И в живота, и в историята през грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри...

 

Пренасям този коментар от страницата си във фейсбук; смятам, че е важно: 

Ангел Грънчаров: Така е, не разобличихме масово същността на комунизма, не се отвратихме от него, не го отрекохме из основи, не го поразихме в корена му и не го изтръгнахме без пощада от душите си. Запазихме отломки от него в главите си и ги омешахме с копнежа си по свободата; и се получи отровна и взривоопасна смес. Която сега се проявява в крайно натологична форма. У нас под формата на бойковщината-радйевщината, в Русия - на путинщината. 

Моята съвест обаче е чиста: като публичен философ (публицист по вестниците навремето, преди интернет, като блогър, като ютубър) в есетата си, в статиите си, в книгите си аз десетилетия наред отхвърлям тъкмо СЪЩНОСТТА НА КОМУНИЗМА, на ИЗРОДЩИНАТА, на БЕСОВЩИНАТА, наречена комунизъм - и бичувам безпощадно ония, които още са й подвластни, включително и някои "демократи", имащи все същия неизкоренен комунистически манталитет. Е, вървях по този път, а всички ме възприемаха като някакъв странник, наричаха ме "ПАТОЛОГИЧЕН АНТИКОМУНИСТ", плюха ме, подиграваха ми се, страняха от мен щото съм бил "много краен". Не ме послушахте, тоест малцина ме послушаха и разбраха. 

Е, за всичко се плаща подобаващата цена. Плащаме цената и надеждата е след това да поумнеем. Но великият философ Хегел неслучайно е написал ето тази мъдра мисъл: "Изучаването на история ни учи само на това, че народите нищо не са научили от нея!". 

Така е и в живота, така е и в историята. През грешки и страдания малко по малко поумняваме и ставаме по-добри. И допускаме нови и нови грешки. И отново изкупваме грешките и вината си със страдания.... 

Написах го по повод на ето този постинг:

Jenia Georgieva: Нямаше как да не стигнем и до тук.

Първата стъпка беше да заклеймим злокачествения режим - комунизма , принадлежащ , заедно с национал-социализма и фашизма към ТОТАЛИТАРНИТЕ античовешки системи.

Изкрънкахме от нея. КАТО ОБЩЕСТВО не го заклеймихме.

НЯМА истински път пред теб, когато отказваш да извървиш първата стъпка.

Движиш се на някъде, ама потъваш в

в някаква налудна смес от тоталитарно /пленени институции/ и опит за демократично - ама някак така, размесени, ако може...

А да размесваш злокачественото с нормална плът е все едно да убиваш все повече нормалното.

Е, довлякохме се обратно - към пълното му подобие. За да си припомним какво беше това , което се нуждаеше от заклеймяване от всички ни - от обществото ни като цяло.

Та белким най-сетне като го отметнем от гърбините си, отвратени едновременно от невзрачността му и от силовите му прийоми, от говоренето на празнодумия, докато се върши точно обратното.

Това е шанс, в някакъв смисъл, да изпитаме дълбока необходимост да го заклеймим и да тръгнем най-сетне по пътя.

Без това плътно приближаване до него - щяхме да се лутаме още години, години, години. Докато сега имаме шанс да го усетим отново, тръпки да ни побият от него и да отхвърлим най-сетне СЪЩИНАТА му.

Радев пее лебедовата песен на комунизма. За да можем да я възневидим -масово. И да я оставим зад гърба си с презрение.

Добави в Svejo