Темата на предаването "На Агората..." днес ще бъде: Докога ще търпим скапаното образУвание да вреди на децата и внуците ни?

Вчера беше 24 май, най-големият национален празник на България. Празникът на ДУХОВНОСТТА, т.е. точно на онова, което го нямаме - за съжаление. 

Вчера по време на празника се изприказваха много празни приказки, но по истински важните въпроси никой не посмя нищичко да каже. Всички позорно мълчаха! Ето какво обаче искам да кажа аз (и го казах на неколцината си приятели от Философския дискусионен клуб тази заран, пък реших да го кажа и на всички вас, моите приятели в блога ми и във фейсбук!):  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Кои от учениците ми са постигнали успех в живота - и защо това е в зависимост от тяхното отношение към философията?

 

Интересно нещо открих. Ето какво:

По повод на това, че на пловдивската гара вчера един мой някогашен ученик (постигнал успех в IT-сферата!) ме срещна и ми каза, че изучаването на философия в моите часове било допринесло на 50% за неговия успех! :-) (Виж: Защо учителстването е духовна мисия?) Описах вкратце този случай, разбира се, правя го с чисто възпитателна цел. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

Добави в Svejo

Дали у нас истински талантливият човек може да бъде оценен - или ний, по стар български обичай, се грижим най-вече за това да убиваме талантите си?

Ето какво казах на един млад човек, който се възмущава, че е толкова трудно кадърен човек да "пробие" у нас; написах му следното: 

Във всички области на живота у нас има мафии. Включително и в областта на културата, изкуствата. Рисуване и пр. (Дори и в областта на философията, "академичния" живот и пр.) Затова за млад талантлив човек у нас комай е невъзможно да се изяви и най-вече да бъде оценен. Но ако все пак човек работи упорито и не си губи времето все нещо ще постигне, което ще бъде оценено ако не приживе, то поне когато умре. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Защо нямаме особени шансове за развитие - или защо у нас некадърниците така силно мразят личностите?

Един човек ме попита с какво съм бил "наранил"... "религиозни хора", каквито били тримата мои оплювачи (разполагащи обаче с по около 20-30 лъжливи профила!), които неуморно, от сутрин до вечер, ме плюят в групата, създадена преди години в моя подкрепа (когато мутро-комунисто-гербовашките властващи в образованието калинки ме гонеха и тероризираха) - понеже ме възприемаха и ме възприемат като "народен враг", враг тъкмо на тяхната тъй корумпирана власт; ето какво му отвърнах: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Какво есе подготвих за научната конференция в Киев?

След като вчера се мъчих да напиша своя доклад за международната научна конференция в Киев на руски език, тази заран реших да го напиша на български, понеже нищо не пречи за това, още повече, че списанието, което издаваме, както и конференцията, са международни и многоезични, а пък българският език (старобългарският) е така или иначе в основата както и на украинския, така и на руския; ето какво написах и пратих там, на украинските си приятели:

Как да запазим душевното си здраве в условията на безпощадна война на идеи?

 

(Как сохранить свое душевное здоровье в условиях беспощадной войны идей?)

 

На мен ми се иска дори заглавието да звучи ето така: Как да запазя душевното си здраве в условията на безпощадна война на идеи (в която толкова много хора, за жалост, се побъркаха!)? Понеже наистина този проблем е пределно индивидуален, всеки човек следва да намери свой оригинален подход, изхождайки от уникалната си личност и от особеностите на своя душевен живот; тук "рецепти" или някакви "научни алгоритми" не помагат, иска се творчество, свобода, индивидуалност, тук всичко е различно и общите рецепти, общите теории не помагат. Но понеже все пак моето разсъждение е предназначено за научна конференция, то ми се налага да избегна тази прекалено личностна форма, която, подчертавам, въпреки всичко би била най-подходяща. (Пък на основата на казаното тогава би могло всеки да търси своя личен и дори "субективен" отговор на поставените проблеми – като тук субективността не е недостатък, напротив: та нали има субективни, сиреч ценностно и смислово наситени, дори разточително богати истини, касаещи тъкмо нас самите, които точно по тази причина са ни тъй съдбовно потребни?!) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo