Защо простотията у нас цъфти в такива пищни цветове?
Един човек ми каза, че съм се бил опитвал да обяснявам на... зомбита; наложи ми се да му отвърна ето що:
Такава ми е работата. Върша си работата, изпълнявам си задачата. Ние, философите, разговаряме с всички човеци. И с умни, и с прости, и със здрави, и с болни. Човещината изисква това.
Философията в същината си е нещо най-човечно. Човечност е другото име на философията.
Затова аз не мога да кажа като "звездните интелектуалци", които, навирили носове, говорят:
"Абе остави ги тия бе, те са прости и нема да разберат, а ние не можем да се унизим да говорим с прости хора!"
Ние, учителите, ние, философите, разговаряме с всички човеци. Особено с ония, чиито глави са объркани и болни. Не можеш на умствено и морално сакат човек да кажеш:
"Махай ми се от главата, аз с такива като теб не разговарям!"
Както, за жалост, постъпват толкова много нашенски умници.
Поради което простотията у нас, необезпокоявана, цъфти в такива пищни цветове...
Няма коментари:
Публикуване на коментар