Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

събота, 9 юли 2011 г.

Най-много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша!

В моя канал в Youtube получих интересен коментар, показващ едно съвсем нормално и човешко отношение към другата личност, с чиито разбирания не си съгласен. И тъй като такива случаи у нас са твърде редки, се виждам принуден да дам гласност на разбирането на този човек заедно с моя отговор до него:

Здравейте,

Гледах няколко от видеата Ви (виж: Безпощадни беседи за българската национална идентичност). Харесва ми много как говорите, естествено и непринудено. Получава Ви се много добре.

Мненията ни за народопсихологията на българина са на два различни полюса.

Моето мнение е: народът ни има огромен потенциал. Българинът просто има вродени качества и възможности, които тепърва ще се разгръщат. Епитети като "бездушен", "инертен" и "страхлив" по никакъв начин не му прилягат.

Причината за неблагоденствията ни в последните 20 години e просто тежка история. Държавата ни е била на лошо място на картата в лош момент. Нищо повече.

Прав сте, че нещата са навързани и вплетени като в кълбо. Но за мен първоизточникът на проблемите е не народопсихологията, а тежката ни история.

Разбира се, народопсихологията трябва също да еволюира. Да стане още по-добра. Но огромни рани и проблеми в нея, каквито Вие виждате, за мен няма.

На българина му трябва в момента ВЯРА! Вяра в себе си! Вяра, че може! А той си го може и още как! :)

Думите ми не са продиктувани от сляп патриотизам. Искренно вярвам, че това е просто истината.

Надявам се да съм вдъхнал малко позивитивизъм в убежденията Ви.

Изпратено до: angigog

Здравейте, господине,

Благодаря Ви много за Вашия отзив, който ми дава основание да мисля, че и сред нас, българите, има хора, които са способни на едно съвременно отношение към разбиранията на другия човек, който не мисли като теб. А това за мен е много радващо и е добър симптом.

Да, наистина, тоя, който не мисли като мен, защо да е "вреден" или "опасен" - аз ето това не мога да разбера!!! Та той, като не мисли като мен, ми помага да видя нещата иначе, в друга светлина, погледнати от друг ъгъл - та аз трябва да съм му благодарен за това! Но у нас едно такова отношение, да признаем, е същинска радкост. И затова който не мисли като мен, бива обругаван и оплюван. За жалост, това е преобладоващото отношение към другояче мислещите.

А иначе по съществото на повдигнатите от Вас въпроси. Ще Ви отговоря пределно лаконично: много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша! За мен ще е голяма радост да се окаже, че съм се подвел и че съм сгрешил, т.е. че съвсем не съм прав, а пък Вие и мислещите като Вас да сте правите! Дай Боже да е точно така! Дай Боже да съм се подвел и да греша, съвсем да не съм прав! По-щастлив от мен човек тогава няма да има на света!

Но, уви, ме страх, че нищо чудно аз да съм правия, а Вие да сте прекален оптимист. Дано не е така, но имам опасения, че е точно така. Аз се опитвам да съм реалист, дано Вие да сте реалиста, а аз да излезе, че просто съм някакъв навъсен черногледец. Дано да излезе точно така!

Но аз имам убеждението, в което няма как до момента да се разколебая: към историческите ни недъзи се прибавиха и страшните поражения, които комунизмът нанесе на народната душа, т.е. на психиката на толкова много хора. И този фактор, свързан със злотворното влияние на комунизма, не бива да бъде изпускан из предвид. Страшна работа е вредата, която комунизмът нанесе на душите ни!

Докато поправим тия поражения, ще минат, явно, цели десетилетия. Но ако не се борим всекидневно с разсейките на раковия тумор из тялото на нацията, тази нация не само че няма да се справи с болестта си, ами ще затъва още повече и повече в нея.

Тъй мисля аз, не знам дали съм прав, но какво ми пречи да заявя как мисля?! И ето, щом казвам какво мисля, и щом моите мисли не се харесват на някой, той ме обявява за "враг" :-)

Но Вие не постъпихте по този, по обичайния начин, за което съм Ви признателен. Това за мен е знак, че промяна в разпространения манталитет е възможна, което и ме обнадеждава. Благодаря Ви и за това!

С уважение: Ангел Грънчаров


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ