От доста време съвсем целенасочено се занимавам с изследване психичното състояние на българския масов интернетен дремлю (или потребител, консуматор, ако щете!). (А преди това съм го правил години наред несъзнателно, неумишлено!) Понеже от известно време реших да пиша книга с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО. Търсейки причините за този застрашителен по размера си процес, открих, че той е аспект или страна на един още по-сериозен проблем, именно ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА. Тя пък е проявление на БЕЗДУХОВНОСТТА, явяваща се същност на ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО.
Оказва се, че по някакви причини в съвременни условия масовият интернетен дремлю хем оглупява (не умее да мисли, малоумен е, не му пука за истината, нищо че се смята за "многознаещ" и дори за "всичкознаещ"!), хем става лош и зъл, злобен (понеже не умее да различава добро и зло и дори смята злото за "добро"!), сиреч става аморален, моралът му отива по дяволите (става морално чудовище и изрод!), което пък, погледнато в дълбините, означава, че е бездуховен, иначе казано, няма вярна преценка за истински важните за човека неща в живота (за него материалното е всичко, духовните неща са му чужди - и непонятни!), а това вече не е нищо друго освен израз на обезчовечаване; ражда се в наше време и набира сила нов тип, типа на БЕЗЧОВЕЧНИЯ "ЧОВЕК", нещо повече, на АНТИЧОВЕЧНИЯ УРОД. (Ако ви се струват пресилени тия определения или признаци, укротете възмущението си, като разберете, ще се успокоите!).
Прочее, безчовечни "човеци" (по идея или в понятието си човекът е ДУХ, духовно същество, същество, което умее да мисли, да чувства, да действа според повелите на истината, доброто, красотата!), та значи безчовечни "човешки" същества е имало винаги в историята, борбата между доброто и злото не е спирала никога, нещо повече, тя е съдържание на човешката история (пък и на човешката душа, щото тия две начала се борят и вътре в нас!) и на живота ни. (Непрекъснато всеки от нас избира и решава що е истина, кое е добро и кое е зло, право, значимо, хубаво и т.н., неизвратеният човек предпочита, разбира се, доброто и истината - и се бори за тържеството им!) Но в днешно време тази борба по ред причини е прекалено жестока, тя, благодарение на Световната мрежа, нейна арена, не е вече подмолна, скрита, тя се изявява пред очите и ушите ни и то всеки ден, непрекъснато. В тази екстремна ситуация всеки от нас така или иначе е въвлечен в биткана на добро и зло, на духа и бездуховността (на простотията!), от нея никой не може да избяга или да се скрие. Особено тежко е положението, в което се намират младите, тези, чието съзнание е крехко и свежо, но които, уви, се формират от съвсем ранна възраст тъкмо в тази крайно ожесточена борба между добро и зло, между истина и лъжа, между право и криво; те са най-уязвими и опасностите пред тях са най-страшни: какво ли ще стане с обществото ни ако в един момент безчовечните безнравствени и немислещи (и безсловесни!) уроди станат определящо живота ни мнозинство?!
Тук се намесва един решаващ всичко фактор: СВОБОДАТА. (И произтичащата от нея ДЕМОКРАЦИЯ!) Да, интернет е свобода, но какво става с човека (особено младия!), който влиза в това пространство на свободата, но при това не умее да се ползва от нея? Дали тук ситуацията не е същата като, да речем, неумеещ да плува човек падне в океана (а интернет наистина е същински океан!)?
Както се учим да плуваме, скачайки във водата (но не все пак в океана, а в басейн, а пък наоколо би следвало да има т.н. спасители!), така и на свобода се учим, практикувайки я, ползвайки се от нея. По съвсем същия начин и в реалния живот (да отчетем, че вече сме поставени в два, даже в три свята: най-напред във вътрешния, светът на собствената душа, след това във външния и реалния, после в т.н. виртуален свят, света на Мрежата!) се учим на свобода, практикувайки я, упражнявайки се всекидневно в нея, така това би следвало да става и в другите два свята, душевния най-вече (той е арената на всичко!), а също и във виртуалния, интернетния. Само че дали поради неопитност или поради някакви поредици от грешки (робуване на някакви коварни разпространени стереотипи!), но много често става така, че милиони хора изпадат в пасивно положение, т.е. лека-полека стават безволев продукт на тъй опасната преса на ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, на тъй динамичната СОЦИО-КУЛТУРНА СРЕДА, която пак е в два варианта, в самото общество, в което сме поставени, и в проекцията на това общество в Мрежата. И тук са възможни два кардинално различни подхода и изхода от ситуацията, за която се опитвам да разбера:
А.) Душата, минавайки през непрекъснати изпитания и проверки на нейната сила, заема АКТИВНА ПОЗИЦИЯ, т.е. целият ДУШЕВЕН ПОТЕНЦИАЛ работи интензивно, отделните душевни сили си изпълняват предназначението и ролята, в резултат на което човекът или СУБЕКТЪТ успява да въвежда ред в хаоса, не се оставя да бъде "лодка, носена от течението", а "гребе", движейки "лодката" в свободно избраната от него посока; точно такива индивиди успяват да формират ЗДРАВИЯ ДУХ НА СВОБОДНИЯ ЧОВЕК, чиято свобода е налице и се проявява във всички сфери, в мисленето, в оценяването (търсенето на верния ЧОВЕШКИ смисъл!), във волята, в действията, в делата. Такива хора имат вече здрава почва или основа, благодарение на която те няма да се удавят в безбрежния океан на Мрежата, пък и на СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА - понеже са успели да си създадат или изградят нещо като "ОСТРОВ" в него.
Б.) Да, но, за жалост, другият вариант, алтернативата, е страшна: милиони човешки същества заемат по начало КОВАРНА ПАСИВНА ПОЗИЦИЯ спрямо ставащото в двата свята, този на съвременната обща (обществена) култура и този на Мрежата, на КУЛТУРАТА НА ГОЛЯМОТО СВЕТОВНО ИЛИ ГЛОБАЛНО "СЕЛО"; такива хора изначално са в страдателна, неактивна позиция (те са станали ПАСИВНИ ОБЕКТИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯ, а не АКТИВНО МИСЛЕЩИ, ЧУВСТВАЩИ, ДЕЙСТВАЩИ СУБЕКТИ; тяхната позиция е СТРАДАЩА!), те пасивно възприемат ставащото, бидейки само потребители или консуматори на всичко, що попада в техните "усти", пардон, души; душите на такива хора стават подобни на "БОКЛУКЧИЙСКИ КОШЧЕТА", пълни с какви ли не отпадъци на Мрежата; те не могат да въведат или въдворят ред в потресаващия и умопомрачителен хаос, те стават негови всеядни жертви; а причината е, че душите на такива хора са БЛОКИРАЛИ, сиреч, техните душевни сили, подложени на жесток натиск, не са успели да си вършат работата; тяхната работа пък е да поставят всяко нещо на точното му място (както правят първите, ония, които са успели с верния подход да разтълкуват ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА и на неодделимата от него СВОБОДА!), това във втория случай не е станало. Какво става в душите на такива ПАСИВНИ, СТРАДАЩИ, НЕСВОБОДНИ СЪЩЕСТВА ли? Ще ви кажа, но в кратце, щото тук не мога да се разпростирам (това е предмет на цялата ми книга!):
● Душата следва да преработва цялата информация, която я залива, но това, уви, не става; много души не се справят с тази най-важна задача; което води до
● СЪЗНАНИЕТО (умът, интелектът, разсъдъкът, някои слагат тук и РАЗУМА, но неговото място е другаде!) се занимава с ПОЗНАНИЕ, с преработване на информацията и добиване на ЗНАНИЕ; тонове "пясък" трябва да се пресеят и промият - за да бъдат открити прашинки или частици злато; познанието е подобно на златотърсачеството; ИСТИНАТА е златото, което умът следва да добива; тя е "зърното", което следва да намерим и прочистим от "плявата"; да, но умът при тия души поради заетата пасивна позиция не си върши работата, в резултат в което вместо злато в душата има прекалено много пясък - и вместо зърно има тонове плява; щом като умът на една душа не си изпълнява ролята и е блокирал, тази душа вече не може да различава истина от лъжа; такива души на това основание смятат, че лъжата е "истина", което е фатално опасно;
● ЧУВСТВАНЕТО (емоцията, чувството) е душевната сила, благодарение на която човекът със здрава душа и дух успява да ОЦЕНИ подобаващо всяко нещо; благодарение на чувствата на неизвратената душа ние можем да различаваме кое е лошо, кое е зло, кое е добро, кое е красиво, кое е грозно, кое е право, кое е криво и т.н.; здравата душа се възторгва и обича доброто, красивото и пр., а също така се отвращава от злото, от лошото, от грозното; тя е способна да изпитва състрадание, сиреч, има ЗДРАВИ ЦЕННОСТИ; да, но благодарение на изначалната ПАСИВНА ПОЗИЦИЯ в тъй кошмарната ситуация, в която се намираме, чувствителността на милиони хора не се справя с тъй отговорната си и важна задача, роля и мисия, благодарение на което тези хора лека-полека разполагат с една ИЗВРАТЕНА "ЧУВСТВИТЕЛНОСТ", иначе казано, стават БЕЗЧУВСТВЕНИ; безчувствената душа (подпомогната от блокиралия ум!) е причина такива хора да живеят в ИЛЮЗОРЕН СВЯТ НА СЕНКИ И ПРИЗРАЦИ, да изпитват, примерно, безпочвени страхове, на тази основа те също така развиват ред ПСИХИЧНИ АНОМАЛИИ, примерно разболяват се от МАНИИ ЗА ВЕЛИЧИЕ, да не говорим за тъй разпространената МАНИЯ ЗА МНОГОЗНАЙСТВО-ВСИЧКОЗНАЙСТВО, която е тъй разпространена в днешно време;
● В резултат на всичко казано дотук пред нас вече е НЕЩАСТЕН БОЛЕН ИНДИВИД, който при това не се схваща като индивид, а като АМОРФНА ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО, от комуната или от ОБЩНОСТТА НА БЕЗЛИЧНИТЕ; аз по тази причина наричам тия хора КОМУНОИДИ.
Как живее ли този нещастен ПСЕВДОСОЦИАЛЕН БЕЗЧОВЕЧЕН ТИП ли?
● Той общо взето друго не прави освен да мрази, да разваля, да плюе, да обижда ония, които за разлика от него се ползват от предимствата на свободата; той мрази, на това основание, най-вече свободата, мрази живота (животът без свободата за нас, човеците, е кошмар!), той мрази демокрацията, човешките права, мрази Европа, мрази Америка, вярва в тъпи конспирации, в крайна сметка той мрази самия Бог, който именно е ИЗВОРЪТ НА ДУХА.
● Такива хора страдат, тяхната пасивност води до тъпо консуматорство, те постоянно се оплакват, че обществото не се отнася добре към тяхната "пресвята комуноидност", те завиждат на успелите и на богатите, те друго не правят освен да се присламчват към разни клубове по комунизъм, путинщина, антисемитизъм и други подобни простотии и злодейства.
Тук трябва дебело да подчертая, че една от главните причини за това тежко психопатологично състояние на милиони същества виновна е неадекватната на живота и несъвременна образователна система, която не си изпълнява ролята да бъде протиоотрова и противотежест на тъй опасните ситуации, в които са поставени душите на младите хора. Църквата също не си изпълнява своята незаменима роля да причастява хората към ценностите на Духа. Философията, за жалост, също се е капсулирала и изобщо не умее да разговаря с масовия човек и да го приобщава към своите духовни богатства. Т.н. "масова култура", пък е елитарната такава също не си изпълняват ролята - или пък спомагат съзнанията на младите да попадат в ония капани, за които стана дума по-горе.
Затова "ДЕЦАТА НА ИНТЕРНЕТ" са предимно в тъй жалко състояние в ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ, т.е. пребивават в СЪСТОЯНИЕ НА КОШМАРНА БЕЗДУХОВНОСТ. С тях се налага много деликатно да разговаряме всички ние, и учители, и духовници (свещеници), и граждани, и по-възрастните, и всички, що разбират що е да си човек в истинския смисъл. Правдолюбивите и свободолюбиви човеци трябва да си обединят силите и да помагат да тия нещастни човешки същества, които са паднали в представената по-горе ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ДУПКА. Може би на тях е необходимо просто да им подадем ръка, за да изпълзят от нея - и да стъпят на здрава почва? Правим ли го съзнателно - или общо взето ни вълнуват съвсем други неща?! Прочее, и сред общността на ПРАВДОЛЮБИВИТЕ И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ също има ред деформации, за които ще стане дума в друго мое есе.
Благодаря за вниманието - ако изобщо имахте търпението да изчетете този тъй дълъг текст! Скучен ли ви се видя текстът? До кое изречение успяхте да се зачетете? Домързя ли ви да четете тия "тъй скучни общи приказки"?! Тъй де, защо ви е да четете чужди мисли - та вие налиси знаете всичко?! Нема да се излагаме сега я?
Хубав ден на всички!
