Ще загинем ли в морето от простотия?
Простотията е вездесъща и многолика. Има много видове простотии. Има простотия на Стоян Колев, има простотия на Клашъра, има простотия на Азис, има простотия на Костя Копейкин, има простотия на Боко Борисов, има простотия на Слави Учиндолский, има простотия на Румен Радев...
Различните видове простотии си имат фенове, имат си простаци, които ги обожават. (Само простак може да се възторгва, да се радва на простотиите на простаците!) И им се кланят. На някои просташки звезди им върви, те стават милионери. Други запецват, но е факт, че простотията е продаваема стока особено в страни, населени предимно с простаци.
Има дори и "ентелегента простотия", това е простотията на таваришчите прафесар Ива Хръйстав, на Карбовски, на Дачков, на дацент Вацев, на патриарх Даниил. Дал Бог простотии у Нашенско, а простаците с лопата да ги ринеш! За жалост, даже голяма част от учителите по училищата ни са се опростячили - щом допускат да обслужват простотиите на т.н. държавно образование, което още е по чисто съветско-руско-социалистически бюрократичен модел!
При това положение загиването ни от простотия е неминуемо, голяма част от младите са не само тъпанари, но и са чудесни простаци, неспособни за нищо друго освен за какви ли не простотии! (Примерно да се качиш на колата на своя простак-баща, да я подкараш без книжка, да вдигнеш скорост 150 км/ч и да си разбиеш главата в крайпътното дърво или стълб.)
Проблемът е какво ще правим, щото страната и народът ни вече се давят в това море от простотия, което ни залива отвсякъде, в което се мъчим да не потънем? (А някои изглежда са удавници в него и затова са така щастливи, нали така?!)
Кой е начинът да спасим душите си и да не се опростачим и ние? Тук се сещам за мисълта на поета-пророк, изречена преди доста години, но особено актуална сега:
"Докога в страната ни бащина, ще вилнее таз страшна простащина?" (Радой Ралин)
И той се пита това преди много години. А отговор още не се чува. Докога?
Свободата у нас доведе до това бурно море от простотии, в което се давим. Други народи благодарение на този тъй скъп Божий дар на свободата постигат невиждан просперитет, култура, духовност, богатства от всякакъв вид и род. А ние си пропиляваме всеки ден златните шансове, които животът и историята ни дават...
Ще се затрием като страна и народ ако не направим нужното това море от простотии, в което сме потопени вече до шията, да се оттече в канализацията.
Къде са учителите, професорите, свещениците, културните дейци? Що правят те, как те реагират? Защо предимно си мълчат? Вместо да вият от мъка заради тази вакханалия на простаците те мълчат. Нима не знаят, че мълчанието е съучастие?
Повтарям и подчернавам: ще се изпоудавим в морето от простотии и ще измрем. Ще затрием свидното си Отечество, а мълчим и гледаме!!!
Вижте Радев и радевци как се разпищолиха! Тези се изживяват като гробокопачи на българската чест, а ние нищо, гледаме като говеда и мълчим!
Докога ще мълчим? Не е ли време да влезем в люта битка с разпищолилите се простаци-погребвачи на Майка България?!























