петък, 24 юли 2026 г.
Как лекувам болните комуноидно-путинизирани и обезумели души?
Как лекувам болните комуноидно-путинизирани и обезумели души?
Философията е единственото надеждно средство против оглупяването и простащината. Да, само философията ефикасно лекува от глупостите и простотиите, които ражда болната глава. Нито психологията, нито психиатрията могат да помогнат там, където помага само философията.
От висотата на моя близо 50-годишен опит (от юношеската си възраст се занимавам с философия, т.е. помагам в лечението на болни от малоумие, злоба и бездушие души!) смея да заявя, че мога да излекувам, т.е. да очовеча дори и съвсем оскотял от глупости и простотии тежко болен комуноидно-путинизиран екземпляр, изцяло лишен от способност за разсъждение.
Да, разбирам, че звучи прекалено дръзко такава една претенция, но си я позволявам умишлено.
А лекарството срещу душевното оскотяване-побесняване се нарича ЧОВЕЧНОСТ или ДОБРОТА. По-ефикасно средство от добротата няма.
Учителят Христос ни научи по този начин да спасяваме болните души.
От доста време провеждам невероятно интересни изследвания в социалните мрежи, в които прилагам най-различни терапевтични подходи. Резултатите, които обобщавам в книгата си със заглавие "ОГЛУПЯВАНЕТО: как оглупяваме и как се вразумяваме?", са изключително ценни.
Очаквайте книгата скоро! Приемам заявки (абонаменти за хартиеното издание!) още отсега.
Който иска да е човек, трябва всеки ден да се пита: "А що съм аз, човек ли съм?"
Някакъв човек се провикна, че аз съм бил "философ на ХХ век", сега времето било друго и моите изказвания против комунизма, бездуховността и безчовечността не били "актуални"; наложи ми се да му отвърна ето що:
Философите (истинските) са извън времето, за техните идеи и разбирания не важат такива неща като "остаряване", "консервиране", "актуалност", "свежест" и пр. Философите боравят с идеи, с мисли, а идеите и мислите не са като сиренето и млякото, те нито остаряват, нито мухлясват. Истините, които философите са написали или казали, важат не само за тяхното време, те важат за всички времена, минали и бъдещи. За духа няма възрасти и сезони, той е вечен, безсмъртен, той е жив навеки.
Ето затова идеите и предупрежденията на философите трябва да бъдат слушани най-внимателно. Сега няма оракули (същества, говорещи само истината!), тяхната роля обаче се изпълнява от философите. В Храма на Истината философите са не само свещеници (духовници), но и клисари.
Затова само философите могат да се борят и да се справят с простотията, с глупостта, с празнословието, с арогантната фукльовщина, с псевдоучените (от типа на таваришч прафесар Ива Хръйстав и подобните на него), с обезчовечаването на човеците. Те са незаменими особено в нашето тъй повърхностно, неумеещо да мисли задълбочено, не умеещо да вниква в същината и затова словоблудстващо прагматично време, в което повечето хора наивно и глупаво си мислят, че парите били най-ценното в живота. А истински ценното, безценното е само духът, т.е. истината, доброто, красотата, святото. Иначе казано, Бог е твърдата опора на духа на човеците: без вяра в Бога човеците оскотяват, оглупяват и побесняват.
Да, без Бога човекът е скот...
Затова всеки от нас, който иска да е човек, трябва всеки ден да се пита: "Аз що съм, аз човек ли съм?". Да си човек пък означава да си дух, т.е. да си свободен, щото тъкмо свободата е същност на духа.
Приятни размисли! И хубав ден!
четвъртък, 23 юли 2026 г.
Многозначителният ми спор с една "звездна" даскалица по философия от София
На едно място във фейсбук (където е представена тази нова книга на проф. Сергей Герджиков) си позволих в моя си критичен маниер да напиша "неправилен" коментар, който, както и очаквах, предизвика изразителен отзвук; ето многозначителния ми диалог, който се получи с една даскалица по философия, преподаваща, вероятно, в някаква елитна софийска гимназия:
Ангел Грънчаров: Проф. Герджиков е добър философ и пише хубаво, но ми е много чудно как толкова умен човек като него се принизи да подкрепя властта на мутрите и то само защото, предполагам, министрите на образованието и науката да препоръчват на учителките по философия неговите учебници с оглед печалба. Такава мотивация за един философ ми се вижда непристойна. Човек изложи ли се в морално отношение, след това губи авторитета си...
Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Как само вменявате мотиви за поведението на един човек, само за да има какво да заклеймите и да критикувате морала му! Малко болничка изглежда подобна "логика".вторник, 21 юли 2026 г.
Поздрави от... рая!
Как да разберете че съм се пресилил в по-хубавия свят?
Поздрави от... рая (на земята!)... жив съм още и тук, на земята... (макар че ние, философите, се стараем да сме причастни на вечното още тук, в нашия грешен земен свят: обичаме истината, доброто, красотата, светостта.
Пиша това защото в нашия Философски клуб в отговор на въпроса "Как да разберем, че сте починал?" (аз съм възрастен човек, на 67 съм вече, копейкаджиите неслучайно мило ме определят като "ходещ некролог"!) отвърнах: "Ако три поредни дни не включвам лайфа за дискусия, значи съм се преселил в по-хубавия свят!".
Да де, казах това, но след това ми се отвори възможност да избягам от света и да се уединя да пиша книга. Реших да си дам почивка в Мрежата (докато я напиша, поне месец!).
И ето, вече няма лайфове в ютуб-канала "Паралел 42". За да разсея възможността за погрешни тълкувания на мълчанието ми публикувам тази снимка от снощи и тия думи.
Извинявайте за личния момент!
Хубав ден на всички! И приятна почивка!
Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?
Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?
Един човек ми каза, че съм се бил опитвал да обяснявам на... зомбита; наложи ми се да му отвърна ето що:
Такава ми е работата. Върша си работата, изпълнявам си задачата. Ние, философите, разговаряме с всички човеци. И с умни, и с прости, и със здрави, и с болни. Човещината изисква това.
Философията в същината си е нещо най-човечно. Човечност е другото име на философията.
Затова аз не мога да кажа като "звездните интелектуалци", които, навирили носове, говорят:
"Абе остави ги тия бе, те са прости и нема да разберат, а ние не можем да се унизим да говорим с прости хора!"
Ние, учителите, ние, философите, разговаряме с всички човеци. Особено с ония, чиито глави са объркани и болни. Не можеш на умствено и морално сакат човек да кажеш:
"Махай ми се от главата, аз с такива като теб не разговарям!"
Както, за жалост, постъпват толкова много нашенски умници.
Поради което простотията у нас, необезпокоявана, цъфти в такива пищни цветове...




















