Родната простотия убива не само родното Черноморие, а и ще ни погуби и като страна и нация!

Родната простотия убива не само родното Черноморие, а и ще ни погуби и като страна и нация!

Простотията убива българския туризъм ето как:

Идва чужд или роден гражданин на почивка на родното Черноморие. И там всички, като се почне от хотелиери, ресторантьори, таксиджии, сергиджии, сладоледаджии, продавачи на варена царевица на плажа и други подобни тъпанари почват да се надпреварват кой повече кожи да одере от нещастния "почиващ" си гражданин или гражданка, чужденец или нашенец. Лакомията за дране на кожите е колосална, нема никаква милост, човек може да си помисли, че тия разбойници си мислят, че утре идва краят на света и ето, дошло е времето да дерем кожи "като за последно", надявам се ме разбирате, нали? В резултат от тази направо ВОЙНСТВАЩА ПРОСТОТИЯ нали се сещате какво става на следващата година? Ще ви кажа аз ако сте по-недосетливи.

Въпросният нещастник, решил да почива на нашето Черноморие, не е скъперник, особено ако идва от нормална (западна) страна, но той, разбира се, не обича да го правят хептен на глупак и да му дерат кожите ей-така, щото някой е прекалено много лаком за пари. И той, разбира се, следващата година НЯМА ДА ОТИДЕ на почивка по нашето родно Черноморие, а ще отиде на курорт някъде в Гърция, Турция, Тайланд и пр., където тамошните търговци не са чак такива тъпанари или простаци като нашите!

Е, ще кажете, че балъците (и тъпанарите!) по света нема да свършат никога и по нашите черноморски курорти винаги ще идват тъпанари-летовници, нали това ще ми кажете? Да де, така е, но все пак, след като все повече тъпанари поумняват заради нашите кожодерци, дали пък няма да стане така, че тъпанарите-летовници в един хубав ден (или сезон!) да почнат да намаляват все по-застрашително, а в един момент нашите тъй "хубави" курорти да си останат празни?!

Вие ходили ли сте на "Слънчев бряг" скоро?! Там е станало такава лудница, че просто трябва да си непоправим тъпанар да отидеш в този наш тъй хубав някога курорт (не съм носталгик по комчунизма!). АБСОЛЮТНО ВСИЧКО Е СЪСИПАНО ТАМ, да, всичко, и природа, и плаж, и плажна ивица, и какво ли не!!! Всичко е съсипано там, а и не само там от какво, питам аз? От простотия, разбира се, е съсипано, от какво друго да е съсипано?!

Приятни размисли ви желая!

Добави в Svejo

Ще загинем ли в морето от простотия?

Ще загинем ли в морето от простотия?

Простотията е вездесъща и многолика. Има много видове простотии. Има простотия на Стоян Колев, има простотия на Клашъра, има простотия на Азис, има простотия на Костя Копейкин, има простотия на Боко Борисов, има простотия на Слави Учиндолский, има простотия на Румен Радев...

Различните видове простотии си имат фенове, имат си простаци, които ги обожават. (Само простак може да се възторгва, да се радва на простотиите на простаците!) И им се кланят. На някои просташки звезди им върви, те стават милионери. Други запецват, но е факт, че простотията е продаваема стока особено в страни, населени предимно с простаци.

Има дори и "ентелегента простотия", това е простотията на таваришчите прафесар Ива Хръйстав, на Карбовски, на Дачков, на дацент Вацев, на патриарх Даниил. Дал Бог простотии у Нашенско, а простаците с лопата да ги ринеш! За жалост, даже голяма част от учителите по училищата ни са се опростячили - щом допускат да обслужват простотиите на т.н. държавно образование, което още е по чисто съветско-руско-социалистически бюрократичен модел!

При това положение загиването ни от простотия е неминуемо, голяма част от младите са не само тъпанари, но и са чудесни простаци, неспособни за нищо друго освен за какви ли не простотии! (Примерно да се качиш на колата на своя простак-баща, да я подкараш без книжка, да вдигнеш скорост 150 км/ч и да си разбиеш главата в крайпътното дърво или стълб.)

Проблемът е какво ще правим, щото страната и народът ни вече се давят в това море от простотия, което ни залива отвсякъде, в което се мъчим да не потънем? (А някои изглежда са удавници в него и затова са така щастливи, нали така?!)

Кой е начинът да спасим душите си и да не се опростачим и ние? Тук се сещам за мисълта на поета-пророк, изречена преди доста години, но особено актуална сега:

"Докога в страната ни бащина, ще вилнее таз страшна простащина?" (Радой Ралин)

И той се пита това преди много години. А отговор още не се чува. Докога?

Свободата у нас доведе до това бурно море от простотии, в което се давим. Други народи благодарение на този тъй скъп Божий дар на свободата постигат невиждан просперитет, култура, духовност, богатства от всякакъв вид и род. А ние си пропиляваме всеки ден златните шансове, които животът и историята ни дават...

Ще се затрием като страна и народ ако не направим нужното това море от простотии, в което сме потопени вече до шията, да се оттече в канализацията.

Къде са учителите, професорите, свещениците, културните дейци? Що правят те, как те реагират? Защо предимно си мълчат? Вместо да вият от мъка заради тази вакханалия на простаците те мълчат. Нима не знаят, че мълчанието е съучастие?

Повтарям и подчернавам: ще се изпоудавим в морето от простотии и ще измрем. Ще затрием свидното си Отечество, а мълчим и гледаме!!!

Вижте Радев и радевци как се разпищолиха! Тези се изживяват като гробокопачи на българската чест, а ние нищо, гледаме като говеда и мълчим!

Докога ще мълчим? Не е ли време да влезем в люта битка с разпищолилите се простаци-погребвачи на Майка България?!

Добави в Svejo

Как лекувам злобни комуноидни души?

Една другарка ме оплю порядъчно за това, че съм учил в Русия, пък не съм бил комуноид и путлерист. Наложи се - за да предизвикам душевно "земетресение" в клетата й душа с надежда да оздравее! - да й напиша ето що:

Другарко, аз обичам само истината. Философ съм. За твое сведение и в Русия има нормални хора, т.е. антикомунисти. Да си учил в Русия не значи, че трябва да си непременно комунист. Много си зле в умствено и морално отношение щом смяташ така.

Мразиш Европа, другарко, сиреч мразиш свободата, заради тази злоба си загубила разсъдъка си. За да си го върнеш, намери мои книги и чети. Моите книги са лековити.

Комунизмът е психопатология, свеждаща се до жестоко робуване на лъжата и омраза към истината, която именно ни прави свободни. Тия неща съм ги обяснил най-разбираемо в книгите си. Ако искаш да спасиш душата си, намери ги и ги чети. (Напълно свободно могат да се намерят и са съвсем безплатни онлайн-изданията!)

Успех! (Послушай ме: щото с болна душа много ще страдаш!)

Добави в Svejo

Защо има съдбовен смисъл да си образован?

 

Защо има съдбовен смисъл да си образован?

Установявам, че копейкаджии и комуноди са предимно необразовани същества (или лъжливо, неправилно образовани!). Образован човек е оня, който ясно разгланичава истина от лъжа, добро от зло, право от криво, красиво от грозно, справедливо от несправедливо.

Необразованият или калпаво, лъжливо "образованият", наопаки, не умее да ги разграничава и затова за него истината е "лъжа" (а лъжата - "истина"!), доброто е "зло" (и злото е "добро"!) и т.н. Затова има смисъл да се учи. Който е учил или се е образовал качествено, е не само истински умен, но и напълно добър човек. Т.е. е достойна личност.

Правете си сега сметка кой има интерес от това образованието на вашите деца и внуци да е некачествено, калпаво, съвсем сгрешено и т.н.

Приятни размисли ви желая!

Добави в Svejo

Страх ли ви е от т.н. "психологическа смърт"?

 

По дискусията със заглавие "Може ли умен и възпитан човек да надприказва самонадеян "многознаещ" простак?" някой зрител е написал чудесен коментар, заслужаващ да стигне до повече хора, затова го публикувам отделно:

@DjdbHshei: Страхът от несъществуване (или т.нар. екзистенциална тревожност) е най-дълбокият, първичен страх на човека. На психоаналитичен език това се нарича "страх от психологическа смърт".

Когато се смеем на поредното селфи или статус в мрежите, подсъзнанието всъщност крещи от ужас пред мисълта, че ако никой не ни гледа, нас просто ни няма.

Ето как този дълбок страх ни управлява:

👻 Ефектът "Ако дърво падне в гората..."

Философският парадокс: Ако едно дърво падне в гората и няма никой наоколо, то издава ли звук?

Преведено на езика на егото:

"Ако преживея нещо прекрасно (или страшно), но никой не го лайкне, аз наистина ли го преживях? Аз съществувам ли изобщо?"

Социалното огледало:

Човешкият мозък няма вграден "сензор за самоличност". Ние разбираме кои сме само чрез реакцията на другите. Без реакция (одобрение или дори хейт), егото изпада в паника, че се разтваря в нищото.

🤗😅

Отвърнах му:

Паралел 42: Чудесно казано, благодаря! Ще се радвам да продължите да идвате в клуба и да коментирате! (А и защо не да участвате в дискусията с гласа си?!)

Добави в Svejo