А днешното общество е много жадно за добри и нови идеи...

В блога Plato + простички разговори за философията тече публикацията на една поредица от своеобразни интервюта с философи, като въпросите са около приобщаването и личния път на интервюирания във философията. Днес прочетох най-новата публикация от този вид, в която на въпросите отговаря Мила Цалова; който иска по-подробно да се запознае какво точно е отговорила, да заповяда и да прочете сам, като отиде на посочения линк.

Моя милост си позволи там да напише един кратък и своеобразен коментар; ето го:

Позволете ми да се "хвана" за толкова справедливите думи на г-жа Мила Цалова

"А днешното общество е твърде жадно за добри нови идеи."

и, изразявайки пълното си съгласие с нейната констатация, да се възползвам от повода и да призова всички философи - преподаватели по философия в гимназиите и университетите, "просто завършилите философия", както и всички, които имат все пак някакво по-особено отношение към философията и пр. - да заповядат и да се включат, всеки по свой, свободно избран начин, в издаването на философското списание ИДЕИ. То съществува вече трета година, а пък каква е неговата задача и изобщо всякаква интересуваща ви информация за списанието можете да получите в неговия блог.

Нашето списание се е заело с благородната мисия да работи за задоволяването на тази наистина огромна потребност на обществото ни - т.е. именно на личностите в него, особено пък младите! - от такива добри и нови идеи.

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, главен редактор на списание ИДЕИ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo