До какво води мълчанието на умните и образованите - и разюзданата вакханалия на простите в социалните мрежи?

До какво води мълчанието на умните и образованите - и разюзданата вакханалия на простите в социалните мрежи?

Ето какво казах на един човек, който повдигна въпроса как мислим и разговаряме на едно място:

Всяка дума е понятие, в което е вложена същността (в идеална, мисловна форма) на предмета, т.е. неговият смисъл. Понятието значи носи в себе си истината на този предмет.

Оттук следва, че ние нямаме право да изкривяваме по субективен начин този смисъл, тази съшност или тази истина. Мисленето е боравене с понятията, ти е игра с тях, в която имаме свобода, но не дотам че да подменяме смисъла, значението на понятията.

Затова е добре понятията ясно да се дефинират в началото на спора. Щото повечето спорове са за това, че всеки си (не)разбира понятията както си иска.

А това се дължи на обстоятелството, че повечето хора (особено слабообразованите) смесват и подменят понятията със своите бедни и повърхностни представи за обсъждания предмет.

Представата пък е непълноценно, субективно "понятие", в което не се съдържа същността на целия род или вид предмети, които мислим чрез него, а се съдържа само характерното за един конкретен предмет или поне за малка група близки предмети.

И по тази причина субективните ("прекалено човешки" по Ницше) представи водят до безсмислени, безпредметни и непродуктивни спорове. И водят до глупави караници.

Затова в публичните дискусии в социалните мрежи образованите личности не трябва да мълчат когато там дърдорят и се упойват от "ума" си слабо образовани и невежи словоблудци (таксиджии и обущари!), а следва да участват в тях за да вдигат нивото на дискусиите. Да се вдига тяхното ниво означава да се полагат съзнателни усилия за проясняване на същността, на истината - и да се постига тъй потребния ни по-богат смисъл.

Мълчанието на умните и образовани хора в мрежите е главната причина за безразделното ширене на простотията в тях, което стигна дотам простаци и лъжци да задават тон, да се провъзгласяват за "умни", за "велики мислители", за, моля ви се, "експерти" и дори за "духовни водачи".

Битката с триумфиращата простотия трябва да се води всеки ден и неуморно. Високомерното мълчание на умните е пагубно. Ще загинем, ще се удавим в морето от простотия ако продължава така.

Затова апелирам всички, които не са се заразили от вируса на простотията, да се включат самоотвержено в борбата с нея!!!

Да, истината и доброто ще победят, те винагиНашият Философския клуб или Училището по свобода излиза във временна ваканция: до скоро!

Линкът към клипчето, в което обяснявам защо, е в коментарите!

Приятна ваканция на тия, които също са във ваканция!

Хубав ден и на останалите, които са на работа! побеждават, рано или късно, но ние не трябва да стоим със скръстени ръце!

Да живей мислеща, духовно просветлена, свободолюбива, правдолюбива, християнска и европейска България!

(Виж коментарите тук: http://youtube.com/post/Ugkxnv7QuHMFcc2AN2pQf0i0cNpQxtoaiBXH?si=wtgBunSPtbeGm-2c )

Добави в Svejo

Как лекувам злобни комуноидни души?

Една другарка ме оплю порядъчно за това, че съм учил в Русия, пък не съм бил комуноид и путлерист. Наложи се - за да предизвикам душевно "земетресение" в клетата й душа с надежда да оздравее! - да й напиша ето що:

Другарко, аз обичам само истината. Философ съм. За твое сведение и в Русия има нормални хора, т.е. антикомунисти. Да си учил в Русия не значи, че трябва да си непременно комунист. Много си зле в умствено и морално отношение щом смяташ така.

Мразиш Европа, другарко, сиреч мразиш свободата, заради тази злоба си загубила разсъдъка си. За да си го върнеш, намери мои книги и чети. Моите книги са лековити.

Комунизмът е психопатология, свеждаща се до жестоко робуване на лъжата и омраза към истината, която именно ни прави свободни. Тия неща съм ги обяснил най-разбираемо в книгите си. Ако искаш да спасиш душата си, намери ги и ги чети. (Напълно свободно могат да се намерят и са съвсем безплатни онлайн-изданията!)

Успех! (Послушай ме: щото с болна душа много ще страдаш!)

Добави в Svejo

Лекувам оглупели всичкознайковци!

 

Една дама написа в ютуб-канала ПАРАЛЕЛ 42 коментар (виж коментарите към: Да, няма "турско робство", нашите предци не са били "роби"!), в който изприказва много глупости по адрес на самия Бог (немало Бог, имало много богове, Бог бил виновен за всичко и прочие!). Възразих й, заявих й, че явно добре си е поспала по време на часовете по философия, щото явно не знае дори смисъла на думата Бог; и тя започна да ме плюе като се захвана да се напъва да ми доказва, че сичко си знаела; наложи ми се да й кажа ето що:

Манията за МНОГОЗНАЙСТВО и дори за ВСИЧКОЗНАЙСТВО е най-страшният бич, който плющи връз клетите глави на чадата на интернет! Желая Ви приятно демонстриране на своето ВСИЧКОЗНАЙСТВО! Изложихте се обаче. Пиша Ви двойка по философия, т.е. по мислене!

Щото без философия мисленето е безплодно (скопено, импотентно!).

Приятни размисли! (Да ме плюете е тъпо, опитайте да сфанете що Ви казах!)

Прочее, мога да Ви излекувам от тази и свързаните с нея други мании. Но се налага да ми плащате ако искате да Ви отделям още време.

Успехи!

 

ИЗВОД: Дали пък тъкмо манията за многознайство-всичкознайство не е най-сигурен симптом за оглупяването в наше време? Това е една добра теза за моята книга за оглупяването, да не забравя този извод при писането й го слагам тук.

Добави в Svejo

Умът ли е извор на глупостта?

Започнах да пиша текст под заглавие Защо и как оглупяваме? с намерението да подготвя статия за философското списание ИДЕИ. Тази сутрин възнамерявам да продължа писането й. Обаче изведнъж ми хрумна, че аз от доста време пиша текстове (по-кратки, но и понякога по-сериозни!) по съвсем същата тема, а и по едно време ми хрумна да напиша книга със заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО, която обаче наред с текстове да съдържа и видеобеседи или записи на дискусии по същата тема в нашия Философски клуб (такива дискусии провеждаме нерядко!). Потърсих в блога си съдържанието, спомням си, че направих сборник, където събрах всичко направено до момента (след това обаче продължих да пиша и говоря по тази тъй завладяла ме в последните години тема). Оказа се, че там, където съм сложил линкове на всички мои книги, не открих линк към тази последна и особена (щото съдържа и неща във видеоформат!) книга, но нея, разбира се, успях да я намеря, ето я: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието (Разбира се, попълних празнината и вече има линк към нея в списъка с мои книги, там, прочее, има и линкове на интересни според мен книги от други автори!) Както и да е, виждате, старая се да внасям известен ред в това, което правя, обичам подредеността, но ето че сега съм изправен пред задачата най-синтетично да изразя възгледа си по проблема, който ме вълнува: Защо и как оглупяваме? Имам дори доброто намерение да завърша разсъждението си, да го приключа тази сутрин, макар това изобщо да не е сигурно, че е осъществимо. (Такива теми са безкрайни, няма как да бъдат приключени!)

Там стигнах до следните въпроси:

Умът ли е извор на глупостта? (А това това не е ли недопустим парадокс?)

Или, напротив, чувствата имат не по-голяма роля за оглупяването на съвременните човеци?

Няма как, тръгвам сега от първия от тях.

Умът като душевната сила, занимаваща се с мислене и познание, би следвало да е пръв враг на глупостта. Но дали не става така, че когато умът не се справя със задачата си, без да си дава сметка що става започва да подхранва оглупяването на съответния индивид? Иначе казано, хората, които не се справят със задачата на мисленето, които се провалят при нея, на това именно основание започват да оглупяват, т.е. умът им започва да произвежда глупости (вместо да ражда умнотии, каквото му е работата!).

Така поставен, въпросът може да ни отведе до огромни територии за изследване и осмисляне. Щото се налага да се опише и правилната, добрата функция на ума (при която той се справя със задачата си), така и да се обособят промените към зло, заради които умът стига до въпросния провал. Тук нямам тази възможност да свърша толкова голяма по замисъла си работа, затова ще се задоволя с бегло щрихиране на основните моменти:

● умът мисли чрез понятия, а първата му работа е да си ги изработи, да ги постигне в тяхната пълнота; в понятията той влага постигнатата същност на онова нещо, за което човек мисли;

● излиза, че "увреденият ум" се уврежда тъкмо когато не успява да си създаде съответните понятия, с които да мисли, т.е. вместо с понятия, той е принуден да борави с представи, не с понятия, а представата, за разлика от понятието, не съдържа чистата същност на предмета, за който мисля, а съдържа случайни, повърхностни, несъществени признаци на предмета;

● представата е мисъл не за цял клас или род предмети, а тя съдържа някакви случайни признаци на конкретен предмет, който е пред умствения, така да се каже, взор; примерно ако започна да мисля за стол, в моето съзнание възниква образа на някакъв конкретен стол, който съм виждал напоследък или който, кой знае защо, ме е впечатлил и затова образът му се е отпечатал в моето съзнание; ако пък стане дума за човек, "мислещият" с представи няма да изхожда от понятието (идеята, съзността!) на човека, т.е. няма да изхожда от онова, което прави човека човек, а в съзнанието му веднага се ражда представата за някой конкретен човек, примерно за... Сталин, Ленин, Путин и т.н.;

● ето как "мислещият" с представи вместо да ни каже нещо смислено (иде от "с мисъл"!) или съществено, както прави мислещият с понятия, започва да ни дърдори несъществени, нямащи отношение към същината на работата и съвсем повърхностни неща, касаещи при това не всички до един продмети от съответната област, а "залепени", така да се каже, върху образа на един-единствен, случаен предмет (стол или човек - или каквото си искате друго); ето тук, струва ми се, откриваме защо такива хора вместо да кажат нещо смислено и значимо, почват да дърдорят глупости, нямащи отношение към същинския предмет, въпрос или проблем;

● оказва се, че оглупяването е плод на ум, който не умее да си върши работата, първата от които е да си състави, да роди, да формира понятия, благодарение на които след това да мисли и да постига същността на предмета, за който мосли; немислещите качествено хора се разпознават по това, че в техните думи няма мисъл, касаеща същността на всички до един предмети, а те кръжат все около представата за този или онзи случаен и несъществен предмет, поради което и тяхната глупост става доста пищна, ала съвсем негодна да ни доведе до някакъв смислен резултат или напредък в мисленето;

● доколкото си спомням, Хегел на едно място много добре описваше тия неща (той иначе е майстор за тези неща!), разказвайки какво "схваща" един глупак, стоящ пред някаква картина, нарисувана от художник; не мога да си спомня сега точния цитат (пък и не ми се търси, признавам си, затова ще се задоволя само със смисъла, който обаче именно ни е нужен в случая!), та значи той, рецепиентът или възприемащия просто констатира: на тази картина е нарисуван път, край пътя има дърво, по пътя надолу върви крава и т.н.; да се опита да постигне идеята, смисъла, чувството, което художникът е вложил в картината си, за такъв "умник" е съвсем непостижима задача; сега тук в моето съзнание пък възниква образът на нашенски глупаци, дошли на екскурзия в Ермитажа в Санкт-Петербург, аз като студент съм имал възможност да наблюдавам такива идиоти, които заставаха пред дадена картина, гледаха я съсредоточено, след това споделяха с приятелите си ето тия паметни думи "Малеее, какви хубави цици?!" и след това, забързани, се отправяха да търсят други картини, на които има нарисувани разголени или голи жени с хубави цици; ето ви пример за "ценители" на изкуството, които, благодарение на сериозни увреждания на ума си, са стигнали до едно наистина забележително и паметно оглупяване; аз подобни възгласи в по-късни времена съм чувал и в Лувъра, пак от нашенски, родни, български ценители и познавачи на хубостите на голото женско тяло;

● и тъй, да заключим: глупакът "мисли" с непълноценни представи за конкретни неща, докато мислещият човек борави с понятия, съдържащи общи, съществени и необходими признаци, отнасящи се за цял клас, група, вид или най-вече род предмети; затова и мисълта на умния, неглупавия човек ражда смислени мисли, докато умът на "мислещия" с представи фабрикува неуморно безчет глупости, наистина понякога дори и забавни, смешни, жизнени дори.

Тук обърнах внимание само на първото стъпало на мисълта, създаването на понятия; като умът не се справи с тази задача, той дегенерира до нивото на т.н. представно "мислене", това именно е и мисленето на необразования човек; ние затова и ходим изобщо на училище и след това в университет - за да си изработим най-напред годни понятия за нещата, а след това благодарение на тях се захващаме с тъй важната, направо съдбовната задача на ума: постигане на истината за нещата, за които ни се налага да мислим. Но, уви, често става така, че младежи, които, примерно, са решили да стават политолози или социолози, да речем, ходят и слушат какви ли не учени лекции от своите професори (за малко да напиша: профанесори, примерно като нашата звезда в тази област - таваришч прафесар Ива Хръйстав, нарочно и неслучайно изписвам титлата и името му както се произнасят на руски език!), та значи цели 4-5 години ходят, слушат, дремят и пр. в аудиториите, а след това, оказва се, съвсем не могат да изразят смисъла на думата (понятието) ПОЛИТИКА, да, пълно е с дипломирани "политолози", които са способни да доведат вода от 10 дерета, могат да ти надуят главата с какви ли не глупости, но ако им зададеш най-прост въпрос, примерно този: "Кажи ми, драги, а що е това политика?", не само че започват да те гледат умно, не само че се объркват, не само че почват да бълват разни и то твърде пищни "учени простотии", но в един момент си проличава, че с цялото си сърце са те намразили, щото с този тъй лесен по начало въпрос, така да се каже, си изобличил тяхното тъй учено и умно... невежество!

И тъй, глупаците, оглупелите, горките, си нямат в главите понятия за нещата, за които се изказват, което си личи от всяка тяхна дума - във възприятието на човек, който, за разлика от тях, не само има в съзнанието си понятия за нещата, за които му се налага да мисли, но и умее да борави с тях; прочее, мисленето не е нищо друго освен ИГРА С ПОНЯТИЯТА, това е една твърде увлекателна и приятна игра за ония, които умеят да мислят - и които, следователно, са се измъкнали (благодарение на правилно, добро, смислено  мислене, обучение и образование!) от тресавището или от блатото на представното "мислене", на немисленето, на "мисленето" на необразования, т.е. на фалшиво "образования" човек, който за сметка на това върви по улицата с високо вдигнат нос и с презрение гледа на "прозаичния свят", който, за жалост, съвсем не разбира. 

А какви мисли и изречения (съждения, умозаключения!) прави оглупелия или глупаво "мислещия", представно "мислещия" човек ли?! Тук аз лично се отказвам да описвам тази бездна, този велик океан, произведен или фабрикуван от многоликата и съвсем неуморна, безкрайно усърдна глупост! Даже да имах гения на Данте, на Шекспир, на Достоевски, на Кафка, на Киркегор, на Ницше и пр., аз пак не бих се захванал да описвам този безбрежен океан на глупостта! Ще се задоволя само ето с що.

Свързването не на понятие с понятие, а на представа с представа е точно оня извор на глупостта, който бълбука от тотално провалилия се в задачата си самонадеян и за сметка на това тъй многознаещ и многоучен ум. Тук ми се ще да ви обърна вниманието върху възлови понятия като понятието "знание" и понятието "ученост". Нима може да има претенцията, че знае нещо оня, който си личи, че е с крещяща липса на способност да борави с понятия - по причина на това, че просто нема такива?! А понятието, тъй да се рече, е не просто "квант мисъл", то е дори "молекула мисъл" и дори "клетка мисъл", от които след това се поражда "ОРГАНИЗМА" (или "органиката") на човешката мисъл и знание. Да, живата мисъл е организъм, в нея пулсира живот, а тази живост на нашите мисли се поражда тъкмо защото в понятията се съдържа "градивният матрьял" (нарочно така пиша тази дума, а не я пиша "материал"!) или, още по-добре казано, в тях витае ДУХЪТ на знанието, на познанието, на науката, на философията, на човешкото прозрение в смисъла на нещата. Е как при това положение ще е многознаещ и многоучен оня, който, моля ви се, не само че не притежава нужните за раждането на мисълта понятия, но и "мисълта" му е изначало безплодна, импотентна, кастрирана - поради крещящата липса на мисъл, на знание, на смисъл, на разум дори в нея?! Така че "мислещите" с бедни откъм смисъл представи "многознайковци", тупкащи се по гърдите за да покажат своята извънредна, с извинение, "ученост", са по начало жалка картинка, те са достойни само за съжаление, въпреки че с тази оглупяла и бълваща какви ли не глупости многолюдна маса разумният и мислещ човек по принцип е безпомощен да направи каквото и да било, да, той е съвсем безсилен: там, където глупостта е образец, там разумът е безумие! Затова и споровете с глупаци са най-трудно, бих казал исполинско изпитание за нормалните и добре (качествено) образовани личности, чиято образованост се свежда до това, че умът им разполага с арсенал от гъвкави, жизнени, богати на смисъл понятия или дори идеи (що е идея и доколко тя се различава от понятието ще разясня на друго място, този въпрос, прочее, съм го разяснил пределно пълно в своя лекционен курс по философия, който издадох в книга под заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия").

На основание на вече казаното може да се отбележи тук поне това: мислещият човек се познава по това, че той обикновено е обкръжен с многолюдна компания от... оплювачи, които усърдно го ругаят и обиждат непрекъснато; говоря за истински умният и добре мислещ човек, който при това не пази своето знание само и единствено за да се хвали пред себеподобните с него, а си позволява да влиза в всекидневна изморителна битка с вездесъщата и тъй многолика глупост. Тук възниква вечно актуалният въпрос 

А има ли смисъл разумният човек да спори с глупаците?

който засега ще го оставя настрана понеже ще се отклоня от главната си задача, а именно да продължа описанието си, целящо да ни доближи до разбиране за изворите на глупостта и на оглупяването. Сами разбирате, че съм се захванал с грандиозна задача, която обаче точно затова много трудно може да бъде изпълнена. И сега стигнах до следващия въпрос, именно въпроса

Дали пък чувствата не са виновни за оглупяването ни?

Този обаче въпрос ще го оставя за следващия път, в който ще имам подобаваща нагласа, спокойствие и най-вече време, за да продължа с писането на този текст. Моля да ме извините, но се изморих и за днес спирам тук. 

Хубав ден!

Добави в Svejo

На какво е способна живата мисъл?

СЪКРОВИЩЕТО НА МИСЛЕЩИТЕ

Обобщавайки изминатия от мен път мога да кажа, че най-ценното за мен е живият ум, живата мисъл, онзи вид мислене, който прави човека здрав и бодър, радостен и весел, а умът съответно става едновременно и мъдър, и прост едновременно.

Преходът от незнание към знание винаги беше за мен предмет на тайна и явна наслада, било у другите, било у мен самия. Живата мисъл прави човека по-бодър, по-здрав, едновременно по-силен и по-мек, по-малко затворен, по-прост и откровен, тъй че радостта от живата мисъл се разпространява сякаш по цялото тяло и даже докосва някакви безсъзнателни дълбини на психиката. Живата мисъл е по-силна и по-красива от всичко, от нея става по-топло на душата, а жизненото дело става по-ефективно и леко, по-силно и по-скромно. Когато кръжим около някакво дребно проблемче, времето се разтяга, става и скучно, и тягостно, и досадно заради невъзможността бързо да стигнем до решение. Но когато нашите проблеми станат големи и дълбоки и когато са много, то даже малкият успех в тяхното решаване вселява в душата ни бодра надежда, развеселява ни и ни успокоява. Само живият ум и може да ни прави работници на живота, неуморни ентусиасти в достигането на достайни за човека цели, лишава ни от скука, изцелява ни от неврастеническия мързел, от битовата раздразнителност и от празните капризи, прогонва неверието в своите сили и ни води до здраво обществено служене.

Хващайте се за ума, хвърляйте се в живата мисъл, в живата наука, в интимно-трепетното усещане на прехода от незнание към знание и от бездействие към дело, в тази безкрайна долечина на вечната проблемност, трудна и дълбока, но проста, здрава и услаждаща се. С пеещи радости е обвеяна живата мисъл, безкрайната готовност да живееш и да работиш, да си здрав и як. С веселие и сила е зареден живият ум.

Вашият мозък, възпитан върху стихията на живота мисъл, ще забрани на вашия организъм да боледува, ще ви награди с дълголетие, ще открие във всяка прашинка велика мисъл и ще ви доведе до светли победи на великите фронтове на борбата за по-добро бъдеще.

Проф. Алексей Лосев

СПРАВКА ОТ УИКИПЕДИЯ: През 1915 г. Алексей Лосев завършва две специалности в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет през 1915: философия и класическа филология. Сприятелява се с руски религиозни философи, между които Николай Бердяев и Павел Флоренски. През 1919 г. става професор по класическа филология в Нижни Новгород, а по-късно (1920) в Московската консерватория. От 1942 г. до 1944 г. преподава в Московския университет, а от 1944 г. – в Московския педагогически институт.

В трудовете си от 20-те години Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния ХХ век. Лосев се стреми да построи с помощта на идеалистическата диалектика универсален метод за битието и мисленето, и пише произведения като „Философия на името“ (1927), „Античен космос“ (1927), „Диалектика на мита“ (1930), както и такива върху художественото творчество – „Диалектика на художествената форма“, (1927), „Музиката като предмет на логиката“ (1927) и др. В „Диалектика на мита“ Лосев нарича диалектическия материализъм „очевидна глупост“ – това е и последната книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя „идеализъм“ Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си, и едва след години го възвръща частично. Книгата му се изземва веднага след публикуването ѝ и самият Лосев почти до края на живота си не притежава собствено копие от нея.

Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава. Античната философия, митът и естетиката се превръщат в негово „вътрешно изгнание“. Посредством интерпретацията на авторите от отминалите времена Лосев успява да изкаже собствените си идеи, като в предговорите към изданията на произведенията си „плаща“ дан на официалната идеология. Между 1950 и 1970 публикува около 30 монографии. Той адмирира Западната философия на времето, но остро критикува структурализма.

Две години преди смъртта му, през 1986 г. Лосев е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение „История на античната естетика“.

Добави в Svejo

Изкуството на мисълта, учебно помагало по класическа логика, автор Ангел Грънчаров

Ангел Грънчаров, ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА

Publish at Calameo

Приятно четене, приятни размисли!

Добави в Svejo

Познавате ли децата - зомбитата? - на интернета?

По повод на ето това тъй мъдро писание:

написах следния коментар:

Децата на интернет (израсли в нета!) се смятат за специалисти по абсолютно всички теми, т.е. се самовъзприемат за многознайковци и дори всичкознайковци. Няма нещо, по което да не се изказват "напълно компетентно", макар всъщност да умеят професионално (донякъде), примерно, фризьорството, брокерството на недвижими имоти, търговията, създаването на цифрово съдържание, карането на тир или нещо друго (примерно проституирането, защо не, та това е най-древната професия). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Против ученото невежество и многознайковците: защо е крайно глупава работа да "трупаш знания"?

Изразът "трупане на знания" (а напоследък към него добавят "... и умения"!) е изключително глупав и показва основно неразбиране на естеството на знанието, съзнанието, познанието, науката. Първо, знанието не е нещо, което да може да се трупа, знаенето е трансформация на съзнанието, узнавайки нещо, ти вече не си същия, вече си знаещ, но това не значи, че някъде в душата ти има "склад", в който да трупаш знанията; паметта не е такъв склад. (И що значи тогава изразът "трупам знания", трупаш... "трансформации на съзнанието си" ли, мисли малко де, мисленето не е толкова вредно?!) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: Как истински (раз)умният разговаря с неумеещите да мислят?

В месинджър-групата на Философския дискусионен клуб подхванахме дискусия по важна тема, която нищо не ни пречи да я продължим, за което ви и призоваваме:

Петър: Глупакът отрича нещо, което не разбира - отхвърля го. Умният се опитва да го разбере, осъзнава го и именно затова не го приема и го отрича. Не можем да отричаме без да разбираме. 

Ангел Грънчаров: За немислещия, за глупака всичко, що не разбира е безсмислица, затова и той го отхвърля. Той просто не може да постигне смисъла. Трябва нещата да му се преведат на познатия му език, езика на представите, щото абстракциите, понятията, за него са терра инкогнита, той с тях не разбира. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Разумно същество ли е човекът?

 

Казват, че човекът е разумно животно. През целия си живот аз търсих някакви, дори и най-нищожни свидетелства в полза на това твърдение. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Защо ръководенето от принципи е връх на мисленето?

Докато мисленето се развива знанието в някакъв смисъл се свива - доколкото детайлите се поглъщат от принципите. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Имаме богат език - най-могъщо средство за мислене! - а се проваляме в най-важното за нас, човеците, жизнено дело, именно мисленето: защо ли е така?

На едно място започнахме да обсъждаме ето каква тема (нищо не пречи да се включите и вие, затова и ви давам тази възможност):

Кръстьо Йорданов: Езикът е феномен. За мен той представлява подсъзнателно явление, дълбоко вкоренено в човека. Ако владееш до съвършенство поне родния си език, ти изобщо не се замисляш за граматиката и правилните думи. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Защо не стоим пред реката на Хераклит и не решаваме дали да скочим или не, а във всеки даден момент вече сме в реката?

 

Историята, както и мисълта, притежават много странен закон. В абсолютния смисъл на думата не съществува някакво абсолютно начало на мисълта или начало на историята - ние никога не се намираме в положението, което много често се разбира като положение на избор. Ето ние сякаш стоим пред реката и мислим: да се хвърлим в реката или да не се хвърлим. И именно така разбираме знаменития принцип на Хераклит, че в една и съща река не можеш да влезеш два пъти. Това е съвършено иреална картина, никога не случваща се в нашия живот, а в нашия живот се случва съвсем друго. Всъщност принципа на Хераклит гласи: във всеки даден момент ние вече сме в реката. Ние вече сме помръднали с ръцете си и това вълнение е вълна, пред която ние сега се оказваме. Но това помръдване означава и история. И ето сега историята ни се налага да я разшифроваме.
_____
Мераб Мамардашвили


История, как и мысль, обладает очень странным законом. В абсолютном смысле слова не существует некоторого абсолютного начала мысли или начала истории – мы никогда не находимся в положении, которое очень часто описывается как положение выбора. Вот якобы мы стоим перед рекой и думаем: бросаться в реку или не бросаться. И именно так понимаем знаменитый принцип Гераклита, что в одну и ту же реку нельзя войти дважды. Это совершенно ирреальная картина, никогда не случающаяся в нашей жизни, а в нашей жизни случается совсем другое. На самом деле принцип Гераклита гласит: каждый данный момент мы уже в реке. Мы уже шевелили руками, и это шевеление есть волна, перед которой мы теперь оказываемся. Но это шевеление означает и наличие истории. И вот сейчас историю нам нужно расшифровать.
_____
Мераб Мамардашвили

Книгата на Мамардашвили "Стрелата на познанието" можете да си я свалите и да я четете като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_51364

 

ДОБАВКА: 

Добави в Svejo

Как "мислят" немислещите, т.е. догматиците?

  

Човекът, не умеещ самостоятелно да мисли, не владее езика, по-скоро езикът владее него, владее съзнанието му. Неговото мислене (неговата "вътрешна реч") винаги се намира в робска зависимост от словесни щампи, от безмислено заучени знакови конструкции, от "правила", предписания, указания, подсказвания и т.н. - и тук именно се крие тайната на формиране на догматичния ум, на догматичното мислене, един прекалено лош вид мислене. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Сър Антъни Хопкинс: "Умът и мисленето са смъртоносен капан!" - защо мисли така и дали пък не е прав?

 

 

Най-добрите от нас се развиват късно. В училище бях идиот. Необщителен тип - другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах актьор. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Искате ли да разберете естеството на мисленето и езика - и тяхната връзка със съществуващото, с реалността?

 

СЕМАНТИКАТА е дисциплина, изучаваща знаците и знаковите системи от гледната точка на техния смисъл; като правило се разглежда в рамките на семиотиката (науката за знаковите системи) съвместно с два други нейни раздела: синтактика и прагматика. Първата от тях изучава отношенията на знаците помежду им (синтаксис), втората - отношенията между знаците и произвеждащите ги и интерпретиращите ги субекти, докато семантиката разглежда знаците в тяхното отношение към обозначаваните (нямащи знакова природа) обекти. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Какво означава да мисля?

 

 

Интересът, проявяван към философията, по никакъв начин не свидетелства за готовността да мислиш. И това, че ние с години упорито се занимаваме със съчиненията на великите мислители, още не гарантира, че ние мислим или поне сме готови да учим да мислим. Заниманието с философия може даже да ни създаде упорита илюзия за това, че мислим щом "философстваме"... (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Начало на дискусия по темата: Съществува ли душа?

Ангел Грънчаров, 2 дни: Да се опитваме да сведем психологията на човека към физиологията на висшата нервна дейност, както едно време се предлагаше от механично мислещите учени, би било аналогично на грешката, която би допуснал архитектът ако се опита да сведе произхода и анализа на стиловете на готиката и на бароко или на ампира към законите на съпротивата на материалите, които, разбира се, трябва да се отчитат от архитекта, но които в никаква степен не могат да обяснят произхода на архитектурните стилове. 

__________ 

А.Р. Лурия 

Попытаться свести психологию человека к физиологии высшей нервной деятельности, как это одно время предлагалось механистически мыслящими учеными, было бы аналогично той ошибке, которую допустил бы архитектор, если бы он попытался свести происхождение и анализ стилей готики и барокко или ампира к законам сопротивления материалов, которые, конечно, должны учитываться архитектором, но которые ни в коей мере не могут объяснить происхождение архитектурных стилей. 

__________ 

А.Р. Лурия 

Две книги на Лурия и една на Виготски можете да прочетете като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_50932  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: От първото изречение, човек ще си помисли, че сме нещо повече от био-химия… Ще вземе да приеме, че има душа и тогава… (Опа) Това май вече се случи?  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Разбира се, че има душа...  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Защо разбира се?  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Защото без душа няма живот. Прочетете моя учебник по философска психология, чието заглавие е ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА и ще разберете това.  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Ако е подписан лично от Вас ще го закупя и ще го прочета, но с това няма да спечелите последовал, а по- скоро критични въпроси от сорта на: Ако приемем, че терминът "душа" възниква в тъмните векове на нашата цивилизация, когато хората са вярвали, че земята е плоска, а бог съществува, губейки си времето с хората и тяхната представа за справедливост, то днес аз, с целият си разсъдък, бих поставил под въпрос съществуването и. Не отричам, че представата съществува в главите на хората, но това не означава, че самата душа съществува. Тя е патерицата, с която "дядо поп" е налагал непослушните. Години по- късно методът ще е класическа манипулация, при която несъществуващ елемент се внушава на хората и посредством него се манипулира тяхното поведение (послушание) 

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Учебникът ми е достъпен онлайн и безплатно, не Ви предлагам да си го купите на хартия, не се притеснявайте. А представата Ви за душата е смехотворна, интересно е, че още има хора, които робуват на вулгарната марксистко-комунистическа догма, че човекът душа няма, а има само мозък. 🙂 Душата е идеална, субективна реалност на човека и човешкото, да кажете, че няма душа означава да кажете, че Вие, примерно, нямате ум, мисъл, чувства, памет, въображение, самосъзнание, съзнание, морал, дух. А това, простете, е равно на твърдението, че има само безумие, безчувственост, безразличие, бездуховност, безчовечност. Според Вас, очевидно, и Бог няма, нали така? А душата е Божията искра, благодарение на която сме живи. Вие жив ли сте, или това, че сте жив, е илюзия и глупост?  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Продължение: Работата на мозъка и до ден днешен се изследва в една особена задлъжнялост към нашите разбирания, които постоянно се променят. Имам предвид, онзи сложен и изключително интересен процес, в който ние хората, опознаваме себе си, както чрез самите себе си, така и чрез природата, в която съществуваме. Тук, бих искал да впиша, че и двата процеса са динамични и променящи се, което от своя страна ни заставя, или поне тези, които държат да изградят здравословна представа за себе си, че методите на самоопознаване освен практически, са и теоретически променливи величини. Работата на мозъка се изследва (за щастие не ог мен) и доводите които могат се представят за наличието на душа са по- скоро художествени, отколкото научни. А, аз съм наказан да харесвам науката, и да се доверявам на саможертвата, които учени правят, за да потвърдят или отхвърлят дадени твърдения. Трябва и двамата да признаем, че към този момент и етаап на развитието си, сме натрупали достатъчно знания, които едва биха могли да се впишат в определението - нищожни и пренебрежителни. Тези знания от друга страна обаче са корумпирани, както написах по- горе, тъй като касаят сложно възприемане на две или няколко променливи.  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Добавям: Логически много от твърденията в Библията са нелогични, а донякъде и обидни за здравомислещият човек. Прост пример е това, че Св. Дева Мария не е дала разрешение да бъде оплодена от, различен от избраният от нея “човек”. В този случай, ние пренебрегваме "божествено" изнасилване което се описва в Библията, а това деяние само по себе си е в човешки конфликт с възможностите, които се вменяват на божественото същество, че то - може всичко. (Можеше просто да сложи "специално сперматозоидче" в "торбичката" на Йосифа и нещата нямаше да са толкова драматични) По отношение на причините, върху които може да помислите, довели до необходимоста на божество в нашите представи, бих искал да напиша, че всички племена и прото-народи са изграждали подобни фантазий, в различните времена и географски ширини. Но "нашето" е малко войнствено и е надделяло в сраженията между човеците. То е оцеляло като знание, защото са оцеляли човеците, които са мислили, че са прави да убиват всички, които не мислят като тях. Амон-Ра, Тор, Один, Зевс, Юпитер - всички те са божества на народите си, а от там и на човеците, и служат, освен за чисто описателното обяснение и оправдание на нашето присъствие в тази реалност, и за намаляване на едно масово състояние, забелязано и описано от Фройд като невроза - неспособноста да си обясним какво ни се случва и кои сме ние. Ако желаете, моля представете Вашите доводи за същестуването на същество извън вртемето и пространството, а аз, ще създам и представя доводите за съществуването на "Макарон Универсал" които със стар руски чайник и пакетче "свежест" обикаля краищата на "нищото" и от няма на къде, най- вероятно защото е обречено да е само (това може да го променя) създава огромни пространства и светове, и миниатурни елементи, които въприемат себе си като хора, които имат душа. 

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: "Вие жив ли сте, или това, че сте жив, е илюзия и глупост?" Ако мога да си позволя да бъда откровен, а мисля, че това го мога, то трябва да напиша, че ние нямаме представител извън планетата, спрямо който да отсъдим границите и характеристиките на състоянието "живот" - поради това, единственият пример, които имаме е това, което ни се случва на тази планета. Аз разбирам, макар и с определени задръжки на ограниченост, че информацията, която ни заобикаля е в такава величина, че съвсем спокойно можем да кажем, че сме свидетели (за първи и последен път) на невероятна безсмислица. В подобие на шумът, който ушите може да доловят, така и знанието, с което можем да боравим - съм склонен да повярвам, че всеки смисъл, създаден и прибавен към общото знание на човека, се изземва от място, което само по себе си е безсмислено, а това можем да приемем, ако позволите да надскочите индокринизацията, като глупост. Доказателството несъмнено, ще ви хареса. Ние чуваме определени звуци (вибрации) а това, което не чуваме може да бъде представено като "шум" тъй като умът не го разбира в качеството му на полезна информация. Същото е и със знанието - всичко, което лежи извън смисленото разсъждение и знание се явява безсмислица за хората, точно както всичко, което лежи извън възможностите да чуваме - шум. Признавам, че е хубаво да имаме божество. Това обаче съответства на вече описани състояния на хората, като не би било трудно да ги обвържем със наличните физиологични явления и зависимости.  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: В заключение: Както написах, не противореча на убеждението, че съществуват представи за душа и бог. Това явление мога да го опиша като действие по поддържане на процес, които хората наричат вяра и касае конфликта между способностите на въображението, и грубата и жестока обективна материална реалност, в която фантазиите не намират потвърждение. Тъй като този процес е изключително личен, а аз все още не съм способен да предам уважението към хората, които се опитват да мислят, по- скоро проявявам уважение към хората и вътреличностния процес, и неуважение насилственото прехвърляне на идеи и състояния върху членовете на групата - процес който наричам - религия. Уважавам вярата, но не уважавам религията. Това имам предвид, и вярвам, че имате потенциал да вникнете в думите ми. Остава да отделите малко от времето си, като моля, да не приемате написаното като лична нападка, а по- скоро като опит, да оставим "на масата" достатъчно знания и доводи, които може да послужат, ако не на нас, то на други - за да добият, още една-две допълнителни представи за мястото и състоянието, което ни се случва. 

С уважение, Пабло 

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Добро утро, г-н Грънчаров, Благодаря, че отделихте времето си. Без да държа отговорът да е хронологично подреден бих искал да призная, че наличието на представа за душа не го оспорвам, както и наличието на представа за съществото, което чрез целенасочени (смислени) действия да е отговорно за нашето съществуване в подобие описаното от Библията божество. Това означава, че по отношение на Бог ние всички се явяваме агностици, тъй като не можем да докажем съществуването му, а приемането на неговото несъществуване, като обяснение без доказателства е вид сляпо подчинение на това какво твърдят другите хора. С душата е същото - тъй като представата за самите нас се образува от сложни инерционни-сили, по- скоро мисля, че е възможно да сме приели стари и неточни, а с това и грешки вярвания на хора, които са било заставени да избират между “кладата” или “Бог”.  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Разпилял сте отговора си (за да избягате от отговор!), а това не е достойно поведение. Опитвате се да мислите, ами ето, мисълта Ви (пък макар и разпиляна, самонадеяна, погрешна!) е доказателство, че душа съществува. 🙂 Ако се усмихнете на себе си, ако осъзнаете грешката и глупостта си, това е доказателство, че душа съществува (само тя ги може тия неща!). 🙂 Има ли душа, има и Бог, защото душата е Божия искра. Да вървите срещу Бога (без Бог няма как да има нас, човеците!), е безумие, лудост, бесовщина. Бесовете говорят, че душата Ви е болна. От мании. Поставяте себе си над Бога, сиреч, мислите се за бог. Сам преценете що показва това. Приятно мислене, бездушен мозъко! 🙂  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Написах, че отговорът ми не е в хронология. Това го заложих като преграда пред Вашият интелект, а не пред моя. Вие не успяхте да я прескочите т.е. не успяхте да съберете разпиляното, за което виновен се оказвам аз. Поемам отговорност - надцених Ви. Ако искате да промените това в мен, трябва да представите доводи и доказателства за съществуването на душа и бог, различни от художествените, тъй като това, което правите практически потвърждава, че сте загубил дебата в неговата разумна част ( и поради това, Ви позволявам да спечелите дебата в неговата неразумна - личната нападка) Вие сте победил. Наградата е невежество.  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Шикалкавите. Бягате от дебата. Тезата Ви е незащитима. Сам го съзнавате и празнословите. Нищо разумно няма в приказките Ви. Простете, но Вашите разсъждения са псевдонАука и псевдо"философия", иначе казано, учено празнословие. Идете четете, за да разберете как стоят нещата, поне моята книга със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА. Също не е зле да изчетете моя лекционен курс по философия, чието заглавие е ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА. Също за да се поограмотите прочетете книгата ми със заглавие ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА. Дисертацията ми пък е на тема УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА и от нея можете да проумеете как възниква, как се конституира човешката душа. Приятно четене! Всичките ми книги са достъпни онлайн и безплатно. Глупаво е да бягате в неразумността си, учете, разберете, поумнейте!

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров 

1. Наличието на представа за душа не го оспорвам. (добавям в подкрепа) 

1.1 Наличието на представа за спагетеното чудовище също не трябва да се оспорваме. Тогава това, което вие наричате бог (и го пишете с главна буква) и спагетеното чудовище имат наравни шансове да са върховното търсено същество, отговорно да бъде бог, и да има душа, която да го доказва и така. За кой бог впрочем става въпросм, че те са множко...? Може би не видяхте: 

2. по отношение на Бог ние всички се явяваме агностици... Допуснал съм правописна грешка, извинявам се. 

3. не оспорвам сложноста на темата, като допълнително с бог, допускам разгледането на процеса, при които личностите създават представа (фантазия), за себе си (душа) и природата (бог) като с това усложняват иначе съществуващото бездушие и безбожие. Защита: Човек не се ражда с душа. Вменява му се. 

1. Експеримент в Индия с деца отглеждани в джунгла, дава основание да се приеме, че ако човек бъде отгледан в дивата природа след определено време, неговата способност да се адаптира към хората намалява. Ако не живеем на групи, няма да сме хората, които казват, че бог е създал светът и хората. Следствие: Бог се явява следствие на социално непредвидени действия, довели до изграждането на образи и фантазии които служат да се обясни и осмисли света и човека в него. Подкрепа: Нуждата се обуславя от описано от Фройд състояние близко до невротичното. Ние си говорим за болест, а не за убеждение. То е породено от несъстоятелноста на хората да си обяснят и дадат отговор на въпроса, какво, по дяволите, се случва? Къде сме? Кои сме? Аз ли съм? Душа? Име? Фамилия? Човек? Мисли? Представи? Сложно? Просто? Твърдя, като следствие на отричането му, допускам да влизам в излишни и допълнителни дебати и диспути касаещи остра зависимост от биологичната адаптация на сложна молекула днк, с определени качества, включително, изграждането на същество човек, с представа за себе си като душа, и че бог е следствие на човек, а не първопричина, както човек твърди. Обосновах какво означава вяра, нещо което уважавам, както и какво не уважавам - религия. Не виждам как съм бягал. Написано е г-н Грънчаров. 

Уважавам, хората, които полагат труд, но не уважавам пъченето на хората, които са положили труд. Трудът е един от процесите, който пак според Фройд (по преположение по спомен) е спомогнал да се постави началото на самопознавателните процеси при съществата, които са преки кръвни носители на гените, които носите и вие, а сексът е единственият начин за размножаване в продължение на милиони години. В крайна сметка, човекът създаде бог, и аз написах, че уважавам представата т.е. фантазията, но си мисля, че не уважавам това, което прави човек по прехвърляне върху другите представата илюзията бог. Не отделям от времето си да нападам Вас като личност или творчеството Ви. Не твърдя да съм кой знае кой, кой съм всъщност, няма значение, използвам инструментите на здравомислещ човек, който разбира, че хората биха направили всякакви глупости, включително да обвинят, че онази илюзия, която ги е направило, такива ги е направило така, само и само, да не се изправят пред заключението на естественото наблюдение. В заключение: Ние сме човеци, не заради бог, а бог е такъв заради човеците, независимо какво сте сторили с времето си и колко труд сте написали. Моля да не допускате грешка, че нападам Вашият труд - аз Ви пиша, от качеството на прост човек, както по всичко описано по- горе си личи. Затова казвам простички неща, които са носител на истина. Не познаваме същество без родител. Методите на разпространение на днк молекулата са относително ограничени до нейните физически зависимости - делене/секс. Ако някъде се е случило квантов скок на днк- молекула - та да се появяват хора от нищото - моля, да ми простите, задето съм пропуснал събитието, както и ако решите отново да се доказвате, като можещ и печелещ. Не трябва да си гений, за да разбереш, че дядо поп е луд и говори небивалици. (Приключвам, споко) * Стокхолмски синдром Как човек може да промени намерението си и дори волята си, в резултат на приложено насилие, на което той не може да противодейства физически? Това, чисто философски може да обясни цялата психология и философия като следствие на приложена физическа сила от лидерите и физически силни единици върху останалите т.е. малтретиране на силните над слабите (умните над простите) .  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Това е физическа реалност, Вие в коя живеете? При мен е 13.7.24 добавено. Има една обективна физическа реалност и много начини да я възприемаме. Останете със здраве.

Ангел Грънчаров, Автор: Невежеството не е аргумент. Повтаряте несъстоятелни небивалици с псевдонАучен характер, показващи единствено, че не сте вникнал в понятия и реалности като човек, живот, Бог, душа, дух, истина. Повтаряте глупостите на нАучния атеизъм на комунистите. Сякаш сте излязъл от фризера, съдържащ реликви от 30-те години на ХХ век. Пак да Ви кажа: четете и мислете. От папагалстване на заучени опорки смисъл няма.

Виж ОРИГИНАЛНОТО МЯСТО НА ТОВА НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ

Добави в Svejo

Защо няма "субективни истини", защо ако нещо е истина, то важи за всички човеци и народи, сиреч има универсално и абсолютно значение?

На едно място във фейсбук публикувах кратък коментар, написах една проста истина; да, ама един копейкаджия дойде и почна да шикалкави, преструвайки се на умен и учен; намери се човек с неувреден акъл да му опонира; и аз казах нещо, което би следвало да помогне на заблудените, стига истината да има за тях значение; ето как започна тази дискусия, която може да продължи, заповядайте, включете се и вие в нея (защото е пълно с хора, които не само че не знаят що е истина, но и не умеят да различават истина и лъжа, дори смятат, че лъжата е "истина", а истината е "лъжа", т.е. е пълно с хора с тотално объркани глави, пардон, умове!): 

Ангел Грънчаров: Путин е масов убиец, лоши хора, дето сте му поклонници! 

Nasko Gadzonov: Според кого и какво? И вие смятате, че Съединените щати също не са извършили своя дял от зверства. Вие мислите че разликата е главоломна ? Не, еквивалентна е. Нарича се "личен интерес" и важи за всички в международната политиката. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Не щеме ний да мислим: не я щеме ний и таз пуста свобода - проклета да е!!!

 

"И най-обичам да ям!" 

(Мисъл на Боко Борисов, изказана в едно телевизионно интервю в началото на възходо му...)

Некои въпроси и некои разсъждения върху една мисъл на късния Радой Ралин, ето тая:

Народе???? Накъде я смяташ? Докога ще се мяташ като влечуго едно робство към друго? (Радой Ралин, "Не от боята, а от маята", 2002 г.)

НЕКОИ НЕИЗБЕЖНИ ВЪПРОСИ: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo