Какъв метод на лечение на болните комуноидни души прилагам?

 

Какъв метод на лечение на болните комуноидни души прилагам?

Човекът с болно съзнание, с болна душа (комуноидът, който го тресе бесовщината на русо-робо-комунизмо-путинщино-филията!) е като човек, който има в устата си много болни зъби, които се нуждаят от крайно неприятно лечение, а някои от тях трябва и да бъдат извадени с болезнена операция (всеки знае какви ужасии ни се налага да преживяваме на зъболекарските столове!).

Философът играе съвсем същата роля като зъболекаря, само дето вместо зъби стърже, поправя, лекува и вади едни по-особени ДУШЕВНИ "болни зъби", а и на тяхно място поставя здрави - та да може човекът да дъвче и да се храни. (Душата ни също требва да се храни, на нея й се налага и да дъвче!) Тъпотиите, простотиите, глупостите, с които е пълна главата, пардон, душата на болния душевно комуноид, са съвсем същото, каквото са болните, прогнилите зъби в устата на нещастниците, които са допуснали зъбите им да стигнат до това гадно състояние.

Е, ще се наложи въпросните нещастници да изтърпят доста мъки (душевни, психични) докато опитният (като мен!) философ със зъболекарска прецизност един по един стърже с проклетата машинка, поправя, лекува и дори вади прогнилите "умствени зъби" (и емоционални, и волеви, и какви ли не други "зъби"!) от смърдящата "душевна уста" на въпросните комуноиди, допуснали да са с такава страдаща и по русо-робо-комунизмо-путинщино-филски начин болна душа.

Та аз в този смисъл правя голямо добро на тия нещастници като им лекувам "душевните зъби", а те ме мразят и ме плюят с една тъпа озлобеност - все едно да мразиш зъболекаря, който ти лекува ония, другите зъби (за чието заболяване си виновен изцяло тия самият - знаете защо!).

При това моята професия, моето занимание е изцяло благородно, аз, за разлика от истинските зъболекари, не вземам никакви пари за тъй прецизната и нелека работа, която върша всеки ден, ето, вече повече от 40 години! Правя всичко съвсем безплатно, от едно най-чисто и голо човеколюбие!

Е, понякога и то с чисто възпитателно-терапевтична цел, като копейкаджиите ми зададат обичайния въпрос:

"Кой ти плаща бе, Грънчаров, Сорос ли, американците ли, за да ни мъчиш така усърдно всеки ден, а, кажи де, колко получаваш на ден?"

аз им отвръщам, за да сипя малко масълце в огъня на изгарящата ги душевна болка ето как:

- Да ви кажа честно, по 5 000 евро ми плаща Сорос на ден, не е много, но не се оплаквам: стигат ми тия парички!

И те ми отвръщат мило ето как:

"Дано пукнеш заради преяждане с тия пари, проклетнико, дано се задавиш, добро да не видиш, гаден и мръсен соросоиде!"

И прочие, не смея всъщност да кажа, да напиша тук истинските попържни и "благословии", с които ме обсипват, вие се досещате де, това са най-пищните и сочни псувни, които изобретателната родна българска душа може да изобрети в своите неудържими душевни полети, възходи, падения, терзания, възходи и прочие!

Това исках да ви кажа, тази метафора ми се роди в главата понеже днес ще трябва да ходя на зъболекар, престоят ми доста мъки там, пък и здравата ще ме оскубе, да видим как ще се справя, щото, в интерес на истината, Сорос нищичко не ми дава, нито цент не ми е платил, дал или превел.

Приятни емоции и размисли ви желая, скъпи родни копейкаджии, хубав ден и успешна седмица на всички!

Добави в Svejo

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

 

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

"Комунизмът не е идеология, а вид психическо заболяване."

Професор Антонио Валехо Нагера (1889-1960), баща на испанската психиатрия, преподавател в Мадридския медицински факултет.

Ако е прав професорът, излиза, че всички престъпления на комунистите (включително масови и индивидуални убийства, кражби в колосални размери, окрадена е собствеността на гражданите на цели народи, войни, диктатура, тирания, цензура, превръщането на цели нации в роби и пр.) следва да бъдат оправдани, понеже са извършени от психично болни хора, които не могат да носят отговорност за постъпките си! Излиза, че тази теория на испанския професор, звучаща тъй "антикомунистически", е твърде полезна за комунистите и оправдава злодеянията им.

Каква е истината при това положение?

Комунистите не са болни, а са подивели от злоба. От жажда за престъпления. Те нямат никакви органичители. Произволът е това, което ги въодушевява. Комунистите са изцяло бездуховни и безчовечни същества. Много по-лоши от зверовете. Но комунизмът не е умопомрачение, а ясно съзнателно следване на напълно престъпни цели.

Следователно истината е, че комунизмът е престъпна, разбойническа, криминална доктрина, която нанася неизчислими щети на цялото човечество.

Основните зловредни догми на комунизма са:

● Ще ограбим богатствата на богатите уж за да ги изядем заедно с бедните;

● Ще настъпи всеобщо организирана щастие, ще ядем (без да работим!) от общ казан и жените ще бъдат общи на всички мъже (това е най-привлекателната част от "идеологията" на комунистите, именно общите жени!);

● Свободата е вредна и трябва да бъде забранена, за да станем всички напълно равни;

● Нямаш право да си личност (да си различен!), всички сме еднакви и равни във всички отношения;

● Различните, държащите на различията не са "от наште" и биват натиквани в концлагери или убивани - за да не ни дразнят "всеобщото щастие" в комуната;

● Щом изядем богатствата на богатите почвате да работите, а ние, комунистите, ще ви пердашим за да работите по-яко;

● Мисленето е вредно, забранено е да мислите!

● Истината е лъжа, лъжата е истина!

● Добро е това, което е изгодно на нас, комунистите; зло е всичко онова, което ни пречи да лъжем, да крадем и да убиваме!

● Войната е мир, мирът е война!

● Няма Бог, вождът на Партията е наш бог!

Преведох на човешки, разбираем език всички главни догми на комунизма, така мили на комунистите.

Приятни размисли!

Хубав ден и приятен уикенд!

Добави в Svejo

Философията разбира, обясненията не помагат на неразбиращите

 

Продължава дискусията ми с един твърде позакъснял поклонник на комунизма, имащ философски претенции:

@Benevento3588: И това е по последователна позиция – но тя НЕ е философски аргумент, а ваш изповед на вяра. И аз уважавам вярата, стига да е назована с името си. Това което казвате е прекрасна метафизична нагласа. Но тя крие един съкрушителен логически проблем, който Вие не забелязвате: кой определя коя школа е по-близо!? Ако отговорът е „онази, която вярва безпрекословно в истината“ – това не е ли тавтология!? Вярната школа е вярната. Това не ни казва нищо за съдържанието на самата истина обаче! Вие казвате още: „Главното и водещото е вяра в истината.“ Съгласен съм. Но тогава вярата не е знание. Ако имате вяра, че Вашата дефиниция за личност е истинската – то е Ваше право. Но тогава не можете да изисквате от другите да я приемат като доказана. Вие не доказвате – Вие просто изповядвате. А философският дебат се води с доказателства, а не с изповеди. Именно това е разликата между мисленето и проповедта. И ето къде Вие се самозатваряте в капан: ако истината е идеал, а не постижимо състояние – тогава никой не може да каже със сигурност коя школа е най-близо. Защото за да знаеш кой е най-близо, трябва вече да знаеш самия идеал, нали така? А ако го знаеш – значи вече си го достигнал. Тогава защо търсиш!? Класическият парадокс на Менон: или знаеш истината, и тогава не търсиш – или не я знаеш, и тогава не можеш да разпознаеш кое е вярно. Вие избягвате този парадокс, като поставяте себе си и Вашите книги в позицията на посветени, които вече са проумели идеала. Но това не е аргумент – това е претенция за посвещение. А философията от времето на Сократ знае, че претенцията за посвещение е ПЪРВИЯТ знак за догматизъм. Сократ именно казва: „Знам, че нищо не знам.“ Той не казва: „Знам истината, идете прочетете книгите ми.“ Ако истината е идеал, а не даденост – тогава и комунизмът трябва да бъде съден не по неговите исторически осъществявания (които са несъвършени, както всички човешки опити), а по неговия идеал. А идеалът на комунизма е освобождение от класово потисничество, свободно развитие на всеки, общност без господство. Това е неговата „истина“ по същия начин, по който Вашата истина за личността е Вашият идеал. Ако приемем Вашия критерий – че съдим по идеала, а не по практиката – тогава комунизмът не е ненавист, а надежда. И ако откажете да приемете този критерий за комунизма, но го приемате за себе си – тогава не сте ли двойно мерило!? А това не е философия, а си е идеология. Логично нали? Прав ли съм? 

Моят отговор:

@Benevento3588 Не сте прав, спекуланте. Не разбирате що е вяра. Нито що е дух. Истината е същност на духа. Тук логиката (логичността) не е критерий. Прочетете моята дисертация (публикувал съм я в Мрежата, в блога си) със заглавие УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА. Там ще разберете моя принцип на разбирането. Разбиране, а не знание. Знанието е тясна сфера. Там ще разберете спецификата на духовните форми, именно философията, религията, изкуството. (Науката също, но тя е извън сферата на духа щото е чисто познавателно отношение!) Ще разберете и що е това дух. За истината прочетете моите лекции по философия, издадени са като книга със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия", там съм обяснил що е истина. А любовта Ви към комунизма е доста позакъсняла. Комунизмът, подобно на национал-социализма, се помина. Не разбирате същността на комунизма, а ползвате неговите лъжливи клишета. Това именно е догматизъм. Равно на немислене. И на неразбиране. Философията разбира, обясненията са "слаба ракия" и не помагат на неразбиращите. Четете Дилтай и Рикерт. Ще разберете, макар се страдате от манията, че знаете. Не сте разбрал и защо Сократ казва "Знам, че нищо не знам, а вие и това не знаете!". Приятно четене!

Добави в Svejo

И в живота, и в историята през грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри...

 

Пренасям този коментар от страницата си във фейсбук; смятам, че е важно: 

Ангел Грънчаров: Така е, не разобличихме масово същността на комунизма, не се отвратихме от него, не го отрекохме из основи, не го поразихме в корена му и не го изтръгнахме без пощада от душите си. Запазихме отломки от него в главите си и ги омешахме с копнежа си по свободата; и се получи отровна и взривоопасна смес. Която сега се проявява в крайно натологична форма. У нас под формата на бойковщината-радйевщината, в Русия - на путинщината. 

Моята съвест обаче е чиста: като публичен философ (публицист по вестниците навремето, преди интернет, като блогър, като ютубър) в есетата си, в статиите си, в книгите си аз десетилетия наред отхвърлям тъкмо СЪЩНОСТТА НА КОМУНИЗМА, на ИЗРОДЩИНАТА, на БЕСОВЩИНАТА, наречена комунизъм - и бичувам безпощадно ония, които още са й подвластни, включително и някои "демократи", имащи все същия неизкоренен комунистически манталитет. Е, вървях по този път, а всички ме възприемаха като някакъв странник, наричаха ме "ПАТОЛОГИЧЕН АНТИКОМУНИСТ", плюха ме, подиграваха ми се, страняха от мен щото съм бил "много краен". Не ме послушахте, тоест малцина ме послушаха и разбраха. 

Е, за всичко се плаща подобаващата цена. Плащаме цената и надеждата е след това да поумнеем. Но великият философ Хегел неслучайно е написал ето тази мъдра мисъл: "Изучаването на история ни учи само на това, че народите нищо не са научили от нея!". 

Така е и в живота, така е и в историята. През грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри. И допускаме нови и нови грешки. И отново изкупваме грешките и вината си със страдания.... 

Написах го по повод на ето този постинг:

Jenia Georgieva: Нямаше как да не стигнем и до тук.

Първата стъпка беше да заклеймим злокачествения режим - комунизма , принадлежащ , заедно с национал-социализма и фашизма към ТОТАЛИТАРНИТЕ античовешки системи.

Изкрънкахме от нея. КАТО ОБЩЕСТВО не го заклеймихме.

НЯМА истински път пред теб, когато отказваш да извървиш първата стъпка.

Движиш се на някъде, ама потъваш в

в някаква налудна смес от тоталитарно /пленени институции/ и опит за демократично - ама някак така, размесени, ако може...

А да размесваш злокачественото с нормална плът е все едно да убиваш все повече нормалното.

Е, довлякохме се обратно - към пълното му подобие. За да си припомним какво беше това , което се нуждаеше от заклеймяване от всички ни - от обществото ни като цяло.

Та белким най-сетне като го отметнем от гърбините си, отвратени едновременно от невзрачността му и от силовите му прийоми, от говоренето на празнодумия, докато се върши точно обратното.

Това е шанс, в някакъв смисъл, да изпитаме дълбока необходимост да го заклеймим и да тръгнем най-сетне по пътя.

Без това плътно приближаване до него - щяхме да се лутаме още години, години, години. Докато сега имаме шанс да го усетим отново, тръпки да ни побият от него и да отхвърлим най-сетне СЪЩИНАТА му.

Радев пее лебедовата песен на комунизма. За да можем да я възневидим -масово. И да я оставим зад гърба си с презрение.

Добави в Svejo

Русия прибягна до тоягата, до силата, до танковете, което именно е самопризнание, че не е права!

 

Кратък, но поучителен диалог:

Archmage Nick: С провокации нищо не постигаш.

Ангел Грънчаров: Истината постигам.

Archmage Nick: Има истина в това, което казваш, но ефектът е минимален. Промитите мозъци не възприемат: тъй като си "враг" на Партията-майка, от която единствено и само от нея и благословените от нея агенти идва "истината" за тях и всичко друго са лъжи за тях.

Ангел Грънчаров: С хората с промити мозъци, с копейкаджиите, със зом.битата трябва да разговаряме и да спорим. Знам, че е трудно, но се налага. Нямаме друг разумен избор. Щото ако не го правим, другият вариант е да грабваме тоягите и да се бием. А това е много тъпо.

Между другото до сила (бой, война) прибягва онзи, който е слаб в споровете, в аргументите, в доводите, в мисленето. И който е с нечиста съвест. А с нечиста съвест е защото не е прав.

Защо Русия и Украйна не се разберат без война? Щото едната страна, именно Русия, не е права, а не е права защото иска да заграби територии на Украйна, а ако може, и да унищожи Украйна като държава, а украинците като народ. Такова едно желание, такава една мания, такава една психопатология в нашия 21-ви век по никой начин не могат да бъдат обосновани на масата на преговорите. Щото е недопустимо нагло и тотално неправо: искаме да те унищожим като народ и държава, съгласен ли си?!

По тази причина Русия прибягна до тоягата, до силата, до танковете. Което именно е самопризнание, че не е права.

Всъщност правото е истинската сила. Грубата физическа сила (танковете, ракетите, оръдията!) е само илюзия за сила. Като не си прав, никаква сила, никаква тояга, никакви танкове няма да ти помогнат - и в крайна сметка ще загубиш и войната, и спора, и всичко.

Примери в историята бол. А така е защото правото е непобедима ДУХОВНА МОЩ и затова никаква физическа сила, дори атомните бомби, не могат да я победят.

Тия неща са прости, но много хора не могат да ги разберат. Начело с Путин, който има психиката на уличен побойник. (Щото дребосък като него навремето много са го пердашили на улицата и сега той, вече цар, се перчи и удря - за да си отмъщава за миналите унижения! Прави се на силен, а неговата лъжлива "сила" е израз на слабостта, на нищожността му!)

Добави в Svejo