Защо истината освобождава духа на човека?

„Времето спасява истината от лъжата и завистта“, 1737 г.

Под кратък мой постинг със заглавие "Защо истината е благодатна?" един човек ми зададе важни въпроси относно тъй важната тема, ето нашия диалог (смятам, че и други хора е добре да се замислят по наистина важната тема!):

Тодор Александров: Какво е истината според философията? Как бихте я обяснили вие? Какво мислите че съдържа цитирания от вас пасаж от думите на Христос?

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров Намерете книгата ми ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, там пише и за истината. Има я и онлайн. И в книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА има глава за истината.

Тодор Александров: Ангел Грънчаров мисля,че няма да е трудно за вас да изложите тези свои виждания и тук, за да могат повече хора да се запознаят с тях. Както и за вашето тълкуване на библейския текст, който цитирате.

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров Поставяте ми много трудна задача. Понеже темите са важни и тия неща не могат да се кажат с няколко прости изречения. Но ще опитам. Благодаря за интереса и за добронамереността! Скоро ще публикувам отговора си, но преди това трябва да го напиша.

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров За истината има много идеи, концепции, разбирания, теории и пр. Според мен най-ясното и простото разбиране е: истина е онова, което съответства на същността (идеята, смисъла, разума) на онова, за което мислим и говорим; между нашите твърдения и същината на предмета на мисълта ни трябва да има съвпадение, тъждество, поне съответствие.

Затова истината е велико понятие: сред всички живи същества само ние, човеците, сме надарени с този Божий дар да търсим неуморно истината, да я ценим, да я обичаме, да я поставяме на най-високия пиедестал.

Също трябва да си даваме сметка и за това, което Христос казва:

"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!",

което пък означава, че Истината е Бог, става дума за Истината на Свещеното Писание, заради която Истина самият наш Спасител Христос е разпънат на кръста.

Темата е необятна, но ще се задоволя тук с това.

А относно другата невероятно възвишена истина, която ни казва Христос, именно

ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ!

„Истината“, 1870 г.,

бих казал следното, което е близко до ума:

За нас, човеците, тъкмо свободата е най-важното (и ПЪРВОТО!) условие да сме човеци, благодарение на свободата ние сме човеци; а пътят към свободата е именно истината.

Това пък означава, че истината ОСВОБОЖДАВА, благодарение на истината ние освобождаваме духа си от заблудите, лъжите, илюзиите, предразсъдъците, глупостите, простотиите. Истина и свобода си съответстват и без истината няма свобода, а свободен е само оня, който живее с истината.

Респективно, роб е оня, който нехае за истината, който не я търси, който си отдава душата на съблазните на лъжците, манипулаторите, лицемерите, безчестните.

Съвестта в душите ни е Божий глас и тя винаги ни казва само истината.

И още много може да се говори и пише (тия неща: животът, човекът, истината, свободата са главните теми на всички мои книги!), но нямам възможност тук да продължа.

Ще добавя само това: лъжата е грозен опит за убиване на истини и на души, лъжците са убийци на души - или поне поробители на души.

Човеците, които обичат истината, точно поради това и разбират свободата, практикуват я, борят се за нея всеки ден, живеят със свободата си, дори са способни живота си да жертват за нея. (Както сега правят свободолюбивите украинци!)

И искам да завърша с думите на великия син на унгарския народ, наричат го "унгарският Ботев", Шандор Петьофи:

Две неща ми трябват на Земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,
любовта да дам за свободата съм готов!

Толкова тук. Хубав ден!

Добави в Svejo

Защо се налага умните да разговарят с простите?

 

Защо се налага умните да разговарят с простите?

Един човек в коментар в ютуб-канала "Паралел 42", където се събира нашия Философски клуб (под публикация със заглавие Демократична ли е демократичната ни общност?), ми каза:

@bull4o80: За 36 години "преход" отделни същества в България и Европа се подиграваха, упражняваха и спекулираха с понятията "демокрация" и "демократично". На обикновения човек му се втръсна до безобразие и даже взе да изпитва омраза към тези думи. За каква демокрация бълнувате става вече 37 години? Това си е жива форма на феодализъм (олигархат) с умерена форма на ограничаване на свободите?! Това е днешна Европа и днешна България. Пак трябва да сме с правилните хора и да говорим правилните неща, като при социализма, само че 2-ро качество хора с 2-ра ръка дрехи, с 2-ро качество храна, живеещо на кредит.

Отвърнах му следното:

За това, че демокрацията ни е мижава, крехка, дори лъжлива, не ни е виновна Европа или Америка, за това са виновни ченгетата от ДС и комунистите, намиращи се под прякото разпореждане и заповедите на КГБ, Москва, Кремъл. Те именно държаха и държат под свой контрол нашия злополучен преход от комунизъм към демокрация.

Но не по-малко виновни сме и самите ние, гражданите, ние, българите: понеже не си изпълняваме ролята ние да сме движещата сила на всичко, а не ченгетата. Ние пък не си изпълняваме ролята защото твърде голям е хаосът в главите на повечето българи, които под влияние на комунисто-руско-мутренската пропаганда в медиите и в социалните мрежи не само че не разбират своите коренни интереси, но и, на това основание, нямат волята да се борят за правата, за интересите си.

Ние, гражданите, сме разделени на 300 партии и се джафкаме помежду си като кучета, докато проруската и комунистическа мафия и олигархия се радва, ръкопляска ни и ни краде колкото може и дори повече от това. Принципът "Разделяй и владей!" пък действа така ефективно у нас защото същата тази мафия-олигархия непрекъснато издига нови и нови подставени лица, способни на всяка мерзост за пари, за слава, за облаги: то не бяха жоржганчевци, то не бяха яниянета, то не бяха марешкивчета, то не бяха барековци, то не бяха славитрифоновци, то не бяха бокоборисовци, то не бяха воленсидеровци-копейкиновци, то не бяха руменрадевци, шарлатани и мошеници на политическата и медийната арена (таваришчпрафесаривахръйставци, карбовчовци, дацентвацевци, явордачковци, киробрейковци, манолглишевци и т.н.) бяха бол, с лопата да ги ринеш и колкото и да ринеш, немаш шанс да ги изринеш!

Това е моето обяснение на философ: от състоянието на главите, на душите, на умовете, на съзнанията зависи всичко в този наш социален и по-специално български свят. Щом главите на повечето българи са подобни на боклукчийски кошчета, щом като в тях цари пълен хаос, няма как да настъпи управия, няма как да започнем да се движим към доброто, няма излизане от злото и от тресавището.

Затова най-важното е всеки ден да разговаряме, да спорим, да водим горещи дискусии, белким лека-полека започне да се изчистват главите на сънародниците ни от глупости, от лъжи, от простотии, от мании, най-вредна от които е манията, че всичко си зная и всичко си разбирам и затова никого не слушам, щото аз съм най-умен и велик многознайко-всичкознайко. Това е задачата, този е начинът: дискусии, спорове, караници до изнемогване!

Демокрацията е точно това, без дискусии няма демокрация, няма ред в главите, има само хаос и главите на повечето са отровени.

И ето сега онова, което най-много пречи за възхода ни: повечето от представителите на т.н. демократична общност категорично не желаят да разговарят с копейкаджии, с мутро-комунисто-гербоваци, с радевисти, не, те предпочитат да бягат от тях без бой, блокират ги, казват си "Ние сме си умни, добри и чисти, не щем да се цапаме с тази мръсотия, ще си стоим чистички и ще си се любуваме на нашата снежно-бела чистота!"!!!

Ето това казват нашите чистници от демократичната общност, които всеки ден ми казват, че съм си бил губел времето като съм разговарял с "ония там, простаците" от народа! Това ми казват, но аз не се отказвам и продължавам да разговарям с всякакви хора.

Тази е надеждата: да се научим да разговоряме без простотии, без тъпи оплювания на личността на опонента, щото като мислим различно, това е нормално, точно по тази причина трябва да се опитваме с общи усилия да търсим истината. Така мисля аз. Така ме е научила да мисля философията. От това няма да отстъпя, нека да ме плюят и да ми се подиграват всички.

А пък белоснежната демократична общност, която ме е остракирала напълно (те се гнусят да разговарят и с мен, глупака, който си губи времето да разговаря с простите!), нека да опита да помисли докъде ще я доведе тази мания за стерилна белоснежна душевна чистота.

Спирам дотук. Казах каквото трябваше. Приятни размисли!

Добави в Svejo

А що е истина?

 

Една многознаеща и многоумна другарка изтърси нещо, което ми даде повод да обясня по най-прост и понятен начин що е истина; ето нашия кратък диалог:

Pipi Parova: Ангел Грънчаров, пишете истината, вашата истина!Нали знаете, че вашата истина не е истината за всички?! Същото като доброто! За някой добро, за други не!

Отвърнах: Pipi Parova Другарко, боса си по философия, пък се напъваш да дърдориш. Спала си в часовете по философия. Нема "моя" и "твоя" истина, щом нещо е истина, то е истина за всички, даже и за изоглавените, които дърдорят "А, не, това не е моя истина!". И съвсем същото е за доброто: щом нещо е добро, то си е добро даже и целия свят да се побърка и да почне да крещи, че не било добро.

Не ние, другарко, правим истината и доброто, те не зависят от нашите мнения и от нашата воля, а си съществуват подобно на еталон, на образец. Да се съдере някой, не може да превърне истината в "неистина", а лъжата - в "истина". Щом нещо е истина то е и добро, и никой не може да го разклати, камо ли пък да го промени.

Истината е истина и важи за абсолютно всички човеци. Хората могат да си имат каквито си искат мнения, но истината, подобно на знанието, е нещо друго. И мненията са ценни и смислени дотолкова, доколкото са причастни на истината, доколкото съдържат истина в себе си. Само непоправимите глупаци смятат, че истината е тяхна собственост и могат да си имат каквато си искат истина. Това са простотии.

Не истината зависи от нас, а ние зависим от нея. Без истината сме мъртъвци. Не обичащите истината са мъртъвци в духовния смисъл. Мъртъвци, погребващи своите мъртви.

Истината е живот. Неслучайно Христос е казал: "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!", а като чул тия думи, могъщият Пилат се ухилил подигравателно и запитал: "А що е истина?", казал го така, че все едно казал: "Няма истина!". В днешно време е пълно с пилатовци, които дърдорят без да мислят, че било имало много истини, че истините били като гащите, можело да си ги сменяме всеки ден, че колкото човеци, толкова и истини имало и други подобни глупости.

Пилат и пелатовци обаче не знаят що дърдорят. Като кажеш "А що е истина?", в смисъл "Няма истина!", ти всъщност не казваш нищо, щото най-простото замисляне би ни показало и убедило, че и твоето изказване или е истина, или не е истина; но ако ти сметаш, че нема истина, а все пак претендираш, че твоето "нема истина" е... истина, значи дърдориш глупости, т.е. си си загубил ума.

Те това е. Просто е. Ако наистина е истина, че нема истина, тогава нема нищо, в това число и твоето изказване е глупост, при това истинска глупост! Простаци и тъпанари бол. И те не мирясват да дърдорят глупости. Болни души са тия, които не обижат истината и не живеят с нея. Щото Истината е извор на живота.

Хайде чао. Приятно мислене ви желая! Требва да се мисли поне малко когато се дърдори.

Добави в Svejo

Комунизъм не е нищо друго освен дива омраза към свободната и достойна човешка личност!

 

Комунизъм не е нищо друго освен дива омраза към свободната и достойна човешка личност!

Под мой постинг, в който написах "Докато знаещите не принудим невежите в Мрежата да млъкнат и почнат да се вслушват за да разберат, добро няма да видим!", някакъв многознаещ трол се заяде с мен по обичайния за комуноидите начин (с тъпи нападки спрямо моята личност!); реших обаче да му отговоря ето как, ето целия ни "диалог" (оставям оригиналния правопис и пунктуация на тъй учения и нравствен многознайко!):

Latchezar Zaharieff: Колко си прав Геле! Колкото по-скоро те накараме да млъкнеш и да се вслушаш в знаещите, толкова по-добре.

Автор Ангел Грънчаров: Latchezar Zaharieff Комунчо, нема как да ме накараш да млъкна. Даже комунистите не можаха да ме накарат да млъкна, та ти ли? А ти що знаеш? Знаеш ли поне колко е на хиляда половината?

Latchezar Zaharieff: Ангел Грънчаров , комунистите викаш не са могли да те накарат да млъкнеш?! Я да видим сега? Ако ти си лаял и тогава, то според твоите твърдения, онази власт трябваше да те е вкарала на топло още в юношеските ти години. Вместо това Гелето са го пратили не къде да е, а в Ленинград да се учи. И какво излиза? Явно или си си мълчал като.......и си възхвалявал Властта, или лъжеш, че комунистите са се опитвали да заглушат "прогресивните" ти скодоумия. Кое от двете Геле? Или май и двете фурнаджийска лопато.

Автор Ангел Грънчаров: Latchezar Zaharieff Комунчо, аз не лая, а пиша и говоря, ти лаеш като куче. Щот си оскотял от злоба и простотия.

Аз не съм ти крив, че не си учил навремето и си останал прост. Не е нужно да се правиш на "антикомунист", щото неподправен комунизъм струи от всяка твоя дума.

А аз наистина винаги съм говорил каквото мисля и комунистите умираха (точно като теб!) от злоба, скърцаха със зъби и нищо не можеха да ми направят, щото бях прав (разбира се, ме плюеха в безсилна злоба, точно като теб!).

Ето един пример: през 1987 г. на национално съвещание на университетските преподаватели по философия във Варна аз взех думата и държах реч, в която настоях ние, преподавателите в университетите, да имаме свобода да преподаваме която си искаме философия, а не задължителната официална и държавна философия, именно марксистко-комунистическата; поисках автонтомия на преподавателите и уволнение на ония, които не могат да преподават нищо друго освен марксизъм-комунизъм.

В залата настъпи гробовна тишина, никой не посмя нищо да каже, а след малко се чу тъпо ръмжене на комунистите. След моята реч в почивките всички колеги, даже тия от Пловдив, ме отбягваха сякаш съм прокажен, страхуваха се ако ги видят с мен да ги подгони властта.

И когато в стола аз търсех маса, на която да седна, видях един възрастен човек с очила да ме вика да седна при него (в същото време моите колеги от ПУ, като обикновени мижитурки, трепереха от страх да не би да седна до тях!). Аз не познавах този човек, но той настойчиво ме викаше, отидох при него и там разбрах, че това е големият български философ проф. Сава Петров, чиито книги аз бях чел и го уважавах. Той ми каза там, на онази маса в столовата на варненското АОНСУ (сега там трябва да е т.н. "Свободен университет"!):

"Момче, всичко, което ти каза преди малко, го мисля и аз, и аз ще го кажа утре в доклада си, но ти го каза по такъв начин, че уплаши всички, аз ще го кажа така, че всички да ми ръкопляскат!".

Той наистина на следващия ден направи блестяща лекция, говори за Световния конгрес на философите и наистина каза, че е дошло времето философите да имат академична свобода.

С проф. Сава Петров станахме добри приятели. (Интересно е, че той никога не е бил член на БКП, въпреки че беше виден и талантлив философ - или точно поради това; аз също, разбира се, не съм влизал в БКП, за разлика от моите набори Боко Борисов и Румен Радев!) Той ми помогна в списание "ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ", единственото философско списание тогава, да излезе голяма моя статия, в която апелирах философите да имаме академична свобода и сами да си правим програмите според интересите и потребностите на студентите.

Много пъти съм се държал така преди 1989 г., че комунистите са беснеели, но нищо не можеха да ми направят.

Аз бях тогава дисидент, създадох в ПУ Философски дискусионен клуб (1987 г.), алтернативен на официалната философия, в който канех най-добрите български философи от София да изнасят лекции. Залите бяха пълни.

Тъй че като не ме познаваш, скъпа мижитурке, недей да бълваш простотии по мой адрес.

А да уча в Русия отидох защото ме препоръчаха професорите по философия от СУ, където изкарах първи курс, препоръчаха ме защото откриха моя талант. Успокои ли се сега, пишман-"антикомунисте"?

Хайде сега отново почвай да плюеш. На мен изобщо не ми пречиш, дано поне малко мъката ти да мине.

Комунизъм не е нищо друго освен дива омраза към свободната личност, сфанА ли сега що си?

Добави в Svejo

"Какво Другият вижда, което не виждам аз?"

Другият - това е човекът, който ни носи отговор на въпроса: "Какво той вижда, което не виждам аз?". Другият - това е човекът, който ни разширява картината на света понеже той вижда и разбира това, което не виждам и не разбирам аз. 

Точно по тази причина повечето хора се плашат да си взаимодействат открито с други индивиди. И се отнасят към другия като застават в защитна позиция, защото, не дай Боже, той може да ми помогне да видя това, което не виждам аз. Или, не дай Боже, да ме подтикне да си преразгледам своята картина на света. 

Добре ще бъде да се научим да се срещаме и да общуваме с другите без забрало (предната част на шлема, която по време на бой се спуска за да предпазва от удари), без да се крием зад маска или броня. Другият е инвестиция в моето подобряване, в моята промяна към добро. 

А той може да ни помогне и да се научим да бъдем инвестиция в неговото подобряване. И за подобряване на равномерния човешки обмен.

Алексей Арестович, украински философ, психотерапевт и бивш съветник на президента Зеленски

Добави в Svejo