Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Опровержение на собствените ми твърдения и извинение, адресирано до Милен Цветков

На 18 май т.г. сутринта написах и публикувах в блога текст под заглавие Отворено писмо до Милен Цветков по една екстравагантна тема. На другия, на следващия ден в 12.37 г-н М.Цветков, оказва се, ми е звъннал по телефона, но аз не съм вдигнал понеже по това време съм имал учебни занятия. Просто не съм знаел кой ми е звъннал и не съм обърнал внимание на позвъняването.

Не давайки си сметка за това обстоятелство, днес, две седмици по-късно, написах текст под заглавие За сърцето на Милен Цветков и за кучето на Мира Янова, в който разсъждавам за разни неща, изхождайки от презумпцията, че М.Цветков изобщо не е откликнал на писмото ми (което, оказва се, не е било така). Преди малко г-н Милен Цветков ми звънна, извести ме за по-ранното си позвъняване (оказа се, че е истина че ми е звънял, телефонът доказва този факт), поговорихме около случая и ето, сега пиша настоящето, за да опровергая твърденията си от днешната публикация, а именно, че М.Цветков изобщо не бил реагирал на писмото ми. Напротив, оказва се, веднага е реагирал, ала аз не съм разбрал това по причина, че не съм вдигнал телефона си.

В тази връзка искам да се извиня на г-н Цветков за съвсем неоснователните подозрения от моя страна за пълно безразличие (от негова страна) към темата, по която се опитах да привлека вниманието му. Оказа се, че не съм бил прав, много съжалявам за възникналото недоразумение.

Случката е пример за реално съществуващо недоверие и също за битуващата подозрителност от страна на гражданите към медиите. За да се появи взаимно разбиране и доверие би следвало по-напред да се елиминира усещането, че медиите у нас общо взето са твърде безразлични към всекидневните проблеми на дадени категории хора, а пък в същото време са прекалено чувствителни към проблемите на друга, сякаш по-привилегирована група от хора. Ето на това основание моя милост реагира така, понеже се почувства несправедливо обидена: случаят с кучето на Мира Янова, в моето възприятие, се оказа преекспониран, докато в същото време останах с усещането за пълно демонстративно пренебрежение на проблема около списание ИДЕИ.

В масовата психика на хората, оказва се, е налице усещане, че у нас има не само два вида правосъдие, за обикновените и за "по-специалните" хора, но и че медиите по два коренно различни начина се отнасят към проблемите на "обикновените" и на "необикновените", хора, сиреч, на т.н. "публични личности". Обикновено ни занимават с най-пикантни подробности от живота на т.н. "хайлайф", при това без да са ни питали дали това изобщо ни интересува, а пък на фона на това личи и бие на очи едно фрапантно безразличие към проблемите на останалите категории хора. Та най-вероятно на това основание реагирах по начина, по който реагирах. Оставям настрана недоразумението, а търся психологическата основа на собствената си реакция.

Бях длъжен да напиша горното опровержение и извинение, тъй като в случая г-н Цветков наистина е реагирал съвсем бързо. Вземам си думите назад по адрес на неговата персона, но тъй като вече съм ги хвърлил в пространството, не мога да реша казуса като просто махна публикацията си, и ето, мисля че по-горните разяснения в достатъчна степен реабилитират телевизионния водещ, който аз заподозрях в пълно безразличие към проблемите, възникнали около сп. ИДЕИ. Оказа се, че не е било така.

Затова си позволявам да твърдя: пътят към възстановяване на пропуканото - или по-вярно, за съвсем рухналото! - доверие между граждани и медии (журналисти) у нас започва или тръгва, поне според мен, от пределната честност и откритост...


Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ