Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?
Ще тръгна отдалеко.
Таваришч Явар Дачкавъй написал дълъг пасквил, в който обяснява, че Путин бил "най-демократично" избран щото на изборите бил получил 87,28% от гласовете на избирателите. По тази извратена логика още по-"демократичен" лидер е таваришч Ким Чен Ун, който е избран с 99.99% от гласовете.
По-нататък таваришч Дачков (за да си заслужи зарплатата!) плюе ПП и ДБ и казва, че те трябвало да мълчат, щото имали подкрепа по 6% (според "прогнозите" на платените от мафията цоциолози!). По тази извратена "логика" колкото по-голема подкрепа има някой, толкова той е по-прав - и толкова повече има право да говори.
Подкрепата на избори (даже и да е реална, а не лъжлива!) не означава, че с нея се измерва това дали лидерите са прави или са неправи. Политическата сила, т.е. влиянието или бройката на избирателите, които подкрепят лидера или вожда, съвсем не е и не може да бъде критерий за правотата му: за истината не се гласува. Защото много често, да не кажа постоянно, мнозинствата от народа грешат, а прави са тия, които са малко. Съвсем по друг начин се решава кой е прав и кой не е прав. В крайна сметка само животът, времето, развитието на реалностите показват и доказват кой е прав и кой не е.
Малък пример: дисидентите по време на комунизма имаха смелостта да кажат открито, че комунизмът е античовешка система; те бяха малко, народът масово мълчеше, а заблудените, а вярващите в комунизма бяха много. И какво се оказа: че прави са единиците дисиденти! Скоро комунизмът рухна под напора на своите пороци, недъзи и престъпления, загина под напора на вътрешната си абсурдност.
Навремето всички смятали, че Слънцето обикаля около Земята, само малцина "луди глави" твърдели и доказвали, че това не е така. Коперник, Галилей, философа Джордано Бруно доказвали каква е истината. (Последният бил изгорен на кладата за това!) Е, идва момент, истината е била призната от цялото човечество. Днес само изключително прост човек може да каже, че Слънцето още обикаля Земята.
Та Дачков говори пълни глупости като казва, че понеже таваришч Радйев или таваришч Путин имали били "голяма подкрепа", т.е. голяма електорална СИЛА, значи те били прави и само те можели да говорят, а тия, дето имали малка подкрепа, трябвало да мълчат. Истината винаги най-напред се осъзнава и подкрепя отначало от малцина. Мнозинствата се заблуждават постоянно и винаги всички ние плащаме цялата цена за заблудите, за илюзиите, за глупостите им.
В тази връзка е добре да се знае и това: философите (ама истинските, не ментетата!) по начало са тия, които служат само на истината. И тъкмо те трябва да бъдат слушани и от лидерите, и от народите. Техният, на философите, единствен интерес е истината да си проправи път в душите и главите, те й помагат да стане това. Истината се ражда в душите, а това е велико тайнство! Философите имат тази огромна отговорност да помагат на душите да станат плодовити, т.е. в тях да се раждат истини, а не глупости, простотии и идиотщини! (Повечето хора, за жалост, имат души, в които нищо не се ражда, те просто са пълни с чужди мисли, такива хора папагалстват чужди мисли, а това е голяма човешка трагедия, за която вина има калпавата държавна система на образование!)
Смисълът на философията е този: да бъдат просвещавани невежите, младите да бъдат обучавани и учени да търсят страстно истината, да я обичат, да мислят свободно и критично, т.е. истински и пълноценно, да работят за нейното тържество и т.н. Мисията на философията е тъкмо тази. Затова и философите имат огромна роля за просвещаването и освестяването на човеците и народите.
Ще дам един пример, който е личностно преживян и изстрадан.
Благодарение на заниманията ми с философия (с истинска философия, а не с лъжлива, имам предвид заниманията ми с философията на Платон, Аристотел, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер и пр.) аз още от студетнските си години разбрах, че комунизмът е противочовешка доктрина, основана само на лъжи. Осъзнах, че няма нищо истинско в него, а също така и че животът в условията на комунизъм е кошмар тъкмо защото комунизмът е най-лют враг именно на живота, на личността и на свободата. От този момент мен вече никаква пропаганда не можеше да ме повдеде, да ме излъже. И аз се научих да разпознавам лъжците още от първите им думи. Имам развит нюх към тия неща, надушвам лъжците отдалече.
Аз станах свободолюбец и правдолюбец, т.е. станах антикомунист и демократ още като младеж. И според силите си се борех със злото, наречено комунизъм. С проказата на душата, наречена комунизъм. Това не е хвалба, това е истината на моя живот.
В далебната 1981-83 г. в университета в Санкт-Петербург (кадето ме бяха избрали за комсомолски секретар!) аз с неколцина приятели-студенти-българи основах Философски дискусионен клуб. (И го запазих много време въпреки че тогава положението беше тежко: в Полша вече имаше "Солидарност"!) А като се върнах в България през 1986-87 г. основах Философски дискусионен клуб в Пловдивския университет, където бях асистент по философия. (Преподавах в часовете си философия, а не марксизъм-комунизъм, разбира се, говорех за идеите на Платон, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер, а не на Маркс, Ленин и... Тодор Живков: аз с глупости никога не съм се занимавал!)
Разбира се, комунистите видяха в мое лице ВРАГ и започнаха по комунистически подло да ме тормозят и гонят. (Уволниха ме от ПУ в края на 1991 г. по най-грозния начин: само на мен не пожелаха да ми признаят правото да преподавам философия, само на мен оставиха старото наименование на предмета в заповедта за назначение - "диалектически материализъм"! - и на това основание ми биха шута!)
Както и да е, аз станах гимназиален учител по философия и гражданско образование. Учебниците тогава бяха писани по съветски образец и от комуноиди и служеха за да отвратят младите от философията, а не да ги приобщят и причастят към нейното тойнство. Разбира се, аз не можех да преподавам по тях, нямаше как да се принизя до това ниво. Наложи ми се да стана "престъпник" или "шпионин" (по грузинския философ Мамардашвили!) и започнах да преподавам по моя си начин. В резултат за няколко години написах и издадох учебни помагала, алтернативни на учебниците на казионната и безчовечна философия, по които държавата (нео-пост-комунистическа!) задължаваше учителите да преподават, с оглед да отвратят младите от мисленето, от истината, от свободата, от духа, от Бога.
Моите учебници или помагала бяха, разбира се, забранени от Министерството на образУванието (и нАуката!), инспекторите като цербери преследваха не само мен, но и учители от страната, които си позволяваха да преподават философия по верния, по добрия, по правилния начин. (Някои обаче преподаваха тайно, познавам такива учители, но, за жалост, те бяха малко!)
Аз пък, по Божията воля, 10 години имах щастието да работя в гимназия, ръководена от либерален и демократичен, т.е. съвременно мислещ директор (да му спомня името, той заслужава това: инж. Венелин Паунов, Бог да го прости!), което ми позволи да приложа свободно своя метод или подход в обучението по философия. Това бяха най-ползотворни и добротворни години в моя живот, тогава написах и повечето от книгите си.
Но другарите не спяха, като пенсионираха принудително директора, сложиха авторитарна директорка-комунистка и мутреса, която, разбира се, направи нужното на два пъти да ме уволни по смешни мотиви (аз я съдих, съдът ме връщаше на работа, тя пак ме уволни, в крайно сметка победи тя, канечна: щото правосъдието у нас също беше овладяно от мутро-комунистите - по руския образец!).
Такива работи. Но аз през всичките тия години бях ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, не се отказах от свободата си: имах си блог и ютуб-канали, дадох пълна гласност на ставащото; усърдно работех за да стигне истината до колкото се може повече души (и глави - щото някои хора, за жалост, сякаш нямат души, а имат единствено глави, които им служат само за да си турят капите връз тях!). В същото време помагах на обществото да търси истината и да я обича. Бях активен и не мълчах, открито казвах какво мисля по важните за обществото теми и проблеми.
Завършвам с този пример, той говори много.
В 2001 г. комунисти, ченгета и милиционери се обединиха за да свалят правителството на премиера-реформатор Иван Костов. Направиха го по единствения възможен начин (Костов щеше да спечели изборите в 2001 г., щото постигна много!): домъкнаха от Мадрид царя! Най-мръснишки и гаден начин беше този, подобен е на начина, по който сега президентът Радйев спечели по безчестен начин властта: ченгетата немат въображение.
Та значи тогава почти всички изведнъж лапнаха въдицата и почнаха да викат: "Само царят може да ни оправи, да гласуваме за царя, той има вразки по цяла Европа!" и пр. глупости се изприказваха тогава. Спомням си моите спорове с учители, ученици, граждани; писах по вестниците, по форумите (интернет тогава току-що беше започнал да работи и у нас!). Аз, монархистът (не крия, че съм привърженик на монархията!), твърдо се обявих против участието на Симеон в избори като партиен лидер, агитирах, разбира се, за СДС на Костов.
Царят спечели изборите, а чрез него мафията (руско-българска и кагебисто-ченгесарска!) овладя цялата власт - и започнаха нейните епични грабежи, злодеяния, лъжи! (Разбира се, всички плюеха тогава Костов, някои луди пари направиха от този занаят, Костов стана най-черният, превърнаха го в зъл демон, аз обаче защитавах истината и, тъй да се рече, по тази причина бях и "костовист"!)
Същата история се повтори със Сидеров, Боко Борисов, патреоти, янетаяневци, барековци, славитрифоновци и ето, с радйевци накрая. Все същата история. Народът у нас в мнозинството си привикна да настъпва все една и съща мотика. И не поумнява. Щото лъжците имат числено превъзходство. (Как ще се меря аз с влиянието на Карбовски, Киро Брейка, Дачков, Копейкин и останалата руска и комунистическа гмеж!?) Но аз твърдо си стоя на позицията на истината - и се боря, според силите си, с лъжците и мошениците. Затова и подкрепям ПП и ДБ, разбира се.
Спирам дотук. Всеки ден се боря с лъжците и разобличавам лъжците и клеветниците, които направиха луди пари от руска и мутренска пропаганда. Които се возят в огромни скъпи "жипове" и живеят в охолство.
Аз обаче скромно си изпълнявам дълга. За което, разбира се, единствената ми награда и оценка е: плюенето от страна на комуноидите и троловете. С което съм свикнал и не се оплаквам: то е свидетелство, че вървя по правия път, че не греша. (Похвали ли ме комуноид и копейкаджия, значи някъде бъркам - този е моят точен критерий! Докато ме плюят, значи всичко е наред!)
Това исках да ви кажа. Този разказ донакъде е и опровержение на най-често срещаните глупости по мой адрес, именно че съм бил "марксист", че съм бил "доносник", че съм бил "комунист", че съм бил "член на БКП", че съм бил работел за пари и пр. Истината за мен е безценна и няма такива пари на този свят, с които някой да може да купи безсмъртната ми душа.
Прочее, Истината е Бог, а Бог е Истината: как мога да дръзна да тръгна против самия Бог?!
Приятни размисли (за незагубилите човешкия си облик!), приятно плюене (за тия, които вече е много съмнително доколко са човеци!)!
