Съдбата на списание ИДЕИ: знак за одухотвореност и същностна жизнена пригодност

От един приятел, който с каквото може подпомага издаването и разпространението на списание ИДЕИ получих тия дни писмо във връзка с Великден, на което, струва ми се, бива да се даде публичност, понеже показва реалната ситуация около списанието. Ето по-долу неговото писмо и моя отговор до този човек:

Здравей, Ангеле,

Благодаря ти за пожеланията! Приемам ги най-чистосърдечно.

А относно списанието - чета го, много ми хареса този брой. Като го прочета цялото ще ти пиша кои теми са ме впечатлили най-много.

Другите 3 книжки ги подарих на градската библиотека, и на двама учителя по философия, по една на всеки. Отнесоха се с почертан интерес към списанието, но дали ще те потърсят - само времето ще покаже.

Накрая искам да ти благодаря, че си поместил и моите "мисловни спонтанности".

С пожелание за много здраве и успех: Томи

Здравей, Томи,

Благодаря ти много за това, което си направил за разпространението на списанието! Ако се получи някаква нужда за още броеве, пиши, без проблеми ще ти пратя още.

Оказва се, че списанието сякаш е прокажено и не го пускат никъде - ни по книжарници, ни по павилионите за вестници. Никой разпространител не го иска. Никога не съм очаквал, че ще изпадне чак в такава немилост. Но това може и да е за добро.

Защото с това признават, че нашето списание не е като другите, лъскавите, които ги турят на предно място на витрините. Признанието, че нашето списание не е като другите от тия, които сега правят всичко възможно то да бъде задушено, е знак, че правим нещо истински полезно и необходимо. Така е било винаги. У нас по-специално.

Затова имаме само един изход: да търсим съмишленици на списанието, да търсим абонати, хора, които имат потребност от него, да се опрем на тях, та белким успеем да го спасим. Това, повтарям, че никой не ни помага или насърчава, а че всички се чувстват длъжни да ни пречат, показва, че правим нещо истинско. То е знак за одухотвореност и жизнена пригодност на списание ИДЕИ, понеже у нас духовните неща винаги са били в немилост, ала пък без духовен живот една нация е осъдена на вегетиране без смисъл, сякаш е паднала в екзистенциална дупка, осъдена е на смърт, не на живот, не на прогрес или пък на просперитет. Автентично-същностния живот за един човек и дори за цяла една нация е тъкмо духовният живот, а всичко останало са само сенки и миражи...

Което и трябва да ни дава някакъв все пак кураж. Макар че на моменти ми призлява от мъка, че е така у нас, и ми се иска да се откажа; ала после се съвземам и осъзнавам, че такава явно ми е била участта. Затуй съвсем не се чудя, че всички, които ме познаваха, дори и мнозина от ония, които ми се представяха за приятели, със съвсем малки, нищожни изключения, броящи се на пръсти, откак почнах да правя и да издавам списанието, не само ми обърнаха гръб, ами и почнаха да ме облъчват със смразяващо, с ледено мълчание. За сметка на това обаче се появиха немалко хора, с които се запознах благодарение на списанието, с които се уважаваме сякаш сме духовни братя.

Извинявай, че те занимавам с тия неща, но почувствах нужда да ги кажа някому.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

● Редакцията на сп. ИДЕИ търси разпространители на списанието из страната и в чужбина ТУК > ● Има ли добри хора, склонни да подкрепят едно съвсем идеалистично начинание? ТУК >

Добави в Svejo