петък, 24 юли 2026 г.

Как лекувам болните комуноидно-путинизирани и обезумели души?


Как лекувам болните комуноидно-путинизирани и обезумели души?


Философията е единственото надеждно средство против оглупяването и простащината. Да, само философията ефикасно лекува от глупостите и простотиите, които ражда болната глава. Нито психологията, нито психиатрията могат да помогнат там, където помага само философията.

От висотата на моя близо 50-годишен опит (от юношеската си възраст се занимавам с философия, т.е. помагам в лечението на болни от малоумие, злоба и бездушие души!) смея да заявя, че мога да излекувам, т.е. да очовеча дори и съвсем оскотял от глупости и простотии тежко болен комуноидно-путинизиран екземпляр, изцяло лишен от способност за разсъждение.

Да, разбирам, че звучи прекалено дръзко такава една претенция, но си я позволявам умишлено.

А лекарството срещу душевното оскотяване-побесняване се нарича ЧОВЕЧНОСТ или ДОБРОТА. По-ефикасно средство от добротата няма.

Учителят Христос ни научи по този начин да спасяваме болните души.

От доста време провеждам невероятно интересни изследвания в социалните мрежи, в които прилагам най-различни терапевтични подходи. Резултатите, които обобщавам в книгата си със заглавие "ОГЛУПЯВАНЕТО: как оглупяваме и как се вразумяваме?", са изключително ценни.

Очаквайте книгата скоро! Приемам заявки (абонаменти за хартиеното издание!) още отсега.

Който иска да е човек, трябва всеки ден да се пита: "А що съм аз, човек ли съм?"


Някакъв човек се провикна, че аз съм бил "философ на ХХ век", сега времето било друго и моите изказвания против комунизма, бездуховността и безчовечността не били "актуални"; наложи ми се да му отвърна ето що:

Философите (истинските) са извън времето, за техните идеи и разбирания не важат такива неща като "остаряване", "консервиране", "актуалност", "свежест" и пр. Философите боравят с идеи, с мисли, а идеите и мислите не са като сиренето и млякото, те нито остаряват, нито мухлясват. Истините, които философите са написали или казали, важат не само за тяхното време, те важат за всички времена, минали и бъдещи. За духа няма възрасти и сезони, той е вечен, безсмъртен, той е жив навеки.

Ето затова идеите и предупрежденията на философите трябва да бъдат слушани най-внимателно. Сега няма оракули (същества, говорещи само истината!), тяхната роля обаче се изпълнява от философите. В Храма на Истината философите са не само свещеници (духовници), но и клисари.

Затова само философите могат да се борят и да се справят с простотията, с глупостта, с празнословието, с арогантната фукльовщина, с псевдоучените (от типа на таваришч прафесар Ива Хръйстав и подобните на него), с обезчовечаването на човеците. Те са незаменими особено в нашето тъй повърхностно, неумеещо да мисли задълбочено, не умеещо да вниква в същината и затова словоблудстващо прагматично време, в което повечето хора наивно и глупаво си мислят, че парите били най-ценното в живота. А истински ценното, безценното е само духът, т.е. истината, доброто, красотата, святото. Иначе казано, Бог е твърдата опора на духа на човеците: без вяра в Бога човеците оскотяват, оглупяват и побесняват.

Да, без Бога човекът е скот...

Затова всеки от нас, който иска да е човек, трябва всеки ден да се пита: "Аз що съм, аз човек ли съм?". Да си човек пък означава да си дух, т.е. да си свободен, щото тъкмо свободата е същност на духа.

Приятни размисли! И хубав ден!

четвъртък, 23 юли 2026 г.

Многозначителният ми спор с една "звездна" даскалица по философия от София


На едно място във фейсбук (където е представена тази нова книга на проф. Сергей Герджиков) си позволих в моя си критичен маниер да напиша "неправилен" коментар, който, както и очаквах, предизвика изразителен отзвук; ето многозначителния ми диалог, който се получи с една даскалица по философия, преподаваща, вероятно, в някаква елитна софийска гимназия:

Ангел Грънчаров: Проф. Герджиков е добър философ и пише хубаво, но ми е много чудно как толкова умен човек като него се принизи да подкрепя властта на мутрите и то само защото, предполагам, министрите на образованието и науката да препоръчват на учителките по философия неговите учебници с оглед печалба. Такава мотивация за един философ ми се вижда непристойна. Човек изложи ли се в морално отношение, след това губи авторитета си...

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Как само вменявате мотиви за поведението на един човек, само за да има какво да заклеймите и да критикувате морала му! Малко болничка изглежда подобна "логика". 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Никакво вменяване няма. Има предположение. Печалбарството е един много разпространен мотив на поведението. Философите не винаги са свръхчовеци, не обичащи парите. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Вие наясно ли сте с колко труд се пише учебник и колко "печели" авторът/авторите? Ще Ви подскажа - за 10 години от един учебник, който се пише поне 7-8 месеца толкова, колкото един плочкаджия печели за седмица от една баня. На това ли му казвате печалбарство ?😂 Колкото до съждението Ви за философите, прозира пак същата "болничка" логика. 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарко, аз съм автор на учебници и учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети. И много добре знам колко печели авторът и издателят, който играе честно и оня, който играе нечестно, ползвайки се от връзките си с чиновниците в МОН, с министъра и пр. Един от тия нечестно играещи автори на учебници публично се хвалеше, че с хонорарите си бил купил няколко апартамента. Проф. Герджиков вероятно също доста е спечелил, да е жив и здрав. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров, явно сме колеги. Но не съм Ви другарка. Нито съм Еи срещала на национални олимпиади, на форумите на АПФ, на работни срещи за учебни програми, стандарти... Аз също съм съавтор на четири учебника и не съм си купила апартамент, нито поне барака с хонорара. Като автор би трябвало да знаете, че МОН не плаща хонорарите за учебниците, а издателствата. Между другото, на кое издателство сте автор? Всички актуални учебници са в съавторство, без тези на проф. Герджиков. Не си спомням да съм срещала името Ви, но вероятно е мой пропуск. 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарка сте, по поведението Ви си личи. Естествено, че хонорарите не се плащат от МОН, но от МОН зависи кои учебници учителките ще препоръчват на учениците и от кои учебници печалбите ще са най-големи. Разбира се, има конкуренция, но авторите ползват ред неща, с които да спечелят "доверието" на учителките. Моите учебници са издадени от издателствата ЛИК и ИЗТОК-ЗАПАД, но няма как да ги знаете щото ние, за разлика от другите автори и издатели, не сме се навирали в МОН да търсим рекомендации и бюрократично утвърждаване. Моите учебници са с един автор, моя милост. Ние, другарко, не рипаме като вас по свирката на бюрократичната (социалистическа) система на образУвание, та по тази причина Вие нема как да ни знаете. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Дали агресивният Ви тон и нагласи не са причината за това да не сте в кръга на уважаваната философската колегия? Жалко за учениците Ви, ако изобщо имате такива. Тази фрустрация не е адекватна за учител по философия. И не, не съм Ви другарка. Дори не сте ми и колега. Не се вписвате в етичните изисквания. 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарко, да аз не се вписвам в тъй комуноидните Ви представи на т.н. "уважавана" (заради робския си манталитет!) "философска", с извинение, колегия. Аз, другарко, си позволих да не съм послушна мижитурка, а да бъда достойна личност, поради което и съм остракиран от "колегията", тъй предано слугуваща на управляващата ни мафия. Не жалете моите ученици, щото те имаха щастието да разберат що е философия и как подобава да живее философът, заслужаващ това име, но се питам Вие лично давате ли си сметка какви поражения нанесохте на младите като слугувахте на безчовечната, недемократична, бюрократична и по същество социалистическа система на НЕобразование. Четете книгите ми за образованието и възпитанието и издаваните от мен списания (ИДЕИ и HUMANUS) за да осъзнаете какво правехте и как живяхте. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров 😂😂😂. Поредният изтърван! Не ме познавате!!! Моите ученици завършиха Оксфорд, Кеймбридж, Сорбоната. Защото бяха подготвени от философи със здрав разум, с критично, не критикарско мислене, с нормален психостатус. А вашите? Дали Долна баня? Костенец? Ихтиман? Господине, в Ленинградския ли ви набиха другарката и манталитета в главата, че още се чудите как да избиете комплекса. А да чета творенията Ви, благодаря! Успех с арт-терапията! 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарко, личи си, че умеете добре да громите класовия враг, бравос! Пролича си чудесно основанието ми да Ви наричам другарка. Без да ме познавате, без да сте чела книгите ми, ме заклеймихте в стила на комунистическия фанатик. А ако някой Ваш ученик е отишъл да учи в Кембридж, това е негова, не Ваша заслуга. Интересно е, че не чувствате капка неудобство за това, което си позволихте. Завиден комунистически морал имате.

Ето нашия многозначителен диалог, пренесен в онлайн-изданието на философското списание ИДЕИ, заслужихте да увековечим името Ви: https://grancharov.blogspot.com/2026/07/blog-post_23.html

вторник, 21 юли 2026 г.

Поздрави от... рая!


Как да разберете че съм се пресилил в по-хубавия свят?

Поздрави от... рая (на земята!)... жив съм още и тук, на земята... (макар че ние, философите, се стараем да сме причастни на вечното още тук, в нашия грешен земен свят: обичаме истината, доброто, красотата, светостта.

Пиша това защото в нашия Философски клуб в отговор на въпроса "Как да разберем, че сте починал?" (аз съм възрастен човек, на 67 съм вече, копейкаджиите неслучайно мило ме определят като "ходещ некролог"!) отвърнах: "Ако три поредни дни не включвам лайфа за дискусия, значи съм се преселил в по-хубавия свят!".

Да де, казах това, но след това ми се отвори възможност да избягам от света и да се уединя да пиша книга. Реших да си дам почивка в Мрежата (докато я напиша, поне месец!).

И ето, вече няма лайфове в ютуб-канала "Паралел 42". За да разсея възможността за погрешни тълкувания на мълчанието ми публикувам тази снимка от снощи и тия думи.

Извинявайте за личния момент!

Хубав ден на всички! И приятна почивка!

Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?


Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?


Един човек ми каза, че съм се бил опитвал да обяснявам на... зомбита; наложи ми се да му отвърна ето що:

Такава ми е работата. Върша си работата, изпълнявам си задачата. Ние, философите, разговаряме с всички човеци. И с умни, и с прости, и със здрави, и с болни. Човещината изисква това.

Философията в същината си е нещо най-човечно. Човечност е другото име на философията.

Затова аз не мога да кажа като "звездните интелектуалци", които, навирили носове, говорят:

"Абе остави ги тия бе, те са прости и нема да разберат, а ние не можем да се унизим да говорим с прости хора!"

Ние, учителите, ние, философите, разговаряме с всички човеци. Особено с ония, чиито глави са объркани и болни. Не можеш на умствено и морално сакат човек да кажеш:

"Махай ми се от главата, аз с такива като теб не разговарям!"

Както, за жалост, постъпват толкова много нашенски умници.

Поради което простотията у нас, необезпокоявана, цъфти в такива пищни цветове...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ