Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

 

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

"Комунизмът не е идеология, а вид психическо заболяване."

Професор Антонио Валехо Нагера (1889-1960), баща на испанската психиатрия, преподавател в Мадридския медицински факултет.

Ако е прав професорът, излиза, че всички престъпления на комунистите (включително масови и индивидуални убийства, кражби в колосални размери, окрадена е собствеността на гражданите на цели народи, войни, диктатура, тирания, цензура, превръщането на цели нации в роби и пр.) следва да бъдат оправдани, понеже са извършени от психично болни хора, които не могат да носят отговорност за постъпките си! Излиза, че тази теория на испанския професор, звучаща тъй "антикомунистически", е твърде полезна за комунистите и оправдава злодеянията им.

Каква е истината при това положение?

Комунистите не са болни, а са подивели от злоба. От жажда за престъпления. Те нямат никакви органичители. Произволът е това, което ги въодушевява. Комунистите са изцяло бездуховни и безчовечни същества. Много по-лоши от зверовете. Но комунизмът не е умопомрачение, а ясно съзнателно следване на напълно престъпни цели.

Следователно истината е, че комунизмът е престъпна, разбойническа, криминална доктрина, която нанася неизчислими щети на цялото човечество.

Основните зловредни догми на комунизма са:

● Ще ограбим богатствата на богатите уж за да ги изядем заедно с бедните;

● Ще настъпи всеобщо организирана щастие, ще ядем (без да работим!) от общ казан и жените ще бъдат общи на всички мъже (това е най-привлекателната част от "идеологията" на комунистите, именно общите жени!);

● Свободата е вредна и трябва да бъде забранена, за да станем всички напълно равни;

● Нямаш право да си личност (да си различен!), всички сме еднакви и равни във всички отношения;

● Различните, държащите на различията не са "от наште" и биват натиквани в концлагери или убивани - за да не ни дразнят "всеобщото щастие" в комуната;

● Щом изядем богатствата на богатите почвате да работите, а ние, комунистите, ще ви пердашим за да работите по-яко;

● Мисленето е вредно, забранено е да мислите!

● Истината е лъжа, лъжата е истина!

● Добро е това, което е изгодно на нас, комунистите; зло е всичко онова, което ни пречи да лъжем, да крадем и да убиваме!

● Войната е мир, мирът е война!

● Няма Бог, вождът на Партията е наш бог!

Преведох на човешки, разбираем език всички главни догми на комунизма, така мили на комунистите.

Приятни размисли!

Хубав ден и приятен уикенд!

Добави в Svejo

Философията разбира, обясненията не помагат на неразбиращите

 

Продължава дискусията ми с един твърде позакъснял поклонник на комунизма, имащ философски претенции:

@Benevento3588: И това е по последователна позиция – но тя НЕ е философски аргумент, а ваш изповед на вяра. И аз уважавам вярата, стига да е назована с името си. Това което казвате е прекрасна метафизична нагласа. Но тя крие един съкрушителен логически проблем, който Вие не забелязвате: кой определя коя школа е по-близо!? Ако отговорът е „онази, която вярва безпрекословно в истината“ – това не е ли тавтология!? Вярната школа е вярната. Това не ни казва нищо за съдържанието на самата истина обаче! Вие казвате още: „Главното и водещото е вяра в истината.“ Съгласен съм. Но тогава вярата не е знание. Ако имате вяра, че Вашата дефиниция за личност е истинската – то е Ваше право. Но тогава не можете да изисквате от другите да я приемат като доказана. Вие не доказвате – Вие просто изповядвате. А философският дебат се води с доказателства, а не с изповеди. Именно това е разликата между мисленето и проповедта. И ето къде Вие се самозатваряте в капан: ако истината е идеал, а не постижимо състояние – тогава никой не може да каже със сигурност коя школа е най-близо. Защото за да знаеш кой е най-близо, трябва вече да знаеш самия идеал, нали така? А ако го знаеш – значи вече си го достигнал. Тогава защо търсиш!? Класическият парадокс на Менон: или знаеш истината, и тогава не търсиш – или не я знаеш, и тогава не можеш да разпознаеш кое е вярно. Вие избягвате този парадокс, като поставяте себе си и Вашите книги в позицията на посветени, които вече са проумели идеала. Но това не е аргумент – това е претенция за посвещение. А философията от времето на Сократ знае, че претенцията за посвещение е ПЪРВИЯТ знак за догматизъм. Сократ именно казва: „Знам, че нищо не знам.“ Той не казва: „Знам истината, идете прочетете книгите ми.“ Ако истината е идеал, а не даденост – тогава и комунизмът трябва да бъде съден не по неговите исторически осъществявания (които са несъвършени, както всички човешки опити), а по неговия идеал. А идеалът на комунизма е освобождение от класово потисничество, свободно развитие на всеки, общност без господство. Това е неговата „истина“ по същия начин, по който Вашата истина за личността е Вашият идеал. Ако приемем Вашия критерий – че съдим по идеала, а не по практиката – тогава комунизмът не е ненавист, а надежда. И ако откажете да приемете този критерий за комунизма, но го приемате за себе си – тогава не сте ли двойно мерило!? А това не е философия, а си е идеология. Логично нали? Прав ли съм? 

Моят отговор:

@Benevento3588 Не сте прав, спекуланте. Не разбирате що е вяра. Нито що е дух. Истината е същност на духа. Тук логиката (логичността) не е критерий. Прочетете моята дисертация (публикувал съм я в Мрежата, в блога си) със заглавие УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА. Там ще разберете моя принцип на разбирането. Разбиране, а не знание. Знанието е тясна сфера. Там ще разберете спецификата на духовните форми, именно философията, религията, изкуството. (Науката също, но тя е извън сферата на духа щото е чисто познавателно отношение!) Ще разберете и що е това дух. За истината прочетете моите лекции по философия, издадени са като книга със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия", там съм обяснил що е истина. А любовта Ви към комунизма е доста позакъсняла. Комунизмът, подобно на национал-социализма, се помина. Не разбирате същността на комунизма, а ползвате неговите лъжливи клишета. Това именно е догматизъм. Равно на немислене. И на неразбиране. Философията разбира, обясненията са "слаба ракия" и не помагат на неразбиращите. Четете Дилтай и Рикерт. Ще разберете, макар се страдате от манията, че знаете. Не сте разбрал и защо Сократ казва "Знам, че нищо не знам, а вие и това не знаете!". Приятно четене!

Добави в Svejo

И в живота, и в историята през грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри...

 

Пренасям този коментар от страницата си във фейсбук; смятам, че е важно: 

Ангел Грънчаров: Така е, не разобличихме масово същността на комунизма, не се отвратихме от него, не го отрекохме из основи, не го поразихме в корена му и не го изтръгнахме без пощада от душите си. Запазихме отломки от него в главите си и ги омешахме с копнежа си по свободата; и се получи отровна и взривоопасна смес. Която сега се проявява в крайно натологична форма. У нас под формата на бойковщината-радйевщината, в Русия - на путинщината. 

Моята съвест обаче е чиста: като публичен философ (публицист по вестниците навремето, преди интернет, като блогър, като ютубър) в есетата си, в статиите си, в книгите си аз десетилетия наред отхвърлям тъкмо СЪЩНОСТТА НА КОМУНИЗМА, на ИЗРОДЩИНАТА, на БЕСОВЩИНАТА, наречена комунизъм - и бичувам безпощадно ония, които още са й подвластни, включително и някои "демократи", имащи все същия неизкоренен комунистически манталитет. Е, вървях по този път, а всички ме възприемаха като някакъв странник, наричаха ме "ПАТОЛОГИЧЕН АНТИКОМУНИСТ", плюха ме, подиграваха ми се, страняха от мен щото съм бил "много краен". Не ме послушахте, тоест малцина ме послушаха и разбраха. 

Е, за всичко се плаща подобаващата цена. Плащаме цената и надеждата е след това да поумнеем. Но великият философ Хегел неслучайно е написал ето тази мъдра мисъл: "Изучаването на история ни учи само на това, че народите нищо не са научили от нея!". 

Така е и в живота, така е и в историята. През грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри. И допускаме нови и нови грешки. И отново изкупваме грешките и вината си със страдания.... 

Написах го по повод на ето този постинг:

Jenia Georgieva: Нямаше как да не стигнем и до тук.

Първата стъпка беше да заклеймим злокачествения режим - комунизма , принадлежащ , заедно с национал-социализма и фашизма към ТОТАЛИТАРНИТЕ античовешки системи.

Изкрънкахме от нея. КАТО ОБЩЕСТВО не го заклеймихме.

НЯМА истински път пред теб, когато отказваш да извървиш първата стъпка.

Движиш се на някъде, ама потъваш в

в някаква налудна смес от тоталитарно /пленени институции/ и опит за демократично - ама някак така, размесени, ако може...

А да размесваш злокачественото с нормална плът е все едно да убиваш все повече нормалното.

Е, довлякохме се обратно - към пълното му подобие. За да си припомним какво беше това , което се нуждаеше от заклеймяване от всички ни - от обществото ни като цяло.

Та белким най-сетне като го отметнем от гърбините си, отвратени едновременно от невзрачността му и от силовите му прийоми, от говоренето на празнодумия, докато се върши точно обратното.

Това е шанс, в някакъв смисъл, да изпитаме дълбока необходимост да го заклеймим и да тръгнем най-сетне по пътя.

Без това плътно приближаване до него - щяхме да се лутаме още години, години, години. Докато сега имаме шанс да го усетим отново, тръпки да ни побият от него и да отхвърлим най-сетне СЪЩИНАТА му.

Радев пее лебедовата песен на комунизма. За да можем да я възневидим -масово. И да я оставим зад гърба си с презрение.

Добави в Svejo

Русия прибягна до тоягата, до силата, до танковете, което именно е самопризнание, че не е права!

 

Кратък, но поучителен диалог:

Archmage Nick: С провокации нищо не постигаш.

Ангел Грънчаров: Истината постигам.

Archmage Nick: Има истина в това, което казваш, но ефектът е минимален. Промитите мозъци не възприемат: тъй като си "враг" на Партията-майка, от която единствено и само от нея и благословените от нея агенти идва "истината" за тях и всичко друго са лъжи за тях.

Ангел Грънчаров: С хората с промити мозъци, с копейкаджиите, със зом.битата трябва да разговаряме и да спорим. Знам, че е трудно, но се налага. Нямаме друг разумен избор. Щото ако не го правим, другият вариант е да грабваме тоягите и да се бием. А това е много тъпо.

Между другото до сила (бой, война) прибягва онзи, който е слаб в споровете, в аргументите, в доводите, в мисленето. И който е с нечиста съвест. А с нечиста съвест е защото не е прав.

Защо Русия и Украйна не се разберат без война? Щото едната страна, именно Русия, не е права, а не е права защото иска да заграби територии на Украйна, а ако може, и да унищожи Украйна като държава, а украинците като народ. Такова едно желание, такава една мания, такава една психопатология в нашия 21-ви век по никой начин не могат да бъдат обосновани на масата на преговорите. Щото е недопустимо нагло и тотално неправо: искаме да те унищожим като народ и държава, съгласен ли си?!

По тази причина Русия прибягна до тоягата, до силата, до танковете. Което именно е самопризнание, че не е права.

Всъщност правото е истинската сила. Грубата физическа сила (танковете, ракетите, оръдията!) е само илюзия за сила. Като не си прав, никаква сила, никаква тояга, никакви танкове няма да ти помогнат - и в крайна сметка ще загубиш и войната, и спора, и всичко.

Примери в историята бол. А така е защото правото е непобедима ДУХОВНА МОЩ и затова никаква физическа сила, дори атомните бомби, не могат да я победят.

Тия неща са прости, но много хора не могат да ги разберат. Начело с Путин, който има психиката на уличен побойник. (Щото дребосък като него навремето много са го пердашили на улицата и сега той, вече цар, се перчи и удря - за да си отмъщава за миналите унижения! Прави се на силен, а неговата лъжлива "сила" е израз на слабостта, на нищожността му!)

Добави в Svejo

Истината за истината: защо мълчанието е злото?

Истината за истината

Ако нещо е истина, то е истина за всички. Няма "моя" и "твоя" истина, има само твое и мое мнение. Мнение и истина са много различни неща. Мнението има стойност само доколкото съдържа "частички" ("прашинки"!) истина, т.е. доколкото е причастно на нея, доколкото се стреми към постигането й.

Няма нищо лошо в това един човек да помага истината да се роди и в нечии други глави. Точно този е смисълът от съществуването на философията. Тя ни помага да се причастяваме към истината. А истината е нещо тъй велико, че е Божествено, затова само Христос с право може да каже "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!". Доколкото обичаме истината и й служим, дотолкова и Богу сме верни.

Това е главното в тайнството ЖИВОТ, каквото то е за нас, човеците. Правете си сметка в какво положение са се оказали ония нещастници, които не могат да различават истина от лъжа и дори смятат лъжата за "истина", а истината за "лъжа".

И, примерно, плюят Украйна и обичат агресорката Русия.

Приятни размисли ви желая!

Истината за истината

Ако нещо е истина, то е истина за всички. Няма "моя" и "твоя" истина, има само твое и мое мнение. Мнение и истина са много различни неща. Мнението има стойност само доколкото съдържа "частички" ("прашинки"!) истина, т.е. доколкото е причастно на нея, доколкото се стреми към постигането й.

Няма нищо лошо в това един човек да помага истината да се роди и в нечии други глави. Точно този е смисълът от съществуването на философията. Тя ни помага да се причастяваме към истината. А истината е нещо тъй велико, че е Божествено, затова само Христос с право може да каже "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!". Доколкото обичаме истината и й служим, дотолкова и Богу сме верни.

Това е главното в тайнството ЖИВОТ, каквото то е за нас, човеците. Правете си сметка в какво положение са се оказали ония нещастници, които не могат да различават истина от лъжа и дори смятат лъжата за "истина", а истината за "лъжа".

И, примерно, плюят Украйна и обичат агресорката Русия.

Приятни размисли ви желая!

ДОБАВКА:

Не вярвам 82% от българите да са дебили както казва таваришч прафесар Ива Хръйстав, известен с това, че говори потресаващи глупости. Той нарича "дебили" тия, които не са като него, т.е. не дърдорят глупости (руски предимно, канечна!)

А човекът, който не дърдори само глупости, не е дебил. Дебил е оня, който обича глупостите, радва им се от сърце, т.е. не знае що е истина и дори мрази истинатау а обича лъжата - и глупостите.

Такива сред нас, българите, има доста, но не са 82% според тезата на дърдорещия глупости таваришч прафесар.

Нормалният човек е нормален дотолкова, доколкото стои между истината и лъжата и се колебае, не е сигурен кое какво е - и за целта му се налага да мисли за да разбере. Всички сме в тази позиция, всички сме в тази ситуация, с изключение на дебилите, които твърдо знаят що е "истина; "истина" за тях са глупостите (на руската пропаганда, примерно!) и лъжите.

Дебил, т.е. глупав и в този смисъл ненормален е този човек, който живее с манията, че всичко знае и затова не му се налага да мисли, да се колебае, да се съмнява, да търси. Такива немислещи, сиреч болни хора са доста, но пак, убеден съм в това, не са мнозинство; въпреки това те са особено опасни, понеже не млъкват и дърдорят глупости по цял ден - особено в тик-ток и във фейсбук.

Проблемът обаче не са те, а проблемът е, че нормалните, т.е. мислещите хора са предимно пасивни, те бягат от дебатите, от дискусиите на основанието "Абе остави ги тия бе, нека да затъват и да мрат в простотиите си, аз не искам да си цапам съзнанието като говоря с тях: те са много прости!". Ето тук е коренът на злото според мен.

Защото дезертирането на нормалните, на мислещите хора от дискусиите с "простите" е причината простотията да е толкова напреднала и да е тъй влиятелна.

А водят ли се дискусии с участието на умни хора, това вече е нормално положение, понеже в тия дебати умните имат огромни предимства пред постоянно дърдорещите многознаещи тъпанари-дебили. Има ли дискусии с участието на умни хора, това е залог, че простотията няма да ни удави.

Затова аз апелирам не простите и всичкознаещите маниаци (като таваришч прафесар Ива Хръйстав!) да млъкнат, аз апелирам мълчащите си сега умници да проговорят, имам предвид истински добрите учители, философи, професори, изобщо интелигентните (дори и природно интелигентните!) личности. Не мога да разбера защо те мълчат.

И по тази причина се е стигнало дотам в дебатите в социалните мрежи да дърдорят постоянно предимно тъпанари, лъжци, манипулатори, а умните хора да мълчат и да бягат от дебатите (изключенията са немного, за жалост!).

Примерно аз съм разбрал като напиша някаква макар и проста истина, върху мен се нахвърлят легиони оплювачи-тролове, а умниците гледат сеир и си мълчат предимно. Щото не искали да се оцапат като говорят с простаци.

Докъде ще я докараме по този начин аз не зная, но зная, че така не бива.

ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът "Мълчанието е злото" го възприех от колегата Иво Инджев.

Добави в Svejo