Някакъв човек се провикна, че аз съм бил "философ на ХХ век", сега времето било друго и моите изказвания против комунизма, бездуховността и безчовечността не били "актуални"; наложи ми се да му отвърна ето що:
Философите (истинските) са извън времето, за техните идеи и разбирания не важат такива неща като "остаряване", "консервиране", "актуалност", "свежест" и пр. Философите боравят с идеи, с мисли, а идеите и мислите не са като сиренето и млякото, те нито остаряват, нито мухлясват. Истините, които философите са написали или казали, важат не само за тяхното време, те важат за всички времена, минали и бъдещи. За духа няма възрасти и сезони, той е вечен, безсмъртен, той е жив навеки.
Ето затова идеите и предупрежденията на философите трябва да бъдат слушани най-внимателно. Сега няма оракули (същества, говорещи само истината!), тяхната роля обаче се изпълнява от философите. В Храма на Истината философите са не само свещеници (духовници), но и клисари.
Затова само философите могат да се борят и да се справят с простотията, с глупостта, с празнословието, с арогантната фукльовщина, с псевдоучените (от типа на таваришч прафесар Ива Хръйстав и подобните на него), с обезчовечаването на човеците. Те са незаменими особено в нашето тъй повърхностно, неумеещо да мисли задълбочено, не умеещо да вниква в същината и затова словоблудстващо прагматично време, в което повечето хора наивно и глупаво си мислят, че парите били най-ценното в живота. А истински ценното, безценното е само духът, т.е. истината, доброто, красотата, святото. Иначе казано, Бог е твърдата опора на духа на човеците: без вяра в Бога човеците оскотяват, оглупяват и побесняват.
Да, без Бога човекът е скот...
Затова всеки от нас, който иска да е човек, трябва всеки ден да се пита: "Аз що съм, аз човек ли съм?". Да си човек пък означава да си дух, т.е. да си свободен, щото тъкмо свободата е същност на духа.
Приятни размисли! И хубав ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар