Какво става в главите - в душите! - на младите?

 

Какво става в главите - в душите! - на младите?

Ето този въпрос, оказва се, е възлов. И е фатално важен. Знаем ли нещо по него - или само едва-едва си представяме? Как да разберем ли?

Ами начинът е само един: да разговаряме с тях. Но преди това трябва да ги предразположим за разговор. Щото повечето от тях не обичат да разговарят. Или не могат да разговарят. Или не искат да разговарят. Те мълчат и никой не знае какво става в главите, в душите им.

Станалото в подножието на "Джендем тепе" в Пловдив е симптом, че в главите, в душите на младите нещата не са наред. На някаква част от младите де, дано не е на всички. Не знаем и това в каква част от душите на младите положението е тежко. А че е много тежко личи от това, което научихме покрай този кошмарен случай. Няма да повтарям подробностите. Искам обаче да ги разтълкувам донякъде.

Десетина са екзекуторите на нещастния млад мъж Георги, който имал една мечта: да си намери жена с добра душа и да създаде семейство. Но защо е тръгнал да я търси чрез интернет и да се среща с някакво момиче там, в подножието на тепето? В днешно време младите явно в реалния живот някак си не могат да се срещат, да се запознават, да разговарят, да се сближават, а се задоволяват с псевдо-общуването на Мрежата. Защо ли е така и какво то показва?

Ами Георги бил срамежлив. Само безсрамните ли могат да общуват реално, очи в очи? Нима Георги, Бог да го прости, бил изключение? Не е вярно, правилото е да разговарят по телефоните си, в мрежите. Гледам ги в автобуса: до него на седалката седи хубаво момиче, младежът обаче блее и е забол очи в телефона си; тя прави същото; те не се забелязват; дума не си проронват; същински зомбита! Това от една страна. Но какво то говори и показва?

Да седи до теб на седалката в автобуса хубаво момиче и ти да не го погледнеш даже не е нормално. Що за души имат тези младежи? Нима чувствителността им е притъпена дотам че да не се развълнуваш от красивото момиче, седящо на седалката до теб в автобуса? Ами те даже не се поглеждат; те не се забелязват. Те са потънали в някакви мисли - за какво ли мислят толкова младите че дори не забелязват хубавото момиче или момче, седнало до тях в автобуса?

За що мислят - или за нищо не мислят? Разглеждате ли погледите, очите на младите? Какво виждате в тях? (Погледът е огледало на душата, в очите свети, блести огънят на самата душа!) Има ли нещо там, в очите на младите, или там зее празнота, пустота?

Да, знам, различно е. Има, вероятно, всякакви млади. Има чувствителни, има безчувствени, има добри, има лоши, има умни, има трагично или умилително прости и тъпи. Но е факт, че младите са оставени на произвола, на самите себе си. А младият човек има нужда от опори, от подкрепа, от пример. Какви примери виждат около себе си младите ли? Как какви - предимно лоши?! Простотия до шия около нас, немислене, тъпотии, блудкави безсъдържателни разговори по телевизорите, по медиите, в мрежите. Родителите нямат време за губене да говорят с децата си. Пък те и не умеят да говорят с тях. И дърдорят предимно скучни (или весели?!) простотии.

Младите са самотни и разсейват скуката си със себеподобните ето как: стават, примерно, нацисти, които, видите ли, решили да чистят "педофилите" - за да стане чиста нацията ни. В интернет научили, че има такива "вдъхновяващи" примери, по руски почин, ах, та руснаците ни са "братя" (учителката по история, комунистка, разбира се, им е втълпила това!), ще се учим от тях?! Ще очистим нацията си от "вредни елементи", първо "педофилите", после гейовете, след това "либералите" и "демократите"; абе изобщо, умните са вредни, те са врагове, ще очистим, общо казано, страната си от мислещите, от интелигентните! Общо казано, ще ги очистим от "евроминдилите"! И ще отворим концлагера "Белене" като таваришч Путин дойде да ни асвабади! И ще изберем таваришч Радйев за наш вожд, за да ни откъсне от "лошата" Европа и да ни присъедини към "прекрасния руский мир"!

Ето какво става в главите на немалка част от младите. Сигурно не всички са с такива болни глави. Дай Боже не на всички млади да са такива главите!

Но има нещо още по-страшно: когато са измъчвали страдалеца Георги там, под "Джендем тепе", когато са гасили цигарите си в раната на пробития му череп, когато са се гаврили с него как пък някой от тия десетина млади не се ужаси дотам, че да изкрещи: "Спрете, какво правите, та вие сте зверове?! Ще извикам полицията!". Не, няма такова нещо, никой не се е ужасил, никой от тях не е почувствал ужаса на ставащото! Това е потресаващо!!! Давате ли сметка що то говори и показва? (И след "добре свършената работа" отишли да се почерпят с дюнери с 30-те евро, взети от джоба на агонизиращия, който скоро ще умре!)

Тази десетимата имат съвсем БЕЗЧУВСТВЕНИ ДУШИ. Чувствителността им е така извратена и притъпена, че те не могат да почувстват ужаса на собствените си злодейски деяния. Някои гледат и се радват, моля ви се, и снимат - за да се похвалят що са направили, представяте ли си?! Това се нарича УРОДСТВО. Да, тези млади са изроди в душевно отношение. Да не можеш да осъзнаеш ужаса, който себеподобни на теб сътворяват пред очите ти? (Как при такова положение младеж ще се трогне, че на седалката в автобуса до него седи красиво момиче?!) Душите на такива са запушени и умствено, и емоционално, а може би са и празни?! (Като няма чувства и като няма мисли в тях, значи наистина са кухи?!)

Как стигнахме до такова положение, че 13-15-17 годишни тинейджъри (на български: юноши, на руски: "подростки"!) са хем с безчувствени, извратени емоционално души, хем не могат да осъзнаят, да осмислят що правят, що става пред очите им, хем нямат воля душата им да изпита конвулсия от ужаса пред очите им и да се събуди от безмислието, в което е затънала?!

С няколко думи казано: душите на младите са подобни на боклукчийски кошчета. В тях няма ред, чистота, там са наблъскани какви ли не отпадъци на "масовата култура", разни тъпи "идеи", чужди "мисли", гаднярски извратени "емоции" (да се радваш когато човешко същество пред очите ти страда, когато причиняваш болка да ликуваш, що за изродщина е това?!), там няма понятие за истина, за добро, за право, за човечност?! Там цари духовен вакуум, т.е. там няма нищо духовно, чисто, възвишено, човечно. Ето това е същинският кошмар: всеки кошмар почва първо от главите, ражда се в душите!

Така става в Германия през 20-30-те години на ХХ век, когато национал-социализма (да: социализма!) учи младите, че моралът е буржоазна лигавщина и че можеш да убиеш врага без капка съжаление; убиваш ли, си герой и дори рицар! Съвсем същото е положението и в комунистическия рай в СССР, съвсем същите варварски представи овладяват душите на милиони: ще избием лошите, ще избием умните, ще премахнем всички "буржоазни лигавщини", ще сътворим "нов човек" (без морал, пардон, с комунистически морал, в който всичко е тъкмо наопаки: лошото е "добро", а доброто е "лошо", лъжата е "истина", а истината е "лъжа"!), ще сътворим "нов свят", в който всички ще сме равни, т.е. всички ще сме безлични, ще настъпи "всеобщото организирано щастие" в комуната, а ако някой каже, че не иска да е "щастлив" по този принудителен начин, ще го натикаме в концлагер за да се превъзпита там; или направо ще го убием за да не ни пречи. Ще ликвидираме свободата и ще настъпи тоталното равенство и щастие на комунизма!

Комунизмът и преди това национал-социализмът рухнаха в развалини, а сега се възраждат. Те пак стават мода. Да си нормален, да мислиш със собствената си глава, да обичаш истината и свободата е немодерно, да четеш книги значи си... гей, да говориш каквото мислиш означава, че си "презрян либерал" и "вреден демократ", я го виж ти, ще ми се мисли той, че е "умно-красив", видиш ли го ти "жълтопаветника" нееден?! Ще пребием тази гнусна жълтопаветна и "умнокрасива" напаст у нас ще се възцари "прекрасния" и "духовно-възвишен" свят на "православна Русия", опора на човечността в прогнилия от разврат западен и евро-американски свят, нали така, таваришчи Волгин, Карбовски, Копейкин, Дачков, Киро Брейка, Цанов, прафесари Ива Хръйстав, Дарина Григоравая, Вацйевъй и так далее, правилно ли ви излагам "мислите" и "веруюто"?!

Да, точно така: за кошмара под "Джендем тепе" в Пловдив са виновни руските пропагандисти у нас, сеещи ненавист към човещината! Тази ми е тезата. Те се възползваха от духовния вакуум, който се поддържа от прогнилата, немодерна, архаична, демодирана, недемократична, т.е. СОЦИАЛИСТО-КОМУНИСТИЧЕСКА система на образУвание и "възпитание" и напълниха главите на младите с простотиите на руската антиевропейско-антибългарска пропаганда! ("България тихо умира", "Болгария тихо умирает" е заглавието на руския пропаганден филм, в който участваха таваришчите Андрей Райчев и прафесар Ива Хръйстав - за да плашат украинците, че да си европейска страна е "лошо", е равно на смърт!)!

Такава е моята теза. Но тя има и допълнение: виновни сме и всички ние, дето се смятаме за нормални човеци. Защо ли?

Ами защото ние се гнусим да участваме в дискусии с "копейкаджиите", с комуноидите, с троловете, чиито глави са пълни със сърпове, чукове и с петолъчки, пардон, сега вече са пълни и с пречупени кръстове, със свастики! Да, ний сме чистички, не щем да си оцапаме девствените съзнания с тази мръсотия, нали така? "Недей, Грънчаров, спори с тия бре, толкова ли си прост да се бориш със свине: ще се оцапаш бе, смисъл никакъв няма, престани, Грънчаров!". Всеки ден ми казват така. Блокирай троловете бе, елиминирай ги, освободи се от тях, ето ние тук ще си водим нашите умно-красиви възвишени разговори, а свинете нека да си се излежават в своята кал, в мръсотията си!

В нашия Философски клуб (с това завършвам, не се плашете, ще спра!) се изпокарахме щото аз обявих, че в него може да идва всеки, който поиска, т.е. има пълна свобода. И дойдоха всякакви, дойдоха много от "простите", аз почнах да разговарям и с тях, а умните малко по малко се изпариха, изчезнаха, като ме обявиха за луд: я го виж ти, философ бил, пък говори с тъпанарите, а нас, умните, ги прогони!?

Това е положението. Темата е огромна, но спирам, за да си починете от четене и мислене.

Хубав ден на всички!

Добави в Svejo

Какво е да си човек?

 

Какво е да си човек?

Човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и като такъв, какъвто иска да бъде, затова човек не е нищо друго освен това, което сам се направи. Избирайки да бъдем това или онова ние в същото време утвърждаваме ценността на това, което избираме, защото не можем да изберем лошото.

Споделям възгледа на Достоевски, че ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено. Но човекът е свободен, човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен.

„Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.“

Човекът е бъдещето на човека. Декарт казва, че човек трябва да надмогне по-скоро себе си, отколкото света.

„Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува само доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.“

„За да достигна до някоя истина за себе си, аз трябва да премина през другия. Другият е неотделим от моето съществуване и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на собствената им съвкупност е разкриване и на другия като поставена пред лицето ми свобода, която желае и мисли в съгласие с мен или противоположно на мен.“

Има универсалност на човека, тя обаче не е даденост, а непрестанно бива конструирана. Човекът сам себе си прави, той не е изначално осъществен, готов, той сам се прави, избирайки морала си, а натискът на обстоятелствата е такъв, че той не може да не избира. Нашата свобода зависи от другите, а тяхната от нашата.

Човекът се реализира като човек не като забягва в себе си, а като търси постоянно цел извън себе си, която цел е някакво освобождаване, някаква конкретна реализация.

Жан Пол Сартр (По книгата на проф. Валери Динев ЖИВОТЪТ, от която извадих само цитатите)

Добави в Svejo

Какво е животът за Хосе Ортега-и-Гасет?

 

Какво е животът за Хосе Ортега-и-Гасет?

Ето какво:

"Ние живеем не за да мислим, а, напротив - мислим за да живеем."

Животът на човека винаги се движи по ръба на пропастта и неговата съдба е да се опита да запази равновесие.

Човекът се различава от останалите същества и по това, че му е присъщо да се загубва в дебрите на своя живот, да изчезне вътре в самия себе си.

В живота ние съществуваме, съществуването винаги предполага съпротива. Ние не задаваме живота на самите себе си, а ние го срещаме и то именно тогава, когато срещаме самите себе си. В резултат на това ние може да изберем в него едно или друго свое място, но като цяло на никого не е дадена възможността да избере за себе си жизнения си свят.

Ние не можем да изберем своя век, месец, число, още повече някакъв свят, където бихме искали да съществуваме. Животът, т.е. жизненото или човешкото битие, не понася каквато и да е подготовка, предварителен опит. Животът е изстрел в упор.

Като цяло нашият живот не е представен пред нас в готов вид, на всеки е съдено да го осъществи, сътвори.

„Животът, както той е зададен, е съвършено пуст и човек е обречен постепенно да го запълни, настани.“ 

Това е същността на нашите жизнени дела. На никое растение, на никое животно нищо подобно не му се полага да предприеме.

Човекът е изправен пред различни възможности. Пред това разнообразие на човек не му остава нищо друго освен да реализира своята свобода. Да повтарим думите на Питагор „Quod vitae sectabor iter?“ („Какъв път в живота аз да избера?“)

По този начин човек е изправен пред избора на много обстоятелства, които му предлагат много варианти. Така че животът е един кръстопът, едно постоянно съмнение, което обаче е изпълнено с надежда. От своя страна обаче животът на всеки човек е непредаваем, никой не може да ни замени в избора на личното дело.

Говорейки за живота обикновено забравяме наглед най-същественото — нашият живот винаги и преди всичко е изясняване на възможното. Нашият живот е път, където се пресичат различни възможности, които ние трябва да изберем.

Да живееш значи да попаднеш в орбитата на определени възможности. Да живеем значи да попаднем в кръга на обстоятелствата или на света. Това е изначалното значение на понятието „свят“. Това е съвкупност от наши жизнени възможности.

„Животът е преди всичко нашият възможен живот, това, което ние сме способни да станем и как да изберем възможното — наше решение е това какво в действителност да станем.“

Да живееш значи да бъдеш вечно осъден на свобода, вечно да решаваш какво ти да станеш в този свят. Не е правилно, че в живота „решават обстоятелствата“. Напротив: обстоятелствата са винаги новата дилема, пред която сме заставени да вземем решение. Решава обаче нашият характер.

Да живееш значи да се вживяваш в света.

„Да живеем означава да се чувстваме ограничени и по тази причина да сме задължени да се съобразяваме с онова, което ни ограничава.“ 

В живота си човек трябва да служи на нещо висше.

Животът е зов към всичко съществуващо, с което ще влезем в борба с него. Човешкият живот и всичко имащо отношение към него има постоянен, абсолютен риск.

В определена степен, животът не е нещо веднъж завинаги дадено.

„Животът е това, което ние трябва да създадем за себе си.“

Да живееш значи на първо място да приложиш максимално усилие за да възникне това, което още не е, за да възникне самият човек.

„Обаче животът не е просто човек, т.е. не просто живееш, животът е преди всичко драма, под ударите на която човек съди за плановете на последните сили, претърпявал е корабокрушение в света. Животът е подложен на различни превратности. Животът отговаря на едно, в най-висша степен оригинално условие — че ние винаги може да го оборим. Човек във всеки момент може да прекрати съществуването си.“

В определена степен светът е жизненият ни хоризонт.

„Да живееш значи да реагираш на нашата абсолютна незащитеност, да създаваш надеждност за някакъв свят, да вярваш, че светът е такъв какъвто той е, че да съобразим с него нашия живот, за да живеем.“

В определена степен животът е време, както показа Дилтай и потвърди по-късно Хайдегер. Човекът във всеки момент от своя живот се намира в определена възрастова фаза — възрастта е постоянно пребиваване на човека в отрязъка от отпуснатото му немного време.

Животът е непредаваем, всеки живее не само за себе си, с една дума да живееш това значи да си самотен, животът е пълна самота. От друга страна, нашият живот е невероятна жажда за общуване, общество и преживявания.

„Животът — това е животът на всеки и всеки е длъжен да преживее изключително своя живот и то изключително сам.“

"Ако ви болят зъбите, то те болят вас, а не някой друг. Това е ваша болка. Моите проблеми и моята печал винаги са мои. Моя живот съм обречен да съзиждам само аз.“

Определено може да се каже, че нашият живот е постоянно преминаване от едно към друго. В това отношение човекът е самовглъбено животно, а животът е ритуал и то твърде сложен. Животът на всеки човек е уникален, за него това е някаква коренна, фундаментална реалност.

„Да встъпиш в живота се оказва да си захвърлен в обстоятелствата, в хаотично и враждебно сборище.“

Животът винаги е насочен към бъдещето.

„Ние изначално сме ориентирани към бъдещето, като че ли сме захвърлени в него. Обаче бъдещето е нещо съществено, проблематично — то е лишено от конкретен образ, не може да го настъпиш по краката.“

Какво ще бъде в такъв случай?

„Бъдещето е винаги многообразно, то е маса възможности на това, което е способно да се реализира.“

Да се реализират могат най-различни възможности достигащи до противостоящи една от друга. Оттук и парадоксалната и твърде съществената за нашия живот ситуация: в човека няма друго средство за ориентиране на себе си по отношение на бъдещето, освен да овладее миналото, образа на което е ясен, конкретен и неизменен. Именно затова да живееш значи да осъзнаеш себе си захвърлен в бъдещето; ние отскачаме от него като от гранитна скала и попадаме в миналото, от което на свой ред се отблъскваме, за да може отново да го достигнем. Само в миналото ние намираме сред бъдеще реалността.

Ние не помним миналото „просто така“. Ние помним миналото затова, защото очакваме бъдещето и предвид него. Само в миналото човек може да хване кораба, с който ще отплува в невидимото бъдеще.

Човек често пъти изпада в отчаяние; то не е нещо външно на него, което може да настъпи или да не настъпи, не и да се освободи от него когато му хрумне. Човек започва да разбира отчаянието като своя същност, своя натура.

„Животът в самота всъщност не е нищо друго, освен отчаяние.“

Хосе Ортега-и-Гасет

(По книгата на Валери Динев със заглавие ЖИВОТЪТ. Която е пълна с цитати. Аз просто оставих всичко онова, което принадлежи на Ортега. Махнах професорския баласт.)

Добави в Svejo

Учители, къде сте? Интелектуаци, защо мълчите? Духовни водачи, онемяхте ли? Защо спите, скъпи учени умници?! Какво чакате? Да се изпоудавим в морето от простотия ли?

Учители, къде сте? Интелектуаци, защо мълчите? Духовни водачи, онемяхте ли? Защо спите, скъпи учени умници?! Какво чакате? Да се изпоудавим в морето от простотия ли?

Искам да поставя един важен въпрос, който е добре да бъде обсъден по-широко.

Всеки човек нещо е учил и разбира от дадени неща или от едно нещо - имам предвид по-задълбочено. Няма как даден човек да разбира от всичко, да знае всичко. По тази причина е много глупаво даден човек да се изказва по всички теми "напълно компетентно", с претенция, че неговото мнение е "истина от последна инстанция". Всяка жаба, дето се казва, трябва да си знае гьола. А в наше време в Мрежата е пълно с хора, които са се вманиачили, че знаят всичко, изказват се по всички въпроси, не слушат по-запознатите, по-умните, по-подготвените, експертите.

Настъпи ерата на "тоталната демокрация", на "пълното равноправие", при което таксиметровият шофьор, дремещ в таксито си на стоянката за таксита, се изказва, примерно, в тик-ток по абсолютно всички въпроси, той, моля ви се, разбира от всичко, от политика, от дипломация, от философия, от религия, от мистика, от икономика, от финанси, от образование, от психология; същото важи и за продавачката на цветя, която има самочувствието на експертка по всички теми и проблеми. В тази говорилня, пълна с маниаци-всичкознайковци, разумните гласове не могат да се чуят, а господстват профаните, дърдорковците, простаците, тях никой не може да ги надприказва, от което, разбира се, публичните дискусии се обезсмислят, отиват по дяволите, вместо да напредваме в търсенето на истината (дебатирането, дискусиите са начин на съществуване на демокрацията, т.е. на нормалното човешко общество!), всичко в крайна сметка отива по дяволите, вместо да се обогатяваме, вместо да си помагаме за да се развиваме като пълноценни личност, масово днес хората затъпявят, озлобяват се, опростачват се.

А Мрежата е измислена за друго: за обмен на знания, идеи, информация, за умствено, за духовно обогатяване на хората, не за опростачване; всичко биде изтълкувано наопаки и беше изопачено да крайна степен. Изглежда така не е само у нас, а навсякъде. В резултат се стига да странни феномени: тъпанарят Тръмп стана президент на САЩ, а пропагандистът-чалгаджия таваришч прафесар Ива Хръйстав у нас минава за "голем учен", моля ви се!

Какво да правим в тази ситуация? Можем ли нещо да променим и то към добро? Промяна е нужна, да затъваме в тресавището на маниите, на дърдоренето, на безсмислието, на простотията е глупава работа.

Моето мнение е, че и тук, както и във всяка сфера на живота, се налага да се борим, да правим нужното да надмогваме деформацията. Без борба нищо добро не е било постигнато в живота и в историята. Самият живот е борба. (Борба за истината, за доброто, за правото, за справедливост, за свобода, за идеали, ценности!) Отделният индивид всеки ден би следвало да се бори със собствените си недобри склонности, желания, страсти, мании и пр.

А пък в общността (раз)умните, добрите хора не трябва да мълчат, гнусейки се от ширещата се наоколо простотия, а трябва да започнат да се борят със самонадеяните празнословци, със словоблудците, с дърдорковците. Къде са добрите учители, къде са стойностните професори, къде е истинската т.н. интелигенция, къде са интелектуалците, писателите, духовните водачи или пастири?! Какво правят те, с какво са заети, защо не си изпълняват своята тъй важна, отговорна, възвишена просветителска, възпитателна мисия?! Защо мълчат, защо не се чува техният глас?

Единици са тези интелектуалци, които участват в дебатите, във всекидневните дискусии, а повечето високомерно мълчат, сакън да не се оцапат?! (Те, моля ви се, с простаци не щат да говорят, това било под тяхното достойнство!!!) Добре де, но ако умните се самоизолират и капсулират в своя кръг, ако се гнусят да разговарят с "простия народ", тогава няма ли да стане така, че народът хептен да се опростачи, да затъне в глупави мании, да отдаде душата си на конспиративна, на отровна руско-кагебистка имперска пропаганда примерно, да стигне до жалкото положение да не може да различана истина от лъжа, добро от зло, грозно от красиво, право от криво и т.н.?! (И не само това, но се стига дотам такива хора да загубят разсъдъка си до положението злото да смятат за "добро", а доброто - за "зло", истината да смятат за "лъжа", а лъжата - за "истина" и т.н.!) Давате ли си сметка, драги интелектуалци, че вашето мълчание е съучастие, е подпомагане тъй разюзданата вакханалия на простотията, на маниащините, на празнословието, на бездуховността, на безчовечността?!

Спирам дотук. Мисля, че казах главното. Аз много пъти съм крититувал въпросната интелектуална (а това значи и демократична!) общност за проявяваното късогледо високомерие, за мълчанието й, за грандоманията й, за това, че такива хора с гнусят да разговарят с "прости хора". Неслучайно Иво Инджев написа, че "Мълчанието е злото!" (а не злато!), но кой ли ти слуша? Единици са, на пръсти се броят интелектуалците, които участват в публичните дебати, но и те се изявяват главно по телевизиите, в големите сайтове, но няма да ги видите във форумите, където простотията необезпокоявана триумфира, шества, нагло трови душите особено на младите.

И след това се чудим защо младите не могат да мислят, да разбират, да четат, да разговарят, защо мнозина от тях са умствени и морални инвалиди и дори изроди?! Сега разбрахте ли защо това е така?

Учители, къде сте? Интелектуаци, защо мълчите? Духовни водачи, онемяхте ли? Защо спите, скъпи учени умници?! Какво чакате? Да се изпоудавим в морето от простотия ли чакате?

Приятни размисли ви желая!

Добави в Svejo

Как станах не просто "професор", а "народен професор"?

Как станах не просто "професор", а "народен професор"?

Кой знае защо в сайта на телевизията 7/8 са ме представили ето как:

В предаването се включва проф. Ангел Грънчаров, който анализира състоянието на медийната среда в България, поведението на националните телевизии, свободата на словото и пропагандата, поляризацията на българското общество по темата Русия-Украйна, както и обществените реакции след участието на Мартин Карбовски в БНТ.

Това са написали там техническите лица, предполагам, щото водещият Крум Савов ме представи в предаването коректно, а именно като философ. Не като професор. Но ето как реагираха на този факт оплювачите в блога ми:

Защо се представяш за професор бе, шарлатанин?!

Това пише един анонимник там. Приписват ми, санким, на мен, че се представям, видите ли, с фалшива титла. Аз никога и никаде не съм се представял като "професор" (за мен тази титла не била никога жилана, камо ли пък мечта на живота, както е при толкова много други хора!). Прочее, почти всичките ми състуденти (особено тези от Санкт-Петербург, станаха професори, дори и най-некадърните - да не споменавам имена!), само аз (и един особено стойностен човек, философ, автор на чудесни книги!), не станахме професори (но ние и двамата и не сме го искали, то не е било цел за нас!). Както и да е, ето обаче, че напоследък доста хора ме наричат "професор", дали защото физиономично приличам на такъв, дали защото съм започнал да говоря като "професор" (опази Боже!), не знам точно защо, но е факт, че почти масово ме наричат "професоре".

Аз пък, понеже обичам да ядосвам една особено скудоумна част ат населението, започнах да се наричам "народен професор", т.е. един вид народът, а не някакви си там тъпи "нАучни съвети", са ми присъдили титлата, което за мен е голяма чест все пак, нали така? ("Само просяците са скромни!", твърди поетът Шилер.)

Та така, за майтап и с терапевтично-възпитателна цел (спрямо оплювачите ми, копейкаджиите!), аз тепърва все по-често ще се наричам "НАРОДЕН ПРОФЕСОР", да видим дали това ще има известен благотворен ефект върху най-озлобената част от народната ни природопопулация.

Спирам дотук.

Приятна вечер!

Добави в Svejo