Една многознаеща и многоумна другарка изтърси нещо, което ми даде повод да обясня по най-прост и понятен начин що е истина; ето нашия кратък диалог:
Pipi Parova: Ангел Грънчаров, пишете истината, вашата истина!Нали знаете, че вашата истина не е истината за всички?! Същото като доброто! За някой добро, за други не!
Отвърнах: Pipi Parova Другарко, боса си по философия, пък се напъваш да дърдориш. Спала си в часовете по философия. Нема "моя" и "твоя" истина, щом нещо е истина, то е истина за всички, даже и за изоглавените, които дърдорят "А, не, това не е моя истина!". И съвсем същото е за доброто: щом нещо е добро, то си е добро даже и целия свят да се побърка и да почне да крещи, че не било добро.
Не ние, другарко, правим истината и доброто, те не зависят от нашите мнения и от нашата воля, а си съществуват подобно на еталон, на образец. Да се съдере някой, не може да превърне истината в "неистина", а лъжата - в "истина". Щом нещо е истина то е и добро, и никой не може да го разклати, камо ли пък да го промени.
Истината е истина и важи за абсолютно всички човеци. Хората могат да си имат каквито си искат мнения, но истината, подобно на знанието, е нещо друго. И мненията са ценни и смислени дотолкова, доколкото са причастни на истината, доколкото съдържат истина в себе си. Само непоправимите глупаци смятат, че истината е тяхна собственост и могат да си имат каквато си искат истина. Това са простотии.
Не истината зависи от нас, а ние зависим от нея. Без истината сме мъртъвци. Не обичащите истината са мъртъвци в духовния смисъл. Мъртъвци, погребващи своите мъртви.
Истината е живот. Неслучайно Христос е казал: "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!", а като чул тия думи, могъщият Пилат се ухилил подигравателно и запитал: "А що е истина?", казал го така, че все едно казал: "Няма истина!". В днешно време е пълно с пилатовци, които дърдорят без да мислят, че било имало много истини, че истините били като гащите, можело да си ги сменяме всеки ден, че колкото човеци, толкова и истини имало и други подобни глупости.
Пилат и пелатовци обаче не знаят що дърдорят. Като кажеш "А що е истина?", в смисъл "Няма истина!", ти всъщност не казваш нищо, щото най-простото замисляне би ни показало и убедило, че и твоето изказване или е истина, или не е истина; но ако ти сметаш, че нема истина, а все пак претендираш, че твоето "нема истина" е... истина, значи дърдориш глупости, т.е. си си загубил ума.
Те това е. Просто е. Ако наистина е истина, че нема истина, тогава нема нищо, в това число и твоето изказване е глупост, при това истинска глупост! Простаци и тъпанари бол. И те не мирясват да дърдорят глупости. Болни души са тия, които не обижат истината и не живеят с нея. Щото Истината е извор на живота.
Хайде чао. Приятно мислене ви желая! Требва да се мисли поне малко когато се дърдори.























