ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ КЛУБ
В дискорд-групата на Философския клуб поставих следната тема или задох следните въпроси (в дискусията може да се включи всеки, който има какво да каже или разбира тия въпроси!):
Защо не мога да живея по план, т.е. защо животът ми не може да бъде под контрола (ръководството) на съзнанието или на разсъдъка (интелекта, ума)?
И какво става ако все пак човек (или общност от човеци) дръзне да превърне разсъдъка в свой ръководител и дори тиранин?
Защо не можем да живеем научно? Защо науката е враг на живота?
Как разбирате примера на Шопенхауер, а именно, че човек не може да се обръсне "рационално", т.е. да направи така, че във всеки момент да изчислява под какъв ъгъл да държи бръснача и да сложи ъгломер, направляващ ръката му; той така, разбира се, неминуемо ще се пореже; а как става така, че ние винаги се бръснем интуитивно, т.е. ръката сама, без никакви изчисления, умее да държи бръснача по подобаващия начин, и човек с известен опит се бръсне безупречно без да мисли за ъгъла, под който да държи бръснача (ако помисли за миг за ъгъла и опита да го изчисли та ръката му да хване бръснача точно под този ъгъл, той непременно ще се пореже)?!
Какво показва този пример? (Шопенхауер използва този пример за да покаже, че интуитивното познание без посредничеството на разсъдъка е по-добро и може това, което разсъдъкът не може!)
А може ли човек да си намери любовен партньор по план, съзнателно търсейки подходящия човек, който да намери тъй да се рече "по график"? Тук можем ли да си поставяме срокове и да планираме случващото се? Или всичко следва да става спонтанно, естествено?
Достоевски пише: "Сознание жизни выше жизни, знание законов счастья выше счастья - вот с чем нада боротся!" - как да разбираме тази негова мисъл? (Да намеря целия цитат!)
Цитатът от Достоевски:
"Пусть мы лживы, злы и несправедливы, мы знаем это и плачем об этом, и мучим себя за это сами, и истязаем себя и наказываем больше, чем даже, может быть, тот милосердый Судья, который будет судить пас и имени которого мы не знаем. Но у нас есть наука, и через нее мы отыщем вновь истину, но примем ее уже сознательно. Знание выше чувства, сознание жизни – выше жизни. Наука даст нам премудрость, премудрость откроет законы, а знание законов счастья – выше счастья". Вот что говорили они, и после слов таких каждый возлюбил себя больше всех, да и не могли они иначе сделать.
Добре е да прочетете целия разказ:
Источник: https://dostoevskiy-lit.ru/dostoevskiy/proza/son-smeshnogo-cheloveka.htm
Човекът по дефиниция е "разумно същество" (Мисля, следователно съществувам!"), но оттук не следва, че човекът е машина, управлявана само от разсъдъка (както си го представят рационалистите и механицистите (позитивистите) от по-новото време).
Игнорирането на ирационалната част на човека води до ужасни, даже кошмарни последици. (Комунистите именно се опитаха да живеят научно, с което превърнаха живота в кошмар!)
Темата е важна. Ще направя клипче да обясня по-добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар