Публикацията от 29 август 2011, понеделник, със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов - с благодарност за толкова милата любезност, или по-скоро изпратеният имейл до г-н Ректора вчера породи следния резултат: по телефона ми се обади самия Ректор, за да ми обясни точната ситуация. И тъй като вече съм дал публичност на проблема, се налага и сега да дам информация за основното от нашия разговор. Да приемем, че този разговор е нещо като "интервю", като сякаш не е известно само това: кой кого интервюира :-)
Г-н Ректорът ми обясни, че само извънредната му ангажираност е причина за това, че не ми е отговорил на предишния имейл. Списанията ги е получил, разгледал, някои статии прочел, впечатлението му е, че списанието е добре оформено, но че наистина кръгът от пишещите в него трябва да бъде разширен. Мнението му е, че за пораждане на сътрудничество на ПУ и списание ИДЕИ моя милост трябва да се срещне със специализираната катедра, именно тази по философия; книжките от списанието вече били препратени на нейния ръководител доц. Райчо Пожарлиев. Сега ще се очаква реакцията на катедрата, ако тя прояви интерес да си сътрудничим, параметрите и формите на сътрудничеството ни ще бъдат обсъдени в разговор между двете страни.
Това е в общи линии. Мисля, че бях длъжен да известя читателите на блога за факта на този телефонен разговор, предвид двете публикации по същата тема. Причината е ясна: искам да бъда точен, а читателят да не бъде подведен.
Разбира се, и читателите на ИДЕИ ще бъдат известени за всичко случило се около списанието, в това число и за този опит да установим отношения с философите в Пловдивския университет.
Прочее, г-н Ректорът си спомни, че моя милост навремето, твърде отдавна, е работила в ПУ, където наистина в "праисторически времена", именно в периода 1985-1992 година, бях асистент по философия. По тази причина все пак чувствам ПУ по особен начин и ще се радвам основаното от мен списание да си сътрудничи именно с неговата катедра по философия. Ще видим де, да се надяваме, че университетските философи ще откликнат на предложението ми.
Разбира се, живот и здраве да е, ще ви известя за резултата от цялата история. Прочее, днес ще бъда в София, най-сетне намирам време да ида да видя новата книжка на списанието и да я доставя до Пловдив - и на абонатите му. Наистина съм твърде зает напоследък, едва сега смогвам да ида. За мен всяка нова книжка е нещо като среща с най-близък човек, или, да го кажа направо, все едно човек е получил щастието да види новороденото си дете. А раждането на една книжка на списанието е когато то види бял свят, т.е. излезе свежо-свежо от печатницата.
Простете за сантименталността, но аз съм вече възрастен човек и известна сантименталност ми е простена...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар