Авторитарен ли е Бог или Бог е либерал?

 

Авторитарен ли е Бог или Бог е либерал?

Ето началото на диалога ми с една госпожа, която отговори на поставен от мен въпрос (виж Какъв е смисълът на молитвата? https://grancharov.blogspot.com/2026/09/blog-post_666.html ) относно това каква следва да бъде молитвата ни към Бога, т.е. какви следва да са нашите отношения с Бога:

Yordanka Gadelova: Ангел Грънчаров, аз мисля че Бог чува молитвите на всички човешки същества във всеки един момент, представете си го като свръхмощен компютър, който не може да бъде претоварен от нищо, дори се грижи всяко стръкче трева да расте във всеки един момент!

Отговорих й ето що: Yordanka Gadelova Ако великият и всемогъщ Бог е устроил света така, че във всеки един момент всичко ставащо във Вселената да е под неговия личен контрол, дотам, че "да се грижи всяко стръкче трева да расте правилно във всеки един момент", т.е. всичко да е под неговия постоянен бдителен контрол, то това показва единствено, че тази представа за Бога е напълно неразумна, тази представа съдържа неподправен авторитаризъм, Бог си го представяте като някакъв... Сталин, държащ всичко под своя контрол. Т.е. това е една глупава и неверна представа за мъдрия и абсолютно разумен Бог. Бог е мъдър дотам, че е дал свобода на всичко съществуващо, т.е. всяко същество, дори тревата, си съществува автономно, според заложената в него същност, според своя закон, а Бог не се меси в природните закономерности. А по отношение на нас, човеците, Бог ни е дал свободата да решаваме всичко съвсем сами, изцяло отговорно, което именно е и мъдро, и разумно. По тази причина излиза, че няма нужда постоянно да занимаваме Бога със своите лични проблеми в молитвите си, а правилното е сами да се грижим за себе си, сами да си решаваме проблеми, и тогава Бог ще ни има доверие и ще ни се радва; та ние не сме малки деца, че да искаме някой постоянно да бди над нас, прочее, даже и малките деца трябва да бъдат оставяни сами да решават, а не да бъдат приучавани постоянно да бъдат водени от някой друг, да следват волята му, та да станат безпомощни и да не могат да се справят сами. Така си мисля аз, интересно ми е какво ще отговорите на възражението ми Вие, и вие, уважаеми читатели и коментиращи, които така старателно мълчите до този момент.

ЕТО И ВЪПРОСА, който поставих и по когото досега нямам никакви реакции, с изключение мнението на тази госпожа: Какъв е смисълът на молитвата?

Добави в Svejo

Какъв е смисълът на молитвата?

 

Ето какво написах под интересен постинг за молитвата, написан от свещеник Сергей Лебедев, препубликуван от архимандрит Никанор:

Здравейте,

Имам въпрос, който ме измъчва от много време, надявам се ще ми помогнете да го реша задоволително и що-годе разумно. Аз съм философ и може би имам някаква деформация, знам ли, но сам не мога да го реша. Става дума за следното. 

Бог знае всичко и "гледа направо в сърцето", от Бога нищо не можем да скрием, тъпо е да се опитваме и да Го лъжем. Бог, предполагам, "си има друга работа" освен тази да слуша молитвите на милиони молещи се човешки същества във всеки един момент. В такъв случай какъв изобщо е смисълът на молитвата? 

Нима съм толкова важен, че да си позволя да занимавам Бога с моите лични проблеми, грижи, неприятности и пр.? 

Второ, Бог ни е дал свобода и, предполагам, това означава, че не желае да се меси в нашите лични работи, вместо нас да решава, да ни "води" сякаш сме добичета и пр. Да искам помощ и съвет от Бога ли, как така, след като самият Бог ми е дал ум, душа, сърце сам да решавам?! И щом ми ги е дал значи ми има доверие, че аз мога да се справя сам, той ми е помогнал вече като ме е направил способен аз да решавам. 

И значи с какво право тогава аз занимавам Бога с моите грижи и пр.? Нямам такова право, а и те не вълнуват Бога, така ми се чини, той си има други, Божии грижи. Дали пък не е правилно в такъв случай към Бога да се обръщам само с благодарност за това, че тъй великодушно ми е дал и този ден, че ме държи в живота, че съм жив, че ме пази и пр.? Това не е ли достатъчно? А да искам това или онова от Бога аз не мога да си позволя, да, дори и здраве да искам и да моля, пак според мен не е добре, щото тук има един момент на нахалстване: "Боже, дай ми на мен здраве, щото аз съм много важен, имам важна работа, налага се да ми даваш здраве, а пък аз, в замяна... ще ти се отблагодаря като запаля една свещ!". На какво прилича това, на сделка с Бога не прилича ли? Не е ли глупаво и нагло най-вече да се натрапваме на Бога и да се опитваме да го подкупваме, предлагайки му някакви тъпи сделки?!

И последно: дали пък църковните дейци, свещениците, не са измислили изискването да се молим на Бога с цел да имат по-голяма власт над нас, вярващите?! И да ни държат под контрол и да ни управляват живота, т.е. да ни отнемат свободата? И това си позволявам да запитам.

И ето, като извод, въпроса ми: 

Не е ли най-правилно много да внимаваме как се отнасяме към Бога и да бъдем пестеливи, да не нахалстваме, да не се правим на "най-важните" в Неговите очи, т.е. не е ли най-правилно безмълвно в сърцата си просто да имаме една силна любов към Бога, като признателни Негови чада, вместо постоянно да Му се навираме под носа и да го занимаваме с грижите и проблемите си, т.е. с глупостите си?

Това ме вълнува, затова и питам. Ще бъда благодарен да ми помогнете заедно да разберем каква е истината по този въпрос!

С Богом! 

Добави в Svejo

Как оглупелите ще си върнат разсъдъка?

 

Как оглупелите ще си върнат разсъдъка?

Интересно е, че в изследванията и размислите си, пишейки книгата с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО стигнах до следния важен въпрос:

Защо главите (душите) на някои хора раждат само глупости - и също така се радват на глупостите, изобретени от някой друг?

Близко до ума е ето този отговор: защото разсъдъкът им е блокирал, не си върши работата, а причената за това е, че някакви силна извратена емоция (омраза, завист, озлобеност към личността и свободата, перверзна "любов" към Путин и т.н....) е заслепила разсъдъка (ума, интереста) им. Така се стига до обезумяване, а душата на човека, чиито ум не си върши работата, почва да ражда непълноценни в умствено и морално отношение "продукти", именно глупостите.

За да се промени тази неприятна ситуация трябва да се направи така, че да разблокира въпросната тъпа емоция, довела до въпросния блокаж, а това според мен може да стане като изтикаме упоменатата емоция от душата на оглупелия и помогнем там да се настани друга, значително по-добра емоция, примерно като почнем да се държим с глупака човечно, не го обиждаме, казваме му топли думи. Защото "клин клин избива", нали така?

Аз затова казвам, че злобните и оглупели същества въпреки всичко са човеци и в душата им, на тази основа, е налице една жажда за човечност, която, ако им я дадем по някакъв начин, ще спомогне за поврата към добро в душите им, към който се струмим. Зло със зло не се побеждава, тъпотия с тъпотия не се изтласква, а само с човечност, с доброта. Неслучайно Христос е казал: "Като те ударят по едната страна, обърни и другата!".

Спирам засега дотук. Казаното е възлов момент. Надявам се, ви дава някаква основа за вникване в проблема. В света е пълно с обезумели, с глупаци и с тях се налага да разговаряме най-човешки; ако не им помогнем да спрат озлобеността си, те са способни да станат злодеи - и тогава спасение вече няма.

Хубав ден!

Добави в Svejo

Въведение в обучението по философска психология

 

Въведение в обучението по философска психология

В нашето УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА започваме обучение по практическа философска психология; ето въпросите към първото занимание:

Как ви звучат въпросите:

▼ Кой съм аз?

▼ Познавам ли себе си?

▼ Имам ли душа?

▼ Трудно или лесно е да познаеш себе си?

▼ Прав ли е или не е прав Аристотел, твърдящ, че да познаеш себе си е най-трудното?

Цялата поредица ще бъде в ПЛЕЙЛИСТ под заглавието

ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФСКА ПСИХОЛОГИЯ

Да си пожелаем успех в катеренето по трудния, стръмния, хлъзгав, каменист и изморителен път, по който избрахме да вървим заедно!

Линкът къз записа на първото занятие е в коментарите.

Приятно гледане, приятни размисли!

Добави в Svejo

Защо Лили Иванова и комунисто-русофилите толкова много обичат Русия?

 

Защо Лили Иванова и комунисто-русофилите толкова много обичат Русия?

Лили Иванова на концерта си пред църквата, дето е зад Парламента, тази със златните кубета, специално поздравила цар Симеон Втори и царица Маргарита (забрави да поздрави престолонаследника Борис!). За целта трябваше да я свалят от сцената, вдигайки я на ръце, и после пак да я качат, вдигайки я на ръце, сякаш е чувал с картофи.

Отзад се вижда президентката таваришч Йотавна, мило усмихната - в наше време е модерно комунисто-русофилите да са и монархисти (лъжливо де, щот техен главен монарх е таваришч-царят Путин, канечна!).

Възниква в тази връзка логичният въпрос:

Защо Лили Иванова толкова почита царя? (Тук, няма как, се сещам за шекспировия въпрос: „Каква му е Хекуба, какъв е той на нея, та така реве?“)

Лили Иванова обича царя щото той има несъмнена заслуга за даването на България на руската мафия след 2001 г., т.е. щото е русофилка ли?! (Тя е спечели голяма част от парите си като правеше концерти из СССР навремето!). Сигурно затова другарката Лили е и русофилка: комунисто-русофилите у нас обичат Русия само и единствено заради парите, които са спечелили благодарение на Русия и на СССР, канечна!

Комунистите у нас взеха властта в 1944 г. само и единствено благодарение на съветско-руските танкове и окупацията на България от 300 000 руска войска, а благодарение на властта те спечелиха несметни богатства и сега са милионери и милиардери.

Това е разгадаването на загадката защо толкова много комунисто-русофилите обичат Русия, пардон, парите, които са спечелили благодарение на Русия.

Приятни размисли!

Хубав ден!

Добави в Svejo