Искате ли да почетете Хайдегер на... руски език?

Простотата на несложното опазва вътре в себе си и в нейната истина загадката на всичко велико и непреходно.
_____
Мартин Хайдегер

Две книги на Хайдегер можете да намерите като отидете по ето този линк.

Добави в Svejo

Как продължи диалога ми с един безбожник, смятащ, че душа не съществува?

 

Наложи ми се да продължа диалога си (виж: Начало на дискусия по темата: Съществува ли душа) с тъй умния безбожник Пабло Роберто в месинджъра (не на публичното място в групата ПСИХОЛОГИЯ) по причини, за които ще разберете по-долу:  

Аз: Защо изтрихте дискусията ни? Няма я вече... 🙁 Вижте това, за Вас е: Съществува ли душа? (Моят спор с един горещ фен на безусловната вяра в науката и яростен безбожник)  

Вече можете да си пишете съобщения, да се обаждате помежду си и да виждате информация, като например състоянието на активност и кога сте прочели съобщенията си.  

Пабло Роберто: Добър ден, г-н Грънчаров. Не съм трил дискусията. Вчера погледнах за Ваш отговор, но не видях такъв.  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Какво чудо невиждано ми се случи вчера?

 

Много години си водех ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. Да, тук, в блога. Не крия, подражавах на моя... приятел (така го чувствам!)... Достоевски, който навремето е издавал (да, в хартия!) списание, наречено ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ. И аз като Достоевски (не се меря с него, пиша така само за да ядосвам мерзавците-завистливци!) си обнародвах свои мисли, свързани с моето битие на учител. От известно време нищичко не пиша в него, щото вече не съм учител: от преди няколко месеца официално съм пенсионер (а няколко месеца преди това мутро-комунисто-мафията ме изрита по най-грозен начин от училището, в което работех: за да ми отмъсти за това, че бидейки учител, не благоволих да съм мижитурка, останах си личност - не знам дали знаете това, но у Нашенско да си личност е непростим грях!). 

Както и да е, но ето тази сутрин ми се ще да напиша нещо в своя ДНЕВНИК (блогът ми е такъв!), пък се и питам: добре де, като не ходиш на училище вече, нима вече не си учител, може ли един учител, дето цял живот е бил учител, да престане да е учител когато се пенсионира? Явно не. Май съм орисан докато дишам да си остана учител. Сигурно и в последната си минута ще учителствам. Сиреч, ще изнасям уроци. Може да не е в училищна, в класна стая, може да е на съвсем друго място, но аз уроци съм орисан да изнасям посмъртно. Ето затова пак приемете този текст (той може да прерасне в цяло есе, знам ли какво ще се получи - макар че много-много не ми се пише!) като продължение на поредицата, наречена ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. 

Тази сутрин се събудих по едно време (погледнах си телефона: 3 и нещо беше, съвсем рано даже за мен, ранобудния!) и изведнъж в съзнанието ми изплува случка от вчерашния ден; изплува една вълнуваща случка; край, оказа се, че аз повече не мога да заспя от вълнение! Аз съм такъв откакто се помня: Боже мили, колко безсънни нощи съм имал аз, учителят, през годините?! Моята прокоба е мисленето - така както, вероятно, за други човешки (дали?!) същества прокобата им е... немисленето (и лъженето). И тъй, сетих се нещо, почнах да мисля, да го "преварявам" в душата си, в ума си, да го "поодъвкам" в мисълта си, да го асимилирам, не напипвам точната дума, майната му... абе въртях се в леглото много време, по едно време осъзнах, че спане повече не може да има, станах, изкъпах се (у нас в панелния апартамент в Пловдив горещината е нетърпима и човек цяла нощ плува в пот!), направих си кафе и ето, седнах преди малко на компютъра да пиша. Няма начин да не пиша за своето вълнение. Какво ли толкова впечатли тоя глупчо? - ще си кажете. Ето, ще ви обясня. И има огромна поука в моята кратка история, която ще ви разкажа, длъжен съм да ви я разкажа.  

Трябва да се постарая да бъда все пак прилично кратък (прилично дълго да е писанието ми!) - щото напоследък съм станал голямо плямпало. Това особено много си личи в дискусиите, които водим с приятели в тик-ток (и в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42) сутрин, сигурно е много дразнещо. Съзнавам, че няма как да не е дразнещо. Затова ето, признавам си, ще се постарая да не ви утрепя много време да четете този текст (той кой ли пък чете текстовете на завеяни философи, на ненормални даскали като мен в днешно време?!).  

И тъй, ето за какво става дума.  

Тия дни моята съпруга, милата (тя, моята скъпа Ксантипа, много е страдала покрай мен, и това си признавам, особено в последните години, когато мутрите ме гонеха от образованието, от училището, а аз водех съдебни и други битки, пък и целият ми живот беше само борби - за "правда и за свобода", ако ми позволите да използвам думите на поета - за да ядосам, признавам си, завистниците!), та значи моята жена ми каза, че си е взела платен отпуск (на нея, горката, мутрите - заради мен, за да отмъщават на мен! - още не благоволяват да позволят да работи като учителка и тя е принудена да работи работа не по професията си, не като учителка, а нещо съвсем друго, не отговарящо на нейните две магистратури!), да, взела си платен отпуск, милата, и ми вика: "Ангел, искаш ли да отидем за няколко дни на море?", попита ме веднъж тя, а аз мигновено осъзнах следната истина: с моята жена в близо 40-годишния ни съвместен живот (!!!) сме ходили на море само веднъж (!!!) и то преди повече от 20 години (!!!), и то само за три дена (!!!), т.е. аз имам страшен грях пред нея, че е цяло чудо, че тя толкова много години ме търпи, милата!!! 

Както и да е, аз съм голям грешник пред нея (най-чистосърдечно си го признавам!), заслужавам всеки ден да ме бие с точилката (това е шега, жена ми е добра и търпелива, тя никога не е посягала с точилка към мен; но аз тук пиша така, опитвайки се да се роди асоциация в съзнанието ви за Сократ, когото жена му, истинската Ксантипа, най-официално го е биела - и то пред учениците му!!!), е, да престана с тия тъпи дълги изречения, накратко казано: осъзнах, че аз ще съм голям неблагодарник ако не заведа жена ми това лято на море (поне за три дена, за нощувки)! Аз може да съм всякакъв, но осъзная ли, че имам някакъв дълг, земята ще преобърна, но ще го изпълня; е, мислейки как да реша проблема с осигуряване на квартира на море (по-непрактичен човек от мен на този свят едва ли може да се намери!), т.е. в безпомощността си аз вчера се обърнах към приятелите си в месинджър-групата на ФИЛОСОФСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ето с какво тъпо съобщение (всъщност то си е направо нещо като обява!): 

Търся стая под наем за двама в Бургас или в някое село или градче по Южното Черноморие. От няколко дни чета обяви и понеже ме подразни тъй неприятната лакомия за пари, се обръщам директно към (евентуално) самия собственик. Готов съм да заплатя до 50 лв. на човек, не търся някакви луксозни условия, само да има известно спокойствие и баня. (Да се надяваме да не попадна на мошеник, от което ме е доста страх, признавам си!).  

Със съпругата ми (и тя е учителка като мен!) в близо 40-годишния ни съвместен живот сме били само веднъж на море преди доста години (повече от 20!), включително и в годините на тъй милия на сърцето на повечето българи комунизъм. Сега решихме да отидем за втори път. (За три дена ще отидем, за повече не "можеме да си го позволиме", ако ми позволите да използвам тъй изискания израз на класико Боко Борисов.  

А аз, да кажа и това, обичам изключително много морето, ние с него сме стари приятели и така силно копнея за нова среща с него, че нямам думи да кажа колко силно искам... да се прегърнем пак, тъй да се рече! Пускам обявата си тук, щото ако я пусна публична, жена ми ще ми строши главата с точилката (тя мрази всякаква проява на публичност, иска никой да не знае, че ще ходим на море!).  

Извинявайте, че ви занимавам с тия тъй лични неща. Но ако някой случайно познава, да речем, заслужаваща доверие агенция за стаи под наем или, примерно, човек, който сам отдава такива квартири или стаи под наем и ми помогне да се свържа с него, ще му бъда благодарен. По тази само причина пускам обявата си тук, признавам си, страх ме е да не попадна на мошеници! 

Написах това защото се уплаших да не попадна на някакъв мошеник сред пороя, сред морето от обяви за даване на стаи под наем; искат ти предплата, да речем, отиваш в уречения ден, примерно, в Бургас, търсиш на този адрес квартирата, не, да речем, няма и такъв адрес изобщо, няма такава квартира, т.е. си бил измамен; у нас такива неща са възможни, у нас, да си признаем, нема невъзможни неща, нали така? Е, затова така написах. Поисках помощ, съдействие. И знаете ли какво се получи?  (Да си призная, не посмях да публикувам тази обява на страницата си във фейсбук - а то си личи, че за там съм я писал! - щото щеше да я прочете жена ми, а тогава точилката наистина щеше да заиграе по гърбината ми!)

Стана нещо като чудо, да, направо стана чудо, нещо, което умът ми не може да го побере как е възможно да стане такова нещо в този наш тъй грешен, опорочен, пропаднал, прогизнал от аморализъм свят!!! Но да карам поред. Ето какво стана.  

Разбира се, намери се човек, който веднага откликна, почна да търси сред свои познати, живеещи на морето, хора, които имат такива квартири, стаи и ги отдават под наем. Аз обявих, че съм готов (предвид това, че ни трябваха само три нощувки, жена ми, горката, не смее да помечтае или да поиска повече - предвид бедността ни!) че мога да дам от 30 до 50 лв. на човек за нощувка, такава, дето се казва, ми беше офертата. След няколко часа се намери човек, който заяви, че дава самостоятелно апартаментче (доколкото разбрах) за 300 лева за три дни (за двамата с жена ми). Аз казах, че ще се консултирам с жена ми за да решим какво да правим. С жена ми решихме (в нашето семейство има демокрация и всичко решаваме след дълги, понякога изтощителни дискусии!) да поизчакаме малко ако евентуално се намери нещо по-подходящо: стори ни се че е голямо разсипничество да плащаме за цял апартамент сякаш сме некакви богаташи! Реших даже на другия ден, сиреч днес, ако се наложи, да замина за... Бургас (аз пътувам, като пенсионер, с половин билет по ж.п., т.е. евтино!) и там на място да намеря квартира, да се върна и след това, вече на сигурно, когато дойде времето за почивката, да заминем, без да се плашим, че някакъв мошеник само ни е взел парите и ни е изпързалял после. Това решихме, дойде вечерта. И по едно време стана чудото, за което намекнах вече, да, стана нещо, което аз не съм подозирал, че е възможно, което никога не съм очаквал!!!  

Към 8 часа вечерта ми звъни приятел от Клуба и ми казва следното, ще се опитам да пресъздам диалога ни (макар че аз просто онемях от изненада и мълчах като идиот, нищо че иначе съм непоносимо плямпало!): 

- Ангел, скъпи приятелю, как си? 

- Добре съм, ето тук се занимавам с едни тъпири, споря с тях, Боже, каква напаст са тия русофили, пардон, комунизмофило-путинофили?! (Аз в този момент бях в тик-ток, но не влязох при въпросните изроди, а ги бъзиках с писмени въпроси, с коментари, с текстови реплики, както се бърка в гнездо на оси: там даже е добре изобщо да не се бърка щото осите са особено зли!) 

- Аааа, така ли, бравос! Абе гледам тук си писал, че искаш да ходиш с жена си за няколко дни на море... хей, приятелю, аз имам гарсониера в ... (няма да споменавам населеното място на нашата брегова ивица, по нашето Черноморие, бел. моя, А.Г.!), бих искал да ти дам ключа и да отидеш с жена си там: в момента там няма никой!

Казва това моя приятел, а аз онемявам от изненада, аз такова нещо, признавам си, не съм и сънувал, че е възможно в нашенските родни условия да се случи някога!  

И тук той почва да ми обяснява къде, на коя точно улица в това... населено място се намира неговата гарсониера, как да я намеря, как ще ми прати ключовете, как там, в гарсониерата, да направя това и онова, аз слушам и (дето казва бай ви професор Вучков, Бог да го прости!)... значи аз слушам и не вярвам на... очите си!!! Онемях от изненада, аз такова, признавам си, чудо не бях очаквал да ми се случи! Приятелят ми добавя, че нищо не иска да му плащам, че се радва, че може да направи това за мен, а аз от изненада не знам какво да кажа и дърдоря глупости като... семинарист на първа любовна среща: абе, направо казано, държа се като пълен идиот! Признавам си, не можех да повярвам, че такова нещо е възможно да се случи в нашите родни, повтарям, условия и то, моля ви се, на пълен неудачник в живота като мен! (Защо пиша така, защо казвам, че съм неудачник, е отделна голяма тема, засега нека да не я засягаме; а пък може и да блъфирам, че съм чак толкова голям неудачник, не бъдете толкова сигурни в нищо когато философ ви говори или когато пише нещо?!)  

Само да обясня защо смятам това за чудо. Вие сигурно не вярвате в чудеса, а не е правилно това: допускате голяма грешка. Чудеса има постоянно, но там е въпроса, че ние не ги забелязваме. Ето, примерно, че аз пиша този текст, а вие, да предположим, го четете (едва ли ще има някой, който да го прочете внимателно де, но да допуснем, че и такова чудо е възможно в нашенските родни съвременни условия!), това, пак да подчертая изрично, вече е чудо! Защо ли? 

Ами защото аз, на моите 65 годинки и с моето болно сърце, тази сутрин, примерно, можеше и да не се събудя (и тогава вие щяхте да сте щастливи, че няма да ви досаждам повече с такива глупави писания, нали така?); но аз се събудих, което, както и да го погледнем, не само е чудо, но е и проява на щедростта на тъй добрия наш Бог. (Явно на Бог трябва да се сърдите, че още се налага да ме слушате и да ме четете понякога, ако изобщо допуснем, че някой изобщо чете нещата, които аз пиша така щедро всеки ден и ви досаждам толкова много, че съм станал вече най-досадния човек в Мрежата, в който трезвоумните - и оправните! - с пълно основание се стараят изобщо да не забелязват; вземайте пример от тях, а не от мен, сиреч, продължавайте да не ме четете, продължавайте да не забелязвате какво пиша, продължавайте да мълчите като мижитурки!). 

Та значи чудеса има, ама ний в самозабравеността си изобщо не ги забелязваме. Ето и сега аз се опитвам да ви разкажа за едно чудо, ала не намирам думи и май е време да се откажа: чудесата са нещо, което се разбира със сърцето, невъзможно е да се обясняват с думи, те са мистика, те са мистерия, те са в пълно противоречие със "обективните закони" на този тукашен наш материален и затова прогизнал от интересчийство, от корист, от злоба, от аморализъм наш природен и "човешки", с извинение, свят. Да, ама ний, философите, сме такива откаченяци, които се опитват с думи да обяснят необяснимото и по тази причина пишат своите текстове, които общо взето никой "нормален човек" не чете. Нали правилно разсъждавам, а, кажете де, защо мълчите така многозначително?!  

Пак да опитам да обясня, макар че е трудно. Този човек, моят приятел (по понятни причини не мога да му кажа името, представете си, че историята за неговата тъй благородна постъпка стигне до ушите на някой от неговото семейство - и тогава и него да го набият с точилката; не, аз това не искам да му причиня, не съм такъв злодей и неблагодарник!), та значи моят приятел, в пълно противоречие със законите на този тукашен, природен, материален и "човешки", с извинение, т.е. социален свят решава да направи ето това ДОБРО: да ми даде ключовете на гарсониерата си, намираща се на брега на морето, да, да ги даде на мен, бедняка-смотаняка, който никога не е могъл да предположи, че такова нещо изобщо е възможно?! 

Да, представете си, той прави нещо БЛАГОРОДНО, заслужаващо обаче някой да му... счупи главата с точилката или направо с някоя бухалка, нали така?! Защо да му счупи главата ли?! Ами защото, представете си, хората станат масово като него и почнат да не ламтят за пари и, примерно (по пофантазираме малко!) жителите на нашето Черноморие почнат да канят останалите българи, смятайки ги за свои приятели, в квартирите и в домовете си (които сега отдават под наем за добри пари, с цел печалба!). Ами тогава ще рухне икономиката на целия свят, нали така?! 

Както и да е, да не разсъждавам много, но ето, този човек показва също, че ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО означава именно това, ЧОВЕЧНОСТТА също означава способност да правиш добро без да очакваш нищо в замяна, иначе казано, тя е родствена на ЛУДОСТТА. (И на глупостта е родствена, да не забравяме това - от гледна точна на "нормалното", нали следите мисълта ми все още?) Да, да си ИДЕАЛИСТ, т.е. за теб ДУХОВНИТЕ НЕЩА (от рода на истина, добро, благо, право, справедливо, красиво и пр.) да означават нещо, и то нещо най-значимо за нас, човеците, от което зависи нашата ЧОВЕЧНОСТ, у Нашенско, повтарям, това е направо лудост, то също така е глупост, то е направо изродщина, драги ми и уважаеми дами и господа българи и българки! 

Разказвам след малко какво е станало и че нашите страхове около наемането на стая за три дни на Черноморието отпадат, че се е случило това чудо, тя, горката, ме гледа и в един момент проронва: 

- Стига де, не се шегувай, не те ли е срам малко, това е невъзможно, тъпчо, как те не е срам да се гавриш така с мен?! 

(Е, тъпчо не ме нарече, иначе ме нарече, но за благоприличие употребявам думата "тъпчо"!) Едва я убеждавам и тя с невярващ поглед дълго време ме слуша, че скоро ще имаме ключ от гарсониерата на мой приятел и че съвсем безплатно ще стоим там (и ще ходим на плаж!) цели три дни! Тя ме кара да повторя за да опита да осъзнае, че това изобщо е възможно! После се прекръсти и благодари на Бога за станалото чудо, ето, и аз сега пак се кръстя, щото, повтарям (и ще повтарям докато съм жив!), че такива неща, родствени на постъпката на моя приятел, са АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНИ ако не допуснем съществуването на Бог! Да, без Бог такива неща в този наш прогизнал от бездуховност, от аморализъм (от интересчийство, от мании и от лакомии за пари и за вещи!) и от, с една дума казано, безчовечност свят са съвсем невъзможни!!!  

Представяте ли си, да пофантазираме малко: да допуснем, че секретаря на сливенския владика, който е момче на пловдивския владика Николай, който именно овладя имотите на нашата пребогата църква, намиращи се по Черноморието, да беше прочел моята вчерашна обява (ако я бях публикувал на публично място, във фейсбук-страницата си!), да беше казал на владиката "Абе тук един смахнат философ от Пловдив търси квартира на морето, дали да не го поканим да спи три нощи безплатно в еди-коя си наша резиденция на морето?!", а пък владиката - О, мили Боже! - отвърне: "Ами покани го де, защо чакаш, защо мен питаш, веднага го покани!"; както и да е, примерът ми е съвсем неподходящ, явно вече съм пълна откачалка щом в главата ми се раждат такива кощунствени мисли, примери, фантастики, простете ме ако можете! 

Понеже писанието ми стана прекалено дълго, вече е време да спра. А сега прочетете какво мило съобщенийце получих в блога си вчера (аз го публикувах и във фейсбук за да види народа що за човешки изчадия има около нас!):  

Анонимен каза: Провидицата на Прекрасния луд: На Грънчаров му остава около година и половина живот! Около година и 3-4 месеца живот му остават на Ангел Грънчаров, според провидицата на Прекрасния луд. Според нея, Грънчаров нямало да почине от заболяване, а след нелеп инцидент. Провидицата вече предсказа с абсолютна точност смъртта на баба Марийка и на Георги Ифандиев. Тя отрече предсказанието на ходжа Серафим, който даде на Грънчаров живот само до края на 2023-та година. Още тогава провидицата видя, че на него всъщност му се дава повече - около 2 години и половина, като половината от това време вече почти изтече. 

 

Съпроводих това мило съобщенийце с ето какво поясняващо въведение:  

Нема лабаво, ке се мре: вижте как един велик прорицател ми предвещава смъртта, он работи с една "провидица" и е не само пръв приятел на един кандидат-доцент от ПУ, но е и нещо кат негово гуру, т.е. е негов ентелектуален и морален вожд и учител (кой е въпросният тъй умен полудоцент можете да разберете ако попитате самия ректор на ПУ!); та ето какво съобщение получих като коментар в блога си: ... 

С това именно и свършвам: има два свята, напълно несъвместими, в които имаме възможност да живеем. Единият е този на доброто, истината, правото..., все неща от този род, това са т.н. духовни неща, за дадена категория хора те са истински важните, водещите в живота; има други хора, пак са уж човеци, които залагат обаче на противното: зло, лъжа, измами, тарикатлъци, далавери, криво... все неща от този род, интересите, именно паричните най-вече, са истински важното за тях. 

Всеки от нас решава в кой от тези светове да живее. Божий свят има и има свят на Сатана, на Дявола. Сам решавай: човек ли си или си лаком за пари мерзавец? Решавай: на живота ли залагаш или на смъртта? 

Да, защото злото, лъжата, тъпото интересчийство, лакомията за пари е израз на смърт, то си е направо духовна смърт, такива хора са именно "живи мъртъвци", гледаш го, уж прилича на човек, а иначе си е мъртвец, да, иначе си е чисто и просто някакво отвратително зомби.  

Това исках да ви кажа. Който разбрал, разбрал. Който прочел, прочел. На останалите не мога да помогна...  

Хубав ден на всички! Бъдете здрави! 

Не погубвайте духа в себе си - а му осигурете простор за растеж! И почва му осигурете, почвата са вашите души. 

И тогава един ден ще берете преизобилни плодове. И ще бъдете колосално богати. 

И то с най-истинските богатства! 

(Как да скрия сега това писание от жена си, щото ако тя попадне на него и го прочете, точилката вече яко ще играе по главата ми?!)

Добави в Svejo

Начало на дискусия по темата: Съществува ли душа?

Ангел Грънчаров, 2 дни: Да се опитваме да сведем психологията на човека към физиологията на висшата нервна дейност, както едно време се предлагаше от механично мислещите учени, би било аналогично на грешката, която би допуснал архитектът ако се опита да сведе произхода и анализа на стиловете на готиката и на бароко или на ампира към законите на съпротивата на материалите, които, разбира се, трябва да се отчитат от архитекта, но които в никаква степен не могат да обяснят произхода на архитектурните стилове. 

__________ 

А.Р. Лурия 

Попытаться свести психологию человека к физиологии высшей нервной деятельности, как это одно время предлагалось механистически мыслящими учеными, было бы аналогично той ошибке, которую допустил бы архитектор, если бы он попытался свести происхождение и анализ стилей готики и барокко или ампира к законам сопротивления материалов, которые, конечно, должны учитываться архитектором, но которые ни в коей мере не могут объяснить происхождение архитектурных стилей. 

__________ 

А.Р. Лурия 

Две книги на Лурия и една на Виготски можете да прочетете като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_50932  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: От първото изречение, човек ще си помисли, че сме нещо повече от био-химия… Ще вземе да приеме, че има душа и тогава… (Опа) Това май вече се случи?  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Разбира се, че има душа...  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Защо разбира се?  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Защото без душа няма живот. Прочетете моя учебник по философска психология, чието заглавие е ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА и ще разберете това.  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Ако е подписан лично от Вас ще го закупя и ще го прочета, но с това няма да спечелите последовал, а по- скоро критични въпроси от сорта на: Ако приемем, че терминът "душа" възниква в тъмните векове на нашата цивилизация, когато хората са вярвали, че земята е плоска, а бог съществува, губейки си времето с хората и тяхната представа за справедливост, то днес аз, с целият си разсъдък, бих поставил под въпрос съществуването и. Не отричам, че представата съществува в главите на хората, но това не означава, че самата душа съществува. Тя е патерицата, с която "дядо поп" е налагал непослушните. Години по- късно методът ще е класическа манипулация, при която несъществуващ елемент се внушава на хората и посредством него се манипулира тяхното поведение (послушание) 

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Учебникът ми е достъпен онлайн и безплатно, не Ви предлагам да си го купите на хартия, не се притеснявайте. А представата Ви за душата е смехотворна, интересно е, че още има хора, които робуват на вулгарната марксистко-комунистическа догма, че човекът душа няма, а има само мозък. 🙂 Душата е идеална, субективна реалност на човека и човешкото, да кажете, че няма душа означава да кажете, че Вие, примерно, нямате ум, мисъл, чувства, памет, въображение, самосъзнание, съзнание, морал, дух. А това, простете, е равно на твърдението, че има само безумие, безчувственост, безразличие, бездуховност, безчовечност. Според Вас, очевидно, и Бог няма, нали така? А душата е Божията искра, благодарение на която сме живи. Вие жив ли сте, или това, че сте жив, е илюзия и глупост?  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Продължение: Работата на мозъка и до ден днешен се изследва в една особена задлъжнялост към нашите разбирания, които постоянно се променят. Имам предвид, онзи сложен и изключително интересен процес, в който ние хората, опознаваме себе си, както чрез самите себе си, така и чрез природата, в която съществуваме. Тук, бих искал да впиша, че и двата процеса са динамични и променящи се, което от своя страна ни заставя, или поне тези, които държат да изградят здравословна представа за себе си, че методите на самоопознаване освен практически, са и теоретически променливи величини. Работата на мозъка се изследва (за щастие не ог мен) и доводите които могат се представят за наличието на душа са по- скоро художествени, отколкото научни. А, аз съм наказан да харесвам науката, и да се доверявам на саможертвата, които учени правят, за да потвърдят или отхвърлят дадени твърдения. Трябва и двамата да признаем, че към този момент и етаап на развитието си, сме натрупали достатъчно знания, които едва биха могли да се впишат в определението - нищожни и пренебрежителни. Тези знания от друга страна обаче са корумпирани, както написах по- горе, тъй като касаят сложно възприемане на две или няколко променливи.  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Добавям: Логически много от твърденията в Библията са нелогични, а донякъде и обидни за здравомислещият човек. Прост пример е това, че Св. Дева Мария не е дала разрешение да бъде оплодена от, различен от избраният от нея “човек”. В този случай, ние пренебрегваме "божествено" изнасилване което се описва в Библията, а това деяние само по себе си е в човешки конфликт с възможностите, които се вменяват на божественото същество, че то - може всичко. (Можеше просто да сложи "специално сперматозоидче" в "торбичката" на Йосифа и нещата нямаше да са толкова драматични) По отношение на причините, върху които може да помислите, довели до необходимоста на божество в нашите представи, бих искал да напиша, че всички племена и прото-народи са изграждали подобни фантазий, в различните времена и географски ширини. Но "нашето" е малко войнствено и е надделяло в сраженията между човеците. То е оцеляло като знание, защото са оцеляли човеците, които са мислили, че са прави да убиват всички, които не мислят като тях. Амон-Ра, Тор, Один, Зевс, Юпитер - всички те са божества на народите си, а от там и на човеците, и служат, освен за чисто описателното обяснение и оправдание на нашето присъствие в тази реалност, и за намаляване на едно масово състояние, забелязано и описано от Фройд като невроза - неспособноста да си обясним какво ни се случва и кои сме ние. Ако желаете, моля представете Вашите доводи за същестуването на същество извън вртемето и пространството, а аз, ще създам и представя доводите за съществуването на "Макарон Универсал" които със стар руски чайник и пакетче "свежест" обикаля краищата на "нищото" и от няма на къде, най- вероятно защото е обречено да е само (това може да го променя) създава огромни пространства и светове, и миниатурни елементи, които въприемат себе си като хора, които имат душа. 

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: "Вие жив ли сте, или това, че сте жив, е илюзия и глупост?" Ако мога да си позволя да бъда откровен, а мисля, че това го мога, то трябва да напиша, че ние нямаме представител извън планетата, спрямо който да отсъдим границите и характеристиките на състоянието "живот" - поради това, единственият пример, които имаме е това, което ни се случва на тази планета. Аз разбирам, макар и с определени задръжки на ограниченост, че информацията, която ни заобикаля е в такава величина, че съвсем спокойно можем да кажем, че сме свидетели (за първи и последен път) на невероятна безсмислица. В подобие на шумът, който ушите може да доловят, така и знанието, с което можем да боравим - съм склонен да повярвам, че всеки смисъл, създаден и прибавен към общото знание на човека, се изземва от място, което само по себе си е безсмислено, а това можем да приемем, ако позволите да надскочите индокринизацията, като глупост. Доказателството несъмнено, ще ви хареса. Ние чуваме определени звуци (вибрации) а това, което не чуваме може да бъде представено като "шум" тъй като умът не го разбира в качеството му на полезна информация. Същото е и със знанието - всичко, което лежи извън смисленото разсъждение и знание се явява безсмислица за хората, точно както всичко, което лежи извън възможностите да чуваме - шум. Признавам, че е хубаво да имаме божество. Това обаче съответства на вече описани състояния на хората, като не би било трудно да ги обвържем със наличните физиологични явления и зависимости.  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: В заключение: Както написах, не противореча на убеждението, че съществуват представи за душа и бог. Това явление мога да го опиша като действие по поддържане на процес, които хората наричат вяра и касае конфликта между способностите на въображението, и грубата и жестока обективна материална реалност, в която фантазиите не намират потвърждение. Тъй като този процес е изключително личен, а аз все още не съм способен да предам уважението към хората, които се опитват да мислят, по- скоро проявявам уважение към хората и вътреличностния процес, и неуважение насилственото прехвърляне на идеи и състояния върху членовете на групата - процес който наричам - религия. Уважавам вярата, но не уважавам религията. Това имам предвид, и вярвам, че имате потенциал да вникнете в думите ми. Остава да отделите малко от времето си, като моля, да не приемате написаното като лична нападка, а по- скоро като опит, да оставим "на масата" достатъчно знания и доводи, които може да послужат, ако не на нас, то на други - за да добият, още една-две допълнителни представи за мястото и състоянието, което ни се случва. 

С уважение, Пабло 

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Добро утро, г-н Грънчаров, Благодаря, че отделихте времето си. Без да държа отговорът да е хронологично подреден бих искал да призная, че наличието на представа за душа не го оспорвам, както и наличието на представа за съществото, което чрез целенасочени (смислени) действия да е отговорно за нашето съществуване в подобие описаното от Библията божество. Това означава, че по отношение на Бог ние всички се явяваме агностици, тъй като не можем да докажем съществуването му, а приемането на неговото несъществуване, като обяснение без доказателства е вид сляпо подчинение на това какво твърдят другите хора. С душата е същото - тъй като представата за самите нас се образува от сложни инерционни-сили, по- скоро мисля, че е възможно да сме приели стари и неточни, а с това и грешки вярвания на хора, които са било заставени да избират между “кладата” или “Бог”.  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Разпилял сте отговора си (за да избягате от отговор!), а това не е достойно поведение. Опитвате се да мислите, ами ето, мисълта Ви (пък макар и разпиляна, самонадеяна, погрешна!) е доказателство, че душа съществува. 🙂 Ако се усмихнете на себе си, ако осъзнаете грешката и глупостта си, това е доказателство, че душа съществува (само тя ги може тия неща!). 🙂 Има ли душа, има и Бог, защото душата е Божия искра. Да вървите срещу Бога (без Бог няма как да има нас, човеците!), е безумие, лудост, бесовщина. Бесовете говорят, че душата Ви е болна. От мании. Поставяте себе си над Бога, сиреч, мислите се за бог. Сам преценете що показва това. Приятно мислене, бездушен мозъко! 🙂  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Написах, че отговорът ми не е в хронология. Това го заложих като преграда пред Вашият интелект, а не пред моя. Вие не успяхте да я прескочите т.е. не успяхте да съберете разпиляното, за което виновен се оказвам аз. Поемам отговорност - надцених Ви. Ако искате да промените това в мен, трябва да представите доводи и доказателства за съществуването на душа и бог, различни от художествените, тъй като това, което правите практически потвърждава, че сте загубил дебата в неговата разумна част ( и поради това, Ви позволявам да спечелите дебата в неговата неразумна - личната нападка) Вие сте победил. Наградата е невежество.  

Ангел Грънчаров, Автор: Пабло Роберто Шикалкавите. Бягате от дебата. Тезата Ви е незащитима. Сам го съзнавате и празнословите. Нищо разумно няма в приказките Ви. Простете, но Вашите разсъждения са псевдонАука и псевдо"философия", иначе казано, учено празнословие. Идете четете, за да разберете как стоят нещата, поне моята книга със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА. Също не е зле да изчетете моя лекционен курс по философия, чието заглавие е ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА. Също за да се поограмотите прочетете книгата ми със заглавие ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА. Дисертацията ми пък е на тема УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА и от нея можете да проумеете как възниква, как се конституира човешката душа. Приятно четене! Всичките ми книги са достъпни онлайн и безплатно. Глупаво е да бягате в неразумността си, учете, разберете, поумнейте!

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров 

1. Наличието на представа за душа не го оспорвам. (добавям в подкрепа) 

1.1 Наличието на представа за спагетеното чудовище също не трябва да се оспорваме. Тогава това, което вие наричате бог (и го пишете с главна буква) и спагетеното чудовище имат наравни шансове да са върховното търсено същество, отговорно да бъде бог, и да има душа, която да го доказва и така. За кой бог впрочем става въпросм, че те са множко...? Може би не видяхте: 

2. по отношение на Бог ние всички се явяваме агностици... Допуснал съм правописна грешка, извинявам се. 

3. не оспорвам сложноста на темата, като допълнително с бог, допускам разгледането на процеса, при които личностите създават представа (фантазия), за себе си (душа) и природата (бог) като с това усложняват иначе съществуващото бездушие и безбожие. Защита: Човек не се ражда с душа. Вменява му се. 

1. Експеримент в Индия с деца отглеждани в джунгла, дава основание да се приеме, че ако човек бъде отгледан в дивата природа след определено време, неговата способност да се адаптира към хората намалява. Ако не живеем на групи, няма да сме хората, които казват, че бог е създал светът и хората. Следствие: Бог се явява следствие на социално непредвидени действия, довели до изграждането на образи и фантазии които служат да се обясни и осмисли света и човека в него. Подкрепа: Нуждата се обуславя от описано от Фройд състояние близко до невротичното. Ние си говорим за болест, а не за убеждение. То е породено от несъстоятелноста на хората да си обяснят и дадат отговор на въпроса, какво, по дяволите, се случва? Къде сме? Кои сме? Аз ли съм? Душа? Име? Фамилия? Човек? Мисли? Представи? Сложно? Просто? Твърдя, като следствие на отричането му, допускам да влизам в излишни и допълнителни дебати и диспути касаещи остра зависимост от биологичната адаптация на сложна молекула днк, с определени качества, включително, изграждането на същество човек, с представа за себе си като душа, и че бог е следствие на човек, а не първопричина, както човек твърди. Обосновах какво означава вяра, нещо което уважавам, както и какво не уважавам - религия. Не виждам как съм бягал. Написано е г-н Грънчаров. 

Уважавам, хората, които полагат труд, но не уважавам пъченето на хората, които са положили труд. Трудът е един от процесите, който пак според Фройд (по преположение по спомен) е спомогнал да се постави началото на самопознавателните процеси при съществата, които са преки кръвни носители на гените, които носите и вие, а сексът е единственият начин за размножаване в продължение на милиони години. В крайна сметка, човекът създаде бог, и аз написах, че уважавам представата т.е. фантазията, но си мисля, че не уважавам това, което прави човек по прехвърляне върху другите представата илюзията бог. Не отделям от времето си да нападам Вас като личност или творчеството Ви. Не твърдя да съм кой знае кой, кой съм всъщност, няма значение, използвам инструментите на здравомислещ човек, който разбира, че хората биха направили всякакви глупости, включително да обвинят, че онази илюзия, която ги е направило, такива ги е направило така, само и само, да не се изправят пред заключението на естественото наблюдение. В заключение: Ние сме човеци, не заради бог, а бог е такъв заради човеците, независимо какво сте сторили с времето си и колко труд сте написали. Моля да не допускате грешка, че нападам Вашият труд - аз Ви пиша, от качеството на прост човек, както по всичко описано по- горе си личи. Затова казвам простички неща, които са носител на истина. Не познаваме същество без родител. Методите на разпространение на днк молекулата са относително ограничени до нейните физически зависимости - делене/секс. Ако някъде се е случило квантов скок на днк- молекула - та да се появяват хора от нищото - моля, да ми простите, задето съм пропуснал събитието, както и ако решите отново да се доказвате, като можещ и печелещ. Не трябва да си гений, за да разбереш, че дядо поп е луд и говори небивалици. (Приключвам, споко) * Стокхолмски синдром Как човек може да промени намерението си и дори волята си, в резултат на приложено насилие, на което той не може да противодейства физически? Това, чисто философски може да обясни цялата психология и философия като следствие на приложена физическа сила от лидерите и физически силни единици върху останалите т.е. малтретиране на силните над слабите (умните над простите) .  

Пабло Роберто, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Това е физическа реалност, Вие в коя живеете? При мен е 13.7.24 добавено. Има една обективна физическа реалност и много начини да я възприемаме. Останете със здраве.

Ангел Грънчаров, Автор: Невежеството не е аргумент. Повтаряте несъстоятелни небивалици с псевдонАучен характер, показващи единствено, че не сте вникнал в понятия и реалности като човек, живот, Бог, душа, дух, истина. Повтаряте глупостите на нАучния атеизъм на комунистите. Сякаш сте излязъл от фризера, съдържащ реликви от 30-те години на ХХ век. Пак да Ви кажа: четете и мислете. От папагалстване на заучени опорки смисъл няма.

Виж ОРИГИНАЛНОТО МЯСТО НА ТОВА НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ

Добави в Svejo

Срочно са ни нужни хора, готови да станат философски консултанти: защото объркването в главите на хората около нас е страшно!

Центърът за развитие на личността HUMANUS (основан през далечната 1992 г.) и HUMANUS Academy ви предлагат безплатно да се обучите и да станете специалисти в областта на ФИЛОСОФСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ. Както е известно, философското консултиране превъзхожда психологическото по същия начин, по който философската психология превъзхожда претендиращата за научност позитивистична (неразбираща и затова игнорираща субективната, духовната същност на човешката реалност!) психология (психологическите школи са безброй по причина на това, че научният подход към човешката психика поражда безброй взаимно отричащи се, претендиращи за "единствена истинност" - и по тази причина самоопровергаващи се! - доктрини!).

Срочно са нужни хора, готови безплатно да се обучат и да станат философски консултанти. Защото объркването в главите на хората около нас е вече страшно!

Защо са ни толкова нужни философски консултанти:

- Защото живеем в епохата на постистината, т.е. във време, в което все повече и повече хора на чисто емоционална основа вярват в глупости, а в същото време са безразлични към истината;

- Защото все повече хора не разбират естеството на живота и по тази причина стоят безпомощни, т.е. немеят пред неговото велико тойнство;

- Все повече хора осъзнават, че самостоятелно не могат да излязат от сякаш безнадеждната екзистенциална ситуация, от ситуацията на толкова непонятното всекидневие (осъзнават, че им е необходима помощ за да разнищват въпросното тайнство на съществеването!);

- Огромна част от хората имат огромна, даже страшна нужда от разговори, от общуване, но не от безсмислени, а от вдъхновени, ползотворни, одухотворени разговори по истински важните за нас, човеците, теми и въпроси;

- Такива разговори могат да се водят и онлайн, имаме невероятно много възможности да разговаряме вдъхновено без да ни пречат разстоянията; 

- Има потребност, пък и възможности за създаване на философски клубове, които са места за обмяна на идеи, истини, за съвместно търсене на истината, която по интимен начин следва да се роди в главата - в душата! - на отделно взетия човек, тя не може там да се "присади" и да се подари;

- Имаме потребност да споделяме, но пред общност от разбиращи и морално възвисени (добри!) хора, та с тяхна помощ да откриваме тъй потребната ни истина;

- Животът в съвременни условия е не просто тежък и прекалено динамичен, той е и плашещ, тъй като цялата отговорност за собствения живот пада върху нас самите; 

- Разгадаването на тайнството на свободата е ключ към разгадаването на загадката на живота; неразбиращите свободата сами объркват живота и го правят жалък, нещастен, беден; страдат, самонаказвайки се поради своето малоумие, поради това, че робуват на глупави илюзии и догми;

- Пътят на свободата е безкрайно благодатен и плодовит, но по него трябва да поемем уверено само когато първите ни стъпки се направляват от опитен духовен водач, от мъдър учител;

- Тревожността, чувството за безнадеждност, състоянието на объркване са преодолими, но това не става с затъване в апатията, а с всекидневна нелека борба за живот и достойнство, борба за свобода;

- "Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!" (Йохан Гьоте)

- "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!" (Иисус Христос)

- Пълно е с хора, страдащи от глупави мании, сред които манията за "всичкознайството" е най-страшна и пагубна; тези хора си мислят, че няма нужда да мислят по простата причина, че всичко си знаят, че от всичко разбират; те не слушат компетентните, те слушат ония, които ги примамват с лесносмилаеми лъжи и глупости (в интернет е пълно с такива спекуланти и търговци, експлоатиращи човешката глупост!); Противоотровата на маниите, израстващи на почвата на многознайството, е единствено философията, само философията може да пребори тъй агресивната простотия - понеже тя е нейният най-твърд враг от векове!

- Психологическите консултанти и "психотерапевти" се дискрудитираха до крайна степен щото се превърнаха в паразити, смучещи ресурс и печелещи от човешките нещастия, паразитирайки върху човешката наивност и глупост; Истински добрите психолози, доколкото ги има, са тъкмо тези, които имат философски наклонности, т.е. тези, които не мислят едностранчиво и "пределно позитивно", а интегрално, с разбиране на човешката цялост на човека, душата, свободата, живота, духа и пр.

Какво е нужно за да станеш добър философски конселтант:

- Трябва да си чувствителен към собствените личностни проблеми и да проявяваш упорство в тяхното смислено (разумно, истинно!) решаване; който иска да започне да прави ботуши, първо на себе си следва да е успял да направи добри, удобни ботуши;

- Трябва да умее да слуша с разбиране, да мисли, да осмисля казаното задълбочено, а на тази почва да привикне да изразява собствената си позиция честно, с малко думи, въздействащо;

- Трябва да си победил, да си сразил проказата на безразличието към себе си и особено към другите; иска се сърце, а не само самонадеян ум;

- Трябва да си изкоренил манията на всичкознайството, трябва да умееш да гледаш критично дори и на собственото си разбиране;

- Нужно е да си диалогичен, да обичаш да слушаш, а не само да говориш; 

- Трябва да си разбрал, че всеки индивид е безценен, е безкрайно интересен;

- Трябва да привикнеш да говориш публично и то съвсем смело и честно, отхвърляйки глупавите задръжки от рода на тази "А какво ще кажат за мен хората?!";

Вие ще можете да напреднете по този път, записвайки се за 3-дневния онлайн безплатен уводен курс по практическо философско консултиране, организиран от HUMANUS Academy и от Центъра за развитие на личността HUMANUS, създаден в далечната 1992 г. от философа Ангел Грънчаров, който и ще ръководи обучението в платформата zoom. Ще получите и сертификат, че сте преминали обучение по поредица от съдбовно важни теми.

ЗАПОВЯДАЙТЕ, запишете се в курса!

Убедени сме, че сами ще признаете, че от него сте излезли значително по-богати - и то с най-истинското богатство, което именно и "молци не го ядат"!

Добави в Svejo