Започнах да пиша текст под заглавие Защо и как оглупяваме? с намерението да подготвя статия за философското списание ИДЕИ. Тази сутрин възнамерявам да продължа писането й. Обаче изведнъж ми хрумна, че аз от доста време пиша текстове (по-кратки, но и понякога по-сериозни!) по съвсем същата тема, а и по едно време ми хрумна да напиша книга със заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО, която обаче наред с текстове да съдържа и видеобеседи или записи на дискусии по същата тема в нашия Философски клуб (такива дискусии провеждаме нерядко!). Потърсих в блога си съдържанието, спомням си, че направих сборник, където събрах всичко направено до момента (след това обаче продължих да пиша и говоря по тази тъй завладяла ме в последните години тема). Оказа се, че там, където съм сложил линкове на всички мои книги, не открих линк към тази последна и особена (щото съдържа и неща във видеоформат!) книга, но нея, разбира се, успях да я намеря, ето я: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието (Разбира се, попълних празнината и вече има линк към нея в списъка с мои книги, там, прочее, има и линкове на интересни според мен книги от други автори!) Както и да е, виждате, старая се да внасям известен ред в това, което правя, обичам подредеността, но ето че сега съм изправен пред задачата най-синтетично да изразя възгледа си по проблема, който ме вълнува: Защо и как оглупяваме? Имам дори доброто намерение да завърша разсъждението си, да го приключа тази сутрин, макар това изобщо да не е сигурно, че е осъществимо. (Такива теми са безкрайни, няма как да бъдат приключени!)
Там стигнах до следните въпроси:
Умът ли е извор на глупостта? (А това това не е ли недопустим парадокс?)
Или, напротив, чувствата имат не по-голяма роля за оглупяването на съвременните човеци?
Няма как, тръгвам сега от първия от тях.
Умът като душевната сила, занимаваща се с мислене и познание, би следвало да е пръв враг на глупостта. Но дали не става така, че когато умът не се справя със задачата си, без да си дава сметка що става започва да подхранва оглупяването на съответния индивид? Иначе казано, хората, които не се справят със задачата на мисленето, които се провалят при нея, на това именно основание започват да оглупяват, т.е. умът им започва да произвежда глупости (вместо да ражда умнотии, каквото му е работата!).
Така поставен, въпросът може да ни отведе до огромни територии за изследване и осмисляне. Щото се налага да се опише и правилната, добрата функция на ума (при която той се справя със задачата си), така и да се обособят промените към зло, заради които умът стига до въпросния провал. Тук нямам тази възможност да свърша толкова голяма по замисъла си работа, затова ще се задоволя с бегло щрихиране на основните моменти:
● умът мисли чрез понятия, а първата му работа е да си ги изработи, да ги постигне в тяхната пълнота; в понятията той влага постигнатата същност на онова нещо, за което човек мисли;
● излиза, че "увреденият ум" се уврежда тъкмо когато не успява да си създаде съответните понятия, с които да мисли, т.е. вместо с понятия, той е принуден да борави с представи, не с понятия, а представата, за разлика от понятието, не съдържа чистата същност на предмета, за който мисля, а съдържа случайни, повърхностни, несъществени признаци на предмета;
● представата е мисъл не за цял клас или род предмети, а тя съдържа някакви случайни признаци на конкретен предмет, който е пред умствения, така да се каже, взор; примерно ако започна да мисля за стол, в моето съзнание възниква образа на някакъв конкретен стол, който съм виждал напоследък или който, кой знае защо, ме е впечатлил и затова образът му се е отпечатал в моето съзнание; ако пък стане дума за човек, "мислещият" с представи няма да изхожда от понятието (идеята, съзността!) на човека, т.е. няма да изхожда от онова, което прави човека човек, а в съзнанието му веднага се ражда представата за някой конкретен човек, примерно за... Сталин, Ленин, Путин и т.н.;
● ето как "мислещият" с представи вместо да ни каже нещо смислено (иде от "с мисъл"!) или съществено, както прави мислещият с понятия, започва да ни дърдори несъществени, нямащи отношение към същината на работата и съвсем повърхностни неща, касаещи при това не всички до един продмети от съответната област, а "залепени", така да се каже, върху образа на един-единствен, случаен предмет (стол или човек - или каквото си искате друго); ето тук, струва ми се, откриваме защо такива хора вместо да кажат нещо смислено и значимо, почват да дърдорят глупости, нямащи отношение към същинския предмет, въпрос или проблем;
● оказва се, че оглупяването е плод на ум, който не умее да си върши работата, първата от които е да си състави, да роди, да формира понятия, благодарение на които след това да мисли и да постига същността на предмета, за който мосли; немислещите качествено хора се разпознават по това, че в техните думи няма мисъл, касаеща същността на всички до един предмети, а те кръжат все около представата за този или онзи случаен и несъществен предмет, поради което и тяхната глупост става доста пищна, ала съвсем негодна да ни доведе до някакъв смислен резултат или напредък в мисленето;
● доколкото си спомням, Хегел на едно място много добре описваше тия неща (той иначе е майстор за тези неща!), разказвайки какво "схваща" един глупак, стоящ пред някаква картина, нарисувана от художник; не мога да си спомня сега точния цитат (пък и не ми се търси, признавам си, затова ще се задоволя само със смисъла, който обаче именно ни е нужен в случая!), та значи той, рецепиентът или възприемащия просто констатира: на тази картина е нарисуван път, край пътя има дърво, по пътя надолу върви крава и т.н.; да се опита да постигне идеята, смисъла, чувството, което художникът е вложил в картината си, за такъв "умник" е съвсем непостижима задача; сега тук в моето съзнание пък възниква образът на нашенски глупаци, дошли на екскурзия в Ермитажа в Санкт-Петербург, аз като студент съм имал възможност да наблюдавам такива идиоти, които заставаха пред дадена картина, гледаха я съсредоточено, след това споделяха с приятелите си ето тия паметни думи "Малеее, какви хубави цици?!" и след това, забързани, се отправяха да търсят други картини, на които има нарисувани разголени или голи жени с хубави цици; ето ви пример за "ценители" на изкуството, които, благодарение на сериозни увреждания на ума си, са стигнали до едно наистина забележително и паметно оглупяване; аз подобни възгласи в по-късни времена съм чувал и в Лувъра, пак от нашенски, родни, български ценители и познавачи на хубостите на голото женско тяло;
● и тъй, да заключим: глупакът "мисли" с непълноценни представи за конкретни неща, докато мислещият човек борави с понятия, съдържащи общи, съществени и необходими признаци, отнасящи се за цял клас, група, вид или най-вече род предмети; затова и мисълта на умния, неглупавия човек ражда смислени мисли, докато умът на "мислещия" с представи фабрикува неуморно безчет глупости, наистина понякога дори и забавни, смешни, жизнени дори.
Тук обърнах внимание само на първото стъпало на мисълта, създаването на понятия; като умът не се справи с тази задача, той дегенерира до нивото на т.н. представно "мислене", това именно е и мисленето на необразования човек; ние затова и ходим изобщо на училище и след това в университет - за да си изработим най-напред годни понятия за нещата, а след това благодарение на тях се захващаме с тъй важната, направо съдбовната задача на ума: постигане на истината за нещата, за които ни се налага да мислим. Но, уви, често става така, че младежи, които, примерно, са решили да стават политолози или социолози, да речем, ходят и слушат какви ли не учени лекции от своите професори (за малко да напиша: профанесори, примерно като нашата звезда в тази област - таваришч прафесар Ива Хръйстав, нарочно и неслучайно изписвам титлата и името му както се произнасят на руски език!), та значи цели 4-5 години ходят, слушат, дремят и пр. в аудиториите, а след това, оказва се, съвсем не могат да изразят смисъла на думата (понятието) ПОЛИТИКА, да, пълно е с дипломирани "политолози", които са способни да доведат вода от 10 дерета, могат да ти надуят главата с какви ли не глупости, но ако им зададеш най-прост въпрос, примерно този: "Кажи ми, драги, а що е това политика?", не само че започват да те гледат умно, не само че се объркват, не само че почват да бълват разни и то твърде пищни "учени простотии", но в един момент си проличава, че с цялото си сърце са те намразили, щото с този тъй лесен по начало въпрос, така да се каже, си изобличил тяхното тъй учено и умно... невежество!
И тъй, глупаците, оглупелите, горките, си нямат в главите понятия за нещата, за които се изказват, което си личи от всяка тяхна дума - във възприятието на човек, който, за разлика от тях, не само има в съзнанието си понятия за нещата, за които му се налага да мисли, но и умее да борави с тях; прочее, мисленето не е нищо друго освен ИГРА С ПОНЯТИЯТА, това е една твърде увлекателна и приятна игра за ония, които умеят да мислят - и които, следователно, са се измъкнали (благодарение на правилно, добро, смислено мислене, обучение и образование!) от тресавището или от блатото на представното "мислене", на немисленето, на "мисленето" на необразования, т.е. на фалшиво "образования" човек, който за сметка на това върви по улицата с високо вдигнат нос и с презрение гледа на "прозаичния свят", който, за жалост, съвсем не разбира.
А какви мисли и изречения (съждения, умозаключения!) прави оглупелия или глупаво "мислещия", представно "мислещия" човек ли?! Тук аз лично се отказвам да описвам тази бездна, този велик океан, произведен или фабрикуван от многоликата и съвсем неуморна, безкрайно усърдна глупост! Даже да имах гения на Данте, на Шекспир, на Достоевски, на Кафка, на Киркегор, на Ницше и пр., аз пак не бих се захванал да описвам този безбрежен океан на глупостта! Ще се задоволя само ето с що.
Свързването не на понятие с понятие, а на представа с представа е точно оня извор на глупостта, който бълбука от тотално провалилия се в задачата си самонадеян и за сметка на това тъй многознаещ и многоучен ум. Тук ми се ще да ви обърна вниманието върху възлови понятия като понятието "знание" и понятието "ученост". Нима може да има претенцията, че знае нещо оня, който си личи, че е с крещяща липса на способност да борави с понятия - по причина на това, че просто нема такива?! А понятието, тъй да се рече, е не просто "квант мисъл", то е дори "молекула мисъл" и дори "клетка мисъл", от които след това се поражда "ОРГАНИЗМА" (или "органиката") на човешката мисъл и знание. Да, живата мисъл е организъм, в нея пулсира живот, а тази живост на нашите мисли се поражда тъкмо защото в понятията се съдържа "градивният матрьял" (нарочно така пиша тази дума, а не я пиша "материал"!) или, още по-добре казано, в тях витае ДУХЪТ на знанието, на познанието, на науката, на философията, на човешкото прозрение в смисъла на нещата. Е как при това положение ще е многознаещ и многоучен оня, който, моля ви се, не само че не притежава нужните за раждането на мисълта понятия, но и "мисълта" му е изначало безплодна, импотентна, кастрирана - поради крещящата липса на мисъл, на знание, на смисъл, на разум дори в нея?! Така че "мислещите" с бедни откъм смисъл представи "многознайковци", тупкащи се по гърдите за да покажат своята извънредна, с извинение, "ученост", са по начало жалка картинка, те са достойни само за съжаление, въпреки че с тази оглупяла и бълваща какви ли не глупости многолюдна маса разумният и мислещ човек по принцип е безпомощен да направи каквото и да било, да, той е съвсем безсилен: там, където глупостта е образец, там разумът е безумие! Затова и споровете с глупаци са най-трудно, бих казал исполинско изпитание за нормалните и добре (качествено) образовани личности, чиято образованост се свежда до това, че умът им разполага с арсенал от гъвкави, жизнени, богати на смисъл понятия или дори идеи (що е идея и доколко тя се различава от понятието ще разясня на друго място, този въпрос, прочее, съм го разяснил пределно пълно в своя лекционен курс по философия, който издадох в книга под заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия").
На основание на вече казаното може да се отбележи тук поне това: мислещият човек се познава по това, че той обикновено е обкръжен с многолюдна компания от... оплювачи, които усърдно го ругаят и обиждат непрекъснато; говоря за истински умният и добре мислещ човек, който при това не пази своето знание само и единствено за да се хвали пред себеподобните с него, а си позволява да влиза в всекидневна изморителна битка с вездесъщата и тъй многолика глупост. Тук възниква вечно актуалният въпрос
А има ли смисъл разумният човек да спори с глупаците?
който засега ще го оставя настрана понеже ще се отклоня от главната си задача, а именно да продължа описанието си, целящо да ни доближи до разбиране за изворите на глупостта и на оглупяването. Сами разбирате, че съм се захванал с грандиозна задача, която обаче точно затова много трудно може да бъде изпълнена. И сега стигнах до следващия въпрос, именно въпроса
Дали пък чувствата не са виновни за оглупяването ни?
Този обаче въпрос ще го оставя за следващия път, в който ще имам подобаваща нагласа, спокойствие и най-вече време, за да продължа с писането на този текст. Моля да ме извините, но се изморих и за днес спирам тук.
Хубав ден!
