сряда, 6 октомври 2010 г.

Списание ИДЕИ се стреми да стане списанието на най-даровитите и мислещи млади хора на България

Диана Атанасова, преподавателка по философия в Хуманитарната гимназия "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив, ми изпрати няколко есета на нейни ученици, които евентуално да публикувам в списание ИДЕИ. Прегледах ги, прочетох ги веднага и й отговорих с писмо, което публикувам тук заедно с откъс от есето, което смятам да включа в следващата, пета книжка на списанието, която трябва да излезе до края на декември; ето двата и текста:

Здравей, Диана,

Прочетох есетата и стихотворението. От тях ми хареса най-много есето Историята на дървото Брандрих и смятам, че то може да бъде публикувано в списание ИДЕИ. Текстът е много хубав, в себе си носи значими идеи, най-вече тази за свободата. Бих те помолил да кажеш на ученичката (Гергана?), която го е писала, да се опита да вмъкне в текста свои размисли за свободата, съвсем кратичко, понеже хората в разказаните истории са се вдъхновявали тъкмо от тази идея за свободата. Смятам, че ще успее, две-три хубави изречения, съдържащи мисли за свободата, да се включат, но напълно нейни, и текстът ще стане напълно подходящ за публикуване в едно философско списание. Ще се радвам и други ученици чрез теб да изпращат свои есета, иска ми се списанието да се списва от колкото се може повече млади хора, студенти и ученици, и постепенно да си стане тяхно, именно на най-даровитите и мислещи млади хора на България.

С поздрав: Ангел Грънчаров

А ето и откъс от заинтересувалото ме есе; в него разказът тече от името на едно... дърво, растящо до Берлинската стена; дървото ни разказва разни истории на хора, избягали от комунизма към така желания свят на свободата:

... Било съм свидетел на всякакви неща, доказващи желанието на човека да бъде свободен. Между 125 и 206 граждани на ГДР, вече не помня точния брой, бягащи на Запад, загубиха живота си при опит да преминат Берлинската стена. За мое удивление и радост, имаше толкова гениални изобретатели, които измисляха невъзможни способи, но успяха да преминат отвъд стената. Сред тях бяха Хари Детерлинг, източногермански машинист, който отвлече влак с 8 вагона и успя да прекара 24-ма приятели и роднини; Волфганг Фукс, който стана берлинска легенда – едва 24-годишен успя да избяга под загражденията от бодлива тел заедно със съпругата си и двете им деца. Намери съмишленици и прокопаха задружно 2 тунела, единият беше дълъг 140 м. И им отне 7 месеца къртовски труд. Тайният изход за бягство носеше името „Тунедл 57”, защото 57 души благополучно пропълзяха през него на Запад.

По-късно тунелът беше разкрит, но още десетки бегълци успяха да се измъкнат през втория тунел, прокопан от Фукс и неговата група доброволци. След „усъвършенстването” на стената – по-големи размери, препятствия, огради, аларми, кучета-охранители, военни, които следяха никой да няма достъп, е, тогава „подземното” бягство беше вече невъзможна мисия.

Това обаче не спря будните души. Хайке Дитрих, тогава на 25, успя да избяга на Запад, пристиснат между два сърфа в багажника на покрива на колата на негов приятел. Други 2 семейства избягаха със самоделен балон с горещ въздух. Седемнайсетгодишно момиче само се добра до заветния Запад, скрито в барабан с навит кабел. Мартин Кастен намаза тялото си с килограми мас, облече водолазен костюм, плавници и шнорхел и се гмурна в полунощ в източногерманската част на морето. 18 часа по-късно беше изваден от водата, напълно изтощен, от шведски ферибот, пътуващ за западногерманското пристанище Травемюнде...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ