Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

сряда, 19 октомври 2011 г.

Кога чалгата и простотията в свидното ни Отечество ще възтържествуват окончателно и безвъзвратно?

Тази сутрин не можах да напиша нищичко в блога си, какъвто е обичаят ми от години; за мен най-пълноценно, що се отнася до писането, е времето след ставане, рано сутрин; а ставам всяка сутрин в 5 часа. Да, обаче тази сутрин възстаричкият ми компютър ми скъса, дето се казва, нервите; за около час и половина не можах да публикувам в блога си един текст от Св.Иван Рилски; страницата се отваряше едва-едва, много бавно, а аз това нещо не мога да го търпя. Сега пиша настоящето от служебния си компютър, и понеже имам няколко минутки свободно време, искам да споделя с вас, читателите на този блог - доколкото такива все още останахте - един важен за мен проблем.

Последният път когато компютърът ми беше грохнал, момчето, което ми го прави обикновено, ми каза: "Ангеле, това е за последно, успях да му вдъхна живот, но компютърът ти е развалина, грохне ли още веднъж, край, трябва да ходи на боклука!". Много се уплаших, ето, минаха няколко месеца, и компютърът ми пак грохна. Понеже собственикът на тоя мой древен компютър е ненормалник, който издава списание и книги кажи-речи почти изцяло на свои средства, той, разбира се, не може да си позволи да си купи нов компютър; става дума за моя милост. При това аз живея с една скромна заплата на гимназиален преподавател по философия, от която отделям пари не само за да си плащам заемите, в които съм потънал заради книгите си, но и за да издавам списанието, става дума за ИДЕИ. Тъй че съм, честно казано, поподнал в безизходица, и то по още една, най-сериозна причина; ето за какво става дума.

Мен специално разпространителите на книги и на периодични издания направо ме убиват бавно, направо ме колят бавно, сякаш с нескривано перверзно удоволствие; как ли, ще речете; ами много просто, като моите книги и списанието, което правя, просто не щат да ги разпространяват, като просто ги държат арестувани на борсата! Да държиш книгите на един автор някъде в мазето на книжната борса и да откажеш на книгата му възможността да стигне до потенциалния си читател, е една твърде жестока екзекуция на този автор; жестока е, защото е бавна, а пък тия, дето са му я устроили, сякаш се радват на мъчителната му смърт.

Какво ли не правих да отхвърля тая смъртоносна примка около шията си, нищо не можах да постигна; и молих тия жестоки разпространители и книжари, и носих, и продължавам да нося книгите и списанието директно в книжарници, и писах за проблема до кой ли не, до медийни кумири и прочие, отникъде не срещнах някакво съчувствие и помощ, ако изключим горката Светла Петрова; която, прочее, месец-два след като ме допусна да кажа пет думи за списанието в предаването си, беше изгонена от телевизията, в която работеше.

Както и да е, положението ми става все по-тежко: от последните книжки на списание ИДЕИ са се продали нищожно количество екземпляри, което вещае неминуемата му смърт. Книгите ми пък от години стоят непипнати от ръка на читател на книжната борса; книжарите пък явно смятат, че от философски и психологически книги, написани от български автор, няма да забогатеят, поради което без да им мигне окото, ето, ми теглиха ножа, заклаха ме. И продължавам да се гърча в предсмъртни конвулсии...

Вчера казах на Милен Цветков във Фейсбук: "Г-н Цветков, веднъж говорихме за едно списание ИДЕИ, вероятно сте забравил?", а той отвърна "Не съм..." и мигом изчезна. Както и да е. Не упреквам никой, аз съм си виновен: вместо да си гледам презряния си животец, съм се напънал да правя нещо. А такива като мен не само че не са нужни, но и, оказва се, са вредни - и трябва да бъдат изтребени. Та чалгата и простотията в свидното ни Отечество да възтържествуват окончателно и безвъзвратно.

Ще кажете: защо пък пише тия неща тоя нахалник, за какво намеква, да не би да проси пари?! Не, успокойте се, не прося нищо, само си изливам мъката. И също имам крехката надеждица, че някой, от една чиста човечност, може да се трогне, и с нещичко да ми помогне; примерно, ето как:

Ако не ще да се охарчи и да си поръча моя книга, може, примерно, да отиде в някоя книжарница и да попита за заглавието на някоя моя книга. Когато попитат книжар за някое заглавие, той вече има едно наум; ако пък друг читател потърси някоя книга, нищо чудно този книжар да вземе и да достави тая книга в книжарницата си, знам ли? Ето, по този съвсем лесен начин който иска да помогне, ще помогне. Същото се отнася и за списание ИДЕИ; гледам, че във Фейсбук то има близо 600 приятели, ако половината от тях се сетят да попитат в някоя будка за вестници за списанието, нищо чудно работите да потръгнат. Аз не ща да забогатявам, разберете ме добре: всичко, което взема от книгите си, отива за списанието.

Ако пък някой дръзне да си купи това списание, било като си го изпроси в книжарница, било като го поръча лично от мен, също ще даде своята лепта за спасяването му. Има и други начини, примерно, някой може да се сети и да натисне рекламка от блога ми, и ето, няколко стотинки ще отидат за списанието. Има начини да се помага и да се прави добро някому, но най-лесно е да оставиш човека до теб да се гърчи и да отминеш, вирнал нос: как ще ме занимава с глупости пък тоя, майната му, да мре, като е такъв идиот!

Това исках да напиша; нямам време даже да прегледам текста; спирам дотук; извинете, ако има нещо. Хубав ден!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ