Защо никой не може да убие идея

Публикация в блога под заглавие Проблемът с политическото лидерство в България и по света, която завършва с твърдението

Иначе по целия свят има упадък на политическия елит. Старите политици бяха от съвсем друг калибър. Сравнете например Дейвид Камерон с Уинстън Чърчил или Барак Обама с FDR (Рузвелт) или Никола Саркози с Шарл дьо Гол. Да не говорим за клоуни и шутове като Берлускони. Днешните (западни) политици са полуобразовани продукти на обществото на пазарния хедонизъм и масовата комерческа култура и имат много смътна представа за света, в който живеят, както и за целите, намеренията и методите на (пост)комунистите. (Невярна теза! Б.моя, А.Г.)

е предизвикала следния отклик от някой си Крум Владев:

На първо място с голяма преднина слагам ИВАН КОСТОВ - убиец на Синята идея.

Във връзка с тази реплика ми се наложи да реагирам, и то не за да защитя Костов, майната му на Костов, а по най-принципни, бих казал дори субстанциални подбуди; затуй написах там следното:

Идеите, таваришч, не могат да бъдат убити или убивани! Никой не може да убие идея, дори този някой да е злодеят Костов. Всичко друго може да бъде убито, но само идеята – никога.

Идеите не мрат, те са вечни и безсмъртни. Човекът, споделящ някаква идея, можеш да го убиеш, той ще умре, но идеята му – няма да умре. Тя ще остане и ще живее след него. Хубавото на идеите е, че не подлежат на „убиване“, унищожение, развала и пр. Истински добрите идеи живеят вечно.

Тъй че, драги, доста си се изсилил с това твое крайно пресилено твърдение, а именно, че Костов бил убил някаква идея, пък било и тази идея да е синята. Никой, нито Костов, нито който и да е друг, дори самият Боко от Банкя не може да убие някаква идея. Запомни го това от мен…

Това написах на този индивидуум, който, поради това, че смята, че идея може да бъде убита, се издава, че съвсем не разбира що е идея. Не само той не разбира това, много хора явно съвсем не разбират що е идея. Аз тия дни напоследък на две места забелязах, че съвсем неправилно се разбира думата идея.

Например известният блогър Йовко Ламбрев в публикация под заглавие Отражения, пишейки за градския транспорт, между другото изпуска следната фраза:

В метрото е една идея по-уютно, а усещането е малко по-малко ретро.

Значи в метрото, аз така го разбирам, е малко по-уютно. Защо обаче използва чепатия и сякаш твърде модерен израз "една идея по-едикакво си"? Какво ли толкова тази словесна еквилибристика му дава?

В едно пък доста тъпо телевизионно предаване, в което "звезди" готвят и после посрещат други "звезди", за да ядат и докато ядат да се правят на интересни - у нас, прочее, "звездите" с лопата да ги ринеш, и Сульо, и Пульо от Долно Каламарци веке е "звезда"! - някаква такава "звезда" изтърси, за мое потресение, следния израз:

Манджата ми се струва на една идея по-солена!

И тъй като за кратък париод срещнах два пъти такава една убийствена употреба на думата "идея", от това си правя извода, че в момента е много модерно и нашумяло да се използва тоя израз за щяло и нещяло. Което пък и показва, че у нас масово съвсем не се разбира що е идея.

Аз съм писал и съм разяснил достатъчно подробно в някои от книгите си що е идея, ама кой ли ти се интересува от смисъла на тази велика дума и понятие?! За да помогнем поне малко особено на по-младите, започнахме да издаваме списание ИДЕИ, в което, няма как, също всеки, който иска да разбере що е идея в истинския смисъл на думата, може да го стори, там има обилен "матрьял" по тия въпроси.

И сега си давам сметка защо списание ИДЕИ съвсем не се харесва на природопопулацията: ами защото самата дума "идеи" им звучи съвсем профански: "на една идея манджата ми е пресолена", "метрото е на една идея по-уютно от трамвая", "пишката на мъжа ми е на една идея по-малка отколкото трябва да е" и прочие; как точно такива да се интересуват от истинския смисъл на думата и на понятието "идея"?

Та те вече си го знаят! Знаят дръжки, ама я се опитай да ги убедиш, че нищичко не знаят? Ще те оплюят набързо така, както ще те измокри проливен дъжд през май.

Та се питам: как ли на такива им звучи списание, носещо името ИДЕИ? Май им звучи както им звучи думата трамвай, не дори думата манджа. Щото ако им звучеше като манджа, щяха да се изпотрепят като чуят, че има такова списание. А какво ли щеше да се случи ако името ИДЕИ на такива им звучеше като... ЦИЦИ?

Леле-мале, не ми се мисли какъв фурор щеше да настъпи тогава!!! Олигофрени у нас бол, не е като да няма...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo