Някои може би вече са видели в анонсите по bTV, че в днешния "Сеизмограф" на Светла Петрова ще участва и моя милост; поканен съм за да разкажа за философското списание ИДЕИ, за неговия нелек път досега и за неговото неясно бъдеще предвид това, че сякаш нашата по-широка общественост не вижда потребност от едно такова необичайно издание. Не вижда потребност от едно издание за духовните неща, за търсенето от младия човек на някакви все пак по-жизнеустойчиви ценности, за идеите, които в крайна сметка, както и да го погледнем - предвид вакханалията на материализма в наше време - все пак движат света.В първата част на предаването ще спорят за бюджета министър Симеон Дянков и лидера на СДС Мартин Димитров. Във втората част на предаването ще кръстосат шпаги Николай Колев-Босия и Явор Дачков, който напоследък се подвизава във "вестник", с извинение, "Галерия".
Отредено ми е най-накрая на предаването, по регламент за 5 минути, да разговарям с водещата за списанието. Но имам опасение, че - както обикновено става - политиците и "елитните журналисти" от втората част на предаването ще изядат цялото време и нищо чудно за мен я остане, а не остане и една минутка. Ще видим. Все пак това, че ще имам възможност да кажа поне няколко изречения за списанието, което така ми е легнало на сърцето, че нищо не може да го извади оттам, е малък шанс някой да се трогне и да го подкрепи, та все пак да бъде спасено. Понеже списание ИДЕИ, не е тайна, преживява тежък момент; скоро ще се навърши една година от раждането му, а е застрашено от гибел. У нас изглежда най-напред загива най-чистото и най-истинското. Това не е новост обаче, така е било, виждаме, така и продължава да е...
Трябва за кратко време да кажа най-важното и да подбера най-въздействащите думи. Някои приятели ме посъветваха да се подготвя така, че едва ли не наизуст да си изрека няколко изречения - и изглежда са прави. Понеже за човек като мен, за философ, да успее да разгърне мисълта си за една-две минути, е чист абсурд. И професионалист в тази област, журналист, ме посъветва да сторя така. А аз така не мога. Никога не съм произнасял нещо заучено и никога не съм говорил папагалски някакви подготвени преди това думи. Ще разчитам на импровизацията, сиреч, на свободата. Независимо от риска да се изложа, т.е. на не успея да кажа почти нищо съществено, ще кажа онова, което сърцето ми ще подскаже.
А това, че ще бъда поставен в тежки условия, т.е. за изключително кратко време да кажа онова, което като издател на списание ИДЕИ ми е на сърцето, илюстрира реалното положение, в което у нас се намират защищаваните от мен и от такива като мен ценности - духовните неща, съдбовните за човека истини, образованието и личностното укрепване на младите хора. Реалното положение, уви, е, че тия неща у нас са поставени в ъгъла, са в немилост, за тях все няма време да се говори. Понеже трябва най-напред да се наприказват донасита такива като Азис, Дачков, Вучков и... да не споменавам останалите. Най-напред у нас трябва да се наприказват донасита тия, които няма какво особено да кажат, а пък тия, дето имат, трябва чакат и да да мълчат.
Но да не задълбавам в тия неща повече. Все пак приемам с благодарност жеста на г-жа Светла Петрова, на която изпратих писмо, в което описах ситуацията около списанието, а пък тя ме покани в предаването си. Благодарение на нейния жест мнозина биха могли да научат, че такова списание - истинска бяла врана в пазара на периодичните списания у нас - изобщо съществува.
А пък ако някой по-състоятелен човек се трогне и реши да подпомогне поне малко списанието, колкото поне да оцелее до пролетта, това ще бъде чудесно; ала много се съмнявам че ще се случи. Истинско чудо ще е да се случи. У нас е така. Иначе изглежда не може да бъде. Поне това, че не е било иначе е сигурно; а дали не може да бъде нека засега да го оставим под въпрос. Имам плахата надежда, че ситуацията може да се обърне. И затова всъщност и създадох списанието. И затова, за да го запазя, съм готов на всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар