Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

понеделник, 16 май 2011 г.

Защо си съществуваме атомизирано, т.е. не умеем или не искаме да си взаимодействаме?

Здравейте, господин Грънчаров!

Пише Ви един преподавател по английски език от София. Попаднах на някои от публикациите Ви в нет-а, и реших, че сте от "наште"! :-)

... Наскоро си говорехме с колеги (с които сме си поставили за цел да изградим център по Сугестопедия [на д-р Лозанов] най-накрая и в България), че най-добрата стратегия да капичнем оная безлична административна хидра от министерството, е като създаваме все по-гъста мрежа от качествени преподаватели и хора, стойностни учебни заведения (за съжаление в тези условия е мислимо те да бъдат само частни), която да прикове общественото внимание с качеството и стойностните неща, които прави, докато не се създаде критична маса от хора, които знаят какво точно искат от българското образование, и са намерили пътя, по който да го постигнат.

Викането по министерството (макар и по-добро от мълчането) само капсулира ония горе и втвърдява защитната им позиция, което, общо взето не предполага отварянето им към нови и прогресивни идеи...

Напротив - виждайки, че на техния площад редиците от малоумни и послушни все повече оредяват за сметка на съседната зелена градинка, където се случва истински живот, вдъхновено търсене на тайните на живота и науката, може пък да им просветне някоя клеясала от неупотреба лампичка, че вече не са нужни никому и само пречат... та белким се сетят да направят и нещо смислено!

Ето защо сме си поставили съзнателната цел, да се свързваме и запознаваме (за предпочитане в работен контекст) с все повече и повече "наши", така че да сгъстяваме мрежата целенасочено и съзнателно. Поне това е нашата стратегия и ние работим по осъществяването и.

Ще се радвам, ако намирате това за смислено и е нещо, което провокира у Вас съпричастност и взаимност!

Засега Ви желая крепко здраве и творческо вдъхновение!

Р.Л.

Здравейте, г-н Л.,

Благодаря Ви за писмото и извинявайте, че Ви отговарям със закъснение! Това, което ми пишете, изцяло отговаря и на моето виждане; правилно сте допуснали, че съм от "наште", сиреч, потвърждава се поговорката, че краставите магарета и през десет баира се надушват. Радвам се, че се срещаме и че констатираме такава близост в разбиранията си.

Наистина, при царуващата у нас пасивност и незаинтересованост на т.н. "широко обществено мнение" от проблемите на българското образование ние, дето работим в тази сфера, общо взето друга смислена стратегия кажи-речи и нямаме - освен да правим качествени неща и да се опитваме да даваме пример, че може да се работи и иначе, да показваме, че нещата в образованието не само трябва, но и могат да бъдат поставени на съвършено друга, именно на съвременна основа. Как аз виждам нещата и какъв изход предлагам можете да се запознаете по-подробно с моята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, давам Ви линк, та ако не сте попадали на онлайн-изданието, да можете да му хвърлите едно око.

Тъй че, считайте ме, пишете ме и мен към мрежата, която създавате, щото аз и по начало съм си там. Ще се радвам да си сътрудничим по всякакви начини, ето, примерно, моя милост, заедно с малка група съмишленици, издаваме философското списание ИДЕИ. Няма никакъв проблем да ни сътрудничите със свои статии по вълнуващите Ви проблеми, просто е необходимо да известите мрежата си, че има и такава възможност. И с каквото друго мога съм готов да ви помагам, да си сътрудничим, щото съм забелязал, че голям проблем е това, че ние, българите, сякаш съвсем не умеем да си сътрудничим, и дори когато имаме общи ценности и идеи, продължаваме да си съществуваме атомизирано, т.е. не умеем или не искаме да си взаимодействаме, да координираме усилията си. Тази е причината общо взето нищо същестествено и да не постигаме до тоя момент. Такова е моето усещане. Не знам дали съм прав. Дано не съм, но се боя, за жалост, че съм прав...

Това е в общи линии. Пишете, обаждайте се, нека да поддържаме връзка, да си помагаме и да общуваме.

С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Ще си позволя да публикувам нашата кореспонденция в моя блог. Надявам се, че не възразявате. Понеже не съм Ви питал, временно ще сложа само инициали на името Ви. Ако сте съгласен да излезете с името си, ще го променя. Имам такъв обичай да запознавам читателите на блога с мои контакти, за които считам, че притежават, тъй да се рече, публична значимост. Такъв и настоящия случай покрай Вашето писмо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ