Идеи и ябълки
Владимир Кабрански, Самоков
Преди много години, при първият си досег с мрежата, прочетох едно мото. Беше в профила на един потребител в kaldata и ми хареса много. Не знаех, на кого принадлежат думите. По-късно леко видоизменено използвах мотото във профила си във Facebook, а вчера реших да го сложа и в профила тук:
Ако двамата имаме по една ябълка и ги разменим, пак ще имаме по една ябълка. Ако двамата имаме по една идея и ги разменим, всеки ще има по две!
Думите са на Джордж Бърнард Шоу.
Харесва ми защото, доста образно описва основното, което ни прави хора и движи развитието. Ако не споделяме своите идеи, ако не се интересуваме от чуждите идеи, ако от този обмен не се синтезират нови идеи, човекът не би се различавал от червеите.
Колкото и да държи на своята независимост, човек е социално създание. Дори да не си признава, докосването до идеите на другите хора, го променя. Променя всеки, но при едно условие.
Промяната настъпва само ако наистина се вслушваме в думите на другите. Ако дори, когато не ги одобряваме, ги изслушваме с внимание и търсим зрънцето, което можем да разменим.
Често то е много малко. Дори по-малко от ябълка, но ако го открием и го добавим към своите идеи, само ще спечелим.
Печелим и когато споделяме идеите си. Това, че някой друг ще добави част от нашето зрънце, към своите е добро.
В последните години все си мисля, че не се променям. Че всички мои идеи, ценности и принципи са вече неизменни. Миналата седмица се разрових в този блог и установих, че това не е съвсем така. Открих неща, които днес бих написал по друг начин. Открих неща, за които позицията ми се е колебаела във времето. Това съм аз, същия човек и основите са същите, но във времето все пак промени има.
Причината е събиране на зрънце по зрънце на чужди идеи. Някои са ми харесали, други не, но всяка е добавила нещо към мен. Така човек неусетно се променя. Надявам се, че и аз съм успял да посея тук там някое зрънце. (ОЩЕ >>>)
Мой коментар в блога на Владимир:
Поздравления за хубавия текст и за верните и справедливи мисли! На днешния българин особено, в тази безпътица, в която пребивава т.н. "масов човек" от мнозинството, са му жизнено потребни именно идеи. Идеята е онова, от което зависи смисъла, тя е този смисъл. Без идеи или с непълноценни идеи, не заслужаващи това възвишено име, няма как да постигнем и истината за нас самите, която най-вече ни е жизнено потребна. Защото именно истината е тази, която ни прави свободни - по думите на Спасителя.
Всичко истински ценно за човека - истина, свобода, красота, добро, живот, дух, святост и пр. - са все идеи, до които се е добрало човечеството в своето продължително и мъчително придвижване към истината за самото себе си. А това "предвижване" открай време се нарича "духовен живот". Без идеи няма духовен живот, а има само... дори не само ябълки (де да бяха само ябълки!), а има само най-прозаични стремежи към... кебапчета, алкохол, чалга, към всякакви простотии, мерзости, към всяка друга отврат. Без жизнени идеи се се стига дотам, докъдето сме стигнали ние: до духовен вакуум, до пустота, до безизходица, до страшна бездуховност и безличност.
Именно изхождайки от едно такова разбиране ние, група философи, социолози, историци и психолози, създадохме списание ИДЕИ. То съществува вече трета година, годишно излизат 3 книжки (в хартиения вариант). Ползвам се от случая да информирам за него ония, които имат влечение и към идеите, и към духовното, и към истината, и към свободата.
Желая ви, търсачи на истината, успехи по така благородния път към истината за самите себе си. И към тази за това какви трябва да бъдем - ако искаме всеки от нас да заслужава името "човек"!
Владимир Кабрански, Самоков
Преди много години, при първият си досег с мрежата, прочетох едно мото. Беше в профила на един потребител в kaldata и ми хареса много. Не знаех, на кого принадлежат думите. По-късно леко видоизменено използвах мотото във профила си във Facebook, а вчера реших да го сложа и в профила тук:
Ако двамата имаме по една ябълка и ги разменим, пак ще имаме по една ябълка. Ако двамата имаме по една идея и ги разменим, всеки ще има по две!
Думите са на Джордж Бърнард Шоу.
Харесва ми защото, доста образно описва основното, което ни прави хора и движи развитието. Ако не споделяме своите идеи, ако не се интересуваме от чуждите идеи, ако от този обмен не се синтезират нови идеи, човекът не би се различавал от червеите.
Колкото и да държи на своята независимост, човек е социално създание. Дори да не си признава, докосването до идеите на другите хора, го променя. Променя всеки, но при едно условие.
Промяната настъпва само ако наистина се вслушваме в думите на другите. Ако дори, когато не ги одобряваме, ги изслушваме с внимание и търсим зрънцето, което можем да разменим.
Често то е много малко. Дори по-малко от ябълка, но ако го открием и го добавим към своите идеи, само ще спечелим.
Печелим и когато споделяме идеите си. Това, че някой друг ще добави част от нашето зрънце, към своите е добро.
В последните години все си мисля, че не се променям. Че всички мои идеи, ценности и принципи са вече неизменни. Миналата седмица се разрових в този блог и установих, че това не е съвсем така. Открих неща, които днес бих написал по друг начин. Открих неща, за които позицията ми се е колебаела във времето. Това съм аз, същия човек и основите са същите, но във времето все пак промени има.
Причината е събиране на зрънце по зрънце на чужди идеи. Някои са ми харесали, други не, но всяка е добавила нещо към мен. Така човек неусетно се променя. Надявам се, че и аз съм успял да посея тук там някое зрънце. (ОЩЕ >>>)
Мой коментар в блога на Владимир:
Поздравления за хубавия текст и за верните и справедливи мисли! На днешния българин особено, в тази безпътица, в която пребивава т.н. "масов човек" от мнозинството, са му жизнено потребни именно идеи. Идеята е онова, от което зависи смисъла, тя е този смисъл. Без идеи или с непълноценни идеи, не заслужаващи това възвишено име, няма как да постигнем и истината за нас самите, която най-вече ни е жизнено потребна. Защото именно истината е тази, която ни прави свободни - по думите на Спасителя.
Всичко истински ценно за човека - истина, свобода, красота, добро, живот, дух, святост и пр. - са все идеи, до които се е добрало човечеството в своето продължително и мъчително придвижване към истината за самото себе си. А това "предвижване" открай време се нарича "духовен живот". Без идеи няма духовен живот, а има само... дори не само ябълки (де да бяха само ябълки!), а има само най-прозаични стремежи към... кебапчета, алкохол, чалга, към всякакви простотии, мерзости, към всяка друга отврат. Без жизнени идеи се се стига дотам, докъдето сме стигнали ние: до духовен вакуум, до пустота, до безизходица, до страшна бездуховност и безличност.
Именно изхождайки от едно такова разбиране ние, група философи, социолози, историци и психолози, създадохме списание ИДЕИ. То съществува вече трета година, годишно излизат 3 книжки (в хартиения вариант). Ползвам се от случая да информирам за него ония, които имат влечение и към идеите, и към духовното, и към истината, и към свободата.
Желая ви, търсачи на истината, успехи по така благородния път към истината за самите себе си. И към тази за това какви трябва да бъдем - ако искаме всеки от нас да заслужава името "човек"!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар