Много години си водех ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. Да, тук, в блога. Не крия, подражавах на моя... приятел (така го чувствам!)... Достоевски, който навремето е издавал (да, в хартия!) списание, наречено ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ. И аз като Достоевски (не се меря с него, пиша така само за да ядосвам мерзавците-завистливци!) си обнародвах свои мисли, свързани с моето битие на учител. От известно време нищичко не пиша в него, щото вече не съм учител: от преди няколко месеца официално съм пенсионер (а няколко месеца преди това мутро-комунисто-мафията ме изрита по най-грозен начин от училището, в което работех: за да ми отмъсти за това, че бидейки учител, не благоволих да съм мижитурка, останах си личност - не знам дали знаете това, но у Нашенско да си личност е непростим грях!).
Както и да е, но ето тази сутрин ми се ще да напиша нещо в своя ДНЕВНИК (блогът ми е такъв!), пък се и питам: добре де, като не ходиш на училище вече, нима вече не си учител, може ли един учител, дето цял живот е бил учител, да престане да е учител когато се пенсионира? Явно не. Май съм орисан докато дишам да си остана учител. Сигурно и в последната си минута ще учителствам. Сиреч, ще изнасям уроци. Може да не е в училищна, в класна стая, може да е на съвсем друго място, но аз уроци съм орисан да изнасям посмъртно. Ето затова пак приемете този текст (той може да прерасне в цяло есе, знам ли какво ще се получи - макар че много-много не ми се пише!) като продължение на поредицата, наречена ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ.
Тази сутрин се събудих по едно време (погледнах си телефона: 3 и нещо беше, съвсем рано даже за мен, ранобудния!) и изведнъж в съзнанието ми изплува случка от вчерашния ден; изплува една вълнуваща случка; край, оказа се, че аз повече не мога да заспя от вълнение! Аз съм такъв откакто се помня: Боже мили, колко безсънни нощи съм имал аз, учителят, през годините?! Моята прокоба е мисленето - така както, вероятно, за други човешки (дали?!) същества прокобата им е... немисленето (и лъженето). И тъй, сетих се нещо, почнах да мисля, да го "преварявам" в душата си, в ума си, да го "поодъвкам" в мисълта си, да го асимилирам, не напипвам точната дума, майната му... абе въртях се в леглото много време, по едно време осъзнах, че спане повече не може да има, станах, изкъпах се (у нас в панелния апартамент в Пловдив горещината е нетърпима и човек цяла нощ плува в пот!), направих си кафе и ето, седнах преди малко на компютъра да пиша. Няма начин да не пиша за своето вълнение. Какво ли толкова впечатли тоя глупчо? - ще си кажете. Ето, ще ви обясня. И има огромна поука в моята кратка история, която ще ви разкажа, длъжен съм да ви я разкажа.
Трябва да се постарая да бъда все пак прилично кратък (прилично дълго да е писанието ми!) - щото напоследък съм станал голямо плямпало. Това особено много си личи в дискусиите, които водим с приятели в тик-ток (и в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42) сутрин, сигурно е много дразнещо. Съзнавам, че няма как да не е дразнещо. Затова ето, признавам си, ще се постарая да не ви утрепя много време да четете този текст (той кой ли пък чете текстовете на завеяни философи, на ненормални даскали като мен в днешно време?!).
И тъй, ето за какво става дума.
Тия дни моята съпруга, милата (тя, моята скъпа Ксантипа, много е страдала покрай мен, и това си признавам, особено в последните години, когато мутрите ме гонеха от образованието, от училището, а аз водех съдебни и други битки, пък и целият ми живот беше само борби - за "правда и за свобода", ако ми позволите да използвам думите на поета - за да ядосам, признавам си, завистниците!), та значи моята жена ми каза, че си е взела платен отпуск (на нея, горката, мутрите - заради мен, за да отмъщават на мен! - още не благоволяват да позволят да работи като учителка и тя е принудена да работи работа не по професията си, не като учителка, а нещо съвсем друго, не отговарящо на нейните две магистратури!), да, взела си платен отпуск, милата, и ми вика: "Ангел, искаш ли да отидем за няколко дни на море?", попита ме веднъж тя, а аз мигновено осъзнах следната истина: с моята жена в близо 40-годишния ни съвместен живот (!!!) сме ходили на море само веднъж (!!!) и то преди повече от 20 години (!!!), и то само за три дена (!!!), т.е. аз имам страшен грях пред нея, че е цяло чудо, че тя толкова много години ме търпи, милата!!!
Както и да е, аз съм голям грешник пред нея (най-чистосърдечно си го признавам!), заслужавам всеки ден да ме бие с точилката (това е шега, жена ми е добра и търпелива, тя никога не е посягала с точилка към мен; но аз тук пиша така, опитвайки се да се роди асоциация в съзнанието ви за Сократ, когото жена му, истинската Ксантипа, най-официално го е биела - и то пред учениците му!!!), е, да престана с тия тъпи дълги изречения, накратко казано: осъзнах, че аз ще съм голям неблагодарник ако не заведа жена ми това лято на море (поне за три дена, за нощувки)! Аз може да съм всякакъв, но осъзная ли, че имам някакъв дълг, земята ще преобърна, но ще го изпълня; е, мислейки как да реша проблема с осигуряване на квартира на море (по-непрактичен човек от мен на този свят едва ли може да се намери!), т.е. в безпомощността си аз вчера се обърнах към приятелите си в месинджър-групата на ФИЛОСОФСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ето с какво тъпо съобщение (всъщност то си е направо нещо като обява!):
Търся стая под наем за двама в Бургас или в някое село или градче по Южното Черноморие. От няколко дни чета обяви и понеже ме подразни тъй неприятната лакомия за пари, се обръщам директно към (евентуално) самия собственик. Готов съм да заплатя до 50 лв. на човек, не търся някакви луксозни условия, само да има известно спокойствие и баня. (Да се надяваме да не попадна на мошеник, от което ме е доста страх, признавам си!).
Със съпругата ми (и тя е учителка като мен!) в близо 40-годишния ни съвместен живот сме били само веднъж на море преди доста години (повече от 20!), включително и в годините на тъй милия на сърцето на повечето българи комунизъм. Сега решихме да отидем за втори път. (За три дена ще отидем, за повече не "можеме да си го позволиме", ако ми позволите да използвам тъй изискания израз на класико Боко Борисов.
А аз, да кажа и това, обичам изключително много морето, ние с него сме стари приятели и така силно копнея за нова среща с него, че нямам думи да кажа колко силно искам... да се прегърнем пак, тъй да се рече! Пускам обявата си тук, щото ако я пусна публична, жена ми ще ми строши главата с точилката (тя мрази всякаква проява на публичност, иска никой да не знае, че ще ходим на море!).
Извинявайте, че ви занимавам с тия тъй лични неща. Но ако някой случайно познава, да речем, заслужаваща доверие агенция за стаи под наем или, примерно, човек, който сам отдава такива квартири или стаи под наем и ми помогне да се свържа с него, ще му бъда благодарен. По тази само причина пускам обявата си тук, признавам си, страх ме е да не попадна на мошеници!
Написах
това защото се уплаших да не попадна на някакъв мошеник сред пороя,
сред морето от обяви за даване на стаи под наем; искат ти предплата, да
речем, отиваш в уречения ден, примерно, в Бургас, търсиш на този адрес
квартирата, не, да речем, няма и такъв адрес изобщо, няма такава
квартира, т.е. си бил измамен; у нас такива неща са възможни, у нас, да
си признаем, нема невъзможни неща, нали така? Е, затова така написах.
Поисках помощ, съдействие. И знаете ли какво се получи? (Да си призная, не посмях да публикувам тази обява на страницата си във фейсбук - а то си личи, че за там съм я писал! - щото щеше да я прочете жена ми, а тогава точилката наистина щеше да заиграе по гърбината ми!)
Стана нещо като чудо, да, направо стана чудо, нещо, което умът ми не може да го побере как е възможно да стане такова нещо в този наш тъй грешен, опорочен, пропаднал, прогизнал от аморализъм свят!!! Но да карам поред. Ето какво стана.
Разбира се, намери се човек, който веднага откликна, почна да търси сред свои познати, живеещи на морето, хора, които имат такива квартири, стаи и ги отдават под наем. Аз обявих, че съм готов (предвид това, че ни трябваха само три нощувки, жена ми, горката, не смее да помечтае или да поиска повече - предвид бедността ни!) че мога да дам от 30 до 50 лв. на човек за нощувка, такава, дето се казва, ми беше офертата. След няколко часа се намери човек, който заяви, че дава самостоятелно апартаментче (доколкото разбрах) за 300 лева за три дни (за двамата с жена ми). Аз казах, че ще се консултирам с жена ми за да решим какво да правим. С жена ми решихме (в нашето семейство има демокрация и всичко решаваме след дълги, понякога изтощителни дискусии!) да поизчакаме малко ако евентуално се намери нещо по-подходящо: стори ни се че е голямо разсипничество да плащаме за цял апартамент сякаш сме некакви богаташи! Реших даже на другия ден, сиреч днес, ако се наложи, да замина за... Бургас (аз пътувам, като пенсионер, с половин билет по ж.п., т.е. евтино!) и там на място да намеря квартира, да се върна и след това, вече на сигурно, когато дойде времето за почивката, да заминем, без да се плашим, че някакъв мошеник само ни е взел парите и ни е изпързалял после. Това решихме, дойде вечерта. И по едно време стана чудото, за което намекнах вече, да, стана нещо, което аз не съм подозирал, че е възможно, което никога не съм очаквал!!!
Към 8 часа вечерта ми звъни приятел от Клуба и ми казва следното, ще се опитам да пресъздам диалога ни (макар че аз просто онемях от изненада и мълчах като идиот, нищо че иначе съм непоносимо плямпало!):
- Ангел, скъпи приятелю, как си?
- Добре съм, ето тук се занимавам с едни тъпири, споря с тях, Боже, каква напаст са тия русофили, пардон, комунизмофило-путинофили?! (Аз в този момент бях в тик-ток, но не влязох при въпросните изроди, а ги бъзиках с писмени въпроси, с коментари, с текстови реплики, както се бърка в гнездо на оси: там даже е добре изобщо да не се бърка щото осите са особено зли!)
- Аааа, така ли, бравос! Абе гледам тук си писал, че искаш да ходиш с жена си за няколко дни на море... хей, приятелю, аз имам гарсониера в ... (няма да споменавам населеното място на нашата брегова ивица, по нашето Черноморие, бел. моя, А.Г.!), бих искал да ти дам ключа и да отидеш с жена си там: в момента там няма никой!
Казва това моя приятел, а аз онемявам от изненада, аз такова нещо, признавам си, не съм и сънувал, че е възможно в нашенските родни условия да се случи някога!
И тук той почва да ми обяснява къде, на коя точно улица в това... населено място се намира неговата гарсониера, как да я намеря, как ще ми прати ключовете, как там, в гарсониерата, да направя това и онова, аз слушам и (дето казва бай ви професор Вучков, Бог да го прости!)... значи аз слушам и не вярвам на... очите си!!! Онемях от изненада, аз такова, признавам си, чудо не бях очаквал да ми се случи! Приятелят ми добавя, че нищо не иска да му плащам, че се радва, че може да направи това за мен, а аз от изненада не знам какво да кажа и дърдоря глупости като... семинарист на първа любовна среща: абе, направо казано, държа се като пълен идиот! Признавам си, не можех да повярвам, че такова нещо е възможно да се случи в нашите родни, повтарям, условия и то, моля ви се, на пълен неудачник в живота като мен! (Защо пиша така, защо казвам, че съм неудачник, е отделна голяма тема, засега нека да не я засягаме; а пък може и да блъфирам, че съм чак толкова голям неудачник, не бъдете толкова сигурни в нищо когато философ ви говори или когато пише нещо?!)
Само да обясня защо смятам това за чудо. Вие сигурно не вярвате в чудеса, а не е правилно това: допускате голяма грешка. Чудеса има постоянно, но там е въпроса, че ние не ги забелязваме. Ето, примерно, че аз пиша този текст, а вие, да предположим, го четете (едва ли ще има някой, който да го прочете внимателно де, но да допуснем, че и такова чудо е възможно в нашенските родни съвременни условия!), това, пак да подчертая изрично, вече е чудо! Защо ли?
Ами защото аз, на моите 65 годинки и с моето болно сърце, тази сутрин, примерно, можеше и да не се събудя (и тогава вие щяхте да сте щастливи, че няма да ви досаждам повече с такива глупави писания, нали така?); но аз се събудих, което, както и да го погледнем, не само е чудо, но е и проява на щедростта на тъй добрия наш Бог. (Явно на Бог трябва да се сърдите, че още се налага да ме слушате и да ме четете понякога, ако изобщо допуснем, че някой изобщо чете нещата, които аз пиша така щедро всеки ден и ви досаждам толкова много, че съм станал вече най-досадния човек в Мрежата, в който трезвоумните - и оправните! - с пълно основание се стараят изобщо да не забелязват; вземайте пример от тях, а не от мен, сиреч, продължавайте да не ме четете, продължавайте да не забелязвате какво пиша, продължавайте да мълчите като мижитурки!).
Та значи чудеса има, ама ний в самозабравеността си изобщо не ги забелязваме. Ето и сега аз се опитвам да ви разкажа за едно чудо, ала не намирам думи и май е време да се откажа: чудесата са нещо, което се разбира със сърцето, невъзможно е да се обясняват с думи, те са мистика, те са мистерия, те са в пълно противоречие със "обективните закони" на този тукашен наш материален и затова прогизнал от интересчийство, от корист, от злоба, от аморализъм наш природен и "човешки", с извинение, свят. Да, ама ний, философите, сме такива откаченяци, които се опитват с думи да обяснят необяснимото и по тази причина пишат своите текстове, които общо взето никой "нормален човек" не чете. Нали правилно разсъждавам, а, кажете де, защо мълчите така многозначително?!
Пак да опитам да обясня, макар че е трудно. Този човек, моят приятел (по понятни причини не мога да му кажа името, представете си, че историята за неговата тъй благородна постъпка стигне до ушите на някой от неговото семейство - и тогава и него да го набият с точилката; не, аз това не искам да му причиня, не съм такъв злодей и неблагодарник!), та значи моят приятел, в пълно противоречие със законите на този тукашен, природен, материален и "човешки", с извинение, т.е. социален свят решава да направи ето това ДОБРО: да ми даде ключовете на гарсониерата си, намираща се на брега на морето, да, да ги даде на мен, бедняка-смотаняка, който никога не е могъл да предположи, че такова нещо изобщо е възможно?!
Да, представете си, той прави нещо БЛАГОРОДНО, заслужаващо обаче някой да му... счупи главата с точилката или направо с някоя бухалка, нали така?! Защо да му счупи главата ли?! Ами защото, представете си, хората станат масово като него и почнат да не ламтят за пари и, примерно (по пофантазираме малко!) жителите на нашето Черноморие почнат да канят останалите българи, смятайки ги за свои приятели, в квартирите и в домовете си (които сега отдават под наем за добри пари, с цел печалба!). Ами тогава ще рухне икономиката на целия свят, нали така?!
Както и да е, да не разсъждавам много, но ето, този човек показва също, че ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО означава именно това, ЧОВЕЧНОСТТА също означава способност да правиш добро без да очакваш нищо в замяна, иначе казано, тя е родствена на ЛУДОСТТА. (И на глупостта е родствена, да не забравяме това - от гледна точна на "нормалното", нали следите мисълта ми все още?) Да, да си ИДЕАЛИСТ, т.е. за теб ДУХОВНИТЕ НЕЩА (от рода на истина, добро, благо, право, справедливо, красиво и пр.) да означават нещо, и то нещо най-значимо за нас, човеците, от което зависи нашата ЧОВЕЧНОСТ, у Нашенско, повтарям, това е направо лудост, то също така е глупост, то е направо изродщина, драги ми и уважаеми дами и господа българи и българки!
Разказвам след малко какво е станало и че нашите страхове около наемането на стая за три дни на Черноморието отпадат, че се е случило това чудо, тя, горката, ме гледа и в един момент проронва:
- Стига де, не се шегувай, не те ли е срам малко, това е невъзможно, тъпчо, как те не е срам да се гавриш така с мен?!
(Е, тъпчо не ме нарече, иначе ме нарече, но за благоприличие употребявам думата "тъпчо"!) Едва я убеждавам и тя с невярващ поглед дълго време ме слуша, че скоро ще имаме ключ от гарсониерата на мой приятел и че съвсем безплатно ще стоим там (и ще ходим на плаж!) цели три дни! Тя ме кара да повторя за да опита да осъзнае, че това изобщо е възможно! После се прекръсти и благодари на Бога за станалото чудо, ето, и аз сега пак се кръстя, щото, повтарям (и ще повтарям докато съм жив!), че такива неща, родствени на постъпката на моя приятел, са АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНИ ако не допуснем съществуването на Бог! Да, без Бог такива неща в този наш прогизнал от бездуховност, от аморализъм (от интересчийство, от мании и от лакомии за пари и за вещи!) и от, с една дума казано, безчовечност свят са съвсем невъзможни!!!
Представяте ли си, да пофантазираме малко: да допуснем, че секретаря на сливенския владика, който е момче на пловдивския владика Николай, който именно овладя имотите на нашата пребогата църква, намиращи се по Черноморието, да беше прочел моята вчерашна обява (ако я бях публикувал на публично място, във фейсбук-страницата си!), да беше казал на владиката "Абе тук един смахнат философ от Пловдив търси квартира на морето, дали да не го поканим да спи три нощи безплатно в еди-коя си наша резиденция на морето?!", а пък владиката - О, мили Боже! - отвърне: "Ами покани го де, защо чакаш, защо мен питаш, веднага го покани!"; както и да е, примерът ми е съвсем неподходящ, явно вече съм пълна откачалка щом в главата ми се раждат такива кощунствени мисли, примери, фантастики, простете ме ако можете!
Понеже писанието ми стана прекалено дълго, вече е време да спра. А сега прочетете какво мило съобщенийце получих в блога си вчера (аз го публикувах и във фейсбук за да види народа що за човешки изчадия има около нас!):
Анонимен каза: Провидицата на Прекрасния луд: На Грънчаров му остава около година и половина живот! Около година и 3-4 месеца живот му остават на Ангел Грънчаров, според провидицата на Прекрасния луд. Според нея, Грънчаров нямало да почине от заболяване, а след нелеп инцидент. Провидицата вече предсказа с абсолютна точност смъртта на баба Марийка и на Георги Ифандиев. Тя отрече предсказанието на ходжа Серафим, който даде на Грънчаров живот само до края на 2023-та година. Още тогава провидицата видя, че на него всъщност му се дава повече - около 2 години и половина, като половината от това време вече почти изтече.
Съпроводих това мило съобщенийце с ето какво поясняващо въведение:
Нема лабаво, ке се мре: вижте как един велик прорицател ми предвещава смъртта, он работи с една "провидица" и е не само пръв приятел на един кандидат-доцент от ПУ, но е и нещо кат негово гуру, т.е. е негов ентелектуален и морален вожд и учител (кой е въпросният тъй умен полудоцент можете да разберете ако попитате самия ректор на ПУ!); та ето какво съобщение получих като коментар в блога си: ...
С това именно и свършвам: има два свята, напълно несъвместими, в които имаме възможност да живеем. Единият е този на доброто, истината, правото..., все неща от този род, това са т.н. духовни неща, за дадена категория хора те са истински важните, водещите в живота; има други хора, пак са уж човеци, които залагат обаче на противното: зло, лъжа, измами, тарикатлъци, далавери, криво... все неща от този род, интересите, именно паричните най-вече, са истински важното за тях.
Всеки от нас решава в кой от тези светове да живее. Божий свят има и има свят на Сатана, на Дявола. Сам решавай: човек ли си или си лаком за пари мерзавец? Решавай: на живота ли залагаш или на смъртта?
Да, защото злото, лъжата, тъпото интересчийство, лакомията за пари е израз на смърт, то си е направо духовна смърт, такива хора са именно "живи мъртъвци", гледаш го, уж прилича на човек, а иначе си е мъртвец, да, иначе си е чисто и просто някакво отвратително зомби.
Това исках да ви кажа. Който разбрал, разбрал. Който прочел, прочел. На останалите не мога да помогна...
Хубав ден на всички! Бъдете здрави!
Не погубвайте духа в себе си - а му осигурете простор за растеж! И почва му осигурете, почвата са вашите души.
И тогава един ден ще берете преизобилни плодове. И ще бъдете колосално богати.
И то с най-истинските богатства!
(Как да скрия сега това писание от жена си, щото ако тя попадне на него и го прочете, точилката вече яко ще играе по главата ми?!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар