Какъв е смисълът на молитвата?

 

Ето какво написах под интересен постинг за молитвата, написан от свещеник Сергей Лебедев, препубликуван от архимандрит Никанор:

Здравейте,

Имам въпрос, който ме измъчва от много време, надявам се ще ми помогнете да го реша задоволително и що-годе разумно. Аз съм философ и може би имам някаква деформация, знам ли, но сам не мога да го реша. Става дума за следното. 

Бог знае всичко и "гледа направо в сърцето", от Бога нищо не можем да скрием, тъпо е да се опитваме и да Го лъжем. Бог, предполагам, "си има друга работа" освен тази да слуша молитвите на милиони молещи се човешки същества във всеки един момент. В такъв случай какъв изобщо е смисълът на молитвата? 

Нима съм толкова важен, че да си позволя да занимавам Бога с моите лични проблеми, грижи, неприятности и пр.? 

Второ, Бог ни е дал свобода и, предполагам, това означава, че не желае да се меси в нашите лични работи, вместо нас да решава, да ни "води" сякаш сме добичета и пр. Да искам помощ и съвет от Бога ли, как така, след като самият Бог ми е дал ум, душа, сърце сам да решавам?! И щом ми ги е дал значи ми има доверие, че аз мога да се справя сам, той ми е помогнал вече като ме е направил способен аз да решавам. 

И значи с какво право тогава аз занимавам Бога с моите грижи и пр.? Нямам такова право, а и те не вълнуват Бога, така ми се чини, той си има други, Божии грижи. Дали пък не е правилно в такъв случай към Бога да се обръщам само с благодарност за това, че тъй великодушно ми е дал и този ден, че ме държи в живота, че съм жив, че ме пази и пр.? Това не е ли достатъчно? А да искам това или онова от Бога аз не мога да си позволя, да, дори и здраве да искам и да моля, пак според мен не е добре, щото тук има един момент на нахалстване: "Боже, дай ми на мен здраве, щото аз съм много важен, имам важна работа, налага се да ми даваш здраве, а пък аз, в замяна... ще ти се отблагодаря като запаля една свещ!". На какво прилича това, на сделка с Бога не прилича ли? Не е ли глупаво и нагло най-вече да се натрапваме на Бога и да се опитваме да го подкупваме, предлагайки му някакви тъпи сделки?!

И последно: дали пък църковните дейци, свещениците, не са измислили изискването да се молим на Бога с цел да имат по-голяма власт над нас, вярващите?! И да ни държат под контрол и да ни управляват живота, т.е. да ни отнемат свободата? И това си позволявам да запитам.

И ето, като извод, въпроса ми: 

Не е ли най-правилно много да внимаваме как се отнасяме към Бога и да бъдем пестеливи, да не нахалстваме, да не се правим на "най-важните" в Неговите очи, т.е. не е ли най-правилно безмълвно в сърцата си просто да имаме една силна любов към Бога, като признателни Негови чада, вместо постоянно да Му се навираме под носа и да го занимаваме с грижите и проблемите си, т.е. с глупостите си?

Това ме вълнува, затова и питам. Ще бъда благодарен да ми помогнете заедно да разберем каква е истината по този въпрос!

С Богом! 

Добави в Svejo