Искам да поставя пред вас, първите читатели на списанието, някои важни според мен проблеми, по които предлагам да ми заявите разбирането си, пишейки на имейла. Моето най-силно желание е да направя отворено, диалогично списание, сиреч, списание, което читателите не само чувстват като свое, но което наистина си е тяхно. В него да могат да споделят всичко, да пишат, да коментират: най-внимателно ще се подбира и ще бъде публикувано всичко стойностно от отзивите на читателите. Ето с оглед на всичко това искам да се обърна към вас с настойчиво предложение да участвате в анкетата, която следва по-долу.Проблемът е, че има някои неща около току-що появилото се на бял свят списание ИДЕИ, по които трябва да се вземе решение, а аз все още се двоумя, още се колебая. Вашето мнение може много да ми помогне затова предлагам на ония, които искат, да кажат как виждат те нещата, които ме тормозят. И по този начин, макар и косвено, много ще ми помогнат. Пък и ще помогнат не толкова на мен, а на своето списание.
1.) За името на списанието най-напред ме интересува: как ви звучи това име, името ИДЕИ? Как мислите, има ли шанс списание за философия, за психология, също не само за най-животрептящите "български работи", но и за човешките такива, което носи името ИДЕИ, да привлече вниманието на четящата публика? А, как мислите?! Не мълчете, моля, кажете, какво толкова? Важно е. Благодаря!
2.) Още един въпрос ме терзае много: дали книжното философско списание в наше време има бъдеще, има перспектива според вас? Мнозина ме убеждават, че трябвало да направя онлайн-списание, то щяло да има бъдеще, ала книжното нямало никакво бъдеще. Моля, кажете вие какво мислите по този крайно съществен въпрос.
За авторите, които ще пишат в списанието, проблемът е доста щекотлив, но е и особено важен: може би не са много философите у нас, които могат да пишат хубаво, интересно, ясно. Има твърде талантливи философи, но как да успеем да ги привлечем – ето това също е голям проблем. На мен надеждата ми е да мога да открия млади и неизвестни автори. Постепенно ако се появят 3-4-5 и повече пишещи философи или психолози освен мен, това вече е нещо; иначе може да се закъса с текстове. И ето тук искам да поставя веднага два свързани, производни проблема:
3.) Каква според вас трябва да е периодичността на излизане на списанието? Да излиза всеки месец, на два месеца веднъж, или 3-4 пъти в годината? Даже в западните страни научните журнали не излизат всеки месец, а три-четири пъти в годината. Много ми е интересно какво мислите по този въпрос, каква е вашата преценка. Моля който има мнение, да ми го напише като коментар на имейла или с писмо.
4.) Какъв трябва да бъде тиражът на списанието? Колко екземпляра да отпечатаме, какво количество списания според вас, неговите читатели, е реалистично да се продадат у нас, пък и по света (за българи, които си го поръчат) за месец, два, три? Този въпрос е обвързан с периодичността; ако излиза всеки месец, за месец трябва почти да можем да продадем целия тираж. Което е крайно съмнително като възможност.
5.) Разбира се, има и друг въпрос: да обявя ли предварителен абонамент за списанието? Които искат да го получават, да се абонират, да се обвържат поне като си изпратят името и адреса, а пък като излезе първи брой, да си платят част от абонамента и да почнат да си получават списанието. На мен ми се струва, че цената му трябва да бъде 3-4 лева, не повече. Вие какво мислите по този отново твърде важен въпрос?
От тия дотук въпроси пък произлизат нови, не по-малко важни:
6.) Колко трябва да струва според вас едно философско списание, което иска да стане популярно? Защото когато едно списание е евтино, примерно 2 лева само, то това не създава ли убеждението, че явно и като качество (съдържание) изглежда не струва кой знае колко?! У нас се издават какви ли не лъскави списания, в които вътре, освен превъзходни цици, друго фактически няма (няма съдържание, няма "идеен смисъл"), и при това са доста скъпи – и хората ги купуват тъкмо защото са скъпи! А нашето списание ако е прекалено евтино, това няма ли да породи бумерангов за репутацията му ефект; щото, знайно е, у нас всичко е тъкмо наопаки. Пък даже и англичаните казват: “Не съм чак толкова богат, че да си позволя лукса да купувам евтини неща!”. Ний, българите, обичаме евтинкото, ала нали вече сме европейци, дали не сме си променили вече възгледите по този въпрос?
Защото ми се струва, че европеизиращият се нашенец като види списание с претенции, но с цена само 2 лева, примерно, ще си рече: "Нещо има съмнително тука, нещо явно некой сака да ме преметне, не може да е толкоз евтино?! Чакай да не го пипам даже, щото може да е заразено с някой химикал, с някакви отрови!". А пък ако се престраши и го отгърне, па види, че в него нема цици, тогава съмненията му съвсем ще се задълбочат; и явно по тия причини почти никой няма да си го купи. И то тъкмо защото цената му е толкова ниска. Странна му работа, но каква да е, като и страната ни, и нацията ни са доста странни?!
Аз лично си блъскам главата тия дни да решавам такива проблеми, ако ми кажете какво мислите, много ще ме улесните. Дано не ви натоварвам прекалено с мислене. Но знам, че сред вас има доста мислещи хора, затова и питам; във вас, мислещите читатели на списание ИДЕИ, ми е надеждата и упованието. Без вас, струва ми се, е спукана работата и на страната ни, но да не се изсилваме толкова: рано е още.
Дотук тия въпроси бях длъжен да ги поставя, понеже не искам да има нищо скрито-покрито. Затова съм длъжен да ви попитам какво Ви е мнението по тези важни пунктове, понеже, надявам се, ще си останете най-редовни читатели на списанието. Затуй искам да съм честен, не ща да се правя на "разсеян" или пък на "ударен".
Има още други въпроси около редакционната политика на списанието. Сега не искам да пиша по това, защото е голяма тема. Иска ми се списанието да засяга и актуални теми по "българските работи", по европейските също, да има раздел и за политическа философия (освен за чиста философия и за психология), а също и да пише и по "Божиите работи", по религиозни въпроси. Да не говорим пък за "човешките работи", те трябва да са на най-предно място: въпросите за личността, ценностите, пътя към просперитета. Освен това ми се иска да има теми, които да са полезни най-вече за младите, да им помагат в часовете по философия (знаете, те учат по доста калпави учебници общо взето, мъчат ги, и то цели 4 години, от 9 до 12 клас). А пък за студентите от разните специалности, ако изобщо учат философия – което е съмнително, по-скоро сигурното е, че не я учат - е налице ужасен духовен вакуум, в който пребивават; да, философията фактически беше прокудена от нашите университети.
За разпространението пък не ми се мисли даже. Крайно труден въпрос. Ще трябва да го има нашето списание в най-големите университети. Разбира се, ще се постарая да уговоря в някои най-хубави книжарници в София също да го има. И в Пловдив също. Ето, обявявам: търся хора, доброволни сътрудници по разпространението на списанието, живеещи по главните български градове. Искате ли да станете такъв? Който иска, няма проблем. Да се обади само. Всяка протегната ръка няма да бъде отблъсната. Ако читателите на списанието помагат за рекламата и за разпространението му, чувствайки списанието като свое – а има много начини за това – такова едно списание просто няма как да не успее.
Искам да обърна внимание към още нещо. За хонорарите на авторите. Които искат да бъдат автори, сигурно се интересуват от този въпрос. Ще кажа тук следното – освен това, което вече съм писал.
Аз лично не ща нищо. Каквото изкарам, ще го влагам незабавно в подобряване на списанието. Другите автори, за да има реципрочност, на първо време също няма да получават хонорари. Стига им моралната награда: "Да каже нявга народа, живя (умря), сиромахът, за правда, за правда и за свобода – как беше? – живя и умря, да, но пък писа за списание ИДЕИ!".
Това е твърде оригинално – и несрещано даже! У нас ще се избият "афторите" за пустите му хонорари из списанията и вестниците, а тук, при нас, нищо не се дава! Но пък има нещо друго, също крайно необичайно: ония автори, които пишат талантливо, ще бъдат печатани безпроблемно в нашето списание! Критерият е само талантът!
Това също е оригинално: не се търси "нечий човек", "наше момче или момиче", което, представете си, пописва, а в списание ИДЕИ само талантът ще бъде мярката и критерият, от който зависи дали някой ще бъде печатан или няма да бъде печатан.
Такива ми ти работи. А пък ако някои от вас имат възможност да спомогнат да стане така, че да се пошуми в някой вестник, друга медия, във форум или по блоговете около тия толкова оригинални, скандални, новаторски и прочие неща около и изобщо за списанието, ще бъде чудесно, щото без реклама сме загинали. А иначе до този момент, разбира се, в блогосферата се пази пълно мълчание около първото списание в България, възникващо от блог.
Което за мен е най-ясен знак, че работата, с която съм се захванал, се оценява от всичките тия хора като твърде интересна и значима. Те другояче да насърчат човека, освен като мълчат, не знаят. Така че всичко си е наред, всичко си е на мястото, е, по нашенски де, не иначе, но така си върви светът у Нашенско, такива са ни и нравите, и то отколе. Промяна няма и не се предвижда да има. Но списание ИДЕИ ще излиза тъкмо затова: да подбутне нещата към промяна. Да видим. То и Ботев не е успял кой знае колко, та ние ли?!
Това е, спирам, че текстът стана прекалено дълъг. Обсебен съм от идеята за списание ИДЕИ, та затова. Боя се обаче най-вече от това да не стане така, че да възникнат сериозни различия между авторите на списанието и вас, читателите.
Целта ми е да има съвпадение между читателски очаквания и авторски намерения. Затова и предложих тази своеобразна анкета. Ще съм ви благодарен ако ми отговорите, и то най-честно. Благодаря предварително на дръзналите да отговорят!
От редактора
Няма коментари:
Публикуване на коментар