Миналия петък, 21 януари т.г. получих следното писмо от проф. Богдан Богданов, председател на Настоятелството на Нов български университет:Уважаеми г-н Грънчаров,
Вие бяхте поискал чрез Христо Тодоров да насочим средства към Издателство ИЗТОК-ЗАПАД за текст, подготвен изцяло от Вас без участието на нашите хора от НБУ. Когато подготвите брой и с наше участие, ние ще отбележим, че списанието е основано от Вашия екип, но че в издаването му участва и НБУ. Е, участието ни ще бъде и с това - че издателските разноски ще са за сметка на НБУ. За всичко това ще сключим договор, в който ще бъдат указани подробностите. Ще говоря още веднъж с Христо Тодоров и той на свой ред ще говори с Вас, за да подготвим договора и да избегнем недоразуменията.
С пожелание за хубави дни:
Богдан Богданов
На горното писмо на любезния професор Богданов днес отговорих по следния начин:
Уважаеми проф. Богданов,
Благодаря Ви за отговора, който хвърля известна светлина върху актуалната позиция на НБУ около евентуалното наше сътрудничество по издаването на списание ИДЕИ. След размисъл считам се за длъжен да Ви уведомя за следното:
Списание ИДЕИ е отворено за стойностни текстове, независимо кои и какви са техните автори. Смятам за неприемливо да се поставя условието някакъв дял от страниците на списанието да бъдат заделени за автори, работещи в НБУ, след като по начало всеки добър текст, независимо къде или какво работи авторът му, може да излезе отпечатан в нашето списание. След като това правило важи за абсолютно всички автори, разбира се, че то важи и за авторите, свързани с НБУ. От друга страна погледнато изискването една група автори да се ползват със специални предимства при излизането на текстовете им в списание, финансирано от НБУ, е предпоставка списанието да загуби характера си на свободна трибуна, отворена за всички мислещи и пишещи личности у нас.
Това, че НБУ във Ваше лице изрази готовност да подпомага финансово основаното от мен списание, го разглеждам и оценявам като акт на духовна съпричастност и подкрепа в наистина трудното начало на едно значимо културно дело. Признавам си, бях крайно удивен, че точно такова нещо, именно безкористна подкрепа и насърчение, подбудени от чиста духовна съпричастност, е възможно да се случи у нас. Сега обаче установявам, че съм се лъгал, че, както е обичайно за вятърничавите идеалисти, съм допуснал желаното да замени действителното. Оказва се, за жалост, че и в този случай е на път да се наложи типично нашенската кръчмарска психология, чиято същност се изразява най-пълно с добре известната поговорка: "Който плаща, той поръчва музиката!".
Господин професоре, знам, че може да ме възприемете като съвършено луд човек, но аз не съм склонен да пожертвам духовната свобода на списание ИДЕИ на никакво, камо ли пък точно на това основание. Според мен е многократно по-добре списанието гордо да умре, още в люлката си, отколкото да съществува, ала на цената на всякакви унижения и компромиси. Защото ако умре, това поне ще покаже за сетен път, че тук, в България, чисти и духовно извисени помисли и дела са невъзможни, че у нас всичко духовно следва да бъде безкрай унижавано, поставяно на колене, подлагано на тормоз и на какви ли не гаври и издевателства. Пред една такава алтернатива, а именно да загуби свободата, гордостта и достойнството си, е наистина по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре. Казвам го с болка, защото списанието е моето най-дълго мечтано, страстно жадувано и затова най-любимо чедо или дете.
И искам още нещо да Ви кажа, понеже държа да си остана директен и искрен човек, пък макар и да съзнавам, че рискувам това да бъде оценено като чиста глупост. Аз съм дълбоко убеден, че съвсем не е случайно това, че от НБУ започнахте да поставяте съвсем неприемливи условия, добре знаейки, че приемането им е равностойно на погубване на духа и патоса на списанието. Аз разбирам, че първоначалния Ви порив, именно лично Вашия, е бил може би наистина да спасите списанието, воден от едно чисто съзнание за духовна съпричастност. Но след това се е намесил друг фактор и съвсем други съображения, за да промените така рязко позицията си относно списание ИДЕИ.
Смятам, че за това има заслуга моя състудент от Санкт Петербургския университет Сергей Игнатов, който напоследък се подвизава като министър. Случилото се напълно отговаря на неговия темперамент, характер и стил на поведение, които познавам добре. Можете да пратите много здраве от мен на г-н Министъра, но му кажете и да не си мисли, че ще го оставя да се погаври със списанието ей-така, щото така му е хрумнало, или пък за да покаже властта и величието си. За жалост министрите на образованието (и тези на културата) у нас, драги проф. Богданов, в това число и нашият общ познат, явно нямат друга мисия освен най-старателно да вредят, да тровят и да доубиват не само българското образование, култура и наука, но и всичко чисто и духовно, осмелило се да покълне на общобългарското личностно и нравствено бунище.
Това е в общи линии всичко, което държах да Ви кажа. Ще се мъча, както и досега, да продължавам да издавам списание ИДЕИ с мизерните средства на неколцината негови основатели, и, разбира се, благодарение на безценната съпричастност и подкрепа на неговите читатели. Благодаря Ви въпреки всичко за благородния жест, който проявихте когато де факто признахте, че у нас има нужда от такова списание като ИДЕИ. Именно за да го съхраня каквото е съм длъжен да запазя свободата му, което пък ме принуждава да не се съглася с новите условия, които ми поставихте.
Ползвам се от случая да Ви пожелая здраве и нови творчески успехи!
С уважение: Ангел Грънчаров
С това отношение списание идеи ще се пренесе в света на идеите... Нищо достойно не виждам във вашия отгвор ,прозира обаче нараненото ви его, заради което искате да пожертвате една хубава инициатива. Странно е как човек като вас ,който разбира нуждата от такова издание и значението му в дългосрочен план бива заслепен от егото си. Много лесно искате да се отървете с това "наречете ме глупак" .. не вие не сте глупак вие сте егоцентрик ,който не е готов да отстъпи и сантиметър в името на кауза много по-важна от гордостта с която обричате на смърт списанието. Искате финансиране ,но не искате екипа на НБУ да участва в издаването? Въпроса който аз си задавам е каква е вашата цел? Искате ли списание Идеи да процъвтява или искате пълен контрол над изданието ? Кажете ми какво лошо виждате в това екипа от НБУ да участва в издаването? Мислите че са зле подготвени и недостойни да ви помагат ли? Ако борбата за просвета беше по важна за вас от гордостта ви, щяхте да отстъпите и да намерите компромисно решение ,а с този си отговор вие плюете в лицето на този ,който ви подава ръка. Друго обаче казвате в първия брой на списанието:
ОтговорИзтриване"Призовавам най-вече преподавателите по философия в гимназиите, младите асистенти и докторанти , професионалните философи и психолози и всички ,които се интересуват от философия и психология:отхвърлете всички скрупули, бъдете смели, решете се и елате да си сътрудничим и да издаваме новото списание."
Когато обаче ви се предлага сътрудничество вие отказвате и то по един грозен начин и то представяйки фалшиви причини...
Цял абзац сте отделили на това че "смятате" че това е поръчка на Сергей Игнатов ...Дори за второкурсник като мен това изглежда нелепо и смешно , Сергей Игнатов искал да покаже величието си... глупости .. Вие искате да ни покажете комплекса си за малоценност спрямо вашия мил състудент ,който така пламенно мразите , а покрай него и целия НБУ.
Господине, благодаря Ви за пламенния коментар и за така страстната защита на позицията на НБУ!
ОтговорИзтриванеМисля обаче, че сте се подвели относно моя морален образ, да съдите за който, при това без изобщо да ме познавате, е твърде некоректно. Но сте в заблуждение също и относно мотивите ми да предприема тази стъпка: има някакъв нравствен и ценностен ред на основания и причини, вникването в който явно не Ви е по силите. Например свободата, достойнството и истината стоят много по-високо от всякакви подбуди и стремежи към някакъв социален или материален просперитет. Поради което всичко отдавате на "неправилната" ми личност и на "скверния" ми характер. Мисля, че за това кой какво наистина представлява може да се съди най-вече по постъпките и по крайната му цел.
А лично аз не виждам нищо лошо в това списание ИДЕИ да се пренесе в света на идеите, което само ще означава, че то по принцип и по начало е причастно на един по-възвишен от тукашния свят, поради което е съвсем естествено да не бъде прието от него. Така че благодаря за несъзнателния комплимент! Все пак обаче не бързайте да го погребвате: даже самата смърт според по-изтънчените философски разбирания е само път към безсмъртието и към вечността. А при това списание ИДЕИ съвсем няма намерение да умира, така че бъдете напълно спокоен за него.
Желая Ви здраве и успехи!
Професор Грънчаров , тук въобще не става дума за Вашия морален образ... по-важното в случая е каузата, зад която списание «ИДЕИ» застава и на която аз съм привърженик , а именно - ПРОСВЕТА. Когато прочетох първия брой, веднага направих асоциация със списание «Мисъл» и се зарадвах ,че са останали хора, на които не им е безразлично какво ще стане с образованието в България, хора, притежаващи интелекта и способността да направят промяна към по-добро. Твърде за кратко се радвах ,защото се натъкнах на отговора Ви... и бях леко шокиран и раздразнен с каква лекота бихте пожертвали списанието. Толкова бързо и лесно забравихте за какво се борите? Борба за просвета - нима това не е нещо, заради което да си струва да преглътнете егото?
ОтговорИзтриванеОтказвате по груб начин сътрудничество с екипа на НБУ без дори да се опитате да намерите компромисно решение - това ли не ми е в капацитета да разбера? А сега да се запитаме пак кой страда от това? Аз или Вие, или може би ОБЩАТА НИ ЦЕЛ???
Към екипа на НБУ изпитвам дълбоко уважение - не просто, защото ми преподават, а защото това са доказани имена, изключително добре подготвени кадри, от чиято помощ списанието само може да спечели. Вашият отговор по-горе е обида към тях. Те Ви подадоха ръка, а вие ги заплюхте. Какво достойнство? Каква истина? Какви са тези празни думи, професор Грънчаров, виждаме постъпката ви ...
Аз няма да спра да си купувам списание «Идеи», но няма и да забравя постъпката Ви. От нея мога само да си извлека поука .
А колкото до това, че списанието принадлежи на този по-висш свят на идеите...Е радвам се ,че това ви утешава , но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?
Драги г-н Tsvetan,
ОтговорИзтриванеБлагодаря Ви за коментара, който ми дава повод да внеса някои пояснения! Защото, както личи, без тия пояснения не само Вие, но и всеки друг може да се подведе и да си състави съвсем неверни заключения.
Най-напред не съм "професор", нямам академични титли, просто съм философ. На второ място искам да Ви информирам, че вече 27 години съм труженик на полето на просветата и образованието, т.е. създаването на списание ИДЕИ не ми е първата инициатива в тази насока. Автор съм на много учебници и помагала по философия, логика, етика, психология и т.н., също така и на много оригинални философски изследвания. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че нямам различия с Вас относно оценката за това колко потребна за нас, българите, е дейността, наречена ПРОСВЕТА, нещо повече, през целия си съзнателен живот съм работил най-упорито все на тази същата нива.
Сега за казуса с НБУ. На пръв поглед впечатлението Ви е напълно основателно: "по най-груб начин" отказвам сътрудничество с тях. Но си правите този извод понеже не сте наясно с детайлите. А те в случая решават всичко.
Аз бях този, който най-много се зарадва и вдъхнови когато НБУ предложи да си сътрудничим. На срещата с проф. Богданов се споразумяхме за следното: екипът, създал ИДЕИ, ще продължи да го издава, а НБУ ще финансира всяка отделна книжка. Като в замяна ще бъде прибавено името му в "копирайта", т.е. списание ИДЕИ ще стане съвместно издание на моя Център за развитие на личността и НБУ. Проф. Христо Тодоров се прие да влезе в редакционния съвет, като задачата му щеше да е да решава въпросите, свързани със спонсорството на НБУ за списанието. И толкова. Тогава изобщо не е ставало дума за това НБУ във всяка книжка някакъв дял от статиите да принадлежат на автори, работещи в университета.
Съобразно договореността ни аз подготвих поредната книжка и помолих проф. Тодоров, мой състудент навремето, да задвижи механизма за финансирането й. И тогава именно проф. Богданов ме информира, че тъй като в създаването на тази книжка НБУ няма участие, то в такъв случая НБУ няма да я финансира. Каза ми се също, че когато се направи книжка, в създаването на която автори на университета вземат съответното подобаващо участие, едва тогава те и ще финансират съответната книжка. Прочетете по-внимателно писмото на проф. Богданов, за да вникнете в това изненадващо за мен изискване.
Сега искам да кажа разбирането си за търсенето на "компромисно решение". Аз съм декларирал още със създаването на сп. ИДЕИ, че всеки стойностен и талантливо написан текст, независимо от това кой, какъв и къде, а също и какво работи е авторът, ще бъде отпечатан в списанието. Това, естествено, важи и за авторите, работещи или учещи в НБУ. Прегледайте авторите в досега излезлите книжки и ще установите, че сред тях има и студенти, и ученици, и млади учени, и известни, и неизвестни философи, и работещи в БАН, и работещи в ПУ, в СУ, учили или работещи в НБУ и пр. Аз лично смятам, че дадена група автори не може да има специални права и привилегии при списването на едно по презумпция свободно издание, каквото държа да си остане списание ИДЕИ. Защото ако сп. ИДЕИ стане "вътрешно-ведомствено" издание на НБУ то тогава няма ли опасност да се случи това всички други автори да почнат да бъдат разглеждани като "външни", един вид като натрапници и като нежелани?! За да не се получи това, аз бях длъжен да реагирам по начина, по който реагирах - въпреки рисковете да не бъда разбран и да бъда осъждан. А НБУ винаги ще може да си създаде свое собствено философско списание и по този начин да допринася за каузата на българската просвета, образование и духовност.
ОтговорИзтриванеТова е в основни линии моята гледна точка. Аз никъде не съм си позволил да не дооценявам или пък да подценявам "кадровия потенциал" на НБУ. Напротив, прекалено високо ги ценя. Но това не означава, че ще допусна сп. ИДЕИ да бъде парцелирано и оградено от цялата мислеща и философски настроена общност в България, като бъде един вид "присвоено" от НБУ. Другояче казано, няма да допусна списание ИДЕИ, стремящо се да бъде едно автентично свободно философско списание, да загуби онова, от което зависят оправданието и смисъла на съществуването му, а именно неговата свобода.
За мен думи като "свобода" и "истина", а също така и думата "достойнство" съвсем не са "празни думи", както на Вас, кой знае защо, Ви звучат. А за работа за каузата на българската просвета и духовност има прекалено много празно място и пространство за принос и изява, така че на нея могат достойно да работят всички, независимо от принадлежността и непринадлежността им към една или друга общност.
Може би след време ще погледнете на историята на отношенията на сп. ИДЕИ с НБУ не така емоционално и пристрастно, а по-мъдро. А и кой е бил прав и кой крив ще покаже животът.
с най-добри пожелания за здраве и успехи: Ангел Грънчаров
П.П. Само еще един момент, който пропуснах; пишете "Но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?". Аз пък ще Ви отвърна: точно там му е мястото на едно списание, носещо името ИДЕИ, в света на идеите му е мястото! Заради това да си остане в света на идеите, на духовните неща, а не да бъде примъкнато и принизено до света на интересите, на капризите и суетностите, се наложи сп. ИДЕИ да защити своята уникалност, причастността си към споменатия свят, като се отказа от възможността да бъде съблазнено да се откаже от него. А кой е "истинският", "действителният", "реалният" свят, света на идеите или този на съблазните, на социалните страсти и изкушения, е въпрос, на който привържениците на духовното и отдадените на философията отговарят съвсем еднозначно...
ОтговорИзтриванеПодписали ли сте договор ,за да искате финансиране от НБУ така и не става ясно?
ОтговорИзтриване"Съобразно договореността ни аз подготвих поредната книжка и помолих проф. Тодоров, мой състудент навремето, да задвижи механизма за финансирането"
Разбирам само за устната ви договорка с проф. Богданов.
"На срещата с проф. Богданов се споразумяхме за следното..." - в смисъл на подписахме договор или просто устно сте се договорили?
Консултирахте ли се юрист за подписването на договор?
В писмото си професор Богданов казва:
"За всичко това ще сключим договор, в който ще бъдат указани подробностите. Ще говоря още веднъж с Христо Тодоров и той на свой ред ще говори с Вас, за да подготвим договора и да избегнем недоразуменията."
Именно за параметрите на договора става въпрос господин Грънчаров да не мислите ,че парите падат от небето? Не е нормално да искате пари без да дадете никакво участие на НБУ в списването на ИДЕИ.
"Аз лично смятам, че дадена група автори не може да има специални права и привилегии при списването на едно по презумпция свободно издание, каквото държа да си остане списание ИДЕИ"
„Аз лично смятам“ не е аргумент а СУБЕКТИВНА оценка . Ето точно тук се проявява егото ви ,което отново опитвате да замаскирате зад думи като „свобода“. За вашата редакторска свобода ли става въпрос г-н Грънчаров? На мен все още ми изглежда , че вие не сте решен на компромис , а искате просто да запазите пълния контрол над списанието и наричате това „свобода“ и държите то да си остане „свободно“.
Искате финансиране..дайте на НБУ дял от "книжката" ... Запазете си правото на главния редактор да спира от издаване текстове ,които не отговарят на стандартите на спиранието.
Все пак вие сте основателя и е нормално да си договорите широки правомощия в тази насока. Екипът на НБУ има какво да предложи на списанието.Именно Философия и Психология са едни от най-силните специалности в НБУ. Не мисля ,че нивото на ИДЕИ ще пострада , напротив смятам ,че участието на НБУ може само да развива списанието ,без да го превръща в тази ужасна дума "вътрешно ведомствено" . Въпроса за подробностите в договора би следвало да бъде внимателно обмислен от ваша страна като най-добре би било да направите консултация с юрист. Не забравяйте и ,че повече финанси означава и възможност за увеличаване на обема на списанието . Можете да се договорите да запазите ВАШИТЕ 110 страници „свобода“ и да отпуснете на НБУ 30-40 страници , за които те така или иначе ще плащат . Какво лошо има в това? От това печелят всички..печели просветата.
Всичко е въпрос на договореност и степента на кооперация между вас и екипа на НБУ. Със съвместните ви усилия, можете да постигнете много повече ,а от това каузата на изданието ще спечели. Но за тази цел трябва ВИЕ да действате ,както сам съветвате в първия брой: „отхвърлете всички скрупули, бъдете смели ,решете се и елате да си сътрудничим и да издаваме новото списание“
Казах: „кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите“ ,защото образование ни е нужно в този свят , а не в идейния ,там на никой не му е потребно. Именно просветата е това което скъсява бездната между двата свята.
Всъщност, г-не, разговорът ни е безпредметен; от НБУ се... обидиха от моя отговор и прекъснаха преговорите, които, впрочем, така и не започнаха. Това е положението. Няма смисъл повече да се обсъжда.
ОтговорИзтриванеСписанието ще продължи да излиза без подкрепата на НБУ. Както и досега. Аз лично не зная зад списание МИСЪЛ на д-р Кръстев да е стоял с финансова подкрепа някой, било университет, било меценат, било някой друг... историята, както виждаме, се повтаря. Това може би е наша общобългарска обичайна участ...
да разговора наистина е безпредметен... за съжаление вече е късно да се направи каквото и да било.
ОтговорИзтриванеВсе пак ви пожелавам да намерите финансиране и списанието се стабилизира. Не може да се прави образование ,когато няма пари и трябва да се мисли само за оцеляване.
пращам ви това видео ,което може да ви даде някоя ИДЕЯ http://vbox7.com/play:d53cb12f