аз с такива като теб не разговарям!"

Както, за жалост, постъпват толкова много нашенски умници.

Поради което простотията у нас, необезпокоявана, цъфти в такива пищни цветове...

Добави в Svejo

До какво води мълчанието на умните и образованите - и разюзданата вакханалия на простите в социалните мрежи?

До какво води мълчанието на умните и образованите - и разюзданата вакханалия на простите в социалните мрежи?

Ето какво казах на един човек, който повдигна въпроса как мислим и разговаряме на едно място:

Всяка дума е понятие, в което е вложена същността (в идеална, мисловна форма) на предмета, т.е. неговият смисъл. Понятието значи носи в себе си истината на този предмет.

Оттук следва, че ние нямаме право да изкривяваме по субективен начин този смисъл, тази съшност или тази истина. Мисленето е боравене с понятията, ти е игра с тях, в която имаме свобода, но не дотам че да подменяме смисъла, значението на понятията.

Затова е добре понятията ясно да се дефинират в началото на спора. Щото повечето спорове са за това, че всеки си (не)разбира понятията както си иска.

А това се дължи на обстоятелството, че повечето хора (особено слабообразованите) смесват и подменят понятията със своите бедни и повърхностни представи за обсъждания предмет.

Представата пък е непълноценно, субективно "понятие", в което не се съдържа същността на целия род или вид предмети, които мислим чрез него, а се съдържа само характерното за един конкретен предмет или поне за малка група близки предмети.

И по тази причина субективните ("прекалено човешки" по Ницше) представи водят до безсмислени, безпредметни и непродуктивни спорове. И водят до глупави караници.

Затова в публичните дискусии в социалните мрежи образованите личности не трябва да мълчат когато там дърдорят и се упойват от "ума" си слабо образовани и невежи словоблудци (таксиджии и обущари!), а следва да участват в тях за да вдигат нивото на дискусиите. Да се вдига тяхното ниво означава да се полагат съзнателни усилия за проясняване на същността, на истината - и да се постига тъй потребния ни по-богат смисъл.

Мълчанието на умните и образовани хора в мрежите е главната причина за безразделното ширене на простотията в тях, което стигна дотам простаци и лъжци да задават тон, да се провъзгласяват за "умни", за "велики мислители", за, моля ви се, "експерти" и дори за "духовни водачи".

Битката с триумфиращата простотия трябва да се води всеки ден и неуморно. Високомерното мълчание на умните е пагубно. Ще загинем, ще се удавим в морето от простотия ако продължава така.

Затова апелирам всички, които не са се заразили от вируса на простотията, да се включат самоотвержено в борбата с нея!!!

Да, истината и доброто ще победят, те винагиНашият Философския клуб или Училището по свобода излиза във временна ваканция: до скоро!

Линкът към клипчето, в което обяснявам защо, е в коментарите!

Приятна ваканция на тия, които също са във ваканция!

Хубав ден и на останалите, които са на работа! побеждават, рано или късно, но ние не трябва да стоим със скръстени ръце!

Да живей мислеща, духовно просветлена, свободолюбива, правдолюбива, християнска и европейска България!

(Виж коментарите тук: http://youtube.com/post/Ugkxnv7QuHMFcc2AN2pQf0i0cNpQxtoaiBXH?si=wtgBunSPtbeGm-2c )

Добави в Svejo

Защо истината освобождава духа на човека?

„Времето спасява истината от лъжата и завистта“, 1737 г.

Под кратък мой постинг със заглавие "Защо истината е благодатна?" един човек ми зададе важни въпроси относно тъй важната тема, ето нашия диалог (смятам, че и други хора е добре да се замислят по наистина важната тема!):

Тодор Александров: Какво е истината според философията? Как бихте я обяснили вие? Какво мислите че съдържа цитирания от вас пасаж от думите на Христос?

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров Намерете книгата ми ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, там пише и за истината. Има я и онлайн. И в книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА има глава за истината.

Тодор Александров: Ангел Грънчаров мисля,че няма да е трудно за вас да изложите тези свои виждания и тук, за да могат повече хора да се запознаят с тях. Както и за вашето тълкуване на библейския текст, който цитирате.

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров Поставяте ми много трудна задача. Понеже темите са важни и тия неща не могат да се кажат с няколко прости изречения. Но ще опитам. Благодаря за интереса и за добронамереността! Скоро ще публикувам отговора си, но преди това трябва да го напиша.

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров За истината има много идеи, концепции, разбирания, теории и пр. Според мен най-ясното и простото разбиране е: истина е онова, което съответства на същността (идеята, смисъла, разума) на онова, за което мислим и говорим; между нашите твърдения и същината на предмета на мисълта ни трябва да има съвпадение, тъждество, поне съответствие.

Затова истината е велико понятие: сред всички живи същества само ние, човеците, сме надарени с този Божий дар да търсим неуморно истината, да я ценим, да я обичаме, да я поставяме на най-високия пиедестал.

Също трябва да си даваме сметка и за това, което Христос казва:

"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!",

което пък означава, че Истината е Бог, става дума за Истината на Свещеното Писание, заради която Истина самият наш Спасител Христос е разпънат на кръста.

Темата е необятна, но ще се задоволя тук с това.

А относно другата невероятно възвишена истина, която ни казва Христос, именно

ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ!

„Истината“, 1870 г.,

бих казал следното, което е близко до ума:

За нас, човеците, тъкмо свободата е най-важното (и ПЪРВОТО!) условие да сме човеци, благодарение на свободата ние сме човеци; а пътят към свободата е именно истината.

Това пък означава, че истината ОСВОБОЖДАВА, благодарение на истината ние освобождаваме духа си от заблудите, лъжите, илюзиите, предразсъдъците, глупостите, простотиите. Истина и свобода си съответстват и без истината няма свобода, а свободен е само оня, който живее с истината.

Респективно, роб е оня, който нехае за истината, който не я търси, който си отдава душата на съблазните на лъжците, манипулаторите, лицемерите, безчестните.

Съвестта в душите ни е Божий глас и тя винаги ни казва само истината.

И още много може да се говори и пише (тия неща: животът, човекът, истината, свободата са главните теми на всички мои книги!), но нямам възможност тук да продължа.

Ще добавя само това: лъжата е грозен опит за убиване на истини и на души, лъжците са убийци на души - или поне поробители на души.

Човеците, които обичат истината, точно поради това и разбират свободата, практикуват я, борят се за нея всеки ден, живеят със свободата си, дори са способни живота си да жертват за нея. (Както сега правят свободолюбивите украинци!)

И искам да завърша с думите на великия син на унгарския народ, наричат го "унгарският Ботев", Шандор Петьофи:

Две неща ми трябват на Земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,
любовта да дам за свободата съм готов!

Толкова тук. Хубав ден!

Добави в Svejo

Защо се налага умните да разговарят с простите?

 

Защо се налага умните да разговарят с простите?

Един човек в коментар в ютуб-канала "Паралел 42", където се събира нашия Философски клуб (под публикация със заглавие Демократична ли е демократичната ни общност?), ми каза:

@bull4o80: За 36 години "преход" отделни същества в България и Европа се подиграваха, упражняваха и спекулираха с понятията "демокрация" и "демократично". На обикновения човек му се втръсна до безобразие и даже взе да изпитва омраза към тези думи. За каква демокрация бълнувате става вече 37 години? Това си е жива форма на феодализъм (олигархат) с умерена форма на ограничаване на свободите?! Това е днешна Европа и днешна България. Пак трябва да сме с правилните хора и да говорим правилните неща, като при социализма, само че 2-ро качество хора с 2-ра ръка дрехи, с 2-ро качество храна, живеещо на кредит.

Отвърнах му следното:

За това, че демокрацията ни е мижава, крехка, дори лъжлива, не ни е виновна Европа или Америка, за това са виновни ченгетата от ДС и комунистите, намиращи се под прякото разпореждане и заповедите на КГБ, Москва, Кремъл. Те именно държаха и държат под свой контрол нашия злополучен преход от комунизъм към демокрация.

Но не по-малко виновни сме и самите ние, гражданите, ние, българите: понеже не си изпълняваме ролята ние да сме движещата сила на всичко, а не ченгетата. Ние пък не си изпълняваме ролята защото твърде голям е хаосът в главите на повечето българи, които под влияние на комунисто-руско-мутренската пропаганда в медиите и в социалните мрежи не само че не разбират своите коренни интереси, но и, на това основание, нямат волята да се борят за правата, за интересите си.

Ние, гражданите, сме разделени на 300 партии и се джафкаме помежду си като кучета, докато проруската и комунистическа мафия и олигархия се радва, ръкопляска ни и ни краде колкото може и дори повече от това. Принципът "Разделяй и владей!" пък действа така ефективно у нас защото същата тази мафия-олигархия непрекъснато издига нови и нови подставени лица, способни на всяка мерзост за пари, за слава, за облаги: то не бяха жоржганчевци, то не бяха яниянета, то не бяха марешкивчета, то не бяха барековци, то не бяха славитрифоновци, то не бяха бокоборисовци, то не бяха воленсидеровци-копейкиновци, то не бяха руменрадевци, шарлатани и мошеници на политическата и медийната арена (таваришчпрафесаривахръйставци, карбовчовци, дацентвацевци, явордачковци, киробрейковци, манолглишевци и т.н.) бяха бол, с лопата да ги ринеш и колкото и да ринеш, немаш шанс да ги изринеш!

Това е моето обяснение на философ: от състоянието на главите, на душите, на умовете, на съзнанията зависи всичко в този наш социален и по-специално български свят. Щом главите на повечето българи са подобни на боклукчийски кошчета, щом като в тях цари пълен хаос, няма как да настъпи управия, няма как да започнем да се движим към доброто, няма излизане от злото и от тресавището.

Затова най-важното е всеки ден да разговаряме, да спорим, да водим горещи дискусии, белким лека-полека започне да се изчистват главите на сънародниците ни от глупости, от лъжи, от простотии, от мании, най-вредна от които е манията, че всичко си зная и всичко си разбирам и затова никого не слушам, щото аз съм най-умен и велик многознайко-всичкознайко. Това е задачата, този е начинът: дискусии, спорове, караници до изнемогване!

Демокрацията е точно това, без дискусии няма демокрация, няма ред в главите, има само хаос и главите на повечето са отровени.

И ето сега онова, което най-много пречи за възхода ни: повечето от представителите на т.н. демократична общност категорично не желаят да разговарят с копейкаджии, с мутро-комунисто-гербоваци, с радевисти, не, те предпочитат да бягат от тях без бой, блокират ги, казват си "Ние сме си умни, добри и чисти, не щем да се цапаме с тази мръсотия, ще си стоим чистички и ще си се любуваме на нашата снежно-бела чистота!"!!!

Ето това казват нашите чистници от демократичната общност, които всеки ден ми казват, че съм си бил губел времето като съм разговарял с "ония там, простаците" от народа! Това ми казват, но аз не се отказвам и продължавам да разговарям с всякакви хора.

Тази е надеждата: да се научим да разговоряме без простотии, без тъпи оплювания на личността на опонента, щото като мислим различно, това е нормално, точно по тази причина трябва да се опитваме с общи усилия да търсим истината. Така мисля аз. Така ме е научила да мисля философията. От това няма да отстъпя, нека да ме плюят и да ми се подиграват всички.

А пък белоснежната демократична общност, която ме е остракирала напълно (те се гнусят да разговарят и с мен, глупака, който си губи времето да разговаря с простите!), нека да опита да помисли докъде ще я доведе тази мания за стерилна белоснежна душевна чистота.

Спирам дотук. Казах каквото трябваше. Приятни размисли!

Добави в Svejo