Комунизъм не е нищо друго освен дива омраза към свободната и достойна човешка личност!
Под мой постинг, в който написах "Докато знаещите не принудим невежите в Мрежата да млъкнат и почнат да се вслушват за да разберат, добро няма да видим!", някакъв многознаещ трол се заяде с мен по обичайния за комуноидите начин (с тъпи нападки спрямо моята личност!); реших обаче да му отговоря ето как, ето целия ни "диалог" (оставям оригиналния правопис и пунктуация на тъй учения и нравствен многознайко!):
Latchezar Zaharieff: Колко си прав Геле! Колкото по-скоро те накараме да млъкнеш и да се вслушаш в знаещите, толкова по-добре.
Автор Ангел Грънчаров: Latchezar Zaharieff Комунчо, нема как да ме накараш да млъкна. Даже комунистите не можаха да ме накарат да млъкна, та ти ли? А ти що знаеш? Знаеш ли поне колко е на хиляда половината?
Latchezar Zaharieff: Ангел Грънчаров , комунистите викаш не са могли да те накарат да млъкнеш?! Я да видим сега? Ако ти си лаял и тогава, то според твоите твърдения, онази власт трябваше да те е вкарала на топло още в юношеските ти години. Вместо това Гелето са го пратили не къде да е, а в Ленинград да се учи. И какво излиза? Явно или си си мълчал като.......и си възхвалявал Властта, или лъжеш, че комунистите са се опитвали да заглушат "прогресивните" ти скодоумия. Кое от двете Геле? Или май и двете фурнаджийска лопато.
Автор Ангел Грънчаров: Latchezar Zaharieff Комунчо, аз не лая, а пиша и говоря, ти лаеш като куче. Щот си оскотял от злоба и простотия.
Аз не съм ти крив, че не си учил навремето и си останал прост. Не е нужно да се правиш на "антикомунист", щото неподправен комунизъм струи от всяка твоя дума.
А аз наистина винаги съм говорил каквото мисля и комунистите умираха (точно като теб!) от злоба, скърцаха със зъби и нищо не можеха да ми направят, щото бях прав (разбира се, ме плюеха в безсилна злоба, точно като теб!).
Ето един пример: през 1987 г. на национално съвещание на университетските преподаватели по философия във Варна аз взех думата и държах реч, в която настоях ние, преподавателите в университетите, да имаме свобода да преподаваме която си искаме философия, а не задължителната официална и държавна философия, именно марксистко-комунистическата; поисках автонтомия на преподавателите и уволнение на ония, които не могат да преподават нищо друго освен марксизъм-комунизъм.
В залата настъпи гробовна тишина, никой не посмя нищо да каже, а след малко се чу тъпо ръмжене на комунистите. След моята реч в почивките всички колеги, даже тия от Пловдив, ме отбягваха сякаш съм прокажен, страхуваха се ако ги видят с мен да ги подгони властта.
И когато в стола аз търсех маса, на която да седна, видях един възрастен човек с очила да ме вика да седна при него (в същото време моите колеги от ПУ, като обикновени мижитурки, трепереха от страх да не би да седна до тях!). Аз не познавах този човек, но той настойчиво ме викаше, отидох при него и там разбрах, че това е големият български философ проф. Сава Петров, чиито книги аз бях чел и го уважавах. Той ми каза там, на онази маса в столовата на варненското АОНСУ (сега там трябва да е т.н. "Свободен университет"!):
"Момче, всичко, което ти каза преди малко, го мисля и аз, и аз ще го кажа утре в доклада си, но ти го каза по такъв начин, че уплаши всички, аз ще го кажа така, че всички да ми ръкопляскат!".
Той наистина на следващия ден направи блестяща лекция, говори за Световния конгрес на философите и наистина каза, че е дошло времето философите да имат академична свобода.
С проф. Сава Петров станахме добри приятели. (Интересно е, че той никога не е бил член на БКП, въпреки че беше виден и талантлив философ - или точно поради това; аз също, разбира се, не съм влизал в БКП, за разлика от моите набори Боко Борисов и Румен Радев!) Той ми помогна в списание "ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ", единственото философско списание тогава, да излезе голяма моя статия, в която апелирах философите да имаме академична свобода и сами да си правим програмите според интересите и потребностите на студентите.
Много пъти съм се държал така преди 1989 г., че комунистите са беснеели, но нищо не можеха да ми направят.
Аз бях тогава дисидент, създадох в ПУ Философски дискусионен клуб (1987 г.), алтернативен на официалната философия, в който канех най-добрите български философи от София да изнасят лекции. Залите бяха пълни.
Тъй че като не ме познаваш, скъпа мижитурке, недей да бълваш простотии по мой адрес.
А да уча в Русия отидох защото ме препоръчаха професорите по философия от СУ, където изкарах първи курс, препоръчаха ме защото откриха моя талант. Успокои ли се сега, пишман-"антикомунисте"?
Хайде сега отново почвай да плюеш. На мен изобщо не ми пречиш, дано поне малко мъката ти да мине.
Комунизъм не е нищо друго освен дива омраза към свободната личност, сфанА ли сега що си?
























