Здравейте, уважаеми дами и господа мислещи българи и българки,
Предлагам дискусия в нашия Философски дискусионен клуб по ето този въпрос, който се роди тази заран:
Предлагам дискусия в нашия Философски дискусионен клуб по ето този въпрос, който се роди тази заран:
... В своите книги и лекции Питърсън описва хаоса като “женствен”. Редът, разбира се е “мъжествен”. Така че опасността да бъдеш надвит от хаоса всъщност е заплахата да бъдеш надвит от женствеността. Напрежението между хаос и ред се развива както в личната сфера, така и в по-широкия културен пейзаж, където хаосът е насърчаван от тези “неомарксистки постмодернисти”, чието нечестиво влияние поражда радикален феминизъм, политическа коректност, морален релативизъм и политики на идентичността.
В сърцевината на питърсъновата социална програма е идеята, че трябва да се противопоставяме на яростната атака на женствеността. Мъжете трябва да станат твърди и доминиращи – и в ума на Питърсън жените искат същото. В “12 паравила…” той казва следното: “Ако са здрави, жените не искат момченца. Те искат мъже… Ако са силни и издържливи, искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен”. “Здравите” жени искат мъже, които да ги превъзхождат. Това е причината Питърсън често да прави препратки към юнгианския мотив за героя: боец с квадратна челюст, който подчинява женствените сили на хаоса. Не бъди мухльо, казва ни той. Бъди истински мъж. ... (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Под публикация в блога ми със заглавие Защо не трябва да допускаме спекуланти като Костя Копейкин да тровят отношенията ни с Македония?, съдържаща мой видеокоментар по темата, се изказаха много... комуноиди-путинофили, разбира се, но има един епизод, съдържащ мой диалог с един прочут дългогодишно подвизаващ се в блога ми таваришч, нарекъл се "Бачу Колю", който е прочут с русофилщината и комуноидщината си; понеже в този кратък диалог он, доведен от мен до състояние на екзалтирано възмущение, сиреч, иначе казано, до бяс, без да се усети, подобно на древногръцки оракул, изрече нещо знаменателно (уподоби ме на великия Сократ, представяте ли си!), нема начин да не го извадя отделно в съответната публикация, щото съм крайно много поласкан от великолепната, направо страхотна и донякъде почти напълно несправедлива оценка, която тоз тъй бойко настроен за руската "правда" и за руския "нов световен ред" таваришч без да иска ми даде; ето, четете, убедете се сами: