СЪКРОВИЩЕТО НА МИСЛЕЩИТЕ
Обобщавайки изминатия от мен път мога да кажа, че най-ценното за мен е живият ум, живата мисъл, онзи вид мислене, който прави човека здрав и бодър, радостен и весел, а умът съответно става едновременно и мъдър, и прост едновременно.
Преходът от незнание към знание винаги беше за мен предмет на тайна и явна наслада, било у другите, било у мен самия. Живата мисъл прави човека по-бодър, по-здрав, едновременно по-силен и по-мек, по-малко затворен, по-прост и откровен, тъй че радостта от живата мисъл се разпространява сякаш по цялото тяло и даже докосва някакви безсъзнателни дълбини на психиката. Живата мисъл е по-силна и по-красива от всичко, от нея става по-топло на душата, а жизненото дело става по-ефективно и леко, по-силно и по-скромно. Когато кръжим около някакво дребно проблемче, времето се разтяга, става и скучно, и тягостно, и досадно заради невъзможността бързо да стигнем до решение. Но когато нашите проблеми станат големи и дълбоки и когато са много, то даже малкият успех в тяхното решаване вселява в душата ни бодра надежда, развеселява ни и ни успокоява. Само живият ум и може да ни прави работници на живота, неуморни ентусиасти в достигането на достайни за човека цели, лишава ни от скука, изцелява ни от неврастеническия мързел, от битовата раздразнителност и от празните капризи, прогонва неверието в своите сили и ни води до здраво обществено служене.
Хващайте се за ума, хвърляйте се в живата мисъл, в живата наука, в интимно-трепетното усещане на прехода от незнание към знание и от бездействие към дело, в тази безкрайна долечина на вечната проблемност, трудна и дълбока, но проста, здрава и услаждаща се. С пеещи радости е обвеяна живата мисъл, безкрайната готовност да живееш и да работиш, да си здрав и як. С веселие и сила е зареден живият ум.
Вашият мозък, възпитан върху стихията на живота мисъл, ще забрани на вашия организъм да боледува, ще ви награди с дълголетие, ще открие във всяка прашинка велика мисъл и ще ви доведе до светли победи на великите фронтове на борбата за по-добро бъдеще.
Проф. Алексей Лосев
СПРАВКА ОТ УИКИПЕДИЯ: През 1915 г. Алексей Лосев завършва две специалности в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет през 1915: философия и класическа филология. Сприятелява се с руски религиозни философи, между които Николай Бердяев и Павел Флоренски. През 1919 г. става професор по класическа филология в Нижни Новгород, а по-късно (1920) в Московската консерватория. От 1942 г. до 1944 г. преподава в Московския университет, а от 1944 г. – в Московския педагогически институт.
В трудовете си от 20-те години Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния ХХ век. Лосев се стреми да построи с помощта на идеалистическата диалектика универсален метод за битието и мисленето, и пише произведения като „Философия на името“ (1927), „Античен космос“ (1927), „Диалектика на мита“ (1930), както и такива върху художественото творчество – „Диалектика на художествената форма“, (1927), „Музиката като предмет на логиката“ (1927) и др. В „Диалектика на мита“ Лосев нарича диалектическия материализъм „очевидна глупост“ – това е и последната книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя „идеализъм“ Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си, и едва след години го възвръща частично. Книгата му се изземва веднага след публикуването ѝ и самият Лосев почти до края на живота си не притежава собствено копие от нея.
Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава. Античната философия, митът и естетиката се превръщат в негово „вътрешно изгнание“. Посредством интерпретацията на авторите от отминалите времена Лосев успява да изкаже собствените си идеи, като в предговорите към изданията на произведенията си „плаща“ дан на официалната идеология. Между 1950 и 1970 публикува около 30 монографии. Той адмирира Западната философия на времето, но остро критикува структурализма.
Две години преди смъртта му, през 1986 г. Лосев е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение „История на античната естетика“.
