Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

вторник, 17 ноември 2009 г.

Защо списание от рода на сп. ИДЕИ ни е съдбовно необходимо?




















(Няколко думи от авторския екип на списание ИДЕИ)

Ето, както обещахме, в началото на октомври списание ИДЕИ излезе и сега започва своя нелек път до читателите си. И до спечелване на сърцата на читателите си, понеже това е единственото, на което разчитаме – нямаме средства за реклама, няма да проведем рекламна кампания, толкова сме различни, че ще бъдем същинска бяла врана на пазара на периодичните издания.

А у нас, по наша преценка, различните съвсем не се толерират. Ако си част от сивия мръсен поток на "масовата култура", на "културата за масите и за народа", ще прос(т)перираш – и ще те носят на ръце. Но ако покажеш свое лице, ако покажеш характер и физиономия, ако заложиш на нечувани за нашите условия неща – на идеи, на ценности, на чисто личностното, на автентичната духовност! – масите, овладени и зомбирани от чалга и от проституция (във всякакъв един вид), даже няма да престанат да дъвчат ако изобщо те забележат. Списание ИДЕИ тръгва на люта, пък макар и тиха битка с пошлия манталитет, с простащината, с обезличаването на огромни социални слоеве, с ширещата се и триумфираща навсякъде бездуховност. Ще търсим начин да противодействаме според силите си на ценностния вакуум, в който пребивава масовият българин, ще правим отчаяни опити да помагаме най-вече на младите да търсят свой път за излизане от ценностната катастрофа, в която се намира сега България. Ще направим онова, което трябва, пък да става каквото ще.

Списание ИДЕИ ще работи съзнателно за това да се появят истинските духовни водачи на нацията, защото, както се полага, нацията ни, намираща се в ужасна ценностна безпътица и катастрофа, не само няма такива, но и не ще да има: у нас самата духовност е в немилост, за какви духовни водачи да става изобщо дума?! Не ни се разсъждава за това докъде може да стигне една нация, в същината на която е ампутирано и убито тъкмо най-важното: духът, самосъзнанието, чувството за достойнство, влечението към автентичната свобода. Нация, в която се цени само материалното, именно парите, плюскането, щракането с пръсти и кълченето в шеметни кючеци, неумолимо се превръща в нация от дегенерати, от нравствени инвалиди, става нация, обединяваща тъкмо най-непълноценно съществуващи и нямащи съзнание за високото си човешко предназначение индивиди.

България наистина днес, като зловещ знак на преживяваната от нацията ценностна катастрофа, няма своите духовни водачи, лидери, пастири. Едно стадо, нямащо водачи и пазачи, а гонено само от стръвни вълци, доникъде няма да стигне. Че сме стадо, се знае, че само да подсвирне пастира, и стадото мигом свръща, го забелязваме всеки ден: днес огромни слоеве са зомбирани от "харизмата" на народния любимец бат ви Бойко, която успя да даде простор за разгръщане на позабравени атавизми още от времето на Тодор Живков, пък и от още по-рано. Пътят, по който е тръгнала България, не е верният, отново ще пропилеем шансовете си за просперитет в Европейския съюз, щото в Европа няма да ни държат и търпят дълго след като постоянно демонстрираме неевропейски, а руско-средноазиатски кланов и деспотичен манталитет и стил на ръководство и поведение. Трябва да се намерят и да се задействат всички спирачки за да бъде предотвратено плъзгането на страната по опасната плоскост на авторитаризма, на овчедушието, на пълното личностно обезличаване на нацията, на несвободата, на тиранията.

До последно много и всякакви приятели и "доброжелатели" ни съветват да се откажем: книжните издания нямали никакво бъдеще, трябвало, ако все пак искаме да пишем и издаваме списание, да го направим онлайн-издание – и тогава можело нещичко и да стане. Така повелявали модерните времена, в които живеем. А ние сме били анахронични човеци, щом като сме смятали, че с начини, валидни за предишни епохи, можело да се оживи дремещия дух на нацията и пр. Ние обаче упорстваме, понеже добре знаем, че книжното издание си има ред неоспорими предимства. Писаното и печатано слово съдържа в себе си неизразима мистерия, която малцина са усетили. А под властта й се намират немалко души. Е, не очакваме, разбира се, комерсиален успех, и по тази причина не се плашим от неуспех от такъв род.

Защото за нас просто появата, съществуването на списание ИДЕИ, фактът, че го има и стои някъде, е вече грандиозен успех и е най-обнадеждаващо начало на нещо значимо. На нещо истинско и субстанциално – и затова велико. Самата субстанция е идея. Идеята е дух. Духът е живот. Бог е с нас. Ето извора на нашия така странен оптимизъм.
Добре знаем, че списанието ще си намери своите приятели, стига да не бъде задушено от цицоресто-чалгашарската "култура", която вилнее на пазара. По тази причина разпространителите, като видят, че в списанието ни няма цици, просто ще откажат да го разпространяват. Точно този е начина да противодействат, което обаче показва безсъзнателен страх. Подобно на животинския страх. Тъкмо това, че нашето списание няма да бъде прието с ръкопляскане от публиката, показва, че е съдбовно необходимо.

Даже тоталното мълчание, с което се чака появата му в блогосферата, е най-красноречив сигнал, че всички неволно признават значимостта на това, с което екипът на списание ИДЕИ се е захванал. Как пък нито един не се осмели и не се престраши да напише: хей, хора, ражда се ново списание, дайте да помогнем, дайте поне да го поздравим. Не, единодушно се мълчи от всички. Което е, казахме, най-красноречив жест на признание за стойност и значимост. У нас единственото възможно насърчение е мълчанието. Ако почнат да кряскат или да ръкопляскат като те забележат, значи нещо не е наред в това, с което си се захванал. Млъкнат ли, в тишина ли те посрещнат, значи си налучкал вярната посока. Българският гений, казват, е тъкмо завистта...

Списание ИДЕИ скромно и мълчаливо ще върви по избрания път. Не щем фоейрверки, не щем аплаузи, философията и мисълта не са за пазарищата и площадите. Тя върши своето дело тихо и незабележимо, но точно затова още по-мощно: понеже въздейства пряко в сърцата. "Добре работиш, славен кърт!" – нали си спомняте тези христоматийно-известни думи на философа Хегел, който именно така представя неумолимото шествие на духа.

Разбирайки това, екипът на списание ИДЕИ не чака нищо друго освен тишина и безмълвие в сферата на публичността, за да върши още по-ефективно и по най-същностен начин делото си. Ще работим за тихото запленяване на човешки души от идеите на истината, доброто, красотата, светостта – нима има по-благородно дело на този свят?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ