Понеже отдавна мина времето, в което трябваше да съм дал заявката за отпечатването на новата книжка на списание ИДЕИ, ала заради преговорите с Нов български университет (за които вече писах, но те, за жалост, стигнаха до задънена улица) закъснях да сторя това - списанието трябваше да излезе в края на януари, после до края на февруари, а сега, както е тръгнало, ще е цяло щастие ако излезе в началото на март! - то тия дни вече съм в пълно отчаяние, понеже пак изникна проблемът за парите, нужни за излизането на тази книжка.И ето в тази връзка едно странно, по-скоро просешко писмо, което днес написах, търсейки изход от неприятната ситуация; знайно е, удавникът се хваща и за сламката, само и само да не го погълне водната бездна; та написах това писмо като коментар в блога на Иван Стамболов, но то там, кой знае защо, не излезе, затова за всеки случай го турям и тук:
Драги г-н Стамболов,
Прочетох с интерес статията ти Знаят ли в София как се гледа тютюн? още когато се появи, а днес случайно отново попаднах на нея и във връзка с един абзац искам да те попитам нещо; ето го този заинтригувал ме абзац:
"... Един от оглавилите протеста беше с тъмни очила марка Silhouette и макар да не знам колко струва едно кафе на софийското летище, знам колко струват тези очила, защото имам същите. Струват между 380 и 400 лв., тоест малко повече от 130 кг тютюн, произведен от милите избиратели в смесените райони."
Признавам си, мина през съзнанието ми една непристойна мисъл когато за втори път прочетох тия думи. Понеже по темперамент принадлежа към разреда на "честните и искрените наивници", тоест на глупаците, ще си позволя да споделя какво си помислих, при това ще предам мисълта си в нейния "гол вид", без украшения и усукване.
Понеже, както твърдиш, си си позволил да си купиш тъмни очила за 380-400 лева, т.е. горе-долу толкова, колкото ми е месечната заплата на редови преподавател по философия, явно си състоятелен човек, което е чудесно; аз, за разлика от масовия тип у нас се радвам на преуспелите хора, но в никакъв случай не им завиждам. Та като констатирах току-що казаното, се появи в съзнанието ми онази зловредна мисъл, която именно искам да споделя с теб, пък, не крия, ми е и много интересна твоята реакция по този повод. Ето за какво става дума:
Аз от една година почти изцяло на мои средства, т.е. отделяйки средства от мизерните си заплати, издавам едно ново философско списание, носещо името ИДЕИ. Издаването на един брой на списанието, който се състои от 500 екземпляра, струва около 700 лева, т.е. парите, нужни човек да си купи кажи-речи два чифта слънчеви очила като Вашите. Излязоха досега общо 4 книжки, сега подготвям за печат петата. Годишно предвиждам да излизат 3 книжки. За 2010 година успях да спазя обещанието си, излязоха 3 книжки, а първата книжка излезе през ноември 2009 година. Издавам списанието в печатницата на издателство ИЗТОК-ЗАПАД.
Не зная дали до този момент си чувал за това списание, но ето че сега имам сгоден случай да те информирам лично за него. Тъй като да издавам списание съвсем не ми е по джоба, аз много пъти апелирах към какви ли не хора да помогнат с каквото могат, та списанието да продължи да излиза. За жалост почти никой не откликна ако не броим неколцина почитатели на списанието, които дадоха малки суми за да го подпомогнат. Впрочем, ето че сега имам повод да ти подаря, да ти изпратя четирите книжки на списанието; моля да ми дадеш адрес, на който да ги пратя. Впрочем, подарих книжките на списанието на мнозина блогъри с беглата надеждица да напишат нещо за него в блоговете си и да го подпомогнат, рекламирайки го; сещате ли се колко човека се сетиха и сториха нещо в тази насока? Ще ти помогна: никой не се сети! Като факт за една бъдеща енциклопедия на съвременните български нрави ти го споменавам, не за друго...
Преди два месеца, след мой призив по предаването СЕИЗМОГРАФ Нов български университет прояви готовност да подпомогне списанието, като предложи сътрудничество по издаването му. Преговорите обаче стигнаха до задънена улица, а пък напоследък се изясни, че под "сътрудничество" от НБУ са разбирали нещо твърде различно от това, което си представях. Както и да е, в резултат сега излизането на новата книжка на списанието е под въпрос, и то по една такава банална причина, която чуваме често от устата и на любимия ни Премиер, а именно по причината, обозначавана с израза "Нема пари!".Та ми хрумна следното: не може ли, било ти лично, било твой познат под твое въздействие да подпомогнете финансово излизането на новата книжка на списанието, да дадете своята лепта? Списание ИДЕИ е списание за духовните неща, една стока, която много-много не се пласира у нас, но която иначе е твърде дефицитна и, чини ми се, потребна. Ето тази мисъл, да те помоля за помощ за издаването на списанието, признавам си, ми мина през ума, когато прочетох, че твоите слънчеви очила струват кажи-речи колкото издаването на един брой на списание ИДЕИ - списанието, което при това се стреми да задоволява и някои най-съществени духовни нужди на младите хора у нас.
Не зная как ти прозвуча всичко това, но се осмелих да изнахалствам; знае ли човек, когато човек е тропал на много порти, но навсякъде са му ги захлопвали под носа, в един момент такъв човек обръгва и вече е готов на всичко, особено когато става дума за спасяването на любимито му "дете", каквото в случая за мен е упоменатото списание ИДЕИ.
Това е; извинявай за безпокойството, желая ти приятна вечер и лека седмица!
С уважение: Ангел Грънчаров, редактор и основател на списание ИДЕИ, философ, блогър
Няма коментари:
Публикуване на коментар