Човекът, не умеещ самостоятелно да мисли, не владее езика, по-скоро езикът владее него, владее съзнанието му. Неговото мислене (неговата "вътрешна реч") винаги се намира в робска зависимост от словесни щампи, от безмислено заучени знакови конструкции, от "правила", предписания, указания, подсказвания и т.н. - и тук именно се крие тайната на формиране на догматичния ум, на догматичното мислене, един прекалено лош вид мислене. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар