Що е разумност: защо не бива да залагаме на емоциите - и да пренебрегваме разсъдъка си?

Защо не бива да залагаме на емоциите - и да пренебрегваме разсъдъка си?

Тия дни реагирах емоционално за Дара без да съм вникнал и се изложих, като писах, че тя доказала, че не само в България, но и по света може да печелиш конкурси като имаш "големи бомби". Написах една глупост, оказа се несправедливост.

Покаях се, съжалих публично. Пример, че само ако ни води емоцията, риска да сгрешим е огромен. Въпреки че на емоциите дължим нашата човечност, те са нещо много несигурно.

Та мисълта ми е, че по този начин осъзнах, че човек казва и прави глупости когато се остави да бъде воден от някаква емоция (и така разсъдъкът остава настрана, не участва, замъглен е, блокирал е!).

Това обаче е нещо, което има значение за една моя книга, която пиша от доста време, заглавието е ОГЛУПЯВАНЕТО. Даже доклад скоро ще изнасям на международна научна и философска конференция в Киев, Украйна (провежда се онлайн), неговата тема е: "Болест ли е глупостта и как да се лекуваме от нея?".

Ето как в главата ми се роди една добра идея и за доклада, и за книгата.

И още нещо: понеже философията не е нищо друго освен вековна борба с глупостта и простотията, излиза, че даже и изследовател и борец срещу глупостта като мен съвсем не е застрахован срещу това да каже или да напише (да направи) някаква глупост, и то немалка. И да допусне голяма грешка.

Съжалявам за което, но излагацията си е за моя сметка. Възприех Дара като "кифла", пробиваща си път като другите "кифли", а това не е така. Извинявам се на разочарованите от мен хора, които обаче също допуснаха грешка, като ме нарекоха "копейкаджия", което е очебийна неистина.

И така, изводът е:

Когато човек се довери само на емоция, допуска грешки и говори или прави глупости. И постъпва несправедливо. Когато се довери само на ума (разсъдъка, интелекта) си и пренебрегне това, което му говори чувството (сърцето), пак допуска грешки и пак говори и прави не по-малко тъпи глупости (нещо че този род глупости изглеждат този път "умни", а в оня бяха "емоционални"!). А когато човек се довери едновременно и на ума си, и на чувството (емоцията, сърцето) си, тогава има шанс да каже, да напише или да направи нещо РАЗУМНО.

И значи РАЗУМЪТ е единството на ума и на чувството. Тези две велики сили на човека могат да се синхронизират, да се подпомагат, ето на тази основа ние можем хем да се борим с глупостта, хем сами да не говорим и да правим глупости и да допускаме грешки. Този е и начинът да се лекуваме лека-полека от глупостта.

Благодаря ви ако прочетохте този дълъг постинг!

Приятни размисли!

ДОБАВКА:

Кратък нравоучителен урок по повод на успеха на Дара

Аз съм от мърморковците. Вечно недоволните. От критикарите съм. Немам претенции да съм безгрешен. И затова ще кажа:

Явно не разбирам младите и особено тяхната музика. Но дано Дара и нейният успех вдъхнови повече млади хора да работят упорито за успеха си, той не пада от небето. Колкото повече ентусиазирани млади хора има у нас, толкова по-скоро ще станем съвсем нормална европейска държава. Свободата е точно това: да вярваш в своите сили, да не се подценяваш и да работиш всеки ден за достойното си бъдеще. Точно такива отдадени на свободата млади личности са ни нужни. Дара и останалите успели млади българи, предимно спортисти, дават вдъхновяващ пример, достоен за следване.

Да, Дара стана звезда от световна величина. Дано успехът й я амбицира за нови и нови творчески постижения. Щото много звезди са изгрели, пък след това са почнали да гаснат поради главозамайването си от шеметния успех.

Чух някои изказвания на Дара и разбрах, че тя не е "кифла", за каквато я мислех. А е личност. Това е прекрасно. Признавам си греха и заблудата. И съжалявам, че прибързано написах и казах несправедливи думи. За които се покайвам.

Е да, звездоманията не е добро нещо. Щото като се юрваме да се покланяме на звездите става така, че в същото време не оценяваме и дори несправедливо обиждаме способни личности около нас, които също заслужават подкрепа само защото не са се прославили. Всяко нещо си има и опака страна. Звездоманията е опашката страна на неуважението и даже мачкането на личностите, което у нас го правим не само всеки ден, а и от векове. Левски приживе нима е бил звезда, икона, кумир, апостол, светец?

"Никой не може да стане пророк в собственото си Отечество!" - нека да опитаме да разберем тия мъдри думи и да си извадим практична поука от тях.

Запитайте какви и кои са ви "пророците" само защото са нашумели, само щото са на екраните на телевизорите ви, само щот са били президенти, министри, депутати, само щото са си направили хубава реклама за да спечелят колкото се може повече пари?

Такива ваши "пророци" и "звезди" никой няма да ги знае след време. Животът и времето поставят всяко нещо на точното място.

Благодаря ако дочетохте това докрая и разбрахте смисъла, за който загатван.

Приятни размисли и хубав ден!

 

Добави в Svejo