Човекът започва там, където свършва държавата.Има две житейски правила: Правило 1: Не се тревожи за дреболии. Правило 2: Всички неща са дреболии.
Човек трябва да носи хаос в себе си, за да може да роди танцуваща звезда.
Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш! Как ще се обновиш, ако по-напред не си станал на пепел?!
Човек е въже, вързано между животното и Свръхчовека – въже над бездна.
Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте направили вие за да го превъзмогнете?
Който обича, иска да твори, защото презира! Какво разбира от обич онзи, който не може да презира тъкмо онова, което обича!
Аз не съм човек, а динамит...
И Бог има своя ад: това е Неговата любов към людете.
Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното!
Пазете се също тъй и от учени люде, те ви мразят, тъй като са безплодни.
Горко на мислителя, който не е градинар, а само почвата на растенията, които растат в него.
Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато... Що е маймуната за човека? Едно посмешище или един болезнен срам. И тъкмо това трябва да бъде човек за Свръхчовека: едно посмешище или един болезнен срам.
Това, което приемаме като основание за живот, е в същото време великолепно основание за смърт... Това, което приемаме като основание за смърт, е в същото време великолепно основание за живот...
За да живееш в самота, трябва да си животно или бог – казва Аристотел. Липсва третият случай – трябва да бъдеш и двете – философ.
Плът съм аз и нищо освен това, и душа е само дума за нещо при плътта.
За да живееш в самота, трябва да си животно или бог.
Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.
... След един толкова учтив отговор моята философия ме посъветва да мълча и да не питам повече; още повече че в известни случаи, както загатва поговорката, човек остава философ само като мълчи.
Имаш ли своето "Защо?" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "Как?"
Вие, висши човеци – тъй подмигва сганта – няма никакви висши човеци, ний всички сме равни, човекът е човек, пред Бога всички ние сме равни!
Има мъдрост в това, че много нещо в света вони: самата погнуса създава криле и сили, предугаждащи чисти извори. Дори и у най-добрия има нещо, което буди погнуса; дори и най-добрия е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато! О, мои братя! Има нещо много мъдро в това, че има много гнусотия в света!
Духът е животът, който се врязва в самия живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар