Ще има или няма да има философско списание в България, подобно на ИДЕИ?

Покрай тежките проблеми около издаването на новата книжка на списание ИДЕИ - виж поне Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре - се засилиха разногласията вътре в кръжеца, пишещ в списанието, и то по повод на един, на пръв поглед, съвсем маловажен въпрос: изображението на кой философ да е на корицата на този брой. И преди сме спорили върху това, но този път спорът се затегна и изход за момента сякаш не се види.

По тази причина се осмелявам да се обърна към читателите на списанието с апел да заемат позиция; ето малък откъс от скайп-разговор по този въпрос от тия дни между мен и моят най-близък сътрудник в издаването на списанието, комуто слагам само инициалите, понеже не съм го питал дали да публикувам самия разговор:

Ангел Грънчаров: Луд съм, разбира се. Щото си обрекох семейството на глад, за да издавам това списание. Нормалните хора нима биха направили такава лудост? Не, нормалните хора си отиват на почивка в Гърция когато лудият като мен гладува, за да събере пари и да издаде поредната книжка на списанието...
J.P.: Аз не съм те нарекъл луд. И не мисля така. Казах, че хаоса е лудост. Преди една година заедно обсъждахме и решихме концепцията на списанието. Ако нещо може да се промени в конципцията, смятам, че заедно трябва да го решим. Ако моето мнение е без значение, няма смисъл от мен.
Ангел Грънчаров: Както и да е. Но за корицата този път няма да отстъпя. Списанието не е историко-философско, а пък философията е духовен живот, поставен в измеренията на вечното, а не на разсъдъчно-времевите и историческо-логически схеми и рамки. Ако духовният живот, израз на свобода, е "хаос", нека да е хаос, важното е да е живот и да е също така свободен. Също не искам списанието да става специализирано философско списание само за философи. Идеята му беше да е нещо като "духовна храна" за всяка душа, а не само за душите на някаква "каста посветени"...
J.P.: Когато едно списание се нарича философско, то трябва да има своя вътрешна структура. Всяка нова идея се нуждае от тази вътрешна структура за да оцелее. За да оцелее едно дете трябва да има рамката на родителската грижа. Идеите също. Аз много добре знам, че смисълът на детето, както и на идеята, е да се освободи от зависимостта, но това може да стане само тогава, когато младият човек се освободи от принудата на емоцията, на хормоните и продиктуваните от тях постъпки. С една дума следва да се освободим от изменящото се, от това което изчезва, а то е небитие.
Ангел Грънчаров: Родителят може да осъществява грижата си за детето по различни начини. Може от обич и опитвайки се да натика живота му в някакви свои представи за добро и лошо, да направи така, че да съсипе живота на собственото си дете, а може и, воден от любов и доверие към детето, да го насърчава само да избира и решава, да търси онова, което е потребно нему. Корицата на списанието е знак и белег на неговата същина. Понеже налагането на разсъдъчни рамки е вредно, ощетява пълноценния живот на списанието - живот и на идеите като такива - то изходът е прост: да се откажем от всякакви такива рамки и предписания. Едно философско списание като ИДЕИ би следвало да прехвърля мост между миналото (философска класика) и съвременността, духовните потребности на нашето време. Но нима може да се строи мост като се работи само от единия бряг? Ето затова на корицата на новия брой трябва да се сложи лика на съвременен философ...
J.P.: Тогава трябва да се напише, че се променя схемата и например броят ще е посветен на този които е на портрета. В противен случай няма никакво връзка с портретите и, или трябва да се измени корицата, или нещата могат да се превърнат в "салата", а това вече девалвира всичко.
Ангел Грънчаров: Не виждам нищо лошо в това да се яде салата. Щото да се яде пък само месо е вредно за организма и може да доведе до отравянето му... Схемата на кориците е да няма схеми, според мен. Но няма нищо лошо оня класик, от който има текст в съответната книжка, негов портрет да е на корицата
J.P.: Ангеле, ако те дразни хронологичния подход, нека обсъдим друга възможност. Например годишнина от раждането и пр. Инак просто не е възможно. Какво значи "който си искаме"? Значи ли това, че всеки може да публкува "каквото си иска"? Спомни си кокво говорихме преди 1 година.
Ангел Грънчаров: Смятам и съм дълбоко убеден, че историческо-времевият подход при направата на кориците създава на списанието образ, който е несъвместим с неговата идея. Възпримат го като "историко-философско" и като списание за "древни култури", но не като списание, обърнато най-вече към духовните нужди на съвременността, на съвременния човек. Корицата винаги ще си бъде с портрети на знаменити философи, но подборът им не трябва според мен да робува на някаква разсъдъчна схема. Най-естественото е оня философ, който е представен (с оригинален текст) в съответния брой, да е на корицата. Да отбелязваме с корицата кръгли годишнини и рождени дати ми се вижда неизпълнимо. Държа да има вече портрети на съвременни философи; може да се редуват съвременен (от последните два века) и по-стар философ. Но да се клечи само в Древността и Средновековието още няколко години, и то при положение, че съвсем не е сигурно дали изобщо ще го има самото списание, ми се вижда неоправдано...
J.P.: Аз съм съгласен с теб, че хронологичният ред напомня историческо-времевият вариант. Тогава трябва да помислим за нещо друго, дори промяна на корцата. Това с което не ми е възможно да се съглася с теб, е "салатата", защото хората мислят по схемата, това което е отвън, е и това което е вътре.
Ангел Грънчаров: Няма салата. Принципът е налице: на корицата е изображение на стойностен философ. Колекция от портрети на философи представлява съвкупността от излезли броеве. Редът на появата на този или онзи философ на корицата не е нещо фатално. Нали признаваш, че някой ден Кант, да речем, трябва да се появи. На какво основание Кант трябва да "чака", примерно, още две години, за да го удостоим с тази чест? Настоявам и по-нови философи да се появяват, понеже иначе ще се окаже, че списанието няма смелостта да се прехвърли в по-новото време и съвременността...
J.P.: Да, да. Не само трябва да се появи, ами трябва да му се поклоним. Но въпросът е друг. Хората са различни. Ще попитат. Защо Кант? Защо не Хегел? Защо не Спиноза? Ето това трябва да се свърже. Да има интерсен момент. Може би нещо не достатъчно ясно от живота му, или друго. Връзка трябва да има. Инак влизаме в логиката на "както си искаме". Кой иска? Емоцията, хормоните, позицията, времето, задниците ни? А от друга страна, връзката е и нещо интересно. Тя взима вниманието на хората.
Ангел Грънчаров: Не вярвам някой да се захване да тълкува логиката на последователността на портретите на корицата. Или да се впечатли особено от някаква изтънчена, проницателна, многозначна и дълбока схема. Прочее, при положение, че съвсем не е сигурно дали изобщо ще има следваща книжка, да се води този научен диспут за портретите на корицата ми се вижда съвсем неадекватно на изискванията на реалната ситуация. Правим досущ същото както оня, който почнал да приготвя тигана, а рибата все още си била в морето.
Ангел Грънчаров: Емоцията не е лишена от логика и разум. Тя просто носи в себе си друга логика и друг разум в сравнение с построенията и схематизма на разсъдъка. Самият разум носи в себе си емоционалното (ценностното)...
J.P.: Виж какво, ти си ми приятел и винаги ще ми бъдеш. Аз не се заяждам с теб, защото мнго добре те познавам (в човешка относителност). Възможно е разумът да носи в себе си емоционалното, но формата е друга. Емоционалните хора могат да станат несправедливи без да са такива. Емоцията може да създаде разума, но и го унищожи. Важна е мярата. В случая тя е разума на разума.
J.P.: Но ние говорим за нещо съвсем друго. Разбери, трябва да го помислим.
Ангел Грънчаров: Имам чувството, че си готов да спориш до безкрайност, само и само да наложиш твоето виждане. Изглежда с годините се засилва непроницаемостта на хората за другото, за различното разбиране. Нещо, което е съвсем нефилософско поведение...
J.P.: Не си прав, Ангеле. На времето ти казвах да се спреш малко защото ще те уволнят от Университета. Аз например съм убеден, че можеше да стигнеш много по-далеч от всеки друг на социалното поле, независимо какво мислиш сега. От друга страна и сега не е късно, но човек трябва да се съобрази с изискванията на Божеството. Трябва да ги разчете. Трябва да разбере, какво иска Бог от теб. За него е най-лесно да унищожи човека.
Ангел Грънчаров: Според моето скромно мнение "социално" и "Божествено" не съвпадат :) А и социумът не е самото Божество. Това, че ме уволниха, всъщност, противно на очакванията им, беше най-доброто, което можеха да ми сторят...
J.P.: Аз говорих за теб. Социумът е среда...

И така нататък, разговорът все в този дух продължава. Дадох този откъслек само за да провокирам и други хора да се включат в дискусията. Защото зад привидния повод - спорим за нещо уж несъществено, изображението на кой философ трябва да е на корицата - оказва се, се крият много по-значими неща, касаещи същината на списанието, разбиранията за неговия характер и дух и за неговото бъдеще.

По тази причина съм твърде обезспокоен и призовавам да се замислим по-сериозно всички ние, които не сме безразлични към това ще има или няма да има философско списание в България, подобно на ИДЕИ.

Добави в Svejo