Истината за истината: защо мълчанието е злото?

Истината за истината

Ако нещо е истина, то е истина за всички. Няма "моя" и "твоя" истина, има само твое и мое мнение. Мнение и истина са много различни неща. Мнението има стойност само доколкото съдържа "частички" ("прашинки"!) истина, т.е. доколкото е причастно на нея, доколкото се стреми към постигането й.

Няма нищо лошо в това един човек да помага истината да се роди и в нечии други глави. Точно този е смисълът от съществуването на философията. Тя ни помага да се причастяваме към истината. А истината е нещо тъй велико, че е Божествено, затова само Христос с право може да каже "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!". Доколкото обичаме истината и й служим, дотолкова и Богу сме верни.

Това е главното в тайнството ЖИВОТ, каквото то е за нас, човеците. Правете си сметка в какво положение са се оказали ония нещастници, които не могат да различават истина от лъжа и дори смятат лъжата за "истина", а истината за "лъжа".

И, примерно, плюят Украйна и обичат агресорката Русия.

Приятни размисли ви желая!

Истината за истината

Ако нещо е истина, то е истина за всички. Няма "моя" и "твоя" истина, има само твое и мое мнение. Мнение и истина са много различни неща. Мнението има стойност само доколкото съдържа "частички" ("прашинки"!) истина, т.е. доколкото е причастно на нея, доколкото се стреми към постигането й.

Няма нищо лошо в това един човек да помага истината да се роди и в нечии други глави. Точно този е смисълът от съществуването на философията. Тя ни помага да се причастяваме към истината. А истината е нещо тъй велико, че е Божествено, затова само Христос с право може да каже "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!". Доколкото обичаме истината и й служим, дотолкова и Богу сме верни.

Това е главното в тайнството ЖИВОТ, каквото то е за нас, човеците. Правете си сметка в какво положение са се оказали ония нещастници, които не могат да различават истина от лъжа и дори смятат лъжата за "истина", а истината за "лъжа".

И, примерно, плюят Украйна и обичат агресорката Русия.

Приятни размисли ви желая!

ДОБАВКА:

Не вярвам 82% от българите да са дебили както казва таваришч прафесар Ива Хръйстав, известен с това, че говори потресаващи глупости. Той нарича "дебили" тия, които не са като него, т.е. не дърдорят глупости (руски предимно, канечна!)

А човекът, който не дърдори само глупости, не е дебил. Дебил е оня, който обича глупостите, радва им се от сърце, т.е. не знае що е истина и дори мрази истинатау а обича лъжата - и глупостите.

Такива сред нас, българите, има доста, но не са 82% според тезата на дърдорещия глупости таваришч прафесар.

Нормалният човек е нормален дотолкова, доколкото стои между истината и лъжата и се колебае, не е сигурен кое какво е - и за целта му се налага да мисли за да разбере. Всички сме в тази позиция, всички сме в тази ситуация, с изключение на дебилите, които твърдо знаят що е "истина; "истина" за тях са глупостите (на руската пропаганда, примерно!) и лъжите.

Дебил, т.е. глупав и в този смисъл ненормален е този човек, който живее с манията, че всичко знае и затова не му се налага да мисли, да се колебае, да се съмнява, да търси. Такива немислещи, сиреч болни хора са доста, но пак, убеден съм в това, не са мнозинство; въпреки това те са особено опасни, понеже не млъкват и дърдорят глупости по цял ден - особено в тик-ток и във фейсбук.

Проблемът обаче не са те, а проблемът е, че нормалните, т.е. мислещите хора са предимно пасивни, те бягат от дебатите, от дискусиите на основанието "Абе остави ги тия бе, нека да затъват и да мрат в простотиите си, аз не искам да си цапам съзнанието като говоря с тях: те са много прости!". Ето тук е коренът на злото според мен.

Защото дезертирането на нормалните, на мислещите хора от дискусиите с "простите" е причината простотията да е толкова напреднала и да е тъй влиятелна.

А водят ли се дискусии с участието на умни хора, това вече е нормално положение, понеже в тия дебати умните имат огромни предимства пред постоянно дърдорещите многознаещи тъпанари-дебили. Има ли дискусии с участието на умни хора, това е залог, че простотията няма да ни удави.

Затова аз апелирам не простите и всичкознаещите маниаци (като таваришч прафесар Ива Хръйстав!) да млъкнат, аз апелирам мълчащите си сега умници да проговорят, имам предвид истински добрите учители, философи, професори, изобщо интелигентните (дори и природно интелигентните!) личности. Не мога да разбера защо те мълчат.

И по тази причина се е стигнало дотам в дебатите в социалните мрежи да дърдорят постоянно предимно тъпанари, лъжци, манипулатори, а умните хора да мълчат и да бягат от дебатите (изключенията са немного, за жалост!).

Примерно аз съм разбрал като напиша някаква макар и проста истина, върху мен се нахвърлят легиони оплювачи-тролове, а умниците гледат сеир и си мълчат предимно. Щото не искали да се оцапат като говорят с простаци.

Докъде ще я докараме по този начин аз не зная, но зная, че така не бива.

ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът "Мълчанието е злото" го възприех от колегата Иво Инджев.

Добави в Svejo

България трябва да се върне към своята историческа и традиционна форма на държавата: монархията!

Понеже обичам истината и понеже желая доброто на свидното ни Отечество, ще напиша тук една истина - въпреки всички рискове да бъда осмян, оплют, подиграван; защото истината е благодатна, а пък философите са тези, които са призвани да казват и да пиша онова, което никой няма да каже и напише; ето в какво все повече се убеждавам:

България е република от 1946 г., отначало "народна република" (при комунистическата тирания!), а сега - "антинародна". Преди това в цялата си история България е била монархия, включително и в състава на Източно-Римската империя (Византия) и на Османската империя. Видяхме ли добро откакто сме република? преживяхме първо 45 години комунистическа тирания, а след това 37 (тридесет и седем!) години посткомунизъм, неокомунизъм (в лицето на Радевисткия "прогресизъм", който ни се стовари върху главите напоследък поради това, че Москва реши цялата власт да бъде дадена на президента, станал и премиер!

ТОВА БЕЗОБРАЗИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕ САМО ПРЕСЕЧЕНО, НО И ИЗТРЪГНАТО С КОРЕНА СИ!!!

Идват президентски избори. Поредна пародия на "демокрация". За поста държавен глава ще се състезават някакви си там случайници, мижитурки, безличници!!! Излиза, че републиката по начало е ку*ва (лека жена!), щото периодично за нея се прави наддаване, сякаш продават хубав кон! Побеждават все по-отчайващи некадърници, вижте само имената на нашите президенти (председатели) на републиката след противоконституционното й провъзгласяване през 1946 г.:

Васил Коларов (1946 – 1947) 

Минчо Нейчев (1947 – 1950)

Георги Дамянов (1950 – 1958)

Димитър Ганев (1958 – 1964)

Георги Трайков (1964 – 1971)

Тодор Живков (1971 – 1989)

Петър Младенов (1989 – 1990) 

Петър Младенов (1990)

Желю Желев (1990 – 1997)

Петър Стоянов (1997 – 2002)

Георги Първанов (2002 – 2012)

Росен Плевнелиев (2012 – 2017)

Румен Радев (2017 – 2026)

Илияна Йотова (от 2026 г....)

Какво ви говори този списък на безличници (мижитурки), коя от коя по-голяма?!

Американците пък (една велика демокрация!) си избраха за президент (и то два пъти!) кукуто Доналд Тръмп, който ги прави за резил всеки ден по няколко пъти!!! Нещо да ви показва пък това?

Аз много съм писал за предимствата на монархията пред републиката, сега ще се въздържа (и в книги съм писал по този въпрос). Но ще ви помогна да разберете истината чрез една метафора.

Да сравним нацията с едно голямо семейство. Какво ще кажете ако майката (жената) в това семейство каже на децата (това сме ние, гражданите, "избирателите"!):

- Скъпи дечица, понеже сме съвременни, понеже сме демократи, искате ли да си изберем нов татко? Щото да има промяна, а? (Путин използва хубавата дума ДВИЖУХА, без нея имало голяма скука!)

И майката прави нещо като кастинг, минават доста кандидат-"бащи", кой от кой по-наперени и важни, след това има "избори" и хоп, ето ти, имаме си нов "татко"!!! (Държавният глава по презумпция е нещо като баща на народа!)

Кажете, не е ли съвсем к*рвинска тази работа, а?

Периодично, през 4 години да се правят избори за нов държавен глава е именно съвсем к*рвинска работа!

България и младата ни (но непрокопсала!) демокрация агонизират - или поне са в тежка институционална криза. Коренът на злото е: ние сме някаква смешна република с колкото си искате по-смешни, калпави, вредни, тъпи случайници (като пилота Румен Радев!), които за кратко време са президенти, но за сметка на това успяват да сторят много вреди и злини! Мога да дам безчет примери, но най-потресаващи са ето тия два, да речем: по два мандата президенти ни бяха комунистите Георги Първанов (известен като агент на ДС с кличка "Гоце"!) и Румен Радев, прочуто руско мекере, национален предател, който пред очите ви всеки ден прави гаф след гаф в угода на господарите си от Масква!!!

И всичко това след като имаме толкова убедителни примери от историята на Третото българско царство:

Княз на България е Александър Първи Батенберг. Признава Съединението на двете Българии (разкъсани по волята на "освободителката" Русия, която не иска да има голяма и силна българска държава, щото това пречи на експанзията й към Проливите!); русофилите му спретват държавен преврат, великият Стамболов, тогава председател на Народното събрание, прави контрапреврат, връща княза на престола, но понеже от Санкт-Петербург не го искат, князът абдикира, престолът на Княжество България остава вакантен.

Княз на България става Фердинанд Първи Български, аристократ от велик династичен род, управлявал много държави. По негово време (над 30 години!) България става модерна европейска държава. През 1908 г. княз Фердинанд провъзгласява България за независимо българско царство (дотогава сме васално княжество в състава на Османската империя!). В Санкт-Петербург умират от мъка, щото според руснаците може да има само един цар, руският, "обединителят на всички славяни" в състава на... Руската империя! Това е велик държавнически акт на цар Фердинанд, заради който името му ще стои завинаги в славната история на България!

След абдикирането на цар Фердинанд Първи (има достойнството, като истински аристократ, да си хвърли оставката след поражението ни в Първата световна война!) цар става младият Борис Трети, велик цар на българите до смъртта си в 1943 г., когато умира за България (най-вероятно отровен от руснаците, от руското КГБ!). За заслугите на царя в този тежък период няма да пиша, но стига това: той опази България от пожарищата на Втората световна война! (Ако бяхме република тогава ку*винската ни политика щеше да доведе до разоряването на свидното ни Отечество, примерът на съседна Югославия е показателен, за разлика от цар Борис тя е имала тогава крайно слаб владетел!)

И сега, понеже младата българска демокрация е тежко болна, аз смятам, че изходът е един:

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, ВРЪЩАНЕТО НА КОНСТИТУЦИОННАТА МОНАРХИЯ И ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКА БОРИС ЧЕТВЪРТИ, ВНУК НА ЦАР СИМЕОН И ПРАВНУК НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ!

Прочее, Търновската конституция е в сила понеже елиминирането й през 1946 г. е направено по изцяло ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН НАЧИН, в условия на ЧУЖДА ОКУПАЦИЯ (от 300 000 съветско-руска армия!), т.е. елиминирането на Търновската конституция на това основание е НЕСЪСТОЯЛО СЕ, е НИЩОЖНО! Излиза, че Търновската конституция е действаща, но кой ли ти признава това у нас, та ние сме страна на пълния произвол!!!

СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ ЗАЩО У НАС НЕЩАТА ИЗОБЩО НЕ ВЪРВЯТ? (Въпреки че имаме и постижения, но след тежки борби: България е в ЕС и в НАТО!)

Ще ви кажат, че монархията била "немодерна" държавна форма! :-) Обединеното кралство Великобритания немодерна държава ли е? Япония немодерна държава ли е? Швеция изостанала държава ли е? Дания изостанала държава ли е? А Холандия? А Норвегия? А Белгия? А Испания? Всички те са благоденстващи проспурирали монархии!!!

Сравнете визуално Тръмп и кралица Елизабет Втора, Бог да я прости! Сравнете нищожеството Путин с кралицата, царувала във Великобритания повече от 50 години! Сравнете Тръмп с крал Чарлз! Сега разбрахте ли защо в републиките властват и вредят на народите предимно клоуни?

Спирам дотук. Предлагам да спрем със сеирищата, с цирковете и с позорищата и да проведем референдум за връщане на Търновската конституция и на монархията като ТРАДИЦИОННА ЗА БЪЛГАРИЯ ФОРМА НА ДЪРЖАВАТА! Която играе ролята на котвата в тъй бурния океан на съвременния живот, която предпазва държавата от потъване!

Искате ли България да се върне към своята историческа и традиционна форма на държавата: монархията?

Отговорете с да и не! И се опитайте да се обосновете.

Предварително благодаря!

Приятни размисли ви желая!

Хубав ден!

Добави в Svejo

Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

 

Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

Ще тръгна отдалеко.

Таваришч Явар Дачкавъй написал дълъг пасквил, в който обяснява, че Путин бил "най-демократично" избран щото на изборите бил получил 87,28% от гласовете на избирателите. По тази извратена логика още по-"демократичен" лидер е таваришч Ким Чен Ун, който е избран с 99.99% от гласовете.

По-нататък таваришч Дачков (за да си заслужи зарплатата!) плюе ПП и ДБ и казва, че те трябвало да мълчат, щото имали подкрепа по 6% (според "прогнозите" на платените от мафията цоциолози!). По тази извратена "логика" колкото по-голема подкрепа има някой, толкова той е по-прав - и толкова повече има право да говори.

Подкрепата на избори (даже и да е реална, а не лъжлива!) не означава, че с нея се измерва това дали лидерите са прави или са неправи. Политическата сила, т.е. влиянието или бройката на избирателите, които подкрепят лидера или вожда, съвсем не е и не може да бъде критерий за правотата му: за истината не се гласува. Защото много често, да не кажа постоянно, мнозинствата от народа грешат, а прави са тия, които са малко. Съвсем по друг начин се решава кой е прав и кой не е прав. В крайна сметка само животът, времето, развитието на реалностите показват и доказват кой е прав и кой не е.

Малък пример: дисидентите по време на комунизма имаха смелостта да кажат открито, че комунизмът е античовешка система; те бяха малко, народът масово мълчеше, а заблудените, а вярващите в комунизма бяха много. И какво се оказа: че прави са единиците дисиденти! Скоро комунизмът рухна под напора на своите пороци, недъзи и престъпления, загина под напора на вътрешната си абсурдност.

Навремето всички смятали, че Слънцето обикаля около Земята, само малцина "луди глави" твърдели и доказвали, че това не е така. Коперник, Галилей, философа Джордано Бруно доказвали каква е истината. (Последният бил изгорен на кладата за това!) Е, идва момент, истината е била призната от цялото човечество. Днес само изключително прост човек може да каже, че Слънцето още обикаля Земята.

Та Дачков говори пълни глупости като казва, че понеже таваришч Радйев или таваришч Путин имали били "голяма подкрепа", т.е. голяма електорална СИЛА, значи те били прави и само те можели да говорят, а тия, дето имали малка подкрепа, трябвало да мълчат. Истината винаги най-напред се осъзнава и подкрепя отначало от малцина. Мнозинствата се заблуждават постоянно и винаги всички ние плащаме цялата цена за заблудите, за илюзиите, за глупостите им.

В тази връзка е добре да се знае и това: философите (ама истинските, не ментетата!) по начало са тия, които служат само на истината. И тъкмо те трябва да бъдат слушани и от лидерите, и от народите. Техният, на философите, единствен интерес е истината да си проправи път в душите и главите, те й помагат да стане това. Истината се ражда в душите, а това е велико тайнство! Философите имат тази огромна отговорност да помагат на душите да станат плодовити, т.е. в тях да се раждат истини, а не глупости, простотии и идиотщини! (Повечето хора, за жалост, имат души, в които нищо не се ражда, те просто са пълни с чужди мисли, такива хора папагалстват чужди мисли, а това е голяма човешка трагедия, за която вина има калпавата държавна система на образование!)

Смисълът на философията е този: да бъдат просвещавани невежите, младите да бъдат обучавани и учени да търсят страстно истината, да я обичат, да мислят свободно и критично, т.е. истински и пълноценно, да работят за нейното тържество и т.н. Мисията на философията е тъкмо тази. Затова и философите имат огромна роля за просвещаването и освестяването на човеците и народите.

Ще дам един пример, който е личностно преживян и изстрадан.

Благодарение на заниманията ми с философия (с истинска философия, а не с лъжлива, имам предвид заниманията ми с философията на Платон, Аристотел, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер и пр.) аз още от студетнските си години разбрах, че комунизмът е противочовешка доктрина, основана само на лъжи. Осъзнах, че няма нищо истинско в него, а също така и че животът в условията на комунизъм е кошмар тъкмо защото комунизмът е най-лют враг именно на живота, на личността и на свободата. От този момент мен вече никаква пропаганда не можеше да ме повдеде, да ме излъже. И аз се научих да разпознавам лъжците още от първите им думи. Имам развит нюх към тия неща, надушвам лъжците отдалече.

Аз станах свободолюбец и правдолюбец, т.е. станах антикомунист и демократ още като младеж. И според силите си се борех със злото, наречено комунизъм. С проказата на душата, наречена комунизъм. Това не е хвалба, това е истината на моя живот.

В далебната 1981-83 г. в университета в Санкт-Петербург (кадето ме бяха избрали за комсомолски секретар!) аз с неколцина приятели-студенти-българи основах Философски дискусионен клуб. (И го запазих много време въпреки че тогава положението беше тежко: в Полша вече имаше "Солидарност"!) А като се върнах в България през 1986-87 г. основах Философски дискусионен клуб в Пловдивския университет, където бях асистент по философия. (Преподавах в часовете си философия, а не марксизъм-комунизъм, разбира се, говорех за идеите на Платон, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер, а не на Маркс, Ленин и... Тодор Живков: аз с глупости никога не съм се занимавал!)

Разбира се, комунистите видяха в мое лице ВРАГ и започнаха по комунистически подло да ме тормозят и гонят. (Уволниха ме от ПУ в края на 1991 г. по най-грозния начин: само на мен не пожелаха да ми признаят правото да преподавам философия, само на мен оставиха старото наименование на предмета в заповедта за назначение - "диалектически материализъм"! - и на това основание ми биха шута!)

Както и да е, аз станах гимназиален учител по философия и гражданско образование. Учебниците тогава бяха писани по съветски образец и от комуноиди и служеха за да отвратят младите от философията, а не да ги приобщят и причастят към нейното тойнство. Разбира се, аз не можех да преподавам по тях, нямаше как да се принизя до това ниво. Наложи ми се да стана "престъпник" или "шпионин" (по грузинския философ Мамардашвили!) и започнах да преподавам по моя си начин. В резултат за няколко години написах и издадох учебни помагала, алтернативни на учебниците на казионната и безчовечна философия, по които държавата (нео-пост-комунистическа!) задължаваше учителите да преподават, с оглед да отвратят младите от мисленето, от истината, от свободата, от духа, от Бога.

Моите учебници или помагала бяха, разбира се, забранени от Министерството на образУванието (и нАуката!), инспекторите като цербери преследваха не само мен, но и учители от страната, които си позволяваха да преподават философия по верния, по добрия, по правилния начин. (Някои обаче преподаваха тайно, познавам такива учители, но, за жалост, те бяха малко!)

Аз пък, по Божията воля, 10 години имах щастието да работя в гимназия, ръководена от либерален и демократичен, т.е. съвременно мислещ директор (да му спомня името, той заслужава това: инж. Венелин Паунов, Бог да го прости!), което ми позволи да приложа свободно своя метод или подход в обучението по философия. Това бяха най-ползотворни и добротворни години в моя живот, тогава написах и повечето от книгите си.

Но другарите не спяха, като пенсионираха принудително директора, сложиха авторитарна директорка-комунистка и мутреса, която, разбира се, направи нужното на два пъти да ме уволни по смешни мотиви (аз я съдих, съдът ме връщаше на работа, тя пак ме уволни, в крайно сметка победи тя, канечна: щото правосъдието у нас също беше овладяно от мутро-комунистите - по руския образец!).

Такива работи. Но аз през всичките тия години бях ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, не се отказах от свободата си: имах си блог и ютуб-канали, дадох пълна гласност на ставащото; усърдно работех за да стигне истината до колкото се може повече души (и глави - щото някои хора, за жалост, сякаш нямат души, а имат единствено глави, които им служат само за да си турят капите връз тях!). В същото време помагах на обществото да търси истината и да я обича. Бях активен и не мълчах, открито казвах какво мисля по важните за обществото теми и проблеми.

Завършвам с този пример, той говори много.

В 2001 г. комунисти, ченгета и милиционери се обединиха за да свалят правителството на премиера-реформатор Иван Костов. Направиха го по единствения възможен начин (Костов щеше да спечели изборите в 2001 г., щото постигна много!): домъкнаха от Мадрид царя! Най-мръснишки и гаден начин беше този, подобен е на начина, по който сега президентът Радйев спечели по безчестен начин властта: ченгетата немат въображение.

Та значи тогава почти всички изведнъж лапнаха въдицата и почнаха да викат: "Само царят може да ни оправи, да гласуваме за царя, той има вразки по цяла Европа!" и пр. глупости се изприказваха тогава. Спомням си моите спорове с учители, ученици, граждани; писах по вестниците, по форумите (интернет тогава току-що беше започнал да работи и у нас!). Аз, монархистът (не крия, че съм привърженик на монархията!), твърдо се обявих против участието на Симеон в избори като партиен лидер, агитирах, разбира се, за СДС на Костов.

Царят спечели изборите, а чрез него мафията (руско-българска и кагебисто-ченгесарска!) овладя цялата власт - и започнаха нейните епични грабежи, злодеяния, лъжи! (Разбира се, всички плюеха тогава Костов, някои луди пари направиха от този занаят, Костов стана най-черният, превърнаха го в зъл демон, аз обаче защитавах истината и, тъй да се рече, по тази причина бях и "костовист"!)

Същата история се повтори със Сидеров, Боко Борисов, патреоти, янетаяневци, барековци, славитрифоновци и ето, с радйевци накрая. Все същата история. Народът у нас в мнозинството си привикна да настъпва все една и съща мотика. И не поумнява. Щото лъжците имат числено превъзходство. (Как ще се меря аз с влиянието на Карбовски, Киро Брейка, Дачков, Копейкин и останалата руска и комунистическа гмеж!?) Но аз твърдо си стоя на позицията на истината - и се боря, според силите си, с лъжците и мошениците. Затова и подкрепям ПП и ДБ, разбира се.

Спирам дотук. Всеки ден се боря с лъжците и разобличавам лъжците и клеветниците, които направиха луди пари от руска и мутренска пропаганда. Които се возят в огромни скъпи "жипове" и живеят в охолство.

Аз обаче скромно си изпълнявам дълга. За което, разбира се, единствената ми награда и оценка е: плюенето от страна на комуноидите и троловете. С което съм свикнал и не се оплаквам: то е свидетелство, че вървя по правия път, че не греша. (Похвали ли ме комуноид и копейкаджия, значи някъде бъркам - този е моят точен критерий! Докато ме плюят, значи всичко е наред!)

Това исках да ви кажа. Този разказ донакъде е и опровержение на най-често срещаните глупости по мой адрес, именно че съм бил "марксист", че съм бил "доносник", че съм бил "комунист", че съм бил "член на БКП", че съм бил работел за пари и пр. Истината за мен е безценна и няма такива пари на този свят, с които някой да може да купи безсмъртната ми душа.

Прочее, Истината е Бог, а Бог е Истината: как мога да дръзна да тръгна против самия Бог?!

Приятни размисли (за незагубилите човешкия си облик!), приятно плюене (за тия, които вече е много съмнително доколко са човеци!)!

Добави в Svejo

Благодаря ви за признанието, драги таваришчи комуноиди, путлеристи и други видове злобни простотио-любци!

 

Една другарка, нарекла се "Дафни Ботева", ме заплашва с концлагер (в тухларницата на концлагера!) та там щял съм да заслужа да се наричам философ; ето нейното злобно излияние, а по-долу е моят отговор до нея:

Дафни Ботева: Да, като те вкарат в тухларницата да заслужиш ,,философията". Не ти ли е обидно, че стотици хиляди ти пишем, че си пропаднал ,,филОсоф"???

Отвърнах й:

Дафни Ботева, другарко, не вие, комуноидите, решавате кой е философ и кой не е, това е Божия работа. Тухларницата, в която ще ме вкарвате, е в концлагера, правилно ли ви разбрах? А че простаците ме плюете е съвсем естествено, аз ще умра от срам ако простак ме похвали или ми ръкопляска. Философията във всички времена се е борила с простотията и за мен е голяма чест, че простаците като глутници бесни кучета ме плюят от сутрин до вечер, а много често и нощем. Това е признание, че съм истински философ, че си върша добре работата. За това голямо признание ви благодаря, драги таваришчи комуноиди, путлеристи и други видове злобни простотио-любци!

Добави в Svejo

Можем ли да поставим агресивната простотия на полагащото й се място?

 

 

Можем ли да поставим агресивната простотия на полагащото й се място?

Една клета копейкаджийска невинна и неука душа ме прати на психолог. Аз му заявих, че съм философ и стоя над психолозите, което накара невежото същество да се задави от смях и от плюнки. Ето какво му написах по този повод щото съм човечен и правя добро на затъналите в глупостта:

Комунчо, не знаеш щото си неук, защото спа в училище. Философите стоят над учените на основание на това, че философията има ред предимства в сравнение с науката. В моята докторска дисертация съм обяснил тези неща. Иди чети да разбереш. Като си неук ще мълчиш и ще си водиш записки като слушаш или четеш неща, които ти казват образованите и учените хора. Сред които философите са най-важни и авторитетни. Защо е така можеш да разбереш ако почнеш много да четеш и да учиш. И требва също така да мислиш над прочетеното. Успех!

Та така, това му написах. Крайно време е да направим нужното щото простите и неуките да започнат да слушат учените и умните с отворени усти и със свалени капи, а също и да си водят записки. Щото простотията в свидното ни Отечество се е разпищолила и не слуша никой.

В противен случай, ако не вземем надмощие над нея, ще затънем и ще се изпоудавим в морето от гадости, щуротии и глупости, което извира от устите и изпод пръстите на неуморната простотия всекидневно.

Добави в Svejo