По дискусията със заглавие "Може ли умен и възпитан човек да надприказва самонадеян "многознаещ" простак?" някой зрител е написал чудесен коментар, заслужаващ да стигне до повече хора, затова го публикувам отделно:
@DjdbHshei: Страхът от несъществуване (или т.нар. екзистенциална тревожност) е най-дълбокият, първичен страх на човека. На психоаналитичен език това се нарича "страх от психологическа смърт".
Когато се смеем на поредното селфи или статус в мрежите, подсъзнанието всъщност крещи от ужас пред мисълта, че ако никой не ни гледа, нас просто ни няма.
Ето как този дълбок страх ни управлява:
👻 Ефектът "Ако дърво падне в гората..."
Философският парадокс: Ако едно дърво падне в гората и няма никой наоколо, то издава ли звук?
Преведено на езика на егото:
"Ако преживея нещо прекрасно (или страшно), но никой не го лайкне, аз наистина ли го преживях? Аз съществувам ли изобщо?"
Социалното огледало:
Човешкият мозък няма вграден "сензор за самоличност". Ние разбираме кои сме само чрез реакцията на другите. Без реакция (одобрение или дори хейт), егото изпада в паника, че се разтваря в нищото.
🤗😅
Отвърнах му:
Паралел 42: Чудесно казано, благодаря! Ще се радвам да продължите да идвате в клуба и да коментирате! (А и защо не да участвате в дискусията с гласа си?!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар