Многозначителният ми спор с една "звездна" даскалица по философия от София

На едно място във фейсбук (където е представена тази нова книга на проф. Сергей Герджиков) си позволих в моя си критичен маниер да напиша "неправилен" коментар, който, както и очаквах, предизвика изразителен отзвук; ето многозначителния ми диалог, който се получи с една даскалица по философия, преподаваща, вероятно, в някаква елитна софийска гимназия:

Ангел Грънчаров: Проф. Герджиков е добър философ и пише хубаво, но ми е много чудно как толкова умен човек като него се принизи да подкрепя властта на мутрите и то само защото, предполагам, министрите на образованието и науката да препоръчват на учителките по философия неговите учебници с оглед печалба. Такава мотивация за един философ ми се вижда непристойна. Човек изложи ли се в морално отношение, след това губи авторитета си...

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Как само вменявате мотиви за поведението на един човек, само за да има какво да заклеймите и да критикувате морала му! Малко болничка изглежда подобна "логика". 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Никакво вменяване няма. Има предположение. Печалбарството е един много разпространен мотив на поведението. Философите не винаги са свръхчовеци, не обичащи парите. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Вие наясно ли сте с колко труд се пише учебник и колко "печели" авторът/авторите? Ще Ви подскажа - за 10 години от един учебник, който се пише поне 7-8 месеца толкова, колкото един плочкаджия печели за седмица от една баня. На това ли му казвате печалбарство ?😂 Колкото до съждението Ви за философите, прозира пак същата "болничка" логика. 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарко, аз съм автор на учебници и учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети. И много добре знам колко печели авторът и издателят, който играе честно и оня, който играе нечестно, ползвайки се от връзките си с чиновниците в МОН, с министъра и пр. Един от тия нечестно играещи автори на учебници публично се хвалеше, че с хонорарите си бил купил няколко апартамента. Проф. Герджиков вероятно също доста е спечелил, да е жив и здрав. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров, явно сме колеги. Но не съм Ви другарка. Нито съм Еи срещала на национални олимпиади, на форумите на АПФ, на работни срещи за учебни програми, стандарти... Аз също съм съавтор на четири учебника и не съм си купила апартамент, нито поне барака с хонорара. Като автор би трябвало да знаете, че МОН не плаща хонорарите за учебниците, а издателствата. Между другото, на кое издателство сте автор? Всички актуални учебници са в съавторство, без тези на проф. Герджиков. Не си спомням да съм срещала името Ви, но вероятно е мой пропуск. 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарка сте, по поведението Ви си личи. Естествено, че хонорарите не се плащат от МОН, но от МОН зависи кои учебници учителките ще препоръчват на учениците и от кои учебници печалбите ще са най-големи. Разбира се, има конкуренция, но авторите ползват ред неща, с които да спечелят "доверието" на учителките. Моите учебници са издадени от издателствата ЛИК и ИЗТОК-ЗАПАД, но няма как да ги знаете щото ние, за разлика от другите автори и издатели, не сме се навирали в МОН да търсим рекомендации и бюрократично утвърждаване. Моите учебници са с един автор, моя милост. Ние, другарко, не рипаме като вас по свирката на бюрократичната (социалистическа) система на образУвание, та по тази причина Вие нема как да ни знаете. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров Дали агресивният Ви тон и нагласи не са причината за това да не сте в кръга на уважаваната философската колегия? Жалко за учениците Ви, ако изобщо имате такива. Тази фрустрация не е адекватна за учител по философия. И не, не съм Ви другарка. Дори не сте ми и колега. Не се вписвате в етичните изисквания. 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарко, да аз не се вписвам в тъй комуноидните Ви представи на т.н. "уважавана" (заради робския си манталитет!) "философска", с извинение, колегия. Аз, другарко, си позволих да не съм послушна мижитурка, а да бъда достойна личност, поради което и съм остракиран от "колегията", тъй предано слугуваща на управляващата ни мафия. Не жалете моите ученици, щото те имаха щастието да разберат що е философия и как подобава да живее философът, заслужаващ това име, но се питам Вие лично давате ли си сметка какви поражения нанесохте на младите като слугувахте на безчовечната, недемократична, бюрократична и по същество социалистическа система на НЕобразование. Четете книгите ми за образованието и възпитанието и издаваните от мен списания (ИДЕИ и HUMANUS) за да осъзнаете какво правехте и как живяхте. 

Розелина Найденова: Ангел Грънчаров 😂😂😂. Поредният изтърван! Не ме познавате!!! Моите ученици завършиха Оксфорд, Кеймбридж, Сорбоната. Защото бяха подготвени от философи със здрав разум, с критично, не критикарско мислене, с нормален психостатус. А вашите? Дали Долна баня? Костенец? Ихтиман? Господине, в Ленинградския ли ви набиха другарката и манталитета в главата, че още се чудите как да избиете комплекса. А да чета творенията Ви, благодаря! Успех с арт-терапията! 

Ангел Грънчаров: Розелина Найденова Другарко, личи си, че умеете добре да громите класовия враг, бравос! Пролича си чудесно основанието ми да Ви наричам другарка. Без да ме познавате, без да сте чела книгите ми, ме заклеймихте в стила на комунистическия фанатик. А ако някой Ваш ученик е отишъл да учи в Кембридж, това е негова, не Ваша заслуга. Интересно е, че не чувствате капка неудобство за това, което си позволихте. Завиден комунистически морал имате.

Ето нашия многозначителен диалог, пренесен в онлайн-изданието на философското списание ИДЕИ, заслужихте да увековечим името Ви: https://grancharov.blogspot.com/2026/07/blog-post_23.html

Добави в Svejo

Поздрави от... рая!

Как да разберете че съм се пресилил в по-хубавия свят?

Поздрави от... рая (на земята!)... жив съм още и тук, на земята... (макар че ние, философите, се стараем да сме причастни на вечното още тук, в нашия грешен земен свят: обичаме истината, доброто, красотата, светостта.

Пиша това защото в нашия Философски клуб в отговор на въпроса "Как да разберем, че сте починал?" (аз съм възрастен човек, на 67 съм вече, копейкаджиите неслучайно мило ме определят като "ходещ некролог"!) отвърнах: "Ако три поредни дни не включвам лайфа за дискусия, значи съм се преселил в по-хубавия свят!".

Да де, казах това, но след това ми се отвори възможност да избягам от света и да се уединя да пиша книга. Реших да си дам почивка в Мрежата (докато я напиша, поне месец!).

И ето, вече няма лайфове в ютуб-канала "Паралел 42". За да разсея възможността за погрешни тълкувания на мълчанието ми публикувам тази снимка от снощи и тия думи.

Извинявайте за личния момент!

Хубав ден на всички! И приятна почивка!

Добави в Svejo

Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?

Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?

Един човек ми каза, че съм се бил опитвал да обяснявам на... зомбита; наложи ми се да му отвърна ето що:

Такава ми е работата. Върша си работата, изпълнявам си задачата. Ние, философите, разговаряме с всички човеци. И с умни, и с прости, и със здрави, и с болни. Човещината изисква това.

Философията в същината си е нещо най-човечно. Човечност е другото име на философията.

Затова аз не мога да кажа като "звездните интелектуалци", които, навирили носове, говорят:

"Абе остави ги тия бе, те са прости и нема да разберат, а ние не можем да се унизим да говорим с прости хора!"

Ние, учителите, ние, философите, разговаряме с всички човеци. Особено с ония, чиито глави са объркани и болни. Не можеш на умствено и морално сакат човек да кажеш:

"Махай ми се от главата, аз с такива като теб не разговарям!"

Както, за жалост, постъпват толкова много нашенски умници.

Поради което простотията у нас, необезпокоявана, цъфти в такива пищни цветове...

Добави в Svejo

До какво води мълчанието на умните и образованите - и разюзданата вакханалия на простите в социалните мрежи?

До какво води мълчанието на умните и образованите - и разюзданата вакханалия на простите в социалните мрежи?

Ето какво казах на един човек, който повдигна въпроса как мислим и разговаряме на едно място:

Всяка дума е понятие, в което е вложена същността (в идеална, мисловна форма) на предмета, т.е. неговият смисъл. Понятието значи носи в себе си истината на този предмет.

Оттук следва, че ние нямаме право да изкривяваме по субективен начин този смисъл, тази съшност или тази истина. Мисленето е боравене с понятията, ти е игра с тях, в която имаме свобода, но не дотам че да подменяме смисъла, значението на понятията.

Затова е добре понятията ясно да се дефинират в началото на спора. Щото повечето спорове са за това, че всеки си (не)разбира понятията както си иска.

А това се дължи на обстоятелството, че повечето хора (особено слабообразованите) смесват и подменят понятията със своите бедни и повърхностни представи за обсъждания предмет.

Представата пък е непълноценно, субективно "понятие", в което не се съдържа същността на целия род или вид предмети, които мислим чрез него, а се съдържа само характерното за един конкретен предмет или поне за малка група близки предмети.

И по тази причина субективните ("прекалено човешки" по Ницше) представи водят до безсмислени, безпредметни и непродуктивни спорове. И водят до глупави караници.

Затова в публичните дискусии в социалните мрежи образованите личности не трябва да мълчат когато там дърдорят и се упойват от "ума" си слабо образовани и невежи словоблудци (таксиджии и обущари!), а следва да участват в тях за да вдигат нивото на дискусиите. Да се вдига тяхното ниво означава да се полагат съзнателни усилия за проясняване на същността, на истината - и да се постига тъй потребния ни по-богат смисъл.

Мълчанието на умните и образовани хора в мрежите е главната причина за безразделното ширене на простотията в тях, което стигна дотам простаци и лъжци да задават тон, да се провъзгласяват за "умни", за "велики мислители", за, моля ви се, "експерти" и дори за "духовни водачи".

Битката с триумфиращата простотия трябва да се води всеки ден и неуморно. Високомерното мълчание на умните е пагубно. Ще загинем, ще се удавим в морето от простотия ако продължава така.

Затова апелирам всички, които не са се заразили от вируса на простотията, да се включат самоотвержено в борбата с нея!!!

Да, истината и доброто ще победят, те винагиНашият Философския клуб или Училището по свобода излиза във временна ваканция: до скоро!

Линкът към клипчето, в което обяснявам защо, е в коментарите!

Приятна ваканция на тия, които също са във ваканция!

Хубав ден и на останалите, които са на работа! побеждават, рано или късно, но ние не трябва да стоим със скръстени ръце!

Да живей мислеща, духовно просветлена, свободолюбива, правдолюбива, християнска и европейска България!

(Виж коментарите тук: http://youtube.com/post/Ugkxnv7QuHMFcc2AN2pQf0i0cNpQxtoaiBXH?si=wtgBunSPtbeGm-2c )

Добави в Svejo

Защо истината освобождава духа на човека?

„Времето спасява истината от лъжата и завистта“, 1737 г.

Под кратък мой постинг със заглавие "Защо истината е благодатна?" един човек ми зададе важни въпроси относно тъй важната тема, ето нашия диалог (смятам, че и други хора е добре да се замислят по наистина важната тема!):

Тодор Александров: Какво е истината според философията? Как бихте я обяснили вие? Какво мислите че съдържа цитирания от вас пасаж от думите на Христос?

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров Намерете книгата ми ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, там пише и за истината. Има я и онлайн. И в книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА има глава за истината.

Тодор Александров: Ангел Грънчаров мисля,че няма да е трудно за вас да изложите тези свои виждания и тук, за да могат повече хора да се запознаят с тях. Както и за вашето тълкуване на библейския текст, който цитирате.

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров Поставяте ми много трудна задача. Понеже темите са важни и тия неща не могат да се кажат с няколко прости изречения. Но ще опитам. Благодаря за интереса и за добронамереността! Скоро ще публикувам отговора си, но преди това трябва да го напиша.

Ангел Грънчаров, Автор: Тодор Александров За истината има много идеи, концепции, разбирания, теории и пр. Според мен най-ясното и простото разбиране е: истина е онова, което съответства на същността (идеята, смисъла, разума) на онова, за което мислим и говорим; между нашите твърдения и същината на предмета на мисълта ни трябва да има съвпадение, тъждество, поне съответствие.

Затова истината е велико понятие: сред всички живи същества само ние, човеците, сме надарени с този Божий дар да търсим неуморно истината, да я ценим, да я обичаме, да я поставяме на най-високия пиедестал.

Също трябва да си даваме сметка и за това, което Христос казва:

"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!",

което пък означава, че Истината е Бог, става дума за Истината на Свещеното Писание, заради която Истина самият наш Спасител Христос е разпънат на кръста.

Темата е необятна, но ще се задоволя тук с това.

А относно другата невероятно възвишена истина, която ни казва Христос, именно

ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ!

„Истината“, 1870 г.,

бих казал следното, което е близко до ума:

За нас, човеците, тъкмо свободата е най-важното (и ПЪРВОТО!) условие да сме човеци, благодарение на свободата ние сме човеци; а пътят към свободата е именно истината.

Това пък означава, че истината ОСВОБОЖДАВА, благодарение на истината ние освобождаваме духа си от заблудите, лъжите, илюзиите, предразсъдъците, глупостите, простотиите. Истина и свобода си съответстват и без истината няма свобода, а свободен е само оня, който живее с истината.

Респективно, роб е оня, който нехае за истината, който не я търси, който си отдава душата на съблазните на лъжците, манипулаторите, лицемерите, безчестните.

Съвестта в душите ни е Божий глас и тя винаги ни казва само истината.

И още много може да се говори и пише (тия неща: животът, човекът, истината, свободата са главните теми на всички мои книги!), но нямам възможност тук да продължа.

Ще добавя само това: лъжата е грозен опит за убиване на истини и на души, лъжците са убийци на души - или поне поробители на души.

Човеците, които обичат истината, точно поради това и разбират свободата, практикуват я, борят се за нея всеки ден, живеят със свободата си, дори са способни живота си да жертват за нея. (Както сега правят свободолюбивите украинци!)

И искам да завърша с думите на великия син на унгарския народ, наричат го "унгарският Ботев", Шандор Петьофи:

Две неща ми трябват на Земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,
любовта да дам за свободата съм готов!

Толкова тук. Хубав ден!

Добави в Svejo