Здравейте, господин Грънчаров!Пише Ви един преподавател по английски език от София. Попаднах на някои от публикациите Ви в нет-а, и реших, че сте от "наште"! :-)
... Наскоро си говорехме с колеги (с които сме си поставили за цел да изградим център по Сугестопедия [на д-р Лозанов] най-накрая и в България), че най-добрата стратегия да капичнем оная безлична административна хидра от министерството, е като създаваме все по-гъста мрежа от качествени преподаватели и хора, стойностни учебни заведения (за съжаление в тези условия е мислимо те да бъдат само частни), която да прикове общественото внимание с качеството и стойностните неща, които прави, докато не се създаде критична маса от хора, които знаят какво точно искат от българското образование, и са намерили пътя, по който да го постигнат.
Викането по министерството (макар и по-добро от мълчането) само капсулира ония горе и втвърдява защитната им позиция, което, общо взето не предполага отварянето им към нови и прогресивни идеи...
Напротив - виждайки, че на техния площад редиците от малоумни и послушни все повече оредяват за сметка на съседната зелена градинка, където се случва истински живот, вдъхновено търсене на тайните на живота и науката, може пък да им просветне някоя клеясала от неупотреба лампичка, че вече не са нужни никому и само пречат... та белким се сетят да направят и нещо смислено!
Ето защо сме си поставили съзнателната цел, да се свързваме и запознаваме (за предпочитане в работен контекст) с все повече и повече "наши", така че да сгъстяваме мрежата целенасочено и съзнателно. Поне това е нашата стратегия и ние работим по осъществяването и.
Ще се радвам, ако намирате това за смислено и е нещо, което провокира у Вас съпричастност и взаимност!
Засега Ви желая крепко здраве и творческо вдъхновение!
Р.Л.
Здравейте, г-н Л.,
Благодаря Ви за писмото и извинявайте, че Ви отговарям със закъснение! Това, което ми пишете, изцяло отговаря и на моето виждане; правилно сте допуснали, че съм от "наште", сиреч, потвърждава се поговорката, че краставите магарета и през десет баира се надушват. Радвам се, че се срещаме и че констатираме такава близост в разбиранията си.
Наистина, при царуващата у нас пасивност и незаинтересованост на т.н. "широко обществено мнение" от проблемите на българското образование ние, дето работим в тази сфера, общо взето друга смислена стратегия кажи-речи и нямаме - освен да правим качествени неща и да се опитваме да даваме пример, че може да се работи и иначе, да показваме, че нещата в образованието не само трябва, но и могат да бъдат поставени на съвършено друга, именно на съвременна основа. Как аз виждам нещата и какъв изход предлагам можете да се запознаете по-подробно с моята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, давам Ви линк, та ако не сте попадали на онлайн-изданието, да можете да му хвърлите едно око.
Тъй че, считайте ме, пишете ме и мен към мрежата, която създавате, щото аз и по начало съм си там. Ще се радвам да си сътрудничим по всякакви начини, ето, примерно, моя милост, заедно с малка група съмишленици, издаваме философското списание ИДЕИ. Няма никакъв проблем да ни сътрудничите със свои статии по вълнуващите Ви проблеми, просто е необходимо да известите мрежата си, че има и такава възможност. И с каквото друго мога съм готов да ви помагам, да си сътрудничим, щото съм забелязал, че голям проблем е това, че ние, българите, сякаш съвсем не умеем да си сътрудничим, и дори когато имаме общи ценности и идеи, продължаваме да си съществуваме атомизирано, т.е. не умеем или не искаме да си взаимодействаме, да координираме усилията си. Тази е причината общо взето нищо същестествено и да не постигаме до тоя момент. Такова е моето усещане. Не знам дали съм прав. Дано не съм, но се боя, за жалост, че съм прав...
Това е в общи линии. Пишете, обаждайте се, нека да поддържаме връзка, да си помагаме и да общуваме.
С поздрав: Ангел Грънчаров
П.П. Ще си позволя да публикувам нашата кореспонденция в моя блог. Надявам се, че не възразявате. Понеже не съм Ви питал, временно ще сложа само инициали на името Ви. Ако сте съгласен да излезете с името си, ще го променя. Имам такъв обичай да запознавам читателите на блога с мои контакти, за които считам, че притежават, тъй да се рече, публична значимост. Такъв и настоящия случай покрай Вашето писмо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар