Как станах не просто "професор", а "народен професор"?

Как станах не просто "професор", а "народен професор"?

Кой знае защо в сайта на телевизията 7/8 са ме представили ето как:

В предаването се включва проф. Ангел Грънчаров, който анализира състоянието на медийната среда в България, поведението на националните телевизии, свободата на словото и пропагандата, поляризацията на българското общество по темата Русия-Украйна, както и обществените реакции след участието на Мартин Карбовски в БНТ.

Това са написали там техническите лица, предполагам, щото водещият Крум Савов ме представи в предаването коректно, а именно като философ. Не като професор. Но ето как реагираха на този факт оплювачите в блога ми:

Защо се представяш за професор бе, шарлатанин?!

Това пише един анонимник там. Приписват ми, санким, на мен, че се представям, видите ли, с фалшива титла. Аз никога и никаде не съм се представял като "професор" (за мен тази титла не била никога жилана, камо ли пък мечта на живота, както е при толкова много други хора!). Прочее, почти всичките ми състуденти (особено тези от Санкт-Петербург, станаха професори, дори и най-некадърните - да не споменавам имена!), само аз (и един особено стойностен човек, философ, автор на чудесни книги!), не станахме професори (но ние и двамата и не сме го искали, то не е било цел за нас!). Както и да е, ето обаче, че напоследък доста хора ме наричат "професор", дали защото физиономично приличам на такъв, дали защото съм започнал да говоря като "професор" (опази Боже!), не знам точно защо, но е факт, че почти масово ме наричат "професоре".

Аз пък, понеже обичам да ядосвам една особено скудоумна част ат населението, започнах да се наричам "народен професор", т.е. един вид народът, а не някакви си там тъпи "нАучни съвети", са ми присъдили титлата, което за мен е голяма чест все пак, нали така? ("Само просяците са скромни!", твърди поетът Шилер.)

Та така, за майтап и с терапевтично-възпитателна цел (спрямо оплювачите ми, копейкаджиите!), аз тепърва все по-често ще се наричам "НАРОДЕН ПРОФЕСОР", да видим дали това ще има известен благотворен ефект върху най-озлобената част от народната ни природопопулация.

Спирам дотук.

Приятна вечер!

Добави в Svejo

Да лъжеш, да мамиш и да псуваш не е израз на свобода: това е тирания на простотията!

Да лъжеш, да мамиш и да псуваш не е израз на свобода: това е тирания на простотията!

Някакъв човек (а може и да са двама!), пишещ под името "Ivaylo Mariana Georgievi", ми прати следния интересен коментар по повод на мой постинг, разобличаващ измамника таваришч Карбовский:

От къде такава злоба бе, нали има и друга гледна точка и Карбовски е човек който трябва да я изрази?! Свобода на словото, забрави ли? За какво ми е свободата на словото ако не мога да те напсувам?

Това е написал човечецът, или любовната двойка, или съпрузите, не знам какви са (аз турих препинателните знаци, те не признават правилата на пунктуацията!); ето що ми се наложи да им кажа:

"Другата гледна точка" спрямо истината се нарича ЛЪЖА. Свободата на словото предполага много, всякакви гледни точки или позиции, това е нормално и е чудесно, но забележете: всички гледни точки (или мнения) имат стойност или ценност само доколкото са устремени към постигането на истината, подпомагат овладяването на умовете, на съзнанията, на душите ни от нея.

А ония мнения (или "гледни точки"!), които са в раздор с истината, които ни отвеждат встрани от нея, които ни тикат в тресавищата на лъжи, клевети, простотии, глупости, конспирации и т.н., са зловредни, те са отрова за душите; точно такива мнения трябва да бъдат отхвърляни без жал, без никакъв компромис. (С истината компромиси нямаме право да правим, тя е свята - и затова е благодатна! "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", думи на Христос!)

В живота всеки ден тече, ако сте забелязали, безкомпромисна борба или дори война на истината с лъжата, на правдолюбивите човеци с лъжците, с измамниците, с тия, които смятат хората за балъци (турската дума "балък" май значи "шаран" или просто "риба"!?) или мишки и затова им поставят не само въдици с кукички, но и им устройват и всякакви капани - с оглед да ги отклонят от истината, да замъглят истината, да я отдалечат от нас.

Тия измамници и лъжци в историята са били наричани с различни имена, някои съвсем лъжливи: софисти, демагози, "свободолюбци", популисти, пропагандисти, манипулатори, "стожери" на "алтернативното свободно слово" (таман като Карбовски, Волгин, Дачков, Вацев, Мацев и т.н.!), "анализатори", "цоциолози" и т.н. Те се крият зад безчет най-съблазнителни маски, но факта си е факт: те са измамници, те са лъжци, те са пропагандисти, те са манипулатори.

Защо лъжат ли? Как за какво ни лъжат, за ПАРИ ни лъжат, канечна, за какво друго да лъжат?! Те са ПЕЧАЛБАРИ.

Такива са изброените по-горе, за тях истината нищо не значи, за тях важни са единствено парите. "Парица е царица!", този е техният байганювски лозунг, това е вдъхновяващият ги девиз. Този лозунг предава смисъла на презрения им живот (иначе са доста богати, возят се в скъпи джипове, правят се на "велики" и пр., а всъщност чисто и просто са долнопробни мерзавци, мошеници, измамници, лъжци, шарлатани и пр.!)

Това е положението с "АЛТЕРНАТИВНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ" и със "ЗАЩИТАТА НА СВЕЩЕНАТА СВОБОДА НА СЛОВОТО", под тази подрана мантия се прикриват въпросните мошеници, с оглед никой да не види голотата им, мръсния им зад.ник!

Надявам се, ви се поизясни картинката, а? Или още смятате, че Карбовски и сие са "защитниците на свободното слово"?

Нека да сме сериозни де, нали знаете как се нарича оня, който не може да различи истина от лъжа? Наивник се нарича, тъпанар се нарича, дебил се нарича, кретен се нарича, олигофрен се нарича (да ме прощават дебилите, кретените, олигофрените и пр., те са нещастни и болни хора, а тия са чисто и просто зомбита, сами са се лишили от акъла си!).

Приятни размисли ви желая! И хубав ден!

Добави в Svejo

Защо цените на стоките в страните на малоумниците са високи?

 

Защо цените на стоките в страните на малоумниците са високи?

Цената на стоката по принцип е договор между купувача и продавача. Като по-важен е купувачът, потребителят: заради неговите потребности и интереси съществуват и производството, и търговията. Ако цената на търговеца не ти харесва, не купуваш. Ако дадена цена е неизгодна на повечето купувачи, продавачът е обречен на провал, на фалит: стоките му няма да се продадат, ще се развалят, ще трябва да ги изхвърли, ще понесе загуби. Накрая ще фалира.

Има умни и тъпи търговци. Има умни и тъпи потребители. Който не си съзнава и не си защитава интереса, е тъп. За тъпотията се плаща немалка цена. Всичко в този свят си има цена. Акълът е най-важната стока. Но не се продава на кантар. И не не налива в главите, противно на това което са ви говорили даскалиците в училище, мечтаещи, завалийките, да можеше акъла да се налива през ушите в главите с фуния.

Връщаме се на купувачите и търговците. Умният търговец знае, че е тъпа работа да туриш свръхвисока цена на някоя стока, която лесно няма да се продаде и ще залежи. Той затова гледа да сложи приемлива за купувачите цена, те да купят стоката със съзнанието, че сделката е изгодна и за тях. Доволният купувач е най-добра инвестиция на умния търговец. Той печели от хубавия оборот. Търговията му процъфтява. Той забогатява. Справедливо забогатява.

Тъпият търговец прави простотии, държи се глупаво. И също си получава заслуженото. Разорява се. Озлобява се. Нещастен е. Беден е.

Ще ви разкажа една съвсем реална история. Показателна, показва ни колко много тъпанари-търговци има у нас.

Знаете, че търговците сега у нас се надпреварват да печелят от тъпотията на масовия български купувач. Стока, която миналото лято струваше 1 лев, сега струва 2 евро. Примерно кочан варена царевица. Кафе от автомата лани беше 60 ст., сега е 60 цента. И така нататък. Но ето моя пример.

На главната улица на едно градче (на морето намиращо се) има гостилница, ресторантче, пред което винаги има опашка от клиенти. Чужденци и нашенци. В това градче има десетки други ресторанти и гостилници, които общо взето са празни. (Само по един-двама тъпанаря с жените и децата си важно-важно ядат там, това е обичайната гледка!) Ресторантът (прилагам снимка и му правя безплатна реклама!), пред който има опашка винаги, има голямо табло, на което са изписани цените на всички ястия. Веднага установяваш, че това са съвсем нормални, приемливи за потребителите цени. И хората стоят на опашка за да се освободи маса и да могат да седнат. Цял ден е така. Оборотът е смайващ.

Всички други ресторанти имат кожодерски цени, два-три пъти по-високи от приемливото. Все пак проклетите риби на скара не са със златни люспи за да струват 20-30-40-50 евро порцията. Е, в тия ресторанти няма клиенти ако не броим бодрите един-двама тъпанари, сядащи там за да покажат на целия свят, че цената за тях нема значение, щот са много богати. Богати с тъпотия, разбира се. (Вечер, от немай-къде, скъпарските ресторанти се напълват - балъците-тъпанарите никога нема да свършат! На тях се крепи господството на простотията в света!)

Добре де, не се ли сещат въпросните ресторантьори-тъпанари, че и те могат да постъпят умно и заведенията им да са пълни по цял ден? Сещат се, предполагам. Но те са заложили на умната стратегия "Дерем кожата на клиента, милост не знаем!". Предполагам заплашват оня, умния си колега, да спре "да подбива цените в нашия бранш"! Няма да се учудя в един момент да му подпалят нощем ресторанта.

Това исках да ви кажа. Изводът е: клиентът е господарят. В него е "и ножа, и сиренето", в него са парите. Ако клиентите имат акъл, цените в съответната държава са нормални, приемливи. В страни, в които народът страда от крещяща умствена недостатъчност, цените са високи и непосилни. Щото потребителите не се ползват от правата си да регулират ставащото на пазара. Те се поставят в позицията на овце, които се оставят да бъдат доени, стригани, да им дерат кожите, да им ядат канибалски и месата. От търговците да бъдат подлагани на тия процедури. Вълците у нас са търговците. Но овците са си виновни за всичко.

В Гърция в кафенето кафе и минерална вода струват 2.50 евро. У нас сещате ли се каква е цената на същото? Да ви я казвам ли? В Гърция кило кайсии струват 50 цента. У нас нали знаете колко струват?

Добави в Svejo

Защо за философа е чест да е "ненормален"?

Какво означава да си ненормален в тъй "нормалните" мутро-комуноидни родни условия?

Преди доста време животът ме сблъска с един превъзходен и многозначителен случай: някогашен мой състудент по философия в СУ (където учих само първи курс, после заминах да продължа образованието си в Санкт-Петербург), се появи от небитието и започна да ме плюе (в Мрежата!) като каруцар; оказа се обаче, че същото недоразумение било, моля ви се, учител (и то по философия!) в някаква гимназия в Стара Загора. Тогава се сджафкахме, помня даже, че аз (с възпитателна цел!) събрах простотиите по мой адрес на въпросното човешко недоразумение и ги пратих на имейла на директора на неговата гимназия. От което въпросната комуноидна персона още повече ме намразила и ето сега пак се появи и още по-настървено почна да ме плюе по недопустимо грозен начин, както подобава за побеснял комуноид. Ето какво обаче му отговорих когато имах честта да ме нарече "ненормалник":

Учил ми бил философия, а нищо не разбира: да, "нормалнико", аз съм ненормален щото съм личност, щот не съм мижитурка, щото съм свободен, щото живея със свободата си, ползвам се от нея, поради което постигнах много; щом "нормалното" за теб е да си мижитурка, покорна и послушна, щом "нормалното" за теб е да си слуга и роб, да си безличен комуноид, който се хвали, че "Ей-сега аз, нормалния, сядам да си пийна ракийката!", то в такъв случай за мен е най-висока чест и комплимент да ме наречеш "ненормалник"! Зацепи ли, "философе", дет не разбираш толкова прости неща?! И това недоразумение, моля ви се, е бил учител и то не какъв да е, а по философия?! И той ми се хвали, че учениците му били имали заради него постижения?! (Ако имат, то те са си техни постижения, а не негови!) Да имаш ярко изразен мутро-комунистически манталитет, да си поклонник на масовия убиец Путин, да се кланяш на непрежалимия комунизъм и в същото време да си учител по философия на млади хора в страна, която е в Европейския съюз, е такава непредставима психопатологична аномалия, каквато човешки разсъдък не може да си представи!!! И точно такова комуноидно недоразумение да ме нарича "ненормалник" за мен е най-висока чест и велико дори признание че съм човек и личност, а това за мен е най-важното, то е най-ценното в този живот!!! Ето докъде може да доведе злобата и завистта, дивежда до тотално човешко падение и обезумяване. Разбира се, че такъв случай заслужава да бъде представен на почетно място в моята книга за оглупяването, за която самият живот всеки ден ми предлага преизобилен матр'ял!

За което благодаря на Бога, щот това Божие благоволение е знак, че правя нещо наистина голямо и добро, нещо ценно! Книгата, да се надявам, скоро ще се роди, тя обаче няма как да бъде завършена, щот глупостта е немирна и вечно предлага нов и нов потресаващо пищен матр'ял.

Добави в Svejo

Как лекувам болните комуноидно-путинизирани и обезумели души?

Как лекувам болните комуноидно-путинизирани и обезумели души?

Философията е единственото надеждно средство против оглупяването и простащината. Да, само философията ефикасно лекува от глупостите и простотиите, които ражда болната глава. Нито психологията, нито психиатрията могат да помогнат там, където помага само философията.

От висотата на моя близо 50-годишен опит (от юношеската си възраст се занимавам с философия, т.е. помагам в лечението на болни от малоумие, злоба и бездушие души!) смея да заявя, че мога да излекувам, т.е. да очовеча дори и съвсем оскотял от глупости и простотии тежко болен комуноидно-путинизиран екземпляр, изцяло лишен от способност за разсъждение.

Да, разбирам, че звучи прекалено дръзко такава една претенция, но си я позволявам умишлено.

А лекарството срещу душевното оскотяване-побесняване се нарича ЧОВЕЧНОСТ или ДОБРОТА. По-ефикасно средство от добротата няма.

Учителят Христос ни научи по този начин да спасяваме болните души.

От доста време провеждам невероятно интересни изследвания в социалните мрежи, в които прилагам най-различни терапевтични подходи. Резултатите, които обобщавам в книгата си със заглавие "ОГЛУПЯВАНЕТО: как оглупяваме и как се вразумяваме?", са изключително ценни.

Очаквайте книгата скоро! Приемам заявки (абонаменти за хартиеното издание!) още отсега.

Добави в Svejo