Как е известно - виж публикацията под заглавието Потребно ни е ценностно-духовно възкръсване на нацията - в момента един екип на Центъра за развитие на личността (издател списание ИДЕИ) интензивно работи върху т.н. Манифест на списанието, който трябва да излезе в кн. 2 за тази година (ще се появи през април). Ето сега за вас още един фрагмент от Манифеста; вие сте неговите първи читатели:... В общества като нашето лъжата е станала основен жизнен модус. В ценностно отношение такова общество е тотално деморализирано, а пък нихилизмът е станал благоприятна среда за ужасен регрес, за пълна личностна демотивация, за разпространяването на най-пагубно усещане за пълна безперспективност и абсурдност, за всичко разяждащо безсмислие.
Тук искаме да очертаем онази програмна линия, която е същностно отрицание на сегашното крайно неблагоприятно за бъдещето на страната и нацията статукво. Другояче казано, искаме да опишем коя е стойностната и действителна алтернатива на бедите, сполетели древната ни държава – и толкова изстрадалия ни народ.
Безалтернативността, изразяваща загубата на ценностните ориентири, непрестанно поражда произвол, води до ценностна аморфност и до нихилизъм в съзнанията, чиято обърканост в един момент достига такава степен, че вече наистина ни е все едно какво ще се случи с нас самите, с така благодушния народец. Главна причина да стигнем до това положение е жестоката инвазия на продажните олигархични медии, които успяват да подклаждат непрекъснато споменатия коварен ценностен дефицит.
Ето защо същностна алтернатива на сега съществуващата идейна безпътица е ценностното избистряне на съзнанията, което е един най-труден, но душеспасителен процес. Тук се иска всекидневна къртовска работа на духовния елит на нацията, доколко за такъв изобщо може да се говори у нас, т.е. на интелигенцията, на малцината честни и вдъхновени от някакви ценности журналисти, писатели, интелектуалци, философи. Олигархията, за която безалтернативността на съществуващото статукво е главната надежда за спасение, разполага с предани продажници, на които трябва да противопоставим най-доброто, което имаме. И то предимно из средите на младите, в които ни е надеждата в този тежък за човечността и нацията момент.
Тук е разковничето е: да се работи за подбуждането на мисълта у все по-големи слоеве от нацията. В тази насока изявяването на една такава същностна духовна алтернатива ще стимулира оформянето и подсилването в съзнанията на все по-ясното разбиране – и на копнежа за коренна промяна на неблагоприятното екзистенциално статукво. Безпардонната материалистическо-олигархична гмеж в един момент ще бъде лишена от субстанциални основания и ще блесне в цялата си отчайваща интелектуална и ценностна немощ и мизерия.
Защото автентични ценности едва ли могат да се купуват; могат да се купуват само гузни съвести, но истинският талант е неподкупен. Най-мощен съюзник на толкова потребно ни ценностно-духовно възкръсване на нацията е самият живот, който рано или късно поставя всяко нещо на мястото си. Не може “духовни стожери” на нацията ни да продължават да са “интелектуални” (простете!) мутри като Тошо Тошев, бай ви Вучков или пък Слави Трифонов, които, както и да ги погледнем, не са друго, освен само израз и еманация на чудовищните жизнени деформации на прехода. И които в един момент неминуемо ще блеснат с цялата си личностно-ценностна убогост и нищета.
Защото безалтернативно “мисли” единствено немислещият. Нацията ни е поразена от вируса на немисленето, благодарение на който сме изпаднали в тази разлагаща душите ни и толкова коварна безалтернативност. Алтернатива на немислещата безалтернативност е будната и неспокойна мисъл, която постоянно търси коренно различна и жизнеутвърждаваща алтернатива, свеждаща се до разумно противодействие на разлагащото всичко безсмислие, продукт на същата тази безалтернативност. В един момент на тази основа ще стане така, че все повече хора ще се отвратят от безсмисленото, но претенциозно нищонеказване на комуноидния “елит”, на “духовните слуги” на толкова безпринципната и арогантна олигархична гмеж.
И в завършек ще посочим кои са основните белези на вече оформящата се алтернатива на ужасното екзистенциално-духовно статукво, в което се оказахме:
Алтернатива на мнимата демокрация, на псевдодемокрацията на олигархията е автентичната и развита демокрация с присъщата й зряла демократична култура и съзнание.
Алтернатива на ценностния вакуум, на пронизващото всичко безсмислие, в което съществуваме, е овладяването на душите от ясно съзнание за нашите собствени коренни интереси, овладяването ни от ценностите на истината, доброто, свободата.
Алтернатива на триумфиращата лъжа не е друго, а, представете си, тъкмо истината; ето защо само страстта към истината може да надмогне отдадеността на лъжата, която е характерна за безразделно царящия сега в душите на мнозинството ценностен вакуум и нихилизъм.
Алтернатива на отчаяния, на невярващия в своите сили, на малодушния човек е силната, с развито и ярко съзнание за свобода личност, която смело е поела живота и бъдещето в собствените си ръце.
Алтернатива на апатията, която е овладяла мнозинството от разочаровани “от всички и от всичко” обезверени хора е да се пробуди човешката способност за емоционално реагиране, която единствена може да разграничи смисленото от безсмисленото, глупостта от разумното, лъжата от истината, демагогията от смелото казване на същинските проблеми – без решаването на които сме обречени да си вегетираме в пълно безсилие и в презряно бездействие.
Алтернатива на безсрамието е, представете си, срамът: човекът със здрава чувствителност изпитва единствено погнуса от наглото безсрамие, от гаврата с най-светите неща.
Падението трябва да бъде наричано падение. Всяко нещо трябва да бъде назовавано със собственото му име.
И едва когато мнозинството от хората у нас вместо тъпо умиление пред шествието на лъжата и арогантността във всички сфери на живота започнат да получават най-естествени и човешки спазми на гадене и погнуса, едва тогава ще може да се каже, че нравственото здраве на нацията е надмогнало болестта. Защото само когато думите започнат да носят автентичен смисъл и говоренето върне ролята си да е средство за казване и предаване на смисъл, едва когато ние, българите, започнем смело да показваме автентичните си човешки реакции, едва тогава всяко нещо ще си дойде на собственото място. И едва на тази основа най-после ще заживеем нормално, по-човешки.
Но докато ценностният поврат в душите ни е само пожелание, ще продължим да пребиваваме в жестокото тресавище на безалтернативността, която всичко обезсмисля и обърква. И която постоянно сее горчива апатия, тъпо отчаяние, ужасно неверие в своите сили, усещане за безперспективност, най-коварен политически нихилизъм, умиление към простотията, пиетет към далаверите, възхита пред мошениците, примиреност спрямо най-арогантните безобразия на управляващите и така нататък до безкрайност…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар