Тази сутрин не можах да напиша нищичко в блога си, какъвто е обичаят ми от години; за мен най-пълноценно, що се отнася до писането, е времето след ставане, рано сутрин; а ставам всяка сутрин в 5 часа. Да, обаче тази сутрин възстаричкият ми компютър ми скъса, дето се казва, нервите; за около час и половина не можах да публикувам в блога си един текст от Св.Иван Рилски; страницата се отваряше едва-едва, много бавно, а аз това нещо не мога да го търпя. Сега пиша настоящето от служебния си компютър, и понеже имам няколко минутки свободно време, искам да споделя с вас, читателите на този блог - доколкото такива все още останахте - един важен за мен проблем.Последният път когато компютърът ми беше грохнал, момчето, което ми го прави обикновено, ми каза: "Ангеле, това е за последно, успях да му вдъхна живот, но компютърът ти е развалина, грохне ли още веднъж, край, трябва да ходи на боклука!". Много се уплаших, ето, минаха няколко месеца, и компютърът ми пак грохна. Понеже собственикът на тоя мой древен компютър е ненормалник, който издава списание и книги кажи-речи почти изцяло на свои средства, той, разбира се, не може да си позволи да си купи нов компютър; става дума за моя милост. При това аз живея с една скромна заплата на гимназиален преподавател по философия, от която отделям пари не само за да си плащам заемите, в които съм потънал заради книгите си, но и за да издавам списанието, става дума за ИДЕИ. Тъй че съм, честно казано, поподнал в безизходица, и то по още една, най-сериозна причина; ето за какво става дума.
Мен специално разпространителите на книги и на периодични издания направо ме убиват бавно, направо ме колят бавно, сякаш с нескривано перверзно удоволствие; как ли, ще речете; ами много просто, като моите книги и списанието, което правя, просто не щат да ги разпространяват, като просто ги държат арестувани на борсата! Да държиш книгите на един автор някъде в мазето на книжната борса и да откажеш на книгата му възможността да стигне до потенциалния си читател, е една твърде жестока екзекуция на този автор; жестока е, защото е бавна, а пък тия, дето са му я устроили, сякаш се радват на мъчителната му смърт.
Какво ли не правих да отхвърля тая смъртоносна примка около шията си, нищо не можах да постигна; и молих тия жестоки разпространители и книжари, и носих, и продължавам да нося книгите и списанието директно в книжарници, и писах за проблема до кой ли не, до медийни кумири и прочие, отникъде не срещнах някакво съчувствие и помощ, ако изключим горката Светла Петрова; която, прочее, месец-два след като ме допусна да кажа пет думи за списанието в предаването си, беше изгонена от телевизията, в която работеше.
Както и да е, положението ми става все по-тежко: от последните книжки на списание ИДЕИ са се продали нищожно количество екземпляри, което вещае неминуемата му смърт. Книгите ми пък от години стоят непипнати от ръка на читател на книжната борса; книжарите пък явно смятат, че от философски и психологически книги, написани от български автор, няма да забогатеят, поради което без да им мигне окото, ето, ми теглиха ножа, заклаха ме. И продължавам да се гърча в предсмъртни конвулсии...
Вчера казах на Милен Цветков във Фейсбук: "Г-н Цветков, веднъж говорихме за едно списание ИДЕИ, вероятно сте забравил?", а той отвърна "Не съм..." и мигом изчезна. Както и да е. Не упреквам никой, аз съм си виновен: вместо да си гледам презряния си животец, съм се напънал да правя нещо. А такива като мен не само че не са нужни, но и, оказва се, са вредни - и трябва да бъдат изтребени. Та чалгата и простотията в свидното ни Отечество да възтържествуват окончателно и безвъзвратно.
Ще кажете: защо пък пише тия неща тоя нахалник, за какво намеква, да не би да проси пари?! Не, успокойте се, не прося нищо, само си изливам мъката. И също имам крехката надеждица, че някой, от една чиста човечност, може да се трогне, и с нещичко да ми помогне; примерно, ето как:
Ако не ще да се охарчи и да си поръча моя книга, може, примерно, да отиде в някоя книжарница и да попита за заглавието на някоя моя книга. Когато попитат книжар за някое заглавие, той вече има едно наум; ако пък друг читател потърси някоя книга, нищо чудно този книжар да вземе и да достави тая книга в книжарницата си, знам ли? Ето, по този съвсем лесен начин който иска да помогне, ще помогне. Същото се отнася и за списание ИДЕИ; гледам, че във Фейсбук то има близо 600 приятели, ако половината от тях се сетят да попитат в някоя будка за вестници за списанието, нищо чудно работите да потръгнат. Аз не ща да забогатявам, разберете ме добре: всичко, което взема от книгите си, отива за списанието.
Ако пък някой дръзне да си купи това списание, било като си го изпроси в книжарница, било като го поръча лично от мен, също ще даде своята лепта за спасяването му. Има и други начини, примерно, някой може да се сети и да натисне рекламка от блога ми, и ето, няколко стотинки ще отидат за списанието. Има начини да се помага и да се прави добро някому, но най-лесно е да оставиш човека до теб да се гърчи и да отминеш, вирнал нос: как ще ме занимава с глупости пък тоя, майната му, да мре, като е такъв идиот!
Това исках да напиша; нямам време даже да прегледам текста; спирам дотук; извинете, ако има нещо. Хубав ден!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар