Това е покана за финансова подкрепа на сп. ИДЕИ
Известно е, че от три години се занимавам с реализацията на една наистина щура за български условия инициатива: да издавам философско-психологическо списание за младите хора, което да ги подпомага в тяхното личностно и духовно развитие. С огромни усилия и „финансирано” преди всичко с мои средства, отделени от заплатата ми (и със скромната, но безценна помощ на неколцина ентусиасти като мен), списанието излиза от ноември 2009 г., т.е. тия дни ще навърши две години от създаването си.
За което време успяхме да издадем 6 книжки, а сега под печат е седмата. Подготвяме също две-три специални приложения на списанието, т.е. извънредни книжки, в които читателите му ще могат да намерят полезни и интересни за тях текстове.
Работата обаче е там, че списанието, замислено като самофинансиращо се, по каприз на разпространителите на периодичния печат и на книжарите (оценили го като „некомерсиално” или непазарно!) почти не се разпространява, а си стои непипнато от ръка на читател на книжната борса и по складовете. Този е най-лесният начин списанието да бъде задушено и убито още, така да се каже, в пелените си.
Тия дни моя милост полага неимоверни усилия да осигури финансово излизането на 7-ма книжка. Няма да допусна, докато съм жив, списанието да престане да излиза – и ще направя дори и невъзможното то да се запази. Понеже за тия две години – както казва най-запаленият му читател, който, прочее, е на 17 години и е от Плевен! – списание ИДЕИ се превърна в нещо като духовна кауза и мисия.
Тъй че който по някакви си свои подбуди реши да даде своята лепта за спасяването на списанието, моля да ми се обади на имейла. Дарителите, ако такива се намерят, могат да бъдат напълно спокойни, никой няма да злоупотреби със средствата им. Прочее, тия, които до този момент са проявили известна съпричастност към списанието и са го подкрепили финансово, се броят на пръстите на едната ръка, което, както и да го погледнем, само по себе си е скандално. Разбира се, нито една от „големите” медии не се заинтересува от сп. ИДЕИ и не направи нещо то по-лесно да намери своите читатели. Сякаш и те са заинтересовани от това списанието неминуемо да умре. Другояче не може да се тълкува тяхната крещяща индиферентност.
Както и да е, да се надяваме, че с времето това ще се промени и списанието все по-уверено ще продължава да изпълнява мисията си. Казват, че времето лекувало всичко…
Това е. Всичко добро ви желая! Опитвайте да бъдете различни. Това е напълно възможно – стига в един момент да го пожелаете…
Известно е, че от три години се занимавам с реализацията на една наистина щура за български условия инициатива: да издавам философско-психологическо списание за младите хора, което да ги подпомага в тяхното личностно и духовно развитие. С огромни усилия и „финансирано” преди всичко с мои средства, отделени от заплатата ми (и със скромната, но безценна помощ на неколцина ентусиасти като мен), списанието излиза от ноември 2009 г., т.е. тия дни ще навърши две години от създаването си.
За което време успяхме да издадем 6 книжки, а сега под печат е седмата. Подготвяме също две-три специални приложения на списанието, т.е. извънредни книжки, в които читателите му ще могат да намерят полезни и интересни за тях текстове.
Работата обаче е там, че списанието, замислено като самофинансиращо се, по каприз на разпространителите на периодичния печат и на книжарите (оценили го като „некомерсиално” или непазарно!) почти не се разпространява, а си стои непипнато от ръка на читател на книжната борса и по складовете. Този е най-лесният начин списанието да бъде задушено и убито още, така да се каже, в пелените си.
Тия дни моя милост полага неимоверни усилия да осигури финансово излизането на 7-ма книжка. Няма да допусна, докато съм жив, списанието да престане да излиза – и ще направя дори и невъзможното то да се запази. Понеже за тия две години – както казва най-запаленият му читател, който, прочее, е на 17 години и е от Плевен! – списание ИДЕИ се превърна в нещо като духовна кауза и мисия.
Тъй че който по някакви си свои подбуди реши да даде своята лепта за спасяването на списанието, моля да ми се обади на имейла. Дарителите, ако такива се намерят, могат да бъдат напълно спокойни, никой няма да злоупотреби със средствата им. Прочее, тия, които до този момент са проявили известна съпричастност към списанието и са го подкрепили финансово, се броят на пръстите на едната ръка, което, както и да го погледнем, само по себе си е скандално. Разбира се, нито една от „големите” медии не се заинтересува от сп. ИДЕИ и не направи нещо то по-лесно да намери своите читатели. Сякаш и те са заинтересовани от това списанието неминуемо да умре. Другояче не може да се тълкува тяхната крещяща индиферентност.
Както и да е, да се надяваме, че с времето това ще се промени и списанието все по-уверено ще продължава да изпълнява мисията си. Казват, че времето лекувало всичко…
Това е. Всичко добро ви желая! Опитвайте да бъдете различни. Това е напълно възможно – стига в един момент да го пожелаете…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар