Здравейте, г-н Цветков,Понеже на моменти забелязвам, че Вашето предаване сякаш поставя и по-съществени проблеми от обществена и културна значимост, искам да Ви занимая с един такъв проблем. Правя го, понеже ми е интересна реакцията Ви.
От м. ноември 2009 година излиза едно необичайно за българските условия списание, което носи името ИДЕИ. Това е философско и психологическо списание, което ни се иска да стане трибуна на свободолюбивите и мислещи хора у нас. Вече излязоха 5 книжки, сега подготвяме шестата. Издаваме списанието в невероятно трудни условия: малочислена група философи, психолози и съпричастни хора заплащаме на печатницата за всеки брой със свои лични средства. С една дума казано: изнемогваме. Ала нямаме намерение да се отчайваме или пък да се отказваме. Смятаме, че сме се захванали с едно значимо дело, което си струва и жертвите, и лишенията. Моя милост е инициатор за създаване на списанието и също е негов главен редактор.
По наша преценка хората в България, особено пък младите, имат нужда от такова списание. За 19-те месеца, откакто излиза списанието, то си намери немалко приятели, верни читатели и хора, които чувстват списанието като свое. Това именно ни обнадеждава и ни кара да вярваме, че едно интелектуално списание за духовните неща и за най-горещите български проблеми би могло да оцелее в нелеката екзистенциално-културна ситуация, в която пребивава страната. Ситуация, белязана от тенденции към цялостно чалгизиране и опростачване на националния живот, в това число и на културния.
Ще кажете защо Ви пиша това писмо? Ето защо.
Ами защото откакто съществува списанието медиите не му обърнаха капчица внимание. Ако беше започнало да излиза списание ЦИЦИ, медиите и журналистите щяха да се изпотрепят да го представят на високоинтелектуалната си публика, ала на списание, носещо името ИДЕИ, никой (с нищожни изключения) не му обърна никакво внимание. С една дума медиите показаха, че за огромната част от тях такива най-значими за живота на човека неща като философия, духовност, ценности, идеи, убеждения, самостоятелно осмисляне на ставащото и пр. не само че са безинтересни, но те, явно, са и нежелани. Правете си сам изводите какво показва това - и какво то означава.
Та Ви пиша това писмо с едно-единствено намерение: да разбера и Вие ли сте като останалите. Т.е. и за Вас ли е безинтересен този факт, че у нас в крайно тежки условия се мъчи да си проправи път към съзнанията на хората едно необичайно списание за духовните, за истински значимите неща, на което никой - забележете: никой! - не ще да подаде ръка и да го подкрепи - поне като даде възможност повече хора да научат за него.
Ето само за това, да си задоволя любопитството в тази насока, т.е. да науча Вашата реакция, Ви пиша своето писмо.
Бъдете жив и здрав и успехи!
Ангел Грънчаров, философ
П.П.Позволявам си да публикувам и в своя блог това писмо, т.е. да го направя "отворено" или "открито" по причини, които се разбират от само себе си. Т.е. неговата специфика изисква това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар