Под публикацията Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре в блога на списанието (виж и публикацията Ще се пренесе ли списание ИДЕИ в света на идеите?, коментаторът Tsvetan е написал нов коментар на моя отговор на предишния му коментар; ето неговия коментар и новия ми отговор:Професор Грънчаров, тук въобще не става дума за Вашия морален образ... по-важното в случая е каузата, зад която списание «ИДЕИ» застава - и на която аз съм привърженик, а именно - ПРОСВЕТА. Когато прочетох първия брой, веднага направих асоциация със списание «Мисъл» и се зарадвах, че са останали хора, на които не им е безразлично какво ще стане с образованието в България, хора, притежаващи интелекта и способността да направят промяна към по-добро.
Твърде за кратко се радвах защото се натъкнах на отговора Ви... и бях леко шокиран и раздразнен с каква лекота бихте пожертвали списанието. Толкова бързо и лесно забравихте за какво се борите? Борба за просвета - нима това не е нещо, заради което да си струва да преглътнете егото?
Отказвате по груб начин сътрудничество с екипа на НБУ без дори да се опитате да намерите компромисно решение - това ли не ми е в капацитета да разбера? А сега да се запитаме пак кой страда от това? Аз или Вие, или може би ОБЩАТА НИ ЦЕЛ???
Към екипа на НБУ изпитвам дълбоко уважение - не просто защото ми преподават, а защото това са доказани имена, изключително добре подготвени кадри, от чиято помощ списанието само може да спечели. Вашият отговор по-горе е обида към тях. Те Ви подадоха ръка, а вие ги заплюхте.
Какво достойнство? Каква истина? Какви са тези празни думи, професор Грънчаров, виждаме постъпката ви?!
Аз няма да спра да си купувам списание «ИДЕИ», но няма и да забравя постъпката Ви. От нея мога само да си извлека поука.
А колкото до това, че списанието принадлежи на този по-висш свят на идеите... Е, радвам се, че това ви утешава, но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?
Драги г-н Tsvetan,
Благодаря Ви за коментара, който ми дава повод да внеса някои пояснения! Защото, както личи, без тия пояснения не само Вие, но и всеки друг може да се подведе и да си състави съвсем неверни заключения.
Най-напред не съм "професор", нямам академични титли, просто съм философ. На второ място искам да Ви информирам, че вече 27 години съм труженик на полето на просветата и образованието, т.е. създаването на списание ИДЕИ не ми е първата инициатива в тази насока. Автор съм на много учебници и помагала по философия, логика, етика, психология и т.н., също така и на много оригинални философски изследвания. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че нямам различия с Вас относно оценката за това колко потребна за нас, българите, е дейността, наречена ПРОСВЕТА, нещо повече, през целия си съзнателен живот съм работил най-упорито все на тази същата нива.
Сега за казуса с НБУ. На пръв поглед впечатлението Ви е напълно основателно: "по най-груб начин" отказвам сътрудничество с тях. Но си правите този извод понеже не сте наясно с детайлите. А те в случая решават всичко.
Аз бях този, който най-много се зарадва и вдъхнови когато НБУ предложи да си сътрудничим. На срещата с проф. Богданов се споразумяхме за следното: екипът, създал ИДЕИ, ще продължи да го издава, а НБУ ще финансира всяка отделна книжка. Като в замяна ще бъде прибавено името му в "копирайта", т.е. списание ИДЕИ ще стане съвместно издание на моя Център за развитие на личността и НБУ. Проф. Христо Тодоров се прие да влезе в редакционния съвет, като задачата му щеше да е да решава въпросите, свързани със спонсорството на НБУ за списанието. И толкова. Тогава изобщо не е ставало дума за това НБУ във всяка книжка някакъв дял от статиите да принадлежат на автори, работещи в университета.
Съобразно договореността ни аз подготвих поредната книжка и помолих проф. Тодоров, мой състудент навремето, да задвижи механизма за финансирането й. И тогава именно проф. Богданов ме информира, че тъй като в създаването на тази книжка НБУ няма участие, то в такъв случая НБУ няма да я финансира. Каза ми се също, че когато се направи книжка, в създаването на която автори на университета вземат съответното подобаващо участие, едва тогава те и ще финансират съответната книжка. Прочетете по-внимателно писмото на проф. Богданов, за да вникнете в това изненадващо за мен изискване.
Сега искам да кажа разбирането си за търсенето на "компромисно решение". Аз съм декларирал още със създаването на сп. ИДЕИ, че всеки стойностен и талантливо написан текст, независимо от това кой, какъв и къде, а също и какво работи е авторът, ще бъде отпечатан в списанието. Това, естествено, важи и за авторите, работещи или учещи в НБУ. Прегледайте авторите в досега излезлите книжки и ще установите, че сред тях има и студенти, и ученици, и млади учени, и известни, и неизвестни философи, и работещи в БАН, и работещи в ПУ, в СУ, учили или работещи в НБУ и пр. Аз лично смятам, че дадена група автори не може да има специални права и привилегии при списването на едно по презумпция свободно издание, каквото държа да си остане списание ИДЕИ. Защото ако сп. ИДЕИ стане "вътрешно-ведомствено" издание на НБУ то тогава няма ли опасност да се случи това всички други автори да почнат да бъдат разглеждани като "външни", един вид като натрапници и като нежелани?! За да не се получи това, аз бях длъжен да реагирам по начина, по който реагирах - въпреки рисковете да не бъда разбран и да бъда осъждан. А НБУ винаги ще може да си създаде свое собствено философско списание и по този начин да допринася за каузата на българската просвета, образование и духовност.
Това е в основни линии моята гледна точка. Аз никъде не съм си позволил да не дооценявам или пък да подценявам "кадровия потенциал" на НБУ. Напротив, прекалено високо ги ценя. Но това не означава, че ще допусна сп. ИДЕИ да бъде парцелирано и оградено от цялата мислеща и философски настроена общност в България, като бъде един вид "присвоено" от НБУ. Другояче казано, няма да допусна списание ИДЕИ, стремящо се да бъде едно автентично свободно философско списание, да загуби онова, от което зависят оправданието и смисъла на съществуването му, а именно неговата свобода.За мен думи като "свобода" и "истина", а също така и думата "достойнство" съвсем не са "празни думи", както на Вас, кой знае защо, Ви звучат. А за работа за каузата на българската просвета и духовност има прекалено много празно място и пространство за принос и изява, така че на нея могат достойно да работят всички, независимо от принадлежността и непринадлежността им към една или друга общност.
Може би след време ще погледнете на историята на отношенията на сп. ИДЕИ с НБУ не така емоционално и пристрастно, а по-мъдро. А и кой е бил прав и кой крив ще покаже животът.
С най-добри пожелания за здраве и успехи: Ангел Грънчаров
П.П. Само еще един момент, който пропуснах; пишете "Но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?". Аз пък ще Ви отвърна: точно там му е мястото на едно списание, носещо името ИДЕИ, в света на идеите му е мястото! Заради това да си остане в света на идеите, на духовните неща, а не да бъде примъкнато и принизено до света на интересите, на капризите и суетностите, се наложи сп. ИДЕИ да защити своята уникалност, причастността си към споменатия свят, като се отказа от възможността да бъде съблазнено да се откаже от него. А кой е "истинският", "действителният", "реалният" свят, света на идеите или този на съблазните, на социалните страсти и изкушения, е въпрос, на който привържениците на духовното и отдадените на духа на философията отговарят съвсем еднозначно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар