Болни хора ли са в наше време ония странни индивиди, които в уединение обичат да четат книги и да мислят?
Ето две изказвания, които ни навеждат на обозначения в заглавието проблем:
Изолацията на изкоренява стреса, а сама се явява стрес. Самотата е благодатна почва за болестите.
Ирвин Ялом
Който не обича самотата, той не обича и свободата. Защото човек е истински свободен единствено когато е сам.
Артур Шопенхауер
(Той на друго място пише, че не обичат самотата "плитките" умове и души, които по тази причина обичат многолюдните компании само защото чрез тях се мъчат да избягат от... собствената си компания, т.е. те самите не издържат своята тъй скучна и празна откъм смисъл компания; затова който не може да остане насаме със себе си, с това признава, че той самият за себе си не е интересна и приятна компания; предавам по смисъл твърдението на Шопенхауер.)
И така, кой от двамата мислители е правият, т.е.:
Самотата почва за болести ли е или, напротив, е убежище за свободолюбивите и мислещи индивиди, които сами на себе си са приятна компания?
Дали според съвременния мислител Ялом не излиза, че който от съвременните хора обича самотата, щото тя му дава възможност за се вглъби в мислите си, е... болен човек? Да мислиш в уединение, да четеш книги в уединение нима е признак за болест, за болен дух в нашето тъй напреднало време?
Питам само. Прочее, можем да обсъдим тази тема в нашия Философски клуб, той започва след малко, минути след 8 часа в ютуб-канала "Паралел 42".
Заповядайте при нас! Вашето мнение може да има значение за постигането на истината!
