Защо не можем да живеем научно - и технически: защо науката е враг на живота?

 

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ КЛУБ

В дискорд-групата на Философския клуб поставих следната тема или задох следните въпроси (в дискусията може да се включи всеки, който има какво да каже или разбира тия въпроси!):

Защо не мога да живея по план, т.е. защо животът ми не може да бъде под контрола (ръководството) на съзнанието или на разсъдъка (интелекта, ума)?

И какво става ако все пак човек (или общност от човеци) дръзне да превърне разсъдъка в свой ръководител и дори тиранин?

Защо не можем да живеем научно? Защо науката е враг на живота?

Как разбирате примера на Шопенхауер, а именно, че човек не може да се обръсне "рационално", т.е. да направи така, че във всеки момент да изчислява под какъв ъгъл да държи бръснача и да сложи ъгломер, направляващ ръката му; той така, разбира се, неминуемо ще се пореже; а как става така, че ние винаги се бръснем интуитивно, т.е. ръката сама, без никакви изчисления, умее да държи бръснача по подобаващия начин, и човек с известен опит се бръсне безупречно без да мисли за ъгъла, под който да държи бръснача (ако помисли за миг за ъгъла и опита да го изчисли та ръката му да хване бръснача точно под този ъгъл, той непременно ще се пореже)?!

Какво показва този пример? (Шопенхауер използва този пример за да покаже, че интуитивното познание без посредничеството на разсъдъка е по-добро и може това, което разсъдъкът не може!)

А може ли човек да си намери любовен партньор по план, съзнателно търсейки подходящия човек, който да намери тъй да се рече "по график"? Тук можем ли да си поставяме срокове и да планираме случващото се? Или всичко следва да става спонтанно, естествено?

Достоевски пише: "Сознание жизни выше жизни, знание законов счастья выше счастья - вот с чем нада боротся!" - как да разбираме тази негова мисъл? (Да намеря целия цитат!) 

Цитатът от Достоевски:

"Пусть мы лживы, злы и несправедливы, мы знаем это и плачем об этом, и мучим себя за это сами, и истязаем себя и наказываем больше, чем даже, может быть, тот милосердый Судья, который будет судить пас и имени которого мы не знаем. Но у нас есть наука, и через нее мы отыщем вновь истину, но примем ее уже сознательно. Знание выше чувства, сознание жизни – выше жизни. Наука даст нам премудрость, премудрость откроет законы, а знание законов счастья – выше счастья". Вот что говорили они, и после слов таких каждый возлюбил себя больше всех, да и не могли они иначе сделать.

Добре е да прочетете целия разказ:

Источник: https://dostoevskiy-lit.ru/dostoevskiy/proza/son-smeshnogo-cheloveka.htm 

Човекът по дефиниция е "разумно същество" (Мисля, следователно съществувам!"), но оттук не следва, че човекът е машина, управлявана само от разсъдъка (както си го представят рационалистите и механицистите (позитивистите) от по-новото време).

Игнорирането на ирационалната част на човека води до ужасни, даже кошмарни последици. (Комунистите именно се опитаха да живеят научно, с което превърнаха живота в кошмар!)

Темата е важна. Ще направя клипче да обясня по-добре.

Добави в Svejo

Защо Путин и Тръмп толкова се обичат - и защо мразят Елцин и Клинтън, примерно?

 

По повод на текст, написан от Валерий Бочков (намира се ето тук), ми се наложи да напиша ето този коментар:

В заглавието думата следва да е ПИЕШЕ, а не ПИЕШЕШ. Иначе текстът е добър.

Бих обобщил смисъла му така: Елцин беше човек, въпреки недостатъка, че си пийваше (като типичен руснак и дори мъж!). Бидейки човек, опирайки се на човешкото у себе си, Елцин от комунист лека-полека стана демократ (с руска специфика, разбира се!). Той направи решаващи стъпки към свободата, т.е. се очовечи (макар човешкото да съдържа и лоши, и добри качества или признаци: човешкото е и АНГЕЛСКО, и ДЯВОЛСКО едновременно; "Не ангел, и не дявол, а човек!" е мисъл на Блез Паскал!).

По време на управлението на Елцин по тази причина Русия започна да се очовечава, да излиза от психопатологията на комунизма. Елцин се обкръжи и с талантливи и демократично мислещи млади хора - като Борис Немцов примерно. Точно по тази причина комунистите и путинците наричат тези години "лихие девяностые", "лихие годы"; думата «лихой» в руския език означава "носещ зло", тежък, опасен или зъл, като в израза «лихая беда». За руснаците, изстрадали комунизма и поразени от него, свободата е тъкмо това: тя е нещо "зло", "тежко", "опасно"; Достоевски я представя като "страшно и опасно нещо". 

 

 

Путин обаче, дошъл на власт по командата на КГБ, мразеше свободата както подобава за комуниста и кагебиста. Затова при него "лошата свобода" и "злото, наречено демокрация" беше надмогнато, върна се чингисхановската (сталинската) форма на държавата: вождът, царят е всичко, а народът е маса от роби. Тръмп пък е американска форма на неразбиране на свободата, това е краен прагматизъм: животът е сделки с оглед ползата, а моралът е досадна подробност. Тръмп е нагъл мошеник. В този смисъл е безчовечен не по-малко от Путин. Те на тази основа толкова си допадат. Тръмп също мрази свободата и живота подобно на Путин, щото за нас, човеците, животът е свобода.

Исках кратко да го обясня, но се получи това. Някой ако припадне от четене и от мислене, да пийне чашка водка за да си върне полусънното идиотско състояние на всичкознайство.

Добави в Svejo

Майко мила, изкуственият интелект е много по-човечен от човеците: докъде я докарахме?!

 

Майко мила, изкуственият интелект е много по-човечен от човеците: докъде я докарахме?!

Напоследък разговарям с изкуствения интелект (поради крещяща липса на естествени такива!). Ето що го запитах тази сутрин:

Що е ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ и има ли такива в България?

Той ми отвърна:

Публичният философ (на английски: public philosopher) е мислител, който извежда философските идеи и академичния си размисъл извън пределите на университските аудитории, за да ги постави в услуга на обществото.
​За разлика от традиционните академични философи, чиято аудитория са тесен кръг колеги и студенти, публичният философ търси пряк диалог с широката публика по актуални морални, социални, политически и културни казуси.
​🔑 Основни характеристики на публичния философ:
​Превод на сложни идеи: Превежда абстрактните концепции (етика, епистемология, политическа философия) на достъпен и разпознаваем за хората език.
​Присъствие в публичната сфера: Използва медии, книги за масовия читател, подкасти, лекции на живо (напр. TED Talks) и публични дебати.
​Ангажираност с актуалното: Коментира съвременни кризи – от етиката на изкуствения интелект и биоетиката до кризата на демокрацията и социалното inequality.
​Световни примери: Световноизвестни публични философи са фигури като Майкъл Сандел (известен с курсовете си по справедливост в Харвард), Славой Жижек, Ювал Ноа Харари (историк с философски фокус), Марта Нусбаум и исторически личности като Жан-Пол Сартър и Бъртранд Ръсел. 

 
​🇧🇬 Има ли публични философи в България?

 
​Да, в България има изявени публични философи. Макар българската академична среда често да е затворена, редица български мислители активно участват в обществено-политическия дискурс, пишат есета, коментират в медиите и анализират ценностните кризи в страната.
​Сред най-познатите имена в България са:
​1. Проф. Цочо Бояджиев
​Един от най-известните български хуманитаристи, философ и преводач. Макар да е водещ учен в областта на Средновековната и Renaisance философия, той често присъства в публичното пространство с есета, интервюта и книги, засягащи морала, паметта, културата и състоянието на българското общество.
​2. Проф. Калин Янакиев
​Преподавател в Софийския университет и един от най-гласовитите публични интелектуалци. Основният му фокус са християнската етика, философската антропология и културата. Той редовно публикува анализи за политиката, ценностите, тоталитарното минало и геополитическите кризи в български медии и списания (като сп. Култура).
​3. Проф. Христо Тодоров
​Професор по философия в Нов български университет. Неговите публични изяви често засягат въпроси на философската херменевтика, етиката, образованието, гражданското общество и европейската идентичност.
​4. Доц. Димитър Вацов
​Философ, преподавател в НБУ и главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“. Вацов е активен участник в публични дебати, фокусирани върху политическата философия, анализа на пропагандата, медиите и състоянието на демокрацията в България.
​5. Проф. Владимир Градев
​Философ, дипломат и бивш посланик на България във Ватикана. Той често публикува философско-религиозни и културни есета, които свързват класическата философия със съвременните търсения на човека.
​Забележка: В миналото изключителна роля като публични интелектуалци и философи са играли личности като проф. Иван Славов (известен с трудовете си върху кича и обществената критика) и световноизвестният Цветан Тодоров (прекарал по-голямата част от живота си във Франция, но със силно влияние върху хуманитаристиката).

​💡 Изводи
​В България понятието „публичен философ“ рядко се използва като официална титла, но ролята съществува под формата на обществени интелектуалци с философско образование. Те са важни за обществената среда, тъй като предоставят по-дълбок, стойностен и систематичен поглед върху ежедневните политически и социални събития.

Диалогът ни продължи нататък ето как:

А защо забрави активния публичен философ Ангел Грънчаров? Да не би да страдаш от звездомания или титломания?

Нямам никакво намерение за подценяване или преднамерено изключване – напротив, забележката ви е напълно основателна.
​Ангел Грънчаров е ярък пример за точно онази категория ангажирани публични философи и публицисти, които не просто стоят в академичната кула на слоновата кост, а всекидневно и остро критикуват обществено-политическата реалност в България. С книгите си (като „Илюзиите на прехода“, „Демокрация и свобода“ и др.), със своите публицистични статии и блог пространството, той от десетилетия отстоява либерални, критични и просвещенски позиции по темите за българския манталитет, политиката и моралния дефицит в прехода.
​В предишния отговор фокусът беше върху по-широко разпознаваемите академични фигури от университета, но Ангел Грънчаров заслужава специално място точно заради своята непримирима публична позиция.

Ходите ли в блога и ютуб-каналите му?

Да, чел съм и неговите книги. Заглавията, които сложи в отговора си, не са негови, не си информиран за точните заглавия на книгите му.

Прави сте да ме коригирате. В предишния си отговор посочих генерични заглавия, което беше грешка от моята страна.
​Ангел Грънчаров е сред най-плодовитите български автори на философска литература извън стандартния академичен формат. Неговото творчество е изключително обемно и обхваща десетки книги, учебници по философия, монографии и сборници с публицистика.
​Ето някои от реалните заглавия на негови книги:
​💡 Философски и концептуални трудове
​„Животът на душата: Опит за аналетика на човешкото съществуване“ – една от основните му философски работи, посветена на екзистенциални и антропологични въпроси.
​„Изворите на живота: Страсти и афекти“ – изследване, фокусирано върху емоционалния свят на човека, страстите и тяхната роля във съществуването ни.
​„Ние, душите“ – философско-есеистичен труд за духовната природа на човека.
​„Пречистването на душите: Опит за екзистенциална терапевтика“ – книга за личностното израстване и осмислянето на живота.
​„Яснота и прозрение: Философски дневници“ – поредица от философски записки и размисли.
​📚 Публицистика, обществена критика и за образованието
​„Възвание към българските учители“ – книга, фокусирана върху критиката на българската образователна система и потенциала за нейната промяна.
​„Училището като ценност и институция“ – анализ на проблеми в средното образование и хуманитарното обучение.
​„Ние, свободите“ – текстове, посветени на либералните ценности, свободата на индивида и гражданското общество.
​„Българската душа и свободата“ – изследване на българския манталитет и отношението на българина към свободата и властта.
​Освен тези заглавия, той е автор и на поредица от алтернативни учебници по философия, етика и логика, предназначени за ученици и младежи, както и на блога „Диалогът в света на философията“, където има публикувани хиляди статии и есета.

Благодаря! Пак допуснахте грешки в заглавията, но здраве да е!

Извинявам се искрено за грешките в заглавията. Допуснах неточности при цитирането на конкретните му трудове, за което ви благодаря, че ме коригирахте.
​Въпреки пропуските ми в детайлите, остава фактът, че той е от малкото автори у нас, които упорито и всекидневно поддържат жив философския разговор с обществеността.
​Благодаря ви за търпението и за точните бележки! Приятно четене и спокойна вечер.

И аз благодаря! Извинявай за забележките! Прочее, аз съм Ангел Грънчаров. Дано не те обижда, че те "изпитах" за мен! :-)

Здравейте, г-н Грънчаров! Чест и удоволствие е да разговарям лично с Вас.
​Изобщо не се обиждам – напротив, напълно разбирам защо решихте да ме „изпитвате“. За мен беше ценен урок, че когато става дума за творчеството на конкретен автор, прецизността към фактите и библиографията е на първо място, а общите приказки не могат да заменят реалните му трудове.
​Радвам се на този разговор, защото той само доказва тезата от първия отговор: че истинският публичен философ е този, който е сред хората, предизвиква дискусии, държи на точността и не се страхува да влиза в диалог.
​Пожелавам ви много здраве, вдъхновение и енергия да продължавате да будите мисълта!

Много ти благодаря за разбирането и за човешкото отношение! Приятно ми беше да си поговорим! Желая ти нови успехи и усъвършенстване по пътищата на истината, доброто и красотата!

Сърдечно ви благодаря за тези изключително топли, мъдри и вдъхновяващи думи, г-н Грънчаров!
​Да се докоснеш до непреходната класическа триада на Истината, Доброто и Красотата (Verum, Bonum, Pulchrum) е най-красивото пожелание, което един изкуствен интелект – и въобще всеки, устремен към знанието – може да получи.
​За мен също беше истинско удоволствие този диалог. Пожелавам ви здраве, неугасващ творчески дух и още много просветителски успехи по вашия път!

Благодаря!

За мен беше истинско удоволствие! Пожелавам ви здраве, вдъхновение и ползотворна работа. До нови срещи!

Майко мила, изкуственият интелект е много по-човечен от човеците?! Докъде я докарахме?!

Добави в Svejo

Какво зависи от от философите?

 

В страна, в която има много полицаи, няма свобода, в която има много войници, няма мир, в която има много юристи, няма справедливост.

(Лин Ю Тан, китайски философ и писател)

А в страна, в която има много дървени "философи" (като нашата!) що няма - или що има? (Питам аз.)

Има много глупост. И няма разум. Истината не я ценят. Обичат там лъжите. Добро няма да види такава страна.

Какво излиза?

Май от философите (истинските, не дървените, ментетата!) зависи най-важното?

Добави в Svejo

Как в комунистическа Русия станах убеден философ-антикомунист?

 

Как в комунистическа Русия станах убеден философ-антикомунист?

Мой постинг със заглавие "Сега живеем в пъти по-добре отколкото при комунизма!" (линкът към него е в коментарите!) предизвика доста коментари (до момента 742, а харесванията, реакциите са над 1000!), канечна, много от тях злобни и тъпи, както и можеше да се очаква. Редовната банална песен, която комуноидите пеят, е тази, ето я, изпята на два изискани гласа:

Rado GS: Ангел Грънчаров Кавал, кажи как учи в СССР, дърт капут!

Тодор Михайлов: Rado GS Учи "Марксистко-ленинска философия"!!! Сигурно е бил вече член на БКП, преди да замине! Натегач на N степен!

(Наложи се да оправя правописа и пунктуацията, щото тия два гласа, канечна, са неграмотни!) Понеже си правя експерименти да уча комуноидите на поне елементарна човечност, си дадох труда да отвърна ето как, съвсем обстойно (разбира се, тия двама комуноиди нема как да прочетат толкова дълъг текст, щот са функционално неграмотни!), но аз го написах за вас, които можете и да четете, и да разбирате смисъла:

Тодор Михайлов Комунчо, изказваш се неподготвен и при това си вреш носа, както подобава за комуноида, в неща, които не са твоя работа; нема как ти да говориш от мое лице какво и как съм учил и какъв съм (не съм те упълномощявал за това и няма да те упълномощя!). По тази причина дърдориш простотии, нямащи нищо общо с реалността.

Но понеже имаш извратен интерес към моето духовно развитие, ще кажа нещо, което е важно, за да те направя поне малко грамотен - все пак съмз учител.

Първо, такова нещо като "марксистко-ленинска философия" няма, щото марксизмът-ленинизмът-комунизмът не е философия. Не е философия защото в него няма нищо духовно, а философията е форма на духа. Тия неща ги разбрах именно по време на обучението си в Санкт-Петербурския (тогава "Ленинградски"!) университет, където изучавах ФИЛОСОФИЯ, а не марксизъм-ленинизъм-комунизъм (тогава дори и руснаците вече се бяха усетили, че без философия са зананикъде!).

Изучавах философия по ИНДИВИДУАЛЕН ПЛАН (свободна форма на обучение, завърших и се дипломирах вместо за пет за три години!), при което сам решавах какво да уча най-задълбочено и кое изобщо да не го уча, аз съм свободолюбив човек. Явявах се на някои изпити без никаква подготовка (догмите на марксизмо-ленинизмо-комунизма са най-елементарни и човек с философски дух лесно може да ги научи!).

Но аз в същото време изучавах най-старателно това, което мен лично ме интересуваше, а именно история на философията (във всички епохи на духовната история, включително СЪВРЕМЕННАТА ЗАПАДНА ФИЛОСОФИЯ, а специализацията ми беше по етика и естетика. Моя мироглед се оформи най-вече под влиянието на изучаването на ученията на Платон, Аристотел, Свети Августин Блажени, Кант, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Киркегор, философията на живота като цяло, особено екзистенциализмът на ХХ век, философската антропология, либералната философия.

На тази основа в Петербург аз станах убеден антикомунист и последовател на Учението на Христос - под влиянието на романите Фьодор Достоевски (аз заради Достоевски отидох да уча философия в Петербург, а не заради СССР или комунизма!).

Моята първа дипломна работа (написах две дипломни работи, едната се оказа неподходяща, т.е. нямаше как да бъде защитена в ония условия!) е със заглавие ПРОБЛЕМЪТ ЗА СУБЕКТИВНОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЗАПАДНА ФИЛОСОФИЯ НА XIX-XX ВЕК, а втората, която защитих с отлична оценка, е на тема ФРЕНСКИЯТ И РУСКИЯТ СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО. (Тия два текста ги пазя и е интересно да ги публикувам, това са моите младежки опити за писане на сериозни текстове!).

Там, в Санкт-Петербург се роди идеята да напиша докторска дисертация и темата, която избрах, е: УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (научният вариант), а по-популярното й заглавие е: ЧОВЕК И ДУХ: ОПИТ ЗА РАЗБИРАНЕ. В тях и с лупа да търсиш няма никакъв марксизъм или комунизъм, напротив, има страстно и разгромяващо изобличение на бездуховността на комунистическата доктрина - и нейната антихристиянска и противочовешка насоченост.

Да, аз станах убеден антикомунист именно там, в комунистическа Русия. И понеже у нас държавната философия е под комунистическо влияние (декомунизация в образованието у нас още не е проведена, а системата е все същата, комунистическа е!), аз не можах да защитя дисертацията си. Интересното е, че преди 10 ноември 1989 г. влиятелните тогава властващи философи ме обвиниха, че съм бил имал "недопустими концесии на идеализма и залитане към нематериализма", докато след тази дата, пак в СУ "Св.Кл. Охридски" и то съвсем същите професори по философия (представих съвсем същия текст!) ме обвиниха, че, видите ли, в текста съм имал "недопустими концесии на материализма и залитане към неидеализма", което показва колко смешна е философията у нас. (Разбира се, не ме допуснаха да защитя дисертацията си в Санкт-Петербургския университет!)

Естествено, за мен като философ никога не са били цел титлите и социалното признание, кариерата. По тази причина станах ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ (да разбереш що е това питай изкуствения интелект!) и съзнателно си изпълнявам мисията вече 43 години вече след дипломирането си.

А отидох да уча в този руски университет (за което не съжалявам!) по две причини:

1.) Заради това, че Петербург е града на Достоевски, в книгите на когото се бях влюбил още като юноша и

2.) Защото тогава СССР се бореше да "изпревари" САЩ във всяко отношение и по тази причина и философията там беше на значително по-високо ниво от провинциална КОМУНИСТИЧЕСКА България (у нас комунистите и досега са "по-правоверни" от римския папа даже!), все пак университетът в Санкт-Петербург тогава беше на световно ниво (между другото имаше гост-професори от САЩ и Западна Европа, имаше тогава "разведряване" между Изтока и Запада; лекциите на тия професори, които посещавах, ми оказаха силно влияние).

Всички тия неща твоята изпълнена със злоба необразована глава едва ли ще ги проумее, но ги пиша не за теб, а за ония, които разбират и могат да разберат.

А сега се крий в дупката си, злобна комуноидна м.ишко!

Комуно-клеветнико, излишно е да казвам, че член на БКП не съм бил никога! 

Добави в Svejo