Идеята за λόγος-а

Концепцията за Логоса на Хераклит 

„Логосът“ е велика дума: Божественият закон, управляващ всичко съществуващо. Логосът е истинският съдия на всичко. И само като се осланя на него, човек може истински да съди, осланяйки се дори по-силно, отколкото на държавните закони, измислени от човека. Но законите, измислени от човека, доколкото се основават на Логоса, са не само закони, създадени от човека. Както истинските държавни закони, така и законите на природата се основават на един и същ закон. Без единният закон няма много закони. Без да се опира на единния универсален закон, човек не може да мисли истински – тоест, човек не може да мисли истински, ако се разчита на частни закони, а не на универсалния. Без универсалния логически закон (Логосът) човек не може да мисли разумно. 

Хераклит е наречен "Плачещият философ" понеже оплаква хората, че живеят глупаво, а живеят глупаво хората защото не се вслушват и не изпълняват това, което иска от тях Логосът.

ДОБАВКА:

 

Из ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика), автор Ангел Грънчаров, изд. АНИМА, 2001 г.

1.Понятието за logos

Най-трудното в една наука – особено пък във философията, която е... "нещо повече" от наука – е началото, т.е. откъде да се започне, как да се тръгне в познанието. Това е така, защото тук избираме посока и път, същев­ременно трябвада се признае, че ние все още "нищо не знаем", нищо не сме постигнали, пред нас е едно празно поле, една неизследвана територия. Не­зависимо от това дали пътят вече е бил извървян преди нас от други хора, ние сме в самото начало и трябва да изберем посоката, която ще определя движението на мисълта ни. Не можем да следваме стъпка по стъпка тези, които са вървели по някакъв път преди нас, ние трябва да направим своите си стъпки, а защо не и да поемем по свой път. Науката губи основната част от смисъла си (и от своята привлекателност!) ако ни принуждава само да вървим по отдавна прокарани, подравнени и извървяни пътища, т.е. ако от­нема свободата ни. В заниманията си с която и да е наука непрекъснато трябва да усещаме своята самостоятелност, свободната употреба на собствения ум.

Действително, откъде да тръгнем? Кое е началото на познанието, свъзвано с логиката? Не трябва нищо да приемаме като готово и дадено, не трябва нищо да препоставяме като предварително ясно и доказано. Единствената безусловна и необходима предпоставка би трябвало да бъде нашето жела­ние за разбиране, собственото ни любопитство към новото и неизвестно поз­нание, с което сме се заели. Нека да тръгнем все пак отнякъде – не можем безкрайно да си оставаме нерешителни! – нека да започнем с изясняването на думата logos, която лежи в основата и на думата логика...

 

1.Откриването на logos-а

 

Това е направил гръцкият философ Хераклит от гр. Ефес, живял около 520-460 г. преди раждането на Христос. Произхождал от царски род, но още млад се отказал от титлата си, защото душата му го "дърпала" другаде. На­ричали го “Тъмния” и “Плачещия” философ, защото, първо, изказванията му били "неясни", "неразбираеми", нуждаещи се от тълкуване или "тъмни" и, на второ място, защото смятал, че съдбата на човека на тази земя заслу­жава само окайване и оплакване. Съвременниците му го смятали за "многоумен", но и надменен повече и от който и да е друг, защото обичал да казва следните думи: "Многознайството на ум не учи, в противен случай то би научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан". Смятал е, че съществува "една мъдрост – да се постига Знанието, което управлява всичко чрез всичко", а също е казвал, че "за закона народът е длъжен да се бие така, както се бие за градските стени". Възневидял хората заради тяхната глупост, Хераклит се оттеглил и живял в планината, като се хранел с корени и треви, или, по дру­ги сведения, целият му живот минал в полумрака на един храм, където се бил уединил, за да се отдаде на философията. (Само вечер Хераклит излизал пред храма, където с увлечение играел с децата на топчета!) На този общо взето странен човек било съдено да открие тайнствения и многозначителен logos.

Logos-ът според Хераклит е закон на съществуващото, който трябва да бъде "чут" от хората и изразен в слово. Logos-ът е душата на Kosmos-а и той "повиква" хората, но те не го чуват, а даже и да го чуят, не могат да го схванат и постигнат. Светът е цялост, подреденост и хармония, задавана от logos-а, и съзнанието на човека не трябва да й бъде чуждо, а е длъжно да се проникне от нея. Отделните неща "текат", изменят се, възникват и се разрушават, но цялото запазва своята стабилност, единство и хармония благода­рение на живия logos. Изказванията и разсъжденията на човека трябва да бъдат съзвучни на logos-а – и ако това бъде постигнато, се ражда словото, чиято пълноценност се дължи на съгласуваността му с logos-а. Logos-ът за­дава космическия ритъм и подредеността на мирозданието, светът е хармо­ничен, единен и прекрасен, защото е оживотворен от logos-а. Можем да ка­жем и това, че Haos-ът е бил победен от Logos-а и така се е появил Kosmos-а. Общо взето така си е представял logos-а неговият откривател Хераклит.

 

2.Смисъл и logos

Векове по-късно последователите на Платон, т.н. неоплатоници, стигат до разбирането, че logos-ът е "изтичане"' (еманация) на умопостигаемия свят, който твори и формира нашия, сетивния свят, явявайки се негова душа. Но­сител на духовна същност е именно словото (logos-а), то превръща нищото, небитието (инертната, пасивна материя) в живо битие, в динамична и актив­на реалност, в свят и Kosmos.

В християнското учение logos-ът е преосмислен и разбран като слово на личния и жив.баг, "повикващ" с това слово нещата и така изваждащ ги от небитието. В Евангелието от Йоан е казано: "В начало бе Logos-ът, и Logos-ът беше у Бога, и Logos-ът бе Бог". Трябва да се знае, че гръцката дума logos, обикновено се превежда с думата "слово". Цялата история на земния живот на Иисус Христос се разглежда като въплъщение и "очовечаване" на Logos-а. Христос донася на хората откровението (или слово на живота) и самият той е това откровение, саморазкриване на невидимия Бог. По такъв начин по естеството си (по своята вечна същност) Logos-ът предвечно се по­ражда от самия Бог-Отец, а по начина си на действие е въплътеният Син Божий и Син Човешки. В света Logos-ът действа чрез нетленните Божестве­ни Енергии като единство на Слово и Дело, Закон и Приложение, Знание и Осъществяване, (виж гл.II, 3, ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА, "Човеш­кият дух като субект на богопознание...")

Тази историческа справка вече е достатъчна за да направим необходи­мите философски обобщения.

Понятието logos е многозначно понятие. Logos-ът е в едно и също време и слово (или изказване, изречение, реч), и смисъл (или понятие, разсъжде­ние, основание). Видяхме, че слово тук се разбира не просто като звук, който можем да чуем, но и нещо повече от това, а именно като смисъл, който ни се явява, оформя и подрежда чрез речта. Съществува още един нюанс в поня­тието за logos, свързван с обикновената битова потребност от броене, "пра­вене на сметки", даване на отчет. Съобразно него logos-ът е даденото, за което умът трябва да си дава отчет, "да държи сметка", и в същото време logos-ът е самата тази "отчитаща " дейност на ума. Накрая, logos-ът е пряката смислова подреденост на битието и съзнанието, противоположна на всичко  “безотчетно” и безсловесно, не даващо отговор и безотговорно, безсмислено и безформено, неподредено и хаотично в света, живота и човека. Не се ли оказа този logos едно прекалено богато по смисъл и многолико понятие?

Нека да съберем "на куп" всички значения на думата logos. Logos-ът е слово, изказване, реч, изречение, смисъл, понятие, разсъждение, основание, подреденост, даваща хармонията на нещата и на нашите мисли, нещо, за което умът трябва “да си прави сметка”,  "да държи отчет", да отчита. Каква е връзката между тези значения, има ли нещо, което да ги обединява в една цялост, в някакво единство? Можем ли другояче да наречем logos-а, поне с една или две думи, които да носят в себе си целият този пребогат смисъл?

Има такава възможност. Logos-ът е знание и също така разум. С това е казано всичко, по-просто от това не може да се каже. Трябва да разбираме logos-а пълноценно и истински – дават ли ни тези две думи самата истина за logos-а, неговата изключителна ценност за човека и живота? Казахме също, че logos-ът е смисъл, т.е. той може да се постигне с мисъл, той е с-мисъл. Нашият разум или дори ум, търсейки знанието, го намира с мисълта си, на­ли с мисълта си постигаме с-мисъл-а! Това не означава, че нашата мисъл или пък ние самите създаваме смисъла, напротив, ние можем само да го съз­наваме, със знание да се отнасяме към него. Нищо повече от това човекът не е в състояние да направи, но и то съвсем не е малко. Искаме да знаем нещо, искаме да постигнем по-знание за него. Това означава да изпълним себе си със-знание, т.е. да имаме вече съ-знание за него. Търсенето на знанието и достигането до съ-знание чрез по-знанието е една изключително човешка потребност – и способност. Ние трябва да отворим очите и слуха си към нещата, към битието и да "видим" същината му, да чуем неговия зов, да намерим logos-а, речта, словото, смисъла, който то иска да ни даде или ка­же. Logos-ът е там, в недрата на битието, във всичко-и-навсякъде-съществуващото – и ние не трябва да сме слепи и глухи към неговия зов. Нашият ум и разум, нашата душа трябва да се изпълни с logos-а, нашата мисъл трябва да прозре с-мисъл-а, който logos-ът иска да й даде. Не трябва да ограждаме съзнанието си със стени от битието, напротив, трябва да събаряме стените между себе си и него. logos-ът е законът на битието, ние не можем да оставаме в пълно беззаконие, в противоречие с logos-а. Трябва да търсим "про­луки", водещи ни пряко към истината на битието и към неговия живот: ако не го правим, това ще бъде гибелно за нас. Защото нали и ние сме част от това битие и този живот, тогава как можем да оставаме встрани от него? Logos-ът е душата на всичко съществуващо в неговата цялост и единство, ние трябва да се включим и да участваме в нейния пулс и ритъм – за да живеем пълноценно. Нали животът ни не трябва да протича в непрогледна тъмнина, нека тогава да се стремим към светлината! Logos-ът я носи в себе си и може да ни я даде, от нас се иска само да я видим...

 

3.Умопостигаемият свят

Хераклит се е питал какво е мъдростта, какво означава да гледаме на света "мъдро". Той се е стремял да открие и напише някакво ръководство за мъдрост, което "да отвори очите" и разума на хората. Смятал е обаче, че не на всички е дадено да притежават мъдростта, но по силите им е да се увли­чат от мъдростта на мъдрия човек, на мъдреца, а най-малкото поне да живе­ят с предчувствието, че мъдрост все пак съществува. Хераклит е искал да каже на другите какво е онова, което прави мъдреца мъдър, един вид посве­тен в тайнствата на съществуващото, в неговите неизразими мистерии. Не само Хераклит се е увличал от търсенето на мъдростта, в намирането на път към нея; но той е един от първите, за които мъдростта е толкова значима, че не е грях да отдадеш живота си за нея.

Отговорът на Хераклит и на мнозина от философите след него е: знани­ето прави мъдреца мъдър. Той смята, че най-малкото щом някой е знаещ, той вече е напреднал по пътя, водещ към мъдростта. "Да знае всичко” е от­ликата на мъдреца от другите хора, а за философите е присъщо поне да се отнасят с любовкъм такова всеобхватно знание и мъдрост. Векове наред се е смятало, че знанието е равно на мъдростта, и в това положение има голям смисъл. Знанието се предава от мъдреца към неговия ученик чрез словото, благодарение на logos-а. Logos-ът обаче съществува преди неговото акту­ално изричане от мъдреца, той е и преди самият мъдрец, той е вечен и вали­ден за всички времена и хора. Цялата работа следователно се свежда до то­ва logos-ът да достъпен ако не за всички хора, то поне на най-добрите от тях, отличаващи се с разум и знание. Мъдреците (а след Питагор, който из­мислил думата философия – философите) имат мисията да разпространяват logos-а сред човешките същества, да го правят близък на всеки човек, на човека, който иска да не е безразличен към истината на битието, към мъд­ростта.

Но още Хераклит е открил нещо твърде съществено: трябва да се стре­мим към единното знание за всичко, а не просто към това "да знаем всич­ко". Знанието за всичкото, за съществуващото като една цялост, съвсем не се свежда до "многознайството" и многоучеността – която, както той казва, "никого не е научила на ум". Истината е в това да знаеш единното, даващо живот на "всичкото", докато многоучеността се е заела с нещо безнадежд­но: да знае всичко. Затова "многознайковците" и многоучените не подози­рат за съществуването на logos-а, в това се корени тяхната вечна обреченост на празнословие. Мъдрецът, а също така и философът (или поне стре­мящият се да философства смислено човек) се опитва да говори разумни неща, а не да... знае всичко. Той затова се стреми към logos-а, който единс­твен може да ни даде смисъла.

Ако гледаме на обкръжаващия ни свят с очите на "многознайкото", ние разпиляваме умствената си енергия, прахосваме я напразно. Той "вижда всич­ко" и "иска да знае всичко", но не в това се състои работата. Трябва да се търси онова, което дава живота на "всичко съществуващото" и затова не лежи на повърхността на нещата, а е дълбоко вътре в тях. Трябва да се стре­мим не към онова, което е достъпно просто с очите, а към онова, което се открива само на разума. Другояче казано, трябва да се стремим към logos-а, а грешката на многоучените е в това, че те се опират и изхождат от Haos-а.

CaoV-ът не си заслужава усилията да бъде подреден и осмислен, Haos-ът не може да роди нищо друго освен пак Haos – който този път вече е в умовете и душите на многознайковците. Единствено logos-ът поражда хармония, зна­ние и разум в нашите души, единствено търсенето на logos-а има смисъл – защото logoV-ът е носителят на смисъла, опората на всеки смисъл, на всяка мисъл, на разума и на знанието.

В крайна сметка трябва да се знае само едно нещо: logos-ът е сърцеви­ната на всяко знание и на разума на човека. Нужно е да бъдем разумни, съвсем не трябва да искаме да сме многознаещи. Светът на logos-а е умопостигаем свят на прекрасната хармония, който одухотворява и дава живот на нашия свят, на света, който виждаме с очите си. Когато ставаме разумни или просто умни, то това не значи, че ние "сега-и-тук" си съчиняваме някакъв свой собствен... ум и разум. Това последното не е по силите на човека, ние не сме богове. От нас се иска само това да отворим душата си към Разу­ма и logos-а, който е е вечен, който е съществувал преди нас – и ще същест­вува когато нас вече ни няма. Щом Бог ни е дал ум, то той ни е смятал за достойни да навлезем в умопостигаемия свят на Разума и logos-а. Употре­бявайки свободно своя ум съобразно единния logos, ние можем да изпъл­ним тази висша повеля на своя Създател.

 

4.Логичност и логика

 

От казаното по-горе следва, че човек не бива да живее в раздор logos-а, а трябва да съобразява своята мисъл и своите действия с него. Този е пътят на разумността и мъдростта, вървейки по него, ние постепенно се избавяме от безсмислието, което иначе може изцяло да ни овладее. Нашето съзнание, доколкото е наистина съ-знание, ни прави "логични" – защото знанието е област на достъпния за човека logos, logos-ът, постигнат и изразен в човеш­ко слово. "Инструмент" на логичността е мисълта, на нея именно е подат­лив с-мисъл-а на нещата и на битието. Мисълта на човека е възможността му да се приобщи към единния природен и космически logos и разум, към живия Божествен Logos.

Философията в тази своя органична част, наречена логика, се опитва да съгласува нашата човешка същност – нашият ум, разсъдък, интелект, наше­то съзнание, познание, мислене – с хармонията на Logos-а и Разума. Чове­кът – казахме вече това – намира в себе си една заложена потребност и спо­собност да мисли и познава, един незадоволим интерес и дори "инстинкт" или страст към истината. Дълбок израз на този човешки интерес и на тази потребност е философстването и философията. Тези последните не са нещо "прибавено" ("пришито"!) към нашата същност, а пряко произлизат от нея, чрез тях тя разкрива самата себе си. Търсенето на разумността, пораждана от logos-а, е предназначение на философията.

Логиката като философска дисциплина се опира и пряко произлиза от душевната сила, наречена мислене, разсъдък, интелект. Ще изследваме тази душевна сила вече не от позицията на психологията, а от една нова гледна точка, тази на логиката. Логиката е осъзнаване на това как човек прилага своя интелект в познанието, как го съгласува с logos-а, със закона на съществуващото. Логиката ни говори за това какво трябва да правим когато искаме да мислим правилно и истинно, т.е. в съгласие с вътрешното естество на logos-а и разума. Логиката също така е изследване на смисленото гово­рене и познание за нещата, т.е. на вярната, на основателната реч. Тя може да ни каже как трябва да строим изказванията и изреченията – така че в тях да възникне една логическа хармония и красота, достижима от човешката мисъл и познание. Разбира се, за да се усвои всичко това (и то успешно!) от всеки желаещ, трябва да се извърви търпеливо нелек и стръмен път.

Добави в Svejo

А умните кога ще проговорят?

Изобщо хората, които малко знаят, много говорят, а тия, които много знаят, говорят малко.

Жан-Жак Русо

Няколко необходими въпроси и едно разяснение:

Да, така е, но защо ли знаещите толкова малко говорят? Кой им пречи да говорят повече? Защо простите (и наглите, и лъжливите, те тия неща вървят в комплект!) трябва да дърдорят глупостите си и да са водещи в обществените дебати? А умниците в същото време да мълчат?

Докъде ще стигнем по този път?

Ето, аз съм публичен философ от години, много говоря и пиша и давам пример, че знаещите (умните, разумните, мъдрите, добрите, тия неща също вървят в комплект!) не са длъжни да мълчат, а могат и да говорят повече. Е, има си рискове и неудобства като в хора на тъпаците се чуе гласа на умен човек, ще те освиркат, ще те оплюят, ще те оцапат както могат, но това, че се е чул глас на умен човек вече променя коренно ситуацията.

И един ден (ако и други последват примера ми, което все повече става!) ще стане така, че невежите и простите ще се умълчат, ще почнат да слушат и, кой знае, може да започнат и да мислят?!

А вие как мислите по повдигнатия проблем? Ще се радвам да не мълчите, а да кажете що мислите...

ППП

Добави в Svejo

Да залагаме ли на човечността, на доброто, на истината, на свободата, т.е. на ей-тия тъй "вятърничави" или "бошлаф" неща?

Трябва ли и ние да станем като другите ютубъри - или е добре да си останем същите, т.е. да бъдем различни?

Често ми казват:

"Абе ти, Грънчаров, защо се инатиш и искаш да не станеш като другите ютубъри: вземи покани някой по-известен човек във Философския клуб, така ще почнеш да имаш много гледания; ти не спазваш най-простите правила за успех в Мрежата, пък се оплакваш, че каналът "Паралел 42" на Философския клуб бил с малко абонати, със скромни гледания! Ти си виновен за всичко това щото или си глупав, или си инатлив, или и двете в едно! Виж другите, виж Карбовски, Цанов, Дачков, Асен Генов, Чефо и пр. какви успехи жънат, а само вие с този ваш Клуб сте стигнали до под кривата круша!"

Ето какво отвърнах тази сутрин на един такъв коментар:

Във Философския клуб ние никого не каним. Който иска, сам идва. При нас има свобода. Всички велики и звездни ютубъри се надпреварват да канят велики и звездни умници, анализатори, политолози и пр. с оглед да имат много гледания и да печелят много пари, но ние, за разлика от тях (и понеже не сме велики и звездни!) не правим това, а правим точно обратното: уважаваме свободата и се надяваме тия, които дойдат при нас, да го направят по свой собствен избор, след свое свободно решение. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo

Човекът, обичан от друг човек, сякаш става съвършено ново същество

Депресията е подобна на дама, облечена в черно. Ако тя дойде, покани я на масата като гостенка и послушай какво тя иска да ти каже.

Карл Густав Юнг

 

Една от главните мисли на Питагор е, че никой не трябва да яде боб. Той смятал, че този плод (зеленчук?) съдържа душите на умрелите. Той стигнал до този извод когато изкопал няколко наскоро посадени зърна боб и забелязал тяхното сходство с човешките зародиши в най-ранния стадий на тяхното развитие.

 

Ако намерите гладно куче и му осигурите разкошен живот то никога няма да ви ухапе. В това е главната разлика на кучето от човека.

Марк Твен

 

Напразно пред лицето на катастрофите на XX век мнозина се оплакват: "Как го допусна Бог?"

Да. Той допусна: допусна нашата свобода, но не ни остави в тъмнината на неведението. Пътят за познаване на доброто и злото е посочен. И на човека се налага да се разплаща за избора на лъжливи пътища.

Алберт Айнщайн

 

Болката от спукания пашкул е залог, че започват да растат крила.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Цитаделата“

 

 

Езикът в много по-голяма степен отколкото дрехите свидетелства за вкуса на човека, за неговото отношение към обкръжаващия свят, към самия себе си. Речта, писмена или устна, го характеризира в по-голяма степен отколкото външността или умението да се държи.

академик Дмитрий Лихачов

 

Човек страда не толкова от това, което става, колкото от това как той оценява ставащото.

Мишел Монтен

 

По-добре е изобщо да не умееш да говориш отколкото да водиш безплодни и изтощаващи разговори, каквито неизменно се случват между двуногите.

Артур Шопенхауер

 

Не компютърът може да подлуди човек, а интернетът.

Забележителният руски психолог Алексей Леонтиев е казал през 1965 г.:

„Излишъкът от информация води до обедняване на душата.“

Тези думи трябва да бъдат написани на всеки уебсайт.

Академик Сергей Капица

 

Тъмнината не може да изгони тъмнината: на това е способна само светлината. Ненавистта не може да унищожи ненавистта: само любовта е способна на това. Ненавистта умножава ненавистта, насилието умножава насилието, а грубостта умножава грубостта.

Мартин Лутер Кинг

 

Не прави нищо срамно нито в присъствие на други хора, нито тайно. Пръв твой закон трябва да бъде уважението към самия себе си.

Питагор

 

Преди да проповядвате на хората "какви да бъдат" покажете това върху себе си. Изпълнете го върху или чрез себе си и тогава всички ще тръгнат след вас.

Фьодор Достоевски

 

Целта на моралните норми, които обществото предявява към личността, се състои в това да ограничат нейната свобода. Истинската моралност започва с умението да отхвърлиш тези норми и да се ръководиш само от своята съвест и от тези морални ценности, които човекът сам твори.

Жан-Пол Сартр 

 

Животът на всеки е зает с утрешния ден. Хората не живеят, а се подготвят да живеят.

Луций Аней Сенека

 

България е в Европейския съюз, това е същинска фантастика: моя сбъдната мечта!

България е в НАТО, най-мощния отбранителен съюз! Това е велико! България е в Европейския съюз, това е същинска фантастика, сбъдната мечта! Щастлив съм, че имах късмета да видя с очите си и да почувствам със сърцето си тези тъй големи постижения на моя народ! Радвам се, че ние, българите, вече си пазаруваме с евро, новата българска валута!

Аз съм демократ и съм подкрепял десните политици-реформатори (СДС навремето, Иван Костов, ДСБ, сега ПП-ДБ!) благодарение на които постигнахме този исторически поврат, т.е. и аз лично имам заслуга за него!

Тъжно е само това, че немалко мои сънародници нямат нужния личностен ресурс да оценят по достойнство тези тъй велики постижения на свидното ни Отечество!

Дано душите им намерят сили да се освободят от руската бесовщина, която тъй жестоко ги тресе!

 

Един комунисто-копейкаджийски трол язвително подхвърли: "А ти какво постигна?" в отговор на мой коментар, в който описвам "нравствения", с извинение за думата, тип на "звездния" мерзавец-печалбар от типа на Киро Брейка, Карбовски и пр.; ето що му отвърнах:

Аз съм постигнал много. Живях достойно, богат съм, при това с най-истинските богатства. Имам онова, което изброените мерзавци-печалбари никога няма да имат; аз съм това, което те не са и не могат да бъдат. Разбра ли сега, клети поклоннико на "звездните" мерзавци-печалбари?!

 

Щом като някои хора не могат да се справят и да решат тъй лек проблем, а именно да гласуват с машина, как тогава същите тия хора ще решат значително по-сложния проблем за коя партия да гласуват? Не е ли по-логично такива хора изобщо да не гласуват? В смисъл да не се мъчат с решаване на непосилни задачи. Щото точно такива хора гласуват какво им кажат хората на Гуци и Буци, за което им дават по 25 евро, нали така?

 

Как ви звучи тази "мъдрост" (да не кажа простотия!):

Този объркан свят може да го оправи само хептен луд човек като Дони Тръмп!

 

Човешкото щастие днес се състои в това да се забавляваме. Развлечението е да получаваш удоволствие от употребата и потребяването на стоки, зрелища, храна, напитки, цигари, хора, лекции, книги, филми - всичко се потребява, поглъща се.

Ерих Фром, «Искуството да обичаш»

 

Ти няма да забележиш как и кога общуването с мъдри хора ти е донесло полза, но самата полза от това общуване ще забележиш.

Платон

 

Животът е постоянно преодоляване на самия себе си. Повтарям, постоянно преодоляване на самия себе си, надмогване на себе си, т.е. определението на живота у Ницше съвпада с определението на волята за власт. Волята за власт или свръхчовекът е преодоляване у себе си на това, което си сега. Другото. И там, където няма това преодоляване - там няма живот.

Мераб Мамардашвили

 

Паметта е медна дъска, покрита с букви, които времето незабележимо изтрива - освен ако от време на време не се подновява с длето.

Джон Лок

 

Притча за далновидността

Един философ имал дъщеря. Двама души я ухажвали: беден и богат. Философът дал дъщеря си на бедния. Когато го попитали защо така е постъпил, философът отвърнал:

- Богатият жених е глупав и се опасявам, че скоро ще обеднее. Бедният жених е умен и се надявам, че с времето той ще забогатее.

 

Човекът, обичан от друг човек, сякаш става съвършено ново същество.

Георг Зимел

 

Животът наистина започва когато станем на 40 години. А до този момент ние просто провеждаме изследване.

Карл Густав Юнг

 

По-добре е да бъдеш щастлив в резултат на собствени усилия, а не благодарение на подарък на съдбата. Разумно е да се предположи, че именно така се достига щастието.

Аристотел

Добави в Svejo