Под
моя публикация в ютуб-канала "Паралел 42" от повече месец тече
поучителен мой спор с един комунист (анонимен, канечна!), който при това
се представя като много, цитира Маркс и шикалкави доста добре; реших да
сложа този спор и в блога си, за да се разбере как в днешно време се
спори с комунист (оказва се, че има още такива, моля ви се!):
@Benevento3588 рече: Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове. Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта.
Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате. Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права.
Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор. Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така? Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате. Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове.
Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е защото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате?
@Paralel42 отвърна: Шикалкавите. Адвокатствате за да защитите тъй скъпия ви комунизъм, но сте напъвате да изопачите неговата същина. Той е именно дива ненавист към личността и свободата. Едно е на думи, важна е същината и делата. Какво показаха комунистите в реалната история, такава е същината им. Писал съм много по тия въпроси в моите книги, идете четете ги. Имам полемична статия срещу проф. Добрин Спасов от ранния период на прехода, публикувана във в-к ВЕК 21, която се казва ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА. Там именно го опровергавам, той шикалкави точно като вас. Намерете я, прочетете я. Аз мисля съм публикувал копие в блога си. Не мога да се повтарям сега. Просто сте неинформиран. Иначе Ви благодаря за критиката! Умело адвокатствате, ще станете добър адвокат. Но философстването е нещо друго.
Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Позволете ми да отбележа една ирония. Вие се позовавате на свой текст срещу марксистки философ, за да ме обвините, че "адвокатствам" за комунизма. Но в същия този текст Вие влизате в диалог с марксист – което значи, че допускате, че неговите аргументи заслужават опровержение. Аз правя същото. Това не е "адвокатстване" – това е философски дебат. Ако Вашата теза беше толкова безспорна, нямаше да отделяте време да опровергавате проф. Спасов във "Век 21". Така че двамата с него сте правили точно това, което правя и аз сега – борите се с идеи, а не с карикатури. Казвате, че същината на комунизма е "дивата ненавист към личността". Но каква е Вашата дефиниция на "личност"? Ако личността е автономен субект, който не дължи нищо на обществото – тогава да, комунизмът е несъвместим с нея. Но ако личността се формира винаги в социална среда, ако свободата на единия е свързана със свободата на другия – тогава Маркс не е враг на личността, а на нейната изолация. Това е философски спор, който не може да се реши с обвинения в "омраза". И в този спор, както проф. Спасов вероятно Ви е казвал, логиката е важна. Съвестта е етическа категория, а логиката – инструментална. В статията ви от април 1991 г. Вие използвате термина „неокомунизъм“ като плашило и емоционален етикет, а не като научно дефиниран феномен. Вие виждате заговор там, където има просто хаотичен, болезнен и обективен процес на разпад на една тоталитарна система и трансформация на елитите. Политическият провал на десницата да извърши лустрация тогава не е научно обяснение, а политическо безсилие. Не прехвърляйте грешките на политиците върху гърба на академичната общност, ако обичате.
Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Четете книгите ми, там съм обяснил що е личност и всичко останало. Първо се информирайте, разберете, схванете, после отричайте. Много бързате. Прочее, адвокастването също се опира на аргументи и може да бъде опровергавано. Имате доста повърхностна представа за адвокастването, пък в същото време адвокатствате.
Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Не се ангажирам с адвокатстване срещу когото и да било! Аз единствено интерпретирам и подлагам на конструктивна критика изложеното от вас. Проблемът е, че в момента Вие не цитирате собствената си дефиниция за личност, не ми давате пасаж, нито рационално доказателство – само казвате „идете там“. Това е удобна позиция, но не е философска. Философът не се крие зад автобиблиография си, той аргументира тук и сега. Казах ви го вече, задачата на философията не е да раздава справедливост, а да разбере МЕХАНИЗМИТЕ на случващото се. Когато настоявате за морал през 1991 г., вие правехта политика, това е проблема, демек политиканствахте.
Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Вие искате да Ви обучавам. А имате претенции, че знаете. Първом идете прочетете, информирайте се, разберете, а след това се захващайте да анализирате, да критикувате. Между другото понятието за личност е тъй близко до ума, че ми е неудобно да ви обяснявам. Аз се придържам към него. Истината е водещото при мен.
Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Цитирайте ми го тогава, вашето понятие за "личност". Добре де, нека приемем, че адвокатството е изкуството на убедителната защита на дадена кауза чрез подбор на факти и интерпретация, без задължение да сме напълно обективни. Ако това е така – тогава аз наистина правя точно това, но не в полза на комунизма, а в полза на ТЕРМИНОЛОГИЧНА ТОЧНОСТ. Вие, от друга страна, СЪЩО адвокатствате – но за своята теза, че комунизмът е само ненавист. Разликата не е в това дали адвокатстваме, а в това на каква доказателствена тежест се подчиняваме. Аз използвам цитати от Маркс, исторически факти (като Парижката комуна и съветската деформация), логически различния между теорията и практиката. А Вие използвате психологически епитети и се позоваване на собствен авторитет. Е извинете ама много неравностойно подхождате по тия теми! Казахте по-рано, че „важна е същината и делата“, аз приемам този принцип – но тогава ми кажете не какво са правили комунистите (защото сме съгласни, че сталинизмът е зло), а защо едно теоретично учение трябва да бъде съдено единствено по неговите най-лоши приложения? С този метод бихме могли да осъдим всяка идея – християнството по инквизицията, либерализма по колониализма, исляма по тероризма. Отговорете ми на тоя въпрос.
Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Няма "мое" или "твое" понятие за личност, понятието за личност е на всички. Както няма и моя или твоя истина. Мислете малко. Думата "личност" съдържа смисъла, същината, понятието, идеята за личност. Какво има аз да ви дефинирам що значи тази дума?! Прочее, ако не можете сам да го направите, идете четете в книгите ми.
Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Елате в клуба, там ще обсъдим тия неща. Прочее, те вече са обсъждани. Търсете съответните клипчета. Просто не сте информиран и искате наново специално за Вас да повтаряме всичко. Не става така. Аргументацията ви е адвокатска, моята е философска. Опитайте да разберете каква е разликата.
Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Защото думите нямат вродени смисли. Те получават смисъл от употребата, от контекста, от традицията, от философската школа, в която се употребяват. Това не е някаква моя прищявка – това е ОСНОВЕН принцип на логиката и езиковата философия от Аристотел до Витгенщайн. Когато кажете „личност“, Вие влагате нещо свое. Но аз не мога да го зная, докато не ми го кажете с думи. Ако не го кажете – тогава Вие не водите философски разговор, Вие прокламирате вяра. А вярата не се оборва с аргументи – тя се приема или отхвърля. Аз не съм длъжен да приема Вашата вяра.
Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Всяка дума е понятие, в което е вложена същността (в идеална, мисловна форма) на предмета, т.е. неговият смисъл. Понятието значи носи в себе си истината на този предмет. Оттук следва, че ние нямаме право да изкривяваме по субективен начин този смисъл или тази истина. Мисленето е боравене с понятията, игра с тях, в която имаме свобода, но не дотам да подменяме смисъла, значението на понятията. Затова е добре те ясно да се дефинират в началото на спора. Щото повечето спорове са за това, че всеки си (не)разбира понятията както си иска. А това се дължи на обстоятелството, че повечето хора (особено слабообразованите) смесват и подменят понятията със своите представи за обсъждания предмет. Представата е непълноценно, субективно "понятие", в което не се съдържа същността на целия род или вид предмети, които мислим чрез него, а се съдържа характерното за един конкретен предмет или поне за малка група близки предмети. И по тази причина субективните представи водят до безсмислени, безпредметни и непродуктивни спорове. И водят до глупави караници. Затова в публичните дискусии в социалните мрежи образованите личности не трябва да мълчат когато дърдорят слабо образовани и невежи словоблудци (таксиджии и обущари!), а следва да участват за да вдигат нивото на дискусиите, т.е. да се прояснява същността, истината и да се постига тъй потребния ни смисъл. Мълчанието на умните и образовани хора в мрежите е главна причина за безразделното ширене на простотията в тях, което стигна дотам простаци и лъжци да задават тон в тях, да се провъзгласяват за "умни", за "велики мислители", за, моля ви се, "експерти" и дори за "духовни водачи". Битката с триумфиращата простотия трябва да се води всеки ден и неуморно. Високомерното мълчание на умните е пагубно. Ще загинем, ще се удавим в морето от простотия ако продължава така. Апелирам всички, които не са се запазили от вируса на простотията, да се включат самоотвержено в борбата с нея!!! Истината и доброто ще победят, те винаги побеждават, рано или късно, но ние не трябва да стоим със скръстени ръце! Да живей мислеща, духовно просветлена, свободолюбива, правдолюбива, християнска и европейска България!
Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Поне това е реалистична позиция, близка до Аристотел и до средновековната схоластика. В нея наистина има дълбоко логическо ядро. Но тук има един съществен философски проблем, който Вие не отчитате: кой определя „същността“ на понятието? Има ли една-единствена същност на „личност“ или „комунизъм“ – или те са исторически променливи, спорни, контекстуални? Ако аз Ви кажа, че според Маркс същността на личността е именно социалната й природа („човекът е съвкупност от обществени отношения“), а Вие кажете, че същността на личността е автономният индивидуален субект – тогава ние не спорим за това дали комунизмът обича личността, а за това коя дефиниция за личност е валидна. Това не е спор за факти – това е спор за философски основания. И той НЕ може да бъде решен с позоваване на "истинския смисъл на думата", защото няма връхна инстанция, която да ни каже кой смисъл е „истинският“. Но позволете ми да обърна този аргумент срещу Вас самия: Вие самия отказвахте да дефинирате "личност" в продължение на няколко реплики, позовавайки се за пореден път на собствената си библиография за да се легитимирате. Я ми кажете ако сте толкова образован човек, защо първоначално отказахте да вдигнете нивото на дискусията с ясна дефиниция!? Аз Ви предизвиках да го направите – и едва сега, след няколко кръга, Вие давате мета-дефиниция (за понятията), но все още не ми давате съдържателна дефиниция на личността.
Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Изпадате в непростим релативизъм. Няма никакво значение какво Маркс, вие или аз разбираме под "личност" - щото самото понятие носи в себе си своята същност (истина) и от нас не се иска да я "прибавим" към него, иска се само да я признаем и да я използваме в разсъжденията си. Аз да Ви дам дефиниция за личност ли? Та нима Вие не разбирате тази дума? Същността е в понятието, в думата, тя си стои там, от нас се иска само да я проясняваме. И това аз съм правил в своите книги. Там същността се изявява в своята чистота. Аз нищо не прибавям от себе си, нито пък изопачавам същността със своята самонадеяна "ученост", както прави Маркс. Същността, съдържаща се в понятието, в думата, е предостатъчна за мислещия човек.Той е мислещ доколкото се ползва от нея. Това е. Всичко друго е демонстриране на някаква суетна ученост.
Отговор @Benevento3588: Винаги съм се чудел защо вие определяте Радев непременно като "комунист"? Какво е комунистическото в него? По-скоро бих го нарекъл държавен капиталист. Той използва държавата (или олигархията свързана с нея) за да дирижира ключови сектори като енергетика, инфраструктура, обществени поръчки, банки, понякога „национални шампиони“ — докато формално има пазар и частен капитал. В пост-комунистическа България това доста често се бърка с т.нар. "клиентелизъм" и зависимостите от олигархичните мрежи („мафиотската държава“ в политическия жаргон) — не с учебник по комунизъм, а със самата завладяна институционална мрежа което е проникнала в цялата държавата. Какво общо има това с класовата борба на "комунизма"? При него по-точно може да пасне олигархично-държавен капитализъм с популистка маска — държавата като разпределител на ресурси и обществена легитимация.
Отговор @Paralel42: Някои влюбени в комунизма твърдят, че, първо, комунизъм било нямало в действителността, а било имало само социализъм, а, второ, че този социализъм не бил даже социализъм, а бил, видите ли... "държавен капитализъм". (Щото в техните представи "капитализъм" е нещо "лошо", а комунизъм-социализъм е нещо "хубаво"!) Та и Вие така правите. Явно много обичате "пресветлий комунизъм". А комунизъм какво е? Думата иде от комуна, т.е. за комуниста индивидът е нищо ("добрият индивид" всъщност е комунист, т.е. той е пожертвал личността и индивидуалността си!), а комуната (общността от безличия, от безличности, сиреч от комунисти) е всичко. (Държавата и властта за комуниста също така са най-важните инструменти за комунизирането, за обезличаването на обществото!) Значи комунист е оня, който мрази личността и условието да бъдеш личност, а именно свободата. Комунист е оня, който като види личност или личностно отношение и поведение, почва да трепери от злоба - и не се успокоява докато не направи нужното да стъпче, а най-добре - да унищожи тази личност. В днешно време комунистите, понеже не могат да комунизират, т.е. да обезличат цялото общество, правят така: те самите, общността на безлични комунисти, стават мафия, правят си мафиотска комуна, примерно партията "Прогресивна България" (или ГЕРБ), вземат властта и почват да крадат яко другите, некомунистите, сиреч личностите, с което им отмъщават, че са личности. Понеже комунистът е ликвидирал личността и личностното у себе си, той, казахме, смята некомунистите и особено антикомунистите за врагове (нарича ги "фашисти", "либерали", "умнокрасивитет", "капиталисти", "лоши", "еврогейове" и т.н.), от което следва, че трябва да ги унищожи, ако не физически, то поне в "морален" план; затова комунистите друго не правят освен да лъжат, плюят, клеветят, обиждат и т.н. всичко, що има някакви признаци на личност и на личностност. Дива омраза към личността и свободата е най-точната дефиниция на комунизма. (Достоевски добре е описал тези неща, при което трябва да добавим, че комунистът е и материалист, и безбожник, тия неща вървят ръка за ръка!) Комунистите имат няколко "кита" на "душевността" си: омразата, лъжата, кражбата, парите, убиването. Те общо взето в историята си нищо друго не са правили, само това са правили: да лъжат, да крадат, да трупат пари, да убиват. Затова Радев е комунист, иначе казано, е безличник, който дърдори заучени лъжливи и тъпи мисли, пронизани от омраза към личността, свободата, демокрацията, Европа, Америка (и просмукани от любов към безличности като Путин и полковник Гундяев, дегизиран като "патриарх", от любов към Русия, "православието", това е другото име на кагебизма-комунизма, СССР) и т.н. (Боко е съвсем същият!)
Ние, българите, наред с руснаците, още много ще страдаме от комунизма, мутирал и вампирясал в наши дни. Не си представям как ще се отървем от тази зловредна безчовечна и бездуховна (аморална!) напаст. Писателят Димитър Талев пък твърди, че последният комунист щял да бъде в България; дано не е прав, но се страхувам, че е съвсем прав. Приятни размисли ви желая! И хубав ден!
@Paralel42: Ще Ви отговоря пункт по пункт:
Вие пишете:
Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове. Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта.
По първия пункт: Шикалкавите. Комуната е общност, която не признава раз-личността. Ако в една общност има раз-личности, това вече не е комуна в смисъла на комунизма и комунистите. Вие срещал ли сте комунист, който да не мрази оня, който не е комунист? Няма такъв. Ако има, той вече не е комунист. Затова аз дефинирам: комунизмът е дива омраза срещу личността. Няма смисъл повече да се увърта. А че комунистите постоянно лъжат, щото им е неизгодно да признаят истината за самите себе си, е нещо, което личи и при Маркс, и при всички други комунисти. Аз не съм срещнал нелъжещ комунист. Когато комунистът не лъже, той вече е човек, а не комунист.
Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате. Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права.
По втория пункт: Не ме интересува какво казва Маркс, Ленин, Сталин или Живков. За мен е важна същността, истината, идеята. В комуната няма място за свобода, има ли свобода, това вече не е комуна, а е свободна общност на индивиди, това е свободно пазарно общество (наричано от Маркс "капитализъм"). Приказките на Маркс против свободата именно издават омразата му към нея. Изразът "абстрактна буржоазна свобода" именно показва дивата омраза на комуниста срещу свободата. Изразът "материална свобода" е глупост, простотия. Изразът "формална свобода" също е глупост. Важното е, че комунистите мразят свободата така, какво дяволът мрази Евангелието - и светената вода.
Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор. Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така? Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате. Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове. Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е зашото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате?
По третия пункт: Изразът "психологизация на политическата философия" е глупост, издаваща ненавистта на комунистите към човека (а човекът е неделим от свободата, човекът е свобода!) Човекът има душа, психика, когато говорим за човеците, нямаме право да игнорираме факта, че те имат души. Схващате ли сега колко е тъпо изискването: "Ама вие психологизирате, недейте да психологизирате!"?! Човекът не е вещ, драги комунисто-материалисти, за щастие, той има душа, нещо, което за вас не може да се каже. Естествено, че комунистите постоянно лъжат, крадат и убиват. Дори и да се срещне тук-там комунист, който не е убивал, примерно, това само показва, че той не е напълно комунист. В същността на комуниста е да убива - и да краде, за лъженето да не говорим. Комунизмът е криминална доктрина. Сталин е бил на млади години бандит, обирджия на банки. Това важи за всички истински комунисти: лъжат, крадат и убиват. Ето, любимият ви таваришч Румен Радйев постоянно лъже, краде, а ако се наложи, би убил, злобното му лице издава това. Неслучайно империята на комунистите беше наречена съвсем основателно ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО от великия антикомунист, личност от висока проба Роналд Рейгън. Накрая искате да ме преметнете (да ме излъжете: вие също сте комунист и лъжете както дишате!), че Маркс другояче си бил представял комунизма, като "свободна асоциация на производителите", което е лъжа. Свободно се асоциират производителите само при капитализма. Четете "Комунистическия манифест" като отбягвате лъжите. Думата ДИКТАТУРА там е възлова. Диктатура и свобода са антоними. Но как да различите що е лъжа като за Вас лъжата е "истина", а истината е "лъжа"? Сега разбирате ли защо е така трудно да се спори с комунисти?!
