На 9 май какво празнуват европейците и какво празнуват войнолюбците?

Какво празнуват европейците и какво празнуват робофилите?

Налага се тия дни да размишляваме - по повод на датата 9-ти май! - една дата, която в Европа се празнува като ДЕН НА ЕВРОПА (Европа значи мир, свобода, човечност!), а в Русия на този ден се прави военен парад, там ПРАЗНУВАТ ТЪРЖЕСТВОТО НА ВОЙНАТА и "ПОБЕДАТА" НА СМЪРТТА НАД ЖИВОТА, там празнуват ТЪРЖЕСТВОТО НА ВОЙНСТВЕНОТО ЗЛО!

Всъщност как така Русия да е победила: как сега живеят победените, именно германците, и как живеят "победителите", руснаците?! Коя е истинската победа?! Защо победените в пъти живеят по-добре от "победителите"?

Ще тръгна отдалеко в разсъждението си:

Войната е трагедия!

Пълно безумие и бесовщина е да се празнува трагедията! Да, войната е трагедия, войната е безумие, войната е бесовщина, войната е страшно зло! ДА ПРАЗНУВАШ някакво ефимерно-илюзорно ТЪРЖЕСТВО в безумието, наречено война, означава, че същите тези бесовски сили на войната са те превзели, направили са те роб на безумието, превърнали са те в зомби, в жив мъртвец, щото човекът, празнуващ ТЪРЖЕСТВОТО НА БЕСОВЩИНАТА, НАРЕЧЕНА ВОЙНА, е без душа, което пък означава, че не е ЧОВЕК!

В Русия даже децата в детската градинка ги обличат във войнишки униформи, т.е. ги подготвят за война!

Войната е СМЪРТ, а ПРАЗНУВАНЕТО НА ТЪРЖЕСТВОТО НА СМЪРТТА е всъщност тържество на безчовечността!

След войната (Втората световна, в СССР, в комунистическата Руска империя я наричат "ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА"!) след т.н. "Парад на победата" в 1945 г., много години не е имало паради на 9 май, даже Сталин и сталинистите не са се осмелили да ПРАЗНУВАТ страшната трагедия на народите на СССР, каквато е тази война. Хората на този ден тихо, мълчаливо са си спомняли страшните дни на войната и са страдали по загиналите в тази наистина СВЕТОВНА ТРАГЕДИЯ!

Някъде по времето на Брежнев започват да правят военни паради на 9 май за да се хвалят колко велики и могъщи са руснаците, пардон, комунистите. (Самият комунизъм е страшно безумие, той вечно войнствено, вечно агресивно безумие, комунизмът е ПОТРЕСАВАЩА БЕЗЧОВЕЧНОСТ; комунистите могат само три неща: да лъжат, да грабят, да убиват!)

Кагебистът Путин (КГБ е най-грозната същина и есенция на комунизма, същото можем да кажем и за нашата ДС!) обаче почна да прави военните паради всяка година по една-единствена причина: понеже самият отй е пълна мижитурка, безличник и изцяло злобно безчовечно същество, той прави парадите за да се чувства значим, т.е. да гъделичка своето тотално безумно, обезумяло, обезчовечено Его; тази кагебистка мижитурка установи КУЛТ КЪМ ВОЙНАТА, сиреч, КУЛТ КЪМ ВОЙНСТВЕНАТА БЕСОВЩИНА! Разпадна се СССР, а безумецът Путин реши да се обезсмърти като почне война за възстрановяването му, нещо повече, обезумя дотам, че почна война за да превърне света в РУСКИ: това е неговата психопатология, наречена РУСКИЙ МИР (т.е. това е продължение на комунистическата мания за комунизиране-порусначване на цялото земно кълбо, т.е. за комунистическа експанзия, която не може без война!

И в тази посока безумието на КГБ доведе дотам, че почнаха да лъжат, че Западът, че Европа и Америка били искали да завладяват Русия, да ги лишат от "свобода", в тази посока са пропагандните лъжи, че Европа и Америка "гният" и "загиват", че западняците били станали "роби" и прочие тъпотии. В същото време Путин и КГБ задушиха и погасиха всички кълнове и искрици на свобода и на демокрация, в Русия настъпи мъртвилото на сатанизма!

Първо Путин нападна Чечня на президента генерал Джохар Дудаев, после нападна Грузия на Саакашвили, накрая нападна свободолюбива Украйна. В същото време КГБ работи по дестабилизацията на всички страни не само в Източна, но и в Западна Европа. ("Брекзит" и пр.). Даже в Америка КГБ се намеси и простря злотворното си влияние: Тръмп помага на Путин да съсипе и разложи Америка, т.е. благодарение на Тръмп Путин се надява да превземе Америка отвътре: тръмпистите са нетата колона на Путин в Америка.

Положението е тежко. Но ние, поучени от опита на историята и на самия живот знаем добре: безумието и тиранията свършват (след временното им тържество!) така, както свърши Хитлер (в една яма, полят с бенцин и изгорен!),, така както свърши Кадафи (убит от разярената тълпа!), както свърши Саддам Хюсеин (обесен след присъда!), както завърши айтолах Али Хаменей.

Това, прочее, е моят седми урок към властолюбеца Румен Радев, който има съвсем бедна и неверна представа включително и за същината на войната, да не говорим за напълно извратената му представа за Русия, за КГБ и за Путин.

Някога великият немски философ Хегел написа в своята "Философия на историята":

"Изучаването на история ни учи само на това, че народите нищо не са научили от нея!"

Изглежда по този пункт великият мислител не е прав. Европейците научиха много от опита на историята (пълна със страшни ирационални кръвопролития!) и решиха да живеят в свобода, в мир, в разбирателство, в любов; непримирими врагове като германците, французите, италианците и т.н. създадоха Европейския съюз, негов девиз е:

"Единство в многообразието"

Но Путин и КГБ искат да развалят, да ликвидират тази ЕВРОПЕЙСКА ХРИСТОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА СВОБОДАТА защото тя със самото си съществуване наистина подкопава основите на прословутия РУСКИЙ МИР НА ТИРАНИЯТА, ВОЙНАТА И РОБСТВОТО!

Кой ще победи ли? Може ли с миролюбие да се победи агресията?

Христос казваше, че злото ще се победи с любов. Но разбира ли от човечност и любов побеснелият безумец, покланящ се на култа на войната, злото, тиранията, робството?!

Заповядайте в нашия Философски клуб, тия дни ще говорим и по тази тема! Всяки ден се събираме в ютуб-канала ПАРАЛЕЛ 42!

Елате при нас, вашето мнение има значение!

Приятни размисли! Хубав ден!

Добави в Svejo

Докога ще дремете и ще чакате някой бабаит да ви "оправя" и "асвабаждава"?!

Докога ще дремете и ще чакате някой бабаит да ви "оправя" и "асвабаждава"?!

Ще тръгна отдалеко:

Кралят на Обединеното кралство притежава изтънчено английско чувство за хумор, моля, прочетете това:

Крал Чарлз Трети по време на закуската в Белия дом каза на Тръмп:

- Аз забелязах вашите изменения в Източното крило. Трябва да ви кажа, че и ние, британците, по своему скромно, се опитахме да обновим Белия дом в 1814 г.!

В 1814 г. британците изгориха Белия дом!

Дали обаче Тръмп е разбрал иронията - понеже най-вероятно не знае що е станало в далечната 1814 г.?! (Той не блести с познания по история и по география!)

И друго нещо е особено важно: чудесно е към миналото, към историята си да се отнасяме по този английски ироничен начин, т.е. да не страдаме от глупави патриотарски настроения, да не робуваме на далечни емоции на миналото, да сме свободни от тях - понеже живеем в съвсем различно мислещия и затова модерен, свободолюбив и човечен при това 21-ви век!

Да, драги буйно немислещи патриоти, така е добре за нас самите да се отнасяме по-свободно и духовито към миналото си - и като народи, и като индивиди!

(Нали си спомняте как в английския сериал "Ало, ало!" създателите му успяха да представят в забавна форма даже Втората световна война и окупацията на Франция, с което надмогнаха глупавите и злотворни емоции на миналото!)

Дали и ние, българите, ще можем да се издигнем до едно такова модерно разбиране, та да победим тъпите антитурски (по-скоро антиосмански, щото Турция възниква едва в 1921 г.) емоции на безсмислена и безполезна омраза и още повече не по-малко тъпите проруски ("русофилски"!) коленопреклонни, да не кажа клечащи емоции на вечна благодарност, заради които сме не само смешни и жалки, но и се излагаме и позорим като последни байганювци?!

Питам само. Ето тия дни отбелязваме 150 годишнината от избухването и потушаването на Априлското въстание, започнало на 20 април (по стар стил, т.е. на 2 май) и завършило трагично около месец по-късно.

Главният въпрос тук е: защо на бунт за свобода тогава се вдигнаха решително само няколко града и села, а останалият народ стоеше зад дуварите и "благоразумно" гледаше как башибозуци (а и българи-мохамедани!) предимно посекоха "лудите" глави, а пък четата на Ботев изобщо не бе подкрепена от никой, тя минаваше през села, от които излязъл, по сведения, само 1 (един!) човек?!

Дали не сме такива и досега?!

Ето, разделили сме се на над 300 партии и при това нацията ни страда от шизофренично раздвоение по въпроса европейци ли сме или следва да сме примерни и вечно покорни слуги и роби на "братята"-асвабадители?! На същите тия, дето ни наричат презрително "братушки", сиреч, "малки братченца", явно щот в очите им сме съвсем незначителни?!

Умилителната руска поговорка "Курица не птица, Болгария не заграница!" ("Кокошката не е птица, България не е чужбина!") пък свидетелства, че руснаците продължават да са верни на имперската си наглост да смятат, че където е стъпил крака на руски войник, си е тяхно! (Този имперски девиз цинично откровено го изрази любимият ви и "велик" таваришч Путин: "Там, където е стъпил крака на руски войник, си е наше!").

"Шмайзерите", "Шпагиновците", "Калашниците", МОЧИ-те, "Альошовците", позорните паметници на "асвабадителите" за какво свидетелстват?! Нима те не са маркери, с които руснаците обозначават, че българската земя в тяхното възприятие продължава да си е ТЯХНА, а не наша?!

Кой се разпорежда у нас в 45-годишната непрежалима от малоумните носталгици епоха на комунизъм? Москва се разпорежда, канечна?!

Кой се разпорежда у нас вече 37 години епичен "преход" от комунизъм към демокрация, към нормално човешко общество?!

КГБ-ДС се разпорежда, канечна, кагебистите и ченгетата се разпореждаха! Т.е. Кремъл се разпорежда у нас, кой друг да се разпорежда?! Нали така, драги "генерал" Радев, изрекъл тъй памятните думи: "Чий да е Крим?! Руски е, канечна?!"?!

За какво свидетелства и това, че масовият нашенец и в наше време все търси някой, който да му сервира "свободата" на тепсия, т.е. да го асвабаждава, да го спасява, да го оправя?!

И при това нема значение кой ще го оправя или асвабаждава, ето, асвабаждаваха ви било... Горбачов, било Жан Виденов, било царо, било Боко, било "новия Левски" Сидеров (или смешника Копейкин!), било Шиши Пеевски, било Учиндолския читак, било "генерал Радев"?!

Спирам дотук. Приятни размисли ви желая!

Добави в Svejo

На чия страна участвам (участваш) в битката между злото и доброто?

Поетът Румен Леонидов е написал много силен текст, ето го:

Румен Леонидов: Великият ден пак дойде, видя ни и си отиде. Отвървя се и познатата ни истерия, търчането от касапницата до хлебарницата, реденето по опашки за яйца и козунаци, скъсяването на отсечката между черквата и почерпката, прегръдката на семейната сбирка и краят на голямото плюскане...

Оттук насетне – газ до ламарините – край на забранителните знаци по пътя ни нататък – няма повече пости, няма въздържание, няма смирение, ще я караме без състрадание към Спасителя. Чувам ви: „Нали е уж възкръснал? Нали е знаел, че само временно ще бъде мъртъв? Какъв спасител е, щом не е могъл сам да се спаси? Щом е син Божи, защо баща му го е изоставил?”.

Ще го разберете, когато някой ден ви сполети болка, подобна като тази от пирона. Или когато околните поискат да ви съдят с недоверие, неверие и неразбиране.

Рано или късно трябва да си обясним, на себе си, а и на децата, що значат Десетте Божи заповеди, кои са Седемте смъртни гряха, кой е Отец, кой Син и кой се явява Свети Дух...

От телевизорите ни учат как се убива, как по-силният пребива другия, какво е пълна секс програма и привикваме да зяпаме, без да мислим. И мислим като онова, което зяпаме.

Празноглавието е в нас, там трапезното щрака с пръсти в ритъма на чалгата, вдъхновена от Музата на софрата, сякаш сме създадени единствено заради удоволствията, които търговците в храма на демокрацията лъстиво ни предлагат.

Великден отмина, но дали в делника си живеем в завещания ни смисъл, или битуваме в пълна безсъзнателност в тълпата, която е готова отново да захрачва, да удря, да рита и да се присмива?

Без всекидневното ни участие в битката между злото и доброто, между бялото и мръсното, ще си останем обикновени твари.

Затова определете се – личност ли сте, или лице от тълпата, с убийците ли сте, или сте на страната на жертвата?

Отговорете си тихо, лично си го съобщете.

Написах там следния коментар:

Самата истина ни казва този текст на поета, поздравления! Бездуховността (другото име на простотията, на волунтаризма, на материалистическата свинщина, с извинение към свинете!) върлува из свидното ни отечество, което е израз на страшна деморализация, сиреч, на обезчовечаване (човекът по дефиниция е дух: защото разумът и способността да различаваш добро и зло, най-вече да правиш добро, а не зло, ни прави човеци!). Тия неща, които описва поетът Леонидов, а именно за това как масовият българин "празнува" Великия ден (и как хал-хабер си няма за смисъла му!), би следвало не само да ни накарат да се замислим за това какви сме, а и се налага да презрем себе си, да се отвратим от себе си - за да станем по-добри, т.е. по-истински. Но ние си се самозаблуждаваме, че "и такива сме си нормални", че "нищо ни няма", че ние, "понеже сме ненадминати тарикати", сме способни не само да надхитрим самия Бог (който, разбира се, "е само несигурна хипотеза"!), не само живота като такъв, но дори и самите себе си, т.е. сме напълно способни да прецакаме дори и самите себе си! И го правим всекидневно без да ни мигне окото, нали така? (Прочее, докога ще се самозалъгваме, че сме били "християнски народ", откъде-накъде - като нашенското "християнство" изобщо не ни личи в постъпките, напротив, личи ни, че сме по-скоро антихристияни, а не християни?!)

Добави в Svejo

Някои по-ясни, разбираеми и човечни мисли на великия философ Хегел

 

● Висшето определение на абсолютното се състои в това, че то не само изобщо е дух, а че е абсолютно откриващ себе си, самоосъзнаващ се, безкрайно творчески дух.

● Действителността е единство на същност и съществуване.

● Като отличителна определеност на понятието дух трябва да се укаже на неговата идеалност, т.е. на снемане на инобитието на идеята, нейно възвръщане и възвърнатост към себе си от своето друго.

● … чрез идеализация или асимилация на външното духът става дух и е дух.

● Духът се е определил като истина на душата и съзнанието.

● Само душата е пасивна, свободният дух по същество е активен, производителен.

● Душата е проста непосредствена тоталност.

● Душата е проста духовна субстанция, или непосредственост на духа.

● Истината не е отсечена монета, която може да се даде готова и да се сложи в джоба.

● Дефиницията на крайните неща е, че в тях понятие и битие са различни, че в тях понятие и реалност, душа и тяло са отделими, а с това те са преходни и смъртни.

● Само мисленето превръща душата, с която е надарено и животното, в дух.

Азът като субект на съзнанието е мислене.

● Целта на всяка истинска наука се състои само в това духът във всичко, което е на небето и земята, да познае себе си.

● От това, че нещо е изобщо известно, още не следва, че то е познато.

● Разумът е единство на субективното и обективното... Разумът е отрицателен и дзиалектичен, защото разлага в нищо определенията на разсъдъка; той е положителен, защото поражда общото и схваща в него особеното.

● ... Истинската свобода се състои в тъждеството ми с другите, аз съм само тогава истински свободен, ако и другият също е свободен и е признат от мен като свободен.

● Тялото е тази среда, чрез посредничеството на която аз достигам до съприкосновение с външния свят.

● Философията е обективна наука за истината, наука за нейната необходимост. Тя е познание чрез понятия, а не изказване на мнения и измисляне на мнения.

● Философията е налице само тогава, когато мисълта като такава се прави основа, абсолют, корен на всичко останало.

● В Библията Христос казва: “Нима вие не сте по-добри от врабчетата?". Ние сме по-добри от врабчетата като мислещи същества; но като сетивни същества ние сме толкова добри или толкова лоши, колкото и врабчетата.

Цитатите са от книгите на Хегел "Науката логика", "Енциклопедия на философските науки", "Феноменология на духа", "История на философията".

● Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.

● … Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в твърдоглавие.

● Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.

● Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.

● Ако човекът прави своя цел нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…

● Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.

● Бракът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.

● Вдъхновението… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.

● Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.

● Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и доверие и превръща съпрузите в едно лице.

● Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.

● Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.

● Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.

● Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.

● Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.

● Дружбата се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.

● Държавата е реалността на моралната идея.

● Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.



● Езикът е тялото на мисълта.

● За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. А морално е да се прави нещо от страх пред наказанието или за придобиване от другите на добро мнение за себе си.

● За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.

● За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.

● Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.

● Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.

● Идеята е абсолютът, а цялата действителност е само реализация на идеята... Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.

● Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.

● Истината е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.

● Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.

● Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.

● Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.

● Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане и започне да се проявява като постоянна черта на неговия характер.

● Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.

● Който не гледа на света разумно, и светът на него не гледа разумно.

● Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички... Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.

● Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.

● На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.

● Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.

● Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.

● Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.

● Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.

● Нищо велико на този свят не е било направено без страст.

● Нравствеността – това е разумът на волята... Нравствеността трябва да се проявява във формата на красота… Нравственото – това е подчинение на свободата…

● Опитът и историята учат само на това, че народите и правителствата нищо не са научили от историята…

● Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е че те трябва да бъдат поставени по друг начин.

● Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума... Противоречието е, което движи света напред... Противоречието води напред.

● Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.

● Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.

● Само един човек ме разбра; а и той, честно казано, не ме разбра както трябва.

● Самото време е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.

● Совата на Минерва излита едва на здрачаване.

● Страхът от грешка е сам по себе си грешка.

● Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".

● Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.

● У скритата и затворена в началото същност на вселената няма сила, която би могла да противостои на дерзанието на познанието; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.

● Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.

● Човек е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез образование.

● Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.

● Човек се възпитава за свобода.

● Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Величието и могъществото на неговия дух са толкова големи, че той никога не може да ги надцени.

● Човекът е историческо животно.

● Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.

● Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.

ДОБАВКА:

● Духът не е нещо, пребиваващо в покой, а по-скоро обратното, той е нещо абсолютно неспокойно, чиста дейност, отрицание, или идеалност на всички устойчиви определения на разсъдъка. Той не е нещо абстрактно просто, а нещо, което в своята простота различава себе си от самото себе си. Той не е нещо готово още преди появата си, не е нещо, което зад масата от явления крие себе си, а е нещо, което наистина е действително само благодарение на определени форми на своето необходимо саморазкриване и не е някаква (както смяташе старата психология) душа-вещ, стояща само във външно отношение към тялото, а е нещо, което е вътрешно свързано с тялото благодарение на единството на понятието.

 

● Като отличителна определеност на понятието дух трябва да се укаже на неговата идеалност, т.е. на снемане на инобитието на идеята, нейно възвръщане и възвърнатост към себе си от своето друго.

 

● Само душата е пасивна, свободният дух по същество е активен, производителен.

Добави в Svejo

А що значи да си човек?

А що значи да си човек?

Човекът е това, което прави. Действителният човек, не въображаемият, се изявява в действията, делата, постъпките. Думите обикновено са за това да лъжем (или да се самозалъгваме!) какви наистина сме. Затова Христос и казва: "По делата им ще ги познаете!".

Наивниците вярват на думите, здравомислещите - само на делата. Същото казва и великият немски философ Хегел: "Каквото човек прави, такъв той и е...". С това той просто повтаря тезата на Евангелието.

Не бива обаче да забравяме и това, че същност на човека е свободата, поради което човекът е дух... "На духа трябва да се гледа като на подобие на Бога, като на Божественото у човека", това са пак думи на Хегел. (Но това не пречи да има, за жалост, и толкова много бездуховни, сиреч обезчовечени, несвободни, обезличени човешки същества!)

Лъжещите, подлите, мерзавците, лукавите, недостойно живеещите, злите хора живеят с коварната илюзия, че другите няма да разберат истината за това що представляват. Те обаче заблуждават, могат да заблудят само своите себеподобни.

Податливи за лъжите са само лъжещите, мразят свободата и истината само тия, които робуват на своята злоба и мерзост. ("Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", думи на Спасителя и Учителя!)

Добави в Svejo