Излезе новата книжка на философското списание ИДЕИ!

Излезе новата книжка на философското списание ИДЕИ!

Заповядайте, това е новата книжка на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ: ИДЕИ 2026 1(27) 2(28). Главен редактор-създател на списанието, и на научното издание, и на популярното издание, е моя скромна милост.

Списанието има и популярно издание, което, за жалост, прекъснахме да го издаваме в хартиен вариант по понятни причини - липса на подкрепа, да, отникъде не срещнахме подкрепа, нито от научните учреждения, нито от граждани, нито дори и от читателите му, пак за жалост, това е според "добрия" български обичай - да не подкрепяме никой когато прави нещо ново и добро, особено пък когато е свързано с т.н. ДУХОВНИ НЕЩА (т.е. не е свързано с правене на пари!), а да мълчим високомерно и да го гледаме с презрение, чакайки с нетърпение кога най-после ще се провали, за да ни зарадва!

Разлистете я, зачетете се в статиите и есетата, които ви привлекат вниманието.

Списанието го издаваме в сътрудничество с украински философия от философските факултети и катедри на техните университети.

Списание ИДЕИ го създадохме в ръководения от мен Център за развитие на личността HUMANUS в далечната вече 2009 г.

Международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ пък го създадохме с приятелите ми от Украйна, тамошни забележителни украински философи, през 2014 г., малко след Майдана.

Приятно четене, приятни размисли!

Линковете на този брой и на онлайн-изданието на списание ИДЕИ, където можете да намерите и свободно да ползвате всички предишни негови книжки, са в коментарите.

Хубав ден!

Добави в Svejo

Заповядайте, това е новата книжка на международното издание на философското списание ИДЕИ: ИДЕИ 2026 1(27) 2(28)

ИДЕИ 2026 1(27) 2(28)

Publish at Calameo

Добави в Svejo

Какъв метод на лечение на болните комуноидни души прилагам?

 

Какъв метод на лечение на болните комуноидни души прилагам?

Човекът с болно съзнание, с болна душа (комуноидът, който го тресе бесовщината на русо-робо-комунизмо-путинщино-филията!) е като човек, който има в устата си много болни зъби, които се нуждаят от крайно неприятно лечение, а някои от тях трябва и да бъдат извадени с болезнена операция (всеки знае какви ужасии ни се налага да преживяваме на зъболекарските столове!).

Философът играе съвсем същата роля като зъболекаря, само дето вместо зъби стърже, поправя, лекува и вади едни по-особени ДУШЕВНИ "болни зъби", а и на тяхно място поставя здрави - та да може човекът да дъвче и да се храни. (Душата ни също требва да се храни, на нея й се налага и да дъвче!) Тъпотиите, простотиите, глупостите, с които е пълна главата, пардон, душата на болния душевно комуноид, са съвсем същото, каквото са болните, прогнилите зъби в устата на нещастниците, които са допуснали зъбите им да стигнат до това гадно състояние.

Е, ще се наложи въпросните нещастници да изтърпят доста мъки (душевни, психични) докато опитният (като мен!) философ със зъболекарска прецизност един по един стърже с проклетата машинка, поправя, лекува и дори вади прогнилите "умствени зъби" (и емоционални, и волеви, и какви ли не други "зъби"!) от смърдящата "душевна уста" на въпросните комуноиди, допуснали да са с такава страдаща и по русо-робо-комунизмо-путинщино-филски начин болна душа.

Та аз в този смисъл правя голямо добро на тия нещастници като им лекувам "душевните зъби", а те ме мразят и ме плюят с една тъпа озлобеност - все едно да мразиш зъболекаря, който ти лекува ония, другите зъби (за чието заболяване си виновен изцяло тия самият - знаете защо!).

При това моята професия, моето занимание е изцяло благородно, аз, за разлика от истинските зъболекари, не вземам никакви пари за тъй прецизната и нелека работа, която върша всеки ден, ето, вече повече от 40 години! Правя всичко съвсем безплатно, от едно най-чисто и голо човеколюбие!

Е, понякога и то с чисто възпитателно-терапевтична цел, като копейкаджиите ми зададат обичайния въпрос:

"Кой ти плаща бе, Грънчаров, Сорос ли, американците ли, за да ни мъчиш така усърдно всеки ден, а, кажи де, колко получаваш на ден?"

аз им отвръщам, за да сипя малко масълце в огъня на изгарящата ги душевна болка ето как:

- Да ви кажа честно, по 5 000 евро ми плаща Сорос на ден, не е много, но не се оплаквам: стигат ми тия парички!

И те ми отвръщат мило ето как:

"Дано пукнеш заради преяждане с тия пари, проклетнико, дано се задавиш, добро да не видиш, гаден и мръсен соросоиде!"

И прочие, не смея всъщност да кажа, да напиша тук истинските попържни и "благословии", с които ме обсипват, вие се досещате де, това са най-пищните и сочни псувни, които изобретателната родна българска душа може да изобрети в своите неудържими душевни полети, възходи, падения, терзания, възходи и прочие!

Това исках да ви кажа, тази метафора ми се роди в главата понеже днес ще трябва да ходя на зъболекар, престоят ми доста мъки там, пък и здравата ще ме оскубе, да видим как ще се справя, щото, в интерес на истината, Сорос нищичко не ми дава, нито цент не ми е платил, дал или превел.

Приятни емоции и размисли ви желая, скъпи родни копейкаджии, хубав ден и успешна седмица на всички!

Добави в Svejo

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

 

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

"Комунизмът не е идеология, а вид психическо заболяване."

Професор Антонио Валехо Нагера (1889-1960), баща на испанската психиатрия, преподавател в Мадридския медицински факултет.

Ако е прав професорът, излиза, че всички престъпления на комунистите (включително масови и индивидуални убийства, кражби в колосални размери, окрадена е собствеността на гражданите на цели народи, войни, диктатура, тирания, цензура, превръщането на цели нации в роби и пр.) следва да бъдат оправдани, понеже са извършени от психично болни хора, които не могат да носят отговорност за постъпките си! Излиза, че тази теория на испанския професор, звучаща тъй "антикомунистически", е твърде полезна за комунистите и оправдава злодеянията им.

Каква е истината при това положение?

Комунистите не са болни, а са подивели от злоба. От жажда за престъпления. Те нямат никакви органичители. Произволът е това, което ги въодушевява. Комунистите са изцяло бездуховни и безчовечни същества. Много по-лоши от зверовете. Но комунизмът не е умопомрачение, а ясно съзнателно следване на напълно престъпни цели.

Следователно истината е, че комунизмът е престъпна, разбойническа, криминална доктрина, която нанася неизчислими щети на цялото човечество.

Основните зловредни догми на комунизма са:

● Ще ограбим богатствата на богатите уж за да ги изядем заедно с бедните;

● Ще настъпи всеобщо организирана щастие, ще ядем (без да работим!) от общ казан и жените ще бъдат общи на всички мъже (това е най-привлекателната част от "идеологията" на комунистите, именно общите жени!);

● Свободата е вредна и трябва да бъде забранена, за да станем всички напълно равни;

● Нямаш право да си личност (да си различен!), всички сме еднакви и равни във всички отношения;

● Различните, държащите на различията не са "от наште" и биват натиквани в концлагери или убивани - за да не ни дразнят "всеобщото щастие" в комуната;

● Щом изядем богатствата на богатите почвате да работите, а ние, комунистите, ще ви пердашим за да работите по-яко;

● Мисленето е вредно, забранено е да мислите!

● Истината е лъжа, лъжата е истина!

● Добро е това, което е изгодно на нас, комунистите; зло е всичко онова, което ни пречи да лъжем, да крадем и да убиваме!

● Войната е мир, мирът е война!

● Няма Бог, вождът на Партията е наш бог!

Преведох на човешки, разбираем език всички главни догми на комунизма, така мили на комунистите.

Приятни размисли!

Хубав ден и приятен уикенд!

Добави в Svejo

Философията разбира, обясненията не помагат на неразбиращите

 

Продължава дискусията ми с един твърде позакъснял поклонник на комунизма, имащ философски претенции:

@Benevento3588: И това е по последователна позиция – но тя НЕ е философски аргумент, а ваш изповед на вяра. И аз уважавам вярата, стига да е назована с името си. Това което казвате е прекрасна метафизична нагласа. Но тя крие един съкрушителен логически проблем, който Вие не забелязвате: кой определя коя школа е по-близо!? Ако отговорът е „онази, която вярва безпрекословно в истината“ – това не е ли тавтология!? Вярната школа е вярната. Това не ни казва нищо за съдържанието на самата истина обаче! Вие казвате още: „Главното и водещото е вяра в истината.“ Съгласен съм. Но тогава вярата не е знание. Ако имате вяра, че Вашата дефиниция за личност е истинската – то е Ваше право. Но тогава не можете да изисквате от другите да я приемат като доказана. Вие не доказвате – Вие просто изповядвате. А философският дебат се води с доказателства, а не с изповеди. Именно това е разликата между мисленето и проповедта. И ето къде Вие се самозатваряте в капан: ако истината е идеал, а не постижимо състояние – тогава никой не може да каже със сигурност коя школа е най-близо. Защото за да знаеш кой е най-близо, трябва вече да знаеш самия идеал, нали така? А ако го знаеш – значи вече си го достигнал. Тогава защо търсиш!? Класическият парадокс на Менон: или знаеш истината, и тогава не търсиш – или не я знаеш, и тогава не можеш да разпознаеш кое е вярно. Вие избягвате този парадокс, като поставяте себе си и Вашите книги в позицията на посветени, които вече са проумели идеала. Но това не е аргумент – това е претенция за посвещение. А философията от времето на Сократ знае, че претенцията за посвещение е ПЪРВИЯТ знак за догматизъм. Сократ именно казва: „Знам, че нищо не знам.“ Той не казва: „Знам истината, идете прочетете книгите ми.“ Ако истината е идеал, а не даденост – тогава и комунизмът трябва да бъде съден не по неговите исторически осъществявания (които са несъвършени, както всички човешки опити), а по неговия идеал. А идеалът на комунизма е освобождение от класово потисничество, свободно развитие на всеки, общност без господство. Това е неговата „истина“ по същия начин, по който Вашата истина за личността е Вашият идеал. Ако приемем Вашия критерий – че съдим по идеала, а не по практиката – тогава комунизмът не е ненавист, а надежда. И ако откажете да приемете този критерий за комунизма, но го приемате за себе си – тогава не сте ли двойно мерило!? А това не е философия, а си е идеология. Логично нали? Прав ли съм? 

Моят отговор:

@Benevento3588 Не сте прав, спекуланте. Не разбирате що е вяра. Нито що е дух. Истината е същност на духа. Тук логиката (логичността) не е критерий. Прочетете моята дисертация (публикувал съм я в Мрежата, в блога си) със заглавие УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА. Там ще разберете моя принцип на разбирането. Разбиране, а не знание. Знанието е тясна сфера. Там ще разберете спецификата на духовните форми, именно философията, религията, изкуството. (Науката също, но тя е извън сферата на духа щото е чисто познавателно отношение!) Ще разберете и що е това дух. За истината прочетете моите лекции по философия, издадени са като книга със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия", там съм обяснил що е истина. А любовта Ви към комунизма е доста позакъсняла. Комунизмът, подобно на национал-социализма, се помина. Не разбирате същността на комунизма, а ползвате неговите лъжливи клишета. Това именно е догматизъм. Равно на немислене. И на неразбиране. Философията разбира, обясненията са "слаба ракия" и не помагат на неразбиращите. Четете Дилтай и Рикерт. Ще разберете, макар се страдате от манията, че знаете. Не сте разбрал и защо Сократ казва "Знам, че нищо не знам, а вие и това не знаете!". Приятно четене!

Добави в Svejo