Как лекувам злобни комуноидни души?

Една другарка ме оплю порядъчно за това, че съм учил в Русия, пък не съм бил комуноид и путлерист. Наложи се - за да предизвикам душевно "земетресение" в клетата й душа с надежда да оздравее! - да й напиша ето що:

Другарко, аз обичам само истината. Философ съм. За твое сведение и в Русия има нормални хора, т.е. антикомунисти. Да си учил в Русия не значи, че трябва да си непременно комунист. Много си зле в умствено и морално отношение щом смяташ така.

Мразиш Европа, другарко, сиреч мразиш свободата, заради тази злоба си загубила разсъдъка си. За да си го върнеш, намери мои книги и чети. Моите книги са лековити.

Комунизмът е психопатология, свеждаща се до жестоко робуване на лъжата и омраза към истината, която именно ни прави свободни. Тия неща съм ги обяснил най-разбираемо в книгите си. Ако искаш да спасиш душата си, намери ги и ги чети. (Напълно свободно могат да се намерят и са съвсем безплатни онлайн-изданията!)

Успех! (Послушай ме: щото с болна душа много ще страдаш!)

Добави в Svejo

Защо има съдбовен смисъл да си образован?

 

Защо има съдбовен смисъл да си образован?

Установявам, че копейкаджии и комуноди са предимно необразовани същества (или лъжливо, неправилно образовани!). Образован човек е оня, който ясно разгланичава истина от лъжа, добро от зло, право от криво, красиво от грозно, справедливо от несправедливо.

Необразованият или калпаво, лъжливо "образованият", наопаки, не умее да ги разграничава и затова за него истината е "лъжа" (а лъжата - "истина"!), доброто е "зло" (и злото е "добро"!) и т.н. Затова има смисъл да се учи. Който е учил или се е образовал качествено, е не само истински умен, но и напълно добър човек. Т.е. е достойна личност.

Правете си сега сметка кой има интерес от това образованието на вашите деца и внуци да е некачествено, калпаво, съвсем сгрешено и т.н.

Приятни размисли ви желая!

Добави в Svejo

Страх ли ви е от т.н. "психологическа смърт"?

 

По дискусията със заглавие "Може ли умен и възпитан човек да надприказва самонадеян "многознаещ" простак?" някой зрител е написал чудесен коментар, заслужаващ да стигне до повече хора, затова го публикувам отделно:

@DjdbHshei: Страхът от несъществуване (или т.нар. екзистенциална тревожност) е най-дълбокият, първичен страх на човека. На психоаналитичен език това се нарича "страх от психологическа смърт".

Когато се смеем на поредното селфи или статус в мрежите, подсъзнанието всъщност крещи от ужас пред мисълта, че ако никой не ни гледа, нас просто ни няма.

Ето как този дълбок страх ни управлява:

👻 Ефектът "Ако дърво падне в гората..."

Философският парадокс: Ако едно дърво падне в гората и няма никой наоколо, то издава ли звук?

Преведено на езика на егото:

"Ако преживея нещо прекрасно (или страшно), но никой не го лайкне, аз наистина ли го преживях? Аз съществувам ли изобщо?"

Социалното огледало:

Човешкият мозък няма вграден "сензор за самоличност". Ние разбираме кои сме само чрез реакцията на другите. Без реакция (одобрение или дори хейт), егото изпада в паника, че се разтваря в нищото.

🤗😅

Отвърнах му:

Паралел 42: Чудесно казано, благодаря! Ще се радвам да продължите да идвате в клуба и да коментирате! (А и защо не да участвате в дискусията с гласа си?!)

Добави в Svejo

Пленарното заседание на конференцията ФИЛОСОФИЯТА, РЕЛИГИЯТА И МЕДИЦИНАТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ в Киев

Провежда се в Киев, Украйна. Пленарно заседание, 11 юни 2926 г.

Добави в Svejo

А може ли да има диалог между прости и умни?

Тия дни се захванах да синтезирам в една кратка статия (за философското списание ИДЕИ) главното в своите разбирания за оглупяването, което в последните години сякаш се превърна в основен обект на моя изследователски интерес (пиша книга по тази тъй важна тема). Даже ето днес имам доклад на VIII-та международна научно-практическа конференция "Философията, религията и медицината в съвременната епоха", която ще се състои в Киев (ще участвам в нея онлайн), неговото заглавие е Ако глупостта е болест, как тя се лекува?, аз вече изпратих тезисите (и анотацията) преди време (виж: https://grancharov.blogspot.com/2026/05/blog-post_22.html), а сега се захващам да довърша статията си, която публикувах тук в ето тази поредица от есета:

Защо и как оглупяваме? https://grancharov.blogspot.com/2026/05/blog-post_31.html

Умът ли е извор на глупостта? https://grancharov.blogspot.com/2026/06/blog-post.html

Сега пък ще се постарая да завърша разсъждението си, да му придам известна завършеност - като направя някои необходими изводи от досега постигнатото. Ще започна оттук.

В Мрежата постоянно повтарят за т.н. "Ефект на Дънинг-Крюгер", това е станало нещо като неотменна част на тъй наречения интернетен фолклор. Взаимно се обвиняват, че са подвластни на този ефект, свеждащ се до това, че некомпетентни в дадена област индивиди се самозаблуждават, живеят с илюзията, че не само "много знаят" и "всичко си разбират" (което, естествено, изобщо не е така!), но и, на тази основа, решително отхвърлят изказванията на хора, които нищо чудно да са значително по-компетентни от тях в тази област. Такива мними "многознайковци" не само че няма как да оценят адекватно своите познания, но те не могат и да признаят грешките, т.е. глупостите си (щото некомпетентият, като се изказва за неща, от които не разбира, няма начин да не сътвори най-пищни глупости!). Стига се до следната любопитна ситуация: понеже невежите "многознайковци" са твърде много, те си имат и огромни свити от фенове, които са още по-зян от тях, но за сметка на това ги аплодират, което още повече повдига самочувствието на въпросните мними "познавачи" и самозвани "екперти" (които на тази почва в един момент почват да се изказват със същата самоувереност и по теми, от които, разбира се, съвсем нищо не разбират!). В днешно време е пълно с такива маниаци, които при това стават "лидери на мнения", "инфлуенсъри", на които никой не може да им затвори устата. 

От друга страна пък личностите, които са сведущи в дадената област, напреднали са в познанията си, а дори и са експерти, т.е. са познавачи, вместо да се намесят и да се опитат да влязат в дискусия с въпросните самонадеяни "всичкознайковци" (та да помогнат за възцаряването на истината!), предварително се отказват от встъпване в двубой с тях, смятайки не без основания, че такива спорове са по принцип безплодни, доникъде няма да доведат, т.е. са изначално безсмислени, са нещо като "разговор между глухи". Наистина, много е трудно, да не кажа невъзможно, претенциозните и необразовани обикновено многознайковци-всичкознайковци да вникнат в думите на наистина знаещите, на експертите; между тия две общности сякаш поначало смисленият диалог, дебат, диспут или дискусия се оказват невъзможни поради колосалните различия между езици, начини на мислене ("мислене"!), манталитет, стилове или култура на изразяване и пр. Затова и обикновено истински знаещите, съзнавайки безплодността на подобни разговори, предварително се отказват от тях, дезертират, така да се каже, от сражение с вездесъщата и затова триумфираща глупост. При което като резултат Мрежата се овладява от самонадеяната посредственост и от агресивната простотия, а умните, учените, мислещите или се уединяват (и се отдават на самотно съзерцание на собственото си величаво превъзходство!); възникват два свята, две вселени: царство на простотията (което е подобно на море, да не кажа океан!) и тук-там пръснати в него островчета на учения и самотен аристократизъм; там обитават пак не съвсем малочислени уж чисто научни общности, в които обаче отново успява да проникне вездесъщата и самонадеяна посредственост или некадърност, този път обаче облечена в академични мантии - и титулована, разбира се. 

Вижда се, че тези два свята, уж автономни, на места не само преливат един в друг, но и се обединяват, щото нали, така да се каже, "мнозинството решава всичко", "тия, които са много, значи са прави", "глас народен, глас Божий", "много сме, значи сме силни" и т.н., на това именно основание простеещите инфлуенсъри и лидерите на мненията на агресивната простотия също си имат своите "академични", с извинение, вдъхновители, това са именно титулованите мошеници-спекуланти, които са упоени от мания да властват над многочесленото море от простаци, като им подхвърлят съответните "учени простотии", при което, разбира се, са аплодирани и дори носени на ръце от тях, от което, разбира се, не пропускат да черпят съответните дивиденти, парични, разбира се, какви други да са тези дивиденти?! (Славата, популярността, ако не се осребрява, ако не се трансформира в приятно миришещи пачки, за какво ни е изобщо, нали така?!) Тук ще се въздържа да давам примери за такива звездни властелини на "духа на простотията", но само ще намекна като подхвърля едно-единствено име: таваришч прафесар Ива Хръйстав; за овладени от ефекта на Дънинг-Крюгер нашенски герои, лидери на тълпите, които ги тресе агресивната и всичкознаеща простотия, ще се огранича пак с изписването на едно-единствено име: Киро Брейка. Толкова. Който разбира, разбира, на останалите не мога да им помогна.

И в този безкраен празник, в това световно и "общочовешко" тържество и царствено пиршество на многознаещата простотия (каквото, за жалост, представлява Световната Мрежа, която иначе е тъй добро средство за смислено общуване, за взаимно духовно обогатяване, овладяна обаче видяхме от кого!) само тук-там се срещат смислени мислители, това са т.н. ПУБЛИЧНИ ФИЛОСОФИ (в широкия смисъл на думата, щото те иначе може да са икономисти, политици, юристи, финансисти, художници, артисти и т.н., всичките обаче, така или иначе, са овладяни от един борбен философски дух!), които, разбира се, няма как да бъдат разбрани и оценени от кланящата се на съвсем други кумири (да не кажа "богове"!) и отдадена на простотията тълпа. (Където глупостта е образец, там разумът е безумие!). Тук също имаме особено поклонничество, тук също, около всеки мислител, има по-голяма или по-малка общност от фенове, тук наистина се водят плодотворни дискусии, работата обаче е в това:

А може ли да има контакт, диалог и дискусия между прости и умни?

(Казахме вече, че простите ги тресе манията за всичкознайство, т.е. те се смятат не просто за умни, а за "най-умни", за "свръх-умни", в тяхната оптика истински умните са "прости", докато във възприятието на истински умните простите, ако ще да се разцепят от наглост, пак си остават чисто и просто жалка картинка!) 

На примера на нашия Философски клуб (който заседава в Мрежата и то всеки ден вече 4-5 години, а и моя скромна милост фактически цял живот се е занимавала в качеството си на учител и на публичен философ само с това: разговарял съм и с прости, и с тъпи, и с умни, и с мъдри дори!) и изхождайки от пребогатия си опит мога да кажа следното, с целия риск да си навлека какви ли не беди (оплюването е най-милата, най-симпатичната при това!):

● Още Сократ навремето е воювал с многознайковците, които, понеже са си внушили, че всичко си знаят, не чувстват никаква потребност да мислят;

● За да се захванеш с мислене трябва да се освободиш от манията че си знаеш, което е предпоставка да тръгнеш по пътя на изследването ("Аз знам, че не знам - а вие и това не знаете!");

● Винаги има наоколо хора, които си "мислят", че си знаят, именно с тях се налага да започнем диалог; най-напред трябва да извадим на показ тяхното невежество, Сократ това го е правил само и единствено със задаването на въпроси;

● Многознайковците, понеже до смърт мразят да мислят, в същата степен мразят и въпросите, които именно са покана да се замислиш; въпросите са именно тия "куршуми" и дори "снаряди", с които Сократ почва да обстрелва тъй яките стени на невежото многознайство, които в един момент следва да се пропукат, в тях няма как ще се образумат пробойни;

● Щом като се пропука крепостната стена или черупката на невежественото многознайство, веднага се забелязва, че под нея е... кухо, нема нищо!

● Дойде ли признанието, че бившият многознаещ не знае, това вече е честа и здрава основа да започнем след това да работим за постигането на знание - чрез усърдно мислене!

Много условия са нужни за ефикасността на този процес на започналото вече познание, но аз ще се задоволя със следните:

● Да не се обиждаме;

● Да се изслушваме търпеливо; 

● Да не говорим общи приказки, а да разнищваме конкретни казуси;

● Да щадим самочувствието на опонента, щото хората обикновено са обидчиви като малките капризни деца;

● Да хвалим самостоятелните стъпки към осмисляне, направени от опонента;

● Да пазим свободата си като зеницата на окото си;

● Да бъдем човечни, т.е. да правим добро, да сме доброжелателни. 

Пак спирам дотук. Ще видя дали ще продължа друг път или ще се задоволя с казаното. Темата, разбира се, е хем благодатна, хем безкрайна, каквито са всички философски теми.

Хубав ден на всички!

(Някъде към обед днес, предполагам, ще бъде моя доклад на конференцията, аз съм много притеснен щото ще ми се наложи да говоря на руски, а вече десетилетия наред почти не употребявам този език, а и, признавам си, ме домързя в писмен вид на руски да си напиша изказването; ще видим какво ще се получи, нищо чудно руският ми да звучи глупаво, но това пък, разбира се, е съвсем оправдано: нима може в научен доклад за глупостта да няма нищо глупаво?!)

Добави в Svejo