На чия страна участвам (участваш) в битката между злото и доброто?

Поетът Румен Леонидов е написал много силен текст, ето го:

Румен Леонидов: Великият ден пак дойде, видя ни и си отиде. Отвървя се и познатата ни истерия, търчането от касапницата до хлебарницата, реденето по опашки за яйца и козунаци, скъсяването на отсечката между черквата и почерпката, прегръдката на семейната сбирка и краят на голямото плюскане...

Оттук насетне – газ до ламарините – край на забранителните знаци по пътя ни нататък – няма повече пости, няма въздържание, няма смирение, ще я караме без състрадание към Спасителя. Чувам ви: „Нали е уж възкръснал? Нали е знаел, че само временно ще бъде мъртъв? Какъв спасител е, щом не е могъл сам да се спаси? Щом е син Божи, защо баща му го е изоставил?”.

Ще го разберете, когато някой ден ви сполети болка, подобна като тази от пирона. Или когато околните поискат да ви съдят с недоверие, неверие и неразбиране.

Рано или късно трябва да си обясним, на себе си, а и на децата, що значат Десетте Божи заповеди, кои са Седемте смъртни гряха, кой е Отец, кой Син и кой се явява Свети Дух...

От телевизорите ни учат как се убива, как по-силният пребива другия, какво е пълна секс програма и привикваме да зяпаме, без да мислим. И мислим като онова, което зяпаме.

Празноглавието е в нас, там трапезното щрака с пръсти в ритъма на чалгата, вдъхновена от Музата на софрата, сякаш сме създадени единствено заради удоволствията, които търговците в храма на демокрацията лъстиво ни предлагат.

Великден отмина, но дали в делника си живеем в завещания ни смисъл, или битуваме в пълна безсъзнателност в тълпата, която е готова отново да захрачва, да удря, да рита и да се присмива?

Без всекидневното ни участие в битката между злото и доброто, между бялото и мръсното, ще си останем обикновени твари.

Затова определете се – личност ли сте, или лице от тълпата, с убийците ли сте, или сте на страната на жертвата?

Отговорете си тихо, лично си го съобщете.

Написах там следния коментар:

Самата истина ни казва този текст на поета, поздравления! Бездуховността (другото име на простотията, на волунтаризма, на материалистическата свинщина, с извинение към свинете!) върлува из свидното ни отечество, което е израз на страшна деморализация, сиреч, на обезчовечаване (човекът по дефиниция е дух: защото разумът и способността да различаваш добро и зло, най-вече да правиш добро, а не зло, ни прави човеци!). Тия неща, които описва поетът Леонидов, а именно за това как масовият българин "празнува" Великия ден (и как хал-хабер си няма за смисъла му!), би следвало не само да ни накарат да се замислим за това какви сме, а и се налага да презрем себе си, да се отвратим от себе си - за да станем по-добри, т.е. по-истински. Но ние си се самозаблуждаваме, че "и такива сме си нормални", че "нищо ни няма", че ние, "понеже сме ненадминати тарикати", сме способни не само да надхитрим самия Бог (който, разбира се, "е само несигурна хипотеза"!), не само живота като такъв, но дори и самите себе си, т.е. сме напълно способни да прецакаме дори и самите себе си! И го правим всекидневно без да ни мигне окото, нали така? (Прочее, докога ще се самозалъгваме, че сме били "християнски народ", откъде-накъде - като нашенското "християнство" изобщо не ни личи в постъпките, напротив, личи ни, че сме по-скоро антихристияни, а не християни?!)

Добави в Svejo