Словесен дуел с едно комунде, лъжещо, че бил "антикомунист"

 

Още един мой словесен дуел с едно комунде, преструващо се, лъжещо, че бил "антикомунист":

Георги Габърски: Ангел Грънчаров, да ходиш с връзки в СССР, пък после да плюеш по т в о и т е, е лошо.

Ангел Грънчаров, Автор: Георги Габърски Комунчо, немам никакви връзки, от съвсем обикновено семейство съм. (Баща ми беше строител, майка ми - готвачка, Бог да ги прости!) Изпратиха ме да уча философия в СССР професорите от Философския факултет на СУ, понеже, предполагам, са открили у мен някакви способности за занимание с философия. Пък и това, оказа се, е моето призвание, Бог ми е дал тази дарба, ако допуснем, че я имам. СфанА ли сега, успокои ли ти се клетата душа?! Ти, комунчо, защо ме клеветиш?! Прочее, откъде-накъде да са "МОИ" комунистите, след като те са ТВОИ, ведь ти мразиш личностите, преизпълнен си със злоба към всичко, що е личност, а това е първият признак за комунизъм?! И свободата мразиш, нали познах? (Затова мразиш и Европа, щото Европа - и Америка! - са тъкмо цивилизация на свободата!) Ха сега си пореви още, белким мъката ти понамалей! Ти защо не отиде да учиш?! Ти защо си остана прост?! Щото те мързеше да учиш и да четеш, нали така? И учените хора мразиш, нали така? И успелите хора мразиш, нали познах и това?! Хайде чао, пореви си още!

Добави в Svejo

Какъв метод на лечение на болните комуноидни души прилагам?

 

Какъв метод на лечение на болните комуноидни души прилагам?

Човекът с болно съзнание, с болна душа (комуноидът, който го тресе бесовщината на русо-робо-комунизмо-путинщино-филията!) е като човек, който има в устата си много болни зъби, които се нуждаят от крайно неприятно лечение, а някои от тях трябва и да бъдат извадени с болезнена операция (всеки знае какви ужасии ни се налага да преживяваме на зъболекарските столове!).

Философът играе съвсем същата роля като зъболекаря, само дето вместо зъби стърже, поправя, лекува и вади едни по-особени ДУШЕВНИ "болни зъби", а и на тяхно място поставя здрави - та да може човекът да дъвче и да се храни. (Душата ни също требва да се храни, на нея й се налага и да дъвче!) Тъпотиите, простотиите, глупостите, с които е пълна главата, пардон, душата на болния душевно комуноид, са съвсем същото, каквото са болните, прогнилите зъби в устата на нещастниците, които са допуснали зъбите им да стигнат до това гадно състояние.

Е, ще се наложи въпросните нещастници да изтърпят доста мъки (душевни, психични) докато опитният (като мен!) философ със зъболекарска прецизност един по един стърже с проклетата машинка, поправя, лекува и дори вади прогнилите "умствени зъби" (и емоционални, и волеви, и какви ли не други "зъби"!) от смърдящата "душевна уста" на въпросните комуноиди, допуснали да са с такава страдаща и по русо-робо-комунизмо-путинщино-филски начин болна душа.

Та аз в този смисъл правя голямо добро на тия нещастници като им лекувам "душевните зъби", а те ме мразят и ме плюят с една тъпа озлобеност - все едно да мразиш зъболекаря, който ти лекува ония, другите зъби (за чието заболяване си виновен изцяло тия самият - знаете защо!).

При това моята професия, моето занимание е изцяло благородно, аз, за разлика от истинските зъболекари, не вземам никакви пари за тъй прецизната и нелека работа, която върша всеки ден, ето, вече повече от 40 години! Правя всичко съвсем безплатно, от едно най-чисто и голо човеколюбие!

Е, понякога и то с чисто възпитателно-терапевтична цел, като копейкаджиите ми зададат обичайния въпрос:

"Кой ти плаща бе, Грънчаров, Сорос ли, американците ли, за да ни мъчиш така усърдно всеки ден, а, кажи де, колко получаваш на ден?"

аз им отвръщам, за да сипя малко масълце в огъня на изгарящата ги душевна болка ето как:

- Да ви кажа честно, по 5 000 евро ми плаща Сорос на ден, не е много, но не се оплаквам: стигат ми тия парички!

И те ми отвръщат мило ето как:

"Дано пукнеш заради преяждане с тия пари, проклетнико, дано се задавиш, добро да не видиш, гаден и мръсен соросоиде!"

И прочие, не смея всъщност да кажа, да напиша тук истинските попържни и "благословии", с които ме обсипват, вие се досещате де, това са най-пищните и сочни псувни, които изобретателната родна българска душа може да изобрети в своите неудържими душевни полети, възходи, падения, терзания, възходи и прочие!

Това исках да ви кажа, тази метафора ми се роди в главата понеже днес ще трябва да ходя на зъболекар, престоят ми доста мъки там, пък и здравата ще ме оскубе, да видим как ще се справя, щото, в интерес на истината, Сорос нищичко не ми дава, нито цент не ми е платил, дал или превел.

Приятни емоции и размисли ви желая, скъпи родни копейкаджии, хубав ден и успешна седмица на всички!

Добави в Svejo

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

 

Защо комунизмът не е психопатология, а престъпна доктрина?

"Комунизмът не е идеология, а вид психическо заболяване."

Професор Антонио Валехо Нагера (1889-1960), баща на испанската психиатрия, преподавател в Мадридския медицински факултет.

Ако е прав професорът, излиза, че всички престъпления на комунистите (включително масови и индивидуални убийства, кражби в колосални размери, окрадена е собствеността на гражданите на цели народи, войни, диктатура, тирания, цензура, превръщането на цели нации в роби и пр.) следва да бъдат оправдани, понеже са извършени от психично болни хора, които не могат да носят отговорност за постъпките си! Излиза, че тази теория на испанския професор, звучаща тъй "антикомунистически", е твърде полезна за комунистите и оправдава злодеянията им.

Каква е истината при това положение?

Комунистите не са болни, а са подивели от злоба. От жажда за престъпления. Те нямат никакви органичители. Произволът е това, което ги въодушевява. Комунистите са изцяло бездуховни и безчовечни същества. Много по-лоши от зверовете. Но комунизмът не е умопомрачение, а ясно съзнателно следване на напълно престъпни цели.

Следователно истината е, че комунизмът е престъпна, разбойническа, криминална доктрина, която нанася неизчислими щети на цялото човечество.

Основните зловредни догми на комунизма са:

● Ще ограбим богатствата на богатите уж за да ги изядем заедно с бедните;

● Ще настъпи всеобщо организирана щастие, ще ядем (без да работим!) от общ казан и жените ще бъдат общи на всички мъже (това е най-привлекателната част от "идеологията" на комунистите, именно общите жени!);

● Свободата е вредна и трябва да бъде забранена, за да станем всички напълно равни;

● Нямаш право да си личност (да си различен!), всички сме еднакви и равни във всички отношения;

● Различните, държащите на различията не са "от наште" и биват натиквани в концлагери или убивани - за да не ни дразнят "всеобщото щастие" в комуната;

● Щом изядем богатствата на богатите почвате да работите, а ние, комунистите, ще ви пердашим за да работите по-яко;

● Мисленето е вредно, забранено е да мислите!

● Истината е лъжа, лъжата е истина!

● Добро е това, което е изгодно на нас, комунистите; зло е всичко онова, което ни пречи да лъжем, да крадем и да убиваме!

● Войната е мир, мирът е война!

● Няма Бог, вождът на Партията е наш бог!

Преведох на човешки, разбираем език всички главни догми на комунизма, така мили на комунистите.

Приятни размисли!

Хубав ден и приятен уикенд!

Добави в Svejo

И в живота, и в историята през грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри...

 

Пренасям този коментар от страницата си във фейсбук; смятам, че е важно: 

Ангел Грънчаров: Така е, не разобличихме масово същността на комунизма, не се отвратихме от него, не го отрекохме из основи, не го поразихме в корена му и не го изтръгнахме без пощада от душите си. Запазихме отломки от него в главите си и ги омешахме с копнежа си по свободата; и се получи отровна и взривоопасна смес. Която сега се проявява в крайно натологична форма. У нас под формата на бойковщината-радйевщината, в Русия - на путинщината. 

Моята съвест обаче е чиста: като публичен философ (публицист по вестниците навремето, преди интернет, като блогър, като ютубър) в есетата си, в статиите си, в книгите си аз десетилетия наред отхвърлям тъкмо СЪЩНОСТТА НА КОМУНИЗМА, на ИЗРОДЩИНАТА, на БЕСОВЩИНАТА, наречена комунизъм - и бичувам безпощадно ония, които още са й подвластни, включително и някои "демократи", имащи все същия неизкоренен комунистически манталитет. Е, вървях по този път, а всички ме възприемаха като някакъв странник, наричаха ме "ПАТОЛОГИЧЕН АНТИКОМУНИСТ", плюха ме, подиграваха ми се, страняха от мен щото съм бил "много краен". Не ме послушахте, тоест малцина ме послушаха и разбраха. 

Е, за всичко се плаща подобаващата цена. Плащаме цената и надеждата е след това да поумнеем. Но великият философ Хегел неслучайно е написал ето тази мъдра мисъл: "Изучаването на история ни учи само на това, че народите нищо не са научили от нея!". 

Така е и в живота, така е и в историята. През грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри. И допускаме нови и нови грешки. И отново изкупваме грешките и вината си със страдания.... 

Написах го по повод на ето този постинг:

Jenia Georgieva: Нямаше как да не стигнем и до тук.

Първата стъпка беше да заклеймим злокачествения режим - комунизма , принадлежащ , заедно с национал-социализма и фашизма към ТОТАЛИТАРНИТЕ античовешки системи.

Изкрънкахме от нея. КАТО ОБЩЕСТВО не го заклеймихме.

НЯМА истински път пред теб, когато отказваш да извървиш първата стъпка.

Движиш се на някъде, ама потъваш в

в някаква налудна смес от тоталитарно /пленени институции/ и опит за демократично - ама някак така, размесени, ако може...

А да размесваш злокачественото с нормална плът е все едно да убиваш все повече нормалното.

Е, довлякохме се обратно - към пълното му подобие. За да си припомним какво беше това , което се нуждаеше от заклеймяване от всички ни - от обществото ни като цяло.

Та белким най-сетне като го отметнем от гърбините си, отвратени едновременно от невзрачността му и от силовите му прийоми, от говоренето на празнодумия, докато се върши точно обратното.

Това е шанс, в някакъв смисъл, да изпитаме дълбока необходимост да го заклеймим и да тръгнем най-сетне по пътя.

Без това плътно приближаване до него - щяхме да се лутаме още години, години, години. Докато сега имаме шанс да го усетим отново, тръпки да ни побият от него и да отхвърлим най-сетне СЪЩИНАТА му.

Радев пее лебедовата песен на комунизма. За да можем да я възневидим -масово. И да я оставим зад гърба си с презрение.

Добави в Svejo

Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

 

Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

Ще тръгна отдалеко.

Таваришч Явар Дачкавъй написал дълъг пасквил, в който обяснява, че Путин бил "най-демократично" избран щото на изборите бил получил 87,28% от гласовете на избирателите. По тази извратена логика още по-"демократичен" лидер е таваришч Ким Чен Ун, който е избран с 99.99% от гласовете.

По-нататък таваришч Дачков (за да си заслужи зарплатата!) плюе ПП и ДБ и казва, че те трябвало да мълчат, щото имали подкрепа по 6% (според "прогнозите" на платените от мафията цоциолози!). По тази извратена "логика" колкото по-голема подкрепа има някой, толкова той е по-прав - и толкова повече има право да говори.

Подкрепата на избори (даже и да е реална, а не лъжлива!) не означава, че с нея се измерва това дали лидерите са прави или са неправи. Политическата сила, т.е. влиянието или бройката на избирателите, които подкрепят лидера или вожда, съвсем не е и не може да бъде критерий за правотата му: за истината не се гласува. Защото много често, да не кажа постоянно, мнозинствата от народа грешат, а прави са тия, които са малко. Съвсем по друг начин се решава кой е прав и кой не е прав. В крайна сметка само животът, времето, развитието на реалностите показват и доказват кой е прав и кой не е.

Малък пример: дисидентите по време на комунизма имаха смелостта да кажат открито, че комунизмът е античовешка система; те бяха малко, народът масово мълчеше, а заблудените, а вярващите в комунизма бяха много. И какво се оказа: че прави са единиците дисиденти! Скоро комунизмът рухна под напора на своите пороци, недъзи и престъпления, загина под напора на вътрешната си абсурдност.

Навремето всички смятали, че Слънцето обикаля около Земята, само малцина "луди глави" твърдели и доказвали, че това не е така. Коперник, Галилей, философа Джордано Бруно доказвали каква е истината. (Последният бил изгорен на кладата за това!) Е, идва момент, истината е била призната от цялото човечество. Днес само изключително прост човек може да каже, че Слънцето още обикаля Земята.

Та Дачков говори пълни глупости като казва, че понеже таваришч Радйев или таваришч Путин имали били "голяма подкрепа", т.е. голяма електорална СИЛА, значи те били прави и само те можели да говорят, а тия, дето имали малка подкрепа, трябвало да мълчат. Истината винаги най-напред се осъзнава и подкрепя отначало от малцина. Мнозинствата се заблуждават постоянно и винаги всички ние плащаме цялата цена за заблудите, за илюзиите, за глупостите им.

В тази връзка е добре да се знае и това: философите (ама истинските, не ментетата!) по начало са тия, които служат само на истината. И тъкмо те трябва да бъдат слушани и от лидерите, и от народите. Техният, на философите, единствен интерес е истината да си проправи път в душите и главите, те й помагат да стане това. Истината се ражда в душите, а това е велико тайнство! Философите имат тази огромна отговорност да помагат на душите да станат плодовити, т.е. в тях да се раждат истини, а не глупости, простотии и идиотщини! (Повечето хора, за жалост, имат души, в които нищо не се ражда, те просто са пълни с чужди мисли, такива хора папагалстват чужди мисли, а това е голяма човешка трагедия, за която вина има калпавата държавна система на образование!)

Смисълът на философията е този: да бъдат просвещавани невежите, младите да бъдат обучавани и учени да търсят страстно истината, да я обичат, да мислят свободно и критично, т.е. истински и пълноценно, да работят за нейното тържество и т.н. Мисията на философията е тъкмо тази. Затова и философите имат огромна роля за просвещаването и освестяването на човеците и народите.

Ще дам един пример, който е личностно преживян и изстрадан.

Благодарение на заниманията ми с философия (с истинска философия, а не с лъжлива, имам предвид заниманията ми с философията на Платон, Аристотел, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер и пр.) аз още от студетнските си години разбрах, че комунизмът е противочовешка доктрина, основана само на лъжи. Осъзнах, че няма нищо истинско в него, а също така и че животът в условията на комунизъм е кошмар тъкмо защото комунизмът е най-лют враг именно на живота, на личността и на свободата. От този момент мен вече никаква пропаганда не можеше да ме повдеде, да ме излъже. И аз се научих да разпознавам лъжците още от първите им думи. Имам развит нюх към тия неща, надушвам лъжците отдалече.

Аз станах свободолюбец и правдолюбец, т.е. станах антикомунист и демократ още като младеж. И според силите си се борех със злото, наречено комунизъм. С проказата на душата, наречена комунизъм. Това не е хвалба, това е истината на моя живот.

В далебната 1981-83 г. в университета в Санкт-Петербург (кадето ме бяха избрали за комсомолски секретар!) аз с неколцина приятели-студенти-българи основах Философски дискусионен клуб. (И го запазих много време въпреки че тогава положението беше тежко: в Полша вече имаше "Солидарност"!) А като се върнах в България през 1986-87 г. основах Философски дискусионен клуб в Пловдивския университет, където бях асистент по философия. (Преподавах в часовете си философия, а не марксизъм-комунизъм, разбира се, говорех за идеите на Платон, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Камю, Сартр, Хайдегер, а не на Маркс, Ленин и... Тодор Живков: аз с глупости никога не съм се занимавал!)

Разбира се, комунистите видяха в мое лице ВРАГ и започнаха по комунистически подло да ме тормозят и гонят. (Уволниха ме от ПУ в края на 1991 г. по най-грозния начин: само на мен не пожелаха да ми признаят правото да преподавам философия, само на мен оставиха старото наименование на предмета в заповедта за назначение - "диалектически материализъм"! - и на това основание ми биха шута!)

Както и да е, аз станах гимназиален учител по философия и гражданско образование. Учебниците тогава бяха писани по съветски образец и от комуноиди и служеха за да отвратят младите от философията, а не да ги приобщят и причастят към нейното тойнство. Разбира се, аз не можех да преподавам по тях, нямаше как да се принизя до това ниво. Наложи ми се да стана "престъпник" или "шпионин" (по грузинския философ Мамардашвили!) и започнах да преподавам по моя си начин. В резултат за няколко години написах и издадох учебни помагала, алтернативни на учебниците на казионната и безчовечна философия, по които държавата (нео-пост-комунистическа!) задължаваше учителите да преподават, с оглед да отвратят младите от мисленето, от истината, от свободата, от духа, от Бога.

Моите учебници или помагала бяха, разбира се, забранени от Министерството на образУванието (и нАуката!), инспекторите като цербери преследваха не само мен, но и учители от страната, които си позволяваха да преподават философия по верния, по добрия, по правилния начин. (Някои обаче преподаваха тайно, познавам такива учители, но, за жалост, те бяха малко!)

Аз пък, по Божията воля, 10 години имах щастието да работя в гимназия, ръководена от либерален и демократичен, т.е. съвременно мислещ директор (да му спомня името, той заслужава това: инж. Венелин Паунов, Бог да го прости!), което ми позволи да приложа свободно своя метод или подход в обучението по философия. Това бяха най-ползотворни и добротворни години в моя живот, тогава написах и повечето от книгите си.

Но другарите не спяха, като пенсионираха принудително директора, сложиха авторитарна директорка-комунистка и мутреса, която, разбира се, направи нужното на два пъти да ме уволни по смешни мотиви (аз я съдих, съдът ме връщаше на работа, тя пак ме уволни, в крайно сметка победи тя, канечна: щото правосъдието у нас също беше овладяно от мутро-комунистите - по руския образец!).

Такива работи. Но аз през всичките тия години бях ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, не се отказах от свободата си: имах си блог и ютуб-канали, дадох пълна гласност на ставащото; усърдно работех за да стигне истината до колкото се може повече души (и глави - щото някои хора, за жалост, сякаш нямат души, а имат единствено глави, които им служат само за да си турят капите връз тях!). В същото време помагах на обществото да търси истината и да я обича. Бях активен и не мълчах, открито казвах какво мисля по важните за обществото теми и проблеми.

Завършвам с този пример, той говори много.

В 2001 г. комунисти, ченгета и милиционери се обединиха за да свалят правителството на премиера-реформатор Иван Костов. Направиха го по единствения възможен начин (Костов щеше да спечели изборите в 2001 г., щото постигна много!): домъкнаха от Мадрид царя! Най-мръснишки и гаден начин беше този, подобен е на начина, по който сега президентът Радйев спечели по безчестен начин властта: ченгетата немат въображение.

Та значи тогава почти всички изведнъж лапнаха въдицата и почнаха да викат: "Само царят може да ни оправи, да гласуваме за царя, той има вразки по цяла Европа!" и пр. глупости се изприказваха тогава. Спомням си моите спорове с учители, ученици, граждани; писах по вестниците, по форумите (интернет тогава току-що беше започнал да работи и у нас!). Аз, монархистът (не крия, че съм привърженик на монархията!), твърдо се обявих против участието на Симеон в избори като партиен лидер, агитирах, разбира се, за СДС на Костов.

Царят спечели изборите, а чрез него мафията (руско-българска и кагебисто-ченгесарска!) овладя цялата власт - и започнаха нейните епични грабежи, злодеяния, лъжи! (Разбира се, всички плюеха тогава Костов, някои луди пари направиха от този занаят, Костов стана най-черният, превърнаха го в зъл демон, аз обаче защитавах истината и, тъй да се рече, по тази причина бях и "костовист"!)

Същата история се повтори със Сидеров, Боко Борисов, патреоти, янетаяневци, барековци, славитрифоновци и ето, с радйевци накрая. Все същата история. Народът у нас в мнозинството си привикна да настъпва все една и съща мотика. И не поумнява. Щото лъжците имат числено превъзходство. (Как ще се меря аз с влиянието на Карбовски, Киро Брейка, Дачков, Копейкин и останалата руска и комунистическа гмеж!?) Но аз твърдо си стоя на позицията на истината - и се боря, според силите си, с лъжците и мошениците. Затова и подкрепям ПП и ДБ, разбира се.

Спирам дотук. Всеки ден се боря с лъжците и разобличавам лъжците и клеветниците, които направиха луди пари от руска и мутренска пропаганда. Които се возят в огромни скъпи "жипове" и живеят в охолство.

Аз обаче скромно си изпълнявам дълга. За което, разбира се, единствената ми награда и оценка е: плюенето от страна на комуноидите и троловете. С което съм свикнал и не се оплаквам: то е свидетелство, че вървя по правия път, че не греша. (Похвали ли ме комуноид и копейкаджия, значи някъде бъркам - този е моят точен критерий! Докато ме плюят, значи всичко е наред!)

Това исках да ви кажа. Този разказ донакъде е и опровержение на най-често срещаните глупости по мой адрес, именно че съм бил "марксист", че съм бил "доносник", че съм бил "комунист", че съм бил "член на БКП", че съм бил работел за пари и пр. Истината за мен е безценна и няма такива пари на този свят, с които някой да може да купи безсмъртната ми душа.

Прочее, Истината е Бог, а Бог е Истината: как мога да дръзна да тръгна против самия Бог?!

Приятни размисли (за незагубилите човешкия си облик!), приятно плюене (за тия, които вече е много съмнително доколко са човеци!)!

Добави в Svejo

Какво казах на едно бясно комуноидно псе?

 

Какво казах на едно бясно комуноидно псе?

Комуноидите в Мрежата всеки ден ме плюят неуморно и дърдорят по мой адрес всякакви глупости. Бил съм какъв ли не, бил съм учил в СССР, пък ме били гонили оттам, немал съм бил диплома, бил съм самозванец, дървен "философ", комунист и пр. Ето що отвърнах на един копейкаджийски трол, който всеки ден като бясно куче ме напада където ме срещне:

Комунчо, простата ти крат.уна не разбра, че нема значение къде си учил философия, а що си научил. Не знаеш и това, че марксистка и комунистическа философия нема щото философията е нещо духовно, а комунизмът воюва с духа и го мрази. При това философията не се учи, а се иска Бог да ти е дал дарба за философстване, т.е. подходяща за духовни занимания душа.

Накрая и котките на улицата знаят, че образУванието в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е НЕобразование, по тази причина за мен е велика чест, че мутро-комунистите ме обявиха за некадърник и ме уволниха от тяхната мутро-комунистическа система. Въпреки това аз съвсем оправдано имам самочувствието на ИСТИНСКИ УЧИТЕЛ, понеже цял живот скромно изпълнявах своята ДУХОВНА МИСИЯ, т.е. не само учителствах, но и се борих за реформа в образованието, за неговото демократизиране и либерализиране, т.е. за ДЕКОМУНИЗИРАНЕТО и за ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕТО му.

Точно затова и мутро-комунистите ме тероризираха, репресираха, гониха и уволняваха. Въпреки това аз написах и издадох съвсем различни учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети и над 20 други авторски философски книги и книги за това как следва да се прави промяната в образованието.

Затова моята съвест е чиста, аз си изпълних дълга. Сега пък учителствам в своите блогове и ютуб-канали, опитвам се да очовечавам загубили човешкия си облик злобни комуноиди като теб.

Ха сега си пореви още, нещастно руско-милиционерско зомби. На мен рева ти изобщо не ми пречи, но може да олекне на душата ти - ако допуснем, че имаш такава...

Добави в Svejo

Спор с един комунист за личността и комунизма

 

Под моя публикация в ютуб-канала "Паралел 42" от повече месец тече поучителен мой спор с един комунист (анонимен, канечна!), който при това се представя като много, цитира Маркс и шикалкави доста добре; реших да сложа този спор и в блога си, за да се разбере как в днешно време се спори с комунист (оказва се, че има още такива, моля ви се!): 

@Benevento3588 рече: Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове. Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта. 

Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате. Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права. 

Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор. Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така? Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате. Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове. 

Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е защото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате? 

@Paralel42 отвърна: Шикалкавите. Адвокатствате за да защитите тъй скъпия ви комунизъм, но сте напъвате да изопачите неговата същина. Той е именно дива ненавист към личността и свободата. Едно е на думи, важна е същината и делата. Какво показаха комунистите в реалната история, такава е същината им. Писал съм много по тия въпроси в моите книги, идете четете ги. Имам полемична статия срещу проф. Добрин Спасов от ранния период на прехода, публикувана във в-к ВЕК 21, която се казва ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА. Там именно го опровергавам, той шикалкави точно като вас. Намерете я, прочетете я. Аз мисля съм публикувал копие в блога си. Не мога да се повтарям сега. Просто сте неинформиран. Иначе Ви благодаря за критиката! Умело адвокатствате, ще станете добър адвокат. Но философстването е нещо друго. 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Позволете ми да отбележа една ирония. Вие се позовавате на свой текст срещу марксистки философ, за да ме обвините, че "адвокатствам" за комунизма. Но в същия този текст Вие влизате в диалог с марксист – което значи, че допускате, че неговите аргументи заслужават опровержение. Аз правя същото. Това не е "адвокатстване" – това е философски дебат. Ако Вашата теза беше толкова безспорна, нямаше да отделяте време да опровергавате проф. Спасов във "Век 21". Така че двамата с него сте правили точно това, което правя и аз сега – борите се с идеи, а не с карикатури. Казвате, че същината на комунизма е "дивата ненавист към личността". Но каква е Вашата дефиниция на "личност"? Ако личността е автономен субект, който не дължи нищо на обществото – тогава да, комунизмът е несъвместим с нея. Но ако личността се формира винаги в социална среда, ако свободата на единия е свързана със свободата на другия – тогава Маркс не е враг на личността, а на нейната изолация. Това е философски спор, който не може да се реши с обвинения в "омраза". И в този спор, както проф. Спасов вероятно Ви е казвал, логиката е важна. Съвестта е етическа категория, а логиката – инструментална. В статията ви от април 1991 г. Вие използвате термина „неокомунизъм“ като плашило и емоционален етикет, а не като научно дефиниран феномен. Вие виждате заговор там, където има просто хаотичен, болезнен и обективен процес на разпад на една тоталитарна система и трансформация на елитите. Политическият провал на десницата да извърши лустрация тогава не е научно обяснение, а политическо безсилие. Не прехвърляйте грешките на политиците върху гърба на академичната общност, ако обичате. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Четете книгите ми, там съм обяснил що е личност и всичко останало. Първо се информирайте, разберете, схванете, после отричайте. Много бързате. Прочее, адвокастването също се опира на аргументи и може да бъде опровергавано. Имате доста повърхностна представа за адвокастването, пък в същото време адвокатствате. 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Не се ангажирам с адвокатстване срещу когото и да било! Аз единствено интерпретирам и подлагам на конструктивна критика изложеното от вас. Проблемът е, че в момента Вие не цитирате собствената си дефиниция за личност, не ми давате пасаж, нито рационално доказателство – само казвате „идете там“. Това е удобна позиция, но не е философска. Философът не се крие зад автобиблиография си, той аргументира тук и сега. Казах ви го вече, задачата на философията не е да раздава справедливост, а да разбере МЕХАНИЗМИТЕ на случващото се. Когато настоявате за морал през 1991 г., вие правехта политика, това е проблема, демек политиканствахте. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Вие искате да Ви обучавам. А имате претенции, че знаете. Първом идете прочетете, информирайте се, разберете, а след това се захващайте да анализирате, да критикувате. Между другото понятието за личност е тъй близко до ума, че ми е неудобно да ви обяснявам. Аз се придържам към него. Истината е водещото при мен. 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Цитирайте ми го тогава, вашето понятие за "личност". Добре де, нека приемем, че адвокатството е изкуството на убедителната защита на дадена кауза чрез подбор на факти и интерпретация, без задължение да сме напълно обективни. Ако това е така – тогава аз наистина правя точно това, но не в полза на комунизма, а в полза на ТЕРМИНОЛОГИЧНА ТОЧНОСТ. Вие, от друга страна, СЪЩО адвокатствате – но за своята теза, че комунизмът е само ненавист. Разликата не е в това дали адвокатстваме, а в това на каква доказателствена тежест се подчиняваме. Аз използвам цитати от Маркс, исторически факти (като Парижката комуна и съветската деформация), логически различния между теорията и практиката. А Вие използвате психологически епитети и се позоваване на собствен авторитет. Е извинете ама много неравностойно подхождате по тия теми! Казахте по-рано, че „важна е същината и делата“, аз приемам този принцип – но тогава ми кажете не какво са правили комунистите (защото сме съгласни, че сталинизмът е зло), а защо едно теоретично учение трябва да бъде съдено единствено по неговите най-лоши приложения? С този метод бихме могли да осъдим всяка идея – християнството по инквизицията, либерализма по колониализма, исляма по тероризма. Отговорете ми на тоя въпрос. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Няма "мое" или "твое" понятие за личност, понятието за личност е на всички. Както няма и моя или твоя истина. Мислете малко. Думата "личност" съдържа смисъла, същината, понятието, идеята за личност. Какво има аз да ви дефинирам що значи тази дума?! Прочее, ако не можете сам да го направите, идете четете в книгите ми. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Елате в клуба, там ще обсъдим тия неща. Прочее, те вече са обсъждани. Търсете съответните клипчета. Просто не сте информиран и искате наново специално за Вас да повтаряме всичко. Не става така. Аргументацията ви е адвокатска, моята е философска. Опитайте да разберете каква е разликата. 

Отговор @Benevento3588: ​ @Paralel42 ​​ Защото думите нямат вродени смисли. Те получават смисъл от употребата, от контекста, от традицията, от философската школа, в която се употребяват. Това не е някаква моя прищявка – това е ОСНОВЕН принцип на логиката и езиковата философия от Аристотел до Витгенщайн. Когато кажете „личност“, Вие влагате нещо свое. Но аз не мога да го зная, докато не ми го кажете с думи. Ако не го кажете – тогава Вие не водите философски разговор, Вие прокламирате вяра. А вярата не се оборва с аргументи – тя се приема или отхвърля. Аз не съм длъжен да приема Вашата вяра. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Всяка дума е понятие, в което е вложена същността (в идеална, мисловна форма) на предмета, т.е. неговият смисъл. Понятието значи носи в себе си истината на този предмет. Оттук следва, че ние нямаме право да изкривяваме по субективен начин този смисъл или тази истина. Мисленето е боравене с понятията, игра с тях, в която имаме свобода, но не дотам да подменяме смисъла, значението на понятията. Затова е добре те ясно да се дефинират в началото на спора. Щото повечето спорове са за това, че всеки си (не)разбира понятията както си иска. А това се дължи на обстоятелството, че повечето хора (особено слабообразованите) смесват и подменят понятията със своите представи за обсъждания предмет. Представата е непълноценно, субективно "понятие", в което не се съдържа същността на целия род или вид предмети, които мислим чрез него, а се съдържа характерното за един конкретен предмет или поне за малка група близки предмети. И по тази причина субективните представи водят до безсмислени, безпредметни и непродуктивни спорове. И водят до глупави караници. Затова в публичните дискусии в социалните мрежи образованите личности не трябва да мълчат когато дърдорят слабо образовани и невежи словоблудци (таксиджии и обущари!), а следва да участват за да вдигат нивото на дискусиите, т.е. да се прояснява същността, истината и да се постига тъй потребния ни смисъл. Мълчанието на умните и образовани хора в мрежите е главна причина за безразделното ширене на простотията в тях, което стигна дотам простаци и лъжци да задават тон в тях, да се провъзгласяват за "умни", за "велики мислители", за, моля ви се, "експерти" и дори за "духовни водачи". Битката с триумфиращата простотия трябва да се води всеки ден и неуморно. Високомерното мълчание на умните е пагубно. Ще загинем, ще се удавим в морето от простотия ако продължава така. Апелирам всички, които не са се запазили от вируса на простотията, да се включат самоотвержено в борбата с нея!!! Истината и доброто ще победят, те винаги побеждават, рано или късно, но ние не трябва да стоим със скръстени ръце! Да живей мислеща, духовно просветлена, свободолюбива, правдолюбива, християнска и европейска България! 

Отговор @Benevento3588: @Paralel42 Поне това е реалистична позиция, близка до Аристотел и до средновековната схоластика. В нея наистина има дълбоко логическо ядро. Но тук има един съществен философски проблем, който Вие не отчитате: кой определя „същността“ на понятието? Има ли една-единствена същност на „личност“ или „комунизъм“ – или те са исторически променливи, спорни, контекстуални? Ако аз Ви кажа, че според Маркс същността на личността е именно социалната й природа („човекът е съвкупност от обществени отношения“), а Вие кажете, че същността на личността е автономният индивидуален субект – тогава ние не спорим за това дали комунизмът обича личността, а за това коя дефиниция за личност е валидна. Това не е спор за факти – това е спор за философски основания. И той НЕ може да бъде решен с позоваване на "истинския смисъл на думата", защото няма връхна инстанция, която да ни каже кой смисъл е „истинският“. Но позволете ми да обърна този аргумент срещу Вас самия: Вие самия отказвахте да дефинирате "личност" в продължение на няколко реплики, позовавайки се за пореден път на собствената си библиография за да се легитимирате. Я ми кажете ако сте толкова образован човек, защо първоначално отказахте да вдигнете нивото на дискусията с ясна дефиниция!? Аз Ви предизвиках да го направите – и едва сега, след няколко кръга, Вие давате мета-дефиниция (за понятията), но все още не ми давате съдържателна дефиниция на личността. 

Отговор @Paralel42: @Benevento3588 Изпадате в непростим релативизъм. Няма никакво значение какво Маркс, вие или аз разбираме под "личност" - щото самото понятие носи в себе си своята същност (истина) и от нас не се иска да я "прибавим" към него, иска се само да я признаем и да я използваме в разсъжденията си. Аз да Ви дам дефиниция за личност ли? Та нима Вие не разбирате тази дума? Същността е в понятието, в думата, тя си стои там, от нас се иска само да я проясняваме. И това аз съм правил в своите книги. Там същността се изявява в своята чистота. Аз нищо не прибавям от себе си, нито пък изопачавам същността със своята самонадеяна "ученост", както прави Маркс. Същността, съдържаща се в понятието, в думата, е предостатъчна за мислещия човек.Той е мислещ доколкото се ползва от нея. Това е. Всичко друго е демонстриране на някаква суетна ученост. 

Отговор @Benevento3588: Винаги съм се чудел защо вие определяте Радев непременно като "комунист"? Какво е комунистическото в него? По-скоро бих го нарекъл държавен капиталист. Той използва държавата (или олигархията свързана с нея) за да дирижира ключови сектори като енергетика, инфраструктура, обществени поръчки, банки, понякога „национални шампиони“ — докато формално има пазар и частен капитал. В пост-комунистическа България това доста често се бърка с т.нар. "клиентелизъм" и зависимостите от олигархичните мрежи („мафиотската държава“ в политическия жаргон) — не с учебник по комунизъм, а със самата завладяна институционална мрежа което е проникнала в цялата държавата. Какво общо има това с класовата борба на "комунизма"? При него по-точно може да пасне олигархично-държавен капитализъм с популистка маска — държавата като разпределител на ресурси и обществена легитимация. 

Отговор @Paralel42: Някои влюбени в комунизма твърдят, че, първо, комунизъм било нямало в действителността, а било имало само социализъм, а, второ, че този социализъм не бил даже социализъм, а бил, видите ли... "държавен капитализъм". (Щото в техните представи "капитализъм" е нещо "лошо", а комунизъм-социализъм е нещо "хубаво"!) Та и Вие така правите. Явно много обичате "пресветлий комунизъм". А комунизъм какво е? Думата иде от комуна, т.е. за комуниста индивидът е нищо ("добрият индивид" всъщност е комунист, т.е. той е пожертвал личността и индивидуалността си!), а комуната (общността от безличия, от безличности, сиреч от комунисти) е всичко. (Държавата и властта за комуниста също така са най-важните инструменти за комунизирането, за обезличаването на обществото!) Значи комунист е оня, който мрази личността и условието да бъдеш личност, а именно свободата. Комунист е оня, който като види личност или личностно отношение и поведение, почва да трепери от злоба - и не се успокоява докато не направи нужното да стъпче, а най-добре - да унищожи тази личност. В днешно време комунистите, понеже не могат да комунизират, т.е. да обезличат цялото общество, правят така: те самите, общността на безлични комунисти, стават мафия, правят си мафиотска комуна, примерно партията "Прогресивна България" (или ГЕРБ), вземат властта и почват да крадат яко другите, некомунистите, сиреч личностите, с което им отмъщават, че са личности. Понеже комунистът е ликвидирал личността и личностното у себе си, той, казахме, смята некомунистите и особено антикомунистите за врагове (нарича ги "фашисти", "либерали", "умнокрасивитет", "капиталисти", "лоши", "еврогейове" и т.н.), от което следва, че трябва да ги унищожи, ако не физически, то поне в "морален" план; затова комунистите друго не правят освен да лъжат, плюят, клеветят, обиждат и т.н. всичко, що има някакви признаци на личност и на личностност. Дива омраза към личността и свободата е най-точната дефиниция на комунизма. (Достоевски добре е описал тези неща, при което трябва да добавим, че комунистът е и материалист, и безбожник, тия неща вървят ръка за ръка!) Комунистите имат няколко "кита" на "душевността" си: омразата, лъжата, кражбата, парите, убиването. Те общо взето в историята си нищо друго не са правили, само това са правили: да лъжат, да крадат, да трупат пари, да убиват. Затова Радев е комунист, иначе казано, е безличник, който дърдори заучени лъжливи и тъпи мисли, пронизани от омраза към личността, свободата, демокрацията, Европа, Америка (и просмукани от любов към безличности като Путин и полковник Гундяев, дегизиран като "патриарх", от любов към Русия, "православието", това е другото име на кагебизма-комунизма, СССР) и т.н. (Боко е съвсем същият!) 

Ние, българите, наред с руснаците, още много ще страдаме от комунизма, мутирал и вампирясал в наши дни. Не си представям как ще се отървем от тази зловредна безчовечна и бездуховна (аморална!) напаст. Писателят Димитър Талев пък твърди, че последният комунист щял да бъде в България; дано не е прав, но се страхувам, че е съвсем прав. Приятни размисли ви желая! И хубав ден! 

@Paralel42: Ще Ви отговоря пункт по пункт:

Вие пишете:

Тъй като Вие поставяте дефиниции, ще Ви отговоря именно на дефиниционно ниво – без обиди, без етикети, само с логика и текстове. Първо: Казвате, че комунизмът идва от „комуна“ и затова унищожава личността. Е това е етимологическа наивност. „Комуна“ на латински означава общност, но общността не изключва личността – тя я предпоставя. В Марксовия зрял текст комунизмът е именно условието за индивидуално развитие. Цитирам Ви от „Немската идеология“: „Само в общността индивидът получава средствата за своето всестранно развитие“. И в „Капиталът“ той критикува капитализма за това, че точно той обезличава работника, превръщайки го в придатък на машината. Вие обръщате виновника: капитализмът създава масовия човек – комунизмът (в теорията) иска да възстанови автентичната индивидуалност. Дали това е осъществено? Не. Но това е теорията. Вашата атака не попада в целта. 

По първия пункт: Шикалкавите. Комуната е общност, която не признава раз-личността. Ако в една общност има раз-личности, това вече не е комуна в смисъла на комунизма и комунистите. Вие срещал ли сте комунист, който да не мрази оня, който не е комунист? Няма такъв. Ако има, той вече не е комунист. Затова аз дефинирам: комунизмът е дива омраза срещу личността. Няма смисъл повече да се увърта. А че комунистите постоянно лъжат, щото им е неизгодно да признаят истината за самите себе си, е нещо, което личи и при Маркс, и при всички други комунисти. Аз не съм срещнал нелъжещ комунист. Когато комунистът не лъже, той вече е човек, а не комунист. 

Второ: Твърдите, че комунистът мрази свободата. Маркс никъде не казва това. Напротив, той казва, че свободата в капитализма е формална – свободен си да продадеш труда си, но ако не го направиш, умираш от глад. Истинската свобода според него е реална – контрол върху собствения живот, върху времето, върху продукта на труда. Може да не сте съгласни с този анализ, но не можете да твърдите, че Маркс мрази свободата. Той мрази абстрактната буржоазна свобода, тоест правото формално да избираш, докато материално си принуден да се ПОДЧИНЯВАШ, която прикрива зависимостта от собствениците на самата класа, която притежава капитала и ресурсите за оцеляване. Това е разликата между формална и материална свобода, където формалната свобода описва юридическото право да избираш, а материалната – реалната способност да действаш без принуда, произтичаща от лишения и икономическа зависимост, която Вие изтривате. Тази зависимост която материално закрепва зависимостта на наемния работник от собственика на капитала чрез монопол върху достъпа до средствата за производство и жизнените му ресурси за съществуване, така че твоята „свобода“ да не продаваш труда си се превръща в чисто формално право, което практически означава социална и икономическа маргинализация и социално изключване, което би означавало дефакто лишаване от социалните му права.  

По втория пункт: Не ме интересува какво казва Маркс, Ленин, Сталин или Живков. За мен е важна същността, истината, идеята. В комуната няма място за свобода, има ли свобода, това вече не е комуна, а е свободна общност на индивиди, това е свободно пазарно общество (наричано от Маркс "капитализъм"). Приказките на Маркс против свободата именно издават омразата му към нея. Изразът "абстрактна буржоазна свобода" именно показва дивата омраза на комуниста срещу свободата. Изразът "материална свобода" е глупост, простотия. Изразът "формална свобода" също е глупост. Важното е, че комунистите мразят свободата така, какво дяволът мрази Евангелието - и светената вода. 

Трето: Най-същественото – Вие правите психологизация на политическата философия. Казвате, че комунистът „трепери от злоба“ срещу личностите. Това може да е вярно за някой конкретен комунист, но не е дефиницията на самата идея. Ако приемем Вашия метод, тогава и аз мога да кажа как капиталистът е алчен, егоист, готов да продаде майка си за печалба. Това вярно ли е за всички капиталисти? Не. И защо тогава прилагате този метод само срещу комунизма? Вие не правите анализ на теорията и историческите й практики, правите емоционален излив който сменя аргумента с обиди и така блокира рационалния разговор. Казвате, че всички комунисти лъжат, крадат и убиват. Това си е чиста историческа лъжа. Има стотици хиляди комунисти, които са били честни анти-фашисти, които са загинали в съпротивата срещу Хитлер, които са строили училища и са вдигали грамотността в България и по света. Можете да критикувате сталинизма, можете да критикувате Живков – аз самият го правя. Но да твърдите, че всеки комунист е по дефиниция крадец и убиец, е не само невярно, а и морално недопустимо – защото това е същият тотален език, който комунистите използваха срещу „класовите врагове“. Вие възпроизвеждате тяхната логика, само че с обратен знак. Е не е ли така? Когато демонизирате цяла група хора с една дума, вместо да разграничавате идеи, практики и конкретни отговорности, повтаряте същия колективен морален съд, който уж критикувате. Ако искате да критикувате конкретни политици – критикувайте ги с факти, а не с метафизични обвинения в липса на личност. Онзи Маркс, когото Вие описахте, не съществува в нито един негов оригинален текст – той съществува само в карикатурите на неговите врагове. Но нека ви питам нещо конкретно, за да не говорим абстрактно: според Маркс в „Немската идеология“ комунизмът означава свободна асоциация на производителите, където хората сами управляват общите дела без отделена държавна класа. В социалистическа България имаше ли свободна асоциация? Можехте ли да основете фабрика без позволение на партията? Можехте ли да спрете да работите, когато поискате, без да ви обявят за „паразит“? Можехте ли да изберете друг вестник освен „Работническо дело“? Не. Тогава защо упорито наричате това общество „комунизъм“? Да не би да е зашото така ви учеха противниците на комунизма през 90-те – да идентифицирате сталинизма с марксизма, за да го дискредитирате?  

По третия пункт: Изразът "психологизация на политическата философия" е глупост, издаваща ненавистта на комунистите към човека (а човекът е неделим от свободата, човекът е свобода!) Човекът има душа, психика, когато говорим за човеците, нямаме право да игнорираме факта, че те имат души. Схващате ли сега колко е тъпо изискването: "Ама вие психологизирате, недейте да психологизирате!"?! Човекът не е вещ, драги комунисто-материалисти, за щастие, той има душа, нещо, което за вас не може да се каже. Естествено, че комунистите постоянно лъжат, крадат и убиват. Дори и да се срещне тук-там комунист, който не е убивал, примерно, това само показва, че той не е напълно комунист. В същността на комуниста е да убива - и да краде, за лъженето да не говорим. Комунизмът е криминална доктрина. Сталин е бил на млади години бандит, обирджия на банки. Това важи за всички истински комунисти: лъжат, крадат и убиват. Ето, любимият ви таваришч Румен Радйев постоянно лъже, краде, а ако се наложи, би убил, злобното му лице издава това. Неслучайно империята на комунистите беше наречена съвсем основателно ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО от великия антикомунист, личност от висока проба Роналд Рейгън. Накрая искате да ме преметнете (да ме излъжете: вие също сте комунист и лъжете както дишате!), че Маркс другояче си бил представял комунизма, като "свободна асоциация на производителите", което е лъжа. Свободно се асоциират производителите само при капитализма. Четете "Комунистическия манифест" като отбягвате лъжите. Думата ДИКТАТУРА там е възлова. Диктатура и свобода са антоними. Но как да различите що е лъжа като за Вас лъжата е "истина", а истината е "лъжа"? Сега разбирате ли защо е така трудно да се спори с комунисти?!

Добави в Svejo