По публикацията в блога на тема Писмо до г-жа Л.Кулезич относно очертаващата се съдба на философското списание ИДЕИ се получиха различни отзиви, предимно във Фейсбук; ето какво пишат тия хора, които все пак откликнаха не с мълчание, както се прави обикновено у нас когато става дума за "по-изчанчени" проблеми като тия, които касая духовните неща:Мария Мирчева: Поздравления за интелектуалното списание, г-н Хаджийски! Но както разбирам, не срещате интелектуален отзвук - за най-голямо съжаление. Мнозина се удрят в гърдите и заявяват че са интелектуалци, но и аз както вас питам: где са те за да ви подкрепят? Днес моралната и ценностната система в човека се замени с груб материализъм и чалга. Но дерзайте, ще успеете! Ето че се налага и в 21 в. да имаме възрожденци!
Георги Хаджийски: Едно уточнение: Писмото е написано от главния редактор на това безспорно интересно списание Ангел Грънчаров. Лично аз не съм публикувал в него, но пък знам колко е лошо да се спира издаването на страхотни и смислено разработвани издания като например чудесното псхологическо списание "Инсайт" или съществувалото близо 70 год. водещото списание в сферата на социалната педагогика и приложна психология "Обществено възпитние", при това не само у нас. Затова си позволих да споделя обръщението на автора.
Мария Мирчева: Тъй като материала е качен от Вас, естествено и че към Вас ще отправя поздрава за списанието. Поздравявайки ви, включвам целия колектив, ведно с редактора. Впечатли ме, че всички вие участвувате със свои средства за издаването му, а това означава, че се лишавате в името на една кауза, която утре може да се оцени, но не и днес. В това безвремие, в което живеем, всеки се бори за хляба. Мнозина биха казали: пари за хляб нямаме, та и списания ли ще купуваме? А тези, които могат да купуват, нямат духовни интереси. И все пак, макар и беден, народът ще търси истинската култура, а не тази, налагана му от модата и медиите. Извинете ме че ви включих към издателите. Ясно казвате, че не сте публикували в списанието. Но факта, че сте силно заинтересуван, Ви прави част от него.
Георги Хаджийски: Благодаря Мария! :)
Ангел Грънчаров: Благодаря на г-н Хаджийски и на г-жа Мирчева за отклика, подкрепата и съпричастността! Изненадан съм, че все още има безкористни и идеалистично настроени хора сред нас...
Георги Хаджийски: В такива случаи обикновено пиша: "Добрите винаги са повече от другите, защото в противен случай онези биха се самоизяли - и следователно нямаше да има нито други, нито дори добри." Успех на начинанието!
Ludmila Mihailova: "С удивление откриваме, че сме изправени пред някаква непонятна "пазарна цензура", която е още по-грозна и налудна от идеологическата, т.е. от онази, която имахме по времето на комунизма."
Daniela Miteva: Имате ли отговор от Милен Цветков? Аз се надявах, че той ще прояви интерес.
Ангел Грънчаров: Нямам до момента отговор от М.Цветков
Инж.Илия Зюмбилев: Колкото М.Цветков ще отговори толкова и "другарката" Люба.
Nikola Tenev: Страхувам се, че Зюмбилев е прав, за съжаление... За кой ли път ще се убедим, че тая държава няма нужда от "идеи"...
Бойка Благоева: Простете, но заглавието на списанието не привлича читатели. Звучи тенденциозно и насочва мисленето към някакво професионално списание за ограничен кръг от хора. Не сте ли мислили за друго заглавие? Не познавам съдържанието му и затова повече никакъв коментар не мога да направя. Ще Ви дам един пример със себе си. Например аз почти винаги имам идеи какво трябва да се направи, така да се каже раждам лесно идеи и мога да давам съвети - отдава ми се и действително имат ефект. Но, какво от това? С такова занимание не бих могла да си намеря работа и да се изхранвам. А всъщност какво е посланието на заглавието на вестника? Смятате ли, че човек като го прочете ще си каже: а, тук има идеи, които биха ми били полезни и на мен? Насочвам Ви не толкова към комерсиалността, колкото към идеята, че възгледите за едно или друго трябва да намерят формата да влязат в нашето съзнание, както един "троянски кон". Дано правилно се разбере метафората. Изказвам се, защото търсите публичност и темата ми се видя интересна. Не ми се сърдете, ако вместо очакваното съчувствие, се сблъсквате с един коментар, който всъщност е само един "друг поглед".
Simeon Novakov: Интересно ми е как ще реагира г-жа Кулезич.
Ангел Грънчаров: Г-жо Благоева, благодаря Ви за интересния коментар! Това, което сте написали, за мен е много важно. Вашите думи ме подтикват да се замисля много сериозно...
Simeon Novakov: Съгласен съм с г-жа Блаоева за заглавието на списанието. Хубаво е, че г-н Грънчаров обръща внимание на становищата на хората.
Nikola Tenev: Позволявам си да се намеся - много е сложно и рисковано да се променя заглавие, това е равностойно да си промениш името! Представяте си: от утре вие вече не сте Ангел, а Петко; разбира се, ще предупредите за това близки и приятели и читатели... Но вие имате биография, която автоматично изтривате... Според мен ИДЕИ също има своя биография, вие съзнателно изтривате тази с много усилия създадена и съществуваща даденост! Не ви ли притеснява, че някои читатели това няма да им хареса и ще ги загубите?! Как ще прецените колко ще спечелите и колко ще загубите?! Преди да променяте името, опитахте ли с реклама, тя струва средства, но сега по-малко ли губите от нереализирана продукция? Помислете и за вариант в комбинация с друго издание, което е комирсиално и ще делите наполовина разходите по разпространението... Възможно е рекламни листовки по пощенските кутии и едно безплатно издание... Вие не трябва да търсите непременно разпространението на жълтата преса, едно издание с философски характер трябва да обхване само големите градове - в Джебел няма кой да го купи... Вашата цел трябва да бъде преди всичко София, Пловдив, Варна, Бургас и тиражирате съобразно тези градове... Ако и това не помогне, тогава не променяйте името, а просто го спрете и след 6 месеца пуснете новото издание с ново име. В противен случай ще извършите една неразумна и според мен предварително обречена, а може би и фатална интервенция... Според мен доста непрактично се отнасяте към едно сериозно и трудно начинание...
Dobri Bozhilov: Грънчаров, можеше да попитате някое "изпатило", преди да започвате издателски бизнес. Никак не ме учудва провалът ви, той не е Ваш личен, а е на самата философия на печатните издания, т.е. това е Ваш провал и на още поне 1000 като Вас. Не спасявайте миналото, погледнете в бъдещето...
Ангел Грънчаров: Г-н Божилов, нещо неправилно сте възприел ситуацията: няма никакъв мой провал! Независимо от всичко, от трудностите, от проблемите, излизането на 5 книжки на списание ИДЕИ е един голям успех. И този успех ще бъде развит и затвърден. За никакъв мой или пък на списанието "провал" и дума не може да става. Явно сте голям песимист, та сте си направил такъв един извод... :-) Що се отнася до името на списанието ще си остане ИДЕИ. Просто защото това е много точно наименование. Как звучи това име, че звучало "непазарно", няма значение, важното е че отговаря на същината на замисъла му. Затуй ще си остане ИДЕИ - просто защото по-добро име не може да има...
Г-н Тенев, благодаря Ви за отклика! Всичко, което пишете, е точно така, солидаризирам се изцяло, и аз мисля като Вас. Вашите думи, които потвърждават моето разбиране, ми показват, че сп. ИДЕИ има бъдеще, стига да се отчетат по-точно реалностите, сред които съществуваме. Прочее, д-р Кръстев навремето е издавал списание с още "по-неадекватно" спрямо нашенските реалности заглавие, именно списание МИСЪЛ. Нашето, именно ИДЕИ, чини ми се, е по-добро, в смисъл, че идеята е не просто мисъл, а нещо повече от това.
Прочее, що е идея и какъв смисъл има тя за живота на човека е тема, която е добре разгледана в списанието, тъй че който иска да вникне по-добре, нека да си набави броевете. Няма да се охарчи чак толкова - една книжка струваше 3 лв. (за 120-130 стр. текст), а сега последната книжка вече струва 5 лева. Колкото кило сирене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар