Под публикация на Archimandrite Nicanor написах коментар, ето някои отговори на моите въпроси, а под тях слагам и мои нови пинатия и възражения:
(Линк към въпросната публикация: ...)
Автор Archimandrite Nicanor: Не може в коментар.
Отговор Ivo Nonchev: Като тебе мислят много хора, макар и не така добре структурирано като въпрос. Всъшност има едно неразбиране по темата молитва. Молитвите, подобно на Псалмите на Давид, са в категории. Има Псалми възхваляващи Бог. Има молитва за прошение. Но не такова, че да просим, а да се смирим пред Божието всемогъщество и да се покажем наистина като човеци, които ако Бог не ни помага, без него надали бихме били въобще това което сме сега. По този начин ние косвено просим ако е Бог милостив към нас да ни прости нашето неразумие, ненаситност, неблагодарност. Също има Псалми тържествени, печални. Псалми за радост и надежда. Но преди всичко Псалмите имат един епицентър... Идването на Христос избавителя. И тук смело мога да заявя, че по-чудесни молитви от Псалмите и по-съвършени за всеки случай няма.
Ангел Грънчаров: Ivo Nonchev Искате да кажете, доколкото Ви разбрах, че Бог много ще се зарадва като ние, в Негово име, започнем да се самоунижаваме - и да го хвалим? Дали Бог се нуждае от от тия неща, именно от нашето самоунижение и от Неговото възхваляване?! Имам чувството, че по този начин разсъждаващите си позволяват да приписват на Бога ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА, примерно защо си мислят, че Бог, подобно на човеците, много ще се трогне като Го похвалиш?! Да де, но има и някои хора, които не обичат да бъдат хвалени, не си падат по хвалбите, нима Бог толкова много Си пада по хваленето?! Та ние с нашия слаб разсъдък не можем да си представим що е Бог, затова не е правилно според мен да приписваме на Бога човешки черти, т.е. да превръщаме Бога в човек. И да се обръщаме към Него като човек към друг човек. Вярно, Христос е бил и човек, и Бог, но когато му се молим, за нас човешкото у Него отива на съвсем заден план. Аз нямам претенции, че знам как следва да напъваме да общуваме с Бога с думи, с молитви, затова и питам. За момента не получавам заволителен отговор. И ми се чини, че много хора просто се опитват да сключат сделка с Бога: Боже, ето, аз се кая, аз съм лош и грешен, моля те, помогни ми да се поправя, аз като се поправя, ще Те слушам много, а ако пък ми помогнеш да спечеля шестица от тотото, хептен ще ти бъда благодарен и то до гроб! Нали така много хора се "молят" Богу?! Питам само. Интересно ми е, смятам също, че е и важно да разберем това.
Отговор Елеонора Хаджиева: Ангел Грънчаров, молитвата не е досадно самоизтъкване, а мир за душата и тялото. Чрез нея се превръщаме в деца сигурни и защитени и обичани опростени.
Ангел Грънчаров: Елеонора Хаджиева Тъй ли? Значи използваме Бог за да се самоуспокояваме? Интересна теза. Ще помисля повече по нея. Благодаря за което!
Отговор Yordanka Gadelova: Ангел Грънчаров аз мисля че Бог чува молитвите на всички човешки същества във всеки един момент, представете си го като свръхмощен компютър, който не може да бъде претоварен от нищо, дори се грижи всяко стръкче трева да расте във всеки един момент!
Ангел Грънчаров: Yordanka Gadelova Ако великият и всемогъщ Бог е устроил света така, че във всеки един момент всичко ставащо във Вселената да е под неговия личен контрол, дотам, че "да се грижи всяко стръкче трева да расте правилно във всеки един момент", т.е. всичко да е под неговия постоянен бдителен контрол, то това показва единствено, че тази представа за Бога е напълно неразумна, тази представа съдържа неподправен авторитаризъм, Бог си го представяте като някакъв... Сталин, държащ всичко под своя контрол. Т.е. това е една глупава и неверна представа за мъдрия и абсолютно разумен Бог. Бог е мъдър дотам, че е дал свобода на всичко съществуващо, т.е. всяко същество, дори тревата, си съществува автономно, според заложената в него същност, според своя закон, а Бог не се меси в природните закономерности. А по отношение на нас, човеците, Бог ни е дал свободата да решаваме всичко съвсем сами, изцяло отговорно, което именно е и мъдро, и разумно. По тази причина излиза, че няма нужда постоянно да занимаваме Бога със своите лични проблеми в молитвите си, а правилното е сами да се грижим за себе си, сами да си решаваме проблеми, и тогава Бог ще ни има доверие и ще ни се радва; та ние не сме малки деца, че да искаме някой постояняно да бди над нас, прочее, даже и малките деца трябва да бъдат оставяни сами да решават, а не да бъдат приучавани постоянно да бъдат водени от някой друг, да следват волята му, та да станат безпомощни и да не могат да се справят сами. Така си мисля аз, интересно ми е какво ще отговорите на възражението ми Вие, и вие, уважаеми четатели и коментиращи, които така старателно мълчите до този момент.
ДОБАВКА: За удобство слагам тук и моя коментар, съдържащ обсъжданите тук въпроси:
