● Висшето определение на абсолютното се състои в това, че то не само изобщо е дух, а че е абсолютно откриващ себе си, самоосъзнаващ се, безкрайно творчески дух.
● Действителността е единство на същност и съществуване.
● Като отличителна определеност на понятието дух трябва да се укаже на неговата идеалност, т.е. на снемане на инобитието на идеята, нейно възвръщане и възвърнатост към себе си от своето друго.
● … чрез идеализация или асимилация на външното духът става дух и е дух.
● Духът се е определил като истина на душата и съзнанието.
● Само душата е пасивна, свободният дух по същество е активен, производителен.
● Душата е проста непосредствена тоталност.
● Душата е проста духовна субстанция, или непосредственост на духа.
● Истината не е отсечена монета, която може да се даде готова и да се сложи в джоба.
● Дефиницията на крайните неща е, че в тях понятие и битие са различни, че в тях понятие и реалност, душа и тяло са отделими, а с това те са преходни и смъртни.
● Само мисленето превръща душата, с която е надарено и животното, в дух.
Азът като субект на съзнанието е мислене.
● Целта на всяка истинска наука се състои само в това духът във всичко, което е на небето и земята, да познае себе си.
● От това, че нещо е изобщо известно, още не следва, че то е познато.
● Разумът е единство на субективното и обективното... Разумът е отрицателен и дзиалектичен, защото разлага в нищо определенията на разсъдъка; той е положителен, защото поражда общото и схваща в него особеното.
● ... Истинската свобода се състои в тъждеството ми с другите, аз съм само тогава истински свободен, ако и другият също е свободен и е признат от мен като свободен.
● Тялото е тази среда, чрез посредничеството на която аз достигам до съприкосновение с външния свят.
● Философията е обективна наука за истината, наука за нейната необходимост. Тя е познание чрез понятия, а не изказване на мнения и измисляне на мнения.
● Философията е налице само тогава, когато мисълта като такава се прави основа, абсолют, корен на всичко останало.
● В Библията Христос казва: “Нима вие не сте по-добри от врабчетата?". Ние сме по-добри от врабчетата като мислещи същества; но като сетивни същества ние сме толкова добри или толкова лоши, колкото и врабчетата.
Цитатите са от книгите на Хегел "Науката логика", "Енциклопедия на философските науки", "Феноменология на духа", "История на философията".
● Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.
● … Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в твърдоглавие.
● Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.
● Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.
● Ако човекът прави своя цел нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…
● Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.
● Бракът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.
● Вдъхновението… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.
● Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.
● Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и доверие и превръща съпрузите в едно лице.
● Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.
● Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.
● Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.
● Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.
● Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.
● Дружбата се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.
● Държавата е реалността на моралната идея.
● Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.
● Езикът е тялото на мисълта.
● За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. А морално е да се прави нещо от страх пред наказанието или за придобиване от другите на добро мнение за себе си.
● За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.
● За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.
● Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.
● Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.
● Идеята е абсолютът, а цялата действителност е само реализация на идеята... Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.
● Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.
● Истината е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.
● Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.
● Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.
● Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.
● Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане и започне да се проявява като постоянна черта на неговия характер.
● Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.
● Който не гледа на света разумно, и светът на него не гледа разумно.
● Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички... Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.
● Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.
● На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.
● Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.
● Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.
● Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.
● Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.
● Нищо велико на този свят не е било направено без страст.
● Нравствеността – това е разумът на волята... Нравствеността трябва да се проявява във формата на красота… Нравственото – това е подчинение на свободата…
● Опитът и историята учат само на това, че народите и правителствата нищо не са научили от историята…
● Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е че те трябва да бъдат поставени по друг начин.
● Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума... Противоречието е, което движи света напред... Противоречието води напред.
● Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.
● Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.
● Само един човек ме разбра; а и той, честно казано, не ме разбра както трябва.
● Самото време е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.
● Совата на Минерва излита едва на здрачаване.
● Страхът от грешка е сам по себе си грешка.
● Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".
● Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.
● У скритата и затворена в началото същност на вселената няма сила, която би могла да противостои на дерзанието на познанието; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.
● Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.
● Човек е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез образование.
● Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.
● Човек се възпитава за свобода.
● Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Величието и могъществото на неговия дух са толкова големи, че той никога не може да ги надцени.
● Човекът е историческо животно.
● Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.
● Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.
ДОБАВКА:
