Участвате ли в битката с тъй немирната и затова така популярна глупост?
В очите на глупака най-умният е най-глупав, а най-тъпия - най-умен и най-учен. Но от това съвсем не следва, че умният е глупав и глупавият - умен. Умният си остава умен независимо от мненията на всички глупаци по света, а глупавият си остава глупав на съвсем същото основание.
Мненията на глупаците не бива да имат друга стойност освен тази, а именно, че са мнения на глупаци - и нищо повече. (Но много често споровете с глупаци ни импулсират да видим нещата от друг ъгъл и в душата ни да се роди нова и ценна идея, затова има смисъл да разговаряме и с простите, с глупавите хора. Прочее, да си прост и да си глупав не е съвсем едно и също нещо.)
Лошото обаче идва тогава, когато глупаците и мерзавците започнат да задават тон в едно общество (или сред човечеството като цяло!), т.е. когато техните мнения и оценки почнат да преобладават. Такива общества се разболяват от трудно лечима болест.
От което следва, че ако умните мълчат и оставят глупаците да вземат надмощие, те извършват престъпление - понеже мълчанието им е насърчение на шествието на глупостта, а също и дезертиране от великата и постоянна борба с нея.
Във всички епохи глупавите и умните са били във вечен конфликт. Между тях няма как да има помирение. Във войната на глупаци и умници очевидно умниците имат ред предимства, но много често те не се ползват от тях, което води дотам, че глупостта винаги надделява и тържествува. И затова големи маси от хора са оглупели, такива хора не обичат истината, а обичат лъжите - и глупостите.
Истината винаги надделява, но за това плащаме много тежка цена.
Нека всеки сам да решава за себе си умен ли е или това не е съвсем така. Разбира се, отчитайте това, че ако тъпанар се мисли за умен, това съвсем не го прави умен - и тъпотията му си личи от всяка негова дума. Тъпотията и глупостта никак не могат да се скрият, те бликат покрай всички напъни на самонадеяните глупаци, страдащи от манията, че са умни.
Умен човек може да бъде оценен подобаващо само от друг умен човек. Ако един умен се въздържа да признае публично ума на друг умен човек, това само означава, че той проявява непростима глупост.
Никой не е застрахован да не прави глупости и да говори само умнотии. Глупостта е немирна и се е спотаила във всяка човешка душа. И при първа възможност избликва без да може някой да я спре.
Месеци наред пиша книга с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО. И много клипчета направих по тази тема. Но се питам дали да я издам като обичайна или класическа книга (в хартия) или да я оставя като хаотично разпръснати из мрежата есета (и видеа) като това, което току-що прочетохте.
Приемам всякакви мнения по този въпрос. За което предварително ви благодаря!
Приятна вечер!
Няма коментари:
Публикуване на коментар