Някои мисли от Аристотел, Ницше, Кант, Лао Дзъ, мадам дьо Стал и пр.

Бъди последен. Върви по света сякаш не съществуваш. Не бъди компетентен, не се опитвай да докажеш стойността си – това е ненужно. Остани безполезен и се наслаждавай. Съдиш хората по тяхната полезност. Не казвам, че не трябва да правиш нищо полезно. Прави полезни неща, но помни, че истинското и най-голямо преживяване на живота и екстаза идва от правенето на безполезното. То идва чрез поезията, рисуването, любовта, медитацията.

Най-голямата радост ще ви изпълни само ако сте способни да правите нещо, което не може да бъде сведено до стока. Наградата е духовна, вътрешна и се проявява чрез енергия. Така че, ако се чувствате безполезни, не се притеснявайте. Можете да се превърнете в огромно дърво с необятна корона. А хората, които са се захванали с полезна дейност... те толкова много се нуждаят от това да си отдъхнат на сянка.

Лао Дзъ 

 

Красотата за жените става проблем само в два случая: когато я няма и когато няма нищо друго освен красота.

Моника Белучи

 

 

 

Юнг веднъж отбеляза, че раните не е нужно да бъдат лекувани, те трябва да бъдат надмогвани. И ако не се опитаме да ги надмогнем, ставаме предатели на самите себе си. От необработената история нищо не остава, освен да ни измъчва със своите призраци.

Джеймс Холис, „Призраците около нас“ 

 

Този, който пръв е нарекъл жените "прекрасен пол", е искал, може би, да каже с това нещо ласкаво за тях, но по същество е изразил нещо повече... Жените даже мъжкия пол правят по-изтънчен.

Имануел Кант

 

Безпричинната умора предвещава болест.

Хипократ 

 

Мъжките качества сега са рядкост: ето защо жените често стават мъже.

Тъй като само този, в който мъжкото е достатъчно, ще освободи жената в жената.

Фридрих Ницше 

 

Щом изчезне мечтата, това значи, че нейното място го е заела реалността.

Мадам дьо Стал 

 

Понякога за да видиш добре е необходимо да се отдалечиш, а не да се приближиш.

Максим Горки 

 

Какво е сънят според Аристотел?

В трактата си „За съня и бодърстването“ философът за първи път дава определение за съня. То гласи следното: „сънят е един вид неподвижност и скованост на усещанията“, „изтощение на усещанията поради прекомерно бодърстване“.

Според Аристотел, сънят е присъщ на почти всички животни – водоплаващи птици, пернати и сухоземни животни. Сънят е изключително важен за тях, но в същото време те рискуват да го загубят, ако превишат допустимия си праг на активност: всеки сетивен орган „непременно ще отслабне и ще престане да изпълнява функцията си веднага щом времето, през което е способен на непрекъснато възприятие, бъде превишено“. 

Добави в Svejo

Ако глупостта е болест, как се лекува?

 

Ако глупостта е болест, как се лекува?

Що-годе философски образованият човек, щом стане дума за глупостта, винаги се сеща за "Възхвала на глупостта" на Еразъм Родердамски (1466 - 1536 г.); сега установявам, че той е живял 69 години, а моя скромна милост в момента е на 68 - и ето че аз се налага да побързам ако искам поне малко да спомогна за осмислянето на глупостта - и на оглупяването, което в нашия тъй напреднал и авангардно мислещ век сякаш е особено много напреднало. Навремето великият кьониксбергски мислител Имануел Кант (Кьонигсберг сега още е окупиран от Русия и се нарича "Калининград", което само по себе си е връх на глупостта: можеше поне да се нарича "Кантовград"!) пък даде забележителната си дефиниция за това що е глупост, от коята си заслужава да тръгнем:

"Липсата на способност за съждение е собствено това, което се нарича глупост, и на такъв недостатък съвсем не може да се помогне. Тъп или ограничен ум, на който не липсва друго освен съответната степен разсъдък и точност в разсъдъчните понятия, може да стигне с обучение дори до ученост. Тъй като обаче в такъв случай обикновено липсва съждението, не е нищо необикновено да се срещат много учени хора, които при употребата на науката си често показват този непоправим недостатък."

Излиза, че чрез обучение (и с упорито, инатливо, педантично буквоядство!) може да се стигне дори до ученост, но природно тъпият, ограничен ум няма как да се прикрие даже и при тъй важните в наше време учени, имам предвид тъй многолюдната каста на многознайковците (всичкознайковците), които стигат дотам в безсрамието си, че претендират, че знаят всичко не само за една отделна наука, но и, горе-долу, за всички до една науки, за всички до една сфери на познанието; а това само доказва, че глупостта и оглупяването в нашето модерно интернетно време не само са изключително много напреднали, но те дори и триумфират - а и задават тон и стил на живота ни! Дали не е дошло вече времето тъкмо нашата епоха да я определим като ера на невижданата вакханалия на глупостта и на арогантните, а също така и всичкознаещи глупаци?!

Ще се обоснова ето как:

В наше време съществуваме, потопени в безбрежен океан от информация: знанието, информацията са общодостъпни и лесно достижими. За всяко нещо можеш да научиш много, ако не и всичко, стига, разбира се, да имаш време (за губене!) и за да си наблъскаш главата с колкото си искаш "знания", "факти", "информации", и то, забележете, постигнати тъй лесно - щото са "на един клик разстояние". Но съвременните "деца на интернет" бързат, те нямат време ("за губене"!) да четат книги, особено пък "дебели книги", те нямат време да мислят, да се ровят, да обсъждат, да четат месеци наред за да разберат, да вникнат дълбоко, не, те "плуват" по повърността, дълбините на "океана на знанието" за тях са недостижими, пък са е нежелани. (Да си гмурец, изследващ тъкмо дълбините на океана на познанието, им се вижда трудна и досадна, съвсем непрестижна работа: щото ако се заемеш с нея, има риск да остареш, без да си постигнал каквото и да било социално признание - тъй ценено в нашето забързано и авангардно мислещо време!) 

И тъй, носейки се по повърхността, люшкан от вълните на океана на познанието (и стараещ се при това да получиш хубав тен: та да си по-секси в очите на "мацките", на "кифлите" де!), младият човек съвсем скоро почва да се овладява от измамната илюзия, първо, че то, познанието, "било лесна работа", второ, че той самият, общо взето, "вече си знае всичко", че не му е нужно изобщо да се мъчи, да се поти, да търси истината, щото тя, истината де, си лежи ей-там, в готов вид, направо на повърхността, за нея не требва да полагаме някакви специални и трудоемки усилия. По-нататък на тия въпросните набързо "НАучени глави" не им остава нищо друго (след като са дремали година-две-три-пет в Мрежата!) освен да вирнат нос, да се обявят за "експерти по всичко", да тръгнат по разните там чатове и дискусионни форуми и да започнат нахакано да парадират с многознайковщината си, с "информираността" си, с лъжовната си многоученост. Там те, разбира се, не правят нищо друго освен да празнословят, да словоблудстват, да изтъкват някакви мнима или псевдо ученост, скоро те, полагайки съответните усилия и най-вече пазарни прийоми за това, започват да се обкръжават с немалобройни свити от обожатели, от подлизурковци, които при това са още по-тъпи дори и от тях, но за сметка на това са изпълнени с ненавист към оня, който дръзне да каже нещо неприятно по адрес на кумира им. И така в един момент въпросните празнословещи многознайковци стават "инфлуенсъри", претендиращи да са "експерти" и то, забележете, тъкмо "по всичко", те може иначе да са фаянсаджии, тираджии, таксиметрови шофьори, касиери, злобни женомразци, неудачници, лузъри, с една дума казано: калпазани (в реалния, в действителния свят!), но за сметка на това във фалшивия, илюзорния свят на интернет скоро стават "велики", тях почват да ги канят по телевизионните студия, те почват да участват в разни шоута за многознайковци, които дори (понякога!) ги печелят, но най-вече основното им занимание е да показват, да демонстрират... глупостта си, духовната и личностната си оскъдица, менталната си празнота, която обаче в този преобърнат или огледален свят много често се приема (от тъпаците като тях, а дори и по-големи от тях!) едва ли не за надареност, за ученост, за за величавост. Естествено, такива от тях, стига да са по-напористи, след полагането на някои не толкова приятни усилия (примерно целуване на нозе или на други части от телата на висшестоящите!), правят шеметна "академична", с извинение, кариера, стават било професори", било поне "доценти", било "писатели" ("списуватели"!), било некакви други "звезди" от този род, а някои от тях почват да жънат и съответните "признания", успехи, примерно почват да получават награди, грамоти, ордени, печелят конкурси (за "красота"!) и тъй нататък, но най-вече истински важното е, че към тях започват да текат потоци пари, да, парите и тук, оказва се, са тяхната заветна и последна цел, естествено, какво друго може да е истинската и главна цел в този наш пазарен и консумативен свят, нали така?!

Трудно е да се опишат и представят нагледно тъй многоликите проявления на простотията, на глупостта, на оглупяването в нашия толкова модерен, авангарден и свръхтехнологичен свят; аз тук само мога да щрихирам някои от тези шеметни явления в тяхната неописуема иначе феноменно-екзистенциална пъстрота. Като апотеози на тази склонност на нашето време да оглупяваме в глобални, бих си позволил да кажа, мащаби, мога да спомена само потресаващите примери, които, така да се каже, са нещо като венец на глупостта: президент на САЩ на два пъти (!!!) стана шоуменът и невероятен простак Доналд Тръмп, патологичният самовлюбен лъжец и неописуемо бледа мижитурка като Владимир Путин е президент на Русия вече повече от четвърт век (!!!), бодигардът на бившия български диктатор Тодор Живков, бивш пожарникар, мутра и бандит, три пъти (!!!) беше избиран за премиер-министър на клета България (член на ЕС!)... да продължавам ли още, да посочвам ли още такива примери на страшно оглупаване на цели народи, а сред тях и на най-великите, тъй да се рече?! Мисля, че не е нужно повече да описвам външните страни и прояви на многоликата глупост, да се опитам да вникна в нейните същностни измерения, в нейните ноуменални дълбини.

Съвременният глупак, за разлика от глупаците от предните епохи, не е забавен, а е много нагъл, казахме, че той има претенцията, че знае всичко, с която се перчи. Излиза, че умът или разсъдъчната способност при тия неизброими нещастници, е тотално блокирала, тя не си върши работата, щото умът (интелектът!) би следвало да осмисля информацията, да тълкува фактите, да търси тяхната прословута "всеобща взаимна връзка". Това обаче не става (за малко да напиша: "не се случва", което обаче е тъпо!), този ум е блокирал тъй като паметта е претоварена с повърхността и "несмляна", тъй да се рече, фактична информация. Тези т.н. "знания" всъщност не са постигнати по един здравословен, жизнеустойчив начин, по пътя на естествено разгръщащото се познание, при което умът вниква в смисъла, постига го, бидейки вдъхновен от стремежа за постигане на безценната истина; не, тук тази одисея на истината, тази страст по истината липсват, те са заместени от патологичната "любов" към голото "знаене", към папагалската външна "информираност", при която, естествено, няма вникване в дълбините, в смисъла, в логиката, в разума на нещата, в техния закон и същност. Тук имаме едно крайно глупаво икономисване на интелектуални, на мисловни усилия, тук е налице един познавателен тарикатлък: защо да си губя времето да мисля, да търся, да изследвам, след като добре знам, че "една патка мислила, мислила, пък... умрела!", нали така, аз съм тарикат и нема да си губя време да мисля, айде де?! (Освен това тарикатският ни народец е възпитан в гениалната максима "Най-много мразим да мислим!"; за отбелязване е, че изглежда това не е само ориенталска, балканска или чисто българска склонност, но е и универсална такава, уви, оказа се в XXI-ия век, че тарикати-тъпаци и "многознаещи глупаци" има не само у Нашенско, но и по целия цивилизован и тъй модерен, с извинение, свят!)

И така: аз си знам без да си губя времето да мисля и да търся истината докато остарея, щото аз, за разлика от "простите", съм си тарикат - това е възлово феноменологично-екзистенциално и трансцедентално (да не го наричам психологическо!) положение, от което трябва да тръгна в анализа си на тази психопатология на масовото оглупяване, което все пак се корени в душата на отделния тарикатстващ мутризиран индивид. (Мутрата пък е символическия образ на този човешки, с извинение, теп, който тук се опитвам не само да представя, но и да обясня, да вникна в корените му!) Как възприема света и себе си въпросното нещастно тарикатски-оглупяло съзнание аз тук няма да описвам щото се налага да не се отклонявам - все пак пиша статия или доклад за научна философска конференция, а не книга; няма как тук да разнищя явлението в неговата пълнота. Затова минавам към следващия главен пункт, който ще ме доведе до приближение към главната ми задача (може ли глупостта да се лекува?!), ще подготви изпълнението й, така да се рече, а именно:

Как оглупялото съзнание, съзнанието на оглупелия, но многознаещ съвременен индивид, стига до своята душевна болест?

За да стигне самонадеяният ум до своя тотален блокаж причина е това, че чувството, другата велика сила на човешката душа, по някакви причини не си изпълнява ролята. Нищо велико и добро на този свят не е било постигнато и няма как да бъде постигнато без страст, примерно страст по истината, по свободата, по човечността, по духовността. Но тук доминанта става не страстта по истината и доброто, а манията по себеизтъкването, маниакалната страст набързо и тарикатски да постигна пазарен (паричен!) успех - с оглед да се отдам на хедонистичното безсмислено "наслаждение от живота". Да, тук имаме една парализа на духовното ниво на душевността, а човекът е дух доколкото умът и чувството, подпомогнати от волята, влизат в едно прекрасно взаимодействие, в една възхитителна хармония. Да, духовността се поражда когато съзнанието, умът, интелектът, разсъдъкът бъде оплоден от тъй човечната стихия на здравото чувство, на емоцията, която за улеснение можем да наречем ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТА. (Или страст по живота: Шопенхауровата воля за живот също има отношение към това тайнство!) Тук темата е благодатна и за да не затъна в нея като в тресавище, ще ми се наложи да спра - понеже ме притиска и времето, и "размерът" на допустимото тук разсъждение.

Чувството и умът като не си взамодействат, а това става когато чувството не успява да подпомогне и оплоди ума, та да се получи едно здраво "дете" - разумът, духът, любовта към истината и доброто! - тогава настъпва трагедията на оглупаването, на обезчовечаването, т.е. на триумфиращата самонадеяна бездуховност, която в един своя аспект се изявява именно като оглупяване, като глупост. (Тия неща съм ги разгледал в своята дисертация със заглавие УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (дисертация), който желае да се вглъби по-дълбоко, може да я разлисти!)

Един човек оглупява когато се е разчовечил, а се е разчовечил когато чувството му се е изродило и вместо да си върши работата, т.е. да оценява (знайно е, че ние тъкмо благодарение на чувствителността успяваме да доловим смисъла, ценността на нещата, тяхното значение за нас самите!), вместо да ни помага да разграничаваме истина от лъжа, добро от зло, право от криво (и да обичаме с цялото си сърце първите, а да ненавиждаме също така с цялото си сърце вторите!), стига до ужасен блокаж, при което клетият МНОГОУМЕН индивид почва да смята, че злото е "добро", лъжата е "истина" и т.н., т.е. тази е "повредата във вашия телевизор", която тук се опитвам да представя. Многоученият и многознаещ глупак, тъй да се рече, е много зян с поставянето на всяко нещо на точното му място, в главата му настъпва пълен хаос, такава една глава е болна, аз затова си позволявам да я наричам "боклукчийсто кошче", тази митафора доста точно представя ситуацията, в която се намират главите на подобни многоучени и многознаещи индивиди (да не кажа души, щото душа имаме когато и умът, и чувството най-плодотворно си ваимодействат, подпомагат се, сътрудничат си, напимат се в прекрасна хармония!).

И така, скачам на последния пункт: 

Може ли глупостта да се лекува?

Кант категорично казва и доказва: не, не може. Мнозина други философи са на същото разбиране. Ще дръзна да изкажа хипотезата, че може да се оздрави една болна душа и верният път за това е:

УСТРОЙВАНЕ НА ДУШЕВНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ!

Как става това ще опиша подробно на друго място, щото това е вдъхновяваща тема. Тук ще се задоволя със следното.

Нашият мъдър народ казва: клин с клин се избива. Щом чувствителността на оглупелия индивид е блокирала и извратена, та той не оценява подобаващо нещата и себе си дори, то предизвикването на всекидневни бурни емоции в клетите души на оглупелите в дискусиите с тях е верния път за предизвикване на въпросното душевно земетресение - с оглед, дето се казва, да се понаместят пласовете в тях с крехката надежда при това понаместване да разблокираме чувствителността и чувствата да познат лека-полека да озравяват. Значи, иначе и просто казано, трябва всеки ден да ядосваме, да дразним, да обиждаме (но справедливо, т.е. правдолюбиво и човеколюбиво, сиреч, иронично!) глупаците, да, да ги обиждаме, но в една шеговита и весела тоналност, която именно и може да оздрави болната им душа. В такъв един весел и ироничен план ако разговаряме с тях и осмиваме всеки ден глупостите, които раждат клетите им нещастни души, с това ще помогнем на тия самонадеяни учени и многознаещи нещастници "да стъпят с крака на земята", т.е. да ги пренесем от висините на лудостта (глупостта е вид лудост, тя е психопатологичен феномен!) в тъй прозаичния, грешен, но за сметка на това съвсем човешки свят.

Спирам дотук. Благодаря за вниманието и най-вече за великодушието, с което, да се надяваме, ще посрещнете този мой иначе скромен опит да реша такава исполинска по естеството си задача! 

Добави в Svejo

Що е разумност: защо не бива да залагаме на емоциите - и да пренебрегваме разсъдъка си?

Защо не бива да залагаме на емоциите - и да пренебрегваме разсъдъка си?

Тия дни реагирах емоционално за Дара без да съм вникнал и се изложих, като писах, че тя доказала, че не само в България, но и по света може да печелиш конкурси като имаш "големи бомби". Написах една глупост, оказа се несправедливост.

Покаях се, съжалих публично. Пример, че само ако ни води емоцията, риска да сгрешим е огромен. Въпреки че на емоциите дължим нашата човечност, те са нещо много несигурно.

Та мисълта ми е, че по този начин осъзнах, че човек казва и прави глупости когато се остави да бъде воден от някаква емоция (и така разсъдъкът остава настрана, не участва, замъглен е, блокирал е!).

Това обаче е нещо, което има значение за една моя книга, която пиша от доста време, заглавието е ОГЛУПЯВАНЕТО. Даже доклад скоро ще изнасям на международна научна и философска конференция в Киев, Украйна (провежда се онлайн), неговата тема е: "Болест ли е глупостта и как да се лекуваме от нея?".

Ето как в главата ми се роди една добра идея и за доклада, и за книгата.

И още нещо: понеже философията не е нищо друго освен вековна борба с глупостта и простотията, излиза, че даже и изследовател и борец срещу глупостта като мен съвсем не е застрахован срещу това да каже или да напише (да направи) някаква глупост, и то немалка. И да допусне голяма грешка.

Съжалявам за което, но излагацията си е за моя сметка. Възприех Дара като "кифла", пробиваща си път като другите "кифли", а това не е така. Извинявам се на разочарованите от мен хора, които обаче също допуснаха грешка, като ме нарекоха "копейкаджия", което е очебийна неистина.

И така, изводът е:

Когато човек се довери само на емоция, допуска грешки и говори или прави глупости. И постъпва несправедливо. Когато се довери само на ума (разсъдъка, интелекта) си и пренебрегне това, което му говори чувството (сърцето), пак допуска грешки и пак говори и прави не по-малко тъпи глупости (нещо че този род глупости изглеждат този път "умни", а в оня бяха "емоционални"!). А когато човек се довери едновременно и на ума си, и на чувството (емоцията, сърцето) си, тогава има шанс да каже, да напише или да направи нещо РАЗУМНО.

И значи РАЗУМЪТ е единството на ума и на чувството. Тези две велики сили на човека могат да се синхронизират, да се подпомагат, ето на тази основа ние можем хем да се борим с глупостта, хем сами да не говорим и да правим глупости и да допускаме грешки. Този е и начинът да се лекуваме лека-полека от глупостта.

Благодаря ви ако прочетохте този дълъг постинг!

Приятни размисли!

ДОБАВКА:

Кратък нравоучителен урок по повод на успеха на Дара

Аз съм от мърморковците. Вечно недоволните. От критикарите съм. Немам претенции да съм безгрешен. И затова ще кажа:

Явно не разбирам младите и особено тяхната музика. Но дано Дара и нейният успех вдъхнови повече млади хора да работят упорито за успеха си, той не пада от небето. Колкото повече ентусиазирани млади хора има у нас, толкова по-скоро ще станем съвсем нормална европейска държава. Свободата е точно това: да вярваш в своите сили, да не се подценяваш и да работиш всеки ден за достойното си бъдеще. Точно такива отдадени на свободата млади личности са ни нужни. Дара и останалите успели млади българи, предимно спортисти, дават вдъхновяващ пример, достоен за следване.

Да, Дара стана звезда от световна величина. Дано успехът й я амбицира за нови и нови творчески постижения. Щото много звезди са изгрели, пък след това са почнали да гаснат поради главозамайването си от шеметния успех.

Чух някои изказвания на Дара и разбрах, че тя не е "кифла", за каквато я мислех. А е личност. Това е прекрасно. Признавам си греха и заблудата. И съжалявам, че прибързано написах и казах несправедливи думи. За които се покайвам.

Е да, звездоманията не е добро нещо. Щото като се юрваме да се покланяме на звездите става така, че в същото време не оценяваме и дори несправедливо обиждаме способни личности около нас, които също заслужават подкрепа само защото не са се прославили. Всяко нещо си има и опака страна. Звездоманията е опашката страна на неуважението и даже мачкането на личностите, което у нас го правим не само всеки ден, а и от векове. Левски приживе нима е бил звезда, икона, кумир, апостол, светец?

"Никой не може да стане пророк в собственото си Отечество!" - нека да опитаме да разберем тия мъдри думи и да си извадим практична поука от тях.

Запитайте какви и кои са ви "пророците" само защото са нашумели, само щото са на екраните на телевизорите ви, само щот са били президенти, министри, депутати, само щото са си направили хубава реклама за да спечелят колкото се може повече пари?

Такива ваши "пророци" и "звезди" никой няма да ги знае след време. Животът и времето поставят всяко нещо на точното място.

Благодаря ако дочетохте това докрая и разбрахте смисъла, за който загатван.

Приятни размисли и хубав ден!

 

Добави в Svejo

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека бъдем човеци!

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: трябва да сме човеци!

За болното русоробско съзнание, което го тресе една жестока, направо безпощадна психопатология, войната на Путин срещу Украйна, била "свещена" понеже била командвана от двама "православни", от двама, моля ви се, "християни", именно от таваришч Путин и от патриарх Кирил!!! И то, забележете, била водена срещу народ, ръководен от своя страна от "евреина Зеленски"!!!

Ако бесните кагебисти Путин и Кирил са "православни" и при това са "християни", то тогава убийството, лъжата и кражбата, които ги вдъхновяват, би следвало да са най-висшите "християнски" добродетели, а не да са несъмнен признак антихристиянска бесовщина!

Тежко болното съзнание на комуноидните путлеристи (наричащи се "русофили" и дори "православни"!) е тежко болно тъкмо защото смята злото за "добро", а доброто за "зло", истината смята за "лъжа", а лъжата - за "истина". Да де, обаче и милиард пъти да направиш това, нито истината ще стане "лъжа", нито лъжата ще стане "истина"; истината непоклатимо си остава истина, а лъжата - лъжа!

"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!" - ни завеща Учителят Христос. Да си християнин означава не само да можеш да различаваш истина от лъжа, но и всецяло да си на страната на истината - и да воюваш неуморно против лъжата и лъжците. Примерът на Христос тук е вдъхновяващ: Той беше разпънат тъкмо защото за Истината си заслужава да понесеш всички мъки и дори да умреш!

Който обаче умре за Истината, той именно и ще възкръсне, щото Истината е вечен живот, тя е принцип на живота, за нея смърт няма!

Да му мислят поклонниците на лъжата, на злото, на грозното, на краденето, на безобразното, на бесовщината: за тях друго освен гибел няма и не може да има. Те, прочее, заради тяхната душевна гибел вече са живи мъртъвци, те затова са наричани зомбита (уж са живи, но са само ходещи и крещящи трупове!).

Как ние, християните, да помогнем на овладените от тия злотворни бесове, които ги карат да стоят на страната на масовия убиец Путин и на неговия менте-патриарх, кагебиста Кирил? Има ли някаква възможност да им помогнем да се освестят, щото човещината изисква да помагаме на болните, на побеснелите, на овладените от зли сили или от демони на злото?

Аз смятам, че трябва въпреки всичко да разговаряме най-човешки с тях. Не да ги обиждаме, не да ги навикваме, не да ги проклинаме, а с добри думи да опитваме да просветляваме малко по малко болните им умове и души. Нима на сакатия можем да си позволим да го обиждаме, че е сакат? Нима на слепия имаме право да го ругаем щото е сляп?!

Не, не бива. Болните душевно, побеснелите заслужават най-човечно и топло отношение - и само така бронята на злото, в която е окована душата им, може да се пропука.

Само доброто може да победи злото - и да тържествува над него, но с добро, не със зло! Зло със зло не се побеждава, а само се умножава и подсилва. "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!" - нима някога ще прозрем мъдростта на това библейско послание?

Ако и ти удариш в отговор на удара, злото никога няма бъде спряно, напротив, ще се увеличи. Толкова е просто това, как ли не го разбирате?

Запитайте се на това основание колцина от нас наистина са християни?! Има ли изобщо такива след като постоянно се караме, ругаем, обиждаме, плюем, джафкаме, бием, псуваме и какво ли не още?!

Спирам дотук. Простете за дългото писание, но аз съм учител (даскал) и имам "професионална деформация" след като вече повече от 40 години всеки ден обяснявам на младите тия тъй простички истини!

Но да се замислим малко никога не е излишно. На това учих младите: да мислят самостоятелно, задълбочено, свободно - и да обичат истината, т.е. да бъдат добри, да правят добро (на себе си и на другите!). (И по тази причина мутро-комунисто-гербовашките властващи в образованието калинки ме тероризираха и уволняваха от училище многократно!)

Преподавах философия. Но не каква да е, а проникната от Истината. Сиреч: християнска философия. Стараех се да живея като християнин, т.е. като добър човек. Благодаря на тъй щедрия и великодушен Бог, че ми даде сили да оцелея досега! (Без Неговата подкрепа аз отдавна да бях загинал!)

Простете за личния момент. Но трябва да знаем и това, че личността на човека е свята за християните. Да, личността е нашето богатство, което никой не може да ни го отнеме. Личност е равно на човечност, вкратце казано. Всеки човек затова заслужава безусловно уважение. Дори и грешниците, да не говорим за болните (телесно или душевно!). Прочее, има ли някой безгрешен на тази земя и в този живот?!

"Ако има някой безгрешен, нека пръв да хвърли камък!" - сещате ли се за що намеквам?

Приятни размисли ви желая!

Хубав ден и приятен уикенд!

Добави в Svejo

Кои са българските философи според гугъл?

Кои са българските философи според гугъл?

Ако попитате гугъл, ако потърсите израза "български философи", ще откриете, че "гадните" американци са положили труда да извадят имената и снимките на ония личности, които попадат в този списък (или попадат под тази рубрика). С изненада открих там и своето име и снимка. Интересното е, че преди мен там е Иванка Райнова, моя състудентка (дъщеря на писателя Богомил Райнов), прекрасна... (Ха сега де, мога ли да употребя думата "философка"?), пардон, прекрасен философ (тя преведе на български БИТИЕ И НИЩО на Сартр). Тя е от лявата ми страна, а отдясно е самият академик Николай Ирибаджаков, виден комунистически философ, член на ЦК на БКП, идеолог на "Партията".

Виждате ли сега как преминава земната слава, а животът поставя всяко нещо и всеки на мястото му, академикът е поставен до един най-обикновен преподавател по философия!

Публикувам тук скрийншот на този списък, за мен е голяма чест попадането ми сред толкова значими имена; дано съм я заслужил поне малко...

Хубав ден!

Добави в Svejo